Подобен акт на признателност, от страна на Либийския мега-супер-държавен глава към българският бивш „кормчия“, може да бъде израз само на високохуманни чувства. Муамар Кадафи изразява благодарността си по този начин към българските управници. Благодарност за бездействието им по време на процеса срещу медиците. Благодарност за това, че България не изпрати командоси да го убият и да отвлекат сина му с цел размяна на заложници. Благодарност за това, че българската държава се съгласи да преговаря с терористи. Благодарност за това, че управниците ни допуснаха осъдителна присъда, която да е финале гранде на един фарс. Благодарност за това, че България беше принудена от държава от третия свят, да загърби държавните си интереси. Баш главатарят на джамахирията заяви, че ако утре от Грийнпийс подгонят господата Кобургготски и Първанов за престъпления срещу съотвено флората и фауната, то и на тях ще им гарантира политубежище. Либиецът обеща за ловеца грандиозни сафарита, но беше малко резервиран към испанеца, относно неговата дървосекаческа мания. Станишев в открито писмо до Кадафи заяви, че се притеснява да не го сполети съдбата на нашите медицински сестри и да бъде взет за заложник. Вождът на Либия, също в открито писмо успокои Серго, че в България никой няма да даде пукната пара за него, но ако поиска да се завърне, сигурно ще се наложи либийската държава да плати на българската.

Още на входа на храма Исус беше посрещнат от двама здравеняци, които не приличаха на римски войници, но имаха вериги от злато по себе си.
-Аз съм синът божи, им рече Исус.
Единият от двамата човекоподобни му отговори:
-Киро от свещоливницата няма синове, така че не ни лъжи, а кажи кой си?
-Аз съм Исус.
-Кой Исус?
-Христос.
-Съжалявам, но нямате записан час за среща с митрополита.
-Ама защо?
-Сега е зает. Купува си новата S-класа на мерцедес. Ако носиш дарения можеш да ги оставиш на нас. Квитанции обаче не даваме.
-Вие да не сте търговци, ги попита Исус…
-Не! Свещенници сме. Айде ако няма да даваш нищо прав ти път страннико…
-Бог ще ви накаже, се развика Исус.
-Това не ни притеснява, Той отдавна не се е мяркал по тези места, смеейки се отговори единият свещенник. След това бавно взе кръста си златен-елмазен и се запъти към останалите сребролюбиви черноризци-христопродавци.

Модернизацията на автобусната мрежа ще започне от пролетта, защото очакваме зимата пак да ни изненада. Новите автобуси ще са наше родно производство. Педалите на двигателя ще се въртят от 4 жители на някой цигански квартал. По този начин се очаква да бъде нанесен удар върху безработицата сред циганите. Азис пръв прояви интерес да върти педалите, защото според него той имал опит в тази област. Отвън автобусът ще бъде брониран, за да не бъде убит случайно някой от пътниците, от заблуден куршум по мирните софийски улици. В предната си част машината ще има монтиран таран, за да преодолява по-лесно уличните задръствания. На седалките ще са поставени телевизори, които да помагат за убиване на времето на времето между две спирки. Преди да успеете да изгледате всички серии на „Дързост и красота“, времето ще е отлетяло и вие ще сте на вашата спирка. Ако сте пропуснали да си продупчите билета, до вас ще се приближи учтив служител на ГЕСТАПО ( Главен Екзекутор на СТолична Автобусна ПОлиция) и ще ви предложи да ви продупче ухото с девет милиметров перфоратор. Всеки пътник ще може да сподели седалката си безплатно с клошар, джебчия, ексибиционист или луд. Най-голямата придобивка е за пенсионерите. Ако докато сте чакали автобуса, сте достигнали до пенсионна възраст, в новите автобуси ще има гише, на което да си получавате пенсията. Ако ли пък по време на пътуването се окаже, че вече пенсия не ви е необходима, то тогава за вас пенсионери ще има осигурени криогенни камери. Така ще се запазите в добро състояние за роднините си, ако ли са останали живи такива, когато (ако) автобусът стигне до вашата спирка.

