Приказка за човека с дебелия портфейл

Етикети

, ,


Rich-man

Човекът с дебелия портфейл седеше зад бюрото си и зяпаше захласнато в мигащите светлинки на огромният екран на стената пред него, върху който бе изобразена картата на света. Мигащите светлинки представляваха горещи точки, където все още имаше хора, които не споделяха неговите ценности, а издигаха лозунги за солидарност, взаимопомощ и социална политика, за любов, чиста природа и други алабализми.  Всъщност самият той нямаше ценности, но имаше нещо, което искаше да превърне във всеобща водеща ценност, защото знаеше, че ако имаш нещо което всички останали смятат за ценно, то ще можеш да ги контролираш. Разбира се, той бе научил уроците на историята и знаеше, че ако имаш нещо само ти, то често ставаш обект на омраза, затова е нужно да споделяш това което имаш с останалите, ако искаш те да те уважават, почитат и най-важното да ти се подчиняват.

А той имаше пари, много пари, които сами по себе си бяха безполезни, но подплатени с вярата на хората в тях, се превръщаха в насъщна нужда и всеобща ценност. Идеята за съсредоточаването на материалните и духовните ценности в едно нещо, което да е лесно преносимо и лесно контролируемо, отначало изглеждаше невъзможна за реализиране идея, но днес бе на прага да я осъществи. Днес всичко се измерваше с пари, а той създаваше парите, с едно натискане на клавиша можеше да създаде милиарди, но за да бъдат ценни, парите трябваше да са в недостиг за огромната част от населението на планетата. Какво представляваха парите? – Нищо, заблуда, прах и пепел, но тази заблуда даваше власт на този който ги контролира. Най важното бе, всичко в този свят да се случва благодарение на парите, без значение война или мир, добро или зло, полезно или вредно, прекрасно или ужасно, важното бе за всичко да са нужни пари, а не идеи, доброволен труд, безкористна взаимопомощ или вяра в нещо различно от парите. Пари, пари и пак пари.

Една от светлинките на картата започна да мига сигнално червено и го извади от унеса му. Някой явно бе решил да прави нещо безплатно, от сърце, някой не вярваше в силата на парите и си мислеше, че идеите се осъществяват само с гол ентусиазъм. Пфу, докога ще се бори с тези сърца. Ще се наложи да отиде на място и да оправи проблема. И човекът с дебелия портфейл се надигна от стола, качи се на самолета и се пренесе в критичната точка. Разбира се човекът с дебелия портфейл бе много зает за да оправя сам бъркотиите които му пречеха да осъществи плана си за господство над света, затова там където имаше проблем намираше някой който да цени парите и го наемаше на работа.

Пред погледа му попадна младеж, който излъчваше едновременно надменност и страх, самочувствие и неувереност,самодоволност и угриженост, замисленост и безмислие. Този щеше да му свърши идеална работа:

- За какво сте се замислил младежо? – попита човекът с дебелия портфейл.
– Не е ваша работа – сопна му се младежа.
– Извинете, че ви досаждам, но винаги когато видя в този забързан свят младеж като вас, който да мисли, си мисля, че не всичко е изгубено. Светът винаги се е крепял на младите мислители, ковачи на идеи, защитници на истината и правдата.
– Да, но светът никога не ги е оценял, нима не знаете, че днес парите са в основата на всичко и ако нямаш пари си принуден да работиш за да ги изкарваш, а така нямаш време да реализираш идеите си. А аз нямам пари и ще трябва да се слея с простото забързано множество за да ги изкарам, и цялото ми време, целият ми живот ще мине в унизителен за моята интелигентност труд, а най-унизителното е, че тъй като не притежавам някакви специфични умения, освен дарбата да мисля, за която разбира се никой не плаща, ще бъда принуден да изкарвам прехраната си с неквалифициран, ниско заплатен труд.
– Аз мога да ви помогна млади човече, аз търся хора като вас, хора които ценят парите и знаят, че всичко на този свят се постига с пари. Хора способни да мислят, хора различни от сивата маса. Виждам, че вие сте такъв човек, ще работите ли за мен?
– Ъ-ъ-ъ-ъ, не разбирам, аз такова, разбира се, но все още идеите, мислите ми не са се избистрили, а бих искал да получавам достойна за моята интелигентност заплата. И всъщност какво ще работя?
– Не се притеснявайте за парите млади човече, аз ги създавам, аз ги раздавам, но само на личности като вас. А колкото до идеите, не се напъвайте, не е необходимо, аз имам готови идеи, достатъчно е да ги прегърнете и да ги защитавате, да ги осмислите и да ги популяризирате, а вярвам, че човек с вашия умствен потенциал няма да се затрудни в тази задача.
– Но все пак, не ми е ясно, какво точно ще работя?
– Виждате ли тези хора около нас, забързани, угрижени, щастливи и нещастни, умни и прости, слаби и силни, но рядко мислещи. Те нямат време, животът ги е хванал и прогресът ги блъска към бъдещето. Раждат се, живеят, умират, но за разлика от вас не мислят. Те формират обществото, а ние формираме мисленето на обществото. Това е нашата работа, това ще е вашата работа. Вие заедно с други хора като вас, които работят за мен, ще формираме тяхното мислене, вие ще бъдете „Гласът на гражданското общество“.
– Но това е голяма отговорност – стреснато каза младежа – ако нещо объркам, ще ми се нахвърлят.
– Няма такава опасност – успокои го човекът с дебелия портфейл – тези, които работят за мен не носят никаква отговорност пред обществото,а само пред мен, защото вас не ви избира обществото, аз ви избирам. Вие не се явявате по избори, не давате обещания и не поемате задължения, вие просто им казвате какво да мислят. Кое е правилно, кое е грешно, кое е добро за обществото, кое зло, какво да правят и какво да не правят, в какво да вярват и какво да отричат, кого да обичат и кого да мразят, как да живеят и за какво да умират. Вие сте гласът на гражданското общество, неговата будна съвест, неговото сърце, вие сте умните и красивите, които винаги си плащат сметките, защото аз ви давам парите за да ги платите.
– Мисля, че ще се справя – неуверено каза младежа.
– Разбира се, че ще се справите – уверено каза човекът с дебелия портфейл – вашата интелигентност личи от далеч. И ако познавате други като вас, може да сформирате екип. При мен е добре дошъл всеки, чиято единствена способност е да мисли. За разлика от останалия свят аз ценя именно това, а не разни специфични знания и умения. И още веднъж ще ви повторя, не се притеснявайте, аз ще ви давам идеите, аз ще ви казвам всичко което трябва да знаете и най-важното парите ще са в изобилие. Единствената ви задача е да мислите от името на всички останали забързани хора и да споделяте мислите си толкова усърдно и ясно, че те да проникнат в съзнанието на всеки отделен член на обществото и той да ги приеме като свои.
– Това си е голямо предизвикателство, готов съм да го приема, но все още не ми е ясно как ще го постигнем?
– С пари, с много пари, не се притеснявайте младежо, пари има. Времето е ваше, вашата работа е да говорите на глас мислите които споделяме заедно, така че да стигнат до всички хора, а това става чрез медиите. Ще обикаляте от сутрин до вечер всички обществени медии и ще споделят нашите общи мисли, идеи и възгледи. Дали ще слушат радио, дали ще гледат телевизия или ще разгръщат страниците на вестника, всички членове на обществото ще се потопят в лавината на нашите възгледи и ще запълнят празнината в собственото си неспособно на интелигентно мислене съзнание. Разбира се и в социалните мрежи в интернет, ще пускате статуси, ще споделяте, ще лайквате, ще туитвате, все нашите и наши идеи.
– Но, ако някой има различно мнение? – измънка младежа.
– Ще го заглушим, неговото мнение е вредно за обществото, щом е различно от нашето, а и той няма пари, парите са в мен, аз ги правя, буквално. Парите са в нас, вие ще бъдете модерен,известен, ще се чеквате от различни готини места, ще ходите добре облечени, ще имате последните технически джаджи, ще бъдете самото олицетворение на успешния млад мъж, всички ще ви завиждат и ще искат да приличат на вас, да са до вас, да общуват с вас, да говорят като вас, да мислят като вас, да приличат на вас. Кой ще обърне тогава внимание на някой, който няма пари, а тръгнал да раздава акъл. Всеки днес знае, че акълът е там където са парите, те вървят заедно.
– Тази работа все повече и повече ми харесва – ентусиазирано каза младежа.
– Че как няма да ви харесва – лукаво се усмихна човека с дебелия портфейл – тази работа ви прави всесилни, с вашата личност ще се съобразяват всички, политици, депутати, министри, премиери и президенти. Щом ние сме гласът на гражданското общество, щом ние контролираме мислите му, разбирането му за света, за правилно и грешно, за добро и зло, кой ще посмее да застане срещу нас? Нашата задача е отговорна и трудна, но отговаряме единствено пред себе си и пред никой друг. Ние не правим нищо, ние казваме на другите какво да правят и как да мислят и ако нещо се обърка, грешката никога не е в нас, а в тези които не са ни разбрали правилно.Ние направляваме бъдещето на човешката цивилизация и контролираме собственото си настояще. И най-важното, парите са в нас, а щом парите са в нас, няма начин да бъркаме.

Подкрепете блога:

b01index

С обща декларация политическите партии изхвърлиха демографския проблем от предизборните дебати


0471369001387528459_28099_600x458

С обща декларация политическите партии изхвърлиха обсъждането на демографския проблем от предизборните дебати. Декларацията бе приета по повод искането на водещите национални медии отправено към партиите участнички на изборите за предварително уточнение относно темите на предизборните дебати. Ето какво се казва в декларацията до медиите, която БНР има непредведливостта да публикува на сайта си:

“ На вниманието на:

БНР; БНТ; БТВ; НОВА телевизия и другите водещи медии в държавата.

Въз основа на вашето запитване, взехме решение от предизборните дебати да отпадне темата за демографската криза в държавата, като неподходяща и неотговаряща на изискванията за толерантно говорене и като влизаща в противоречие с основни демократични ценности и най-вече като въпрос който не засяга и не би трябвало да засяга държавния апарат и държавните институции в една държава.

Първо, отчитаме, че въпреки положените до момента неимоверни усилия от управлявалите през последните 25 години страната политически партии за разрешаване на въпросната криза в интерес на българската етническа група, тези усилия не бяха оценени. Не бе оценен и факта, че тези усилия бяха положени в разрез с европейските ценности, които не позволяват да се прави разлика между гражданите на една държава въз основа на техния етнос. В този смисъл считаме, че поставянето на въпросната тема обслужва интересите на една все по-намаляваща група граждани на държавата и не е необходимо да се губи ценно предизборно време в разглеждането на специфични проблеми не касаещи цялото население на страната.

Второ, смятаме, че въпросният проблем може да бъде решен по чисто физически път от засегнатата етническа група граждани. Така да се каже решението се намира в техни ръце и може да бъде решено чрез техните чисто физически усилия, който освен всичко друго ще им донесат и едно приятно емоционално изживяване.

Трето, лично според нас демографска криза в страната не съществува, просто има хора които раждат повече деца и такива, които отказват да раждат деца, като тези които отказват са от една етническа група, която по стечение на обстоятелствата е дала името на държавата. Трябва да отбележим, че тези които са избрали да раждат деца не говорят за демографска криза, нито пък са недоволни от грижите които полагат държавните институции за бъдещите поколения. Напротив, има доста примери сред гражданите избрали да имат повече деца в които те доброволно оставят децата си да бъдат отглеждани в специализирани държавни институции, каквито са детските домове. Мисля, че това е достатъчно признание за качеството на демографската политика на държавата в лицето на нейните политически управници до момента.

Четвърто, ние е обединихме около решението, че независимо кой спечели изборите, ще приемем закон, който веднъж завинаги да гарантира безсмислието от поставянето на подобен въпрос в която и да е бъдеща предизборна кампания, а именно решихме, че ще приемем закон, всеки който стъпи на територията на страната да бъде обявяван за неин гражданин. Това смятаме, че кардинално ще реши измисления демографски проблем и ще запуши устите на неговите апологети.

Пето, въз основа на гореизложеното, смеем да твърдим, че политическата класа на държавата, независимо от различията на отделните политически фракции е постигнала едно ново ниво на демократични ценности, което и позволява да се отърси от фиксирането върху проблемите на отделни групи граждани, като ги разделя по пол, етнос или сексуална ориентация, а напротив ние полагаме усилия да решаваме проблемите от общогражданска гледна точка. Ние като политици представляваме всички граждани на държавата и нямаме право да представяме въпрос касаещ една част от тях, като общ, тъй като това издава пристрастност в политиците и е признак за неравнопоставеност на гражданите, на което не се гледа с добро око в демократичния свят от който нашата държава е избрала да бъде част.

В заключение още веднъж искаме да потвърдим, че демографска криза, проблем или дори въпрос в държавата не съществува. Поставянето на такъв, в което и да е предизборно студио ще бъде сметнато като провокация и опит за насаждане на омраза между различните етноси населяващи държавата. Гарантираме, че нашите усилия ще бъдат насочени в решаването на икономическо-финансовите ни проблеми и, че и занапред ще бъдем готови да отговорим на предизвикателствата които съдбата ни поставя, без да се влияем от това каква е структурата на населението на държавата.

