Главният прокурор поиска имунитета на Волен Сидеров заради невменяемост.

Рано тази сутрин, изненадващо, в канцеларията на парламента бе внесено искане от главния прокурор за отнемане имунитета на депутата и председател на парламентарната група на “Атака” г-н Волен Сидеров. Повод за искането е бил сигнал, подаден в прокуратурата от полицай Тодор Тодоров, служител във външната охрана на парламента. В сигнала на полицая е описана хулиганска проява от страна на депутата, придружена с посягане на длъжностно лице, като е приложен и видео материал, документирал случката. Искането изненада мнозина, тъй като се очакваше да бъде поискан имунитета на бившия вицепремиер и министър на вътрешните работи г-н Цветан Цветанов, но в писмото си до депутатите от 42-то Народно събрание главният прокурор Сотир Цацаров подчертава, че действията на г-н Сидеров представляват пряка заплаха за държавността в настоящия момент, докато възможността на Цветанов да вреди е ограничена благодарение на изборните резултати, поради което отнемането на неговият имунитет може да почака. Ето и пълният текст на писмото, с което главният прокурор иска отнемането на имунитета на г-н Сидеров:

” Уважаеми г-жи и г-да Народни представители от 42-то Народно събрание на Република България,

Обръщам се към Вас с искане да бъде свален имунитетът на депутата от ПП “Атака” г-н Волен Сидеров поради недопустимото му държание още в първия ден от конституирането на новия парламент, държание, което, ако бе извършено от редови гражданин, би минало само като хулиганска проява, но което, извършено от депутат, и то лидер на партия и на парламентарната група на тази партия, води след себе си тежки последствия за обществото поради негативният пример, който дава един депутат в отношението си към институциите и към длъжностните лица, служещи в тях.

Съжалявам, че трябва прокуратурата да се заеме с предотвратяването на подобни актове в бъдеще, тъй като въпросните действия са извършени от явно психически неуравновесен човек, за което той може би не е виновен, но неговата невменяемост, проявена на такова високо институционално държавно равнище е опасна за крехката моментна стабилност в държавата. Иска ми се възможността да бъде депозирано искане за отнемане имунитет на депутат при подобни случаи да бъде предоставена на директора на Националният психодиспансер, но тъй като на този етап това не е предвидено в закона, то се налага с лудите да се занимаваме ние. Въпреки това няма да скрия, че след като снемете имунитета на г-н Сидеров, ние ще го предадем в ръцете на специалистите по психично здраве, които да се заемат с неговото лечение и превъзпитание, ако това е възможно.

При внимателното преглеждане на предоставения ни запис от местопроизшествието, в който главен герой е г-н Сидеров, бе ясно установено неговото посегателство върху длъжностно лице, опитващо се да преустанови хулиганските му прояви. Въпреки че г-н Сидеров като депутат е облечен с депутатски имунитет, смятаме, че този имунитет не му е предоставен за да злоупотребява с него, какъвто е случаят според нас. Посегателство от страна на депутат върху полицай, опитващ се да изпълни съвестно служебните си задължения, би бил особено тежък прецедент, ако се остави без последствия, още повече като се има предвид и без това ниската степен на доверие и уважение от страна на обществото към държавните институции, част от които са и правоохранителните органи.

С оглед на наскоро отминалите масови протести и непресекващите призиви за нови такива, подобна проява на неуважение към институциите от страна на представител на самите тези институции може само и единствено да окуражи недоволството на гражданите да се излее в още по-крайни форми в най-близко бъдеще. Знам, че наскоро обявих, че ще поискам имунитета на г-н Цветан Цветанов, но с оглед на създалата се ситуация смятам, че непосредствената заплаха, изразяваща се в невменяемостта на г-н Сидеров, е с приоритет, тъй като възможността на г-н Цветанов да нанася вреди на държавата поне засега е ограничена.

Със своите действия невменяемият Сидеров руши устоите на държавата и нейните институции и ако това бъде отминато безмълвно, последствията ще бъдат пагубни не само за Вас, но и за обществото като цяло. Прилагаме към искането си и запис с действията на г-н Сидеров, за да можете сами да се убедите в явните признаци на отклонения от нормалното психическо състояние, изразяващи се в членоразделни крясъци, свеждащи се до многократно повтаряне на едни и същи думи и изрази. Уверявам ви, че преди да депозирам искането си в канцеларията на Народното събрание, съм провел консултации с най-добрите български психиатри, които все още не са избягали зад граница и които ме увериха, че въпросното държание е явно доказателство за задълбочаваща се психическа нестабилност. Според тях, ако г-н Сидеров се остави без лечение, неговите изблици на неуравновесеност може да прераснат в изстъпления от рода на масовите стрелби в САЩ и нищо чудно някой ден да замръкнем с намален насилствено състав на парламента.

Призовавам ви в името на здравия разум да кажете “Да на нормалността” и да свалите имунитета на г-н Сидеров, което било от полза не само за него, но и за обществото ни.

С уважение: Главен прокурор на Република България – Сотир Цацаров”

Джулиан Асандж: “България е осъдена на революция.”

Ексклузивно интервю с Джулиан Асандж бе разпространено в българското медийно пространство, в което той пророкува, че в България ще се развивят процеси подобни на отминалата неотдавна арабска пролет:

- Г-н Асандж, наблюдавате ли това, което се случва в България през последните месеци?

- Да разбира се. България е приковала вниманието ми и не само мойто. Процесите в България се следят от множество анализатори по целия свят. Много е вероятно да се окаже, че точно от България ще тръгнат процеси подобни на арабската пролет неотдавна, процеси които ще се разпространят и в останалата част от Европа.

- Вие и преди сте прогнозирали, че очаквате следващите революции от типа на арабските, ще се случат именно в страните от бившия социалистически блок. Но защо залагате, че ще тръгнат именно от България, а не от Гърция например и то след провеждането на парламентарни избори, резултатите от които се очаква да стабилизират страната?

- Изборите в България няма да променят нищо съществено относно реалността и оскъдицата в която живее преобладаващата част от българското общество. Те просто ще дадат легитимация на борещите се за власт, да ограбят каквото могат в оставащото малко време на относителна стабилност в страната. А, че процесите за които говоря ще тръгнат именно от България нямам ни най-малко съмнение. Останалите държави в които народното недоволство изглежда далеч по масово, не са заплаха за системата, защото там хората се борят да не загубят това което имат, докато българите имат толкова малко, че не могат да си позволят да загубят нищо.

Независимо кой ще спечели изборите, той няма да може, дори и да иска, да предотврати назряващите процеси, защото системата не го позволява. От момента на присъединяването си към Европейският съюз, независимостта във взимането на решения от българските политици е силно ограничена. Те трябваше да изпълняват стриктно различни критерии, социални и икономически политики, без да могат да се съобразяват с особеностите на местните условия. Това в комбинация с невижданата алчност на българските управници, с изключителната им отвореност към нечисти и лобистки сделки, доведе населението на България до крайна бедност. Прословутото търпение на българите ще изиграе лоша шега на политиците им и на цяла Европа, понеже това търпение преминава рязко в гняв и колкото по продължително е било то, толкова по силен ще бъде гневът. А търпението в България продължи наистина дълго.

Българските политици нямат никакъв шанс да обърнат процесите в България, защото те не зависят от тях. Финасовата и икономическа криза, чиито край все още не се вижда и който край аз смятам, че може да стане факт едва с коренна промяна на западния модел на управление на обществото и икономиката, тази криза предполага увеличение на цените и намаляване на заетостта, а това българското население едва ли може да издържи. Вие сте част от пъзела на едно течение за световни промени и то важна част, показателна. Защото въпреки, че спазвахте всичко което се изискваше от вас във финансово отношение, положението ви не се подобри, а напротив изпадате в състояние на колапс. Случващото се във вашата държава, показа много ясно една основна грешка на системата – не можеш да наложиш на хората еднакви правила за развитие и просперитет, ако не тръгват от една и съща позиция на развитие, както мисловна, така и икономическа. Желанието системата с нейните закони и правила да бъде наложена на всяка цена от нейните строители и философи, ако няма равенство от най-груб тип измежду всички подчинени й общества и народи, е обречено на провал.

- Какво имате предвид като казвате равенство от най-груб тип?

- Ами точно това, ако искате всички да се подчиняват безропотно на вашите правила, то те трябва да мислят еднакво, да бъдат еднакви и в материално и в духовно отношение. Да имат еднакви цели, вярвания и обичаи, еднакви условия на живот, да бъдат еднакви във всяко едно отношение. Докато управниците по света са близко до това равенство, то техните подчинени не са. Грешка бе да се смята, че е достатъчно политиците, бизнеса и така нареченото вип общество да изповядват общи принципи и да следват общи цели, за да може политиката в световен мащаб да се движи в една посока и развитието на света да се осъществява съгласно вижданията на елита. Цялата система е изградена върху низ от абсурди, в които трябва да вярват всички, но които реално облагодетелстват малцина.

- Бихте ли били по-конкретен? Кажете някой абсурд характерен за България?

Не може да се каже, че има абсурдни принципи и политики, характерни само за една държава, на различни места те имат различни проявления и предизвикват различни изкривявания в обществото, изкривявания които не издържат на тежестта на реалността и в резултат обществения договор се нарушава, а обществото преминава в революционен колапс. Но ето нещо което ми направи впечатление в България и което българите чувстват на гърба си, но не проумяват в мисълта си, въпреки, че то е една от причините за предстоящите сътресения. Всички вие чухте за световният скандал с излизането на яве, на значителни сметки на световният елит, скътани в офшорни зони. В този скандал изплуваха имената на сериозни политици и личности от световен ранг. Разбира се, между тях има и българи, но техните имена се потулват от българските медии или се използват като компромати за постигането на политически цели. Минималната спомената сума на изнесените пари от българският елит в офшорни зони е 6 милиарда евро.

Кажете ми получи ли гласност и развитие тази тема в българското общество – не. Защото това не е в интерес на елита и тука идва абсурдността на ситуацията. Защото същия този елит внушава на обществото, че живее в държавата с най-ниските данъци и, че правят и са направили всичко възможно за привличане на външни инвестиции и увеличаване на растежа, докато в същото време изнасят собствените си авоари за да спестят пари от същите тези данъци, това не е ли абсурд, наглост и безочие? Ето как ви манипулират и лъжат, ето как ви ограбват, докато ви втълпяват да търпите безропотно законите които ви налагат. Но това както казах не се наблюдава само у вас, но при вас последствията от това разминаване между думи и действия е с най-пагубни последствия.

Или друг абсурд, плод на изтъкания от абсурди модел на системата в която живеем. Как е възможно да ви агитират постоянно през медиите, чрез различните форми на реклама, да потребявате  едно или друго нещо и в същото време да ви втълпяват, че за да сте конкурентоспособни трябва да получавате ниски заплати. Няма роби активни потребители, робът винаги произвежда за господаря си и съществува благодарение на неговата милост. Нивото на заплащането във вашата държава за огромна част от обществото е сведено дори под доходите необходими за физическото оцеляване, а какво остава за активно потребление.

Това е цинизъм във висша степен. Системата е изградена така, че работника винаги получава по-малко от цената на това, което произвежда и в резултат никога не може да купи с парите които получава стоките които е произвел, къде тогава отива активният потребител, каква е логиката на процеса. В резултат на това огромна част от работещите в световен мащаб, живеят в мизерни условия, докато трупащите печалба елити, харчат огромни пари за прищевки и недоволстват, когато печалбите им намаляват, но никога не признават публично, че причината за това е в самата система. Могат ли да ни отговорят строителите на този неолиберален модел, от кого очакват да печелят, ако едно от условията на конкуренцията е евтината работна ръка.

Целият този абсурден модел води до заграбването богатствата на света от една малка група хора. Безумната им философия стимулира нерационалното използване на световните ресурси с цел трупане на баснословна печалба за възможно най-кратко време, но печалбата сама по себе си не става за ядене и не е предпоставка за оцеляването на човечеството, на човека като разумен вид.

Можем да кажем, че техните действия са силно егоистични и в тях се водят само и единствено от желанието си да изживеят живота си в безметежност и охолство, без оглед на последствията от средствата с които постигат това. В собствените си безумия те стигат до там, че използват постиженията на науката и техниката не за облекчаване положението на хората, а като предпоставка за необходимост от намаляването на населението в световен мащаб, защото ако това население продължи да се умножава, те ще бъдат принудени да делят с него част от своите печалби. Нещо което не желаят да допуснат. Съвременните технологии освобождават от необходимостта за ръчен труд огромна част от населението и ограничават силно нуждата от специалисти и тези хора стават излишни.

- Да се върнем към България, какво точно очаквате да се случи? И защо тя е важен пъзел в движението към промяна на системата за което споменахте?

Очаквам в най-близко бъдеще ескалация на напрежението сред населението, масови протести прерастващи в революционни прояви, сгромолясване на държавата такава каквато е в момента, унищожаване на елита и изпадането в  колапс на обществото, без да е ясно какво ще се развие от това. Дали ще се стигне до тотално унищожение или изпадане под чужда власт на населението. Важността на случващото се в България се състои в това, че резултатът от този взрив, ще даде ясна представа на останалия свят за това което го очаква и може да послужи като катализатор за доброволни промени на системата в световен мащаб.

- Нима искате да кажете, че съдбата на българите, е тяхната злочеста участ да послужи за събуждането на останалото човечество, което все още не е стигнало до тяхното състояние? Няма ли някакъв изход гарантиращ оцеляването на българите, като народ и държава?

- За съжаление сред българите не се виждат ясни идеи, към осъществяването на които обществото да се стреми след сгромолясването на настоящата система. Но дори и да ги имаше, за една отделна страна, част от този глобализиран свят, ще бъде много трудно да ги реализира без да изпадне в изолация. Единствения изход, е ако промяната започне повсеместно в целия свят, но това е особено страшно за световния елит и ние ставаме свидетели на неистовият му стремеж да тикне народите в нова световна война, която да пусне кръв на системата и така да я стабилизира за известно време, до другата подобна криза. Единствената надежда на България е, ако успеете да задържите процесите които напират, до изкристализирането на ясна алтернатива, борбата за осъществяването на която да се подеме, ако не в световен мащаб, то поне в преобладаваща част от страните в Европа. Така че България е осъдена на революция.

