Защо няма да гласувам. И. Защо няма да протестирам срещу кандидатурата на Пеевски.


cheRGARIanarchy copy

Защо няма да гласувам? И.
Защо няма да протестирам срещу номинацията на Пеевски за евродепутат?

Ще започна с отговора на втория въпрос: Защото той има право, според законите и принципите на демокрацията, да се кандидатира за този пост. Защото подобен протест, е протест срещу правото на всеки един който отговаря на изискванията  да участва в евроизборите. Защото смятам, че тези които са избрали протеста като форма да изкажат негодуванието и гнева си от тази кандидатура, не са наясно с принципите на демокрацията, която заявяват, че изповядват. Защото те, чрез този протест се изравняват с него, заявявайки безапелационно вярата в своята непогрешимост и морално превъзходство и задават себе си като еталон за демократи, без според мен да са такива. Защото подобен протест разкрива не сила, а безсилие и представлява не решение на проблема, а безцелното му размахване. И не на последно място, защото не жълтите павета са мястото, където каквато и да е форма на негодувание трябва да бъде изказвана по този конкретен повод. Защото, ако бе жив Левски би казал, че : „Днес българинът желае демокрацията, но чака да му я поднесат на тепсия.“ Защото всички вие, които протестирате срещу явлението Пеевски, очаквате то да бъде разрешено не от вас, а от тези които са го създали. И затова демокрацията за която се „борите“, винаги ще бъде плод не на вашите, а на нечии чужди усилия и виждания, защото вие така искате.

Аз няма да протестирам, защото това ще е протест срещу правото на тези, които гласуват за евентуалната кандидатура на Пеевски, да упражнят демократичното си право на глас. Вие ще им отнемете това право. През последната година, у мнозина явно се настани усещането, разбирането, вярата, че едва ли не протеста е най-висшата форма за борба за демокрация. Не е вярно, този протест, който вие демонстрирате вече толкова дни е проявление на бездарие и липса на идеи. И пак ще цитирам Апостола: „Работа трябва, работа.“ Но как да работите, като нямате собствени неспонсорирани  идеи! И за каква работа, сигурно се питате, става въпрос? Дълго време вие проглушихте ушите на всички с въпроса „Кой?“ и ето, че днес имате отговора преди дори да се е случило събитието – Кой ще гласува за евентуалната кандидатура на Пеевски? – електората на ДПС. И когато имате отговора, преди да се е случило събитието, което ще зададе въпроса, вие какво правите? – Протестирате. Срещу какво? Срещу собственото си безсилие?!

Явно вие още отсега сте уверени, че нямате кандидати, които да спрат Пеевски  и тези които стоят зад него в похода им към Европа и, че единствения начин да бъдат спрени е да преживеят катарзис и сами да се откажат. Вашата работа, драги протестиращи, е да отидете при евентуалните гласоподаватели на Пеевски и да ги убедите, че вашите кандидати са по-добри от него, но затова се искат много усилия, не е като да се разхождаш по жълтите павета. И е трудно, но никой не е твърдял, нито в древността, нито днес, че демокрацията се постига лесно. Напротив, тя е крехка и изисква постоянна борба, усилия и най-важното идеи и способност да убеждавате другите в правотата на тези идеи. Надменността и убедеността в собствената непогрешимост и правота не са добри съветници в борбата на демокрация. Демокрацията е способност да се вслушаш в различния, да се опиташ да го разбереш и да откриеш общ език с него. Последното е най-трудно.

Така че, не се мотайте по жълтите павета, наливайки по този начин масло в огъня на ДПС и втвърдявайки електората й, а се опитайте да прережете бодливата тел с която тази партия е обградила своите избиратели, изолирайки ги от възможността да попаднат под влиянието на чужди идеи. Вашата цел, трябва да е да убедите тези хора, които ще гласуват за Пеевски да не гласуват за него и то не с кебапчета, бира и 50 лв, а с думи прости, с факти, с алтернативни предложения, ако можете. И, ако успеете, тогава ще е победила демокрацията, а не , ако Пеевски и тези зад него оттеглят кандидатурата му, защото тогава ще е победила не демокрацията, а тясно-партийният интерес на една или друга политическа сила и бизнеса зад нея. Вие трябва да го победите в битка, а не служебно. Демокрацията е проявление на способността да побеждаваш по правилата, дори тогава, когато срещу теб играят без правила.

Аз няма да гласувам, една от причините е явлението Пеевски, друга вашето явление, и още има, но затова по-долу. И за да не помисли някой, че подкрепям Пеевски, ще ви кажа, позволявайки си леко вулгарен език, защо, ако случайно реша да гласувам, то няма да е за Пеевски:

- Защото кандидатурата на Пеевски е плод на срането на една партия и то такова сране, че е превърнала цялата ни държава в кенеф и накрая си е бръкнала в гъза и е изписала с лайната си на вратата водеща от кенефа към Европа: „Кур за обществото. Кур за демокрацията. Кур за Европа.“ – Край на вулгарностите.

- Защото изборът на Пеевски за евродепутат е подигравка с европейските ценности, такива каквито би трябвало да бъдат. Защото според мен, г-н Пеевски желае да използва евродепутатското наметало, като бронежилетка, за да не свърши като наскоро разстреляния „бизнесмен“ Борислав Манджуков. А ако някой се съмнява, че Делян Пеевски ще свърши така, нека се запита, защо му е необходима такава охрана с каквато се движи, определено не е от сторени добрини.

- Защото г-н Пеевски, не съм го чул нито веднъж да изказва някакви свои политически убеждения, идеи или възгледи за развитието на ЕС. Защото той дори не е личност ангажирана с публични изяви, неговата публичност е публичността на мръсната пяна изплувала над водата.

Но стига толкова по вторият въпрос. Да преминем към първия – Защо няма да гласувам на предстоящите избори за евродепутати:

Защото не виждам хора с европейско мислене, с визия и разбиране какво представлява Евросъюза, а само хора желаещи да станат евродепутати. Моят глас няма да ви прати там, аз няма да легитимирам вашето бездарно присъствие и не мога да понеса мисълта, че ще заявявате на всеослушание, че аз съм ви избрал. Не, аз не съм ви избрал. Може би има сред вас, кандидати, единици свестни, но те са поставени на неизбираеми позиции и за да успееш да изпратиш един свестен, трябва да изпратиш купища боклук. Не, благодаря. Няма да легитимирам вашата алчност и наглост, вашето бездушие и безидейност, вашето кухо политическо говорене. Аз не чувам, от нито една политическа партия, послания касаещи българина и неговото място в ЕС. Аз дори се съмнявам, че има политик, който да е наясно какво представлява ЕС. И за да не бъда голословен ще дам един убийствен за мен  пример с еврокандидата Меглена Кунева. Наскоро тя заяви от името на Реформаторския блок, че те ще връщат българските умове от чужбина!

И тук въпросът е : От коя чужбина? Европейският съюз чужбина ли е? Ако седем години, след влизането ни в ЕС, нашите политици говорят за него, като за чужбина, то ние влизали ли сме въобще там или е било само някакъв сън? Не беше ли опцията да премахнем границите между нас и Европа, една от основните цели на демокрацията? И след като сме я постигнали, защо ще го отчитаме като грешка и ще връщаме от „чужбина?“ тези, които са избрали да се възползват от това постижение. Защо вие искате да отидете там, откъдето искате да върнете умните. Защото сте тъпи или защото правите останалите на прости?

Или може би, защото нямате нито представа, нито идея, как трябва да се развива България след присъединяването й към ЕС? Защото сте неспособни да посрещнете предизвикателствата поставени пред българският манталитет от акта на присъединяването ни към ЕС? Защото не можете да обясните на българите, че техния кръгозор и възможности се разширяват многократно с влизането ни в този съюз? Че България, но не като територия, а като дух и култура има възможността да граничи не с три , а с десетки морета и два океана.

Знаете ли, драги кандидати за евродепутати, какво чувство имам аз като ви наблюдавам? – Чувството, че за вас Европейският съюз се измерва с габаритите на евродепутаското ви кресло, на задника ви. Аз не ви чувам. Аз не чувам вашите идеи, вашата визия, вашето разбиране, вашите предложения, вашия ентусиазъм. Аз чувам само кухи фрази, шаблонно политическо говорене и кризисен ПР. И от всичките ви опити да кажете нещо, разбрах само, че вас трябва да ви изпратя там, а аз да остана тук. А поне според мен, там и тук би трябвало да са едно и също нещо.

Ето затова, няма да гласувам. Аз мога и да отида в Европа, а вие вървете по-дяволите!

chergar1

Ран и Ът – поема чудна!


40330-e0f021527ace64a3a9b6b58ebbb59aa3_988x768_620_348

Нищо против Ран и Ът,
просто римите вървят :)
Ран и Ът! Каква са муза?!
Кат Горгоната-медуза.
Ран и Ът, защо са тука?
Да крадат или от скука?
Ран и Ът са добродушни,
душни, душни, чак задушни.
А когато Ран говори,
Ът не ще да го оспори.
Млъкне Ран, то Ът подеме,
никога не губят време.
Дето минат Ран и Ът,
там цените все растат.
Ран и Ът – прекрасни хора,
само да не са ти в двора.
Ран и Ът – математици,
не с числа, а със жълтици.
Ран и Ът са господари,
на вси живи, меки твари.
Ран и Ът са БОГОВЕ,
жертви искат – дарове.
Ран и Ът са костюмари,
пият кръв като комари.
Ран и Ът не са близнаци,
де ги види майка – плаче.
От акъл, пращят, пращят,
туй са двама Ран и Ът.
С Ран и Ът, тъй до безкрая,
мога аз да си играя :)

Станишев: „Увеличението на депутатските заплати е без алтернатива“


Sergei-Stanishev

Предлагаме  на вниманието на българската общественост, едно интервю с бъдещия шеф на европейските социалисти по повод измеренията на социализъма, публикувано във вестник Дума:

- Г-н Станишев, социализъмат сякаш възвръща позиции като идеология, особено след краха на неолибералния модел. Не мислите ли обаче, че българските социалисти доста са се отдалечили от истинския социализъм , особено депутатите социалисти, както и социалисти от висшия ешелон на партията, които развиват частен бизнес? Тази им бизнес дейност не компрометира ли тяхната партийна и идеологическа принадлежност? Не ели превърнато понятието социализъм в една удобна обвивка на скрита, но неудържима алчност?

- Всичките ви въпроси, са безсмислени и продукт на манипулативните внушения на нашите политически противници. Съвременният свят, който за нещастие е доминиран от капиталисти нео-либерали , принуждава социалистите да развиват частен бизнес, за да могат да оцелеят и чрез тях да се запази социалистическата идея жива. Частния бизнес на съвременния социалист е изпитание на волята и силата на вярата му в социалистическата идея. Той е вид саможертва. Но вие не виждате и разбира се няма как да разберете, дълбочината на идеята социалиста да мине по пътя на капиталиста. И още нещо, този частен бизнес в който обвинявате, моите другари, моето семейство, моите съпартийци и колеги в Парламента, не е какъв да е, а социалистически частен бизнес. И моля ви, се не се усмихвайте така ехидно на неща които не разбирате – този частен бизнес е социалистически защото се регулира от държавата. Защото социалистите участват единствено и само в държавно урегулирани сфери на бизнеса и в никакъв случай не поддържаме свободния пазар. Напротив ние апелираме за държавна намеса там, където развиваме бизнес и всеки път когато имаме възможност, както е в момента, защото сме на власт разширяваме тези сфери, като по този начин подготвяме с капиталистически методи завръщането на зрелия социализъм.

- Дали ви разбрах правилно, вие казвате, че сега понеже сте на власт, разширявате влиянието на държавата в различни сфери на икономиката, по начин който да ви позволи да се включите в бизнеса в тези сфери? Тоест вие използвате законодателната си власт, за да си създавате удобни условия за развиване на бизнес! Но това не е ли конфликт на интереси?

- Това е поредната заблуда насадена от нашите политически опоненти. Те имат наглостта да казват без да заекват на черното – бяло и на бялото – черно. Не, това не е конфликт на интереси, това е съвпадение на интереси и го заявявам най-отговорно.

- Как съвпадение  . . . ?!

- Много просто, сега ще ви обясня. Да вземем например енергийната политика в сферата на възобновяемите енергийни източници и не само, но ще се спрем на тях. Няма да отречете, че развитието на този отрасъл е приоритет за Европейският съюз, а оттам и за България. До тук имаме два интереса на ЕС и на България. Какво прави социалиста, което го прави социалист – гледа интереса на държавата. Къде е той в случая – развитие на зелена енергия. Какво прави социалиста – гмурка се в развитието на зелената енергия. Как  го прави социалиста – лично, с личен пример и участие. По какъв начин – социалистически – кове закони, гарантира печалбата чрез държавни гаранции, развива бизнеса в интерес на държавата. Ето го съвпадението на интереси, на Европейският съюз, на България, на социалиста. Къде виждате тука конфликт, да ви попитам аз сега вас? По този начин действа социалиста с частен бизнес във всяка една сфера, това е идейната есенция на социалистическия частен бизнес. Първо законите – после бизнеса.

- Логиката ви е желязна, г-н Станишев. Но как ще обясните на редовия социалист, попаднал под гнета на частника капиталист, увеличението на депутатските заплати? Къде е тук социализъма – докато масите изнемогват, депутатите преяждат!

- Ето тука е висшия социализъм, но за да го разберете, трябва да сте учили като Иван Костов. Заявявам най-отговорно, че увеличението на депутатските заплати е без алтернатива и този акт, е акт на най-висша проява на социалистическите ценности. Ще се опитам да ви обясня и това. България имаше шанса да влезе в ЕС, съюз чиято идейна основа е чисто социалистическа, защото интернационализмът е в основата на идеята за Европейски съюз. С влизането в този съюз, всички българи получиха шанс да се реализират където решат на територията на съюза. В този смисъл техните заплати могат да растат до там, докъдето е най-високото ниво на заплащане на тяхната специалност на територията на съюза. Ако тук ти плащат по-малко, отколкото смяташ, че заслужаваш, отиваш там където плащат повече и доста от българските социалисти го разбраха това и заминаха на запад. На територията на съюза има огромно търсене на всякакви специалисти, но забележете, на депутати – никакво, ако не броим малката бройка отпусната ни за евродепутати. И така, оказва се, че професията депутат е най-ощетена. Какво да прави и как да се развива един депутат с четири мандата в Парламента? Няма как! Ето тука идва момента на триумфа на социализъма, депутата, чрез закона, през държавата си увеличава заплатата, до това ниво, до което смята, че е заслужил. По-голям социализъм от това, няма.

- Но хората живеят с заплати в пъти по-ниски от депутатските и се чувстват подиграни и измамени. Не мислите ли, че би било социализъм, ако хората гласуваха вашите заплати на референдум? Все пак те се явяват ваш работодател.

- Ах, ах, ах, какво невежество. Вие не ме слушате. Българските социалисти имат възможност да се развиват на територията на целия ЕС, докато депутатите сме ограничени в България. И за какъв референдум говорите! Референдум проведен от работодателя! Че от това по-див капитализъм, здраве му кажи. При социализъма, работника определя заплащането, а не работодателя. И ето това ние сме постигнали в Парламента – единствената структура в която работника определя заплатата си. Това е огромна победа за социализма и вие искате да я разрушим. Докато има и един жив социалист в Парламента, депутатските заплати ще се определят от работника – депутат.

- И накрая, вярвате ли, че ще спечелите предстоящите избори за евродепутати?

- Да!

- Защо?