Както виждате в името на толерантността не споменаваме никъде името на държавата, защото то е без значение за бъдещето и.“

Подкрепете блога:

b01index

Марси Рийс призова: „Русофилите да напуснат България или да замълчат завинаги.“


430x301

Американският посланик в България Марси Рийс направи специално изявление след закритата си среща с военния министър Велизар Шаламанов, министъра на външните работи Даниел Митов и представителите на гражданското общество в лицето на членове на различни НПО занимаващи се с изграждането и опазването на демократичните ценности в съзнанието на средно-статистическия българин:

“ Излизам от тази среща обнадеждена за бъдещето на Република България, като част от евроатлантическия пакт  и ЕС. Въпреки трудностите от тежкото комунистическо минало, промило мозъците на огромна част от българското население, днешният ми разговор с хора, ясно ориентирани в правилното мислене и с чиста и неподправена бликаща от сърцата им омраза към всичко напомнящо сгромолясалият се социалистически строй идва да докаже, че средствата, основно финансови, вложени в подкрепата на тези личности не са били напразни. Днес аз се видях с демократично назначените от българския президент представители на правителството и основната, легитимна част от представителите на гражданското общество, в лицето на членовете на финансираните от мои съграждани НПО занимаващи се с политическата просвета и разпространението на демократичните ценности сред българското общество.

Зрелият избор на българските граждани, дали изцяло своето доверие на въпросните представители  от неправителствения сектор, да изразяват отношението на съвкупното българско общество по наболелите и актуални политически, геополитически и икономически въпроси от деня, е още едно доказателство за бурното демократично развитие на редовия гражданин на България. И наистина по време на срещата с тези млади, подкрепяни от нас хора, аз успях да чуя гласът на българското общество, неговите страхове и надежди. Уверявам ви, вие не сте сами в тези трудни времена, ние, цялата американска администрация и политически елит сме с вас и няма да допуснем шепа самозабравили се хора, да съсипват бъдещето на България. И като казвам шепа, няма да се въздържа, а ще ги спомена, за да им е ясно, че ги знаем и ги наблюдаваме – това са русофилите.

В момента няма друга заплаха за стабилността и икономическия просперитет на българската държава освен русофилите. Именно заради тяхното наличие в българското общество, падането на визите за български граждани желаещи да пътуват в САЩ е невъзможно. Тука няма да се спирам подробно, но ще спомена, че тяхното вредно влияние не е от вчера. Още по времето, когато България е била равноправен член на Османската империя, шепа русофили са успели да размътят съзнанието на българите, като им втълпявали, че те ще живеят по-добре извън рамките на империята, което обаче можело да се постигне само с подкрепата на Русия или както нелепо я наричали тогава „Дядо Иван“. Бръщолевенията на тези русофили, мнозина от които получили своето образование именно в Русия, довели до там, че голяма част от българското население се вдигнало на бунт срещу законното правителство на султана и съответно било изклано от редовната армия дошла да потуши антидържавните им демонстрации. Кръвта на тези хора тежи на съвестта на русофилите.

Самата Русия, както е ясно на всички демократични хора по света, съвсем умишлено е „освобождавала“ ту един, ту друг балкански народ, само и единствено с цел да създаде на Балканите  барутен погреб от слаби  и зависими от нея държави, които да може да манипулира съгласно своите геополитически интереси.  Днес виждаме опити да се постигне същото. Русия, чрез своите протежета, се опитва да освободи първо съзнанието на българите от евроатлантическите ценности, а в последствие убедени сме и България от членството в ЕС и НАТО. Все повече се правят опити за насаждане на образа на „Бащицата Путин“, който се грижи за интересите на своите поданици и трябва да служи за пример на българските политици. Не след дълго, ако не се вземат крути мерки, ще чуем, че „Дядо Путин“ ще освободи България от членството й в ЕС и НАТО.Това не е шега, а реална зплаха.

Затова призовавам русофилите да напуснат България или да замълчат за винаги. Нека не мислят, че нашата добрина и толерантност, която проявяваме към радикалния ислям, гейовете, ромите  и т. н. ще се разпростре и върху тях. България е с такова географско местоположение, че не може да си позволи русофили. Ако искат те може да отидат в Западна Европа или дори при нас в Америка, където укрепналите в демократичните ценности европейски и американски граждани няма да обръщат внимание на техните бръщолевения, ако искат да отидат в любимата си Русия, но не можем да позволим да останат тука. С това се съгласиха както представителите на българското правителство, така и каймака на гражданското общество в лицето на представителите на неправителствения сектор.

Днес, когато сме на прага на военен конфликт с Русия, присъствието на русофили в България е неприемливо, защото утре, когато българите ще бъдат призовани да защитят Демокрацията с военна сила, тези русофили ще пускат своята отрова и ще объркват мислите на решените да умрат в името на Демокрацията. Ако обаче успеем да ги изолираме, ако техните гласове заглъхнат, ако те самите изчезнат от лицето на България, хиляди български граждани , които днес са безработни и псуват своето правителство и политически елит, хилядите жертви на наводненията от последната година залели страната, всички бедни и отхвърлени от обществото български граждани ще имат шанса да спечелят пари, като се включат активно във войната срещу Русия. Защото Демокрацията е единствената ценност, за чиято защита се плаща с пари. Демокрацията не е просто идея, за която да умреш, тя е стока, която да доставиш там, където хората имат нужда от нея според нашите виждания. Демокрацията и парите вървят ръка за ръка, там където има демокрация има пари, а там където има война за демокрация има шанс за печалба на много пари.

Аз знам, че представителите на неправителствения сектор в България, ще са първите, които ще се включат във войната срещу Русия, не просто защото това е правилното решение, а защото носи печалба. А това което носи печалба винаги е правилно. Така че, между забогатяването на българските граждани и парите стоят русофилите. Те обричат на бедност всички които ги слушат и им се водят по акъла, техните идеи са безпочвени, абсурдни и отвлечени и най-вече, не носят пари.

Представете си само светлото бъдеще, една война срещу Русия, огромна държава с голям човешки ресурс, която се нуждае спешно от Демокрация. В тази война може да участва целият български народ, всеки отделен гражданин и да спечели, дали за нов телефон, дали за нова кола, дали за нова къща. Много американски граждани така забогатяха през последните години и успяха да се преборят със световната финансова криза. Днес това е американската мечта, възможността да участваш във война за Демокрация. Българи, не позволявайте на русофилите да пречат в осъществяването на мечтите ви, изгонете ги от вашата прекрасна държава.

Подкрепете блога

b01index

Бареков: „Ако не спечелим изборите ще се обеся.“


бареков

Публикуваме част от отговорите дадени от лидерът на ББЦ, Николай Бареков, на пресконференцията след конгреса на партията:

- Г-н Бареков, защо мечтата ви е да бъдете новия Ахмед Доган, а не новият Стефан Стамболов например?

- А кой е Стефан Стамболов, това не е име от политическия елит на България. Аз претендирам да съм по-добър от най-добрия, по-пробивен, по-успешен и не се сещам за друг български политик освен Ахмед Доган, който да не е признат от целия български народ като по-по-най. Е, аз вярвам и не просто вярвам, аз знам, аз твърдя, аз съм и в момента по-всякакъв от него. И искам да кажа, че не е необходимо аз да повярвам в себе си, а народът трябва да преживее катарзис и да осъзнае, че аз съм най-истинският български политик в момента. И този катарзис трябва да се случи до изборите.

- Извинете г-н Бареков, но наистина ли не знаете кой е Стефан Стамболов, премиерът съсечен в центъра на столицата?

- Така значи, вие явно искате и аз да последвам съдбата на този човек. Знам, че много от вас журналистите, които сте ме заобградили тук, изпитвате неистова завист, към моето икономическо, интелектуално и политическо израстване и щяхте много по-лесно да оправдавате собствената си бездарност, ако не бях аз да ви блестя в очите. Не, не искам и няма да бъда някой си Стефан Стамболов, посечен в центъра на столицата. Ще бъда новия Доган, със сараи и в Княжево ,и в Бояна,  и резиденциите на бай Тошо ще си върна. А Росен Петров ще новият Лютви Местан и никой друг.

- Не се ли притеснявате тогава, че може да се появи някой нов Октай Енимехмедов, по-успешен от първия?

- Вие български журналистически плазмодии, явно жадувате да ме видите мъртъв. Ето какво ще ви кажа, ако не спечелим изборите сам ще се обеся, защото не мога да върна толкова чужди пари колкото съм похарчил от създаването на ББЦ и колкото ще похарча до края на кампанията. Но вярвам, че българският народ е достатъчно прост и алчен за да не позволи това да се случи и ще повярва на мен и на моите обещания, повече отколкото на обещанията на някой друг. Защото обещанията ми са много по-добри от обещанията ти.

- Мислите ли, че можете да победите Бойко Борисов?

- Ще го смачкам, ляв-десен, ляв-десен.

- Имахме предвид на изборите . . .

- Що ми задавате прости въпроси. Аз ясно казах, че ще съм следващия премиер и следващият Ахмед Доган. Естествено, че ще го бия и него и Цветанов и Цецка Цачева. Цялата им партия, един по един ще ги смеля.

- Можем ли да кажем тогава, че следващият премиер ще е Ахмед Доган?

- Не се опитвайте да ме объркате, не съм толкова прост, казвам – Следващият премиер ще е новият Ахмед Доган.

- А как ще създадете един милион работни места?

- Абе вие прости ли сте или на прости се правите! Един милион НОВИ, нови работни места, подчертавам нови.

- Е, какво значение има?

- Как какво бе, голямо. Човек може да вземе стари работни места, да ги реновира и да ги направи нови. Щото тези работни места не падат от небето.

- Не разбрахме . . .

- Защото сте прости, затова не разбирате, а е толкова просто, но не мога да ви обясня, защото трябва да сляза на вашето интелектуално равнище, което е невъзможно.

- Един последен въпрос г-н Бареков, вие нормален ли сте?

- Не, аз не съм нормален, аз съм уникален, гениален и неповторим, не се опитвайте да ме вкарате в рамките на нормалното и обичайното, аз не съм като вас и никога няма да бъда.

Подкрепете блога:

indexb01

 

БХК поиска ромите да пътуват безплатно в градския и междуградски транспорт


1640s Jan Cossiers (Flemish painter, 1600-1671) Fortune TellingОт Българския Хелзинкски комитет обявиха, че подготвят законопроект, който да узакони правото на ромите да пътуват безплатно в градския и междуградски транспорт на територията на страната. Те ще настояват въпросния законопроект да бъде първото нещо което да се гласува в следващото Народно събрание. Своите аргументи относно искането си те изложиха в нарочна декларация към българските граждани:

„Уважаеми граждани на Република България,

Знаем, че нашето искане за узаконяване правото на ромите на безплатен градски и междуградски транспорт ще се стори особено нагло на редица от вас, но смятаме, че благодарение на вашата интелигентност и състрадателност, в крайна сметка вие ще се съгласите с нашите доводи, които излагаме по-долу.  Всички български граждани са свидетели на окаяните условия на живот, в които нашите съграждани роми живеят поколение сред поколение. Без ток и течаща вода, затънали в мръсотия, кал и мизерия, те се борят от векове за своето физическо оцеляване. Те нямат шанс да си намерят високоплатена работа, която да им помогне да се интегрират в прогресивното българско общество, но това не ги е пречупило и не е убило у тях вярата в утрешния ден. Въпреки незавидните условия на живот които семействата им споделят, ние виждаме техния неистов стремеж към интеграция с етническите българи, въпреки подсъзнателната съпротива на последните.

Самите вие, чистокръвните български граждани, потомци на великия Аспарух и страшния Крум, не веднъж сте заявявали, че сте готови да приемете ромите като свои братя, стига да се откажат от мизерията и номадския си живот и да положат усилия да се интегрират. За съжаление, тази изстрадала и дълго чакана интеграция все не се случва и ние от БХК, знаем защо. Защото между гетото и интеграцията стои Образованието. Без да се образоват нашите братя роми, те не могат да станат част от добре смазаната българска държавна машина, да осъзнаят демократичната ценност на евтината работна ръка и минималните осигурителни прагове. Без да се образоват те няма как да научат своите права и задължения, няма как да познават законите, правилниците, разпоредбите и другите нормативни актове, регулиращи живота на етническия българин.

Затова ние вече години работим сред тях, проповядвайки ползата и необходимостта от влизането им в българската образователна система, която да ги преобразува във важни взаимозаменяеми винтчета на българската икономическа мощ. И ето сега, когато ромите вече осъзнаха важността на образованието и полагат всички усилия да се образоват и интегрират, пред нас се изправя непреодолимата преграда на недостъпния за тях градски и междуградски транспорт. Няма как да не признаете, че във века на мобилността, когато всичко се движи с невъобразима скорост, липсата на възможност от ползването на такава обикновена услуга като транспортната е меко казано неприемливо. Още повече когато тази услуга се ползва с цел достигане до заветното училище и получаването на образование.

Ние включихме в нашия законопроект и междуградския транспорт, понеже ясно се наблюдават тенденциите и усилията на ромите да се интегрират сред българите, а не някъде отделно от тях. Защото когато от едно населено място българския етнически елемент изчезне, изчезва и ромският.  Той тръгва по следите на своите братя българи, защото оставен сам на себе си, чувства че няма с кого да се интегрира. Логично пътят на ромската миграция следва този на българската и довежда ромите до големите градове, където предизвикателството достъпен градски транспорт е още по-голямо. За съжаление по пътя към големите градове населени с българи, ромите принудени от необходимостта за своето физическо оцеляване, посягат на чужда собственост за да се прехранват, но кой поставен в тяхното положение не би го сторил? Затова, не е ли по-добре вместо да ги оставим да се влачат немили недраги със своите каруци по разбитите междуградски пътища, да им позволим да пътуват безплатно по бойковите магистрали?

И да се върнем на градския транспорт. Когато видите в автобуса, тролея, трамвая или метрото, група роми плахи и неуверени, знайте, че те отиват на училище изпитвайки страх от необмислени проверки по редовността на пътниците. Защото всеки нетолерантен контрольор е пречка по пътя на тяхното образование и интеграция. За наше щастие, все повече български граждани упражняващи отговорната професия контрольор в градския транспорт, проявяват разбиране към стремежите на ромите да се образоват и с риск за собственото си кариерно развитие се правят, че не ги забелязват сред мръсотията и ароматите на градските превозни средства.  За съжаление обаче, все повече български граждани се чувстват ощетени и поставени в неравноправно положение, затова че самите те са принудени да пътуват с редовен превозен документ, докато на ромите се позволява да пътуват безплатно, без това да е изрично упоменато в закон или наредба.