Откъс от “Избориада”

О Музо, възпей оня гибелен гняв на Бюрека Медузов,
що донесе безбройни беди на народа бълхарски,
прати до урните заблудени душите на много бълхари,
тях пък самите предаде за плячка на стръвни кандидат-депутати,
пир за алчните политици. Тъй волята Сергеева стана,
след като в свада жестока се скараха и се разделиха
вождът Бойко Борисов и властният Цветан бойкуравен.
Кой от безсмъртното ДС ги хвърли към грозната разпра?
Доган, потомък на Първо и Трето. Бесен на вожда,
записи тайни изпати на журналята и те пощуряха горките
щом чуха как Бойко, Бюрека капутин нарича
и в кенефа го чуха да казва “Ялов е мами”,
при все, че навънка на воля крещеше “Имаме воля”.
Бюрека тогаз разгневи се и гащите вдигна,
обърна си задника в друга посока и пак се наведе,
но гордо изви си главата и с ярост посочи,
где тоалетна хартия с лика на Борисов бе скрита.
А Костов, що на Доган завидя за парада,
гумен нож не се посвени срещу себе си да извади
и тъй без пари в топ новините да влезе, но уви
Бюрека погуби му личната драма, като всички екрани
с тоалетна хартия омаза. И яви се дилема огромна в душите бълхарски,
с чий лик да обършат срама от срането предишно.
Желаещи много, цели четирдесет и пет лика святи, туй Болен, туй Яне
и нормалната лейди зовеше “Спрете Бойко, серете нормално!”
А в то време безсмъртното ДС не спеше, отпечатва рула тоалетна хартия
и реди избора на народа бълхарски, който спи докато мисли, че бди.

Станишев: ” Само глупаците вярват в социализма, нашата цел е да управляваме.”

В обширно интервю за руското издание “Комерсант” лидерът на българските и европейските социалисти Сергей Станишев даде отговори на редица въпроси, свързани с предизборната платформа на БСП, и визията му за бъдещето на България:

- Г-н Станишев, вие сте лидер не само на българските, но и на европейските социалисти, в този смисъл вие се явявате бащата на социализма в Европа в настоящия момент. При тази огромна отговорност, която сте поели пред европейският пролетариат, предстоящите избори в България се явяват като един тест за бъдещето на европейският социализъм. Уверен ли сте, че ще успеете да победите и да построите социализма, а след него и комунизма?

- Вижте, нека да не се лъжем, никой, никога, никъде не е имал намерение да строи устойчив социализъм, и от там, недай си боже, да премине към комунизъм. Нашата цел също не е да се борим да построим социализма и комунизма. И в абревиатурата на БСП, и в тази на ПЕС, понятието социализъм е въпрос на традиция и начин, по който хората да могат ясно да ни разграничават от другите устремили се към властта партии. Ако трябва да бъда откровен, то трябва да кажа, че построяването на социализма и комунизма не е цел на нито една социалистическа или комунистическа партия по света, целта е друга, а именно поемането на управлението на държавата, която и да е тя, но за да се случи това, на хората трябва да бъде дадена някаква идея, макар и илюзорна, идея, която да не разбират напълно, но в която да вярват. И най-важното, да вярват, че тези, които им предоставят тази идея, я разбират и се борят за осъществяването и. Това е целта на всяка една партия, независимо от слогана, с който се е окичила, целта е властта, власт на всяка цена, власт, служеща на интересите на върхушката в партийната структура. В този смисъл ние сме толкова социалисти, колкото и нашите опоненти са демократи, надявам се, че ме разбрахте.

- Вие сериозно ли твърдите, че в света никога не е имало социализъм и комунизъм. Какво беше тогава съветският блок?

- Вижте, появата на социалистическата и комунистическата философия на марксизма и ленинизма даде възможност на една нова група хора да се включат в разпределението на световното богатство. Преди появата на тази философия всички други политически философии бяха окупирани и в тях не се допускаше навлизането на нови лица, проблем, който е актуален и в момента в държавата, поради което възниква една нова зелена философия, чиято цел е отново да вкара нови хора в играта за разпределението на световното богатство. За щастие у нас тя не е широко застъпена, но да се върнем към въпроса. Много е трудно да намериш идея, която да обедини около себе си простолюдието, постигането на социалистическият идеал бе такава и благодарение на тази идея за изграждане на комунизма настъпи едно преразпределение на световните ресурси, като до тях се докопаха хора, които застанаха под знамената на пролетарската революция.

Разбира се, за да бъде това успешен акт, бе необходима обширна подкрепа в световен мащаб на тази идея, и истинско щастие бе, че това се случи със Съветския съюз, защото като държава разполагаща със значими природни богатства, тя можеше успешно да се съпротивлява на кликите, окупирали управлението на света в другите държави, и да се намеси в световната геополитика издигайки нови лица и разкъсвайки зависимостите, в които бе поставена. Успехът на великата октомврийска революция показа на гражданите на редица други държави, че ако застанат под знамената на социализма, ще могат да се докопат до властта в собствените си страни, което предизвика разширение областите на влияние, които тази идея придоби.

В самото начало след вземането на властта радетелите на социализма и комунизма трябваше безмилостно да разчистят пътя си към богатството и властта, чрез физическото унищожаване на своите противници, като същевременно използват наивитета на масите и ги впрегнат в изграждането на един уж по-добър свят, но свят, в който те трябваше да бъдат начело. Дори за новите лица на политическата сцена резултатите от ентусиазма и всеотдайността на хората, повярвали в идеите на социализма и комунизма, бяха изненадващи. Те осъзнаха, че ако хората продължават да градят социализма и да се стремят към комунизъм, тяхната власт ще бъде застрашена и те няма да получат богатството, за което ламтят, а ще трябва –  щат не щат – да го делят с пролетариата. Това обаче не влизаше в сметките им, затова те спретнаха така наречената перестройка, която по един естествен начин да сложи край на въпросният подем в реализацията идеите на масите.

Това не трябва да ви кара да мислите, че тези хора доброволно са се отказали на властта. Целият план бе грижливо и в детайли разработен съвместно със службите за сигурност на държавите от социалистическият блок. Ние трябваше да сдадем властта, без да я изпускаме от ръцете си. Казвам ние, защото именно ние, новите социалисти, сме преките наследници на онези хора, за които ви говорех по-горе, и именно за това носим в абревиатурата си понятието социализъм. Но пак ви повтарям, никога, никъде и никой, освен заблуденото простолюдие, никой, поел кормилото на властта, не се е стремял да изгради социализъм или комунизъм. Само глупаците вярват в социализма, ние се стремим единствено и само към властта.

Този наш стремеж е улеснен от незнанието сред съвременното поколение на понятието и идеите на марксизма. В тяхното съзнание идеите на социализма са опростени до по-високо заплащане на труда, по-високи пенсии, по-високи детски и, общо взето,  с това се изчерпват, а това нас ни задоволява. Искания за неща като безплатно образование, здравеопазване, за държавно регулиране на пазара, за премахване на лихвата като функция на парите, за национализация на стратегическите за сигурността на държавата отрасли звучат налудничаво, а тези които ги изповядват биват заклеймявани като луди.

- Не ви ли е страх, че тези откровения могат да ви изиграят лоша услуга на предстоящите избори, все пак за вас гласуват хора, желаещи социализмът да бъде изграден отново и да поеме водещата роля в развитието на света. Освен това и вашите политически опоненти могат да използват това интервю, за да ви злепоставят.

- Не се притеснявам, защото у нас публикациите в медиите на бившата Съветска Русия не получават гласност, затова аз на вас мога да ви кажа всичко, което у нас няма как да бъде чуто, освен ако предварително не е  одобрено от политиците, управляващи българските медии, в които влизам и аз.

Що се отнася до политическите ни опоненти, то виждам, че вие сте в плен на една идеалистична представа, която е разпространена сред гражданите на бившия социалистически блок. Ние нямаме политически опоненти, ние имаме няколко лица, чрез които се задържаме на чело на държавата, и си гарантираме, че независимо от политическите тежнения сред пролетариата, богатствата ще се стичат само и единствено към нас. Аз по-горе ви загатнах, че целият процес на така наречената перестройка бе предварително обмислен и дирижиран. Партиите, които възникнаха и продължават да възникват на територията на бившият социалистически блок, и в частност в България, са изградени изцяло от наши бивши кадри, без значение от политическото течение, което изповядват. Аз самият по случайност станах лидер на БСП, просто там беше свободно в момента, но нищо не би ми попречило да съм лидер на ДПС, ДСБ, СДС или ДБГ. Идеологията не е важна, важното е без значение на идеологията властта да е наша.

СДС например беше наш инструмент, с който да успеем законно, и без да понесем негативите от това, да влезем във владение на бившите държавни предприятия и природните богатства на страната. То изигра отлично своята роля и понесе на плещите си тежестта от осъществяването на приватизацията, в резултат на което бившият й лидер Иван Костов и настоящ такъв на ДСБ стана един от най-богатите българи в държавата и за него говорят с възхищение и завист редица чуждестранни милионери. Те са наше отроче, което съществува само до толкова, доколкото ние имаме нужда от него.

ДПС е най голямата заблуда за българите, защото тя никога не е била и не е имала за цел да бъде етническа партия. ДПС може спокойно да бъде преименувана на ДС и днес в нейните редици има най-много агенти на бившата държавна сигурност. ДПС освен вторичната функция да държи под контрол мюсюлманското население в България имаше за задача да гарантира присъствието ни във властта при непредвидени обстоятелства, като си гарантира гласовете на българомохамеданите и им втълпи, че нямат избор за кого друг да гласуват. Може да се каже, че ДПС е икономическият мозък на нашата посткомунистическа машина и чрез нея, чрез нейните обръчи от фирми, се гарантира постоянният приток на капитали към нас. Същото е и с Атака, но на обратния полюс, те поддържат илюзията от необходимостта от съществуването на ДПС сред редиците на мюсюлманите и обират гласовете на най-крайно настроените български граждани.

- Не казахте нищо за ГЕРБ?

- ГЕРБ са нашата болка и грешка. Те ни предадоха и се обърнаха към други външнополитически фактори с единствената цел, разбира се, да не делят с нас заграбеното. Сега за първи път българите са изправени пред реален избор, но не на политически философии, както им втълпяваме, а пред изборa на кого да дадат богатствата и ресурсите на държавата. Нашето оцеляване е заложено на карта и ние няма да се поколебаем да хвърлим държавата в хаос, ако не се доберем обратно до властта. Ако не спечелим изборите предвиждам нова октомврийска революция и ако се наложи сме готови да изтърпим още 45 години социализъм, стига ние да сме начело на властта.

- Добре, но при всичко което ни казахте, защо държите социализма в наименованието на вашата партия?

- Вашият въпрос е изключително глупав, но това ме радва и дори ще ви препоръчам за повишение. Именно благодарение на хора като вас, които вярват на думите, на надписите и на политическото говорене ние сме били и пак ще бъдем на власт. Наличието на социализъм в нашата абревиатура ни гарантира, че за нас ще гласуват тези, които вярват в тази пошла идея. Ние ще бъдем социалисти дотогава, докато има поне един човек, който вярва в социализма, в комунизма, в марксизма и ленинизма. А ако един ден не остане дори и един човек, който да изповядва тези идеи, ние ще прегърнем която и да било друга достатъчно разпространена сред масите идеология, стига само да бъдем на власт.

- И един последен въпрос, има ли политическа идеология или философия, която да ви притеснява, от която да се страхувате и която да не можете да приемете?

- Има, и това е анархизма, но не желая да влизам в подробности.

Меглена Кунева: “Различните от мен не са нормални. Да кажем да на нормалността.”

Да кажем заедно да на Нормалността – открито писмо на Меглена Кунева до българския гражданин:

“Много хора ме питат кое е нормално и кое не е, кои са нормални и кои не са и кой определя нормалността като цяло. В това открито писмо да вас българските граждани аз ще се опитам да отговоря на тези и други въпроси.

Кое е нормално? Няма природен закон, който да определя някое събитие или цялостно явление като нормално. Всъщност самата дума произлиза от норма, т.е. изкуствено създаден осреднен шаблон, в който трябва да се побират повечето или всички признаци на изследваните обекти. Ще се опитам да ви го обясня по-просто.

Ако 99% от хората са хетеросексуални това означава, че те са нормални. Ако 99% от хората вярват в господ бог това означава, че те са нормални. Ако 99% от хората са ниско и средно интелигентни това означава, че те са нормални. Ако 99% от хората толерират всяка форма на подтисничество това означава, че те са нормални.

Граждани не искам да се лъжем взаимно и затова ще бъда напълно откровена към вас. От зората на човешката цивилизация е нормално 99% от хората да произвеждат благата, а само един процент от населението да се възползва с пълна сила от тях. Това е напълно нормално независимо дали живеем в монархия, фашизъм, капитализъм, комунизъм или други форми на управление. И затова аз искам заедно да кажем да на нормалността. Всеки, който търси някаква форма на социална справедливост си е чиста проба утопист или просто казано ненормален.

Пак от началото на човечеството злодеянията съпътсват нашата, човешката раса непрестанно и са нещо нормално за нашето ежедневие. Та нали за да стане безкрайно богат един човек, то той трябва да присвои благата от труда на милиони други, а кой си дава своето ей така на. Затуй с насилие или измама безскрупулните стават богати, а богатите още по-богати. Нека да бъдем честни и да си го кажем право – само серийните убийци не са материално мотивирани злодеи и това е нормално, защото всички все пак сме хора. Нека да кажем да на нормалността и да заклеймим онези, които търсят законност и правда, защото и те са ненормални. Та нали все пак правото е на страната на силния и това си е вече природен закон.

Чувам че съществували хора, които нямат пари и не ходят на работа. Нормалното за повечето хора да ходят на работа и пак да нямат пари. Всеки, който е чел малко история знае, че през всяка епоха хората са били в недоимък въпреки, че са се трудели усърдно и много, но това е нормално. Нормално е, защото някой, за да притежава много то мнозина трябва да нямат нищо. И тези, които нямат пари и не работят дават много лош пример на онези, които нямат пари, но работят. Ами представете си утре, че и те решат да спрат да произвеждат блага за богатите си господари – това ще е ненормално, затова нека да кажем да на нормалността.

Разбирам и още, че съществуват хора, които ходят на училище, за да научат нещо и когато наистина се просветят спират да вярват в бога. Нормално ли е това? Нормално е хората да вярват, че има господ(ар) бог, който ги следи и те трябва да вярват в него и да му служат. Този модел на поведение е напълно нормален и приемлив за нашето общество, където мнозинството трябва да служи на малкото си господари безропотно и раболепно. Училищата са зло, а църквите добро и това е нормално. Нека да кажем да на нормалността.

Кое не е нормално? Не е нормално онова, което не се възприема от мнозинството. Не е нормално онова което не се възприема от мен.

Не са нормални различните от мен. Не са нормални педалите – гейове или лесбийки, защото са под 1% от хората. Не са нормални гениалните композитори, певци и музиканти, защото са под 1% от хората. Не са нормални великите поети и писатели и литератори, защото са под 1% от хората. Не са нормални добрите художници, склуптори и дизайнери, защото са под 1% от хората. Не са нормални гениалните учени, откриватели и учители, защото са под 1% от хората. Не са нормални устремените мечтатели, изследователи и завоеватели, защото са под 1% от хората.
Не са нормални големите архитекти, инженери и строители, защото са под 1% от хората. Само ние с вас сме нормални. Само аз съм нормална. Да кажем да на нормалността.