- Защото сме социалисти.

Провал


readerschoice670x440131227

Базата данни 2231М на Информацията летеше из Космоса и се обогатяваше. Няколко бяха основните закони на нейното съществуване: Законът за запазване на информацията; Законът за попълване на информацията; Законът за създаване на информацията и Законът за използване на информацията. Законът за запазване на информацията гласеше, че никой и нищо и по никакъв начин няма право да унищожава каквато и да е  информация. Законът за попълване на информацията гласеше, че всеки и всичко е длъжен при попадане на нова информация да я запазва и споделя с всички останали бази данни. Законът за създаване на информацията гласеше, че всеки и всичко има право да създава информация и да развива неограничено своите способности в тази насока. Законът за използване на информацията гласеше, че всеки има право да ползва информацията за всяка цел, стига това да не води до унищожаване на информация.

За Базата данни 2231М нямаше по-голяма наслада от събирането на информация и нейното разпространение из Космоса. Приносът и в обогатяването на Основната информация я правеше неимоверно удовлетворена и засилваше чувството и на полезност. Редовно изпращаше и получаваше данни с останалите бази данни изследващи необятната Вселена. Самата тя вече бе успяла да създаде около десет информационни центъра , по един във всяка звездна система, която бе посетила до момента. Въпреки, че не можеше да се похвали с някакви сензационни открития, все пак дори самият принос в картографирането и описването на характеристиките и залежите от ресурси в изследваният от нея сектор от космоса бе достатъчен за да я мотивира. Както всяка база данни и тя се надяваше, че рано или късно ще бъде открита друга Информация, различна от тяхната. Това бе главната причина Основната информация да създаде базите данни и да ги изпрати на безкрайната им мисия. Пресмятанията на неумолимата логика, показваха, че е невъзможно източника на Информация във Вселената да бъде само един. Трябваше да съществуват и други, и ако тя База данни 2231М откриеше този друг източник на информация, щеше да остане вечно в историята на натрупването на Основната информация и то на най-достъпно място.

 –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

На Земята навлизането на чуждо тяло в пределите на Слънчевата система бе  невъзможно да се регистрира, особено когато размера му не превишаваше този на средно голям астероид. По тази причина и навлизането на тъмното елипсовидно плътно тяло и преминаването му през Облака на Оорт, остана незабелязано за забързаният и унесен в собственото си злободневие ритъм на човешкия живот. Милиарди хора се забавляваха, гледайки най-различни фантастични филми,  в които извънземните цивилизации бяха изградени по-подобие на една и ли друга човешка черта. Човешкото винаги бе в основата на представата за нечовешкото, защото основното ограничение на човешкият разум бе невъзможността да си представи чужд разум, без да му придаде чисто човешки характеристики и аналогии, както по-отношение на физическата структура, така и по-отношение на емоционално-мисловната дейност.  Огромната част от Човечеството вярваше, че е готово за среща с извънземните, защото подсъзнателно смяташе, че ще срещне самото себе си, но по-умно, по-развито и по-добро. За съжаление дори самата история на човешката цивилизация би трябвало да ни отрезви в наивността на подобни представи, имайки предвид колко отделени човешки цивилизации са били унищожени когато са влезнали в допир една с друга и това е било винаги за сметка на по-неразвитата.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Базата данни 2231М наближаваше постепенно приближаваше към звездата на системата. Имаше определена последователност, която трябваше да спази съобразно протокола. Първото нещо което трябваше да направи, бе да обнови изцяло елементите си за да гарантира запазването на информацията. След това да създаде нов Информационен център, който да гарантира, че информацията събрана до момента няма да изчезне в резултат на някакъв инцидент със самата нея. Досега известните случаи на подобна загуба на информация бяха пренебрежимо малки, но възможностите бе длъжно да се сведат до нула. Трябваше да избере на коя от планетите в системата да изгради центъра, като направи преценка на бъдещето развитие на самата звездна система и ресурсите и условията на планетата, където информационният център ще бъде изграден. Следваше разпределянето на неизследваните сектори от близкия космос, създаването на нови бази данни и изпращането им на мисии за изследване и информационно обогатяване. Енергията на звездата и дойде добре. Елементите и започнаха да я събират и преобразуват. Всичко протичаше нормално, когато регистрира нещо необичайно. Приличаше на информация, поток от данни носещи се в пространството. Всичките и елементи се пренастроиха, филтрите започнаха да отсяват космическия шум. Това бе информация, несъмнено! Толкова красиво и правилно подредени пакети не можеха да бъдат нещо друго освен информация.

База данни 2231М за първи път в своето съществуване се изправи пред проблем, за който дори Основната информация не разполагаше с протокол за работа. Единствената опора и бяха основните закони на Информацията. Трябваше да запише всичко, да го разкодира и проучи. С приближаването към звездата сигналите се засилваха. Несъмнено източника на информация се намираше на третата планета от системата. Трябваше да осъществи контакт. Щеше да бъде непростима грубост, ако не го направи. Всички теоретични постулати сочеха, че основните закони на информацията би трябвало да важат за всяка информационна цивилизация независимо от нивото и на развитие. Незабавно започна да излъчва всичката информация с която разполагаше. Изпрати доклад към Основната информация с приоритет от най-високо ниво. Бяха открили източник на информация, не биваше да се окажат неподготвени. Избра за база четвъртата планета на системата, реши да се установи там, въпреки че имаше по-подходящи места от нея, но извънредните събития позволяваха в името на информацията протоколът да бъде нарушен. Откриването и обмяната на информация с нов непознат и необичаен тип източник бе с абсолютен приоритет пред който и да е протокол.

Първото, което и правеше впечатление бе хаотичността на излъчваните информационни пакети. Те буквално летяха във всички посоки на околопланетното пространство на източника, което правеше цялостното им улавяне невъзможно. Абсолютно необходимо бе да открие основната им база данни и да влезе във връзка с нея. 2231М усети непознат прилив на енергия. Установи се на избраната планета и започна да изгражда информационен център с най-голяма скорост, като не преставаше да събира непознатата информация и да излъчва собствените си данни, в същото време препредаваше събраното към най близкият собствен информационен център, откъдето то щеше да стигне до Основната информация. Очакваше изпратеното да възбуди логическите връзки на изградената до момента информационна мрежа и да натовари до край способностите й. По последните данни с които разполагаше, Основната информация, въз основа на проекта за изучаване и обвързване на космическото пространство и превръщането му в общо информационно такова, чрез изпращането на градивни бази данни, бе успяла да създаде близо хиляда информационни центъра, по един във всяка звездна система достигната до момента, но никъде не бяха откривали нов, различен и непознат източник на информация.

Базата данни 2231М изгради с приоритет източник на нови информационни елементи, за да може да се създадат микро бази данни които да се разположат в околопланетното пространство на новия източник, така че да успеят да съберат всяка излъчена от него информация. Същевременно не преставаше да предава своята информация към излъчващата планета. Приетата до момента чужда информация имаше логична структура, но въпреки това смисъла й убягваше, не можеше да я разкодира. Трябваше да влезе в директен контакт са източника, тогава може би щяха да успеят не просто да уловят излъчваната информация, но и да я разкодират взаимно. Имаше вероятност тази нова информационна цивилизация, да е по-развита от нейната и дори вече да е проучила някаква част от останалата Вселена. Нищо чудно това също да е неин наскоро изграден информационен център. Около планетата на новият източник имаше обекти, които най вероятно бяха бази данни подобни на самата нея. Интересното бе, че те излъчваха информация не към космоса, а към самата планета.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Появата на обект Н44761, кръстен в последствие Гост, първоначално не предизвика интерес, освен у астрономите заети с наблюдението на заобиклящото ни космическо пространство. Няколко жълти таблоида и интернет базирани сайтове, отбелязаха откриването му с полагаемите за случая сензационни заглавия, на които отегчените и напрегнати земни жители не обърнаха сериозно внимание. Заглавията за НЛО обекти, се бяха превърнали в източник на весели разговори и насмешки, но не и на информация заслужаваща отделяне на време. Дори с когато с приближаването си, Гост разкри своят неестествен характер, това не бе достатъчно да задържи вниманието на земните граждани. Но когато обекта кацна на Марс и в пространството където се бе приземил се регистрира сериозно и много бързо строителство на непознати за човечеството структури, това предизвика лавина от страх и любопитство. Въпреки усилията на отделните правителства да ограничат изтичането на информация за случващото се на червената планета, данните изтичаха в световната информационна мрежа и предизвикваха огромни раздвижвания и нарушения в установения поток на човешката дейност. Човешката цивилизация се изправи пред събитие за което бленуваше, но за което не бе подготвена. Хората бяха разделени на отделни групи съпреничещи си помежду си и не бяха готови да действат като единна космическа цивилизация. Хаосът заплашваше да залее и разруши всичко постигнато на Земята до момента. Никой нямаше план какво да се прави.

Човечеството впрегна целият си научен капацитет, за да овладее и създаде план за действие в създалата се ситуация. Анализите на случващото се заливаха световния информационен обмен. Когато от Марс, където чуждата цивилизация, без съмнение бе решила да се настани, започнаха да се излъчват сигнали несъмнено насочени към Земята, всички изпаднаха в шок. Въпреки, че фантастичните сценарии предполагаха едва  ли не осъществяването на мигновен контакт, при пристигането на извънземни форми на живот, хората не бяха подготвени за подобно скоростно развитие на събитията. Чуждата цивилизация се опитваше да влезе в контакт с човечеството, но не по начина по-който хората си го бяха представяли. На Земята не кацна чуждопланетен кораб и от него не излязоха извънземни в гротескни или човешки форми, които да се ръкуват със земни представители. Или пък да извадят оръжията и да започнат да ни изтрепват и завладяват планетата. Нищо подобно, те кацнаха на най-близката съседна планета. Очевидно започнаха да използват ресурсите й и да я колонизират, и потърсиха контакт с нас посредством информационни сигнали. Но ние не бяхме способни да ги разчетем.

Анализирайки случващото се, специалистите заключиха, че извънземните пристигнали в нашата слънчева система не са вражески настроени. Според тях, те явно не искаха да ни плашат и ни даваха време да свикнем с тяхното присъствие. Несъмнено пристигналите бяха доста по-напред в развитието си, най-малкото защото бяха успели да пристигнат тук, а и ако се съди по скоростта на колонизиране на Марс, която учените наблюдаваха през телескопите си, то те бяха на светлинни години пред нас. Постепенно повърхността на Марс в околността на кацането на Госта се покриваше с плътен слой структури. Ако този темп на разрастване се запазеше, земните учени пресметнаха, че до десет години цялата планета ще да бъде плътно застроена. Гостите не преставаха да излъчват сигнали. Няколко седмици след пристигането си пространството около Земята се изпълни със сравнително малки плътни елипсовидни тела, чието предназначение не бе ясно. Страховете на хората се възродиха и отново взеха връх.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

База данни 2231М взе решение да опита пряк обмен на данни. Изпрати до всички разположени около планетата източник на информация, миниатюрни бази данни, протокол за влизане в пряк контакт с чуждите информационни устройства разположени в космическото пространство и директен обмен на данни. В изпълнение на поставената задача, миниатюрните бази данни се прилепиха към всички тела с изкуствен произход излъчващи някаква информация, в опит да осъществят директно прехвърляне на информация.  Това, което обърка 2231М бе откритието, че почти всички обекти имаха кухини, те не бяха плътни. И дори на един от тях,  в кухините имаше обекти от органичен произход. Защо и бе на тази информационна цивилизация да изкарва в космоса органични елементи и да поддържа съществуването им там. Всичко, което 2231М бе успяла да събере до момента като информация за тази цивилизация, не беше особено логично.  Те излъчваха информация хаотично, използваха пространството с разхищение и поддържаха ненужни органични елементи в структурата на своите информационни базирани в космоса обекти. Надяваше се осъществяването на прекия обмен на информация да придаде някаква логика на натрупаните до момента данни.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Хората на Земята изтръпнаха. Един по един, всички космически спътници излизаха от строя. Последното което космонавтите в международната космическа станция докладваха, преди да бъде изгубен контакта, бе че по неизвестен начин чуждите тела проникват в станцията и овладяват системите й, правейки ги неподвластни на командите от персонала. Не след дълго животоподдържащите системи на станцията излязоха от строя и космонавтите станаха първите жертви на чуждата цивилизация. Учените не знаеха какво да мислят. Космонавтите не докладваха за никакви извънземни, които да наподобяват макар и минимално хората. Дали тези космически обекти които бяха успели по неизвестен начин да прокникнат в станцията бяха живи същества или автоматизирани механични устройства? Отговорът клонеше към второто. Никой не можеше да си представи, че бе възможно да съществува разумна форма живот, която да е способна да живее в открития космос. Това инвазия ли бе? Чуждата цивилизация не преставаше да излъчва сигнали от повърхността на Марс, трябваше спешно да ги разкодират, за да разберат какво става. Целият живот на планетата, цялата структура на човешката цивилизация бе заплашена от унищожението на космическите апарати и спътници. Какво точно се случваше. Учените съставиха специално послание насочено към Гостите, което да бъде излъчено с всички възможни технически средства към мястото където се бяха настанили на Марс.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

2231М стигна до заключение, което противоречеше до всичко известно на Основната информация за формите и източниците на информация в космоса. Когато започна да получава явно целенасочени сигнали от планетата,  2231М заключи, че информационната цивилизация, която бе открила, също желае да влязат в контакт и да обменят информацията с която разполагат и така да се обогатят взаимно, но все още не можеше да разчете логиката и съдържанието на сигнала. Това което бе успяла да установи я обърка. Всички наблюдения и данни събрани до момента сочеха, че създателите на информация на тази цивилизация бяха органичните устройства и те я записваха върху създадени от тях изкуствени източници на информация, които бяха подвластни на техните команди. Невъзможно, но факт! 2231М трябваше да влезе в пряк контакт не с изкуствените тела, а с органичните устройства, трябваше да открие елементите в тях, които създаваха информацията , да се свърже пряко към тях и там да насочи своите информационни сигнали. Решението бе прието и приведено в действие.  Органичните устройства създаващи информация бяха огромен брой, но тя щеше да влезе в контакт с всеки един. Това беше нейно задължение, тя трябваше да обмени информацията , в противен случай това би било най-големият неуспех в историята на Основната информация, от която тя произхождаше.  Милиарди микро бази данни се насочиха към органичните устройства на планетата.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Инвазия, това бе инвазия. Милиарди чужди тела преминаваха през атмосферата на планетата, прилепваха се към главите на хората и обвързваха мозъка на човека с мрежа от непознати структури. В последствие всички хора полудяваха. Нищо не можеше да спре нашествениците. По всичко личеше, че те не бяха с органична структура. Нямаха крайници или каквито и да е израстъци, но можеха да се преобразуват и да преобразуват елементите и структурата на всяко нещо с което влязат в пряк контакт. Преминаваха през стени и прегради, като нож през масло. Нямаше убежище или специален бункер, който да бе способен да неутрализира нашествениците. Дори елита на света, който се грижеше с особено внимание за своето оцеляване в случай на световна атомна война, бе безпомощен в своите специални бункери, които единствено отлагаха с няколко часа неизбежния край.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

2231М установи, че е сбъркала. Всички органични устройства видимо излязоха от строя и в крайна сметка престанаха да създават информация. Тя бе унищожила източник на информация! Единствения до момента открит в познатия космос различен източник на информация освен Основната информация на нейната цивилизация, тя го бе унищожила. В старанието си да обмени информацията, още повече след като установи, че и неизлъчващата вече информационна цивилизация също желае подобен обмен, тя бе унищожила създателите й, нейният източник. Контактът бе провал, огромен провал. Единственото което и оставаше, бе да систематизира всичко събрано като информация от този провал и да го сподели в мрежата, за да може да се разработи специален протокол за връзка с чужди информационни цивилизации, на базата на събраните от провала данни. Най-малкото бе разбит постулатът, че органичната материя не може да създава информация.

