Един човек – един глас! Това беше един от призивите за борба с апартейда. Мисля, че е подходящ и за държава, в която хората са разделени не на бели и черни, а на правоимащи и правонямащи. Тия последните обаче не са лишени съвсем от права. Може да не могат да ползват конституционните си такива, но имат безброй други:
1. Всеки има правото да се роди беден и да има господар
2. Всеки има правото да работи в мина ако гласува както трябва
3. Всеки има правото да продаде гласа си за 30 лева и пиле на грил
4. Всеки има правото да бъде ограбен от някой, който си е продал гласа за 30 лева и пиле на грил
5. Всеки има правото да бъде застрелян на улицата
6. Всеки има правото детето му да си купува наркотици в училище
7. Всеки има правото да бъде рекетиран от държавни и частни монополисти
8. Всеки има правото да задлъжнява на банките неимоверно
9. Всеки има правото да си купува долнопробни храни и напитки
10. Всеки има правото на нискокачествено образование…
Както виждате дори правонямащите разполагат с голям набор от права. Помислете си за миг какво би станало с един относително честен човек, който се отказва от ПРАВОТО си да работи за жълти стотинки и в същото време не разполага с финансови средства. Той е обречен на гладна смърт. Свободата да умреш от глад не е никаква свобода, казваше сержант Харпър.
Един човек – един глас! Ехото от нашето мълчание ни постави в положение на правен апартейд. Ако само един човек се опълчи и изкрещи, то гласът му не ще значи нищо, ще бъде глас в пустиня. Но да се отказваме от силата на гласа си е още по-лошо. Във вълната на милиони гласове можем да удавим онези, които до вчера не искаха да слушат. Време е за промяна!