Нека всичко си е постарому, нормално. Нека да ходим на работа и на църква и да понасяме страданията на битието, защото те са божие изпитание за нашата вяра, а бог не наказва когото мрази. Нека бог срази различните, защото те са ненормалните. Не бяха ли ненормалните учени онези, които създадоха  атомната бомба? Затова трябва да се унищожат ненормалните и различните и всичко да бъде нормално. Още великият Адолф Хитлер искаше да каже да на нормалността, но му беше попречено. Отдаден християнин и напълно нормален човек той не можеше да позволи да съществуват ненормалните, онези които не се вместваха в нормите на общественото и неговото мислене. Днес ние имаме възможността да завършим делото му и да кажем да на нормалността. Защото вие сте нормални и аз съм нормална, а само те не са нормални.

От утре аз пак ще съм на политическа позиция със огромна заплата плащана от данъците на вас нормалните, които произвеждате благата. Вие пак ще си ходите на работа и няма да имате пари и ще се молите на бога за помощ, защото това е редно да правят нормалните. Всичко ще си е нормално, за което предварително ви благодаря. Само дето онези, ненормалните, тях няма да ги има и всички ще бъдем безкрайно щастливи и ще крачим смело към светлото бъдеще.”

Шефът на КРИБ: “Българите получават прекалено високи заплати за труда който полагат”

Във връзка с празникът на труда 1-ви май, българското издание на списание “Forbes” публикува на страниците си обширно интервю с председателя на КРИБ, Огян Донев, основна тема в което е нивото на заплащане на българският работник. Изводите от изказаните в интервюто тези, дават пълно обяснение, за причините поради които България се тресе през последните месеци:

” – Г-н Донев, през последните месеци България се тресе от недоволството на българите, предизвикано от невъзможността им да си плащат сметките. Вие като представител на една от големите работодателски организации, как гледате на тези процеси и ще се вслушате ли в служебния премиер, който още с встъпването си в длъжност призова бизнеса да прояви солидарност с хората, явно визирайки необходимостта от увеличение на заплащането?

- Вижте какво, този призив на премиера беше някакъв изблик на безумие, за щастие кратък. И в момента заплатите в България са прекалено високи за труда ,който работниците полагат. Мога да твърдя дори, че в световен мащаб българите получават едни от най-високите заплати. Така че аз не виждам как в ситуацията на безпрецедентна световна икономическа криза, някой може да иска бизнеса още и още да увеличава работната заплата, напротив ние усилено в нашата организация обсъждаме вариантите за нейното намаляване, за да можем да запазим стандарта си на живот непокътнат.

- Вие наистина ли смятате, че заплатите в България са високи!

- Разбира се, че са високи. Във Виетнам работят за 20 долара на месец, в Индия, в Бангладеш, в Малайзия, в огромна част от Азия и Близкият изток, в Сомалия, също. И в Китай преобладаващата част от населението получава заплати значително по-ниски от нашите. Защо всички повтаряте, че заплатите били ниски. Аз много се ядосвам, когато слушам нашите политици в лудостта си да повтарят, че сме били конкурентоспособни благодарение на ниското заплащане на труда. Къде го видяха това ниско заплащане, а хората като ги слушат им вярват и казват “Искаме по-високо заплащане”.

За каква конкурентоспособност става дума, когато заплатите в България, така наречените минимални прагове, са десетки пъти по-големи от средната заплата в държавите които изброих, а тези държави са ни основните конкуренти. Как да оцелеем, като на света има милиарди хора, които продават труда си по-евтино, а нашите работници ни скубят без капка съвест. Аз не помня случай в моята работодателска практика, да е дошъл някой работник при мен за да поиска да му се намали заплатата, все искат увеличение. Имам чувството, че работниците живеят в някакъв свой свят и въобще не отчитат реалностите.

Ние даваме огромни заплати и то дори с риск да бъдем глобени. Не, не просто няма такова безумие. Разтрепервам се като ви говоря. Ние не стига, че плащаме минималните прагове определени от държавата, но и аз не знам поради какви причини, даваме на работниците си заплати по-високи от тези прагове.  Публична тайна е, че заплатите на които осигуряваме работниците си са по-малки от реалната сума, която получават и те вместо да ни благодарят за нашето благородство, за това, че късаме от залъка си, ни нападат, че не сме били спазвали трудовото законодателство! А бе аланкоолу, че нали ако спазваме законодателството трябва да получаваш 400, а не 800 лева?

Аз не знам друг толкова прост и нагъл народ като нашия. Като искат по-високо заплащане да си направят бизнес и да изкарват пари, да видят какво е, а не да зяят и да искат пари наготово. Били работили! Че китайците не работят ли и то по 12 часа, че и спат във фабриките, а получават по-малко от вас? Знаете ли на колко политици трябва да даваме пари сега по изборите, за да ни оставят да работим. Ние участваме в повече обръчи от фирми, отколкото кръгове има олимпийското движение. Но това никой не го смята. Само чуваме, пари, пари, дай пари.

- Ох, прав сте! Но как хората да си плащат сметките и разходите, след като заплатите им не стигат до никъде? Ако платят едно трябва да се откажат от друго или от дрехи, или от храна или от лекарства. А и как да си отглеждат децата?

- Ама госпожо, ние да не сме благотворително дружество. Ние сме бизнес и за да съществуваме трябва да печелим. Това е същността на нашата функция, ние сме длъжни по презумпция да трупаме печалби. Какво ме интересуват хората? За тях ли да мисля или за бизнеса? Да се оправят, като не им харесва да си ходят, на портала има хиляди като тях плачещи за работа. Не можели да си плащат сметките, ами ще живеят според възможностите си. Хората са живели хиляди години, без топлофикация, без ток и течаща вода, обличали са се в кожи и са се лекували с подръчни средства. Недоволството се получава, когато се опитваме да надскочим възможностите си, а сред работниците това е повсеместно явление и те искат да ги надскочат незаслужено.

- Ами децата, как да си гледат децата?

- Въпросът е не как да ги гледат, а защо са ги правили? Не са ли видяли, че себе си не могат да издържат, ами и деца са създали. Заплатата се дава на работника в съответствие с труда който полага, дори не и за да покрие неговите собствени нужди, а какво остава за децата му. Я си представете някоя чистачка с двама възрастни родители и три деца, че тя по вашата логика ще трябва да получава по-висока заплата от някой ерген инженер. Работниците трябва да мислят, щом ще работиш чистачка, касиерка, общ работник, не трябва да имаш деца.

- Но това е чудовищно!

- Кое е е чудовищно, вие чувате ли се какви ги плещите? Това е естествено, това е природата, природата на бизнеса, а вие искате да застанете срещу нея, после се чудите защо няма инвестиции и икономически растеж. Това е естествен подбор, само нужните, интелигентните и богатите могат да си позволят да имат деца. Останалата маса трябва да изчезне, а ние се опитваме да я поддържаме изкуствено и затова сме на този хал.

- Но все пак ние сме страна членка на Европейският съюз, не трябва ли да поддържаме някакъв стандарт?

- Разбира се, че трябва. Но този стандарт не е възможно да е за всички. Прекалено много сме. Ние работодателите се стремим да не отстъпваме на средният европейски бизнесмен по норма на печалбата, но това може да стане единствено за сметка на работника, няма откъде другаде да вземем.  Абсолютно нормално е една малка активна и способна част от обществото да живее по европейски стандарт, докато останалите се трудят за да поддържат този стандарт. Ние влязохме прекалено рано в европейският съюз. Процесите които текат сега в страната, трябваше да протекат докато сме извън него. Така нареченото първоначално натрупване на капитала и редуцирането на населението, трябваше да са факт преди присъединяването ни. За съжаление дори и днес в редиците на бизнеса, процесите по разпределението на богатствата на държавата не са приключили и това допълнително ни дърпа надолу.

От друга страна членството ни в Евросъюза дава възможност на излишните българи да напуснат страната и да намерят прехрана някъде из другите страни членки, но все още мнозина не се престрашават да оставят България, водени от някакво остаряло чувство на патриотизъм. Тези хора още живеят в миналото и се надяват то да се върне, като така утежняват и техния и нашия живот. Ще повторя, при положението в което се намираме Европейският стандарт не е за всички, нормално е ние да живеем по европейски, а преобладаващата част от работниците и обществото да се завърнат към родовообщинният строй, ако искат да оцелеят.

- Колко според вас трябва да е заплащането на работника в момента?

- Българският работник е неблагодарен, колкото и да му плащаш все му е малко. Но ще ви отговоря, как ние работодателите виждаме нещата, защото сме ги обсъждали неведнъж на нашите общи събрания. Заплащането трябва да отговаря на актуалните икономически условия в световен мащаб. Работникът трябва да получава толкова колкото е изработил, на него трябва да му се плаща само за труда и за нищо друго. Може би около един долар на ден е нормална заплата и дори тя е прекалено висока, ако искаме да се сравняваме с Бангладеш. Работникът трябва да работи, докато може да работи, а ако се разболее да не му се плащат никакви болнични,  да се оставя в ръцете на съдбата и ако оцелее и може да работи тогава пак да получава пари. Ако е безнадежно болен да се евтанизира, по възможност за негова сметка. Пенсионирането трябва да се отмени като възможност, защото само натоварва излишно бюджета и ни облагат с данъци. Който не може да работи и няма пари за да не работи трябва или доброволно да се подложи на евтаназия или да оцелява както може за собствена сметка, без да очаква нищо от нас и без да ни заплашва. Въобще всякакви социални плащания трябва да бъдат премахнати, щом не си трудоспособен оправяй се сам.

- Не ви ли е страх от бунтове, от революция. Идеите които изповядвате са много смели, но се съмнявам, че ще бъдат приети доброволно от масите?

- Какви бунтове бе? Кой смее да посегне на ръката която го храни? Откъде ще вземат пари да ядат докато се бунтуват? Незаменими работници няма, но това не важи за работодателите, особено днес. Ние сме незаменими. Ние сме богоизбрани, ние сме висше общество, ние сме богове! Кой ще посмее да се изправи срещу нас?  За какво имаме държава, ако не за да ни защитава? Защото държавата има една основна функция да защитава богатите от бедните, работодателите от работниците? Да се грижи за нас. Затова и основната система в една правова държава е полицейската. Ако някой вдигне ръка срещу нас, държавата е длъжна да изпрати полицията да ни защити. Нали затова плащаме на политиците, за да се грижат за нашите интереси и да ни защитават от безумието на тълпата.

Така сме ги дресирали работниците, че в тях не е останала и капка смелост. Страхуват се за работата си и треперят да не я изгубят. Готови са да понесат всичко за да не останат на улицата. Страхуват се от всеки мой поглед и забележка, от всеки мой жест или дума. Аз мога всяка сутрин да ги строявам и да ги карам да пеят с пълно гърло: “Не щеме ний богатство, не щеме ний пари! Сал дай ни да работим, от сутрин до зори” и това ще мине като проява на патриотизъм.

- Ами, ако отидат при конкуренцията за по-висока заплата?

- Каква конкуренция бе? Вие не живеете ли в България? Ние тези работодателски организации за какво сме ги направили? В цялата страна и по региони, ние се събираме и обсъждаме нивото на заплащането, което да поддържаме. Където и да отидете ще ви бъде предложена една и съща заплата. Ако сте напуснали при мен и сте кандидатствали другаде подавайки автобиография, преди да ви назначат ще ми се обадят за да ме питат дали сте съвестен работник и ако реша мога да кажа да не ви вземат на работа или да ви предложат по-малко заплащане за да ви посвият сърмите. Ние сме хванали работниците в желязна хватка, няма мърдане или приемат нашите условия или на улицата. А ако някой реши да прави синдикат и да вдига стачки, може да се пише безработен доживот.

- Да но, ако продължавате така държавата няма ли да изчезне? Виждате, че има демографска катастрофа. Не ви ли е мъчно за България?

- Кой е България? България това сме ние, бизнеса, работодателите, олигарсите, политиците. Ние сме България. Ние сме достатъчни за да съществува тя. Не е необходимо да сме милиони, колкото сме по-малко толкова ще сме по-богати като държава. На България хрантутници не и трябват. Няма демографска катастрофа, има демографско прочистване на материала, качествения оцелява, некачествения загива. И десет човека да останем, България пак ще я има и пак богатствата и ще бъдат наши.

- Но как ще печелите пари, кой ще купува вашата продукция, кой ще работи? Въобще вие нормални ли сте?

- Как смеете, такова държание, ще се обадя да ви уволнят веднага щом свърши интервюто! Такива упадъчни, назадничави, революционни елементи трябва да бъдат смазвани и унищожавани още в зародиш. Но ще ви обясня, дано да ме разберете. Светът се развива , технологиите се развиват с шеметна скорост. Скоро, много скоро няма да имам нужда от никакви работници, всичко ще е автоматизирано, роботи ще заместят изцяло човешкият материал и от хората няма да има никаква нужда. Роботите ще могат сами да се поправят и произвеждат. Ще останат да живеят една избрана класа висши човешки същества, такива като нас, които ще разполагат с ресурсите на цялата планета. И ще търгуваме, ще търгуваме с извънземните. Разбрахте ли с извънземните и ще бъдем безсмъртни, докато дори вашите гробове ще изчезнат и от вас няма да остане и помен.

- А как човек може да стане част от това висше общество?

- Ха-ха-ха! Нима искате да се присъедините към нас? Днес това е възможно само през политиката. Ако влезете в управлението на страната и ни служите безропотно, тогава имате шанс. Затова и на предстоящите избори има толкова много кандидати, защото това е последният влак за спасението им.

Бойко Борисов: “Отказвам се от политиката и излизам на улицата”

Рано тази сутрин бившият премиер Бойко Борисов разпространи съобщение до медиите в което заявява, че се оттегля от политиката и излиза на улицата. Повод за решението му са  разпространените през вчерашния ден скандални записи на негов разговор със подалият вече оставка Николай Кокинов и бившият земеделски министър Мирослав Найденов. Ето целия текст:

” Искам от вашата трибуна да уведомя всички български граждани, че отвратен от поредните опити на мафията да се саморазправи с мен и с хората, с които четири и повече години се борим да направим от България правова държава, взех решение да се оттегля от политиката и от партия ГЕРБ. Това ми решение е еднолично и го вземам в пълно съзнание, без да ми е оказан какъвто и да било натиск. Апелирам и към всички членове на партия ГЕРБ, включително и Цветанов, да прекратят съществуването на ГЕРБ и да се откажат от каквито и да било по-нататъшни опити за участие в политическият живот на страната в тази му уродлива форма, като ги приканвам да се присъединят към мен.

Защото моето оттегляне от политиката не означава, че се оттеглям някъде на безопасно място, откъдето да наблюдавам безучастно гибелта на България. Аз се отказвам от политиката и излизам на улицата, там където трябваше да отида още преди четири години. Отивам при протестиращият народ и, ако той ме припознае като свой водач, като лидер и лице на протеста, аз съм готов да застана начело и да поведа справедливия гняв на тълпата, срещу мафиотските структури впили се в държавата.

