„От какво се страхуват работодателите в България и вобще страхуват ли се или са постигнали съвършенна безнаказаност? Ето това беше  въпроса поставен за разглеждане на конгреса на най-новата революционна организация в България. За всички в държавата, особенно на управляващите е ясно и те даже го толерират неплащането на данъци върху реалните осигуровки на работниците, неплащането на извънреден труд, неспазването на изискванията за точно определена длъжностна характеристика и картелното споразумение отсносно нивото на заплащане. Разбира се управляващи, опозиция, журналисти и работодатели са се оплели, като свински черва и много внимателно симулират някаква борба помежду си. Тази борба се изразява в една добре премерена, псевдо компроматна война. Всички видяхме какво се случи с бъдещия бивш лидер на СДС, който за да го оставят на мира абдикира от поста си и разбира се всички обвинения срещу него ще останат в забвение, той обаче не беше атакуван затова че не осигурява работниците си върху реалната им заплата, както и за това, че предприема значителни съкращения без да предлага обезщетение на работниците си. Истина е, че кодекса на труда не го задължава, но като политик борещ се за доверието на хората е логично първо да покаже загриженост към собствените си работници, като пример за начина по който смята да управлява държавата. Таова е само един от многобройните примери с които е пълна българската действителност. Какви мерки може да предприеме обикновенният работник, за да защити своите интереси и да отстоява да се изпълняват поне малкото останали му по-закон права? Да се обърне към съществуващите синдикати? – едва ли, те също са напълно компрометирани, а и в повечето фирми синдикати няма и не се допуска тяхното създаване. Единствен остава пътя на нелегалната борба и създаването на групи, които да напомнят на работодателите, че те не са над закона, а носят отговорност за своите действия или бездействия. Тези групи, ще имат за лице един нов синдикат, синдикат който ще поставя исканията, а ако те бъдат пренебрегнати ще се обръща за подкрепа към тези групи. Първата крачка е обединяването на работниците, като се разкрият и сплашат  доносниците и подлизурките назначени от работодателите със специална задача да следят своите колеги. Следващата стъпка е подаването на групови оплаквания във Инспекциите на труда по-места, както и в другите институции регулиращи взаимоотношенията работник работодател. Това разбира се е стъпка от почти символичен характер и нейната цел е да се покаже, че е имало опит проблемите да бъдат решени по законов път. Ако това не даде резултат, което е почти сигурно, ще се пристъпва към подривни действия спрямо собственоста и физическата цялост на особенно наглите работодатели.“