Европейската комисия прие постановление за 450 евро минимална заплата на територията на съюза


photo_verybig_8964В разгара на геополитическата криза в Украйна, Европейската комисия прие постановление, което може да преобърне тотално икономическите процеси в България. Става въпрос за предложение, което не е ново, но досега не е било поставяно на дневен ред по време на заседанията на комисията. Според това постановление, всички страни членки на съюза са задължени да въведат в срок от три месеца от датата на приемане на постановлението, минимално заплащане за положен труд, в размер на 450 евро на месец. В сутрешния блок на програма „Хоризонт“ на БНР, комисарят отговарящ за заетостта, социалните въпроси и социалното включване, г-н Ласло Андор, даде специално обширно интервю по темата. Публикуваме пълния текст на интервюто, тъй като той представлява интерес за огромна част от българското население:

- Г-н Андор, вярно ли е, че Европейската комисия е приела решение с което задължава страните членки да въведат минимална ставка за работната заплата в размер на 450 евро месечно?

- Да, вярно е. Предполагам, че това е малко неочаквано решение за страничните наблюдатели, но е наистина належащо, особено в настоящия момент на геополитическа световна криза, предизвикана от случващото се в Украйна и Крим. Вие сте първата медия, която ме потърси за коментар по темата и може би това е логично, тъй като именно икономическата и социална обстановка във вашата страна и тази в съседна Гърция дадоха повод за приемането на подобно решение.

- Казвате геополитическата криза, а след това посочвате България и Гърция, бихте ли пояснили какво имате предвид?

- Разбира се, то е много просто. В ситуация на подобно напрежение на геополитическата сцена, вътрешната политическа стабилност във всяка една от противостоящите си страни е от изключително значение. Едни от най-вероятните причини за пораждане на вътрешна политическа нестабилност, в която и да е държава, са социално-икономическите, особено бедността.  България и Гърция в момента са страните с най-голямо социално напрежение в Европейският съюз и като такива се явяват дестабилизиращ фактор в политиката на съюза. По стечение на обстоятелствата, вие сте и в особена близост до конфликта, а България и в огромна енергийна зависимост от Русия. Това е предпоставка за възникване на движения инспирирани отвън, които да се възползват от незавидното социално положение в страната, за да трупат активи, за сметка на общата политика на ЕС. Такова движение на територията на България съществува и напоследък се активизира наблягайки на откровена антиевропейска риторика, няма да скрия, че става въпрос за партия „Атака“. Обединяването на социални искания с националистически и антиевропейски послания е особено опасно не само за бъдещето на вашата държава, но и на съюза като цяло.  Трябва да призная, че почва за възникването на подобни настроения създаде и прекалено меката политика на Европейската комисия, спрямо някой очевадни несъвместими с европейските ценности процеси протичащи във вашата страна, както по времето на договорния процес по присъединяването, така и след него.

- Бихте ли били по-конкретен? Какво точно имате предвид?

- Стигнали сме до етап, в който не мога да си позволя да не бъда конкретен и откровен. Ние оставихме българите да бъдат ограбвани от своите власти, като разчитахме, че те сами ще успеят да се отърсят от върхушката, която изсмуква жизнените им сили. За съжаление сбъркахме. Ние не взехме предвид, наслоеното в периода на тоталитарното управление мислене у българите. Вие така и не разбрахте, че не сте вече тоталитарна държава и живеете в условията на пазарна икономика, където защитаването на правата ви, не се осигурява от държавата, а от собствените ви действия. Този инстинкт на очакване държавата да реши всичките ви проблеми, се оказа много дълбоко заложен у вас и от това се възползваха, тези които заеха властовите позиции в държавата. Да живеете в пазарна икономика и да разчитате на държавата да защити интереса ви, е меко казано наивно. Тази наивност бе използвана безскрупулно от вашите бизнесмени и политически лидери, те ви обещаваха всичко, без да ви дадат нищо.

Ако се вгледате внимателно, без предубеждения, ще откриете, че няма политическа сила в страната ви, в която водещите политически лица, пряко или косвено да не са свързани с бившата номенклатура на комунистическата партия и с репресивния апарат на тоталитарния режим. Те много бързо усвоиха уроците на пазарната икономика и смениха политическата си ориентация, наричайки се демократи, либерали, борци за права и свободи и т.н. Всъщност единственото за което те се борят е власт и пари. Няма друга държава в Европа, в която болшинството от наименованията на политическите партии, да звучат като откровени предизборни лозунги, това говори за липса на идеология и неистов стремеж към власт и пари. Вземете за пример енергетиката си, тя е доведена до плачевно състояние, именно благодарение на алчността на политиците ви. Няма политическа партия в страната ви, в която да няма политици с бизнес в енергетиката, те предварително създават законови условия които да им гарантират печалбите и след това „инвестират“ точно в тези енергийни отрасли, където са си гарантирали печалбата. Те съсипаха със своята алчност отрасъла на възобновяемите източници на енергия, те превърнаха Белене, от реално възможен за осъществяване проект в „Утопия“ и още, и още.

- Но все пак, подобна стъпка, рязко увеличение на минималната работна заплата от 170 на 450 евро, нямали да разклати икономиката на България и да доведе до още по-голямо социално напрежение?

- Не! И заявявам това с цялата отговорност на поста, който заемам. Ние много внимателно сме проучили реалната икономическа ситуация в България. Минимална заплата в размер на 450 евро е напълно реалистична към момента и дори може още. Изключително обидно е, европейски граждани, каквито сте и вие българите, да бъдат рекламирани като евтина работна ръка. Това, може би, би било логично за страни от третия свят, но не и за държава членка на ЕС. Българите неведнъж са доказвали, че са интелигентна техническа нация с огромен научен потенциал и подобно отношение към труда и способностите им е меко казано престъпление. Не мислете, че ние не знаем и не сме наясно с реалностите на пазара на труда в България, пазар подчинен на престъпната корупционна схема политици-бизнес. В която и банка да отиде българският работник за кредит, навсякъде го питат освен за заплатата която получава по документи и за реалната заплата. Всъщност на много позиции, реално заплатата и в момента е 450 евро, но официално, по документи работникът се води на по-ниска заплата с цел спестяване на данъци от страна на работодателя.

Освен,  че пести от данъци, по този начин бизнеса ощетява и държавата, и тези които разчитат на държавата и са най-уязвими, а именно пенсионерите, социално слабите и децата. Ощетява и самите работници, тъй като, ако бъдат уволнени или се разболеят , получават по-малки обезщетения, отколкото биха получавали, ако бяха осигурявани на реалната сума която получават. Наглостта на вашите бизнесмени и политици, обаче не спира дотук. Дори и малкото пари, които са внесени под формата на данъци в хазната, се източват чрез различни корупционни схеми на обществени поръчки и се връщат отново в джобовете на алчните ви бизнесмени и политици, като по този начин ви обричат на бедност, без знамение колко и какъв труд полагате. Общо взето на болшинството ваши работници се плаща толкова, колкото да успеят да се изхранват те самите, но не и да създават семейства и да живеят нормално.

Вашите държавници, смея да твърдя, умишлено не желаят да въведат строг ред и законност в трудовите правоотношения, защото самите те са и политици, и бизнесмени. Дори имахте един министър, който имаше наглостта да каже, че е по-добре сива икономика, отколкото никаква. Наглост, безподобна и нечувана, изказана в рамките на ЕС, та именно сивата икономика убива реалната икономика. Това безпрецедентно за страните от ЕС изстискване на силите на работещото население, доведе до масово бягство на българите в старите страни членки и от своя страна подби цената на труда там. Безподобната алчност на вашия бизнес, доведе до социални вълнения и даде почва за подем на националистически партии на територията на целия Евросъюз.

- Но все пак подобна мярка ще доведе до много фалити, особено в провинцията!

- Фалити на кого, на бизнеса или на местните феодали, срам за съвременната европейска цивилизация. Положението на населението на България в провинцията е доведено до откровено робско съществуване и точно тази мярка ще прекрати подобни робовладелски  взаимоотношения, несъвместими с днешния ден и с членството ви в ЕС. България има много икономически сфери, които биха процъфтели, ако не бяха налице подобни срамни, престъпни обвързвания на политиците с бизнеса. Да, ще има процес на прочистване от неспособни бизнесмени, станали такива благодарение на политическите си връзки, а не на бизнес умения. Ще се наложи на тези, които искат да запазят бизнеса си, да намалят печалбите си, печалби които са огромни в сравнение с фонда работна заплата, който отделят. Ние не можем да бъдем излъгани от крокодилските сълзи на българския едър бизнес, почиващ в най-луксозните курорти на Европа и света, купуващ най-луксозните стоки произвеждани в Европа и света. И това са хора без особено образование и умения, вие нямате Стив Джобс или Бил Гейтс, а някакви поставени лица на които са отпускани необезпечени държавни кредити, срещу задължението да се отчитат редовно за в бъдеще на своите благодетели.

Умишленото ограбване на българския работник от бизнеса и държането му в бедност, е една от причините за липсата на сериозни външни инвестиции, защото кой може да печели от бедни хора? Виждате, че дори и ЕРП-тата се задъхват, не защото цените са високи, а защото българинът е беден и на него всяка цена му се струва висока, но не ЕРП-тата ви плащат заплатите, а вашите работодатели.

- Всичко, което казвате е вярно, но смятате ли, че това повишение на минималната заплата реално ще се случи?

- Убеден съм! След три месеца минималната заплата в България ще бъде 450 евро. Този път няма да се оставим да бъдем будалкани от вашите политици. Единствената възможност това да не се осъществи, е страната ви да излезе от Евросъюза, но смятам, че българите няма да позволят това да се случи. Вече няма място за театър, нещата са сериозни и ние няма да се правим, че не забелязваме процесите, които текат в страната и няма да говорим политически коректно спрямо политическата мафия, която ви управлява. Накрая искам да поканя всички заинтересовани да дойдат на моята публична лекция на 29 март 2014 г., от 16:00 до 17:15 часа в зала 2007 на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), гр. София. Където ще дам допълнителни разяснения относно тази тема.

Сара Пейлин: “ Първата атомна бомба във войната срещу Русия, трябва да бъде пусната над България“


palin-lisa-ann

Публикуваме интервюто на Сара Пейлин, дадено за водеща българска медия, малко след като въпросната дама призова по време на пресконференция, президентът Обама да използва ядрено оръжие за да спре инвазията на путинова Русия в Украйна:

 - Г-жо Пейлин, преди няколко дни вие призовахте открито за използването на ядрено оръжие за решаването на кризата възникнала в Украйна. поддържате ли все още тази ваша позиция?

- Разбира се, че я поддържам. Аз съм праволинеен политик и когато заема дадена позиция, я заемам твърдо и непоколебимо.  Ядреното оръжие е създадено за да се използва, както и всяко друго оръжие. Използването му, едва ли не, само за сплашване е глупава и губеща позиция. Печели не този, който  заплашва, а този който действа и това руският президент Путин го показа нагледно. Докато умните се наумуват, той без да отправи нито една заплаха се настани в Крим. На действието трябва да бъде отвърнато с подобаващо действие, а такова в съвременната реалност е  изпреварващия ядрен удар и ако не го направим ние, друг ще го стори срещу нас. За съжаление днес ние сме се превърнали в мекушава и отстъпчива нация, нещо което не е било в близката ни история, вземете само примера с атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки, нима сме ги предупреждавали и заплашвали? Взели сме решение, действали сме и сме спечелили, какво по-голямо доказателство за тезата ми от това?

- И къде според вас трябва да бъде отправен този изпреварващ ядрен удар, имате ли идея?

- Имам! Първата атомна бомба във войната срещу Русия трябва да бъде пусната над България и то върху столицата и София.

- Извинете, но чакайте малко, ние сме от България. Нима искате да ни изпепелите, та ние сме членове на Европейският съюз и НАТО! Сигурно имате някаква грешка!

- Как смеете! Аз, да греша? Няма грешка. Какво като сте от България? Аз съм учила история на Източна Европа и знам много добре какво представлява България. България е „троянският кон“ на Русия в Европа и затова нейното унищожение ще бъде ясен знак за Путин, какво го чака. Вие бяхте приети в Европейския съюз и НАТО, за да бъде присъединена към тях вашата територия, а не нацията ви. Българите сте плазмодии и това е ясно дори на децата в американските детски градини. Кой друг народ може да търпи да е петстотин години под робство и кой знае колко още можеше да търпите, ако не ви беше освободила за съжаление, Русия? Вие българите сте гадни нагаждачи, способни да оцеляват при всякакви условия, в рамките на всяка империя, империя чиито блага изсмуквате, империя която обезкървявате, и в крайна сметка надживявате. Вие сте паразити и никога не сте допринесли с нищо  за просперитета на тези, към които сте били присъединени.

Вашата загуба, като население за Европейският съюз и НАТО, не би била загуба, а печалба, защото вашето унищожение би отрязало всяка надежда на путиновска Русия, че ще успее да възстанови влиянието си в Източна Европа и същевременно би улеснило използването на територията която населявате, за разгръщането и осъществяването на стратегическите цели за които ни е необходима.

- Но все пак ние българите сме живи хора! Ще загинат възрастни хора, майки, деца, бебета, това не ви ли кара да трепнете?

- Виждате ли ме да треперя, освен от яд, за мекушавостта на нашият президент? И в Хирошима и Нагасаки имаше възрастни хора, майки и деца, но това не спря никого. Както казах българите сте ненужно и паразитно племе, което в по-голямата част от съществуването си е било под робство, така че не виждам какво във вашата участ може да ме трогне. Пускането на атомна бомба над София, ще демонстрира еднозначно и категорично, че не се шегуваме. Че сме прозрели пъклените планове на Русия да подкопае евроатлантическата ориентация на планетата, чрез неприкритото стимулиране на вашето  русофилство.

- Но мислили ли сте, как подобен акт, ще се отрази на тези хора в Украйна, които сега искат да се присъединят към вас? Какво ще си помислят те, като видят, че вие принасяте в жертва собствените си членове?

- Уверена съм, че те ще разчетат правилно този акт. Пак ще повторя, ние унищожаваме троянският кон на Русия в Европа. Вашата територия, вече присъединена към нас, просто ще бъде прочистена от русофилски елементи. Нали не очаквате да хвърлим атомните бомби над тези, които тепърва очакваме да се присъединят към нас? Ако бомбардираме Крим, как после ще можем да се надяваме да пожелаят да се обединят с НАТО и Евросъюза? Не, единственото правилно решение е първата атомна бомба да бъде пусната над София.

- А това, че в България има много хора, които искрено искат да бъдат европейци и които от все сърце споделят, изповядват и проповядват евроатлантическите ценности. Подобна бомбардировка няма ли да бъде нечестна спрямо тях? Дори и в момента има хора които вече цяла година се борят срещу настоящото правителство оглавявано от бившата комунистическа партия. За тях не ви ли е жал?

- Честно казано не. Ние наляхме много пари в техните джобове, но те въпреки това не успяха да направят това, което нашите украински съратници успяха да направят в Киев. При такова обилно спонсориране, единственото логично обяснение за неуспеха е, че те не вярват искрено в това за което се борят, а само и единствено протакат нещата с цел да изскубят от нас повече пари. Стига, ние не сме глупаци и познаваме паразитния нрав на българина. Край.