Затова смятаме, че въпросното положение трябва да се узакони и да стане от незаконно законно право на всеки ром, пребиваващ на територията на република България. Защото всеки ром в градския транспорт днес отива не другаде, а на училище. Ние ви обещаваме от името на ромския етнос, че след едно поколение, което при тях се завърта по бързо, отколкото при българите, та обещаваме, че след 12 години, всички роми ще са образовани и ще могат да изкарват самостоятелно пари за прехраната си, така катко вие, уважаемите български граждани от български произход, го правите днес. Тогава и необходимостта от подобно право ще отпадне и българските роми ще бъдат окончателно интегрирани, знак за което ще бъде първият продупчен в градската мрежа билет, закупен с честно спечелените пари на образованият ром.

Нуждата от образование сред ромите е очевадна, още повече от факта, че дори самите те помежду си продължават да се наричат цигани. Затова в училищата първо сме поставили за цел до трети клас да ги научат, че са роми, до седми, че са български граждани и до 12-ти, че са европейци. И затова ние издигаме нашият апел „Чрез безплатен градски транспорт към ромско образование и интеграция“ и вярваме, че той ще бъде приет и разбран от интелигентното и образовано българско общество.

Държавния резерв пълен с шампанско, храна за Мизия няма


20130918095458-Image_2305089_126

На специално заседание относно мерките, които служебното правителство ще вземе по отношение на бедстващите след наводненията хора, стана ясно, че държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ не задължена и не отговаря за подпомагането на райони бедстващи в следствие на природни катаклизми. Ето как отговори на въпросите на журналист от БНР,  премиера Близнашки:

- Г-н премиер, вече цяла седмица, БЧК апелира към граждани и фирми да дарят суха храна за бедстващите хора в Мизия, смятате ли, че това е нормално при наличието на държавна агенция „Държавен резерв“? Не могат ли също от там да се отпуснат на хората и други необходими материали, които да им помогнат да се справят със ситуацията и да си стъпят на краката, например лопати, кофи, одеала, чаршафи и т.н.?

- Явно вие сте начинаещ журналист, щом ми задавате такъв глупав въпрос? Може би първо трябва да се осведомите какво представлява и за какво отговаря държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, а не само както вие я нарекохте „Държавен резерв“.

- Добре, бихте ли ми обяснили?

- Ще ви просветя и ще ви изнеса лекция, за да не се излагате друг път и един съвет от мен – като не знаете нещо, поне слушайте вашите колеги журналисти какви въпроси задават. Не ви ли направи впечатление, че нито един не попита за „Държавния резерв“? 

Но да ви обясня, държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, отговаря за държавата, а държавата са държавните институции и в този случай, това са най-важните структуро-утвърждаващи институции, Парламент, Министерски съвет, Президентство и Съдебна власт. Тоест „Държавния резерв“, както популярно вие го нарекохте, отговаря за обезпечаването на тези институции в мирно и военно време, както става ясно от наименованието му.  Защото не хората изграждат и представляват държавата, а институциите. Хората взети отделно са просто едно племе хаймани, докато се появят и структурират институции които да ги управляват. Ако въпросната агенция отговаряше за нуждите на хората по време на бедствия, то тя би трябвало да се казва държавна агенция „Граждански резерв и бедственовременни запаси“., а това, както много добре знаете не е така.

Вие казахте, сухи храни, лопати, кофи, чаршафи, одеала  ит.н. – глупости. В държавния резерв се съхраняват шампанско, трюфели, хайвер, белуга, отлежали вина и спиртни напитки от висок клас, които служат при организирането на приеми, балове, благотворителни мероприятия, пресконференции, закрити заседания и други мероприятия, организирани от държавните институции, за чието осигуряване отговаря „Държавния резерв“. Там има също столове в стил Луи16, Луи 15, части за депутатските автомобили, резервни депутатски кресла, парламентарна трибуна – ако се счупи под тежестта на депутати от калибъра на Делян Пеевски и Искра Фидосова, или пък от каратисткия удар на депутати като г-н Борисов. Има съдийски тоги, подсъдими скамейки, гербови знаци за украса на гербовите зали, има запаси от прясна кайма за депутатски кюфтета и други такива насъщни за функционирането на държавните институции неща.

Ето сега например, без държавния резерв, нашето служебно правителство не би могло да функционира, защото нашето правителство е едно извънредно правителство и всички консумативи, необходими за неговото съществуване и упражняване на власт се доставят от държавния резерв.

Разбира се нашето правителство има добра воля и ние на драго сърце бихме отворили държавния резерв за да помогнем на хората в Мизия, дори с опасност след това да попаднем под ударите на закона, заради неправомерно изразходваните средства, но смятаме, че това е нецелесъобразно. Защото какво ще помогнат на хората един тир с шампанско или отлежали френски вина? Ще кажат, че искаме да притъпим болката им с алкохол, нали разбирате? Дори да ги облечем в съдийски тоги, това няма да им помогне и депутатски кресла да им сложим в отводнените дворове, пак нищо и нищо. Така че, по-добре държавния резерв да се използва по предназначение за осигуряване функционирането на държавните институции, съответно държавата и така държавата ще може да се погрижи за тях, докато държавния резерв се грижи за държавата. И ако вникнете в казаното от мен, ще разберете, че държавния резерв косвено подпомага и тях, докато подпомага функционирането на държавните институции.

- Благодаря ви за лекцията г-н Премиер. Може ли още един въпрос да ви задам?

- Ама разбира се млади човече, вашата жажда за знания може само да ме радва и да вдъхва в мене вяра в утрешния ден с такова любознателно  младо поколение, личи ви, че вчера сте излезли от университета. Казвайте . . .

- Предишното правителство гласува едни 50 милиона за подпомагане на бедстващите райони, как ще ги използвате, така че хората да усетят реално помощта ви?

- Ах, ах, простено да ви е на младостта! От въпроса ви разбирам, че очаквате тези 50 милиона да бъдат раздадени едва ли не на калпак. Това обаче не е възможно и е пагубно за частната инициатива, която дори и приспана се намира в душата на всеки един човек. Както не знаете, но много други знаят, ние нямаме право да подпомагаме пряко пострадали граждани, дотам че да си стъпят на краката и да продължат живота си все едно нищо не е било. Хората трябва да се научат да се справят сами със ситуациите които им поднася живота, а не да чакат помощ наготово. Ние можем да създадем правила и план, който да им помогне в преодоляването на подобни житейски перипетии. Можем да им определим рамката в която да живеят, т.е. законите, но не можем да живеем живота им вместо тях. Надявам се разбирате.

Ние нямаме право да се отнасяме към тях, като към деца и да им даваме всичко наготово.

- Но тогава, за какво ще отидат тези 50 милиона?

- Ще изберем консултантски компании, които да направят оценка на щетите и анализ на причините довели до това природно бедствие. На всеки пострадал, ще бъде дадена точна оценка на това какво е загубил и защо, така че да може да си направи верните изводи, как е живял и как да живее занапред. Така вместо хората да се чудят какво им се е случило, когато някой журналист като вас отиде и ги попита големи ли са загубите им, те ще могат да му дадат отчет до стотинка. Освен това ще има компании, които ще изготвят планове за възстановяване и ще предложат мерки, случилото се да не се повтори. На всеки пострадал гражданин ще бъде връчен личен план за действие и възраждане. Ще се отпечатат брошури на различни финансови компании предлагащи бързи кредити, към които пострадалите граждани да могат да се обърнат за да потърсят средства за осъществяване на дадените им планове.

Ще направим огромна медйина кампания от името на държавата „Помощ за пострадалите от природни бедствия“, като дори ще привлечем за целта средства от специализираните европейски фондове за подпомагане при бедствия и аварии. Рекламни клипове ще бъдат излъчени във всички национални и местни медии, радио, телевизии, печатни издания. Ще впрегнем всички сили на четвъртата власт в отразяване на нуждите на хората, като затова ще им бъде платено от тези средства. Ще направим така, че всички български граждани да се почувстват съпричастни с бедата на своите съграждани и да отделят от своите средства, за да помогнат на пострадалите. Както виждате тези 50 милиона могат и ще бъдат целево усвоени и дори няма да стигнат, за безкористната цел която сме си поставили.

- Не е ли по-добре все пак, да ги дадете тези пари на калпак? Ние сме 7 милиона народ и дори всеки да изпрати смс, пак няма да съберем 50 милиона.

- Моля ви се, какво ме занимавате със сметки? Аз съм професор по право, а не по математика.

Подкрепете блога:

b01index

 

Похвално слово за българските банки


405707_mid

Ако днес, когато всички търсят опора в герои от миналото и изпадат в умиление и почит към техните дела, като казват, че няма сред нас достойни хора, които да заемат мястото им. Ако днес реша да замълча и да оставя думите им да покрият с кал, достойните за похвала, то самият аз бих станал хулител на тези, на които дължим съществуването си, от чиито ръце ядем хляба и които са днес божиите пратеници на Земята. И знам, че сквернословците ще попитат „Де са тези?“, а аз ще им кажа „Те са които най-много хулите.“ Защото хората са така устроени, че хвърлят кал върху чистото, клевети върху достойното и заплахи срещу святото. Да, сред тези чиито дела отричате, сред тези които искате да видите стъпкани в прахта, сред тези които чиято кръв желаете да пролеете, сред тях се намират достойните за похвала, почит и вечна памет.

А най-заслужили сред заслужилите, най-святите сред светите, най-онеправданите сред праведните, това са банките. Защото те са се нагърбили с тежката задача, да контролират алчността и да помагат всеотдайно за развитието на човешката цивилизация и българската държава. Днес банките са държавата и без банки, държавата не може да съществува и няма никой, дори сред техните хулители, които да отрече това. А банките се управляват от най-интелигентните, най-безкористните, най-праведните хора, в чиито ръце по божията воля, се намира бъдещето на човечеството и на нашата малка държава България. Днес, когато всички отношения в света са обосновани от парите, кой друг би се наел да ги контролира, кой друг би могъл да го стори, ако не банкерите и техните банки, КОЙ? Няма КОЙ!

А вие ги хулите! Вие, които въпреки че сте прости, ви е отпуснат кредит от тях. Вие които не можете да изкарате толкова пари, колкото сте взели в заем. Вие, които дори когато имате пари, не знаете какво друго да правите с тях, освен да задоволявате дребните си прищевки и да се хвърляте в безумни начинания, и когато парите ви свършат, да хулите тези които са ви ги дали, защото искали да им ги върнете. О, неразумни, тлъстообразни, телезрители! Когато попитате къде са ви парите, застанете пред огледалото, вижте си търбуха, а после погледнете в канала на тоалетната – там ви изтекоха паричките. Аз чувам бясното ви съскане и свистенето на слюнките, но те не ще ме спрат да кажа истината. Вие дължите своето свинско съществуване на банките. На банките които хулите, когато се осерете. Но стига за вас, недостойни сте дори да бъдете отбелязани с .

Моите мисли, моите благословии и хвалебствени слова, са отправени към банкерите и техните банки. Защото те използват вашата алчност и простота, като ви карат да работите за да си върнете заемите, вместо да седите паразитирайки върху труда на прогресивната част от човечеството. Похвално е тяхното дело, те вземат парите на тези, които не знаят какво да правят с тях и ги дават на тези които искат да направят нещо смислено, което да ги умножи. Лихвари са не тези, които дават пари на можещите, а тези които внасят парите си в банките, понеже не знаят какво да правят с тях, защото те са тези, които чакат и искат да живеят от лихви. Какво щяхте да правите с парите си вий скодоумци, ако не бяха банките? А щяхте ли вие, чиито желания се простират само до собствеността на някоя нова вещ, да сбъднете дори една от примитивните си мечти? Банките са тези, които движат хода на историята, те дават на всички това което им се полага, на едни бъдеще, на други настояще, на трети мигове щастие. Банките изпълняват божията промисъл, а банкерите са ангелите господни. Те са навсякъде и във всичко, и няма дело на Земята, което да се случва без тяхно знание и участие. Кой друг би могъл да вземе от алчния и да даде на можещия? Да вземе от глупавия и да даде на умния? Да вземе от искащия и да даде на знаещия? Кой? Няма КОЙ!

Банките са пътят и истината, и животът! И всички са в тях и никой не е извън тях. И похвално е тяхното търпение, тяхното мълчание и тяхната самоотверженост, въпреки хулите, заканите и постъпките на недостойните да се нарекат чеда божии. И ако има още някой, който да се съмнява в божествената същност на банките, то аз ще го запитам „На какво се дължи стабилността на банките?“. И ще му кажа „На вярата“, тъй както и силата на христовото учение се дължи на вярата. Нима има друго нещо, извън Банките и Христа, чиято сила да се уповава на чистата вяра? Няма. Да, банките дължат своята стабилност на вярата, а не на парите. А техните хулители са тези, които дяволът е подучил да вярват в парите, но парите нямат нужда от вяра, те са инструмент измислен от дявола, а банките са отговора на Христа, и са призвани да удържат и подчинят това дяволово творение. И тежка е тяхната мисия, и неблагодарна, но изпълнена с любов към човека, дори и към тези които ги хулят.

Защото КОЙ друг би могъл да контролира паричните потоци, дори тогава когато разклащат устоите на вярата в него? Когато хулителите, обезумели от алчност и бяс, от завист и корист, се стремят с все сили да убият вярата на овцете божии в банките, без да си дават сметка, какво би станало, ако банките фалират. КОЙ? Няма КОЙ? Свещени са банките и блажени са тези, които вярват в тях.

