Предизвикана от коментарите по неин адрес г-жа Юлиана Плевнелиева даде първото си откровено интервю за българските медии, публикувано във вестник „Капитал“:

- Г-жо Плевнелиева, напоследък вие или по-точно вашата липса станахте основно занимание за редица български журналисти. Как приемате това?

- Не ме интересува. Стремя се да живея така, както съм живяла и преди, като не допускам външни фактори да оказват влияние върху мен, и живота на моето семейство. Смятам, че съм надраснала глупавата зависимост характерна за голяма част от българите – „Ама какво ще кажат хората.“ Хората могат да говорят каквото си искат, но аз не съм длъжна да се съобразявам с тях.

- Но все пак вашият съпруг бе избран от същите тези хора за президент на България. Това не ви ли прави автоматично първа дама със съответните задължения?

- В президентството няма такава служба като първа дама и съответно задължения произтичащи от нея. Аз не съм се кандидатирала за първа дама, не съм поемала ангажимент към никого и съответно не виждам защо трябва да променя начина си на живот според очакванията които журналистите втълпяват на хората. Ами, ако президент беше станала жена, тогава мъжът и ли щеше да е първата дама на републиката, щеше да ходи по коктейли и да си бъбри с другите дами от „висшето общество“? Смятам, че това е някаква патриархална отживелица и доста сексистко очакване.

- Да оставим за момент очакванията на обществото. Вашият съпруг бе избран за президент, което е едно признание и успех за него като човек. Има една мисъл, че „Зад всеки успял мъж, стои една силна жена.“ В този смисъл, ако не като първа дама според очакванията на обществото, то поне като съпруга на мъжа когото обичате, не беше ли вашето място до него, по време на стъпването му в длъжност?

- Не смятам, че да си президент на българите е някакъв особен успех. Ако сте били внимателни, сте забелязали, че и любимият на мнозина премиер изказа подобно мнение. Ще цитирам по памет – „Който и да бях посочил щеше да стане президент!“, това каза премиерът след изборната победа. Това бе огромна обида, присъща на екземпляри от чиито среди произлиза г-н Борисов. Но той дори не осъзна последиците на дебелашкото си изказване. Именно тези негови думи урониха веднъж престижа на мъжа ми, втори път престижа на институцията и накрая поставиха под съмнение интелигентността на обществото. Изборът на президент бе сведен до един фарс. До цирк, а аз отказвам да съм част от този цирк. Тъй като според неговото изказване излиза, че този успех е изцяло негов, а не на мъжа ми, то явно, че моето присъствие не бе необходимо, а бе необходимо това на силната жена до Борисов, но тъй-като и тя липсваше, то явно думата успех би трябвало да я сложим в кавички. Ние жените не обичаме цирковете и аз отказвам да играя ролята на силната жена, забавляваща публиката в цирка на премиера. Ще трябва доста да почака.

- Вашите думи са доста силни. Не смятате ли, че по този начин и вие уронвате престижа на президента и имиджа на мъжа си? Не затвърждавате ли думите на премиера които цитирахте по-горе, и по този начин да придавате на мъжа си ролята на марионетка поставена на поста президент на България? Всъщност вие не се ли възпротивихте на неговата кандидатура?

- Аз от самото начало бях против подобна кандидатура, както и вобще против обвързването му с този индивид Борисов. За съжаление мъжът ми е идеалист и смята, че би могъл въпреки всичките недостатъци на премиера да работи за бъдещето на България. В самото начало, ако си спомняте, той беше против кандидатирането си за президент, но в последствие видя в това възможност да се отскубне от челичените премиерски лапи и да изрази собствените си виждания относно политическата, икономическата и социална среда в държавата, и да работи за тяхното подобряване. Ние сме модерно и свободно семейство, което цени свободата на партньора, затова аз уважавам неговият избор дори и да не го подкрепям, както и той уважава моят избор да не играя ролята на първа дама.

