Често си задавам въпроса, ако Ернесто Гевара се беше родил в друго време, дали би станал отново комунист. Лично мое убеждение е, че младият аржентинец избира комунистическите идеи, защото в епохата, в която живее те носят революционният дух на времето. Мразен от много и обичан от още повече, той си остава международен символ за борба с подтисничеството, макар и воден от утопичните идеи на комунизма. Той не търси самоцелно властта и когато я постига просто се отказва от нея. Заменя я за африканските джунгли и боливийските планини, където намира и собствената си гибел. Ако беше роден в Европа или Северна Америка през 17, 18 или 19 век сигурно щеше да е като Кромуел, Джеферсън или някой от френските революционери.

А какво ли щеше да стане ако живееше днес в България. Мисля, че единственият логичен отговор е, че на г-н Станишев ще му се стори тесен света. Колкото до Доган и Кобургготски, съм убеден, че ще си обръснат брадите, защото само мисълта за „брадатите“ ще ги кара да изпадат в психосоматичен шок. Спомням си на 14 януари как полицията смаза студентските протести. Ако Че Гевара бе станал свидетел на това, то днес „червеният рокер“ вече щеше да търси политическо убежище в някоя друга държава. Но всичко това са хипотези. Ернесто Че Гевара не е сред живите, а и не мисля, че е необходимо митологизирани личности да ни преподават уроци по демокрация. Днес 14 юни е рожденният ден на един борец за свобода, а личности като него не принадлежат на отделни партии, релиигии, идеологии или нации, а на всички свободни по дух хора. И нека на предстоящите избори да си припомним, че господари има само там където има роби.
HASTA LA VICTORIA SIEMPRE