Един ден от всички онези, които съм имал отредени на таз земя, разговарях с мой колега за отчитането на дейност. Изказвах негодуванието си от това уникално явление, когато осъзнах, че всички щяхме да сме олимпийски шампиони, ако това беше спорна дисциплина. Повечето хора непрекъснато отчитат дейност без да вършат каквото и да е било. Започват в училище, университета, работата, семейството и обществото. Това се преживяваше, докато и аз не бидех принуден да отчитам дейност. Съпротивата беше невъзможна поне на този етап и това ме накара да се замисля… Ами ако до края на живота ми е така? Какво ще пише на надгробния ми камък-ЕДИН ОТЧЕТЕН ЖИВОТ? Друг приятел сподели с мен, че той трябвало с години да участва в този театър на абсурда. Накрая разбрал, че не е важно какво си свършил, а какво си отчел. Върхът на цялото безумие беше, когато виждах хора които симулират някаква активност и си вярват, че всъщност правят нещо. Тук дори и разумните аргументи не вършеха работа, но разбрах поне, защо на приказки сме най-великите. Моля да ме извините, но трябва да ходя да отчета дейност. Останете си със здраве!