- В такъв случай къде виждате вашето място като съпруга на президента, докато той изпълнява служебните си задължения?

- Не и в президентството, аз виждам моята роля в това да съхраня семейството ни, по времето на този очаквам не лек мандат, да му осигуря един семеен остров на стабилността. Място, където да може да избяга за момент от тежките си служебни задължения.

- Виждаме, че вие изключително много държите на семейството си и на неговата неприкосновенност. Живеете в затворен комплекс, далеч от по-голямата част от обществото, не търсите публични изяви и не желаете да се възползвате от възможността да сте център на медийното внимание. Не желаете да промените и начина си на живот. Не смятате ли, че издигате една прекалена стена около себе си и семейството си, че се поставяте в изолация? И няма ли опасност това да ви направи лоша шега?

- Аз споделям максимата – „Моят дом е моята крепост“ и да, държа на семейството си и неговата неприкосновеност, особено в България, където жълтата преса е сопсобна на невиждани низости. Смятам, че мой дълг е да осигуря на трите си деца една нормална среда и да ги предпазя от недостатъците на обществото в което живеем. Не виждам, как това би могло да ми изиграе лоша шега. Нали не ми казвате, че трябва да живеем в някое гето, да давам интервю на всеки който ми поиска, да прескачам от шоу в шоу и по този начин да демонстрирам обществената си ангажираност?

- Разбирам, че нямате особено високо мнение за обществото в България и сте заели защитна позиция, нещо характерно за всяка жена и майка, но не би ли било по-добре да излезете от нея и да преминете в настъпление? В момента във вас са вперени погледите на цялото общество и особено на женската част от него. Сочена сте за пример и дори ви се възхищават. Въпреки, че не желаете, вашите действия оказват влияние върху обществото, а голяма част от нежната полвина се стреми да ви подражава. Помислете си обаче, какво би станало, ако всяко българско семейство издигне стена около себе си? Какво се случва в такъв случай с обществото? Ако всеки се затвори в своята крепост, рано или късно тя ще бъде превзета, точно от пошлостта от която се опитвате да се спасите. Човек трябва да може да живее и общува с обществото такова каквото е и, ако то не му харесва да се стреми да го промени, чрез действия и открито изразяване на гражданска позиция. Дори да успеете да опазите за известно време децата си, то няма как да предотвратите сблъсъка им в един по-следващ етап с действителността от която сте ги изолирали. Дали тази действителност ще бъде по-добра или по-лоша от сегашната зависи и от вашите усилия. Именно в този аспект, вие бихте могли да използвате възможността, която ви се дава като жена на президента, възможност отдаваща се на малцина и да влияете, и променяте мисленето на обществото, чрез вашите действия и откритото изказване  и отстояване на позиции. Наистина такава позиция като първа дама няма официално разписана, но вие може да сте тази, която да придаде значение и изпълни със смисъл това творение на общественото мнение. Всички ние сме част от тази държава и нашите функции не са разписани никъде другаде, освен в сърцата ни. Ако искаме да имаме даржава и да се наричаме граждани, то трябва да бъдем активни, да бъдем ангажирани, останалото е просто отлагане на неизбежният край . . .

В специално интервю за списание „Тема“ германският канцлер Ангела Меркел сподели впечатленията си от срещата с българският премиер ген. Бойко Борисов:

- Г-жо Меркел, как бихте определили българският премиер г-н Борисов след срещата си с него?

- Вашият премиер г-н Борисов е изключителен човек. Той е обаятелна и пряма личност, която не се страхува да изрече на глас това което мисли, без да се съобразява с евентуалните последици които думите му биха имали върху политическият му образ. Това качество е рядкост в днешната политическа реалност, а може би точно то ни е необходимо днес за да можем да се преборим с настоящата криза, която е не само финансова, но и криза на доверие в политическата класа като цяло в световен мащаб. В този смисъл съм възхитена от премиера Борисов и смятам, че моите европейски колеги имат много какво да научат от него, както и самата аз.