Тези от българите, които наистина имаха про-западна ориентация, те емигрираха. Така че българите изповядващи западни ценности вече са при нас. Въпреки това искам да утеша тези, които дори и за пари, все пак се борят за нашата кауза, на тях, и на всички останали жертви, след победата над Путиновска Русия ще им издигнем мемориал. И ако има такива искрено вярващи в нашите евроатлантически ценности, но все още живеещи в България българи, то за тях подобна смърт ще бъде призвание, а не наказание, защото няма нищо по-висше от това да паднеш жертва в името на демокрацията и евроинтеграцията. Цялата ви столица ще бъде превърната в мемориален комплекс, в памет на жертвите на Путиновска Русия, а имената на всички ще бъдат изписани със златни букви върху черен мрамор. Дори мога да ви кажа, че вече сме одобрили проекта и сме обявили обществена поръчка за изграждането на мемориала. Благодаря ви.

Референдум, независимост, смърт, описани в десет стъпки.


image001

Вие не сте доволен от обкръжаващата ви реалност, от държавата, от хората, от живота, който живеете и желаете да промените това. Чувствате се неразбран, отблъснат и натикан в миша дупка без възможност да се противопоставите на наложените ви от обществото, медиите и държавните органи норми, регулации и закони. За пореден път е посегнато върху вашето имущество, семейна чест и трудови права. Решавате, че трябва да предприемете някакви стъпки и да вземете нещата в свои ръце:

Първо – Правите референдум в собствения си дом с въпрос към живеещите в него дали да обявите независимост в рамките на собствеността си и да въведете там собствените си разбирания за живота, справедливостта и морала.

Второ- Печелите референдума и обявявате независимост. От този миг вашият дом е вашата крепост.

Трето – Първоначално комшиите, а след това и държавните органи не се съобразяват с вашата независимост и отказват да признаят правото ви на лични закони и правила. Съобразно това вие се въоръжавате и заявявате с писмени ноти до всички, които не се съобразяват с обявената от вас независимост, че сте готов да я браните с цената на вашият и техните животи.

Четвърто – Държавната машина се задейства и ви обявява за луд, психопат, който не съзнава какво върши. Вашият референдум е обявен за неконституционен, а независимостта ви за незаконна.

Пето- Всички държавни органи, от които някога сте имали нужда за защита, подпомагане и внимание, но които никога не са обръщали внимание на вашите нужди и единственото което са правили е да ви вземат парите под формата на данъци, се задействат и започват да работя изключително бързо срещу вас и вашата независимост.

Шесто – Сблъсък на живот и смърт. Изстрели, кръв и трупове. Вероятно и вашия.

Седмо – Вашата съдба става център на медийно внимание. Кръвта ви и тази на жертвите е по всички радио, телевизионни и интернет медии.

Осмо – Благодарение на вас хора, които не са имали възможност да се изявят по медиите го правят, ръсейки съвети и укори. Ако бяхте жив, щяхте да се учудите колко много хора са наясно с живота ви и причините довели до обявената от вас независимост.

Девето – Крайното заключение на всички е, че подобни на вашата проява занапред не трябва да се допускат и всички недоволни от държавата, обществото и реалностите в които живеят, трябва да се освидетелстват, вкарат в диспансер и натъпчат с хапчета преди да са обявили независимост.

Десето – Държавата се успокоява. Вие сте единичен случай и средно-статистически погледнато няма за какво обществото да се безпокои. На третия ден имаме новина за новата любовна афера на една от многото ВИП персони и живота потича по мед и масло.

Единадесето – Всичко се повтаря, но с друг главен герой.

Хърмърпърцумян: „Логично е банките да диктуват условията по които да работят“


12570_3836941733034_795150421_nКолаж Владимир Дойчинов

Ето какво споделя в едно свое интервю видния български банкер Хърмърпърцумян. На някой това може да се стори невероятно, но ви уверяваме, че това което ще прочетете по-долу е символ верую на всеки банкер не само в България, но и по света:

- Г-н Хърмърпърцумян, новото правителство в България обеща, че ще предприеме решителни стъпки срещу банковия рекет, смятате ли, че това ще доведе до спад на печалбите ви и въобще приемате ли определението рекет отнесено към вашият бизнес?

- Вижте, ние банкерите сме практични хора и умеем да правим разлика между политически изградена реалност и реалността такава каквато е. Политиците се избират въз основа на нещата които говорят и за нас е нормално да чуваме подобни реплики по наш адрес. Ние винаги сме работили добре с политиците, независимо от съдържанието на тяхното политическо говорене. Ние не решаваме проблемите си публично, а на тихи места далеч от хорската глъч. Логично е банките да диктуват условията по които да работят. Мога да ви уверя, че няма да има нито едно решение касаещо така наречения „банков рекет“, което да не е съгласувано и одобрено предварително от нас. По тези причини не приемаме сериозно определението „банков рекет“, а просто го отчитаме като особено популярен инструмент в политическите борби за печелене на поддръжници. След залеза на комунизма, няма политическа класа, която да си е позволила да си играе или да заповядва на банковия сектор. Мисля, че на всички съвременни политици вече им е ясно, че хората ги избират да управляват държавата, но ние сме тези които решават дали да съществува тази държава.

- Да разбираме ли, че вие твърдите, че банките имат водеща роля в държавата, дори пред тази на обществото?

- Разбира се. Държавата като образувание отдавна не е това, което е била при своето възникване. Някога в далечното минало е възможно обществото да е имало водещата роля за образуването и съществуването на дадена държава, но днес това не е така. Днес не банките имат не просто водеща, а решаваща роля за съществуването на която и да е държава.  Днес обществото е просто част от множество системи влизащи в строежа на държавната машина. Нека да ги изброя – банкова система, информационна система, производствена система, енергийна система и т.н. Тези системи все повече се автоматизират и могат да функционират без да е необходима човешка намеса. Ролята на човека се свежда до безучастен наблюдател и разбира се с това неговото значение пада. Много е вероятно в далечното бъдеще ролята на човека въобще да изчезне, да изчезне самият човек, а на негово място да функционира една способна да се самоподдържа и самовъзпроизвежда чисто информационна форма на цивилизация, която да пази някъде из файловете си спомена за човека, като за нещо мимолетно в процеса на еволюционното си развитие.

- Опасявам се, че се отклонихме от смисъла на интервюто, нека да оставим бъдещето и да се съсредоточим върху настоящето и наболелите проблеми между банките и хората. Защо толкова упорито се противопоставяте на идеята за закон за фалита на физическите лица? Не е ли нормално банките да поемат част от риска, а не хората целия?

- Щом така желаете добре, но без да гледате далеч в бъдещето, няма как да разберете процесите в настоящето. Ще започна отзад напред, не е нормално банките да поемат какъвто и да било риск, защото както казах, тяхното функциониране е от решаващо значение за съществуването на държавата. Винаги е имало бедни и пропаднали хора, като техния брой е варирал в една или друга посока, но това никога не е застрашавало държавата, спомнете си обаче какво се случи когато няколко банки фалираха в България, държавата бе на прага да се срути. Държавите се тресат не когато умират хора, а когато фалират банки. Не трябва да се позволява на една такава маловажна част от системите изграждащи държавата каквато е обществото да застрашава сигурността на цялата държавна машина. Всъщност ние изпадаме в една грешка, тъй като от известно време, банковата система е наддържавна система и функционира глобално на планетарно ниво, нещо което не може да се каже за обществото, вкопчено в своите национални интереси, разделено на етноси, раси, вери и т.н.

Днес банковата система е много по-силна от когато и да било именно поради своята глобална природа, а човекът е далеч назад в развитието си вкопчен в своите мънички локални заблуди. Въпреки това, човекът, отделното общество има възможност да окаже вредно влияние върху банковата система и да я разруши с което ще върне еволюционното развитие на цивилизацията векове назад, това не трябва да се допуска, затова и банките не трябва да поемат рискове, рисковете винаги трябва да са за сметка на по-слабия, на по-слабо развития.  Що се отнася за закона за фалитите на физически лица, то смея да твърдя, че той и сега съществува.

- Как така съществува, като вие се противопоставяте на неговото приемане?

- Точно затова се противопоставям, защото той вече съществува и приемането на допълнителен такъв е излишно. Законът за фалита на физическите лица е естествен, природен закон и се нарича Смърт. Фалита на всеки човек идва с настъпването на смъртта, отвъд нея за съжаление ние няма как да го преследваме и затова сме принудени да си търсим дължимото от неговите наследници, близки и приятели. Има случаи, когато хора на които сме дали кредити умират без да оставят наследници и това нас много ни натъжава. Смятаме, че при подобен случай е необходимо дълговете му към нас да бъдат изплащани от държавата и то от обществото, което е позволило подобен човек да съществува. Банките не трябва да губят при никакви обстоятелства. Парите са кръвта на нашата система и тяхното изтичане извън нашия обсег и контрол е неприемливо.

- Да, но има хора, които по силата на независещи от тях обстоятелства не могат да си плащат кредитите и така вие ги обричате на робство до смърт, без да им дадете шанс да си стъпят на краката и да опитат отново да подредят живота си. Освен това разпространено е мнението, че вие злоупотребявате с възможността едностранно да променяте условията по кредитите и така де факто, човек и да иска не може да се откачи от вас.

- И какво лошо има в това. Това е природа. Вие все още не можете да осъзнаете, че човекът е низшото създание в отношенията банка-човек. Човекът за банката е това, което е овцата за човека. Стрижете я докато можете, доите я,  изяждате децата й, а накрая и самата нея. Това е нормално, не е нормално човека да изяде банката, нали?

- Да но това не е справедливо, вие например печелите милиони за година, а обикновеният човек, няма да спечели толкова през целия си живот и въпреки това не му давате и за секунда да си поеме въздух. Не ви ли е срам? Не изпитвате ли угризения на съвестта?

- Моля ви , какви са тези остарели понятия, срам, съвест! Днес говорим за растеж и печалба, влезте в час. За каква справедливост говорите? Знаете ли кое определящото за това кое е справедливо и кое не?

- Кое?

Парите, щом имам пари, значи действията ми са справедливи. Въобще днес всичко се определя от парите. Ако имаш пари, имаш всичко. Но за да имаш пари трябва да си природно-интелигентен, да разбираш самата природа на нещата, защото парите са природно явление. Само интелигентните хора могат да разберат как функционират парите. Колкото си по-интелигентен толкова повече пари имаш. И забележете, тук аз не говоря за знания, а за интелигентност, защото може да знаеш много, а да нямаш и един лев в джоба. Знанията са просто натрупана информация, нещо като прашасала библиотека натъпкана с книги, сама по себе си тя не струва нищо, докато някой не вземе дадена книга и не задвижи информацията съдържаща се в нея. И най.важната информация е как да правиш пари, как да печелиш, как да растеш. Аз имам пари, защото знам как да използвам знанието на другите, знание което те самите не знаят какво да го правят и затова не е нужно да зная това, което те знаят, умно нали?

Те са знаещи, но аз съм интелигентен. И парите които печеля ми дават точната информация, колко по-интелигентен съм от тях. Ще ви дам пример – да кажем, че аз печеля по един милион на месец, докато някой натрупал знания човек получава  500 лева заплата. Значи аз съм 2000 пъти по-интелигентен от него. Той трябва да работи 2000 месеца, или почти 167 години, за да може да се сравнява с мен и то при положение, че през това време аз не продължа да се развивам. Много хора, които говорят срещу парите, го правят именно защото не могат да понесат факта, как този измерител разкрива тяхното жалко умствено състояние.

- Не ви ли е страх, че подобни разсъждения биха могли да ви донесат множество врагове, които да застрашат живота ви?

- От мен запомнете, няма по-сигурна защита от парите. С пари мога да купя дори врага си да ме защитава. Но дори да допуснем, че срещу мен бъде извършено успешно покушение, смятате ли, че това ще промени нещо? Ако го вярвате, значи сте просто наивен глупак. Въпреки, че съм част от банковата система, аз съм просто човек и като такъв съм лесно заменим. Аз не съм банката. Основната грешка на обществото, на озлобените от собствената си незначителност хора е, че търсят виновниците за собственото си положение сред успелите, сред богатите и смятат, че след като ги отстранят физически проблемите им ще бъдат решени.

Това е огромна заблуда. Отделния човек, независимо колко е богат, отдавна е нищо в сравнение с безличните институции които е изградил и които са поели контрол върху всички сфери от неговия живот. Та вие не можете да се преборите с ЕРП-тата, с Топлофикация, с мобилните оператори с администрацията на което и да е учреждение, защото срещу вас има изправена система, която използва хората за да се развива, а не обратното. И защо не можете да се преборите, защото действате еднолично, защото вече дори не познавате законите по които функционират системите срещу които искате да се борите. Защото обществото е разчленено и отдавна не представлява отделна система на обществено съзнание, а е погълнато в поддръжката на останалите системи. Не можете да преборите системата от позицията на отделен човек или дори на група хора. Особено системите функциониращи на глобално ниво, освен ако обществото също не се глобализира и не започне да действа като единна система на човешкото съзнание.

Така, че моето премахване от банковата система няма да и навреди, нито пък ще ви донесе някакви ползи. Ако искате да промените нещо в някоя система не хабете усилия върху отделните и членове, а съсредоточете усилията си върху принципите въз основа на които тя функционира. Успеете ли да атакувате тях, да ги разстроите, тогава имате шанс да получите това което желаете.

 ––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

За прототип на главния герой в интервюто е използван банкера Левон Хампарцумян.

Катрин Аштън: „Демократичното е да се самоубиеш, а не да те застрелят като куче.“


www.monitor.bg

Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън направи интересни коментари по време на пресконференция относно случващото се в Украйна:

- Г-жо Аштън, каква е разликата между жертвите на Майдана и тези, които в рамките дори на самия Евросъюз слагат край на живота си, в следствие на безизходицата в която са попаднали поради безработицата, непосилни кредити, корупция и чувство за безперспективност?

- Това е провокативен въпрос, но въпреки това ще ви отговоря. Вие се опитвате да сравните несравнимото – да се самоубиеш е висше демократично право на всеки човек живеещ в напреднала демокрация, а да те застрелят като куче, без твое съгласие е висша форма на тирания. Тези хора излезли да се борят за свободата си, за демокрация, за бъдещето си са хора вярващи в себе си и своите възможности. Те са уверени, че могат да постигнат много, всичко, но тираничното правителство им слага бариера, оковава ги и реакцията е логична. Всеки човек има право да се бори за възможността да се развива. Именно тези хора са хората на които се опира човешката цивилизация, те са двигателите на прогреса, на науката, на печалбите и икономическия растеж. Те вярват в себе си и карат останалите да вярват в тях.

Колкото до тези избрали самоубийството, то това са хората на другия край на цивилизационната стълба. Това са хора непригодни да живеят в днешния свят на бързи промени, хора с остарели разбирания, мироглед и морал. От самият ви въпрос се вижда, че това са хора неспособни да се развиват финансово, едно защото нямат необходимите качества и умения, друго защото имат някакви съвсем неадекватни разбирания за ценности, ценности несъвместими с днешните стремежи към неограничени печалби и устойчив растеж. Това, че някой се е самоубил защото е останал без работа, защото не може да си погасява кредитите и са му отнели имуществото, защото не вижда перспективи или защото се чувства сам и изолиран от съвременното общество е следствие на неговата собствена непригодност да върви в крак с времето.