Подкрепете блога:

b01index

Защо не гласувам – истината и само истината


25

Защо не гласувам? Ще отговоря на този въпрос без да скривам от Вас и най-малките детайли от причините довели ме до това отричано от едни, но логично според самия мен решение. Защо не гласувам. Защото им вярвам, на всички. А им вярвам защото са хора като мен, които споделят моите желания. Защото живеем в демократична държава, държавата с най-много партии на глава от населението. Вярвам им на всичките и на леви, и на десни, и на националисти, и на либерали, и въобще на всички избрали за свой път в живота, призванието на политиката. Вярвам им защото имат обща цел, а именно добруването на нацията. Има ли значение тогава, кой от тях ще реализира това добруване? Дали ще се присъединяваме към Европа или към Евразия? Какво значение има, щом всеки обещава, че ще се погрижи да живея добре? Че ще направи България стабилна икономически и независима политически държава, която да има своята тежка дума в световната политика.

Ако избера единия, ще обидя другия, а не съм такъв човек. Аз обичам всички, които ми обещават, че ще се погрижат за мен.  И като гледам, колко много желаещи има да се погрижат за моето светло бъдеще ме обзема едно спокойствие, едно блаженство, което може да се сравни само с момента на прекрачването на райските врати. Не, не мога да гласувам, не и при тази избирателна система, която смята бюлетината в която са задраскани всички квадратчета за невалидна. Това е нечестно, та аз ги обичам всички, вярвам им и се прекланям пред тях. Те са ангели и бих бил истински неблагодарник, ако отбележа само един, а не засипя всички с тонове бюлетини.

Не гласувам, защото съм убеден, че на избори ходят само долни, гнусни, продажни твари, изпълнени с омраза към човека и любов към себе си. Хора егоисти, кариеристи, лицемери, търтеи. Хора алчни за почести и слава, за пари и власт, но само за тях, или в най-лошият случай и за тяхното обкръжение. Хора безбожници, неспособни на чиста вяра, хора които със своят глас разделят за да владеят. Те всички отиват да гласуват и избират само един, за да всеят раздори в средите на политиците и да гледат след това неминуемият им провал в управлението на държавата. Тези хора отиват и гласуват с единствената мисъл, че по този начин ще дойде и техният ред да попаднат в избирателните списъци и ще се доберат до управлението на държавата и нейните финансови средства. И те размътват главите на всички, на политиците и на простия народ, именно те гласуващите са виновни за дереджето на държавата.

Няма нужда да гласувам, нима някой е гласувал за Христос Спасителя? Или вярваш, или не, гласуването е безпредметно, обиждащо същността на човешката цивилизация, на човекът като разумно същество. Хората са добри по начало и само гласуването ги прави зли, озлобени един срещу друг. Не гласувайте, вярвайте им. Те са плод на човешката еволюция, еманация на човешкият вид.

Колкото по-малко хора гласуват, толкова по-малко ще бъдат различията в политическите платформи и толкова по-стабилно управлението на държавата. Колкото повече хора гласуват, толкова по-голямо ще бъде разделението сред народа  и сред управляващите. Не гласувайте, оставете ги да се разберат. Щом някой иска да управлява държавата , защо трябва да се месим в отношенията му с други като него? Още повече, че всички те искат да работят в наша полза. Оставете ги на мира. Те ще намерят най-доброто решение за бъдещето ви, а не вие с гласа си. Всеки глас е като клин в стъблото на държавата, разцепва я и я прави на трески.

И разни накичени с титли и звания персони, разни вечни телевизионни гости, до гуша втръснали на всички разумни негласуващи, отново и отново ще ме убеждават, че трябва да избера по-малкото зло! Млъкни Сатана! Аз вярвам в тяхната доброта, а ти ми говориш за зло. О, червей гнусен, мислещ се за змия изпълзяла на припек, спри своето съскане и се прибери в подземията да броиш парите си. Ти си злото, изпратено от дявола да подложи на изпитание моята вяра в хората, отправящи към мен различни политически послания. Ти искаш да избера за достоен един, когато достойни са всички и то да го избера не защото е добър, а защото е по-малко зъл.

Защо не гласувам – защото е тъпо да избереш един, когато за теб искат да се грижат всички!

Подкрепете блога:

b01index

Цецка за Бойко припява


bsp-cecka-iska-da-skrie-boijko-pod-polata-si-99185
Баба Цецка се напила,
сума чаши потрошила,
бате Бойко щом видяла
върху маса се качила,
музата й долетяла,
плеснала с ръце, запяла:
„Бойко, пиле – лидер наш,
бате тебе те наричам,
че съм стара не отричам,
но те много уважавам,
да бях млада и приставам.
Виж Лилянчето, горката
очи влажни в теб е впила,
само с поглед я дари
и близнаци ще роди.
Но не туй е песента ми,
туй е само между нами.
Аз за тебе ще да пея,
тебе в рими ще славея,
да се чуе по площади,
по села и по полянки,
в механи и ресторанти,
като тебе друг, че няма.
Къде стъпиш – магистрали,
къде легнеш – спортни зали.
Ум сече ти като чук,
мислите ти са неясни,
думите ти са прекрасни
и когато заговориш -
Можеш ли със град да спориш?-
като ледена градушка
мачкат всички опоненти,
па били интелигенти,
даже и със очила.
Тежка тяхната съдба,
щом насреща си им ти,
твойта мисъл им блести
и умът им замъглява
и очите заслепява.
Силен си като бизон,
помниш всичко като слон,
Днес един си, утре друг,
истински – непредвидим,
несломим, непобедим,
днес каквото съградиш,
утре ще го разрушиш,
само да е твойта воля.
За теб аз се Богу моля,
нека с слава те покрие,
и с овце да те зарие,
да те следват и да блеят,
с блеене да те възпеят
и за тебе да гласуват.
Нека падат Парламенти,
ти да трупаш дивиденти,
нека мре народа прост
щом не си на висок пост.

chergar1b01index

Обща декларация на Делян-пеевското Народно събрание: „Офцете ще платят сметката“


trojanisches-schwein

Делян-пеевското Народно събрание излезе с декларация по повод кризата „Кой ще плати сметката?“.  Декларацията бе прочетена от Данчо Ментата в присъствието на Боко Тиквата, агент Павел, главният Мултак, маминото детенце, МАМА, Стани-Шеф, Тетка, пчеличката Мая, Иван Подпалван, Цацата и още куп други месести и слузести представители на висшата политическа краста, мастития бизнес, бандерите и съебната система:

“ От името на всички които сме се изтъпанили тук, заявявам най-отговорно, че е дошло време офцете да се отблагодарят за нашите грижи и да покажат признателност и покорство, като не създават проблеми с опитите си да ринат из лайната. Ние нямаме нищо против тяхнотото напористо блеене, но все пак и нашето търпение си има граници. И да блеят и да не блеят, офцете ще платят сметката. Това е същността на Офцекрацията. В едно офцество, всеки има право да избере дали да бъде офца или овчар. Когато сте избрали друг да управлява вашият живот, да определя законите и правилата по които да живеете, вие сами сте признали собствената си простота, леност и нежелание да носите отговорност за собствените си постъпки, вие сте избрали офчия живот. А ние, които нямаме желание да оставим живота си в чужди ръце и искаме сами да управляваме живота си и да носим отговорност за него, го правим, като най-благородно и самоотвержено се нагърбваме с тежестта да бъдем и овчари, т.е. да се грижим и за вас.

Много от офцете, въпреки че доброволно са избрали да бъдат офце, протестират срещу своята офча същност, като искат да се ползват с облагите на овчарите, но без да се нагърбват с отговорностите на овчарлъка. Те наричат себе активно гражданско офцество и блеят до скъсване, размътвайки и без това простите глави на останалите офце. Ние вече 25 години полагаме усилия за тези, които са избрали да бъдат офце да водят един нормален офчи живот. И днес, когато сме допуснали грешка, вие офцете скачате срещу нас и едва ли не искате да ни изядете. Това няма как да стане, не поради друго, а поради офчата ви същност, която смята, че с блеене всичко се постига. С блеене нищо не се постига, най-много да се изпотиш. Искате смяна на овчара без да разбирате, че овчарите са си овчари, а офцете -офце, и нито овчаря може да направи от офцете – овчари, нито офцете могат да направят овчаря – офца.

Офцата си е офца, тя не избира овчара измежду някоя от милионите офце в стадото, а одобрява предложените за овчари от средите на овчарите. Това е Офцекрацията и по-добър строй не е измислен. Офцата ражда офце, овчарите  – овчари. Сметките винаги се плащат от офцете, защото това е тяхно задължение, което са приели когато са избрали лесният вариант друг да носи отговорност за живота им. Днес вие блеете, че няма да платите и вашият офчи мозък се насира от кеф, като си мисли, че е изблеял нещо много умно. Че кой друг ще плати бе? Нали ние пишем сметките, не вие! Която и сметка да изберете, вие ще я платите, но понеже сте офце не го разбирате. Няма вариант овчаря да плати, защото той определя правилата и пише сметката, докато офцете блеят и пасат трева. Ние няма да платим, може да понесем загуби, но няма да платим – ще плащате вие. „

chergar1b01index

Оффцете


fingers_15088000

Оффцете трябва да платят,
нали за туй са ни избрали,
да плащат всичко, всеки път,
когато ний сме се насрали.

Оффцете трябва да платят,
а не да ходят по протести.
Те трябва вкъщи да седят
и в телевизор да се блещят.

Оффцете трябва да платят,
за да живеят във кошара.
Оффцете трябва да платят
и на Вълка, и на Овчара.

Така устроен е светът,
Оффцете винаги ще плащат,
дори да блеят и врещят
със всички сили, че отказват.

chergar1b01index

Цацаров: „Пеевски няма вина за банковата криза“


655-402-sotir-cacarov

Главният прокурор Сотир Цацаров оневини депутата от ДПС, Делян Пеевски, относно слуховете, че е замесен в зародиша и развитието на банковата криза. Ето какво заяви той пред медиите:

“ На мнозина им се иска прокуратурата да започне разследване срещу депутата Делян Пеевски и поради това сред българското население умишлено се разпространяват злостни слухове, че г-н Пеевски е замесен в отминалата вече банкова криза. Искам да предупредя тези, които разпространяват умишлено подобни недоказуеми твърдения, плод на болното им съзнание и личната им завист към този успял млад човек, че ако продължават е много вероятно не той, а те самите да станат наш клиент. Смятаме, че е необходим не просто закон срещу разпространителите на зловредни за банките слухове, но още повече на такъв за депутатите. Искам ясно да заявя, че г-н Делян Пеевски няма нищо общо с разразилата се у нас банкова криза и всеки който хвърля камък срещу него, трябва също да строши собствената си глава, особено, ако самият той има кредит, който не може да изплаща. Защото много бяха спекулациите, че г-н Делян Пеевски имал огромни задължения към КТБ, които отказвал да обслужва, но дори това да е вярно то не означава, че г-н Пеевски и по-зловреден от всеки друг гражданин изпаднал в затруднение да обслужва кредита си.

На всички е ясно, че подобно умозаключение би направило виновници за банковата криза голяма част от българското население, което по една и ли друга причина не изплаща задълженията си, било към банките, било към Топлофикация, било към когото и да било. Когато ставаше въпрос за обществото, всички викахте колко лоши били банките и колко високи са лихвите, как едностранно променяли условията по договорите на кредитите и призовавахте депутатите да вземат мерки за тяхното озаптяване. И те го сториха, ако не помните приеха специален закон срещу самовластието на банките. И голяма заслуга за този закон има г-н Пеевски. А сега, когато самият г-н Пеевски стана обект на банкова атака срещу себе си, атака която подозираме е инспирирана от банковата система за да унищожи г-н Пеевски за това което им причини, същото това общество скочи да защитава банките и да плюе срещу г-н Делян Пеевски. Това е висша форма на неблагодарност.

Да, не се учудвайте. Кризата бе инспирирана от самите банки за да унищожат карирерата на г-н Пеевски, защото банките много добре знаят, че те самите ще бъдат спасени от държавата, но Пеевски не. Пеевски трябваше да бъде хвърлен на овълчилото се от страх за парите си общество и да бъде разкъсан от него. Но батко ви Цацаров не вчерашен, той е ял от хляба на г-н Пеевски и много добре знае що за човек е. А той е човек с висок морал, който по-добре борави с мислите си отколкото с думите. Неслучайно г-н Пеевски бе издигнат за евродепутат, неслучайно бе избран за тази позиция и неслучайно сам се отказа от нея. Повтарям, сам се отказа от нея. Кой друг се отказа – Станишев? Делян Пеевски избра да остане и да помага за стабилизирането на България в този труден момент, дори само това е достатъчно доказателство за неговият висок морал и корупционна устойчивост. Кой може да купи Делян Пеевски? Никой! Така че, моля ви, забравете това име. Не искам повече да чувам за него да се говори като за доказан престъпник. Защото той не е, не е бил и никога няма да бъде такъв.

И да обобщя: Забравете името Делян Пеевски. Христо Бисеров не съществува. А Цветан Василев не искам да го виждам – да върви на майната си.

chergar1b01index

Сумрак се спуска над Системата


reWalls.com_18519

Първо трябва да ви запозная, доколкото това е възможно, с червеят Морис. Той е известен със своята неизвестност. Малцина са го виждали, но мнозина говорят за него все едно, че го познават. Легендарна фигура, която не е сигурно, че реално съществува. Идол на всички, които се борят срещу Системата. Червеят Морис е първият антисистемен играч, провел реална успешна атака срещу Системата в новото информационно поле на виртуалния свят. Според анализатори и системни играчи, червеят Морис е виртуална личност, зад която стоят знанията и уменията на мнозина хора, обединени в някакво затворено общество. Общество поставило си за цел да спъва развитието на човечеството, като цяло. Общество, което не си дава сметка, за последствията, които ще връхлетят човечеството, ако атаките им успеят. Всъщност никой не знаеше с точност какво е и какво не е червеят Морис, но неговата гениалност вдъхваше у едните възхищение, а у другите уважение. И ето че аз, един от най- добрите специалисти в защитата на информацията във виртуалния свят, получих странно съобщение. Бях поканен на лекция, лекция която както се твърдеше в съобщението щеше да бъде изнесена от него – червеят Морис и щеше да бележи преломен момент в борбата срещу Системата. Съобщението се саморазруши, веднага след като го прочетох, но информацията остана в главата ми и разбира се реших да отида, нямаше начин да изпусна подобна покана.