В няколко петзвездни хотела на Черно Море е забелязано наличието на глисти. От РИОКОЗ веднага излязоха със становище по въпроса. Според специалистите глистът е кръгъл червей, паразит в червата, който се храни на готово от вече смляната от гостоприемника храна. В конкретният случай, обаче не ставало дума за глисти, а за друг вид подобни паразити. Сигналите били подадени от неинформирани чужденци, които за първи път виждали български политици. Последните се били изпънали на плажа като детски глист в черво, което привлякло вниманието на западняците. След продължително наблюдение, западноевропейските туристи стигнали до извода, че това може да бъдат само глисти. Преди да разбере за какво точно иде реч, Бойко Борисов побърза отново да се изтъкне. Той заяви с цел самохвалство, че е убил най-противният глист на света. От БСП декларираха, че това е долна лъжа и поредният предизборен трик на опозицията, защото никой от ръководството на столетницата, скоро не е умирал от насилствена смърт.

Ако Готъм сити си има свой милиардер-БАТМАН,то България си има свой премиер-ВАТМАН. Наскоро обаче се сдобихме с една нова-стара придобивка. Ако древните римляни са почитали двуликият ЯНУС, то съвременните българи вече почитат двуликият ЯНЕ. Странно съвпадение на имена, нали? Напоследък за съжаление, аналогиите с прочутата сага Междузвездни войни също зачестиха:

Една от политическите формации в републиката, която се опитва да върши разни долнини и подлости е изобличена от амбициозен политик. Той обещава да въведе законност и ред отново в републиката, ако му бъде дадена властта. Истината обаче е, че реалните му цели са също толкова долни, колкото и на онези, срещу които уж се бори. Той се стреми към абсолютна власт и е замесен в конспирация с тези, които нарича престъпници. Лукас нарече този епизод „Невидима заплаха“. Докато го гледате обаче бързо осъзнавате, че всичко е просто, ясно и очевидно.
Гореизложеното кратко резюме може да опише напълно точно и някои аспекти на днешната политическа ситуация в България. Въпросът сега е дали това наистина е НЕВИДИМА заплаха или просто ние не искаме да я видим.

Медицинската новина заплашва да съсипе предизборната кампания на тримата велики кормчии на нашата скромна държава. Лекарите от правителствена болница веднага отрекоха „новината“. Те категорично заявиха, че не е възможно г-н Заграбиимотски да има това заболяване. За да бъдеш болен от мозъчен тумор било необходимо преди всичко да имаш мозък, заяви представител на медиците. Във връзка с този случай другите два политически колоса от тройната коалиция излязоха със съвместна пресконференция. СърГей СтанаШеф и КрадиМед Сятаган казаха, че това е дезинформация от страна на опозицията. Лидерът на „Дайте си Парите на Сокола“ (ДПС), г-н Крадимед Сятаган сподели, че утре по тази логика щели да го обвинят, че има и болна съвест. Всички знаят обаче, че те съвест нямат и никой няма да се хване на подобна лъженовина. Симеон Заграбиимотски декларира намерението да си присади поне гръбначен мозък за в бъдеще. Оказа се обаче, че СърГей СтанаШеф бил неподходящ като донор. Хирурзите категорично заявиха, че от безгръбначно не могат да вземат гръбначен мозък.

Този слух се носи из въздуха като черна мъгла. От страх да не бъде линчуван бъдещият бивш премиер наема рицарите на тъмната страна на силата, за да бдят над свещенните му телеса ден и нощ. Едновременно с това, те ще използват познанията си за контрол над съзнанието, за да принудят повече хора да гласуват за г-н Станишев. Техниките, които ще употребят за тази цел са основно две. Едната се нарича „внушение посредством 30 лева и една кокошка“, макар че на напоследък ползват печени бройлери. Втората техника обаче е изцяло на психологическо ниво. Ситските лордове подготвят такъв физически тормоз за отделният гласоподавател, че избирателят се срива психически и дава гласа си за тъмните сили. И двете методики са абсолютно безотказни. Защо точно сити е избрал нашенският „Палпатин“ Станишев, вероятно защото се е притеснявал, че ако избере гладни за охрана, може да си получи заслуженото. Самият той сподели, че вместо ситски лордове предпочитал да има до себе си травеститски лордове, но и това щяло да стане рано или късно. Така дори охраната на Кадафи щяла да спре да удивлява цивилизованият свят.