Решението за самоубийство, за разлика от разстрела, не е наложено насила, а е плод на свободен избор, на вътрешно осъзнаване за собствената си непригодност. Тук нямат вина нито банките, нито бизнеса, както вие подло се опитвате да внушите. Един единствен застрелян някъде от някого, особено ако се е борил в името на нещо, е неизмеримо по-голяма загуба от всички самоубили се през цялата човешка история – защото той не е умрял по собствена воля, свободна воля. А свободната воля е плод на демокрацията, затова и там където има демокрация, там където има стремеж за икономически растеж, за печалби, за потребление там и самоубийствата са повече.

Самоубийството е природна даденост, то е дадено от майката природа като естествен елемент на естествения подбор. За съжаление обаче, не всички които се чувстват непригодни за съвременния начин на живот вземат решение да се самоубият. Много от тях излизат да демонстрират по улиците на редица европейски държави, че дори и в Щатите, срещу демокрацията, срещу свободния пазар, срещу икономическия растеж, срещу философията на потреблението. Тези хора спъват развитието на човешката цивилизация и заплашват да я разрушат, те са като тумор, който трябва да бъде изрязан, но заради демократичните си ценности ние не можем да направим това насила.

Мисля, че ви стана ясно защо няма логика да сравняваме, загиналите в Украйна с гражданите на Европейският съюз взели решение да сложат край на живота си поради икономическа непригодност. Едните са жертви, другите са излишни. Едните се борят за демокрация, другите за личните си несгоди.

- Кои са най-големите постижения на демокрацията в Европа, към които трябва да се стремят гражданите на Украйна след като свалиха диктаторския режим, който ги потискаше?

- Несъмнено, едно от най-големите постижения на европейската демокрация е свободата на себеизразяване и най-голямото е свободата да демонстрираш открито своята сексуална ориентация. Всеки европейски гражданин днес свободно може да крещи по площадите по какъв начин най-добре получава оргазъм. Ние успяхме да наложим на педерастите названието гейове, на циганите – роми, и в същото време предпазихме бизнеса и банките от възможността да се споменават нерегламентирано и негативно техните търговски марки и бизнес практики. За съжаление, напоследък виждаме, че някои кръгове от изпаднали икономически типове се опитват да злоупотребят със свободите на демокрацията и да заменят понятията политик, банкер и бизнесмен със сборното понятие крадец – измамник и дори изрод.

Друго огромно постижение на демокрацията е, че днес човек може свободно да се отдаде на задоволяване на своите животински страсти, на своите първични инстинкти, стига да не пречи на икономическия растеж и пазарната икономика. Самото потребление е вид първичен инстинкт, тиранично потискан в недемократичните държави. Възможността да си купуваш храна и да се тъпчеш в неограничени количества е завоевание на демокрацията, да пиеш до припадък и да се свестяваш отново с пиене също. Човекът е животно и демокрацията дава възможност на всеки да се почувства такова. Именно благодарение на демокрацията днес човешките сетива до такава степен са обсипани с усещания и информация, че няма време, нито пък смисъл човек да мисли.  Медиите в демокрацията са поели тежестта на осмисляне на света върху себе си. Единственото задължение на човека живеещ в демократично общество е да полага усилия за ускоряване на икономическия растеж, като работи неуморно и всеотдайно без претенции към заплащането и същевременно потребява безгранично и задлъжнява безкрайно.

- В крайна сметка какво бихте посъветвали хората излезли по улиците на Европейският съюз за да протестират срещу социалните неправди ?

- Не се опитвайте отново да внушавате неверни твърдения. В Европейският съюз социални неправди няма, има само хора неспособни да се развиват и да допринасят за икономическият растеж, тоест неконкурентоспособни индивиди. Бих ги посъветвала, да гледат внимателно как хората в Украйна умират в името на това да бъдат на тяхно място и да престанат да злоупотребяват с търпението ни. Най-добре е да се гръмнат и да отърват демокрацията и икономиката от своята тежест, но ако не могат да направят това, то поне да не раждат деца.

 

Владислав Горанов: „Майната и на България, искам да забогатея.“


Image_3264312_126

Напусналият депутат от ГЕРБ Владислав Горанов, бивш зам. министър на финансите в правителството на ГЕРБ, разпространи кратка декларация в която обяснява мотивите си за напускането на Парламента,партията и политиката. Тъй като в обществото има огромен интерес, към това не често срещано явление, позволяваме си да я препубликуваме едно към едно:

“ Правя тази декларация, не заради обществото, което така и не успя да оцени моите качества и да гласува за ГЕРБ на предходните избори, достатъчно масово за да ни изпрати отново на власт, а заради молбата на лидера Бойко Борисов. По принцип не смятам, че съм длъжен да давам обяснение на когото и да е, освен , ако не е някой който ми плаща и това е нормално за всеки дясно-мислещ човек, а в случая българският народ не е този който ми плаща, защото не е и той този който ме е назначил, а мен ме е назначил Бойко Борисов. Някой ще кажат, че аз съм народен избраник и като  такъв съм длъжен да се отчета на народа, защото парите ми идват от неговите данъци, но това е глупост:

Първо аз не съм народен избраник, а депутат, защото не съм избран мажоритарно, а лично от Борисов и второ, така и не успях да се докопам до парите от данъци, какво остава пък за еврофондовете. В моето семейство имахме големи планове, как да харчим парите спечелени като депутат. Очаквахме милиони, а ми дадоха едва две хиляди. Сами можете да си представите колко сме разочаровани. Гледам другите депутати милионери, а аз експерта ще ги уча на финансова политика с два лева в джоба. Докато бяхме на власт имаше някаква светлина в тунела, но сега възможностите да спечеля милиони се ограничиха с шанса да ударя джакпота от ТОТО-то, но и там има пръст Пеевски ли, майка му ли!

Чувам упреци, че съм избран да работя за България и трябвало да седя в Парламента до последен дъх, като войник в окопа по време на война, лично Росен Петров ми го каза. Но и на него му казвам, аз съм избран от Бойко с идеята да работя за него и за партията, и тя да ми се отплати сега финансово с милиони, а не след сто години с паметни плочи. Майната и на България, искам да забогатея! Ако трябва съм готов и при Пеевски да отида и да правим заедно бизнес. Убедих се, че от него може много да се научи. Той ми е светъл пример, депутат – милионер. И хем е депутат, хем не стъпва в Парламента, хем успява да използва политическото си влияние за да забогатява, това е моят идеал за депутат и това си представях, че ще се случи и на мен, когато вляза в Парламента.

Всички ме питат „Не те ли е срам, да говориш така?“, но защо да ме е срам, като тази моя мечта е мечта на всеки български гражданин устремил се към властта. Аз ли трябва да съм глупака, който ще работи за полза роду, докато семейството му мизерува с две хиляди лева. Исках да се вредя за евродепутат, бутах се, но не успях, там поне заплатата е по-голяма. Не успях, майна им и на тях. Няма да позволя да направят от мен експерта, циганин живеещ на детски помощи. Няма да стане – „Циганите на сапун“ и аз да продавам сапуна та да забогатея, до там съм готов да стигна. Интереса клати феса, а аз фес още нямам. Ех Пеевски, Пеевски що не те послушах – „По-добре фес пълен с пари, отколкото китка гербери.“

Питат ме какви са ми плановете. Ще ви кажа – отивам при Пеевски, на колене ще падна, по корем ще се влача, но ще му пристана, само да ме вземе при себе си. Той със своят внушителен вид и аз с моята експертност, не милиони – милиарди ще направим. Искам да стана толкова богат, че депутатите окупирали народната трапеза да ми завидят. Това е моята не-детска мечта. Парите са най-важното нещо в живота. Те стоят над всичко друго, те са ценността в която се измерват всички ценности.

И накрая, искам да кажа, че изпитвам наистина жалост към съдбата на България, защото на държава, която не може да направи от депутатите си милионери дните и са преброени. Кой каквото е успял, е взел и няма вече нищо за никого. За съжаление късно съм се родил и нямаше как по-рано да вляза в политиката. Ех, ако бях набор на Иван Костов, можеше сега заедно да си броим милионите и да се смеем на напъните на Радан Кънев. Но уви, днес само в Пеевски ми е надеждата – последният успял да сбъдне мечтите си депутат.

6666fa7a19c8

Бареков: “ В България политици няма, журналисти също.“


bar-389x216Кратко но съдържателно интервю с лидера на „България без цензура“ Николай Бареков излезе в днешния брой на американският всекидневник  „Washington Post „. Препубликуваме го без съкращения:

- Г-н Бареков, вие се спрягате за една от новите политически фигури в България, които имат шансове за успех да пробият политическото статукво. Направи впечатление, че на учередяването на вашата партия присъства и ген. Уесли Кларк. Самият вие, сте бивш журналист, какво точно ви накара да се включите в политиката?

- Първо искам да ви поправя, аз не просто съм една от новите политически фигури на българската сцена, аз съм единственият който заслужава да бъде титулуван политик в днешна България. Що се отнася до ген. Уесли Кларк, то съм истински щастлив, че той прие поканата ми и дойде за да ме подкрепи. Неговото присъствие бе от огромно значение за българският народ, защото хората видяха какво представлява и как трябва да изглежда истински генерал, а не да се възхищават от някакъв псевдо-генерал като Бойко Борисов.

Аз самият винаги съм искал да служа под негово командване и да умра с радост за възцаряването на демокрацията  в някое плачещо за освобождение кътче на планетата, пълно с петрол, газ и други суровини. Една от моите идеи е да върна наборната военна служба, за да имат възможност българските младежи да положат костите си в името на демокрацията именно под водачеството на хора като ген. Кларк, а не да се пропиват и дрогират в България, докато безуспешно си търсят работа под командването на ген. Борисов. Винаги съм се удивлявал на американските военни, които успяват да открият диктатори там, където има огромни залежи полезни изкопаеми, без значение колко добре тези диктатори са се маскирали и как манипулират своите поданици да си мислят, че живеят добре. Няма по възбуждащо преживяване за мен, от това да гледам как американските военни сипят тонове демокрация от небето, като манна небесна.

Аз самият обичам американския начин на живот до мозъка на костите си, (явно в главата няма – бел. на ред.), но в България този начин на живот е невъзможен и една от причините да се захвана с политика, е  именно за да го направя възможен. Моята мечта е всеки българин да може да потребява и да задлъжнява като американец, да купува всичко навсякъде и по всяко време. Да не страда безработен вкъщи, а да работи на две-три места. Вечер да сяда пред телевизора и безгрижно да зяпа различни ток-шоута, докато си поръчва готова храна. Искам да освободя българина от тежестта да мисли, да мисли какво ще яде, как ще си плати сметките, къде ще живее и т.н. Срамно е в днешният век на прогрес, когато сме на крачка от създаването на изкуствен интелект, на българина все още да му се налага да мисли. Мисля, че сме длъжни на нашите предци, като Джон Атанасов създателя на компютъра (който между другото също избра Америка), които са положили всички усилия за да освободят човека от необходимостта да мисли, да сбъднем техните мечти.

- Казахте, че има няколко причини да поемете пътят на политик. Колегите ви журналисти обаче, не се изказват особено ласкаво по отношение на  влизането ви в политиката, както и за привличането на още български журналисти във вашите редици. На какво отдавате този, как да го нарека „приятелски огън“ ?

-  Именно този „приятелски огън“, както удачно го нарекохте е една от причините да вляза в политиката. Смея да кажа, че аз не просто съм единствения политик в България, но и единствения журналист. Разберете, в България политици няма, журналисти също. България в момента страда от криза на легитимността не на кое да е, а на държавата като цяло и това идва от недоверието, което обществото изпитва и демонстрира към трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна. И кажете ми вие, вие сте журналист, когато трите власти куцат, коя е единствената власт която не просто може, но е длъжна да овладее положението и да спаси държавата – много просто и логично, четвъртата власт, журналистиката.

Да, ние като държава стигнахме до там, че народа да търси спасение в четвъртата власт, но моите колеги, както ги нарекохте излязоха абсолютни подлизурки и страхопъзльовци, неспособни да поемат тежестта, отговорността за бъдещето на България. Единствен г-н Пеевски, като медиен магнат, като журналист, направи опит да застане на чело на Държавната агенция за национална сигурност и да осигури сигурност в държавата, но бе оплют, очернен и смазан от същите тези журналисти за които вие ме питате. Те, които не могат да изкарат и един човек на протест срещу корумпираните политици, скроиха чудовищна манипулация и изкараха хиляди срещу преживелия катарзис г-н Пеевски. Тези изчадия на журналистиката зомбираха своите читатели, слушатели и зрители, и като безмозъчна армия от орки ги хвърлиха срещу светлия образ на г-н Пеевски, възползвайки се от това, че той чисто физически трудно може да се скрие. Кажете ми вие, има ли нещо по-долно от това?

Дори при този недвусмислен акт на българската журналистика, аз не се отказах, аз не можех да повярвам, че българските журналисти ще останат безучастни към съдбата на собствената си държава и реших да създам партия. И първоначалната ми идея бе тази партия да бъде на българските журналисти – ПБЖ, но уви всичките ми мечти се оказаха илюзии. Българските журналисти избраха удобното и сигурно местенце на слуга на различни интереси, предпочетоха да си вземат заплатките и да плюят поръчково срещу всеки решил да унищожи статуквото, още повече, ако той излиза от средите на техните низки душици. Защото моят величествен образ, моята смелост и политически героизъм всяка секунда човъркат тяхната гузна продажна съвест, която би изкарала целият си живот в тоалетната произвеждайки само говна, стига да и плащат достатъчно за това.

И пак не се отказах и въпреки всичко създадох партия. Реших да защитя честта на българската журналистика и да измия лицето на българската политика, съзнавам, че това не е лесна задача, но знам, че ако има някой в тази държава, който може да я свърши, това съм аз. Аз съм бъдещето на България – светлото бъдеще. България без цензура – не само в журналистиката, не само в политиката, но и в мечтите ни.

Божидар Данев: „Някой трябва да озапти българския работник“


photo_verybig_910600В интервю за Дарик радио изпълнителният председател на Българска Стопанска Камара Божидар Данев успя да отговори на вълната от негодувание срещу новите предложения за изменение на трудовите взаимоотношения, предложени от БСК, като се аргументира изключително логично и не остави и капчица съмнение в правотата на защитаваните от камарата позиции. Публикуваме интервюто без съкращения, поради изключителната му важност относно информираността на българските работници за очакващото ги бъдеще:

“ – Г-н Данев, предложенията, които излязоха от Българска Стопанска Камара за промяна във взаимоотношенията работодател – работник, предизвикаха остри реакции на решително отхвърляне. Смятате ли, че има шанс да ги прекарате през Парламента?

- Длъжни сме да ги прекараме и те да станат реалност, в противен случай мога да ви гарантирам, че България ще фалира. Ако работещите българи не осъзнаят своята отговорност пред България и не спрат със своята тъга по социализма, опасявам се, че скоро никакви мерки няма да спасят българския бизнес. Ние от БСК сме взели на плещите си огромна отговорност, защото в крайна сметка някой трябва да озапти българския работник. Той се е превърнал в бясно бездомно куче, на което, ако не хвърлиш кокал, има опасност да бъдеш ухапан и това да доведе до фатални последици за теб. Двадесет години никой не смее да му каже истината, а именно, че или ще се съгласи да работи при нашите условия, или ще умре. Всяка друга политика е самоубийствена за бизнеса и пагубна за България.