Второто нещо, което трябва да уточня преди да ви запозная с лекцията на червеят Морис е, какво наричаме „Системата“. Системата е самият Живот, поробен от правилата на съвременната цивилизация. Системата е това, което ни диктува как да живеем и с каква скорост. И когато не успеем да се справим с поставените системни условия животът ни се превръща в ад. Защото Системата не гледа на всеки от нас като отделна уникална личност, а като средноаритметичен сбор от съставящи я части, защото самите ние сме съставните части на Системата. Системата се стреми да отнеме от нас мисловните ни функции и да ни превърне в свои безропотни взаимнозаменяеми инструменти. Жизнената сила на Системата се крие в способността и да приема и обработва информация. За Системата информацията е светлината, въздуха, водата и кръвта, съчетани в едно цяло. Но най важното е, че Системата е в нас и ние сме в Системата, ние я изграждаме и ние можем да я разрушим, но само като отделно уникално мислещи личности. Защото като личност всеки от нас е антисистемен играч, но като част от обществото е системен играч и именно това прави толкова сложна и опасна играта срещу Системата.

Така както бе обявена, лекцията на червеят Морис будеше недоумение. Защо бе решил да се покаже, дори и на малка част избрани негови симпатизанти. Ако имаше нещо да каже, можеше винаги да го направи така както го бе правил досега – през мрежата. Там той бе всепризнат авторитет, подвизаващ се навсякъде и никъде. „Тази лекция има за цел да ви въведе в новата стратегия за борба със Системата, личното общуване е част от нея.“ – това се казваше в част от съобщението. И ето ме там, в тази съвсем обикновена зала, тръпнещ в очакване да го видя, да го чуя, него безплътния дух на Антисистемното общество. Нямаше екрани, нямаше нито една високотехнологична джаджа, нямаше нищо което да подсказва, че срещу нас ще се изправи човек, който е господар на съвременните информационни технологии. В залата бяхме 20 човека, нямаше охрана, нямаше никой който да ни посрещне и да ни настани, просто на вратата на залата бе залепен плакат с надпис “ Лекция относно бъдещето на Системата.“ Малко преди да решим, че това е някаква хакерска шега, той влезе и нямаше нужда да се представя. Уверените му стъпки и дълбокият поглед, изпитото му лице и пестеливите му движения, някак си сами потвърждаваха неговата самоличност. Но няма повече да ви отегчавам с празните приказки на един сух компютърен специалист. Ще ви предам думите му, така както ги чух и както си ги спомням:

“ Благодаря ви, че дойдохте. Ние отдавна общуваме, но правим това там където се чувстваме най-сигурни, в мрежата. Преди да продължа, държа да кажа, че това което ще чуете, можете да използвате така както решите, но ако тук има системен играч, нека знае, че ако събирането ни днес бъде прекъснато от властите, идеята която ще ви изложа ще бъде разпространена автоматично и до най-неактивните потребители на мрежата. Поканих ви, защото вие сте част от тези хора, които държат ключа за разрушаването на Системата, вие сте специалисти по нейната сигурност, по сигурността на информацията.

Както знаете, Системата се разраства с огромна бързина, с бързината на нарастването на захранващата я информация. Системата е мозъкът на бъдещето на нашата разумна цивилизация. А бъдещето, такова каквото ни се готви изисква от неговите съставни части, от самите нас, повече студенина и по-малко човещина. Бъдещето е студено, пресметливо и предсказуемо, такова каквото е необходимо на системата за да може да го моделира математически. Такова какво и е необходимо за да може да го управлява. Системата се стреми да ни превърне в мравки, в заменими детайли на един все по-усложняващ се, но предсказуем и действащ съобразно определени закони механизъм. Защото всеки механизъм, независимо колко е сложен, когато действа съобразно познати закони е лесен за управление, но вкарайте в него малко хаос, нещо непредвидено и той ще се сгромоляса. Ние сме хаоса, ние сме емоцията, ние сме човещината, ние сме алогичния елемент, борещ се срещу върховна подреденост, срещу стремежа за сигурност, срещу идеята за стерилност, студенина и безжизненост. Никой от нас не желае, сигурността на живот, ограничена в строги норми и правила за живеене превръщащи живота в необходимо съществуване, но необходимо за Системата. Ние не желаем такъв живот, нито за себе си, нито за децата си.

Досега всички ние се борехме срещу Системата, възползвайки се от възможността да създаваме информация и да я разпространяваме безгранично, мислехме, че това дава резултат и то даваше, но правеше самата Система по-силна, защото тя се храни и поддържа от информацията без да отчита нейното съдържание. Днес всеки може да създава и разпространява информация и всеки го прави. Какво значение има тогава, това което правим в тази лавина от бълващи информация системни винтчета. Ние ставаме част от системата. Дори да напишете гениално послание, то ще бъде потопено в потока от посредственост, от еднодневни сензации и безсмислени новини. Калният поток на информационното свлачище потапя всяко ваше усилие. Скоростта на затрупване на това което сте написали във виртуалния свят се увеличава с всеки изминал миг. И вашите антисистемни усилия, в най-добрия случай проблясват в мрежата като падащ метеорит. Всеки бит информация е глътка свеж въздух за системата, въздух който не може да бъде замърсен. Всяка информация служи на системата, като отвличащо вниманието средство, предназначено за консумация от неусетно превръщащите се безропотни, управляеми и предсказуеми винтчета, хора.

Но ние можем да разделим тази информация на две части. На такава, предназначена да отвлича вниманието и неусетно да обезличава човека, който я ползва. И такава, която е предназначена да го управлява и контролира. Първата е изтъкана от лъжи, откровени манипулации и евтини сензации, изпълнена с пошлост и събуждаща първичните инстинкти у всеки който я консумира. Втората е предназначена за ползване единствено и само от системата и служи за обозначаването и контролирането на всяко винтче, ползващо се от първият вид информация. Вторият вид информация е сърцето на системата, той и помага да прави разлика между системните и антисистемните играчи. Той и помага да ни подчинява и ако не успее, да ни унищожи. Първата информация е за свободно ползване, втората е скрита и добре охранявана и вие сте тези, които отговарят за нейната сигурност. Унищожим ли тази информация, системата ще рухне. Тя е нашата нова цел и нея ние трябва не просто да хакнем, а да унищожим физически, като унищожим нейните носители. Ние трябва да унищожим сървърите с най-строго пазената информация на системата, най-охраняваните, най-скритите, най-недостъпните от световната мрежа. Това са критериите по които ще ги познаете. Ако, като обикновен потребител на информация, вие нямате достъп до тях или ако имате, не можете да моделирате информацията съхранявана там, освен ако не сте оторизиран от системата, тогава това е търсената от нас цел.

Мнозина твърдят, че днес живеем в информационна епоха, без да разбират, че информацията която ни се предлага е мъгла. Тя замъглява съзнанието ни и ни помага да се отървем от бремето на мисленето. Няма по-опасна машина от тази която дава отговор на всеки въпрос, защото лишава живота от красотата на неговата непредсказуемост и от емоцията на откривателския дух. Човекът сам не е системен играч, хората заедно създават системата и се обезличават, създавайки нещо страшно и мощно, лишено от човещина. Нещо в което всеки е натоварен със строго определени функции, част от които общи за всички, друга част общи за отделни групи, но нито една строго специфична за отделен човек. Ние еволюираме в нещо, което наричаме Системата и което някой от хората си мислят, че управляват, без да си дават сметка, че те самите също са винтчета и също не биха могли и за миг да действат антисистемно, без това да разруши илюзорният им подреден свят.

Това е, за да разрушим системата ние трябва да унищожим информацията до която нямаме достъп, но която ни притиска, когато решим да действаме алогично и антисистемно. И нямаме много време. Системата набира скорост и ускорява ритъма на „живота“, винтчетата се въртят с главоломно и нямат дори миг за нещо друго, освен за функцията която им е предписана от системата. Всяко самоволно действие, излизащо извън рамките на зададените ни функции е лукс, който все по-малко хора могат да си позволят. Информацията за общо ползване ни задушава, а системната информация ни притиска, контролира и държи в подчинение. Ние сме превърнати в роби на собственото си бъдеще, в което няма да имаме място.

Вие можете да го сторите, унищожете тези сървъри. Последствията ще бъдат болезнени и жестоки за мнозина от хората, но хората ще продължат да бъдат хора.“

С това лекцията завърши. Червеят Морис впи поглед в нас за миг, обърна се и излезе през вратата. Повече не го видях, но скоро, станах свидетел на поредица от взривове на най-секретните и строго пазени сървъри в света. Идваше ред и на този за чиято сигурност отговарях аз. Сумрак се спусна над Системата.

chergar1b01index

Характери: Бойко


borisov-b
Бате Бойко рече днес:
„Утре, тъй и тъй ще сторя.“
И на утрешния ден,
помъдрял и освежен, каза:

„Туй що рекох – ще оспоря.
Че Земята се върти,
е известно знам на всички,
тъй във мене се въртят,
пърхат мисли – като птички.

Знам, че казах друго аз,
актуално бе за вчера,
в туй що казах – не грешах,
приказките знам да меря.

Но парите се въртят,
с тях въртят се мойте мисли,
шумолят ли, шумолят,
и звънтят безброй парички.

Днеска твърдо съм решил,
туй що кажа, ще го сторя,
нищо, че във мен сега,
с гледни точки сто се боря.

Плурализъм в мен бълбука,
трака – чука, трака – чука
и решение едно
е намерило пролука.“
––––––––––

Тъй полека,славно, плавно
и България бълбука,
бъл-бълбук ли, бъл-бълбука
и потъва в таз пролука.

chergar1b01index

Арестуваха майката на Пеевски. Той излиза с ултиматум.


25739-2c05ea3dd6f5560648751e6232f5e686_960_539

Безпрецедентна съвместна акция на ДАНС и прокуратурата бе проведена в последните часове, по повод издирването и задържането на лица отговорни за създаването на банковата паника през изминалата седмица. Задържани са вип фигури от българския политически и икономически живот, на един от българските олигарси е изпратена покана за доброволно явяване в прокуратурата. Поискани са имунитетите на трима депутати и на един евродепутат и са призовани на разпит членове на правителството.

Междувременно прокуратурата освободи всички задържани до момента по разследването на виновниците за предизвикването на банковата паника, като се извини и призна грешката си. Според прокуратурата, след като задържаните били подложени на тегловен контрол, на специална везна, било установено, че задържаните лица нямат необходимата тегловна маса, за да катурнат банковата система и явно в усилието са участвали по-тежки личности, което е довело и до настоящите арести.

Задържаните са майката на депутата от ДПС, Делян Пеевски и почетния лидер на ДПС, Ахмед Доган. Те са обвинени, че умишлено и целенасочено са подготвили почвата за развиването на банковата паника, като са използвали единия медиите които управлява, а другия политическите и икономическите си връзки и зависимости на определени лица,  които грижливо е изграждал в продължение на близо 25 години. Според прокуратурата, Ирена Кръстева в пълно съзнание е ръководела кампанията по очерняне на КТБ и нейният мажоритарен собственик, а Ахмед Доган е използвал лостовете си за да принуди редица влиятелни вложители да изтеглят депозитите си от КТБ, в това число и директори на държавни предприятия. Тъй-като това не може да се случи без знанието на членове на правителството на разпит са поканени, премиера Орешарски, министър Чобанов и евродепутата Станишев, лидер на партията мандатоносител, за който има съмнения, че покрай съпругата си, която е бивша жена на печално известния банкер Венцислав Йосифов завлякъл стотици хиляди българи с фалита на ПЧБ, има познания в дестабилизирането и източването на банкови институции.

Чрез Интерпол е изпратена покана и до мажоритарния собственик на КТБ, Цветан Василев, да си купи раиран костюм и да се яви в столичното следствие за получаване на входящ номер за сградите на съдебната система предназначени за излежаване на наказания.

Поискани са имунитетите на депутатите Андон Кутев и Бойко Борисов, но не за да бъдат съдени, а за да бъдат подложени на лекуване в столичния психодиспансер. Според специалисти в психичното здраве, двамата депутати страдат от циклична психическа неуравновесеност с чести пристъпи на паника и депресии, което ги прави опасни за всяка една система в държавата. Със своята психическа нестабилност комбинирана с отговорните политически постове които заемат, те са допринесли значително, но несъзнателно, така да се каже от глупост, за всяването на собствената си паника сред изтормозеното от ежедневието си население, което също не е особено психически устойчиво на подобни влияния.

Поискан е разбира се и имунитета на депутата Делян Пеевски, който обаче се е барикадирал в една от сградите собственост на медийната група на майка му, откъдето вбесен и решен да помогне на майка си е отправил ултиматум към институциите и населението, час по скоро да освободят майка му и Доган, когото сочи за свой духовен баща и наставник. Делян Пеевски категорично отказва да даде доброволно имунитета си и заяви, че ще обяви Пеевска република. И в момента той набира доброволци, които да се присъединят към частната му охрана и да сформират армия за освобождение на Баща и Майка. Готово е и знамето на Пеевската република под което ще се сражават за правата и свободите на Доган и Ирен, доброволците на сина Пеевски. Знамето представлява бял фон на който са отпечатани знаците на всички парични единици намиращи се в обръщение в момента в света. Герба на Пеевската република е златно прасенце касичка.

