Горските пчели събирали с много труд хубав медец, ала вземал им го Мечо Пух – най-безцеремонен крадец. Те протестирали, но въпреки всичко, мед пак събирали. Ненаситната мечка обаче била с бездънен търбух. Пчелният мед редовно крадял мечокът-алчният Пух. Безгласни били пчелите прости, защото никоя не искала да и идват неканени “гости”. Така грабителите свои добре насърчавали, каквото заработели, без бой им дарявали. Магаренцето Йори веднъж направило забележка, на дебелата лакома мечка и пчелите забръмчали, вой до небесата надали. Урок необходимо било да получат, да мълчат трябвало да се научат. Пример прекрасен им дали: В дълбоките мрачни гори, Прасчо потрошил Йори с метални тръби! Под старата зелена сенчеста бука, свинята мръсна нанасяла удари с чука. Че туй било дело богоугодно, полезно за пчелите и благородно, тъй Тигър обясняваше с тон ведър и напорист, и че властта била преборила страшен терорист. Пчелите безумни слушаха в захлас, готови бяха да им подарят отново своя глас! По старому всичко в гората пак си вървеше, всеки със власт, на пчелите душите крадеше.