- Тези ваши думи му предричат бляскаво бъдеще!?

- Не винаги положителните качества на даден политик са гаранция за бляскавата му кариера. По-скоро те биха могли да му донесат негативи. Както казах, аз съм възхитена от вашият премиер, но се опасявам, че няма да изкара до края на мандата си. Неговата прямота и първосигналност, го карат да изрича неща които враговете му използват успешно срещу него, но това е данъка който плаща всеки политик, дръзнал да се прояви като личност със собствено виждане.

- Наистина ли смятате, че г-н Борисов няма да се задържи още дълго?

- За съжаление да. Г-н Борисов е човек от народа и скоро ще се върне обратно там откъдето е излязъл. Той се осмели да предложи на собствените си  граждани неща, които никой друг политик преди него дори не си е помислял. Той призова българските граждани да си отглеждат сами храната, през свободното си време когато не са на работа. Той даде за пример собственото си семейство, което никога не си е купувало картофи именно защото след дългата работна седмица, вместо да се отдаде на безмислено зяпане на телевизия, четене на вестници или някакви други забавления, се е отдавало на тежкия селски труд. Но българите, които винаги търсят под вола теле, видяха в тези негови думи едно самохвалство и не успяха да вникнат в дълбокият им смисъл. Днес много се говори за био-земеделие и въпросното изказване на вашият премиер беше именно в този дух, но то така и остана неразбрано, явно е изпреварило времето си.

Останах изненадана и от неприязънтта с която бе посрещнат апела му към студентите да се занимават с животновъдство и да се квалифицират като овчари. Ясно ми е че обикновенният човек трудно ще прозре мъдростта в тези слова и ще ги вземе за подигравка, особенно когато са изречени в 21 век, векът на информационните технологии и овладяването на космоса, но очаквах поне сред студентите те да намерят отклик и да предизвикат един наплив на свежа, млада и интелигентна кръв към пасищата на България. За съжаление последва нещо страшно, не просто липса на съгласие, но и липса на несъгласие, една плашеща апатия и безразличие сред българските студенти. Липса на реакция. А всъщност какво се крие зад думите на вашият премиер – една трезва преценка за реалната икономическа ситуация в тресящият се свят. Нима вашите студенти не виждат, колко много икономисти, финансисти, инженери и редица други специалисти останаха без работа и затънали в дългове.

Тези смятани доскоро за престижни специалности не дадоха на своите притежатели така желаната от тях икономическа и социална стабилност. Финансовите средства, паричната маса в момента е кът, има недостиг на пари, а от там липсват пари за развитие на науката, културата и иновациите, държавите са принудени да свият администрацията си с което и възможността за държавна служба силно е намалена. Какво ни остава, къде трябва да насочим усилията си докато се стабилизираме? Отговора е ясен – да не умрем от глад. И ето го истинският съвет, реалният съвет, нужният съвет – станете животновъди. Осигурете прехраната на себе си и собствените си семейства, а ако сте достатъчно трудолюбиви и на останалия свят. Представете си сега, ако едно семейство отглежда само картофи и домашни животни, дали това не би му помогнало да преодолее кризата. И те не го разбраха, а се втурнаха да емигрират и да търсят реализация в чужбина. Съжалявам, че аз все още не мога да събера смелост и да отправя подобни призиви към немските студенти.

- Може би българите искат нещо реално, нещо което могат да пипнат, а не само напътствия?