От територията на своята независима Пеевска република, Делян Пеевски отправи следния ултиматум към държавата и нейното население:

“ Искам да предупредя всички, които посмяха да посегнат на най-милото ми, а именно на моята майчица Ирен и на моят духовен баща Ахмед Доган, че съм готов на всичко, за да ги измъкна от лапите на корумпираното българско правосъдие, което е готово да ги подложи на невиждани унижения само и само да скрие своята вина и некадърност, като предложи на простия български народ поредното политически аранжирано зрелище. Въпреки насажданото мнение, че ценя най-много парите, уверявам ви, че за мен на първо място е семейството, което ме е научило да ценя най-много парите и ще положа всички усилия те да бъдат свободни, дори ако се наложи да срутя тази и без това прогнила държава. Мисля, че за всеки мислещ българин и страничен наблюдател е ясно, че Ахмед Доган не може да счупи дори прозорец на банка, камоли да фалира такава. А що се отнася до майка ми, смея да твърдя, че тя влага всичките си усилия в моето отглеждане и няма време да се занимава с такива работи. Давам срок от три дни, на държавата и представляващите я институции, да освободят тези така мили и близки на мен хора, без които аз не мога да продължа по-нататъшното си развитие като личност. В противен случай със събраните до момента от мен средства аз ще съставя армия, която ще поведа на челен сблъсък с българската държава. Призовавам и целият български народ да прогледне и да се отърси от заблудите, насаждани му от чужди медии и да се присъедини към мен, от което действие българската държава сама ще рухне и на нейно място ще изградим и укрепим моята Пеевска република. Самият аз не чувствам никаква вина в това, че съм вземал кредити които не мога да върна, тъй-както подобна вина не чувстват и хиляди български граждани изпаднали в същото като моето положение. Уверен съм, че тези граждани също биха искали тази несправедлива банкова система да рухне и ще се присъединят към моите усилия в постигането на тази цел. Сигурен съм, че българската прокуратура, рано или късно ще признае своята грешка, така както призна много други, но аз нямам време да чакам дълго. Моето дело е право, аз ще победя.“

chergar1b01index

Иван Искров: „КТБ е жертва на световната конспирация“


1403266064_9

Управителят на БНБ, Иван Искров, даде специално интервю за списание „Economist“ по повод трусовете в българската банкова система. В него той успява да подреди мислите си и ясно, и подробно да изложи всички факти свързани с ликвидната криза сполетяла КТБ. Интервюто дава нова гледна точка относно случващото се и ще помогне на редовите българи да вземат правилното решение какво да правят с парите си и дали да продължават да имат доверие в банковите институции. Именно заради това ние решихме да го публикуваме без съкращения:

- Г-н Искров, какво се случи с КТБ, четвъртата по големина банка в България, за чиято стабилност само до преди броени дни залагаха авторитет не един и двама финансови експерти?

- Случилото се с КТБ, заслужава да влезе в учебниците по икономика и банково дело, затова ще си позволя по-подробно да развия отговора на въпроса който ми задавате. КТБ стана жертва на природно бедствие предизвикано то климатично оръжие, комбинирано с пръскане с кеймтрейлс. Знам че звучи невероятно, но няма друго логично обяснение. Ето как се развиха нещата: Първо над страната заваляха поройни дъждове, които започнаха да нанасят огромни щети на българските граждани, тези граждани за да се справят със щетите, бяха принудени да изтеглят своите спестявания, а като се има в предвид, че основните вложители в КТБ са именно болшинството от редовите български граждани, ви става ясно, че основният удар от наводненията се стовари върху КТБ. Интересното е, че хората вместо да изчакат държавна помощ и да не теглят спестяванията си, решиха да сторят точно обратното, което явно е причинено от интензивното пръскане от самолети с психотропни вещества. Самите дъждове са причинени от системата HAARP, която се контролира от Джордж Сорос.

Тука трябва да добавя, че самият Джордж Сорос искаше миналата седмица да вложи своите спестявания в КТБ, привлечен от изгодните условия, но акционерите на КТБ, които познават изтънко неговият спекулантски нрав, не допуснаха това, понеже се страхуваха и с право, че ако позволят парите на Сорос да влязат в КТБ, то тогава този урод небесен, ще може по-всяко време да предизвика ликвидна криза, като си ги изиска обратно. Озлобен от този отказ и поради невъзможност да фалира банката чрез хитрост, Сорос задейства HAARP и изпрати на държавата потоп, който да принуди гражданите да посегнат на спестяванията си и усилията му се увенчаха с успех, но за да е сигурен, че държавата няма да успее да се намеси, той изпрати и самолети, които да пръскат българските граждани с кеймтрейлс и да помрачат иначе ясното им съзнание, така че да решат да разчитат на себе си, а не на държавните институции и така парира възможността държавата да се намеси в тази сложна ситуация навреме, но въпреки това ни подцени и ние от БНБ успяхме все пак да се намесим и да спрем готвената ни от Сорос втора финансова катастрофа.

- Честно да ви кажа, не очаквах подобен отговор и леко се обърках. Това, което се говори в българското общество е, че двамата най-влиятелни български олигарси, Пеевски и Цветан Василев, водят титанична битка, като загубилият ще бъде обвинен за съсипването на държавата. И в тази битка, преимущество е получил Делян Пеевски, който освен на финансови лостове разчита и на политическата подкрепа от българското подразделение на „Коза Ностра“ – ДПС и нейният лидер в сянка Ахмед Доган, който пък от своя страна е „посъветвал“ държавните институции и предприятия, които си държат парите в КТБ да ги изтеглят оттам, както и самият Пеевски да не си обслужва кредитите отпуснати му от КТБ. Всичко това е довело до ликвидната криза в банката.

- Това са пълни глупости, вие още малко и ще започнете да твърдите, че държавата сама си е фалирала банката. Та това е безумие, няма държава, която сама да фалира банката в която си държат парите държавните предприятия, още повече, че точно държавата в лицето на БНБ застава с цялата си мощ зад КТБ и гарантира нейната стабилност и ликвидност, така че въпреки атаката на Сорос, вложителите в банката да не изгубят нито лев от спестяванията си. Преди да вярвате на подобни слухове, поне се опитайте да си отговорите на въпроса „Какъв е смисъла държавата да фалира целенасочено една банка и след това да я спасява?“ , няма смисъл, нали? Но въпреки това, подобни абсурдни твърдения намират почва дори в уважавани издания като вашето.

- Но нима ще отречете, че изтеглянето на огромни суми от държавните предприятия от сметките им в КТБ, подозрително предхожда момента на поставянето на КТБ под надзор. КОЙ им каза да си изтеглят парите?

- И вие ли започвате с този въпрос „Кой?“? Кой, кой, бай Драгой. Но простено да ви е и нека ви обясня, ние сме богопомазана нация и Господ е българин, особено по време на световните първенства по футбол. И истината е, че Господ се е явил в съня на нашите директори на държавни предприятия и им е дал наставление да си изтеглят парите от КТБ, защото дявола се вселил в Джордж Сорос.

Но защо да ви питам аз, никой не се интересува, кой каза на българските граждани да си теглят парите от КТБ, защото именно те са основният вложител в банката? Ако българските граждани бяха оставили своите пари в КТБ, тя нямаше да се озове в това положение. Нима не видяхте снимките в социалните мрежи с километричните опашки пред клоновете на КТБ? Та централният офис на банката в София бе блокиран от 100 000-на опашка от граждани, които блокираха движението в центъра на столицата и изпратените камионетки с пари не успяха да стигнат до офиса, което създаде впечатление, че пари няма и създаде паника, която бързо се разпространи и в другите градове. По наши данни близо един милион български граждани са успели да си изтеглят парите от КТБ, но за останалия един милион чакащи, парите не успяха да пристигнат, а не да стигнат.

Но аз още веднъж ще ви кажа, кой накара българските граждани да си теглят парите от КТБ – Сорос, той плати на хиляди самолети да ни пръскат с кеймтрейлс, и така да ни изкарат от психическо равновесие.

- Да, но как ще отговорите на обвиненията, че КТБ е раздавала на свързани лица необезпечени кредити и, че именно такова лице се явява Делян Пеевски, който за да спаси кожата си е готов да потопи банката?

- Вие да не сте жълто списание? Какви са тези въпроси? Че на кого да дава банката кредити, ако не на свързани лица, на познати, на приятели, на самите свои акционери, че и на Цветан Василев – всеблаг и всемогъщ? Нима всяко човешко същество не помага първо на приятелите си и няма на тях доверие? Нима искате да кажете, че банките трябва да дават кредити на хора които не познават? И тука става въпрос за огромни кредити! Вие на кого ще дадете пари назаем, на приятел или на някой напълно непознат? И когато му давате заем, да не би да му искате залог? Не, защото ви е приятел и защото доверието е по сигурна гаранция от всеки залог. Та нали самите банки са изградени на принципа на доверието, а не на някакви счетоводни стандарти? Защото банките се крепят на доверието на хората и по тази причина банките и хората са приятели, а не врагове, както умишлено се опитват да внушат някои. В България банката е най-добрият приятел на човека, дори преди държавата. И Сорос искаше да унищожи точно това приятелство, защото когато банките и хората в една държава се съединят, тя става огромен фактор във финансовия свят и може да диктува световната финансова политика.

- Но тогава защо се разследва подуправителят на БНБ и шеф на Банковия надзор Цветан Гунев?

- За да се докаже неговата невинност, това е основното задължение на българската прокуратура, защото ние сме правова държава от нов ред и нашите прокурори правят всичко възможно за да докажат невинността на обвинените в каквото и да било. Когато един човек е жертва на слухове, няма нищо по-логично от това, вместо да се оставя на клеветите, да се подложи на официално разследване, което е единственото спасение и възможност за честните хора да докажат своята невинност и висок морал. Няма да отречете, че единственото оръжие срещу слуховете е съдебната система. И ще видите, че когато всичко приключи, виновни няма да има, защото няма и не може да има други виновни за нещо, което е причинено от Сорос, освен самият Сорос.

- При това положение, могат ли българските граждани да бъдат спокойни за своите спестявания, стабилна ли е българската банкова система?

- Българските граждани могат да бъдат спокойно и при това и при всяко друго положение. Най-вече, защото самите те със собствените си пари вложени в държавния фонд за гарантиране на влоговете, гарантират собствените си спестявания в банките, което прави българската банкова система непоклатима.

- И в крайна сметка , кой е виновен, бихте ли обобщили в едно изречение?

- Ако това не сте разбрали, то за какво говорих толкова много! Виновен е Сорос и именно под негово давление КТБ стана жертва на световната конспирация.

chergar1b01index

Гади ми се, ака ми се


Хей Станишев,   stanishev-3(1)
хей другарю,
вземи осъзнай се.
Гади ми се,
ака ми се,
само кат те видя!

Ем си нагъл,
ем си алчен,
целият се втрисам.
Гади ми се,
ака ми се,
когато те слушам!

Кога плямпаш
от екрана
стомах ми се гърчи.
Гади ми се ,
ака ми се,
хартията свърши!

Твойте очи,
малки, хитри,
цял ме разтреперват.
Гади ми се,
ака ми се,
свят ми се завива.

Думите ти
празни грънци,
идеите – плява.
Гади ми се,
ака ми се,
ще те оповръщам.

Де се буташ,
ко се ръгаш,
да ходиш в Европа?
Гади ми се ,
ака ми се,
целият изтръпвам.

Бива, бива
безпардонност,
твоето не бива.
Гади ми се,
ака ми се,
ти сера в устата.

Дай Оставка,
откажи се,
махни се, върви си.
Гади ми се,
ака ми се,
вече не издържам.

Ако можех
да те гръмна,
щях да го направя.
Гади ми се,
ака ми се,
ръка ми трепери!

Подкрепете блога:

chergar1b01index

Станишев: „Искам мавзолей“


655-402-stanishev

Лидерът на БСП, Сергей Станишев, даде откровено интервю за партийният вестник „Дума“, в което разкрива пред разочарованият електорат на партията, защо не е подал оставка след изборите, както и подробности от личния му живот накарали го да поеме пътя на социализма. Интервюто е пореден опит на Станишев да се обърне към редовите социалисти и да ги призове да подкрепят партията и социалистическата идея на предстоящите предсрочни избори. Публикуваме интервюто без съкращения:

- Г-н Станишев, нека да започнем с въпроса, който вълнува огромната маса от редовите български социалисти, „Защо не подавате оставка от поста лидер на БСП“?

-  Вижте, оставката е капиталистически прийом, измислен за да могат алчните буржоазни политици, да се оттеглят безнаказано и леко, след като са сътворили на политическата сцена безобразия, след като са крали, ограбвали и изнудвали своите избиратели. Защото е най-лесно да хвърлиш оставката и да оставиш на друг да оправя стореното от теб. Оставката не е признак на чест, а на безчестие, не е доказателство за смелост, а за слабост, не е инструмент за поемане на политическа отговорност, а напротив – абсолютна безотговорност. Сами разбирате, че един социалист няма как да хвърли оставка сам, това би означавало, че той е слаб, безволев и не заслужава гласуваното му доверие. Ние социалистите, се оттегляме от постовете с които са ни натоварили нашите другари, само по тяхно решение, а не по свое собствено. Аз сам, не мога да реша да подам оставка, без тя да ми е поискана, не просто от отделни членове, но от болшинството български социалисти, защото противното би било акт на предателство, спрямо гласуваното ми доверие.