Повече от четири години, аз се опитвах да се справя с мафията по демократичен начин, с демократични инструменти, използвайки властта, която ми бе дадена от народа и законите на Република България. Вчера осъзнах, колко наивен съм бил през цялото това време. Не е възможно чрез закона да пребориш мафията срастнала  се с държавата и използваща демокрацията като наметало, защото мафията е закона. В България демокрация не съществува, няма закони, нито правила, нито власти, нито институции, нищо. В България има само мафия узурпирала всичко, от Президентската институция, през Съдебната власт и Парламента, до специалните служби, държавните агенции и последното полицейско управление. Да се бориш с този октопод с мирни средства, по цивилизован и демократичен начин е невъзможно, именно защото той си е присвоил демократичните ценности и всеки път, когато го атакуваш реве, че потъпкваме демокрацията.

Българи, протестите трябва да продължат и не само да продължат, но да ескалират, и ако се наложи да прераснат във въоръжена борба. Тези 23 години преход се оказаха лъжовни, изгубени и пагубни за нас като народ. Търпението ни, ни изигра лоша шега. Вярата ни бе употребена. Доверието – излъгано. Ние – предадени. Дошло е време за българската пролет. Аз вече не вярвам на политиците, на управляващите, на всеки който се тупа в гърдите, че представлява властта. Всички те, в името на собственото си живуркане са способни да ти забият нож в гърба и не се колебаят да го правят. Всички, които днес ви обещават, че утре ще направят живота ви по-лек, ви лъжат. Те не се интересуват нито от вашите сметки, нито от вашите заплати, нито от вашите болежки, нито от вашите мечти, те се интересуват само от себе си. Те ви обещават всичко, с ясната цел да ги изберете и да заграбят всичко.

Аз, Бойко Методиев Борисов, се заклевам в децата на Цветанов, че съм готов на думи и на дело, да положа всички усилия, цялото време с което разполагам и живота си, в борбата с мафията обсебила България. Аз съм на улицата и ви чакам. Свобода или Смърт. МА-ФИ-Я! МА-ФИ-Я! МА-ФИ-Я! УУУУУУУУУУУУУУУУУУ!

 

“България след българите”, доклад изнесен на конгреса “Проблеми на демографската политика в Европейския съюз”

През изминалата седмица в Брюксел се състоя конференция на тема “Проблеми на демографската политика в Европейския съюз” под егидата на Европейската комисия. В рамките на конференцията бе изнесен доклад от еврокомисаря по регионалната политика Йоханес Хан, озаглавен “България след българите”, който, както е видно от заглавието, засяга изключително много съдбата на България, така както я виждат европейските бюрократи. Не се наемаме да дадем оценка на съдържанието и изводите, направени в доклада, и затова оставяме читателите сами да решат как да го приемат. Ще отбележим само, че въпреки съдбоносните за България тези, изложени в него, този доклад бе прикрит от българските медии.

”Уважаеми дами и господа, колеги,

Знам, че това, което ще изложа пред вас, ще засегне особено болезнено българските ни колеги, но ние няма как да си закрием очите пред действителността, такава каквато е, ако искаме Европейският съюз да оцелее и да се радва на едно сигурно и стабилно бъдеще. Дълго търсих точното заглавие на този документ и най-накрая се спрях на “България след българите”, като предупреждение, че ако не вземем необходимите мерки, не след дълго можем да се сблъскаме с подобен доклад, но вече със  заглавие “Европа след европейците”. За какво става въпрос?

Всички вие знаете, че наскоро приехме Република България за член на Европейския съюз,  но малцина сте наясно, че нейното население се топи с огромна скорост. Във времена, когато усилено се говори за пренаселеността на света като цяло, за недостига от ресурси, необходими за задоволяването нуждите на човечеството, България представлява едно, меко казано, странно изключение. За съжаление това изключение се намира в границите на Европейския съюз и ние трябва много внимателно да изследваме демографските процеси, протичащи в тази държава, и да си направим необходимите изводи. Ще ви го кажа директно – до четиридесет години България ще изчезне, българите ще изчезнат като народ, и този процес е необратим. Ние не можем да го спрем, но можем да се поучим от него.

Уникалното е, че изчезването на българите се дължи не на война,бедствия, епидемия или геноцид, а на изцяло икономически, политически и социални особености в тяхната народопсихология.  Българите, по това което наблюдаваме, се характеризират като изключителни егоисти и индивидуалисти, така да се каже самотни търсачи на лично щастие. Това е  силно изразено в техните политици и бизнесмени. Те са крайни демагози и популисти, целящи да се доберат до властта, за да могат да се отдадат на корупция и да разпродадат богатствата на държавата срещу някакъв процент. В стремежа си към бързо забогатяване те надвишиха многократно позволената скорост, изстисквайки безмилостно силите, живота и здравето на своите съграждани. В резултат получиха едно болно, застаряващо  население, а младата част от българите преобладаващо свързват щастието с възможността да емигрират и да се устроят в друга държава. В резултат на това населението на България през последните 23 години е намаляло с 1 600 000 души и не се вижда начин този процес да бъде спрян.

Почти всички можещи и знаещи българи търсят начин да емигрират, а и не само те,  хората от малцинствата също. България за последните години е загубила близо 260 000 жени в детеродна възраст. В страната живеят предимно пенсионери, които  нямат нито силите, нито възможността да се противопоставят решително на пагубната политика на своите управници. Оказа се, че българите не могат да излъчат от средите си хора, които наистина да милеят за държавата и бъдещето на нейните граждани. Процесите в България не биха могли да бъдат обърнати дори и по насилствен, революционен път, просто защото липсва необходимото количество млади, мислещи хора. Те предпочитат емиграцията. Българите изчезват поради загубата на вяра в собствените си възможности и значимост, те губят желание за живот, не виждат смисъл, обзети са от стрес, страх и апатия. Но моята цел не беше да ви разкривам причините, довели до това обезлюдяване, а да погледнем как този уникален случай оказва влияние върху Европейския съюз.

И така, да повторя: в лицето на България ние имаме територия в рамките на Европейския съюз, която стремително се обезлюдява. Територия, която е стратегическа, не само от геополитическа гледна точка, но и от климатична. Защото изследванията сочат, че въпреки глобалните промени на климата, които се очакват, територията на България ще представлява едно уютно място за живеене, слабо засегнато от промените, в сравнение с останалите части на съюза. Тук искам да предупредя, че едно такова обезлюдяване няма да остане незабелязано от другите глобални сили и тази територия надали ще остане за дълго ненаселена, особено като се има предвид стремглавото нарастване на населението на Земята. През отминалия месец, в-к “Милиет” публикува скандална карта на “Нова Турция”, където една голяма част от територията на България, която вече е територия от Европейския съюз, е обозначена като турска. Убеден съм, че подобно действие нямаше да бъде възможно, ако нямаше демографска криза в България. Все повече руснаци си купуват имоти на територията на България, което също е обезпокоителен знак за нас. И не на последно място, нашите партньори от САЩ преди време открито обявиха, че ромите са бъдещето на България и усилено работят с този етнос, който е с предимно младежки състав, като не е тайна, че по този начин си гарантират, че бъдещето население на тази територия ще бъде настроено про-американски и ще защитава техните интереси на Балканите.

Общо взето почти няма държава, както от глобалните играчи, така и от съседните на България страни, която да не си точи зъбите и да си прави сметки как да приобщи тази територия към себе си, било чрез създаване и подпомагане на собствено малцинство в тази територия, било чрез приобщаването на ромския етнос към своите интереси. И тук идва най-важният въпрос – как в този сблъсък на интереси ние можем да действаме в защита на нашите собствени. Ясно е, че на българите не можем да разчитаме, те изчезват от игралната маса. Една част се разпиляват, други измират. Няма смисъл нито да ги подпомагаме, нито да им отпускаме пари от Еврофондовете, тъй като те отиват в джобовете на управляващите и техните приближени, и ефектът върху цялостното състояние на държавата е дори отрицателен, защото обезверени от несправедливостта и беззаконието, все повече българи решават да емигрират.

Ако обаче българите не намират сили и воля да се борят за своята държава, ако са готови да я напуснат и да я изоставят без жал, без дори най-малък опит за съпротива, ние не бива да допускаме да изгубим територията й. Затова предлагам следното: да създадем програма за заселване на територията на България с европейски граждани от останалата част на съюза.  И сега имаме европейски граждани, които си купуват имоти в България, но се сблъскват с беззаконието, царящо в страната, и бързо-бързо се отказват от това свое начинание. Смятам, че ние трябва да ги подпомогнем в техните усилия и дори да популяризираме България като подходящо място за заселване и бягство от напрегнатия живот в Западна Европа, като субсидираме всеки, който реши да потърси там своя нов дом. Смятам, че на всяка държава може да бъде отпусната квота за брой лица, желаещи да се заселят на територията на България, като тези хора бъдат подпомагани от нас да се включат в местното управление, за да могат да променят ситуацията към по-добра за Евросъюза.

Територията на България има голям потенциал за развитие, както в сферата на земеделието, така и в сферата на туризма, но за да се случи това, управлението на страната трябва да бъде отнето от ръцете на олигархичната българска върхушка, което няма да бъде трудно, ако успеем да заселим там десет милиона европейци, които да създадат своя партия, която чрез избори да поеме властта по един мирен и демократичен начин. Българите, които пожелаят ще могат да се завърнат в територията си, те няма да ни пречат. Убедил съм се, че българите нямат нужда от държава, те си имат история, с която да се гордеят. Така виждам аз България след българите, ако имаме желание да задържим територията им в рамките на Евросъюза.”

Негласуващите са неудачници и водят България към гибел

След последното заседание на изборния борд към Министерски съвет, основните политически сили излязоха с общо становище относно мотивите, последствията и ролята на негласуващите на предстоящите парламентарни избори върху съдбата на България:

”Ние, които в името на бъдещето на България, вече 23 години понасяме търпеливо и безропотно несправедливо изсипваните върху нас, хули, обиди и клевети, не можем повече да търпим това безумно отношение и манипулативно тълкувание на нашите действия и заявяваме най-отговорно и твърдо, че ако има някой виновен за сегашното тежко положение на Република България, то това са негласуващите. Именно негласуващите са тези, които със своите действия саботират нашите усилия за изграждане на една просперираща държава, като рушат доверието на останалата част на обществото в безкористността на нашите усилия.

Ние твърдим, че същите тези негласуващи елементи стоят в дъното на отминалите и затихнали, слава Богу, протести, предизвикали настоящата политическа криза, която доведе до задълбочаване на икономическата и финансова такава. Ние отчитаме като огромна грешка нашето огъване пред тяхното улично безумие и подаването на оставка от страна на едно демократично избрано правителство, чиито избиратели многократно превишават по брой тези, които увлечени от сляпата страст за разрушение, се поддадоха на манипулациите на негласуващите. Считаме за наш дълг да не допуснем този нелеп прецедент да се превърне в традиция и импулс за бъдещи опити за саботиране на демократичния процес в страната.

С притеснение и внимание следим медиите и социалните мрежи, където виждаме обезпокоителни признаци за подготовка на нова атака срещу стабилността и просперитета на държавата от страна на негласуващите, чрез неприкритата заявка за подготовка на нови протести, веднага след приключването на предстоящите парламентарни избори. Смятаме, че подобни приготовления и всякакви агитации  в тази насока са не само нагли и безочливи, но и могат да се окачествят като действия, целящи анархия и разпадане на държавата. Апелираме към българските граждани да си дадат ясна сметка за заплахата и значението, което ще имат едни нови протести, организирани и проведени веднага след парламентарните избори.

Какво ще представляват едни такива прояви, ако не война срещу демокрацията? Кой друг, освен някой лумпен, психопат или патологичен саморазрушаващ се елемент, би призовавал и организирал подобни прояви, точно след като трезвомислещата част от българския народ е избрала своето демократично управление? Ние окачествяваме подобни действия като държавна измяна. С какви аргументи, с какви искания, с какви очаквания тръгват лицата, стоящи зад организирането на подобни протести, ако не с безумни, разрушителни и неосъществими? С какви разумни доводи биха излезли организаторите на такива прояви срещу току-що избраното демократично правителство на България, срещу демократично избраните депутати – легитимни представители на българския народ? Как може да призоваваш  българския народ за протест срещу някой, който той току-що демократично е избрал да го управлява? Това е нонсенс.

Вярваме, че българският избирател е осъзнал, че зад подобни прояви стоят не недоволни избиратели, а именно безучастните, апатични и пропаднали “граждани” на Република България. Именно те са тези, които викат срещу всеки и всичко, без да предлагат никого и нищо. Това е малцинството на негласуващите и не трябва да допускаме неговият врясък да заглуши гласа на “мълчаливото мнозинство”, както погрешно бе наречено то от служебния премиер, защото това “мълчаливо мнозинство” е не друго, а гласуващото мнозинство, което дава своя глас веднъж на четири години, чрез демократичния инструмент на изборите.

И следващият път, когато чуете или прочетете, че някой ви призовава на протести срещу демократично избрано управление, вие нямате разумно оправдание, ако се поддадете на безумието. Протестите не са нищо друго, освен война на упадъчната част от обществото срещу прогресивната. Ние твърдим, че негласуващите са сбирщина от неудачници, тикаща България към гибел. Те неуморно повтарят клишето, че всички са маскари, като не забравят обаче да изключат себе си от числото на тези “всички”. Те крещят срещу всички, срещу всяка партия, срещу всяка политическа философия, водени не от разумна мисъл, а от завист, от желание те да поемат кормилото на властта, и то с единствената цел на собственото си облагодетелстване. Те отхвърлят възможността да се включат в която и да е партия или движение или да основат сами някаква организация, партия или движение, едно защото нямат никакви ясно осмислени идеи, и второ, защото не могат да понесат мисълта, че ще трябва да делят властта си с някого. Именно заради такива като тях България е страдала 500 години под турско иго, понеже им е било все едно дали ще ги управлява султан или цар, щом не са можели самите те да излязат начело.

Те тръбят на всеослушание, че разлика между партиите няма, че всички ние сме били корумпирани, престъпници и безхаберници,  че политиките ни били еднакви, точно защото виждат нас през призмата на собствените си мечти за завземане на властта. Те ни обвиняват в това, което самите те биха представлявали, ако се доберат до властта. Те мразят всеки преуспял българин, всеки честен бизнесмен, с каквито за щастие е пълна нашата родина, именно защото осъзнават, че никога не биха могли със своя ограничен умствен капацитет да бъдат на негово място. Те прикриват своя краен егоизъм зад искането за нови лица в политиката, в управлението на държавата; и когато ние извадим на преден план нашите деца, роднини, близки и приятели, техните маски падат и ние разбираме, че под нови лица те са разбирали самите себе си.