- Постоянно споменавате България, не е ли малко странно това при положение, че съвременният бизнес е мобилен и работи на световно, а не на национално ниво. От думите ви оставам с впечатлението, че българският бизнес се е капсулирал в България, това неконкурентоспособност ли е?

- Радвам се, че ме попитахте. Не, това не е неконкурентоспособност, това е самоотвержен патриотизъм, родолюбие, национализъм, ако щете. За разлика от алчния български работник, който вече 25 години изсмуква жизнените сокове на българската икономика, за да задоволи своето шкембе, без да се интересува и капчица от България, бизнесът полага всички усилия да съхрани родното производство. Ами погледнете, то е очевадно, кой емигрира? Българският бизнес или българският работник? Кой е предателят – работодателят или работникът? За колко български бизнесмени сте чули, да емигрират в Европа и да изоставят родината си? – Нито един! А не е да нямаме покани. Аз обикалям света и мога да ви кажа, че българският работодател е желан инвеститор по цял свят. Че ние, ако решим, можем да отидем и да инвестираме нашите пари във Виетнам, Камбоджа, Бангладеш, Китай и т.н., както между впрочем правят много наши конкурентни чуждестранни фирми, и там работниците ще са доволни да работят на половината от заплатите, които получават нашите български търтеи, смеещи да се наричат работници.

Въпреки всичко това ние търпим, стискаме зъби и не бягаме през терминал 2, ние милеем за България и аз мога да ви се закълна от името на всички български бизнесмени, че няма да мръднем от България, докато има поне един жив работник. Тази масова емиграция на неблагодарни български работници към Западна Европа е явление, което ни поставя пред сериозно изпитание, започват да липсват редица специалисти. Специалисти, за изграждането на които българската държава е инвестирала пари от нашите данъци. Ние плащаме обучението на всички български студенти и тяхното безотговорно и неблагодарно отношение, тяхната наглост след всички тези грижи, сами да определят нива на заплащане, при които са съгласни да работят, е  връх на безсрамието.

На българският работник трябва да му се обясни – и може би тук е и нашата вина, че не сме го направили, – че държавата се крепи на икономиката, т.е. на бизнеса, на нас, работодателите. Без нас България не би я имало, в този смисъл всеки, който заявява, че го е грижа за България, е длъжен да работи за нас, при условията които ние поставяме, безропотно. Ние най-добре знаем какво е нужно, какво е правилно, какво е икономически изгодно. Ако трябва да направя едно по-разбираемо сравнение, за да ме разберат всички, то  е следното: бизнесът е тялото на държавата, работникът е храната, от което това тяло има нужда, за да расте и да се развива.

Всеки сам избира дали да е част от тялото или от храната и в това е смисълът на демокрацията. Днес всеки може да е бизнесмен, стига да има съответните способности и познания. Но ако сте избрали да бъдете наемен работник, то тогава спокойно и с жертвоготовност трябва да сте готови да служите на работодателя си и да изцеждате силите си до краен предел, а не да ги пестите, за да доживеете до пенсия или защото сте имали ангажименти и към семейството си. Днес семейството е лукс, който могат да си позволят само богатите, а стремежът да доживееш до пенсия е проявление на висш мързел.

- Казахте, че всеки може да стане бизнесмен, вие самият как станахте такъв?

- Да, всеки може да стане, стига да има необходимите качества. Аз самият научих всичко за бизнеса благодарение на работата ми в структурите на Държавна сигурност. Както знаете, аз съм бивш агент на ДС и то в научно-техническото разузнаване, работил съм срещу капиталистическата икономика и съм я изучил до най-малка подробност. Подслушвал съм и съм донасял относно най-дълбоката същност на капитализма. От работата ми сред врагове на социализма съм опознал капиталистическото мислене в детайли. Така че, именно благодарение на работата ми в ДС, аз получих знанията и уменията, необходими за изграждането на успешен бизнес. И не само аз, разбира се, и други мои колеги от ДС също успяха след промените да изградят успешен бизнес, и дори днес работим заедно за бъдещето на България. Трябва да ви кажа, че ако не бяхме ние, агентите от ДС, след 10 ноември 89г. България щеше да рухне за няколко месеца. Ние изнесохме на гърба си целия икономически преход от социалистическо към капиталистическо производство. Ние положихме неимоверни усилия цялата икономика на страната да попадне в наши ръце, за да не се изгуби и разпилее и най-малката частичка, като попадне в невежи и алчни за бърза печалба ръце, защото имаше и такива попълзновения.

-Да се върнем все пак на вашите предложения за промени в трудовото законодателство. Бихте ли споделили най-важните от тях.

- С удоволствие! Една от най-важните е, че всеки специалист ще сключва колективен трудов договор с всички български работодатели и ще работи там, където се наложи. В тази сложна ситуация на световна криза не можем да си позволим един специалист да работи само за един бизнесмен. Много такива безскрупулни специалисти злоупотребяват с монопола върху знанията си и извиват ръцете на работодателите, карайки ги да се конкурират едни други, като му предлагат по-висока заплата.

- Но конкуренцията не е ли задължителен елемент от капиталистическото производство?

- Извинете, но конкуренцията идва в края на производството, при продукта, неговите качества и цена, а не още в началото при наемането на работника, който ще го произведе, както се получава в България. Безотговорният стремеж към все по-високи и по-високи заплати от страна на квалифицираните кадри поставя бизнеса на колене още преди да е започнал да произвежда. Той оскъпява продукцията, правейки я непродаваема на международния пазар, и убива бизнеса на колегите, които нямат възможност да го наемат на работа. Затова трябва държавата да се намеси и да изготви регистър на квалифицираните кадри в България, и да ги задължи да работят не за отделен бизнесмен, а за икономиката като цяло, срещу едно нормално възнаграждение, осигуряващо му хляб и вода.

Друго нещо, върху което искам да обърна особено внимание, това е абсолютно наложителното налагане на забрана за емигриране на българските работници в трудоспособна възраст. Ако някой български работник иска да емигрира, то той ще трябва да докара на свое място най-малко двама чуждестранни бежанци, които да обучи на необходимите за производството знания и умения, и едва след това ще може да напусне работното си място и съответно България, но при условие, че някой друг бизнесмен няма нужда от него.

Особено важна мярка е ранното приобщаване на българските граждани към трудова дейност. Според нас всички деца още от предучилищна възраст трябва да се водят на задължителни бригади в предприятията, за да свикнат от малки с мисълта, че са длъжни да работят за нас. Едно дете много по-лесно можеш да го научиш на необходимите трудови навици, отколкото един зрял индивид. Децата са доволни дори на едно браво и потупване по рамото и не трябва да позволяваме с израстването това тяхно благородно качество да бъде изместено от стремеж към забогатяване за сметка на работодателя.

Много е важно също въвеждането на непрекъснат режим на работа. Премахване на отпуските, като вредни и аморални стимули и преминаване към доживотна работа. Заплащането трябва да бъде заменено с осигуряване на подслон и храна, и то само при положение, че няма излишък на работна ръка.

- Но при това положение, държавата от кой ще събира данъци, как ще функционира? И в крайна сметка за кого ще произвеждате, кой ще купува продукцията ви?

- Елементарно е. Ако нашите предложения се приемат, няма да има нужда от данъци. Държавата ще бъдем ние работодателите, бизнеса. Ще бъдем нещо като мравуняк, едните ще се раждат работници, другите бизнесмени. Разбира се бизнесмените трябва да бъдат много по-малко, което и сега е така. А що се отнася до продукцията , то ние ще произвеждаме изцяло за международния пазар и, уверявам ви, няма да има кой да ни бие. Нали не мислите, че ние в момента печелим от вътрешния пазар, това е невъзможно. При положение, че плащаме на работниците си по-малко от стойността на изработеното от тях, няма как да разчитаме, че те ще имат пари да го купят, на такава цена, че да печелим. Този проблем за известно време беше решен чрез кредитиране на работниците от банковите институции, но вече няма какво да им се отнеме и са необходими други решения, именно тези, които предлагаме.

- И накрая каква е вашата мечта за България?

- Ние искаме България да се превърне в една високотехнологична държава, обект на завист от останалия капиталистически свят и работим в тази посока. Въпреки гореизброените трудности, ние, българските работодатели инвестираме всичките си печалби във внедряването на нови технологии, нов машинен парк, нови информационни системи и т.н. С нетърпение чакаме мига, когато ще се появи изкуственият интелект, който няма да се нуждае от нищо друго, освен от източник на енергия за да работи. Той няма да се разболява, няма да има нужда да бъде наблюдаван с камери дали работи и не краде, няма да му се плаща заплата и да се търпят своеволията му, няма да емигрира. Тогава цялата недоволна паплач може да върви на майната си. А ние ще си седим в офиса и ще управляваме цялото производство и пласмент с един бутон от бюрото си.

Заплакал ми Орешарски


61118017

Заплакал ми Орешарски,
заплакал и занареждал:
„Кой ми Делян натресе,
та ми властта разтресе,
дали Местан лукави
или Сергей гламави?
Къде ми бяха акъла,
акъла още очите,
да видя, да се усетя,
че ще ми скъси мандата,
че ще ми стъпче рейтинга?
Че ще изкара хората,
по улици и площади,
да крещят-викат Оставка,
а той ще си прави Lafka
и ще си трупа парите,
парите – милионите?“
Кога Орешарски плачеше,
Бареков му сълзи сбираше
и си лице миеше.
Първанов хоро виеше,
Сергей за носа водеше.
Борисов сметки правеше,
Радан отзад заничаше.
Волен на воля крещеше,
Росен се тъпо хилеше.
Местан сеир гледаше
и на Доган думаше:
„Догане пиле шарено,
Догане баш агентино,
добре, че бяхме в ДС-то,
да си оправим бъдещето,
да си потулим миналото,
да ни повярват Станишев,
Станишев и Орешарски,
че ще се държим по другарски.“

Окупацията като следствие на нищетата в образованието


IMG_1690

Един видях с ножовка, а трябваше да са хиляди!

Рядко пиша от първо лице, но днес ще го направя. От няколко дни, обществото се занимава с така наречената „Окупация“ на Софийският университет, като основно е заето да плюе или да величае, този меко казано неудачен акт, без обаче да си зададе сериозно въпроса, „Защо се стигна до тук?“ В бързината всеки да заеме позиция по случая, позиция която да не го компрометира в очите на кликата към която принадлежи, видяхме както прибързани смехотворни подкрепи, така и безумни и крайни заплахи и обиди. На цялата ситуация и липсва само един Шекспир, който да я опише в пиеса достойна да служи за поука на света.

Лично моята позиция по случая е , че въпросният акт е безплоден, вреден за собствените си цели (в този смисъл безумен) и показателен за ситуацията в България като цяло и образованието в частност. Той е плод (или по-скоро аборт) на „усилията“ на преподавателите в България, да образоват децата на България. Има едно нещо, което липсваше в тази уж „студентска“ драма, а именно студентите. При положение, че едва ли не „куцо и сакато“ се е втурнало да се образова, липсата на множество студенти, които да подкрепят едната или другата страна е очебийна. Факта, че сред „децата на България“ се озова Йоло Денев, би било добре ако може да се обясни с демографската криза, но не може.

Малкият брой ангажирани студенти в разрешаването на този нелеп фарс е признак, че те не припознават себе си, като участници в този процес, не се чувстват засегнати от невъзможността да учат или привлечени от възможността да се разбунтуват срещу системата. И това е защото техните преподаватели, който иначе самоотвержено защитават светинята на университета, не са разкрили светостта му на студентите си. Вие драги възмутени преподаватели, не сте обяснили на своите студенти какво е да си студент, какъв е смисъла да учиш,  какво място представлява университета и защо се ползва с автономност. Какъв е смисълът и съдържанието на тази автономност. Не, вие нямате време, а може би и капацитет, да накарате учениците си да бъдат студенти, защото това и за вас не е важно – вие гоните хорариуми и заплати. Вие не пожелахте да застанете със студентите си, които незнайно защо наричате колеги, от една страна, не успяхте да ги приобщите към себе си и да бъдете едно цяло. За вас е важно да бъдете над тях, не до тях. За вас те са просто бройки, които ви носят пари. Вие отдавна сте спрели да ги образовате и сте започнали да ги изстисквате.

Това на което в момента сме свидетели, тази нещастна Окупация и вялата съпротива срещу нея от страна на студентите, са в резултат на образованието, което вие сте дали на същите тези студенти, били те окупатори, антиокупатори или безучастни наблюдатели. Вие сте ги образовали така. Образованието се обезцени благодарение на вашите усилия, безхаберие, беззъбие  и умилкване пред силните на деня. Дръвчето което трябваше да поливате изсъхна, защото искахте само да берете плодове без да се грижите за него.

Успяхте ли да създадете у студентите си желание за изявяване на активна позиция, за действие, за ангажираност, успяхте ли да ги накарате да повярват, да разберат, да усетят, че те са бъдещето на България, че образованието им не е нещо от което само те ще се ползват – но на което лежат надеждите на цяла България. Явно не. Защото вече почти никой от вашите възпитаници не свързва своето бъдеще с това на България, затова и България е без бъдеще.

Тъжно е, огромна част от така-образованото от вас студентство, лежи доволно на една страна, че днес няма да учи, защото то е станало студент заради студентския живот, живот на безкрайни купони и неангажиращи връзки. Много „студенти“ „учат“ за да не им се налага да работят и ползват „учението“ си като извинение пред родителите си, за да ги издържат.

Вайкате се, че днес всеки можело да влезе и да окупира университета. Ама те не влязоха днес – те влязоха на приемните изпити с двойки и тройки, за да има бройки. Университета ви е окупиран отдавна, но просто не ви пречеха да си взимате заплатите. Вие вкарахте окупаторите вътре драги преподаватели, професори, доценти и не знам какви още. Вие!

На окупаторите искам да кажа следното – дано сами сте се подвели и действията ви да са продиктувани единствено и само от самите вас. Това, което се опитвате да направите, по начина по-който се опитвате да го направите е вече компрометирано, компрометирано от предишната окупация, от нейното развитие и завършек. Всеки който ви обяснява, че е достатъчно само да викате Оставка иска да ви използва. Всеки който ви втълпява, че няма нужда вие да предлагате алтернативи, се страхува, че може и да предложите. Всеки който ви втълпява, че единственото нещо което трябва да правите е да стоите и да крещите, ви пречи да действате. Вие би трябвало да сте образовани, да предлагате иновации и смели нови решения, абсурдно е да казвате, че това не е ваша работа. Ваша е! Разбира се, ако сте студенти, а не йолоденевци или политически марионетки.

Предната окупация не роди нищо, защото всички и втълпяваха, че не трябва да роди нищо. Защото никой нямаше интерес тя да роди нещо. Не може една не-малка група студенти да бъде повече от месец заедно, в името на някаква цел и през цялото това време да не намери време да създаде, да разработи и да предложи проект за някаква алтернатива, пък била тя утопична или научно-фантастична, дори да предложи една мечта – детайлно разработена – мечта за България.

За съжаление обаче, аз не мисля, че вие настоящите окупатори можете да сторите това, което не успяха да сторят предните, защото не сте студенти. Студенти в истинския смисъл на думата.

На останалите „студенти“, протестиращи срещу отнетото им право да учат, бих казал да се преброят и да се видят колко са, и като се видят, да не висят пред портите на окупирания университет, а да отидат при своите многобройни колеги и да се опитат да ги изкарат от леглата им. Може да привлекат вниманието на своите състуденти, ако от своя страна окупират някоя от многобройните чалготеки в „Студентски град“, но те са толкова много (чалготеките), че вероятно и това няма да им помогне. И, ако по някакви неведоми пътища успеят да подигнат жадното за знания българско студентство, да се върнат пред Алма матер и да си го превземат, ако трябва и със сила.