- Ами магистралите, метрото, какво са? Да не са приказни сюжети? Вие знаете ли колко малко страни в света могат да се похвалят с метро? Може би са около 40 и вие сте сред тях! А магистралите, те са изключително важни, не само за вас, но и за цяла Европа. България се намира на кръстопът и от изключителна важност за нас е те да бъдат завършени, така, че нашите стоки да могат да достигат по-бързо до пазарите в Азия и Близкият изток. Магистралите в една страна са това, което е била реката Нил за древните египтяни. А вие ще имате не една, а три или четири такива асфалтови Нила. Представяте ли си каква цивилизация можете да изградите около тях – мотели, бензиностанции, ханчета, секс услуги и т.н. Такова нещо не можете да изградите около една да кажем високоскоростна железница, на каквито ние наблягаме тук на запад и което сега отчитаме като грешка. А и чуждестранните инвеститори като дойдат първото нещо, което виждат е инфраструктурата, особено магистралите и чак след това идват такива неща като политическа последователност, законност, корупция и данъци. Има ли магистрали всичко останало може да бъде преглътнато.

- Да, но българският народ е най-бедният в Европа и не вижда перспектива това да се промени. Това не е ли оправдание за нарастващото недоволство срещу управляващите и в частност премиера Борисов?

- Вие пак не виждате по-далеч от носа си. Вашата позиция на евтина работна ръка е едно преимущество за което ние само бихме могли да мечтаем. Вие сте единствените в Европа, които могат да се конкурират с държави като Бангладеш, Виетнам и Китай по цена на труда. В този смисъл вашата държава е притегателна сила за потенциални инвеститори от сферата на автомобилостроенето, шивашката промишленост, електроуреди и др. Оплаквате се, че специалистите ви изтичат зад граница, но не осъзнавате, че днес инвеститорите търсят не специалисти , а евтина работна ръка. Кой бизнес има днес пари за да инвестира в модерно оборудване изискващо специализирана работна ръка? Та ние притиснати от финансовия недостиг се връщаме към епохата на манифактурата, а тука вие имате изобилие от кадри. Българите трябва да се молят да не им вдигнат заплатите, защото тогава бизнесът ще избяга и те може да останат без работа и без пари.

- Да, съгласна съм, но този начин на работа, тази бедност води до една голяма заболеваемост сред българският народ, а съвременната медицина е скъпа. Освен това и голяма, част от медицинският персонал напуска България, именно поради ниското ниво на заплащане и лошите условия на труд. Не трябва ли поне тука премиера Борисов да направи нещо?

- Но той прави, въпроса е, че вие не го виждате. Вие сте се втренчили само в изтичането на медицински кадри, закриването на болници в малките населени места и високите цени на медицинските услуги, а не виждате алтернативата на съвременната медицина, която ви се предлага. Едно време хората не са разполагали със съвременно медицинско обслужване и въпреки това са оцелявали и са се радвали на един добър живот. Въпросът е как? Чрез вярата – ето го отговора. Вярата в Бога и неговото представителство на земята – светата божия църква, те ще заместят съвременната медицина поради по-ниската си себестойност. И аз тука виждам, предвидливостта и напредничавото мислене в откриването на добре забравените стари методи, присъщи на вашият премиер. Той строи църкви, грижи се за откритите свети мощи и на мястото на всяка закрита болница изгражда храм на вярата. Дори и в населени места, където никога не е имало здравни заведения сега благодарение на новата здравна реформа се строят църкви и хората се уповават на божията милост и чудотворните икони. Няма по здрав народ от този, чиято вяра в божественото начало е непоклатима. Знам, че в момента има хора, които се опитват да провалят тази здравна реформа, като хвърлят кал върху висшият клир на българската православна църква понеже били агенти на бившата ви държавна сигурност. Но те са неверници и не знаят, че всичко на този свят се случва по божията воля и неведом е неговият промисъл. Дори и Хитлер да ги бе назначил, то това отново би било ръководено от невидимата божия ръка.

- Но българите са с една от най-ниската продължителност на живота в Европа, а възрастта им за пенсия се повишава. Това не идва ли в малко повече, като се вземат в предвид и ниските заплати, и лошите условия на труд?