Те, негласуващите, са утайката на обществото. Притиснати от тежестта на собствената си умствена безпомощност, теглени към дъното от собствената си неудача, те искат да повлекат към гибел цялата държава. Защото не могат да приемат, че в България има  щастливи, умни и преуспели хора, дължащи всичко на нашето разумно управление. Затова, ние българските политици, които преведохме България успешно през бурните времена на прехода, заявяваме още веднъж, че въпреки нашите политически различия, сме обединени в решителността си да не допуснем тази пропаднала част от обществото да диктува нашето бъдеще. И най-важното, няма да допуснем тези безумци да диктуват правилата на демократичния процес.

Призоваваме будната и интелигентна част от българското общество, да се включи активно в предстоящия избирателен процес, като даде своя глас за някого от нас и ни делегира по демократичен начин правото да се разпореждаме с неговото бъдеще в близките четири години. Обещаваме, че за пореден път ние ще включим в нашите листи най-мъдрите, интелигентни и образовани граждани на Република България, които трезво и безстрастно да водят България към светлото бъдеще. Днес, освен пред избора за коого да дадете гласа си, вие сте изправени и пред избора дали да гласувате, и този ви избор е може би по-съдбовен от другия. Изберете дали ще се присъедините към гробокопачите или към строителите на България. Ние вярваме във Вас, гласувайте за Нас.”

Има ли я още България?

Чергар поздравява Вранил

Питаш ме, приятелю, в писмото си: “Има ли я още България?”, а аз дълго не намирах ни сили, ни време, за да ти отговоря, но сега, открадвайки част от себе си, ще ти изложа нещата така, както ги чувствам, а ти сам си реши.

България сподели съдбата на демокрацията, законността и справедливостта – съществува само на хартия. Ако погледнеш картата на света, ще я видиш свряна все на същото място, ще я видиш и изписана с красиви букви по официалните документи, в речите на длъжностните лица и по лозунгите на тези, които най-много се кичат с нейното име. Чудно ми е, като виждам все още хора, които бленуват за “България на три морета”, като не могат да оправят и това, което в момента имат, но ти и сам знаеш, че хора има много, лакоми за имот, а желаещи да го работят, са малко. Апостола бе писал в едно от писмата си, че освобождението на България седи в ръцете на младите и в парите на чорбаджиите,  но днес чорбаджиите са тези, които са ни поробили, а младите са прокудени в чужбина. Откакто отвориха границите, мнозина потърсиха спасение за себе си, следвайки парите, като вярваха, че те са основната брънка на тяхното щастие, без да виждат, че колкото и да изкарват, дваж повече им вземат, но тъй е, когато шумът на парите заглушава гласа на разума. Днес всеки, който се бие в гърдите, че е българин, се е заел със собственото си спасение, и така, в стремежа си да запазим частното, губим общото. На думи българите са мнозина, по дух малко, а в дела хич ги няма.

Това, което ти мислеше, че е събуждането на българския дух, възраждането на нова България, началото на същинската промяна, се оказа предсмъртният гърч на един болен организъм. Знаеш думите на Раковски, че Свобода се добива с кръв и скъпоценна жертва, но каква жертва можем да очакваме от мъртвец, чиято кръв бе изсмуквана полека толкова години? Ние станахме жертва сами на себе си, на собственото си търпение. Знаеш и тези, които дълги години ни съветваха да търпим, понеже търпението било добродетел, присъща на българина, но всъщност ние не търпяхме, а се покорявахме. Едно е въздържанието от прибързани действия, друго е въздържанието от действия. Едно е търпение в очакване на сгодния момент да осъществиш това, що си намислил, друго е да търпиш, понеже не можеш да измислиш нищо. Едно е да търпиш, уверен в силите си да промениш нещата, друго е да търпиш, уверен в безсилието си.

Хората, казваш, излязоха по улиците, събудиха се и поискаха промяна. Де да беше така. Хората излязоха водени от бедност, не от идеи, и тежко ранени изкрещяха болезнено, преди отново да легнат на смъртния одър, вперили поглед в телевизора. Така е, брате, българинът ще умре, чакайки спасение от екрана. Промяната е само в това, че има нови лица сред тези, които се стягат да продадат наследството на болния.

България днес е цяла само на картата, но ако тръгнеш да я обикаляш, ще видиш, че е раздробена на толкова части, колкото хора срещнеш, които ще ти рекат, че са българи. Едни са си заградили парче зад високи дувари, други в затворени комплекси, трети в панелни апартаменти, четвърти до някоя кофа за боклук, но всички ги води една обща мисъл – да не загубят това, що са заградили, и ако могат, да дотурят още малко. Да ти кажа, че няма желаещи да променят нещата, ще те излъжа, много са, но всеки се смята за Господ и иска да я съгради, държавата, по свой образ и подобие. Крясъци и хули се чуват от всякъде, работа не се вижда никъде. Ако има днес нещо общо, което да обединява българите, това е стремежът към парите, а ако има нещо, което да ги разделя, това е притежанието им.

Има ли я още България, питаш? Има я, продава се на свободния пазар, късче по късче, купи си за спомен едно знаме и го забучи на къщата си, па се гордей, че си българин. Това е, що остана от българщината.

 

Чергар си търси работодател

Внимание! Това е напълно реална обява.

Във връзка с желанието на Чергар да прекрати трудовите си взаимоотношения с настоящия си работодател, поради несъвместимост на характерите и разминаване в разбиранията за коректност, Чергар обявява, че си търси работодател.

Образованието на Чергар е следното:

Завършва основно образование по времето на социализъма.

Средното си образование добива в техникум по времето на господството на мутрите.

Висше техническо образование завършва, докато работи, по времето когато България закриваше главите по договорите за присъединяване към Европейският съюз.

В крайна сметка решава, че най-важно е самообразованието и се отдава на четене, като предпочита политическа и антична философия, антична литература – писма и диалози, научна фантастика, популярна научна литература, социологически изследвания на бъдещето и т.н.

Все още се образова в училището на живота, като се надява, че няма да го завърши скоро.

Професионален жизнен път:

Над 15 години прилага ефективно и съвестно придобитите по времето на учението умения, отначало с горещ ентусиазъм, който за съжаление работодателят му в последствие успя да угаси.

След приемането ни в Европейският съюз, установява, че нещата не са такива каквито му ги представят и от края на 2008 година започва да се изявява като блогър в българското виртуално пространство. Работата му като блогър води до няколко политически скандала, един от които на международно ниво. Огромна част от публикациите му се четат и споделят от българи живеещи по целия свят. Немалка част от публикациите му се разпространяват като истински новини, включително и от утвърдени журналисти. От началото на годината блогът му има близо 300 000 посещения, а за отминалата 2012г. над един милион.

Качества:

Лоялен в границите на морала, справедливостта и закона. Изпълнява добросъвестно и в срок поставените му задачи. Диалогичен. Умее да слуша и да разбира какво му се говори. С богато въображение и нетрадиционен поглед върху решаването на поставени проблеми. Не се притеснява да предлага идеи. Противник на крайното противопоставяне. Може да влезе под кожата на всяка една личност, да се постави на нейно място и да усети какво мисли.

Езици:

Български – има богат речник, но пропуски в граматиката относно употребата на пълен и кратък член, и пунктуацията.

Не знае компютърни езици, но може да работи с компютър.

Незадълбочени познания по Английски, Руски и Гръцки.

Интереси:

Следи внимателно, анализира и коментира, обществено-политическия живот в страната и чужбина.

Друго:

Има издадена книга – “Апокрифна реалност”, благодарение на издателство Библиоскоп. Книгата се разпространява и в електронен формат тук.

Има майсторска степен по Айкидо и познания по други бойни изкуства.

Шофьорска книжка няма, обича да ходи пеш.

Изисквания към работодателя:

Да знае точно какво иска. Желание за дългосрочно сътрудничество.
Редовно заплащане, включително на здравните и социални осигуровки.

Не на последно място:

Очаква заплащане на ниво не по-малко от помощта отпускана от трудовата борса на изгонен от парламента  депутат.

Забележка: Приема и работа на хонорар.

Покани за интервю изпращайте на ел. поща – chergari@gmail.com
На всички покани ще бъде отговорено.

Всички данни, предоставени от Вас, са защитени от честната ми дума и ще бъдат използвани единствено за осъществяване на настоящата цел.

П.С. – Моля всички мои читатели да разпространят настоящата обява. Благодаря Ви предварително.

Цацаров: ” Интернет престъпността атакува прокуратурата, атакува държавата.”

 

В интервю за БНР, Главният прокурор Сотир Цацаров даде обяснения по случая с  привиканият в Софийска градска прокуратура журналист от Медиапул, Борис Митов. Въпросният журналист бе подложен на натиск от страна на прокуратурата да разкрие свои източници и заплашен, че ако не го стори ще понесе наказателна отговорност за разгласяване на държавна тайна. Ето интервюто:

- Г-н Цацаров, как ще коментирате, натиска упражнен върху наш колега да издаде своите източници на информация, натиск упражнен не откъде да е, а от Софийска градска прокуратура? И то при положение, че информацията която е изнесъл, касае нарушения допуснати от служещи в тази институция лица? Не намирате ли това за обезпокоително?

- Вижте, разбирам вашата съпричастност към случая, но нещата не стоят точно така както ги представяте. Първо, аз не мисля, че въпросното лице, Борис Митов, може да бъде окачествено като журналист, а сайта Медиапул, като медия. Нека не си затваряме очите, че тяхната дейност се осъществява единствено и само в интернет пространството, пространство в което всеки един гражданин може да пише анализи, коментари и най-различни статии, и да се именува журналист. Съжалявам, че точно на вас трябва да обяснявам, но подобно отношение към интернет писачите, опорочава и принизява понятието журналист, което вие би трябвало да имате най-голям мотив да пазите от опетняване. Ако се вгледаме внимателно в същността на интернет пространството и особено в социалните мрежи, то аз не виждам, при вашият начин на мислене, как бихме могли да различим обикновеният потребител на информация от “журналиста”. Там всеки пише, всеки дава мнение, всеки споделя някаква информация. Нима това прави всички интернет потребители журналисти? Много трябва да внимаваме кого окачествяваме като журналист и затова, аз не само, че не се безпокоя от действията на моите колеги, напротив, аз ги приветствам и заставам плътно зад тях в борбата им с интернет престъпността.

- Какво точно имате предвид под интерент престъпност? Тука нямаме сайт за детска порнография или източване на данни, нито хакерска атака, а публикуване на едно разследване?

- България и не само България, е изправена пред нов вид интернет престъпност и тук не става въпрос за престъпления срещу личността, а срещу държавата. Престъпления срещу държавността, законността , стабилността. Нима не разбирате? Докато разни заблудени хора се борят срещу глобализацията, тя вече се случва и то именно във виртуалния свят. Този свят от самото си създаване е глобализиран, понеже е основан върху бързината на обмена на информация. Възможността от неограничено териториално споделяне на информация, възможността за бърз контакт едновременно с много хора, възможността за мигновена обратна връзка с тези хора, възможността да се наблюдават в реално време техните реакции на споделената информация, възможността тези реакции да се направляват и да се насочват, и не на последно място, възможността за организация на различни прояви, като следствие на тези реакции от споделената информация, направи интернет пространството притегателно за много тъмни елементи, чиято единствена цел е, да дестабилизират държавата.

Съвременната държава не разполага с инструмент, с институция, която да може да реагира на процесите протичащи във виртуалното пространство с необходимата скорост, за да предотврати възможни негативни последствия. Ние станахме през последните години свидетели на множество прояви на силата на интернет. Огромна част от случилото се в арабският свят, стана възможно именно поради общуването в интернет. Видяхме, как държавността там бе пометена и сме свидетели, че все още не могат да се стабилизират. Уикилийкс също ни показва, как шепа хора с престъпни намерения, могат да обърнат наопаки представата ни за демократичния свят и да разрушат устоите на западната цивилизация. В момента сме в зараждането на нов скандал, така-нареченият “Офшорлийкс”. Светът се тресе и ние трябва да направим всичко възможно, да останем стабилни не само финансово, не само икономически, което за разлика от други народи успяхме да постигнем благодарение на ГЕРБ, но и политически.

Аз смея да твърдя с увереност, че  ние сме изправени срещу виртуална престъпна група. И ако в реалният свят, най-опасни са организираните престъпни групи, то във виртуалния е точно обратното, там най-опасни са неорганизираните. Защото интернет позволява да контактуват помежду си хора отдалечени един от друг на хиляди километри. Да се обединяват около различни каузи, в различни групи, групи които колкото бързо се създават, толкова бързо и се разпадат. Интернет не е територия, интернет е информационно пространство. Вие може да сте в Северна Корея, а друг да е в Чили, но това няма да ви попречи да атакувате едновременно държавността в България. Положението е много сериозно.

- Но къде точно виждате атаката срещу държавността?

- Не разбирам вие в кой свят живеете? Не влизате ли в интернет, не ползвате ли социалните мрежи? Та там всяка минута, всяка секунда са публикува информация и то негативна, относно всички държавни институции, срещу държавни лица, срещу редица длъжностни лица, срещу всеки който олицетворява държавата. И тази информация се споделя мигновено от хиляди и хиляди граждани. Разбирате ли за каква лавина става въпрос? Каква помия се изсипва върху държавата, върху институциите и държавните служители? И голяма част от тази информация е поднесена манипулативно, голяма част е чиста измислица, лъжа, направена да изглежда достоверна, разчитаща, че ще изпълни своето предназначение преди да бъде разкрит нейният характер и се случва точно това, поради скоростта на разпространение на информацията в мрежата. А много често потребителите въобще не узнават, че са били обект на манипулация, защото вниманието им е привлечено от следващата и следващата споделена информация. Страшно е, разбирате ли?

- Разбирам ви, но в конкретния случай става въпрос за публикуването на автентични документи. Какво общо има това с престъпността?

- Как, какво? Не ме ли слушате? Самият факт, че въпросната “медия” оперира само в интернет пространството я прави съмнителна. Факта, че публикува информация злепоставяща държавна институция и длъжностни лица, я прави дваж по съмнителна? Нали не си мислите, че личностите зад тази медия не са наясно с възможностите на интернет, напротив, те много добре знаят какво правят и това ги прави триж по-виновни. Аз имам обосновано предположение, че група лица опериращи в интернет пространството разполагат с подвижна техника за подслушване и именно те са, които пускат различни записи, различни факсимилета на автентични документи, в нарушение на всякакви морални норми и закони. Именно за противодействие на тези лица става въпрос в конкретния случай за който ме извикахте. Откъде тези хора се сдобиха с тази информация, кой е източника им? Ще видите, че те няма да го разкрият и няма как да го разкрият, защото те са тези които са се сдобили с тези документи незаконно. Те са частното, аз бих казал виртуалното ГДБОП за което се говори.

- Но все пак изнесените данни са достоверни, нали?

