О, бесило славно!
По срам и по блясък ти си с кръста равно!
Дали? Виждал ли е някой как се отбелязва обесването на Левски и разпването на Исус в милата ни татковина? А как се празнуват рожденните им дни? Някой всъщност знае ли, кога е роден Апостолът на свободата? За единият се говори, че е наш Спасител, а другият си остава клише, използвано всеки път когато е необходимо някой политик да блесне в очите на избирателите си. През двадесети век хората разцепиха атома и стъпиха на Луната, но въпреки това и до ден днешен 95% от населението на Земята вярва в безумия. Всъщност дори вярващите използват собствената си многочисленост като аргумент за правотата си. Ние българите не сме по-различни. А защо трябва да бъдем? Идва Гергьовден-денят на Българската армия. Защо точно тази дата е избрана за празник на въоръжените ни сили? Защо не е датата на някоя славна победа, като тези над Византия(има голям избор от дати) или над сарацините, или при Клокотница. Ако е търсен символизъм то тогава – създаването на първата българска легия или на Хвърковатата чета, или дори онзи първи триумф след 5 вековното робство на връх Шипка? Защо точно Гергьовден? Покровител на ратниците бил светията ще речете. И зарад туй не е. Всичкото чудо е зарад жертвения агнец. Тъй де, овчарите трябва да благодарят на светията, че толкова време стрижат и доят овцете, а простите добичета си траят. Но както се казваше в един филм, бог нямаше да ги направи овце, ако не е трябвало да бъдат стригани. Но улисани в собственото си безумие забравихме за агнето на жертвеника. Един човек умря на кръста, заради вярата си ,преди 2000 години и го обявиха за Бог. Стотици български мъченици отиваха към своята Голгота, заради свободата и убежденията си, но днес са потънали в забрава…поне до следващите избори.

Гергьовден

Ликуй, народе! Старо и младо,
хвалете и днес бога и царят!
Днес е Гергьовден. От овце стадо
тъй блейше вчера подир овчарят,
когато тоз цар, безгрижен, глупав,
както и сички царьове земни,
поведе стадо с кривакът хубав
и с умни псета – министри верни,
без портфейли, но и без заплата,
на кои същ цар и да погледне,
„Блазе й – би казал – живей овцата
и от народът мой по-честито!“
И тръгна стадо с агнета дребни,
върви и крета от път убито,
та сичко младо под нож да легне
за свети Гергя – божи разбойник…
Бездушен, глуп, изгнил покойник
жертви ли иска? Иска овчарят,
гладното гърло, попът пиени,
както от тебе, народе, царят
иска за свойте гнусни хареми
и за тез, що те мъчат, обират;
а ти им даваш потът, кръвта си
и играйш даже, кога те бият!
На – днес богати и сиромаси,
пиени там – те песни пеят
и хвалят с попът бога и царят…
Ликуй, народе! Тъй овце блеят
и вървят с псета подир овчарят.

Христо Ботев
(за тези които не знаят кой е авторът на стихотворението)