- Отново не мога да ви разбера. Какво по-хубаво от това, човек да работи до края на живота си? Нали именно труда е този който ни прави човеци? Къде е родолюбието в това да се пенсионираш и да лежиш на издръжката на държавата? Какъв е смисъла по цял ден да гледаш турски сериали, шоута и новинарски емисии? Защо да се оплакваш, че не ти стигат парите, когато можеш да умреш в името на финансовата стабилност на държавата? Това са въпросите на които българските пенсионери трябва да си отговорят преди да критикуват правителството.

- Разбирам, че вашето отношение към премиера Борисов е изцяло положително. В този смисъл има ли нещо, в което бихте искали да му подражавате?

- Завиждам му за куража, за простотата и точността на израза които притежава. Бих искала и аз да мога, като него да се изправя пред собствения си народ и да му кажа, че трябва да получава български пенсии и заплати. Нооо . . . , нямам тази смелост, а той го направи, той призова цяла Европа да следва вашият, неговият пример. Какъв смел човек! От неговите уста всичко звучи просто и логично, лесно и осъществимо. Разбира се за да стигнем вашето ниво на заплащане и конкурентноспособност, ще трябва да намалим производителността си, енергийната ефективност и нивото на специализация на кадрите, но това са бели кахъри, ако успеем да убедим германците, че само с цената на тяхната мизерия и изпростяване ще успеем да победим Китайската търговска инвазия.

- А как гледате от чисто женска гледна точка на премиера Борисов?

- Да ви кажа честно, запленена съм! Той е забавен и мил. През цялото време на официалният обяд, ме забавляваше с истории за своето детство. Толкова увлекателно ми разказваше, как е ритал топка и ял филии с мас, че пожелах да опитам този специалитет, който вие наричате „циганска баница“. Той направи истински комплимент не само на мен, но и на германският народ, като сподели, че любимият му автор е Карл Май и през целия си живот е се е стремял да прилича на Олд Шетърхенд и да решава проблемите с един удар. Смятам, че е успял. Малко са истинските мъже като него и блазе на тази жена която го има до себе си.

- И на края, какъв съвет бихте дали на българският народ?

- Пазете премиера си, като зеницата на окото си. Той е вашата единственна надежда, ако искате да продължавате да бъдете остров на стабилността в Европа. Радвайте му се и го следвайте.

Във връзка с излизането на българския пазар на последната му книга „Пражкото гробище“, известният писател даде интервю за Дарик радио, в което между другото прави неприятни констатации относно родната действителност:

- Г-н Еко, след доста дълго забавяне на българския пазар ще излезе вашата последна книга „Пражкото гробище“, която предизвика доста разгорещени реакции в редица западни държави. Защо се забави толкова издаването й в България?

- На този въпрос би трябвало да отговорят българските издатели, но аз лично не се учудвам. Наблюдавам вашата страна отдавна и знам, че тука нещата се случват или с голяма доза закъснение, или изобщо не се случват.

- Какво имате предвид, като казвате, че ни наблюдавате?

- Интересни сте ми. Виждате ли, навсякъде около вас ври и кипи, светът се променя. Свидетели сме на революции и протести, като започнем от арабския свят, минем през Щатите, Европа и стигнем до Русия. Хората се обединяват в опит да задават въпроси, да търсят отговори и да предизвикват промени. България е една от малкото страни, в които някак си тези неща остават извън кадър и обществото не реагира или, ако го прави, то е вяло и апатично, да не кажа безлично. По скоро някак си по задължение, а не с истински хъс и емоция.

Не градя впечатленията си само от последните години, но и от времето, когато Източна Европа преживяваше това, което сега преживява арабският свят. И тогава във вашата държава промяната премина някак си спокойно, лежерно, да не кажа, че това, което трябваше да стори обществото, бе сторено от комунистическата върхушка. Вие бяхте и си оставате прецедент, властимащите свалиха сами себе си, пребоядисаха се и отново поеха управлението, докато обществото им ръкопляскаше по площадите, имитирайки някакви опозиционни митинги, дори не и протести.