- Това няма значение, разбирате ли? Не е важно дали са достоверни, а начина по който са изнесени и целите поради които са изнесени. А целите са именно дестабилизиране на държавата, уронване престижа на институциите, търсене на сензация и посещаемост. Защото посещаемостта е болната тема на интернет престъпниците, колкото са по-четени, толкова по-голям престиж трупат, по-голяма известност, повече пари. Не можеха ли тези хора, ако милееха за държавата, както се опитват да ни внушат. Да дойдат при нас в прокуратурата и да ни сигнализират за извършените нарушения, да поговорим спокойно, да разследваме сигнала и после те да публикуват резултата от нашето разследване. Ето това е начина, ако искаме да запазим държавата и вярата в институциите, а не очернянето на всяка цена.

- Мислите ли, че ще можете да се противопоставите на тези процеси, които описахте по-горе?

- Аз съм оптимист и ще ви кажа защо. Първо, ние сме застаряваща нация. Второ, емиграцията се увеличава. Трето, здравеопазването ни се срива. Четвърто образованието е на дъното. Всички тези фактори, предполагат, че в България е невъзможно да се натрупа необходимата критична маса, която да разруши държавността и нашата цел е да удържим напора на така-нареченото гражданско общество още пет-шест години, след който период от време, благодарение  намаляването и маргинализирането на българската нация този проблем няма да съществува.

- И последен въпрос, в понеделник е свикан протест пред Съдебната палата, на който се очаква да присъстват доста журналисти. Това не ви ли притеснява?

- Искам да призова въпросните журналисти, да не стават неволни съучастници в престъпление срещу държавата и да не се поддават на евтини манипулации. Използвам случаят за да заявя, че ние в прокуратурата, заедно с редица политически структури, работим по един нов закон, по едно допълнение към наказателния кодекс, касаещо един нов вид престъпление, а именно склоняването към протести. Този вид престъпление все още не е описан и няма законова рамка за противодействие, но се надяваме, че новото правителство, след изборите, ще има достатъчно политическа воля, за да приеме закон за противодействие на тази престъпна тенденция. Радостен съм, че вече сме подписали меморандум за сътрудничество в тази посока с всички политически сили и имаме тяхното уверение, че склоняването към протести ще бъде вкарано в графата държавна измяна. Ние няма да допуснем, нито едно правителство за в бъдеще, да бъде свалено от протести.

ГЕРБ и БСП борят Зелените с клонирани

След дълго мълчание бившият премиер Бойко Борисов призова българските политици да се обединят срещу възникващата зелена заплаха. През седмиците на мълчание, той внимателно е обмислял случилото се в държавата и е стигнал до извода, че причина за падането на правителството не са били утвърдените политически сили, а напиращите към парламента нови такива и най-вече “Зелените”, които първи създавали смутове в държавата блокирайки пътища и кръстовища. Капката преляла, когато се запознал със социологическо изследване направено от немски социолози, даващо предимство на “Демократична гражданска инициатива” и партия “Зелените”. След като стигнал до този извод, в търсене на решение премиерът за втори път в живота си прочел трилогията “Винету” и изгледал няколко пъти сагата “Междузвездни войни” на Джордж Лукас. В крайна сметка, той обяви, че е намерил решение на проблема и свика извънреден симпозиум на парламентарно представените партии, където изложи идеята си:

” Колеги, политици! Държавници!

Ние допуснахме тъмните сили на Зелените да внесат смутове в държавата и да създадат недоверие между нас. Време е да си припомним народната мъдрост “двама се карат, третият печели”, да прочетем  какво пише на фасадата на народното събрание “Съединението прави силата” и да си дадем сметка, че само обединени не можем да бъдем победени. Докато нашето внимание бе съсредоточено върху формиращите се партии на протеста, една не нова, но подценявана от нас заплаха набира сили и е възможно да предизвика истински сътресения в нашите планове за развитие на държавата. Това са Зелените. Те искат да върнат България в каменния век и химн на нашата държава да стане “Когато бях овчарче”. Те не искат заводи и пътища, а ферми и пътечки. Те не искат да летим в космоса, а да живеем в пещери и землянки. Те не искат атомни централи и ТЕЦ-ове, а слънце, вятър и вода. Те не искат домати колкото дини и дини колкото джипове, а горски плодове и диви ягоди. Те не искат шистов газ, а единствено газ отделен след консумация на смилянски боб. Ще допуснем ли това?

И по-важното, как да ги спрем? Аз знам отговора. Ние трябва като Олд Шетърхенд, да ги повалим с един удар. Те са Зелените – кой сме ние? Ние, драги колеги сме Клонираните. Да ние сме Клонираните. Аз ви предлагам, всички традиционни политически сили, да излезем  с един общ девиз за предстоящите избори и той да е “Клонираните атакуват”, ние сме в политическа война колеги и трябва да я спечелим. Как да създадем клонираните? Много лесно. Създаването на един клониран, който да гласува за нас на престоящите избори не изисква голяма инвестиция. Необходими са от 20 до 100 лева в зависимост от етноса, три висящи кюфтета, една висяща бира и Веселин Маринов. Само така, чрез новите технологии, чрез Клонираните ние ще победим Зелените и ще спасим нашето бъдеще.”

Симпозиума завърши с пълно единодушие и предложението на г-н Борисов бе прието. Угрижеността слезе от лицата на утвърдените политически лидери и даде място на ведростта и увереността. След бурни ръкопляскания и братски прегръдки, лидерите на БСП, ГЕРБ, ДПС, Атака, РЗС, ДСБ, СДС и дори Кунева, излязоха ЗАЕДНО на подиума и изреваха:

” Клонираните атакуват, избори 2013.”

Немски социолози: “Зелените и партията на протеста са изненадата на предстоящите избори в България”

Социологическо проучване на “Deutsche Gesellschaft für Sociologie” е на път тотално да взриви българската политическа класа и обслужващите я български социологически агенции. Проучването е направено по поръчка на редица развиващи дейност в България чуждестранни инвеститори, както и на такива, които имат планове да инвестират. Сред поръчителите има както немски, така и английски, американски, японски и дори китайски и арабски корпорации. Резултатите са публикувани на сайта на немската социологическа асоциация и са със свободен достъп. Според неофициални източници проучването е възложено именно на немските социолози поради факта, че доверието в българските им колеги е силно разклатено след последния развихрил се в редиците им скандал, породил силни съмнения в клиентелизъм и обслужване на тясно партийни интереси.

Немските социолози предупреждават, че резултатите ще са актуални само при положение, че изборите бъдат проведени честно и без манипулации. Според тях, факторите “купуване на гласове”, корпоративен вот и дори открити груби фалшификации на изборните протоколи е възможно силно да изкривят реалността, още повече като се има предвид, че един от бившите политически лидери в България определи въпросните явления като нормални и дори европейски по мащаби. Според тях чуждестранните инвеститори, поръчали изследването, са силно объркани и притеснени от процесите, протичащи в страната, тъй като няма ясно откроена партия, която дори използвайки нечестни прийоми, да може да си гарантира успех на предстоящите избори. Ето и резултатите от допитването:

13.7 % отиват за партията на протеста “Демократична гражданска инициатива”

11.2 % отиват за партия “Зелените”

11.2 % отиват и за ГЕРБ

10.6% са за БСП

8 % за Атака

7 % за ДПС

2.3 % отиват за други партии и коалиции

36 % от запитаните са отговорили, че няма да гласуват, а се готвят за нови протести.

Окончателното пресмятане на гласовете само на тези, които са заявили, че ще гласуват за определена политическа формация, дава следните резултати за разпределението на гласовете:

“Демократична гражданска инициатива” – 21.4%

Партия “Зелените” – 17.5%

ГЕРБ – също 17.5%

БСП – 16.6%

Атака – 12.5%

ДПС – 10.9%

За други партии – 3.6%

Според анализа на немските експерти при така очерталата се ситуация ще бъде много трудно, ако не и невъзможно, да се състави правителство, и дори това да се случи, ако хората отново излязат на улицата, то няма да се задържи дълго. За тях не е изненада, че движението на бившата еврокомисарка Меглена Кунева не влиза в парламента поради изключително незабележимото й присъствие в общественото пространство. Тактиката на изчакване и ослушване, която въпросната формация според тях е заела, я е поставила в неизгодно положение поради неочакваните от никого предсрочни избори, още повече и последните скандали, тресящи и без това рехавите редици на все още неоформилата се партийна структура.

Според немските социолози резултатите на партия “Зелените” и “Демократична гражданска инициатива” не са изненадващи, тъй като едните успяха да се наложат като лица на протеста чрез медиите и по този начин да оберат голяма част от гражданската енергия, а другите отдавна развиват своята дейност, също чрез борба за различни каузи, кулминация на които бе проявата на “Орлов мост”, която го направи символ на променящото се общество в България. В анализа се посочва, че има опити партията на протеста да бъде овладяна от бивши български политици, действащи задкулисно и като основна фигура, стояща зад тези опити, се посочва бившият български президент Георги Първанов. Самите лица на протеста не са достатъчно наясно какво точно се случва с тях, което ги прави лесни за прокарване на чужди интереси чрез различни подставени експерти, които да ги съветват.

Българските социолози приеха на нож тази нова външна намеса в техните интереси и я окачествиха като груба намеса във вътрешната политика на Република България. Те призоваха Европейската комисия да се намеси и да прекрати порочната практика чужди сили да се опитват да манипулират и без това ошашавените български граждани. Според тях проучването е пълен фалшификат, тъй като те не са били потърсени за съдействие при осъществяването му. Българските социолози попитаха германските си колеги как биха се почувствали те, ако български социолози им отнемат хляба в Германия, на което немците отговориха с безмълвна усмивка.

Българските политици призоваха за образуване на политически борд, който да не допусне нови играчи на българската политическа сцена. Те заявиха, че ще направят всичко възможно предсказаните резултати да не се случат.

 

Марин Райков: “Бедните имат право да гласуват, но не и да говорят.”

Подразнен от критиките, отправени към служебния кабинет по повод приетото постановление за определяне на  тарифата, по която партиите, коалициите от партии и инициативните комитети ще заплащат предизборните предавания по Българската национална телевизия и Българското национално радио, служебният премиер Марин Райков излезе със следното изявление:

“На всички, които ни критикуват, че поставяме финансови бариери пред възможността различни хора с психични отклонения да изливат болните си фантазии и безумните си искания под формата на предизборна агитация по националните медии, искам да кажа, че са прави. Относно твърдението, че ограничаваме възможността за достъп до свободен и информиран избор на гражданите, като не им позволяваме да слушат тезите на споменатите по-горе ненормалници, то смея да твърдя, че ги предпазваме, а не че ги ограничаваме.

Предизборната кампания по националните медии не е уличен протест, на който всеки, снабдил се с мегафон и петдесетина последователи, може да изявява свободно своето безумие. Националните медии са национални, не защото всеки идиот може да се изтъпани в тях и да дава воля на своите бленувания, а защото са държавни и се издържат солидарно от данъците на българските граждани. Кой си ти, дето нямаш пари, а искаш да се чуе гласът ти, че и искаш да управляваш? Щом нямаш пари, ти нямаш право да говориш. Как ще говориш без пари? Как ще управляваш? Твоето място е на улицата, на протестите, там говори колкото искаш, и то безплатно, но по националните медии, тези български светини!… Не можем да ги оскверним с празнословията ви.

Мисля, че през последните седмици гласът на протестиращото малцинство бе достатъчно ясно чут. И дори получи повече гласност, отколкото заслужаваше. Време е, както казах и при стъпването си в длъжност, да чуем гласът на мълчаливото мнозинство. Но кой е този глас? Ясно е, че това не е гласът на лицата на протеста, които днес се надпреварват да влизат в политиката, не. Гласът на мълчаливото мнозинство е нашият глас, гласът на политиците, на бизнеса, на експертите. Мълчаливото мнозинство запази мълчание, за да може да бъдем чути именно ние – тези, които го представляваме. Мълчаливото мнозинство чрез своето мълчание за пореден път доказа, че не се доверява на еднодневки, а разчита на хора с утвърдена позиция и опит в управлението на страната. Мълчаливото мнозинство са тази част от бедните граждани, които имат силата да признаят дълбочината на своята простота и не се стремят към самодоказване чрез крясъци по улиците. Именно мълчаливото мнозинство е основата, върху която стъпваме ние за осъществяване на плановете си, основата, върху която градим България.

Разберете, бедните имат право да гласуват, но не и да говорят. Не и по националните медии. Какво можеш да ми кажеш, какво можеш да обещаеш, какво можеш да направиш, щом нямаш пари? Щом нямаш пари, щом нямаш обръчи от фирми, които да те спонсорират, щом нямаш дори дарения от физически лица, къде си тръгнал да управляваш? Къде си тръгнал да агитираш, откъде това самочувствие с двайсетина последователи зад гърба? Щом нямаш пари, значи си прост, значи нямаш нито талант, нито знания, нито усет към печалбата. Как ще управляваш цяла държава? Когато спечелиш пари или някой, който има ти даде, понеже ти вярва, тогава ела, плати си и ще  чуем какво искаш да ни кажеш, но така, без пари? Къде отиваш?…

И на всичките НПО-та дето са зинали усти да ни глътнат, да чуят добре – щом толкова ви е грижа за идеите на сульо и пульо, отделете от собственото си финансиране и подкрепете тези, за чиито права толкова ридаете. Платете и по цял ден ще ви ги въртим в ефира. Ама сте се стиснали, седите си у разните псевдо институти, прибирате си финансирането и давате акъл наготово, за щяло и нещяло. Аман и от вас.

 

Марин Райков: “Бизнесът и медиите трябва да са солидарни с управляващите, а не с народа.”

Служебният премиер направи специално изявление, с което успокои духовете сред българските банкери и олигарси, разбунени от вчерашното му изказване, че трябва да са солидарни с най-нуждаещите се:

” Господа,

Боя се, че вчерашното ми послание бе неправилно разбрано и разтълкувано, което доведе до излишно напрежение в и без това притеснения от протестите български бизнес елит. Затова днес ще внеса уточнения какво точно исках да кажа. Аз никога не съм имал предвид да наложа на бизнеса нелогичното от пазарна гледна точка увеличаване на доходите на работещите. Това е абсурдно не само да се желае, но и да се твърди, дори хипотетично, че би имало някакви положителни последствия. Аз напълно съзнавам невъзможността подобно нещо да се случи, тъй като това ще удари остро върху нашите печалби и начина ни на живот.

Аз никога не съм искал, боже опази, да се изкарат на светло кредитните милионери, които вземаха необезпечени кредити през далечната 1996г. Кредити, отпускани от нашите банки на нашите хора, което през 1997г. доведе до масови фалити на банки и обезценяване, и ограбване  спестяванията на гражданите. Това е вече минало, минало останало в миналия век, и тази страница е затворена, още повече, че днес тези кредитни милионери са гръбнака на българската икономика. Ние никога няма да посегнем на вашето спокойствие и имущество.

