Студентът влезе в парламента под презрителните и надмени погледи на депутатите. Придърпа стола и седна на единственото свободно място окло кръглата маса.
- Знаеш ли ти кои сме? – започна разговора премиера – Срещу кого сте тръгнали вие? Една наша дума и ще ви разпръснем, като пилци.
- Знаем. Нали ние ви избрахме.
- А като сте ни избрали, защо сега се бунтувате? – намеси се Царя
- Защото сега му дойде времето.
- Слушай момче,- намеси се Догана – защо така с рогата напред, помисли, неможе всички да са добре, сега ти имаш шанс. Присъедини се към нас, ще ти уредим служба.
- Каква служба ще ми предложите, не разбирате ли че сте уволнени?
- Тези неща не стават така момче – намеси се Командираа – тука има демократични принципи и те трябва да се спазват. Щом като не искаш тях, трябва да дойдем ние.
- И вашата попара я събрахме, нали сте от една майка сукали?
- Само така младеж, вън циганите и турците от парламента? – изкрещя възторжено Фашиста – Ние сме бъдещето на тази държава.
- В нашата България не ще бъде така, както е сега . В нея всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони – и за турчина, и за евреина, и прочие. Каквито и да са, за всички еднакво ще е. Ние не гоним турския народ, нито вярата му, а царя и неговите закони – с една дума, продажното правителство. В България не ще има цар, а народно управление, и всекиму – своето. Всеки ще си служи по вярата и жестоко ще се съди, както българинът, така и турчинът. Свобода и чиста република!
- Не разбрахте ли – намеси се Генерала – вашата песен е изпята, сега идва моят ред!
- Тук май никой не ме слуша. Политическата класа умря, Вие доказахте в продължение на 20 години, че сте неспособни да се справите с проблемите тежащи на народа, а щом сте се провалили то значи и сте безполезни, и ненужни.
- Че кой ще управлява? – попита Премиера
- Ние
- А вие кой сте? – попитаха всички в един глас.
- Ние сме тези, които лъгахте през всичките тези години!
- Но вие не знаете как да управлявате, как ще се справите без нас? – хитро примигна Догана
- Е вие като знаехте, какво направихте?
Бравос, прави сте, защо ни е тази демокрация?! Друго нещо си е диктатурата! Затуй отново ще изрева: да живей славната БКП! Бравос, за вас песни един ден ще се пишат!
By: Ангел Грънчаров on януари 13, 2009
at 3:46 am
Днес за теб, утре за нас! Утрешния ден се надяваме да принадлежи на по-добри хора, които няма да възхваляват тирани. Но за съжаление днес трябва да пеем за философите и тираните Ангеле, воеводо кърджалийски…
By: vselena on януари 13, 2009
at 5:11 am
Пст !
Врага бди !
Вашта мамка !
Ште ви пратим в Кремиковци !
При дядо ти ште те пратим!
Само с кръв ша я дадем !
Пст !
Какво се обяснявате, бе !
Ние се бихме в шумата ,
а вие само викате страхливо !
Докато спите , пияни от снощи баба ви ще гласува за нас !
Докато си чатите
и мислите какво да пишете дядо ви ще гласува за нас !
Миналият път ви върнахме мандата, но Си Върнахме си държавата ! Глупаци.
Мислехте, че ще промените нещо.
Само ни помгнахте да станем капиталисти.
Нас г-жа Тачър ни учи, бе хайлязи !
///това е истина. Г-н Горбачов е откритие на Маргарет Тачър ! ////
Ако ви стиска четете Маркс и Енгелс и го направете като нас .
СЛЕД 100 ГОДИНИ !
Айде, че описвам апартамента на Иванови.
By: Владимир Йосифов on януари 13, 2009
at 8:59 am
Много ми прилича на „Приказка за стълбата“ от Смирненски, още тогава го е казъл човека …
By: Kuni on януари 13, 2009
at 12:53 pm
И на мен ми напомни на „Приказка за стълбата“ по някакъв начин.
Трябва да променим системата, а не хората вътре, защото, минавайки по стълбата нагоре, хората си дават всичко на дявола и стават като предходните изроди. И като казвам „системата“, нямам предвид да махнем демократичната система, а напротив – трябва да я направим още по-демократична, за да започне най-сетне, след 20 години, да започне да функционира като реална демокрация. Трябва да се наложи граждански контрол върху случващото се в Парламента. Да се въведат вотове на недоверие от народа, които да имат статут на законови решения. Да се въведе и работеща система за референдуми, които също да имат статут на законови решения, а не само на информативни допитвания, както е днес.
Иначе сме обречени.
By: Selene on януари 24, 2009
at 3:26 pm
Преди 20 г. бях на 40,радвам се че много неща ми станаха от ясни,по-ясни,че чак исри излизат.Много неща са от тъжни по-тъжни и докато бях безумен оптимист,станах реалист, с този начин на мислене и правене стигнахме до „кривата круша“ и няма мърдане. На моите деца и тяхни приятели казвам – родих се в лъжа, порастнах в опашати лъжи,и остарявам в рунтави лъжи,тъжно,но е факт.
By: Румяна on март 6, 2009
at 1:32 pm
zdravei te koito i da ste ili koqto i da stye
By: ani on май 17, 2009
at 11:02 am