Обществото ви прилича на подритван от тълпата човек, оказал се не по своя воля в центъра на протест, опитващ се да си пробие път през множеството, но вместо това понесен от него. Този човек не знае на къде го водят, не знае какво се случва, не желае да участва в този протест, но не знае как да излезе от тълпата. Единствената му цел е да се отскубне и да намери сигурно място, откъдето да може да наблюдава ставащото, но не и да участва.

Ако погледнем държавата ви като цяло, то тя привлича внимание именно със странното спокойствие, царящо в нея. Независимо какво, къде, как и защо се случва, това сякаш не оказва особено влияние върху България. Реакция няма. Прилича на смъртник, чакащ примирено съдбата си, такава, каквато Бог му я е отредил.

- Не сте ли прекалено черноглед? Не мислите ли, че България всъщност е в ролята на мъдреца, наблюдаващ от висотата на своето познание случващото се в света, осъзнал, че всичко е суета на суетите?

- За съжаление не. Според мен България е една умираща, изчезваща държава, чието общество е загубило способността си да реагира адекватно на наглостта на подлеците, наметнали върху си наметалата на демокрацията и пазарната икономика и представящи се за политици и бизнесмени. Нима е възможно в 21 век, в пределите на Европа, изграждането на пътища и метро да бъде считано като огромно постижение, откриването на пречиствателни станции, обновяването и ремонтирането на различни сгради да бъде значимо събитие? Та това са нормални функции на държавата. Какво значимо достижение е това да асфалтираш път, докато другите строят космодруми, изследват космоса, създават иновации и развиват модерни технологии? Можеш ли да се хвалиш, че по улицата няма дупки, докато по тротоарите не можеш да вървиш? Че строиш църкви, а закриваш болници? Че прокарваш пътища, докато се обезлюдяват градове и села?

Не е тайна, че вие се топите. И то не бавно и полека, а със скорости, огромни в исторически план. Вие сте единствената държава в Европа, която действително е заплашена от изчезване и дори наименованието България да продължи да съществува, то хората, населяващи тази територия надали ще имат нещо общо с българите, или ако имат, то ще толкова, колкото общо имат българите с траките. Такъв процес на изчезване на дадена нация е рядкост да се наблюдава, особено в съвременния свят, затова и вие представлявате интерес за редица изследователи и за мен в частност.

- Нима наистина смятате, че обществото ни е неспособно да излъчи хора, които да променят това апокалиптично бъдеще, което описахте?

- От това, което виждам, не бих могъл да ви обнадеждя. Обществото и не само вашето се дели на три части: Такива, които са забили поглед в миналото; такива, които живеят изцяло в настоящето и такива, които гледат  в бъдещето. Тези, които са се втренчили в миналото, се гордеят с постиженията на предците си, но са неспособни да им подражават, именно защото живеят с миналото и не осъзнават реално протичащите промени около тях. Те дърпат страната назад, искат да върнат това, което е било, но нещата се променят и това, което е вършило работа вчера, днес я спъва. Ако вашият княз Борис бе като тях, то надали щяхте да имате азбука и собствена писменост.

Тези, които живеят в настоящето, те се интересуват само от себе си, ден за ден, всеки ден. Едни заради бедност – душевна и материална, други заради алчност! Едните са обзети от страх, стрес и апатия, а другите от корист, завист и жажда за плътски удоволствия! Те смятат, че парите са основното средство, което ще реши проблемите им, ще им даде сигурност и стабилност. Те са жертва на промените и вярват, че с пари могат да си осигурят един остров на спокойствието, където спокойно и блажено да изживеят дните си, без да се налага самите те да се променят. Те живеят в безвремие, в едно безкрайно тягостно настояще, вкопчили се в днешният ден, страхуващи се от утрешния. От тях не можеш да очакваш нищо, те не могат да се борят, защото не знаят за какво.