Аз не съм имал предвид да посегна върху правото на банките да отнемат имуществото на изпадналите в неплатежоспособност български граждани и да ги изхвърлят на улицата. Нито върху правото им да променят лихвения процент в посоката, която пожелаят. Нито, бог ми е свидетел, светотатствената идея за приемането на закон за фалитите на физическите лица. Това няма да се случи докато съм жив. Г-н Хампарцумян, спете спокойно, няма да посегна и никога не съм искал да го направя, върху бонусите и заплатите на българските банкери.

Бога ми, как можахте да си помислите подобно нещо? Но тук искам да се обърна и към медиите, защото те носят не малка вина за насаждането на тази заблуда, като дадоха свободно тълкувание на моите думи. Разбира се, трябва да призная, че и аз направих грешка, като призовах бизнеса да прояви солидарност и да помогне на най-нуждаещите се, без да уточня за кого става въпрос. Но моля ви се, уважаеми журналисти, как можахте да си помислите, че имам предвид народа?! А ви мислех за умни. Най-нуждаещите се от подкрепа днес, това е българската политическа класа, това сме ние, управляващите. С нас трябва да е солидарен бизнесът, защото ние сме тези, които му осигуряваме комфортна бизнес среда, удобни закони и изгодни обществени поръчки. Ние му осигуряваме закрила от попълзновенията на простолюдието, от безумните искания на тълпата.

Днес ще разширя този апел, като призова към солидарност с българската политическа класа, не само бизнеса, не само банкерите , но и медиите. Само с нашите общи усилия можем да върнем ситуацията в удобното за нас русло. Дошло е такова време, че ако искаме да оцелеем, трябва да загърбим всякакви различия и да се изправим срещу озверялата и обезумяла тълпа, търсеща възмездие и справедливост, да я укротим и да я вкараме в предишното й летаргично и апатично състояние. Днес ние, висшият елит на България, трябва да се обединим и да застанем срещу излишните български граждани. Те трябва да осъзнаят, че борбата с нас е загубена кауза, и да доизживеят безропотно остатъка от жалкия си живот.

Но за целта ние трябва да сме солидарни. Това беше моята мисъл. Ние трябва да положим общи усилия мълчаливото мнозинство да си остане мълчаливо и да си остане мнозинство. Дори ако можем да го увеличим и да го направим не просто мълчаливо, а уплашено мнозинство. А за тези случаи на самозапалване, в които много от вас виждат потенциална заплаха, виждат катализатор на бунта на простолюдието, за тях не се притеснявайте. Колкото повече се самозапалват, толкова по-малко остават. Дори с помощта на медиите можем да направим кампания “Изгори за да светиш” и да призовем протестиращото малцинство да се хвърли в пещите на ТЕЦ-овете. Хитлер ще ни завиди от гроба.

Разбира се, има и други мерки, които можем да предприемем заедно. Не увеличаване на заплатите, напротив, намаляване, като това ще позволи на бизнеса да поеме още хора от улицата и да ги накара да работят, да изразходват малкото останала им енергия за нас, а не срещу нас. Дори можем да задължим безцелно шляещите се по улиците български граждани, всяващи смут в блаженото ни съществуване, да работят без пари. Виждаме, че те протестират след работно време и в почивните дни, но защо трябва да им го позволяваме? Защо не въведем 12 часов работен ден и седемдневна работна седмица и така да им отнемем свободното време, което те използват за да крещят срещу нас? Нима това не е по силите ни?

И медиите, нима забравихте вашата роля? Да успивате българските граждани. Какви са тези публицистични предавания, защо давате трибуна на всеки сбърканяк, крещящ срещу нас? Вярно, че като избутвате напред всякакви неуравновесени личности, представящи се за водачи на протеста и им позволявате да изказват абсурдните си щения, вие превръщате протеста в цирк. Но защо трябва да позволяваме този цирк да се случва? Вие трябва да насаждате, страх, стрес и желание за потребление, а не за промяна на системата, че и да вдъхвате увереност в собствените им възможности да я осъществят.

Къде изчезнаха мелодраматичните турски сериали? Къде изчезнаха игрите на късмета? Не ви ли беше по-добре, когато хората даваха последните си пари за есемеси и прекарваха времето си в надежди, че ще спечелят от хазарт, а не от напъни да променят системата? Вашата роля е да върнете хората пред телевизорите и да ги задържите там до смъртта им. Дали ще им пускате порно, дали реалити шоута, дали сапунки, дали игри, дали музикални програми, но гражданите трябва да са пред екрана, а не на улицата.

България е наша. Богатствата на България са наши. Управлението на България е в наши ръце. Законите на България се градят от нас. Ние определяме правилата на играта, но за да остане всичко това така, трябва да сме солидарни. Г-да, надявам се, че този път бях ясен. Помогнете на нас, политиците, да успокоим и обезверим народа. Благодаря ви.

Официално изявление на протестиращите

Във връзка с актуалната политическа обстановка в страната и последствията от протестите на българите през последните седмици, протестиращите разпространиха следното изявление:

“НЕуважаеми български политици, висши държавни чиновници, олигарси и банкери, крадци и кожодери, МАФИЯ!

Обръщаме се към вас по този начин, защото вие сте едно цяло, обвързано със зависимости и частни интереси, които така и не намирате сили и желание да разкъсате,  и защото повече от 23 години нагло мамите и ограбвате България и българския народ. Ние не правим разлика между сини, червени, жълти, кафяви – за нас всички вие сте сиви. Ние не правим разлика между демократи, социалисти, либерали и националисти – за нас всички вие сте национални предатели.

От самото начало на протестите вие направихте всичко възможно да ни разделите, охулите и принизите в собствените ни очи и в очите на така нареченото от вас “мълчаливо мнозинство”. Вие направихте всичко възможно да овладеете процесите на протеста, къде чрез подставени лица, къде чрез медийни манипулации и внушения. Вие направихте всичко възможно да ни изкарате луди, глупави и безумци. Вие направихте всичко възможно да избегнете открит сблъсък с нас, предлагайки ни задкулисни споразумения. И накрая, когато всичките тези ваши опити срещнаха нашата съпротива, вие започнахте да ни обяснявате колко нереалистични са нашите искания, колко нереално е да очакваме разрешение на проблемите си в близко време, колко нереално е желанието ни да живеем нормално.

Вие сте хитри и опитни в манипулациите и политическите игри, признаваме ви го, но и ние се учим в движение как да ви противостоим и не сме се отказали. Ние много добре осъзнаваме всичко, което се случи през последните дни. Вие помислихте, че когато ни отнехте политиците като удобен противник, точно когато нашата сила се бе разгоряла, ще изпратите цялата ни енергия в небитието, но не би. Вие се опитвахте да ни накарате по всякакъв начин да започнем да играем по вашите правила, да облечем вашия екип и да се организираме като политически субект, като ни внушавахте, че това е единственият възможен демократичен начин да променим системата, съзнавайки, че времето, необходимо за да даде това резултат, е далеч по-дълго от двата месеца до новите избори. Вие искахте да ни ангажирате с изгубена кауза. Вие се опитахте да подмените нашите икономически и социални искания с политически и донякъде успяхте. Но, както виждате, не съвсем.

И днес, когато България цяла сега вази гледа, отново ни обяснявате да нямаме нереалистични очаквания, а да се съобразим с реалността. И отново искате доверие на кредит, след като го имахте цели 23 години и след като злоупотребихте с него?!. Нямате време, бомбата, която сами си заложихте с вашата алчност и безумие тиктака и ние не можем да я спрем – това е единствено във вашите възможности. Ако не го сторите, взривът ще отнесе и вас, и нас. Вие залагахте на прословутото безкрайно българско търпение и не очаквахте, че един ден то може да бъде изчерпано. Макар и бавно народът помъдрява и  ако някога са му трябвали 500 години, за да се изправи на борба с тиранина, ако по-късно са му били необходими 45 години, за да се отърси от тоталитарния режим, то днес 23 години са прекалено много време. Повече няма да търпим.

И нека така наречените политици погледнат реалностите, с които толкова обичат да се оправдават и които използват като причина, за да не предприемат нищо в желаната от нас посока. Вижте сега колко нереалистични са вашите очаквания:

Нереалистично е да очаквате, че ще ви позволим да продадете малкото, останало от България, повтаряйки разни пазарни мантри. Да го продадете точно вие, които 23 години разпродавахте България, за да пълните собствените си джобове. Ще ви се потърси сметка за това.

Нереалистично е да очаквате, че след като абдикирахте от управлението на страната и я оставихте в ръцете на мафията, ще се появите отново на изборите след два месеца целите в бяло, и българите отново ще разпознаят у вас спасителите и радетелите за промяна на статуквото.

Нереалистично е да очаквате, че след като преподредите изборните листи и вмъкнете в тях вашите отрочета, ние ще ви повярваме и ще ги приемем за нови лица.

Нереалистично е да очаквате, че “мълчаливото мнозинство” ще остане мълчаливо и занапред.

Нереалистично е да очаквате, че тези, които са докарани до крайна мизерия и не могат нито да си платят сметките, нито да си купят храна, дрехи и лекарства, нито да отглеждат децата си, ще останат безмълвни.

Нереалистично е да очаквате, че доведените до отчаяние българи ще предпочетат да се самозапалят или да убият себе си и семействата си, вместо да се изправят срещу вас.

Нереалистично е да очаквате, че българският народ ще се остави да умре безропотно, без да се възпламени у него недемократичното желание за мъст.

Нереалистично е да очаквате, че ние ще спрем нашите действия до разрушаване на политическия декор и няма да посегнем на престъпния бизнес, на олигарсите и работодателите, които използват смутните дни, правейки планове как да забогатеят допълнително на наш гръб, и то точно сега.

Нереалистично е да очаквате, че няма да се изправим срещу “бизнесмените”, които са превърнали своя бизнес във феодално владение, неподвластно на законите на държавата, при това със съгласието, а защо не и съдействието? – на корумпирани политици и чиновници. Които и в момента притискат и плашат работниците си с уволнения и им намаляват заплатите. Които използват страха на обикновения човек, за да изстискат повече печалба в тези трудни и преломни дни. Вашата алчност ще ви вкара в гроба.

Нереалистично е да очаквате, че ще оставим безнаказани банкерите, които не само заробиха с непосилни лихви доверчивите българи, но им отнеха домовете, имуществото и бъдещето.

Нереалистично е да очаквате, че ние ще търсим възмездие по законния ред, след като самите вие 23 години погазвахте закона.

Нереалистично е да очаквате да умрем без да се борим. Ние няма какво да губим.

Все още политиците имат шанс да спрат хаоса, който напира да ни залее, като изпълнят нашите реалистични искания:

Искаме съд за всички, които са използвали своето положение, за да се обогатяват. Конфискуване на цялото им имущество и авоари и внасяне в държавната хазна.

Искаме мораториум върху преследването за непогасени кредити към банките до приемането на закон за фалити на физическите лица.

Искаме да се въведе практиката на съдебните заседатели в съдебната система.

Искаме цените на основните храни, на електроенергията и водата, на лекарствата, да бъдат съобразени с реалните доходи на българските граждани.

Искаме бизнесът да повиши доходите на наемните работници, дори това да означава да работи без печалба в близките месеци и ако трябва, дори да бръкне в натрупаното вече богатство.

Искаме да спре разграбването и продаването на България и това, което е било продадено по престъпен начин, не без знанието и съгласието на купувача, да бъде върнато обратно на държавата.

Да, ние искаме всичко това и не ни интересува дали нашите искания ви изглеждат реалистични, защото отдавна разбрахме, че вашата и нашата реалности се различават. Вие дълго време се опитвахте да ни наложите вашата реалност. Чрез слугински медии и подставени гурута се опитвахте да изградите фалшив образ на света и на закономерностите, по които се движи човешкото развитие, и да ни убедите, че това, което искаме, е невъзможно. А ние искаме само да живеем нормално. В нашата реалност това е възможно и ние сме решени да го осъществим.

Чергар и Генерал: Опасения, наблюдения и въпроси

През последните години от различни места излиза информация, че всичко, което се случва в държавата, се контролира от група хора. Хора, които никога не излизат на светло, но вземат важните решения, касаещи бъдещето на България. Те са тези, които назначават политически лидери и лица, министри, министър-председатели, бизнесмени. Като главно действащо лице в този процес се сочи ген. Любен Гоцев, заместник-началник на Първо главно управление (външно разузнаване) на ДС, заместник-министър на външните работи (1982-1989) и първи заместник-министър на вътрешните работи (1989-1990), външен министър септември-декември 1990 г. във второто правителство на Андрей Луканов. Ако източниците на тази информация са еднопосочни, можем да я пренебрегнем, но когато сведения идват от различни, нямащи нищо общо помежду си източници, би било добре за нас да се замислим.

И ето идва първият въпрос:

Какъв е точно механизмът за избиране на министри и на министър-председатели? Да вземем например бившата министърка Лиляна Павлова, сочена за една от най-одобряваните в рамките на предишния кабинет. Как точно я намериха и на какъв принцип, кой я посочи да бъде министър? Има ли нещо общо нейното израстване с родословното й дърво? Кой я бута нагоре по стълбицата? Подобни въпроси могат да се зададат и за други “нови лица” в политиката, и не само в политиката. Аз лично искрено се притеснявам, когато новите лица в политиката са деца на старите лица в политиката и не приемам това за демократичен процес, а за феодален.

Само ще спомена, че много от така наречените крупни бизнесмени в България също са придобили своето богатство благодарение на същите тези споменати по-горе тъмни сили. Те са посочвали кой да вземе това или онова предприятие, на кого да бъде отпуснат кредит, кой да стане кредитен милионер и така нататък. Почти цялата българска икономика е оплетена в зависимости с тези кукловоди и никой не може (лично аз не мога да си обясня по каква причина) да разкъса тези зависимости. Според разнопосочни слухове същият този ген. Любен Гоцев е запазил и се възползва от структури, които е управлявал на времето, и които през така наречения преход са действали като мафиотски структури, и може би това е причината лицата, политици, журналисти и бизнесмени, оплетени в зависимости, да не смеят да направят опити за скъсване с тъмното минало. Страх, страх и пак страх. Според това, което чувам, ще протекат доста напрегнати процеси, когато този генерал си отиде от този свят. Дано съм жив да видя.

Но да се върна към “демократичния” механизъм за назначаване на служебно правителство. То става на тъмно. Ние нямаме никаква представа защо президентът е избрал тези хора, сам ли ги е избрал и ако не, кой му е помогнал, кой е ходатайствал, кой ги е посочил? Самият президент се оплака, че отстрелвали всичките му кандидати! Но правото да отстрелваш кандидатите е демократична придобивка, а когато го правим на тъмно, това право ни се отнема. Излиза, че демократичните инструменти, когато са в ръцете на хората, пречат за нормалното протичане на демократичния процес. Това също ме притеснява. Не познавам лицата в новото служебно правителство, но вниманието ми беше привлечено от служебния премиер Марин Райков. Оказва се, че е син на Райко Николов бивш агент на ДС и КГБ с псевдоним “Виноградов”, впоследствие дипломат. Виждаме, че държавните служби се предават от баща на син и това няма как да не ме безпокои. Не е тайна, че децата на почти всички български политици са учили и учат в чужбина, за да могат да поемат управлението на държавата, когато техните бащи се оттеглят. Мисля, че имаме достатъчно примери, включително и бившият премиер Станишев.

