Вълците казали в един слънчев ден, че дошло време зайците да си отдъхнат от техния тормоз. Рекли им, че вече всички зайци са равни и само Зайо Байо е по-равен от другите зайци. Та наш Зайо получил привилегията да вземе голям дял от червените пари. Парите били червени, защото били изцапани с кръвта на зайовите побратими изядени от вълците. Зайо обаче това не го притеснило, а дори го насърчило малка ферма за моркови да си купи. Започнал лакомия заек да се опиянява от миризмата на братската кръв и за вълк се помислил. Нощем моркови внасял нелегално в гората с ТИР-ове, денем „демократично“ движение срещу вълците водел. Засмели се вълците и дело завели срещу Зайо Байо. Че скъпото „Мазерати“ на гора от Казахстан било, казал смелият заек, а вълците му се изсмяли. Те знаели, че туй е вълк в заешка кожа, а старата поговорка гласяла, че заек на заек морков не вади. Подочул се обаче кучешки лай… Вълци и Зайовци Байовци побегнали ужасени от ехото, което повтаряло „Ну Заяц, ну погоди!“.
Posted by: vselena | октомври 13, 2008
Моркови контрабанда и червени пари за Зайо Байо
Публикувано в общество
Сънувах един такъв сън, не знам кошмар ли бе, или не, но се разказваше за някакви ангели.
Събрали се значи два ангела на едно възвишение, възвишението се казвало КОШЕ, а ангелите били – единият сянка, а другият – тъмнина. Светлина нямало. Започнало едно заиграване (надлъгване) между тях, къде е светлината?, оказало се, че голямата тъмнина я е отнела не само от сянката, но и от цялото войнство под сянката, или около нея. Останали двамата уж, а отстрани наблюдавали началниците им. Забравих да кажа, че тези ангели не били от рода на водачите, а от рода на посредниците. Нищо и никакви ангели, с рехаво оперение. Мазният ангел под възвишението КОШЕ, наблюдавал с нетърпение за един резултат, който се отнасял до изпратено от него писмо до сянката, в което си е отрязал крилата, но тъмнината умело не казва за целта на посещението си, а уж ала – бала, колко сме добри и колко сме храбри ние, които сме раждани в тъмнина. Освен това, цялата ви държава около КОШЕ също е наша, с много такива възвишения и ангелско войнство, разни плазмодий без крила, разни очакващи жаби ковач. Мазният ангел с прослужена старост но още млад, щял да се пенсионира, всъщност щели да го пенсионират от немай къде, защото Джордж Оруел бил казал, че във времето на универсална измама, революцията е да казваш истината, а истината изгаряла. Та изгорели му перата на мазния ангел и той паднал зле. Натъртил си дебелия задник, но наедрял на претенции, една от които била – да му плащат останалите около сянката едни камъчета, едни такива камъчета, които около КОШЕ ги наричали средства и били резултат от дейността на данъкоплатеца.
Такива работи. Сложни взаимоотношения между ангелите. Тъмнината винаги е била върху сянката, поне откакто е станало възможно това да се случи, а случката я нарекли – освобождение, пък то се оказало заробване.
Ангелски работи, какво да ги правиш? Не трябва да ги разбираш, а да ги избираш по време на избори, защото ти си сянката, а върху теб е цялото паднало ангелско войнство на мазния ангел из тъмнината, на неговия началник и накрая разбира се – на техния господ. Всеки район около възвишението КОШЕ си имал районен господ. Държавата около КОШЕ и тя си имала главен господ, и главен готвач.
Главният готвач от държавата на тъмните ангели, правел храна от събраните ангели в сянката, върху която показвали сложни съчетания на измамата и я ловели, по много прост начин. Всъщност, всичко е много просто. Трябвало им храна, за да летят, а летели, за да ловят храна. Проблемът бил, че летящите станали повече от производителите на „коше-рни“ блага и се започнала разправията …
Ако погледнем сериозно, тя никога не е спирала, още от идването на тъмните ангели върху сянката, или върху държавата непознаваща светлина, претърпяла катарзиса на предатателство и …попаднала под зависимост, вече 130 години, плюс още 500. Говорим не за стотици хиляди ангели, а за преобладаващо мнозинство от пернати, мислещи че са ангели, но убиващи ангелите. Виждащи оперение в огледалото, вместо да пипнат с ръка проскубаните пера върху трътката си.
Не си спомням името на държавата, но предполагам, че вие го знаете.
Накрая да забележа – никой да не си въобразява, че е светлина! Защото ако беше така, нямаше братята му да страдат, безплътните ангели (затова не споменавам за полове, сестри и жени, майки и бащи), а щеше да свети в мрака и да е истински знак, че нещо се прави, далече от „логиката“, както са свикнали хората да възприемат уж логиката и да ги преборват, със същата логика. Няма никаква логика.
На връх КОШЕ обаче, внезапно се изсипа мъгла, или из нищото наобиколи ангелите и се изсипа над тях. Стана им студено, не можеха да летят, защото отдавна не знаеха как се прави това, но се надлъгваха яко, поне на това бяха способни.
Мъглата се вдигна, изпари се нанякъде си и …остана един резултат, който е сигурно от надлъгването на ангелите на връх КОШЕ.
Ето го и него:
http://www.box.net/shared/c4s6c5ss51
В памет на Лукав Светлинов.
By: m88m on октомври 13, 2008
at 4:58 pm