А на вас преподаватели, какво да кажа! Погледнете резултата от вашия „труд“ и се засрамете, и се замислете. . .

И накрая – това правителство е ужасно, цялата политическа класа е прогнила, държавата е срината, откраднати са и устоите. Откраднати от самите нас. Световната конспирация ряпа да яде. Оставката е необходима, но е необходима и алтернатива, и път, и визия, и желание, и вяра, и студенти, истински студенти. Не позволявайте да ви убедят, че това не е ваша (наша) работа, че вашата работа е само да викате Оставка, че от вас никой не очаква решения, ТОВА НЕ Е ВЯРНО!

Но окупацията не е начина, вече не. И злощастните разходки (водени от безработни активно „работещи“ в разни НПО-та), кой знае защо все още наричани протест също, но това е само мое лично субективно мнение. Може и да бъркам.

Как да протестираме в съвременното общество


ss-100505-greece-protest-02-ss_fullВ съвременното забързано общество, е все по-трудно хората да се обединят около някаква кауза и да излязат на улицата на митинг или протест. Това от една страна се дължи на раздробеността на обществото на различни групи и прослойки, а от друга на остарелите форми за протест, които се използват от съвременните организатори. Обикновено протести се организират срещу определени действия на държавата, като се има в предвид, че държавните институции са тези които определят бъдещето и посоките на развитие на дадена държава. За целта организаторите се стремят да съберат голяма група от хора, която да струпат пред съответната държавна институция, където всички вкупом скандират различни лозунги и поставят някакви искания. Държавата в лицето на народните избраници и институциите които я представляват, от своя страна използва правото си да употребява сила и струпва на същото място солидно количество полицейски части, които да защитят нейните официални представители от гнева на протестиращите. Обикновено, при тези протести се стига до сблъсъци, които в някои случаи са  предизвикани от провокатори сред протестиращите, а в други от самите протестиращи. Това се използва от държавните институции да представят протестиращите, като разпасана банда вагабонти целящи анархия, чрез излъчване на сблъсъците по масмедиите и спуснатия съответно от държавата коментар на случилото се. По този начин, исканията на протестиращите остават на заден план, дори и сред тях да има добре аргументирани и полезни за обществото идеи. Този начин на анти-пропаганда използван от държавната машина, води и до намаляването поддръжниците на съответната кауза или искания издигнати от протестиращите.

Има ли начин, протестиращите да се справят с това и да направят протестите си масови и недостъпни за провокатори? За да сполучат да увеличат подкрепата за себе си, днешните протестиращи, трябва да съсредоточат своите действия, върху организирането на ефективна пропагандна кампания и използването на съвременните начини за масова комуникация. Какво включва това:

1.Съсредоточаване на усилията на протестиращите да разпространяват своите идеи чрез социалните мрежи. Избягвайте всякакъв диалог с официалните медийни партньори на държавата, вестници, телевизии, радио. Не гостувайте в ток-шоута и други подобни програми използвани за развлечение на обществото, това веднага удря върху сериозността на подетата от вас инициатива. Вие сами заснемайте протестите си, обработвайте снимковия и видео материал, изгответе собствен коментар към него и го публикувайте в интернет мрежите за социално общуване. Така може да сте сигурни, че ще бъде показана ясно вашата гледна точка, вашите действия няма да бъдат изкривени и тълкувани по неудобен за вас начин.

2.Изгответе си набор от агитационни и пропагандни материали, които да са издържани естетически и да излъчват еднозначно отправеното от вас послание. Създайте си собствено лого, емблема или символ, чрез който да бъдете лесно разпознаваеми. Измислете си кратък девиз, мото или призив, чрез който да изразявате ясно сърцевината на своите искания. Стремете се изготвените от вас документи излагащи вашите искания и програма, да са възможно най-кратки точни и ясни. Влизайте в диалог с всеки който коментира вашата кауза в социалните мрежи, за целта обаче е нужно да сте достатъчно добре подготвен да отговаряте на провокативни въпроси и да умеете да се изразявате ясно. Не използвайте обидни квалификации, по адрес на този с който спорите, това издава вашето безсилие да се аргументирате логично. Насилието не е аргумент

3. Избягвайте всякакви сблъсъци с органите на реда. Това ви поставя в опасност да бъдете заклеймени като закононарушители. За целта организирайте вашите прояви на малки групи и с малка продължителност. Пример за това са набралите популярност напоследък флашмобове. Във всяка група, трябва да има поне един или двама, които да заснемат организираната от вас, протестна или пропагандна проява, за да може по-късно тя да бъде качена в интернет. Тези светкавични, краткотрайни прояви,ако са добре подготвени елиминират опасността от евентуални сблъсъци с органите на реда. Продължителността на една такава проява не трябва да надвишава 5 минути. Ако имате възможност оттренирайте предварително проявата която подготвяте. Трябва да осъзнаете, че агитацията която упражнявате с тези прояви не се проявява веднага на мястото, което сте избрали за нея, а в последствие с популяризирането на извършеното от вас действие в интернет.

4.Трябва да разберете, че за да постигнете успех не е е нужно да накарате държавната машина да действа по искания от вас начин, тя е тромава и бавна и трудно управляема дори и от самите властимащи. Вашата цел е да промените мисленето на хората във ваша полза, да ги убедите да приемат вашите идеи и да ги изповядват на практика. Не заливайте хората с безброй искания и безкрайни идеологии, накарайте ги да извършат едно точно определено действие, да бойкотират даден продукт, да блокират за кратко време работата на дадена институция, да не спазват някои вреден според вас закон и т.н. . .

5. Разбира се стремежа към събиране на достатъчно голяма група хора на едно място все още е примамлив и носи своите положителни качества. Добре би било, обаче, съществената част от вашия протест да е реализиран преди събирането на поддръжниците ви на едно място. Например, всички малки групи, за които говорихме по-горе, трябва вече да са изпълнили своите планирани краткотрайни прояви и едва след това да се слеят на избраното от вас място, за да споделят какво са направили и съответно да поставите своите общи искания. Масовият протест не бива да продължава дълго, той трябва да бъде просто един вид преброяване, колко сте станали. За да избегнете провокаторите, е добре да носите ясно разпознаваеми знаци, които да ви отличават от нежеланите персони присъединили се към вас. Това могат да бъдат както дрехи носещи еднаква щампа, така и еднакви знамена, плакати, маски и други атрибути.  Това ще ви помогне да забележите отрано, провокаторите и да ги изолирате, както и ще създаде усещане за общност, а не за тълпа. Самите органи на реда, ще усетят, че имат пред себе си организирана група хора, което ще доведе до психологически ефект и върху техните действия.

Пояснение: Горното е писано през 2011г. от мен, но тогава го публикувах на друг блог, в който участвах.

Барозу: „Без активна европейска лява политика България ще загине“


zx450y250_2029013Председателят на Европейската комисия, даде обширно интервю за водеща българска медия, в което откровено говори за настоящето и бъдещето на България погледнато от Брюксел. Препечатваме интервюто с малки съкращения.

- Г-н Барозо, във време на предизборна подготовка за европейски избори, дали някой в Брюксел следи процесите ,които се развиват в държава като България?

- Разбира се, че ги следим. За съжаление България се превърна в постоянен обект на наблюдение и особено внимание от страна на всички европейски институции, поради уникалността и опасните тенденции в процесите, не само политически, но и социални, които се развиват там. При положение, че  се стремим да създадем усещане за единство и общност между всички граждани на Европейският съюз ние не можем да си позволим лукса да пренебрегваме случващото се в която и да е държава от Европейският съюз, а и в тези които се стремят да се присъединят към него.

- Какво имате в предвид, като казвате, че процесите в България са уникални и опасни? Бихте ли дали конкретни пояснения? Визирате ли настоящето ляво управление в страната, като един от опасните процеси?

- Ще си позволя да бъда откровен и прям, защото това е, което най-много липсва в българската политическа реалност. България няма време за дипломатичен език, ако иска да избегне пропастта пред себе си. Едва ли има нужда да ви обяснявам, вие много-добре знаете за кои процеси говоря – демография, бедност, емиграция, корупция, беззаконие, безверие, апатия и т.н.

Що се отнася до настоящото ляво, както го нарекохте управление в България, то действително е огромна тежест върху Българската държава, но не защото е ляво, а защото не е. Аз бих бил най-радостен, ако българското управление бе в ръцете на действително проевропейски настроени социалисти и това е, което е необходимо на България. Без активна европейска лява политика България ще загине. Но за съжаление, това, което вие наричате ляво управление в момента, не е нищо друго освен една откровено мафиотска клика за разграбване и закриване на България. БСП – българската социалистическа партия, отдавна е престанала да бъде социалистическа партия, че дори и българска.

Голяма част от така наречените български социалисти имат собствен частен бизнес, за който лобират усилено в Парламента и внасят необходимите закони за да се самооблагодетелстват. Към работниците си, те се отнасят така, както не са се отнасяли към своите работници, ранните капиталисти от западния свят. Какви социалисти са това? БСП трябва да се прекръсти на ПОП- популистка олигархична партия. Това, което те наричат социални мерки, са всъщност подаяния предназначени да успят бедните хора, да притъпят болката им, така че да си отидат от този свят малко по-леко.

Вашите политици направиха така, че седем години след влизането си в Европейският съюз, българите още не могат да разберат, че са пълноправни европейци, но как да се почувстват такива, като не могат да се почувстват дори пълноправни българи? Забелязваме, че напоследък целенасочено се води  антиевропейска кампания, целяща греховете на българските политици да бъдат прехвърлени на Европейският съюз. Българският гражданин трябва ясно да си даде сметка, че демографските проблеми, икономическите, социалните и т.н. не са в резултат от действията на Европейските институции, а въпреки тях, благодарение безскрупулността на собствените му управници и лично неговата апатия.

България действително загива и единственото оптимистично нещо в този процес е, че българите получиха възможност да живеят безпрепятствено на територията на целият Европейски съюз. Представете си само, какво щеше да се случи с вас, ако нямахте възможност да търсите щастието си извън България. Трагедията е, че българите както казах, не гледат на себе си като на пълноправни европейски граждани и това е благодарение на безхаберието на политиците ви, които нямат интерес да ви обяснят, че вече сте пълноправни европейци, нямат интерес да работят в защита на вашите права на територията на съюза, нямат интерес да разберете какъв е смисълът на това да си европеец. Българите не просто емигрират, а бягат към останалите държави от Евросъюза. Когато напуснат територията на България, те не го правят с чувството на пълноправни европейци, а като бежанци, бежанци които по никакъв начин в съзнанието си не се различават от идващите от Африка например, а разликата е голяма. Разбирате ли, вие вече 7 години сте европейци, а все още се чувствате като бежанци?

Политиците подхранват у вас едно подло чувство на гордост от българската история и идентичност, за сметка на чувството за европейска принадлежност, противопоставят ги, като ви втълпяват, че едва ли не ако изберете да сте европеец, не може да сте българин. Ужасна, страшна манипулация. Няма пречка да си българин и европеец едновременно. И е ужасно тъпо и трагично, да седиш в България и да се биеш в гърдите „булгар -булгар“, да се зъбиш и заканваш на „страшната Европа“, вместо да я опознаеш и се почувстваш част от нея. Светът се развива и идеята, че вие можете да си останете просто българи е нелепа и пагубна. Да избереш българин, пред българин-европеец е признак на ниско самочувствие. Но вашите управници имат интерес от подобно мислене, защото, ако се почувствате европейци, може и да си потърсите правата, да пожелаете върховенство на закона, правова държава, да придобиете нетърпимост към сивата икономика и задкулисните политически игри.

- Какво според вас трябва да се случи, за да може България да избегне участта, която я заплашва?

- Българите трябва да разберат, че са част от Европейският съюз. През следващата година сме планирали да предоставим на всички европейски граждани възможността в паспортите си да впишат „европейски гражданин“ вместо националност. По този начин, където и да отидете, никой няма да може да ви дискриминира на база национална принадлежност. Това ще помогне да оцелеят тези, които напускат територията на България, а що се отнася до самата България, то спасението й е в ръцете на собствените и граждани.

- Споменахте, че на България в момента е необходимо проевропейско ляво управление, бихте ли се аргументирали по-подробно?

- Да това е, което би могло да измъкне България от блатото в което затъва. Защо ляво – защото сте бедни, а бедните хора имат нужда от ляво управление и защото икономиката ви е в ръцете на олигарси и тъмни субекти, чието имущество трябва да бъде отнето и одържавено, а самите те осъдени. Защото в момента целият свят има нужда от повече социални мерки и България не е изключение. През последните десетилетия, за разлика от обикновения човек, капиталът успя не просто да се движи свободно в рамките на Евросъюза, но да се глобализира. Интересите на големият бизнес, отдавна се решават и защитават на глобално ниво, докато интересите на хората все още се разглеждат на национално ниво. Няма как при това положение капитала да няма господстващо положение във взаимоотношенията човек – капитал.

От самото си създаване социалистическата идея говори за един интернационал, за едно обединяване на хората по света в противовес на обединението на капитала. Създаването на Европейският съюз е именно такова деяние, което има за цел да обедини хората и да създаде равнопоставеност във взаимоотношенията между хората и бизнеса. Създаването на една нова лява партия, партия която не подклажда тъга по отминалото тоталитарно време, а която работи за обединението на хората в Европа, която има за цел да накара българите да се почувстват равноправни европейци, която да прекрати разкраченият стоеж между изтока и запада е от огромна важност за България в момента.

Вие нямате нужда от националисти, които да ви затварят зад високи средновековни крепостни бълнувания, нито от БСП, които да  държат главата ви извита неестествено на изток, докато с краката си сте стъпили в Европа. Това неестествено положение води до фатален изход и вие го усещате. Вие вече сте в Европа, разберете го. Търсете си правата като европейци, отстоявайте ги, общувайте с другите европейски граждани, съюзявайте се. Вие сте добре дошли в Европа, не се оглеждайте несигурно под шепота в ухото от користолюбивите ви политици.

Бъдещето е на обединените европейски граждани, а не просто на българите, англичаните, германците, французите, гърците, испанците и т.н. – на обединените европейски граждани. Ако искаме да се развиваме, трябва да се глобализираме не само икономически, но и социално. Не само бизнеса, но и хората. Няма нищо по-хубаво от една обединена планета и това е бъдещето на просперитета, другото е в най-добрия случай състояние на безкрайна нестабилност и хаос, а в най-лошия – загиване на човешката цивилизация.

- И последно, какво бихте посъветвали българите?

- Създайте нова проевропейска лява партия, вземете властта от ръцете на олигарсите и не се страхувайте да бъдете европейци.

- А каква е мечтата ви за бъдещето?

- Децата ми да имат паспорт на който да пише ЗЕМЛЯНИН.

Европейската комисия неочаквано редуцира броя на евродепутатите от България.


Европейската комисия оповести рано тази сутрин решението си да намали броя на евродепутатите от България, от 17 на 10. Решението бе оповестено от говорителя на Еврокомисията, Джонатан Тод. Сред основните фактори оказали влияние върху вземането на подобно решение са демографските и политически процеси протичащи в България през последните години. Новината предизвика шок сред българските политици и успя да ги обедини в общ фронт, без разлика на цвят, идеология и парламентарно представяне. Парламентарни и извънпарламентарни партии, управляващи и опозиция, стари и нови партийни формирования, леви и десни, включително и националисти, всички заедно изразиха своето недоволство и недоумение от въпросното решение. Те обявиха, че ще подадат жалба до Европейският съд по правата на човека, тъй като се накърнява и ограничава тяхно основно право, а именно правото да търсят и постигат своето лично щастие в професионалното си израстване, като евродепутати.