Често си задавам въпроса, ако Ернесто Гевара се беше родил в друго време, дали би станал отново комунист. Лично мое убеждение е, че младият аржентинец избира комунистическите идеи, защото в епохата, в която живее те носят революционният дух на времето. Мразен от много и обичан от още повече, той си остава международен символ за борба с подтисничеството, макар и воден от утопичните идеи на комунизма. Той не търси самоцелно властта и когато я постига просто се отказва от нея. Заменя я за африканските джунгли и боливийските планини, където намира и собствената си гибел. Ако беше роден в Европа или Северна Америка през 17, 18 или 19 век сигурно щеше да е като Кромуел, Джеферсън или някой от френските революционери.

А какво ли щеше да стане ако живееше днес в България. Мисля, че единственият логичен отговор е, че на г-н Станишев ще му се стори тесен света. Колкото до Доган и Кобургготски, съм убеден, че ще си обръснат брадите, защото само мисълта за „брадатите“ ще ги кара да изпадат в психосоматичен шок. Спомням си на 14 януари как полицията смаза студентските протести. Ако Че Гевара бе станал свидетел на това, то днес „червеният рокер“ вече щеше да търси политическо убежище в някоя друга държава. Но всичко това са хипотези. Ернесто Че Гевара не е сред живите, а и не мисля, че е необходимо митологизирани личности да ни преподават уроци по демокрация. Днес 14 юни е рожденният ден на един борец за свобода, а личности като него не принадлежат на отделни партии, релиигии, идеологии или нации, а на всички свободни по дух хора. И нека на предстоящите избори да си припомним, че господари има само там където има роби.
HASTA LA VICTORIA SIEMPRE

Българският исторически корифей Божидар Димитров, реши да подкрепи радикален закон, който забранява на пушачите да се вихрят с никотиновия дим в асансьорите. Досега той подкрепяше по блестящ начин само исторически тези като: „Левски-безумният самоубиец, черният Поп-ангелът на свободата“ и „Християните-серийните подпалвачи на Рим“. От днес подкрепата му ще има по съвременен вид. За съжаление както винаги имаше и недоволни. Няколко майки от жилищния блок на прочутият професор се оплакаха пред медиите. Досега децата им с нетърпение очакваxa г-н Професорът да слезе от асансьора, за да могат след него да се качат в тясната кабинка и да подишат безплатно обогатен на никотин и катрани въздух. Новата разпоредба щяла да ги лиши от тази благинка, а пари не им достигали да си купуват сами цигари и да обгазяват „стаичката на удоволствията“, както децата наричали галено асансьора. А истинският БОЖИ ДАР, на който всички подрастващи се надявали, бил рак на белия дроб, който ще „извини“ отсъствията им в училище. Професорът обаче не прие и този аргумент като каза, че трябва да се ходи редовно на даскало, за да могат един ден да станат и те професори и да пушат в асансьорите.

Един човек – един глас! Това беше един от призивите за борба с апартейда. Мисля, че е подходящ и за държава, в която хората са разделени не на бели и черни, а на правоимащи и правонямащи. Тия последните обаче не са лишени съвсем от права. Може да не могат да ползват конституционните си такива, но имат безброй други:
1. Всеки има правото да се роди беден и да има господар
2. Всеки има правото да работи в мина ако гласува както трябва
3. Всеки има правото да продаде гласа си за 30 лева и пиле на грил
4. Всеки има правото да бъде ограбен от някой, който си е продал гласа за 30 лева и пиле на грил
5. Всеки има правото да бъде застрелян на улицата
6. Всеки има правото детето му да си купува наркотици в училище
7. Всеки има правото да бъде рекетиран от държавни и частни монополисти
8. Всеки има правото да задлъжнява на банките неимоверно
9. Всеки има правото да си купува долнопробни храни и напитки
10. Всеки има правото на нискокачествено образование…
Както виждате дори правонямащите разполагат с голям набор от права. Помислете си за миг какво би станало с един относително честен човек, който се отказва от ПРАВОТО си да работи за жълти стотинки и в същото време не разполага с финансови средства. Той е обречен на гладна смърт. Свободата да умреш от глад не е никаква свобода, казваше сержант Харпър.
Един човек – един глас! Ехото от нашето мълчание ни постави в положение на правен апартейд. Ако само един човек се опълчи и изкрещи, то гласът му не ще значи нищо, ще бъде глас в пустиня. Но да се отказваме от силата на гласа си е още по-лошо. Във вълната на милиони гласове можем да удавим онези, които до вчера не искаха да слушат. Време е за промяна!