И питам президента: – Господин президент, кой ви посочи Марин Райков за премиер, сам ли го избрахте? По какви критерии го избрахте? Искам да знам, като гражданин на Република България. Искам да знам как се извършва изборът на управници, как се редят листите, кой посочва лицата, заемащи отговорни държавни длъжности, искам да мога да ги отстрелвам. Защото, ако хората не могат да ги отстрелват с думи, ще почнат да ги отстрелват с камъни (имаме примери), а накрая и с пистолети (вижте Доган). Това е засега.

И накрая да повторя: Искрено се притеснявам когато новите лица в политиката са деца на старите лица. Не приемам това за демократичен процес, а за феодален.

П.П. Към новия служебен премиер: не разделяйте обществото на протестиращо малцинство и мълчаливо мнозинство. Защото, дори според проучванията на социолозите, 90% от мълчаливото общество подкрепят протестиращото малцинство. Мислете и работете съвестно, за да не дойдат под прозорците ви и да ви го докажат.

 

Предложението: “Няма начин да спечелите”

Кабинетът, в който щеше да се състои срещата, не бе нищо особено, ако изключим това, че се намираше на последния етаж в най-луксозната офис сграда. Продълговата офис маса, няколко стола и една картина в някакъв съвременен модернистичен стил, не можеща да породи асоциации с нищо друго, освен с драсканици на петгодишно дете. Гледката обаче бе пленителна, през широките френски прозорци се виждаше като на длан целият град и заснежената планина отсреща. Трима джентълмени над средна възраст, облечени в изискани, скъпи, строги костюми, седяха и водеха оживен разговор. Телефонът на масата иззвъня:

- Да, нека да влязат.

Вратата се отвори и в кабинета влязоха трима младежи, огледаха се любопитно и въпреки че се опитваха да демонстрират самоувереност, в погледите им личеше неловкост, явно не бяха свикнали да ги канят по такива места. Един от мъжете, може би най-възрастният от тях, с побеляла коса и студени очи, взиращи се във влезлите иззад стъклата на очилата, посочи свободните столове:

- Разполагайте се и да започваме.

- Беше ни предадено, че ни каните на откровен разговор – заговори нервно един от младежите и хвърли някакъв лист на масата, – ето ви нашите искания.

- Седнете, седнете – с равен глас и нотка на отегчение възрастният мъж отмести листа, без дори да го погледне, – вашите искания са ни известни, но не сме ви поканили тук, за да ги обсъждаме, а за да ви направим предложение и да ви обясним как реално стоят нещата.

- Ние много добре знаем как стоят нещата и сме решили да ги променим, и вие няма как да ни спрете, но можете поне да не ни пречите, като приемете исканията ни. С нас е целият народ.

- Нищо не знаете, ентусиазмът ви е похвален, но наивността ви е безгранична. Вие сте в положение да издигате искания пред тълпата, но не и да ги представяте пред нас. Не контролирате нищо и зад вас не стои никой. Вие сте рожба на тълпата и на момента, а колкото по-дълъг е моментът, толкова повече оредява тълпата, и не след дълго ще се окажете пак там, където сте били преди да започнат събитията. Това, че сте на гребена на вълната, не ви прави нещо по-различно от част от самата вълна и по-скоро представлява заплаха за вас, защото вие ще поемете удара от разбиването й, освен ако не приемете предложението, което ще ви отправим – да ни служите и така да се спасите, и да спечелите нещо за себе си.

- Вие явно не разбирате нищо – почти изкрещя един от младежите, – вашето време свърши и сега започва нашето! Вече нищо няма да е същото!

Възрастните мъже се спогледаха и се засмяха.

- Жалко, че пропилявате енергията си в изгубени каузи, но именно поради наличието у вас на тази енергия ви отправяме това предложение, по-добре да я използвате в наша полза срещу съответното възнаграждение, отколкото да я пилеете в името на късопаметната тълпа. Знаем вашите чувства, знаем, че си мислите, че можете да промените всичко, така както искате, но за да го направите, е необходимо да познавате това, което искате да промените. Да познавате системата и законите, по които функционира. А тези закони сме ги писали и утвърдили ние. Нека да ви обясним.

Днес вие се изправяте пред тълпата и изговаряте на глас нейните искания, а те са прости – по-добър живот и повече пари. Тълпата иска всичко, веднага и по-евтино. Тълпата иска мъст, защото се чувства излъгана и онеправдана. И вие сте тези, които днес са взели мегафона и крещите нейните искания, опиянявайки се взаимно. Но тълпата иска и нещо друго, нещо, което вие не можете да й дадете, защото то е в нашите ръце. Тълпата иска сигурност, но това искане не се чува по площадите, това искане е дълбоко заложено в изтерзаните души на простолюдието и тук се къса брънката между вас и нея, защото в името на сигурността тълпата е готова да се откаже от всичко, от всичко, което вие смятате, че е справедливо, но което, за да постигнете, е нужно да претърпите заплахата от хаос.

Тълпата иска да промени всичко без да рискува нищо, но това няма как да се случи. Тълпата иска сигурност и закони, защото ги е страх от самите себе си, защото няма вяра в човека. Тълпата е сбор от хора, обединени от посредствеността, затова и могат да издигнат само базисни, най-общи искания, и то не искания, а желания. И докато вие повтаряте гласно тези желания, ще жънете овации, но решите ли да поставите по-конкретни искания, по-обосновани, по-смислени, вашата популярност ще пада и на ваше място ще изникнат нови хора, готови да крещят исканията на тълпата, ще се разцепите и ще започнете да се роите. С всяка стъпка към целта, след вас ще остават все по-малко хора, защото по-малко ще са тези, които ще ви разбират, и накрая ще осъзнаете, че сте останали сами, че сте намразени и отритнати и ще се запитате: “Защо  правихме всичко това, къде сбъркахме?”. И отговорът е никъде, просто това е редът на нещата.

Докато хората не повярват един на друг, докато не спрат да се гледат с недоверие, да си завиждат и да се надпреварват, вашата кауза е обречена. Въпреки своята маса, в същността си тълпата не е монолитна, а сбор от отделни личности, с различни желания, с различни проблеми – малки, незначителни, но важни за всеки един. Всеки от тях иска решение на собствения си проблем – значим за него, но не касаещ другия до него. Всеки от тях се надява и иска да бъде решен точно неговият проблем, като смята, че ще може да използва енергията на тълпата в собствена изгода, без да се налага да рискува и да действа сам, със собствени усилия. Всеки в тълпата се надява не той, а тълпата да реши неговия проблем. Силата и гневът на тълпата се коренят в страха на всеки един от съставящите я, в чувството му за безпомощност като отделна личност, и това я прави слаба в същността й.

Тълпата не е цялостно същество, тя пулсира – докато е в нея, отделният човек се чувства силен и могъщ, но в момента, в който излезе извън границите й, чувства необходимост някой да го защити от същата тази тълпа, от която той е бил част преди малко. Така в един момент хората се борят за нещо, а в следващия срещу него. И ако вие контролирате тълпата, то ние контролираме отделния човек, а той е градивната единица на вашата тълпа, така че ако помислите логично, ще разберете, че вие не контролирате нищо. Ще разберете, че всъщност ние сме тези, които контролираме всичко, и че самите вие сте контролирани от тълпата, а не обратното. Тълпата създава хаос, а отделният човек иска сигурност и тука идваме ние с нашите закони. Закони, които както казах, ние създаваме и утвърждаваме, закони гарантиращи някаква сигурност, но закони, предназначени за тълпата. Защото законите стоят над отделния човек, а ние стоим над законите именно, защото сме ги създали, защото ги познаваме, защото ние изграждаме системата и ние я управляваме. За да промените нещо, трябва да промените системата, за да промените системата трябва да минете през период на несигурност, дори на хаос. Защото всичко ново е плашещо, а всичко старо, макар и несъвършено, вдъхва сигурност. Тълпата иска промяна, но не в същността на системата, а в резултатите от нейното функциониране, а това няма как да се случи.

Помислете върху нашето предложение, това е вашият шанс. Всеки ден енергията на тълпата намалява. Тълпата иска бързи решения, защото насъщните проблеми притискат отделния човек, и когато вижда, че въпреки протестите, въпреки енергията на тълпата нищо не се променя, той се обезверява. Не си мислете, че можете да поддържате енергията на тълпата, това не е по силите ви, нямате нито опита, нито знанията как да го правите, нямате и пари. А ние имаме всичко. В нас са парите, наш е опитът, наше е и знанието как функционира системата, наши са и медиите. Всеки ден ние ще даваме гласност на най-налудничавите искания, на най-лумпенизираните елементи, на най-безумните “водачи” и когато отделният човек седне вечер пред телевизора, ще вижда хаос, безумия и лудост и сам ще се запита дали наистина иска да е част от всичко това. Това ли е промяната, за която се бори? И ще избере нас пред вас. Вие никога не сте имали шанс да спечелите. Именно в множеството на тълпата се крие нейната слабост, а в сплотеността и богатството на нашата малобройна група се крие нашата сила.

И дори да успеете да създадете някаква организация, да съберете някакви нормални хора около себе си, без пари нищо не можете да направите. Тълпата вярва в парите, а вие нямате пари. Ние няма да ви пречим, вие сами ще се убедите  в това. Няма начин да спечелите.А сега си вървете и помислете върху предложението, не ви остава още много време.

 

Олигарсите изригнаха: “Примирете се, промяната е невъзможна.”

Вчера в елитен столичен хотел се състоя поредната кръгла маса на която се обсъдиха протестите и последствията от тях. За разлика от останалите обаче, нейната цел бе да намери решение за тяхното прекратяване, а сред хората които я организираха изпъкваха редица крупни бизнесмени и някои политици. След бурни дебати, участващите стигнаха до общо становище, което разпространиха в социалните мрежи, където предимно се организира протеста:

Граждани на Република България,

Крайно време е да спрете с протестите, да се приберете по домовете си и да позволите на държавата и на нас да продължим по пътя си. Примирете се, промяната е невъзможна, не и в тази насока, която желаете. Всякакви искания относно повишаване на жизненият стандарт са смехотворни и нелепи, и по никакъв начин не отговарят на съществуващите условия. Вие и в момента получавате повече отколкото заслужавате, повече отколкото предполага чисто пазарният принцип на разпределение на благата. Погледнете се, колко от вас получават повече пари, отколкото им е официалната заплата? Всички вие, които ревете, че парите са ви малко и ни сочите с пръст за виновници, всъщност получавате благодарение на нашата благосклонност, повече пари отколкото сумата срещу която се разписвате. Ние се жертвахме и рискувахме да бъдем наречени престъпници, и погазихме закона за да ви даваме повече пари отколкото са минималните прагове определени от държавата, но вашата наглост и алчност нямат край и сега опиянени от безумието на тълпата, вие искате още и още, че искате и да ни съдите. Баста!

Не можем да позволим и няма да търпим това. В своето безумие вие издигате искания заплашващи стабилността на нашата държава, заплашващи безметежността на нашия живот. Вие искате да участвате във властта, да промените системата, да преразпределите благата. Кои сте вие, че си позволявате дори да мислите на тази тема? Стига толкова сме търпели вашето безумие. Вие сте тези, които 23 години ни тикахте властта в ръцете, само и само да се отървете от всякаква отговорност за вашият живот и сега когато видяхте, че ние сме натрупали богатства, че всичко което съществува на тази земя е наше, че всичко от което могат да се изкарват пари е в наши ръце, искате да ни го отнемете и да го ползвате наготово. Това няма как да се случи.

Да ние сме тези, които приватизираха бившите държавни предприятия, ние сме тези които теглиха кредити и не ги върнаха, и станаха милионери благодарение на това, ние сме тези които източваме еврофондовете, но в крайна сметка, ние сме тези които управляваме държавата. Вие сте тези, които ни завиждат за палатите, за последните модели лъскави лимузини, за имотите зад граница и парите в швейцарски банки, за живота който водим, но и вие сте тези които позволихте с безучастността си това да се случи. Късно е за промяна. Вие искахте закони, искахте сигурност и ние ви ги дадохме, но поискахте тези закони за себе си и те са само за вас, за да не се избивате от завист и злоба по между си. Я се погледнете на какво приличате, сто хиляди на улицата – милион неизпълними искания. Делите се на групи и групички, уж сте заедно в нещастието си, а не можете да излезете дори с едно общо искане. Казвате, че искате промяна, но не искате вие да я осъществите, а ние под ваш диктат. Но на нас промяна не ни е необходима, на нас и сега ни е добре и няма да играем по свирката ви. Ако искате промяна направете си партия и елате да премерим силите си на изборите, по нашите правила, да видим дали няма да станете като нас?

Ревете с пълен глас, че живеете в мизерия, в крайна бедност и безизходица, че сте отчаяни, обезверени и стресирани, че сте излишни. Нямаме жал! Да излишни сте, но вие сами се направихте такива, с вашата апатия, страх и недоверие един към друг, с вашето желание друг да се грижи за вас. И сега искате същото, вие не искате промяна, а подаяния. Издигате някакви патриотични лозунги и пеете химна на България, все едно, че ви е грижа за държавата, криете собствената си алчност зад кухи пози и кухи фрази, как България загивала, как щяла да изчезне от картата на света. Да ще изчезне, светът се глобализира, но ние няма да изчезнем, няма да се потопим в хаоса който искате да създадете, ние подсигурихме нашето бъдеще и това на децата си, докато вие пропиляхте вашето.

Затова отново ви казваме, примирете се, промяната е невъзможна. Приберете се по домовете си , доизживейте остатъците от жалкият си живот и бъдете благодарни и за малкото което ви даваме, защото, ако пожелаем можем да ви отнемем и него. Ние доброволно няма да ви дадем нищо повече от това което сме преценили, че можем да ви отпуснем. Ние доброволно няма да променим в системата нищо в посоката която вие желаете. Ние не сме глупаци и не работим срещу собственият си интерес. Но ще ви кажем едно, осъществяването на вашите желания минава през разрушаването на цялата система, на целият държавен апарат и изграждането му отново, така както вие бихте искали и мислите, че трябва да изглежда. Но това разрушаване води до хаос, хаос от който ви е страх, а ви е страх понеже подсъзнателно чувствате, че можете да разрушите всичко, но не можете да съградите нищо. За да направите каквото да било се иска саможертва, но не да се избивате безцелно, не да изгорите в един миг на протест, а продължителната болезнена саможертва на борбата. Но ние знаем, че ако има нещо в което сте уверени, то това е собствената ви безпомощност. Ние няма да се променим, нито ще променим системата, а вие е крайно време да приемете действителността.