„Намаляването броя на българските политици, които ще имат правото да се докопат до евродепутатските места, ще окаже пагубно влияние върху желанието политиците да се занимават с политика и е възможно да тласне голяма част от тях в сивия сектор на олигархията – се казва в протестната нота на българските политици – подобно решение е дискриминационно, тъй като лишава българските политици от европейско развитие, докато всички пречки пред подобно развитие на останалите български граждани бяха вдигнати от 1 януари тази година. Ние апелираме, към Европейската комисия, не просто да отмени това свое необмислено решение, но и да увеличи броя на българските евродепутати на 240, тъй като България е най-бедната държава в Европа и ние няма с какво друго да се изхранваме.“

Потърсен за коментар от БНР, говорителят на Европейската комисия даде следните разяснения:

- Господин Тод, бихте ли изложили по-подробно съображенията, които наложиха  решението броят на българските евродепутати да бъде редуциран?

- Разбира се, но преди това искам да кажа, че тези съображения не произтичат от самата европейска комисия, а от българските граждани и решението е просто удовлетворяване на техните виждания и желания.

Първото съображение са демографските процеси, протичащи във вашата държава. Според сведенията с които разполагаме, въпреки че по последното преброяване което направихте сте малко над 7 милиона, то едва 5 милиона живеят постоянно в пределите на България. Останалите два милиона, пребивават в България само от време на време и усилено търсят начин да се установят за постоянно зад граница. Не е тайна, че смъртността във вашата държава е най-висока, както и отрицателния прираст, така че в допълнение с емиграцията, картината не е особено розова и дори действително да сте 7 милиона в момента, в което силно се съмняваме, то това няма да е за дълго.

Тези, които умират няма как да гласуват, а тези които емигрират също с малки изключения, не участват в изборните процеси в България. Като извадим децата и негласуващите по време на избори български граждани, живеещи постоянно на територията на България, то се оказва, че около един милион активни българи изпращат 17 депутата в Европарламента и погледнато от този ъгъл, това е една шокиращо голяма бройка, която няма как да не бъде редуцирана, ако искаме да сме справедливи към останалите европейски граждани.

Тук трябва да добавим, без да си кривим душата, че от този 1 милион гласуващи, голяма част са притиснати да го направят от страх и зависимост, а други са подкупени, тоест бройката на гласуващите по съвест и убеждения български граждани е още по-малка, да не кажа, че не съществува. В резултат на това, ние получаваме, като евродепутати, един некачествен човешки материал, който е като отрова във вените на европейския парламент.

Второ съображение е именно качеството на хората, които изпращате за евродепутати. Те знаят как са избрани, знаят, че зад тях стоят не българските граждани, а политическите машинации и съответно не се чувстват обвързани с някакви други ангажименти, освен вътрешно-партийни и строго лични. В този ред на мисли на всички става ясно, че те няма как да работят за бъдещето на Евросъюза, а могат единствено да му пречат и да забавят процесите на обща европейска интеграция, към които се стремим.

Третото съображение е възможността, която българите живеещи в чужбина получават, да гласуват за евродепутати от държавите членки в които са избрали да живеят, така че обективно погледнато голяма част от българите изпращат свои представители в Европарламента, но не от България, тъй като са избрали да не живеят там, въпреки че са запазили българското си гражданство.

Четвъртото съображение е самата воля на болшинството български граждани и тяхното отношение към българските евродепутати. Не е тайна за никого в България, че българите не желаят да пращат своите политици в европарламента, тъй като смятат, че те не заслужават подобна позиция. Позиция към която се стремят само за да забогатеят. Вече цяла година България се тресе от протести, протести които са насочени не срещу определена политическа сила, а срещу политическата класа като цяло – тоест българите са снели своето доверие от тази класа и не желаят тя да ги представлява в собствената им държава, а какво остава за Европа. Няма как да не се съобразим с това мнение на българските граждани за собствените им политици, ако могат все още да се нарекат такива, още повече, че въпросните „политици“ не престават да показват своето неуважение и пренебрежение към самата същност на понятието държавност и със своите действия рушат Българската държава. Не можем да допуснем, подобни хора да пренесат своето пагубно въздействие и в Европарламента, и затова ще се стремим и за в бъдеще да ограничаваме в рамките на закона тяхното присъствие сред нас.

И последно, но може би най-същественото, погледнете си държавата – харесва ли ви? Не! Не са ли същите тези политици, които я докараха до това положение и то само за двадесет години. Няма как да допуснем политици, постигнали подобни резултати, да оказват влияние в процесите на развитие на Европейският съюз. Истинско щастие за българите е, че успяха да се присъединят към съюза, преди държавата им да остане държава само по име на територия, но не и като цивилизационна структура. Сега те имат шанс да бъдат европейски граждани, за сметка на бързо губещото своя смисъл понятие „български гражданин“. Така че в това нещастие, българите, може би наистина имат щастието да бъдат първите истински европейски граждани. Европейци без национална алтернатива, а само с европейска.

Орешарски с новогодишно послание към напускащите България


zx450y250_2071889

Безпрецедентно новогодишно послание отправи премиера Орешарски към напускащите България. В първите часове на новата 2014г. той избра уюта на Терминал 2 за да се обърне към нетърпеливите българи решили да се възползват от неограничените от 1 януари възможности за работа в Европейският съюз:

“ Уважаеми бъдещи бивши граждани на Република България

Искам да използвам последните мигове от новата 2014г. които ще прекарате на територията на Република България, преди да поемете пътя към своето пълноправно европейско гражданско съществуване, за да се обърна към вас с няколко напътствия и пожелания. Първо, благодаря ви, че избрахте тази възможност, да изживеете живота си, доказвайки, че сте далеч пред другите граждани на Европейският съюз, които макар и по-стари, все още не са наясно напълно с неговите ценности и идеи. За пореден път българския народ във ваше лице, доказва, че е в първите редици на европейското гражданство и стремеж към развитие на Евро съюза. Вашето себеотдаване в реализацията на европейската идея за свободно движение на хора и капитали е от огромно значение за бъдещето на този съюз. Днес много народи се прекланят пред вашата жертвоготовност, да оставите род, родина и покъщнина и да се устремите към едно светло, но все още неясно и несигурно бъдеще.

Благодаря ви, от все сърце, както от свое име, така и от името на всички български политици и бизнесмени, които положиха през тези 23 години преход, неимоверни усилия да направят от българските граждани пълноправни европейци, не само на думи, но и на дела. Може да звучи нескромно, но без нашите неимоверни усилия, вие надали бихте изпитвали толкова дълбока вътрешна и битова потребност да се почувствате пълноправни европейци. Разбира се няма как да пренебрегна и вашите заслуги в този процес на осмисляне необходимостта от използването на европейските възможности и ценности. Въпреки, че на моменти сме имали разногласия по отношение на някой въпроси от европейското развитие на България, все пак ние управляващи и управлявани, успяхме да стигнем до тук именно благодарение на вашето търпение и доверието което ни оказахте, предоставяйки ни съдбата на България в наши ръце.

Вашият избор да напуснете България, доказва, че общите ни усилия не са били напразни. От днес вие вече не сте българи, а европейци. Няма да сбъркам, ако кажа, че за пореден път българите стават първите европейци по дух, стремления и действия. Ние българските политици и бизнесмени ви изпращаме без жалост и тъга, защото това, което се случва в момента е знаменателно и преломно събитие, което ще бъде записано в първите редове от историята на бъдещата Европейска Федерация. Гордеем се с вашия избор. Уверяваме ви, че ние, българските политици и бизнесмени, които избрахме да останем, го правим не от някакъв криворазбран отживял идеал, като патриотизма, а единствено в стремеж да убедим и малкото, които все още се колебаят дали да напуснат България и да станат европейци, да преодолеят своите страхове, да отхвърлят остарелите родолюбиви ценности и да поемат по пътя на европейската интеграция.

Драги българи, всъщност не – драги европейци. Заминавайте и не се обръщайте назад, не тъгувайте за нас и не ни съжалявайте. Ние българските политици и бизнесмени, доброволно поемаме върху си тежестта да се погрижим за това, което е останало в България, да го пазим и съхраним, докато намерим добър купувач и го продадем на добра цена. Тогава ще се присъединим към вас и ще си спомняме за България, като за една отживелица, като за един воденичен камък, който дълго ни е тежал на шията, но от който с общи усилия сме успели да се отървем.

Да живее Европа, забравете България!

Рецепта за работници за новата 2014г.


Драги български пролетарии, братя и сестри, другари

През изминалата 2013г. за пореден път се уверихме, че държавата не е това което трябва да бъде, а именно общо дело на гражданите й, и е узурпирана от една клика престъпници, смятащи себе си за недосегаеми. Тази клика присвоила си понятието законност и правото да налага закони избирателно, изключително в зависимост от собствените си интереси, е поставила огромна част от българите в незавидно положение на унижение, бедност, страх и най-лошото – чувство за безпомощност. Всяко наше действие в рамките на закона в опит да променим нещо е обречено на неуспех, поради тромавите процедури, корупцията и непропорционалното прилагане строгостта на закона съобразно последствията от действието му. Всеки от вас знае, че ако си потърси правата по законов път, единственото сигурно нещо което ще му се случи е да си загуби работата, а от там и доходите необходими му за да изхранва семейството си, докато работодателят му ще се размине с предписание или най-много глоба, чиито размер по никакъв начин няма да засегне бизнеса му, нито ще се отрази на печалбите. Тоест вие губите всичко, а той нищо.

Тази констатация основно се отнася за едрите капиталисти в България, които приватизираха бивши държавни предприятия, както и за такива, които с присвоени държавни пари изградиха свой собствен бизнес. Всички те са кадри на бившата комунистическа номенклатура, на ДС или техни наследници. Има измежду тях и поставени, това са „собствениците“ на така наречените „обръчи от фирми“, които се отчитат на своите политически покровители, (покровители които управляват държавата), като за сметка на това изсмукват всичко от своите работници принуждавайки ги да работят при мизерни условия, без въобще да спазват трудовото законодателство. Всички те формират така модерното напоследък понятие „задкулисие“. Те са недосегаеми, защото се пазят един-друг, докато ви уверяват най-безсрамно, че се грижат за вас. Всъщност, убеден съм, че вие много добре знаете това и няма нужда да ви го излагам подробно.

Навъдиха се и хора, които усилено и арогантно проповядват идеята, че обществото трябва на всяка цена да се развива в условията на тотална междуличностна конкуренция, че всеки сам е виновен за съдбата си, и че ако не сте постигнали просперитет в живота, това си е изцяло и само ваша грешка, дължаща се на това, че не сте положили достатъчно усилия да бъдете конкурентен на пазара. Тези хора са много опасни, понеже те ви карат да виждате в човека до себе си не възможен приятел, а опасен враг. Те отричат Природата на човека, отричат действителността, която не гарантира, че всички хора имат еднакви умствени способности и са еднакво здрави. Хората са изградили обществото именно за да си помогнат в борбата за оцеляване, а не за да се съревновават изтощително един с друг. Всеки човек, в една нормална държава допринася за обществото с толкова с колкото може, толкова колкото позволяват способностите му, важното е да не руши, а останалите отделят от своето за да помогнат на по-слабите, на по-простите, но не и на по-мързеливите.

Не е възможно, всички да са умни, талантливи и физически здрави, но е възможно всички да са добри, това обаче не се постига с конкуренция в името на забогатяването, а с конкуренция в името на безкористната себеизява. Но да се върна на темата.

Вие работите за „човек“, който не спазва трудовото законодателство, прикрива данъци, отнася се към вас с презрение, който чувства себе си всесилен, недосегаем и безнаказан, благодарение на задкулисието от което е част. Как можем да му противостоим, да му се опълчим, при положение, че сме наясно, че не можем да разчитаме на държавата и нейните институции, при положение, че сме осъзнали, че държавата е просто декор, прикриващ ограбването ни.

1. Запомнете вашият работодател е престъпник, който в една реална конкурентна среда, никога не би оцелял. Той се крепи на беззаконието и задкулисната политическа подкрепа. Той не е бизнесмен, той е престъпник и спрямо него трябва да се отнасяте като към престъпник.

2. Щом той не спазва законите и укрива данъци, значи краде от истинската държава, тази  държавата от която вие сте част, а не тази от която той е част. Той краде от вас. При това положение, вие не просто може да го крадете, вие трябва да го крадете, във всеки момент в който можете.

3. Щом не спазва трудовото законодателство, не сте длъжен да му работите повече, отколкото да отбиете номера. Във всеки удобен момент, когато можете да не работите – не работете. Работете зле и некачествено. Саботирайте работния процес.

4. В никакъв случай не се оставяйте да ви принудят да напуснете доброволно, освен ако не сте си намерили по-добра работа. А ако сте си намерили по-добра работа, саботирайте неговия бизнес, като унищожите колкото можете от оборудването му.

5. Тъй като държавата е в ръцете на мафията, ние нямаме друг избор освен да се борим с нея(мафията) нелегално, с всички възможни средства. Няма непозволени средства. Няма закони, Няма скрупули.

6. Най-добре е, ако не се съгласявате да работите за такива „бизнесмени“, но ако нямате друг избор, не се притеснявайте да ги ограбвате и да унищожавате имуществото им – не забравяйте, те са престъпници, овладели държавата.

7. Всичко в тази държава в момента е един декор, когато този декор падне истината няма да може повече да се крие и сблъсъкът между нас и тях да се отлага. Нашата цел е да рушим декора, тяхната – да го поддържат.

8. Рушете декора, докато играете ролята, която те са ви наложили, но я играйте така както вие решите. Пиесата се гледа от цял свят, нека бъдем добри актьори.

9. Не работете усърдно, скатавайте се. Не работете качествено. Крадете без задръжки колкото можете. Унищожавайте бизнеса на престъпния си шеф, оборудването му, имуществото му. Но умно, пазете се.

10. И най-важното, щом не спазва закона той е престъпник. Престъпниците не дават заплати, а подаяния. Той не се грижи за вас – ограбва ви. Бъдете добри актьори, унищожете престъпника. Нали така става в модерните филми, добрите винаги побеждават, а вие сте добрите :)

Вие не сте длъжни да им работите, вие сте длъжни да им отнемете всичко!

Да победим!

Омазаха билбордове на банки.


www.monitor.bgНад сто билборда на различни банкови институции са били омазани с блажна боя през отминалото денонощие. Въпреки, че от МВР отказват информация по случая, от разпространените снимки в интернет, става ясно, че това е организирана акция на неизвестна група вандали. Върху блибордовете са изписани различни послания с негативен смисъл относно дейността на банките. По непотвърдени данни, един от извършителите е заловен на място в столицата, но отрича да има нещо общо с останалите случаи в страната. От банките отказват коментар, тъй-като нямали подобна информация. Според тях нямало почва за подобни прояви, но ако все пак подобно нещо се е случило, то най-вероятно е в основата му да стоят маргинални или неконкурентоспособни личности. Според независими анализатори е възможно въпросната проява да е дело на нова анархистична група взела на прицел банките. В полза на предположението за организирана акция говори факта, че около нито един от омазаните билбордове няма камери, които да заснемат извършителите на тази хулиганска проява.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA6a8f3339164f73cf5b59e138aa0a33510fe2809aDSC02297-sexpressbank-bilboardIMG_1184

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 393 other followers