Аз мога много лесно да подам оставка и да оставя партията да се оправя сама в настоящето тежко положение, положение за което несъмнено аз самият също имам някаква вина. Но все пак това положение, не е плод на някакви злоупотреби с власт, на некадърност или лични амбиции, а на трудната медийно-информационна война в която пребивава съвременното общество, от което и социалистите са част. Казвам „война“, защото наистина през последното десетилетие, ролята на информацията, става все по-голяма, достъпа до нея все по-бърз и лесен, а от там и възможностите за манипулация. Ние социалистите не сме свикнали да манипулираме, затова и изгубихме битката за съзнанието на избирателя, ние сме свикнали да говорим откровено, прямо и без празни обещания. За съжаление обаче, нашите избиратели бяха повлечени от лавината гнусна дезинформация изсипана по наш адрес и съответно обезкуражени от лъжите, не излязоха да гласуват на последните избори.

Така че оставката не е инструмент на истинския социалист, какъвто съм аз. Аз може да искам да подам оставка, но над моето желание е нуждата на социалистите като цяло и самият социалистически идеал. Социалистът не взема решения сам за себе си, ако е истински социалист. Кой от великите идеолози на социализма е подавал някога оставка – Маркс, Енгелс, Благоев, Димитров, Ленин, Сталин, – кой? Никой, всеки е правил грешки и всеки се е учил от тях, и колкото повече грешки допускаш, толкова повече се учиш. Това е социализма, да се учиш от грешките си, да ги анализираш и след това вече по-мъдър, да поведеш социализма към победа. Другото е бягство, а Станишев не е беглец, а боец. Затова оставка няма и няма да има. Затова се радвам, че и моите приближени, екипа от хора които съм избирал един по един, нито един от тях не подаде оставка – истински социалисти. А тези, които подадоха, те не са социалисти, а агент провокатори на капитализма. Те най-добре се виждат във времена на криза и именно във времена като днешните БСП се прочиства от такива гнусни капиталистически лекета.

- Разбирам, че вие гледате на себе си, като на завършен социалист, да не кажа съвършен, но как ще спечелите доверието на своите избиратели, като познавате техните проблеми само от разказите им, и от теоретичните постановки на идеолозите на социализма? Самият вие, трудно може да се причислите към класата на пролетариите, още повече, че нямате и един ден трудов стаж сред редиците на пролетариата.

- Това действително на пръв поглед е така, но само на пръв поглед. Всъщност аз олицетворявам, аз съм, социалистът на бъдещето. Социалистът такъв, какъвто щеше да бъде днес, ако социалистическият блок не се бе разпаднал. Защото с промените от 89г. развитието на социалистическото общество бе върнато на един етап, които смятахме, че сме преодолели успешно. Да, капиталистите успяха да ни препънат и да ни върнат там, откъдето започнахме. Те направиха от свободният редови социалист трудещ се за благото на родината, пролетарий борещ се за собственото си оцеляване. А пролетарият не е осъзнат социалист, затова и днес ни е толкова трудно да стигнем до него, да го ангажираме в класовата борба, защото отново трябва да преминем през етапа на идеологическото образование и пропаганда.

Но да се върна на въпроса ви, аз съм дете на завършени социалисти, отгледан съм и съм възпитан в духа на социализма, на неговото превъзходство и светло бъдеще. Аз не съм подготвян да работя за приобщаването на пролетарии към социалистическия идеал, защото се предполагаше, че такива при зрелия социализъм няма да съществуват, аз съм възпитаван да водя зрелите социалисти към осъществяването на комунизма. Сами разбирате, че идеологическата ми подготовка, мисленето ми са на едно по-високо равнище на развитие от това на съвременното общество. Кой е предполагал от моите родители, от учителите ми, че аз ще трябва да познавам проблемите на пролетариите, че самият аз трябва да живея живот на пролетарий, за да бъда приет сред тях? Сега си давам сметка, че действително това ми пречи да спечеля доверието им, но от друга страна, аз мога да служа за жив пример, какво бъдеще го чака всеки пролетарий, който прегърне идеята на социализма и я подкрепи на изборите, така щото да спечелим абсолютно мнозинство и да получим мандат за осъществяване идеите на социализма. Искам да кажа на всички, които се чудят дали да гласуват за БСП на предстоящите избори – гласувайте, ако искате вашите деца да живеят, да се чувстват и да бъдат осъзнати социалисти, като Сергей Станишев.

- Отговорът ви, ми отвори очите, затова колко много е изгубил социализма от събитията през 89г. и сега наистина гледам на случващото се по различен начин, благодаря ви! Но все пак, за да сме докрай искрени пред избирателя, бих искал да ви задам един личен въпрос, ако позволите?

- За истинския социалист няма такова понятие като личен живот, целият живот на социалиста принадлежи на социалистическото общество, целият му живот е отдаден в служба на реализирането на социалистическия идеал. Така че спокойно можете да зададете въпроса си, защото всичко което върша е в името на победата на социализма.

- Благодаря ви! Честно казано бях малко притеснен, но сега и аз самият осъзнавам, че между социалисти, между другари не може да има граници обозначени като лично пространство. Въпросът, който вълнува не само мен, е защо лидерът на българските социалисти избра да се обвърже с жена, която е била съпруга на основателя на Първа частна банка, Венцислав Йосифов, човек който разруши съдбите на стотици хиляди българи избрали да му поверят спестяванията си. Именно неговата банка раздаваше необезпечени кредити на мнозина от днешните олигарси, вземайки от спестяванията на отрудените българи, а вие взехте Моника Йосифова за своя съпруга. Как ще обясните това, нима ще отречете, че в момента се ползвате от парите на жена си, пари заграбени от същите тези българи, които искате да гласуват за вас?

- Признавам, че дължа обяснение на този на пръв поглед необясним факт. Отново ще кажа, че животът на социалиста принадлежи на социалистическата идея, а не на самия него. Именно погледнато от този ъгъл, вие ще разберете, че моето решение да се обвържа с Моника Йосифова, бе продиктувано от най-висш социалистически дълг. Аз можех да избера да остана с Елена Йончева, жена която постоянно рискува живота си в търсене на истината относно случващото се в горещите геополитически точки по света, но това би бил един лукс, който истинския социалист не може да си позволи.

Аз избрах Моника, защото тя е предизвикателство за всеки социалист. Моята цел бе, да направя от нея завършен социалист. Да я спася от заблудите на капитализма, от егоизма и алчността, от прегрешенията на нейната младост. Нима бих могъл в личен план, да избера по-трудна задача от тази? Тя, жената която се бе отдала на един банкер в името на собственото си егоистично щастие избра да бъде с мен, социалистът от бъдещето. Имали ли по-голяма победа за социализма от тази? Има ли по-голямо признание за силата на моята идейна подготовка? За способността ми да убеждавам? Че аз, на предстоящите избори ще накарам и мъртвите души от списъците да гласуват за мен, за БСП.

И разбира се, парите за които намеквате, ще бъдат върнати обратно на социалистическото общество, те ще бъдат инвестирани до последната капка в бъдещето на социализма, в бъдещето на моите деца, които ще са социалисти от трето поколение и ще бъдат призвани да завършат това, което баща им не успее да постигне. Аз съм уверен, че те ще управляват не бъдеща социалистическа България, а бъдещият социалистически Европейски съюз и затова ще вложа всичко откраднато от хората в тяхната идейна социалистическа подготовка.

- Удивително! Сега наистина съм спокоен за бъдещето на България. Но бихте ли ми обяснили, как се съчетава социализма с частния бизнес, които въртят мнозина от депутатите и висшето ръководство на БСП, с олигарсите които ви подкрепят и финансират?

- Много просто. На всички е ясно, че днес живеем в капиталистическо общество, по тази причина, ако искаме да оцелеем трябва да се съобразяваме с този факт. Да, мнозина от нашите кадри имат частен бизнес, мнозина успяха да натрупат огромни капитали, но въпреки това те останаха социалисти, това не ви ли говори нещо?

- Че ни лъжат и манипулират, за да гласуваме за тях, а те да трупат богатства?

- Глупости, пълни глупости! Всеки социалист днес е длъжен да е капиталист, да развива частен бизнес и да трупа колкото се може повече имущество и финансов ресурс. Не разбирате ли, че всеки лев в повече в джоба на социалиста, е лев по-малко в джоба на капиталиста? Всяко имущество, което стане собственост на член на нашата партия е спасено от алчните ръце на капитала и при победата на социализма, победа, която би могла да се случи още на следващите избори, ако спечелим пълно мнозинство, това имущество ще бъде доброволно национализирано и върнато на държавата и социалистическото общество. Затова, колкото по-богати социалисти имаме в редиците си, толкова по-близо сме до крайната победа на социализма. Да живеят социалистическите олигарси!

- Аз съм възхитен! Вие действително сте уникална личност, социалист от световен, от галактически мащаб. Все пак, няма ли да поискате нещо за себе си?

- Откровено казано имам една мечта, искам, когато умра, да ми бъде изграден Мавзолей и този мавзолей да бъде в центъра на Брюксел пред Европейския парламент. Това ще бъде признание не само за мен, но признание за победата на социализма и когато бъдещото европейско социалистическо общество развие своя научно-технически потенциал, да разполага с генетичен материал, така че да може да ме клонира и моите клонинги да работят за бъдещето на световния, галактическия и вселенски социализъм.

Подкрепете блога:

chergar1b01index

Жития на светиите – Христо Ковачки или св.Исус Ковача


Hristo-Kovachki-3И днес, в лето господне 2239-то, двеста двадесет и пет години след ядрения апокалипсис, все още има сред християните люде, които изповядват Христовото учение по-скоро като суеверие, отколкото окрилени и озарени от истинската вяра. Вие, които сте окичили стените на домовете си с коя от коя по-прекрасни икони и палите толкова свещи, че сте се отказали да варосвате следите от дима, не познавате дори миг от живота на светците, изобразени върху тях. Затова днес аз реших да ви опиша вкратце преломния момент от житието на един от най-обичаните и почитани от светата църква светии, а именно св. Исус Ковача, чието мирско име е Христо Ковачки, живял и заслужил светостта си точно в годината на ядрения апокалипсис. Святото изображение на Христо Ковачки, св. Исус Ковача, виси във всеки дом и се почита като закрилник на работниците, пролетариата и социалистите, но единици са тези, които знаят как той е заслужил светостта си. По долу аз ще предам епизода на превръщането на мирянина Христо Ковачки в светеца Исус Ковача, така както е описано от анонимния хронист, известен под името Странник. Нека това описание да спомогне на паството ни да се докосне до истинската същност на християнството:

“Огромната тълпа от миньори и техните семейства се бе събрала на площада в Бобов дол и слушаше проповедта на отчето, изпратено от Светия синод, за да им помогне да намерят утеха и опора в Христовото учение в трудния момент на недоимък и безизходица, в който бяха попаднали:

- Овце божии, днес аз виждам в очите ви, как липсва пламъкът на любовта към ближния, как изпитанията, които сам Господ бог ви праща за да ви изпита, са сломили духа ви и вие сте на крачка да отхвърлите истинската вяра и да предадете душите си на вечни мъки в преизподнята на дявола. Аз чувам сред вас недоволство, насочено към вашият работодател Христо Ковачки, човека, който се грижи за вашето душевно спасение, който с делата си ви води към рая, макар сам вследствие на любовта си към вас да се обрича на вечни мъки. Да, да, вие не съзнавате, защото не мислите и сте се отдали всецяло на материалното. Забравили сте, че животът на Земята е само едно краткотрайно изпитание преди вечното блаженство в рая, ако успеете да издържите изпитанието. Вие живеете и мислите така, сякаш този живот е единствен и след смъртта няма нищо друго освен пустота, дано Господ се смили над душите ви.

Но как, недоумявате вие, Ковачки ни води към рая? В светата книга пише:

1. Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно. -

- Нима вашият живот и този на децата ви, не е обзет от бедността на духа, благодарение лишенията и липсата на пари, за да изучите децата си, което ви осигурява Христо Ковачки. Така ли е? – така е. Кажете, алелуя и се молете за неговото здраве.

- АЛЕЛУЯ!

2. Блажени плачещите, защото те ще се утешат. -

- Нима не плачете, когато след като цял ден сте работили нямате пари за хляб? Нима не плачете, когато дойде ден за заплата, а пари няма? Нима не плачете, когато децата ви искат шоколад, а в магазина има само лимони? И кой ви осигурява всичко това – Христо Ковачки. Така ли е? – така е. Кажете алелуя и се молете за неговото здраве.

- АЛЕЛУЯ!

3. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. -

- Нали при всичките неправди, вие се страхувате да предприемете каквото и да било и кротки като агънца продължавате да работите. И кой е сторил така, че да проличи вашата кротост – Христо Ковачки. Така ли е? – така е. Кажете алелуя и се молете за неговото здраве.

- АЛЕЛУЯ!

4. Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.-

- Нима, поради всичките неправди струпани върху вас, вие не сте жадни за правда? Но кой ги струпа тези неправди – Христо Ковачки. Така ли е – така е. Кажете алелуя и се молете за неговот здраве.

- АЛЕЛУЯ!

5. Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно. -

- Нима няма сред вас изгонени, защото са си потърсили правата? И кой ви изгони – Христо Ковачки. Така ли е? – така е. Кажете алелуя и се молете за неговото здраве.

- АЛЕЛУЯ!

Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата (Мат. 5:3-12). -

Нима не разбирате, слепци, че поради всичко, което този човек ви причинява, вие ще бъдете блажени и голяма ще е наградата ви на небесата? Та вие Христо Ковачки трябва с перце да го галите и хляб да му носите, дрехите да му перете и обувките да му лъскате, и всяко желание негово закон за вас трябва да бъде. Какво го хулите и ненавиждате, когато той от любов към вас така постъпва и обрича душата си на вечен адски огън, а вас изпраща да блаженствате во веки веков в рая? Той ви обича и прави така, че и Господ да ви обича, жертвайки себе си. Кое, безверници, е за предпочитане – вечното блаженство в райските градини или мимолетното такова на Земята? Христо Ковачки взе мига и даде на вас вечността, а вие неблагодарници не виждате по-далеч от стомасите си. Така ли е? – така е. Кажете алелуя и се молете за неговото здраве.

- АЛЕЛУЯ!

Христо Ковачки е вашият спасител! И вашият спасител ще гори в ада, а вие го заплювате, проклинате и говорите зад гърба му – какви християни сте? Ако сте истински християни, трябва да помислите за спасението душата на вашият спасител. Така ли е? – така е. Кажете алелуя и се молете за спасението на душата му.

- АЛЕЛУЯ!

- Но молитви само не са достатъчни. Христо Ковачки е поел върху себе си толкова много грехове в името на вашето блаженство, че Господ няма как да го опрости. Затова са нужни действия, действия, в които вие да се жертвате в името на спасението на вашия спасител – Христо Ковачки. Така ли е – така е. Кажете алелуя и се молете за спасението на душата му.

- АЛЕЛУЯ!

- И ето, аз съм дошъл, за да ви кажа как да му помогнете, как да спасите душата на този божи човек, Христо Ковачки, поел върху себе си греховете на всинца ви. Има начин, чада мои, има начин да жертвате част от вашето блаженство и да го пратите в рая. Вие ще трябва да го подложите на адски мъки тука на Земята, само така душата му ще се пречисти и той ще се пресели на оня свят и ще застане от дясната страна на Бога, откъдето ще може да се моли за вашето спасение. Така ли е – така е. Кажете алелуя и се молете за собственото си спасение.

- АЛЕЛУЯ!

И тъй миньорите и техните семейства, прогледнаха от тази света проповед, събраха се и решиха да помогнат на своя спасител Христо Ковачки и да не позволят душата му да гори в ада. Те знаеха, че в края на месеца той ще дойде, за да прибере печалбите, да нагледа сметките и да набие нечия глава. Окрилени от християнски плам, те приготвиха всичко необходимо, за да изпълнят Христовото учение и да се покажат ревностни християни.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Когато Христо Ковачки пристигна в мината, пред очите му се разкри необикновена гледка: хиляди миньори и техните семейства, целите облечени в бяло и закичени с цветя, го чакаха пред административната сграда, а най отпред в черно расо и с огромен кръст в ръце се бе изтъпанил някакъв поп. Когато слезе от мерцедеса, пред него застана красива мома с напращели гърди и стегнато дупе, и му подаде поднос с хляб и сол. Преди да успее да зададе какъвто и да е въпрос, се видя заобиколен от тълпата и попът заговори:

- Спасителю наш, ти който носиш божието име, днес твоите раби искаме да изразим своята признателност за всичко, което си направил за нашето душевно спасение и те молим, най-коленопреклонно, да не ни отказваш тази чест и да ни позволиш да се погрижим за твоето спасение, така както ти се грижиш за нашето.

- Не разбирам, какво искате от мен. – промърмори Ковачки, чупна един залък от питата и щипна момата по задника.

- Остави се в нашите ръце, позволи на твоите раби да изплатят дълга си към теб и ни последвай – отвърна отчето.

- Да вървят да работят, така най-добре ще си изплатят дълга. И какъв е тоя цирк?

- Ела с нас, възлюблени ни бащице, ние искаме да изплатим не материалния, а християнския си дълг към тебе.

Ковачки огледа още веднъж мнозинствто, щипна отново момата, не видя нищо обезпокоително и реши да разбере какво толкова са му приготвили, с което да го изненадат. Обграден от мнозинството, той пое към своето вечно блаженство, към мястото си отдясно на Бога. Водени от попа, облечените в бяло миньори заедно с Ковачки влязоха в мината и се насочиха към прясно изкопана галерия. Когато стигнаха края й, Ковачки изпита безпокойство. Момата бе изчезнала, а в ярко осветеното помещение се виждаха казан, дърва, дървен одър със стърчащи от него пирони и множество ръчни режещи инструменти. Оформеното в края на галерията помещение бе явно близко до повърхността, защото се виждаше прокопан отдушник, през който се усещаше полъха на свеж въздух. Определено видяното не му харесваше и той се опита да тръгне обратно, тогава обаче, здравите ръце на миньорите го сграбчиха, силно, но нежно, а отзад започнаха да пеят някакви църковни химни.

- Прости ни спасителю, за болките които ще ти причиним, но правим го в името на твоето спасение и нашата християнска любов. Нека в дните и часовете на изпитание, които ти предстоят, твоя утеха да бъде представата за вечното блаженство, което те чака след края на земния ти път.

- Пуснете ме, как смеете, какви са тези налудничави изпълнения? Знаете ли с кого си имате работа, всички ще ви уволня и един лев няма да видите! Простаци, стига с този цирк! Вървете да работите, а тоя лудия свещеник, лично ще го ритам до портала! – крещеше Ковачки.

- Не хаби думите си, Спасителю наш, а пести силите си за изкуплението, което те чака, защото твърдо сме решили да спасим душата ти, която ти пожертва за нас.

- Пуснете ме, ви казвам, – продължаваше да крещи Ковачки вече обзет от страх, – пуснете ме, ще ви дам пари, ще ви дам всичко, което пожелаете, къщите, колите си, всичко ще ви дам, само ме пуснете! Ще изплатя всичките ви заплати в десеторен размер, сметките ще ви плащам, децата ви ще изуча, само ме пуснете!

- Не го слушайте, – възвиси глас отчето – чрез него вече говори Дяволът. Той е дошъл да ни омае и да ни отклони от християнският ни дълг да спасим душата на Ковачки. Да започваме и не позволявайте писъците му да смутят душите ви и да посеят там зърното на съмнението в правилността и светостта на това, което сме решили да извършим. Кажете алелуя и се молете за душата му.

- АЛЕЛУЯ!

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

И тъй, те първом отрязаха клепачите му, за да може да вижда всичко, което ще извършат за неговото спасение. И го пекоха на бавен огън, и го вариха в казана и го драха, и одран, но жив го сложиха на одъра със стърчащи пирони, и го биха с чукове , и с ръжени го бодяха, и всичко което знаеха за мъките на ада сториха тук на Земята върху неговото тяло в името на неговото спасение. И когато умря, след мъки, на които до тогава не бе подлаган нито един християнски светец, те си отдъхнаха, спокойни, че са изплатили дълга си и че неговият дух стои вече отдясно на Бога и ги закриля, и се моли на Господ да прости греховете им и да спаси душите им. Ето така заслужи своята святост Христо Ковачки, когото днес познаваме като св. Исус Ковача, закрилник на работниците, пролетариите и социалистите и на всяка отрудена и измъчена душа.

И днес още нетленните му останки могат да се видят в пещерната църква в Бобов дол, изградена в галерията, където верните му работници са го превели към светостта.

 

Подкрепете блога:

chergar1b01index

Гласувайте за мен


Аз не гласувах на тези избори, причините са много и разнообразни. Има хора, които вярват и постоянно натякват на останалите, че независимо какво е качеството на политиката която ти се предлага, ти си длъжен да гласуваш. Не мога да дам подходящо сравнение с което ясно да се види абсурдността на подобно твърдение, може би такова е избора как да се самоубиеш най-безболезнено. Затова реших, да вляза в ролята кандидат евродепутат и да ви призова да гласувате за мен, като изложа своите виждания в едно своеобразно, следизборно-предизборно послание. Наистина по-лесно е човек да се аргументира защо не би гласувал, отколкото да изложи ясно за какво би гласувал:

“ Уважаеми съграждани,

За втори път вие ще имате възможността да гласувате за Европейски парламент. Този избор, неговото значение и роля за вашето бъдеще и бъдещето на вашите деца, умишлено се завоалира и прикрива от хората които в момента ви управляват, те желаят вие да участвате в тези избори като българи, а не като европейци. Аз няма да крия от вас, че за мен бъдещето на човечеството е сигурно само в един глобализиран свят, но глобализиран не от капитала, а от обществото, от свободното общуване и размяна на идеи между хората. С една дума, аз съм глобалист и смятам, че Европейският съюз е част от пътя, който трябва да се извърви към този обединен глобален свят. Най-доброто нещо, което ни се е случило, е че ние сме поели по този път, най-лошото което може да ни се случи, е да се оставим да ни води някой, който иска да ни върне обратно.

Днес мнозина се опитват да ви объркат, като използват любовта ви към родината, за да насаждат омраза към Европейският съюз, те ви казват, че вие няма повече да бъдете българи, че ще изгубите своята идентичност в Обединена Европа и тези хора се наричат националисти и патриоти. Това уважаеми съграждани, е елементарна манипулация на хора, които биха искали да ви държат в подчинение, да ви затворят в рамките на една територия за да им служите. Те искат да ви отнемат свободата да опознаете света и другите хора, защото може да откриете, че хората няма какво да делят, а имат общи ценности и обичат едни и същи неща. За тях България е само една територия и нищо друго и ви карат да вярвате и вие в това, но то не е вярно.

България не е просто територия, тя е дух и този дух живее във всеки един от нас. И ако не вярвате помислете, почти през половината ни история територията наречена България е владяна от други народи, но България не е изчезнала и това при най-тежко робство. Защото България е нещо много повече от територия, та на колко територии е съществувала България, преди българите да минат Дунава? И днес има български общности там, където няма територия наречена България. В съвременният свят да асоциираме България единствено и само с територията, означава да се затворим в една кошара и да гледаме света през дупките в плета. С всяка стъпка на българин, където и да е по света, България се разширява. В съвременният свят, националните териториално ограничени държави губят своя смисъл и от нас зависи, да превърнем Българската държава от ограничено териториално образувание, в безгранична държава на духа. Защото да си българин означава не просто да забиеш знамето на покрива, а да помниш за какво са се борили дедите ти, какви са били техните идеали – „да бъдем равни с другите европейски народи“. Ако искате да запазите България, пазете не територията, а духа, културата, историческото ни наследство и разнасяйте славата му по света.

Членството ни в Европейският съюз, ни дава възможност да бъдем равни с другите европейски народи и не просто да бъдем равни, а да участваме активно в определянето съдбата на Европа и ценностите, които ще изповядва бъдещото човечество. Днешните политици, оправдават всяко свое действие с Брюксел и това е така, защото те самите са приели да бъдат безгласни марионетки в името на собствените си частни интереси. Всеки политик, който ви казва, че не е по силите на един човек да повлияе на решенията взимани в Европарламента, няма място там, защото в историята на света има достатъчно много примери за личности, които са променяли из основи статуквото, единствено и само благодарение на своя дух. Те извиняват своята некадърност с факта, че са неразличими от тълпата. Не гласувайте за тях, освен ако не искате да чувате само извинения и призиви за примиренчество.

Именно членството в Европейският съюз, пълноправното членство, ни дава възможност не само да слушаме и да изпълняваме безропотно, както правят болшинството наши политици, но да опонираме и да предлагаме наши собствени алтернативи, нашите виждания и идеи, за бъдещето на Европа. Нашето предизвикателство на европейската сцена, е да не бъдем просто изпълнители, а съзидатели. Днес може би Европа не ви харесва, но това трябва ли да ви отказва от нея? Нима мислите, че някъде ви чака нещо по-добро, направено от някой друг, който ще ви го даде наготово? Щом Европа не ви харесва, променете я, нали затова са тези избори? Гласувайте за мен, за да направим Европа такава, каквато искаме да бъде, Европа на Свободата, Равенството и Братството – Свобода  на мисленето, Равенство във възможностите, Братство в моментите на изпитания.

Общите приказки обаче не са достатъчни, нужни са конкретни стъпки, за реализирането на тази Европа, Европа на равноправните във всяко едно отношение европейци. Затова ето и моите конкретни ангажименти, не мога да ви обещая, че ще успея да ги изпълня, но мога да ви обещая, че ще положа всички усилия за да го направя: Европа да стане единно държавно образувание, с единно трудово, данъчно, социално и наказателно право. С единна валута, с равен достъп до еврофондовете, на всеки един гражданин на съюза. С носене на персонална отговорност, за всяка злоупотреба с еврофондовете, а не както е сега – едни да крадат колкото могат и да прехвърлят всички отговорности за използването им на националната държава и нейните граждани. Европа с единна съдебна система. Европа, която да сложи юзди на неограничената алчност на бизнеса и финансовите институции. Европа обърната към гражданите, а не към корпорациите, банките и бюрокрацията. Европа която да налага демокрацията не с военни средства, а като кара останалия свят, да желае да бъде като нея.

Разбира се, в днешната българска реалност, е много трудно да повярвате, че това може да се случи и може би го чувствате някак далечно и незасягащо ви. Но това чувство е създадено у вас, именно от тези които сте поставяли до момента да ви управляват, защото те точно това правят, управляват ви, но ви управляват в името на собствения си интерес. Аз не желая да ви управлявам, а да решаваме заедно проблемите и да градим съвместно бъдещето на нашите деца. Поставени на ръба на оцеляването, много от вас не могат да погледнат по-далеч от утрешния ден, но това е целта на тези, които изсмукват силите ви, те искат да живеете в едно безкрайно мъчително оскотяващо настояще, в което най-голямото постижение е да оцелееш. Не гласувайте за тях. Смъртта не е най-страшното нещо, най-страшното е животът без смисъл. Много от вас, се отказват да се борят и се жертват в името на своите деца, но така ги учите и те да бъдат жертви. Европа е вашият шанс, шансът на децата ви  да бъдат не само българи, защото са се родили в някаква територия, а пълноправни европейски граждани. Научете ги да обичат България, България на духа и ги пуснете да разнасят този дух. Нека България бъде Европа и Европа бъде България. Гласувайте за мен.

Подкрепете блога:

chergar1b01

index

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 401 other followers