Тези които живеят с мисълта за бъдещето, те са хората, които движат света. Те осмислят това, което е било и това което е в момента, и чертаят пътя на бъдещото развитие. Те са откривателите, мислителите и идеолозите на обществото. Те са строителите на новите обществени взаимоотношения, на хуманизма. Те са тези, които търсят смисъла на живота.

За съжаление, при вас тези, които гледат към бъдещето, са подложени на убийствен натиск да бъдат претопени в останалите две групи. На тях не им се дава поле за изява, нямат възможност да развият и реализират идеите си. Тези хора, обаче, не приемат и никога не са приемали с примирение наложените им ограничения, и не са се поддавали на натиска на апатичната маса. Те търсят място, където могат да осъществят мечтите си, без да се страхуват от неизвестното, без да се задоволяват с илюзорната моментна сигурност. България не е това място – там тези които мислят за бъдещето емигрират! А тези, които останат, биват смазани.

Пагубното за България е, че нейните управници са само люде, принадлежащи на първите две групи. Те дават за пример миналото, без да имат поглед върху бъдещето. Те следват чужди указания, чужди напътствия и служат на чужди интереси, в името на собствената си настояща моментна облага. Те са празни, кухи, безидейни. Те сочат грешките на миналото, за да оправдаят настоящето, докато се страхуват от бъдещето. Това е вашият елит.

- Това ли е единственото, което виждате в България, нима няма оптимистична теория?

- Всъщност има. Може би България е първата глобална държава. Тя ще е първата, която ще се разтвори в новия свят, и нейните чеда, гледащи в бъдещето, ще станат водачи на земното население. Виждаме, че доста българи и хора с български корени заемат престижни политически и научни постове в целия свят. Един ден светът ще бъде обединен в една общност – планетата Земя и може би българите са тези, които поставят началото на този процес, давайки пример на целия свят със спокойното приемане на смъртта на националната си държава. Българите няма да умрат, не и тези, които гледат в бъдещето, те просто ще се наричат земляни.

]]> http://neverojatno.wordpress.com/2012/01/12/eko/feed/ 566 chergar еко http://neverojatno.wordpress.com/2012/01/10/34/ http://neverojatno.wordpress.com/2012/01/10/34/#comments Tue, 10 Jan 2012 17:43:11 +0000 chergar http://neverojatno.wordpress.com/?p=6085 ]]>

Американският посланик в БЪЛГАРИЯ, негово превъзходителство г-н Джеймс Уорлик, подразнен от разпространяващите се напоследък измислени статии относно положението в БЪЛГАРИЯ, публикува своя статия в днешният брой на вестник „Преса“ под заглавието „Българите са велик народ“, чиято цел е както се разбира, да затвори веднъж завинаги устата на клеветниците и да вдъхне вяра на обикновените българи, че името на БЪЛГАРИЯ ще пребъде во веки веков. Препечатваме статията изцяло и изказваме искрената си благодарност на г-н Уорлик за този урок по родолюбие:

“ Драги българи, не се поддавайте на евтините манипулации на анонимни платени драскачи, служещи единствено на чужди интереси и собствения си търбух. Вие сте велик народ! Аз изпитвам неописуема радост, че професионалният и житейският ми път ме доведоха във вашата ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ. Колкото повече научавам за вашата история, толкова повече осъзнавам, колко малко знам за света и вашият принос за развитието му. Чета, научавам и не мога да спра да се удивлявам, а интереса ми расте ли расте и става все по неутолим.

Аз се зарових в дебрите на най-новите открития на видни ваши патриоти и въпреки оскъдните доказателства, но благодарение на желязната логика на тяхната мисъл, осъзнах, че вие сте може би най-древната нация населяваща тази благословена планета. Не се съмнявам, че следи от българският гений скоро ще бъдат открити в построяването на Египетските пирамиди и великата китайска стена, която нищо чудно да е била построена за да предпази Китай от мощта на БЪЛГАРИЯ. Убеден съм, че единствения човек получил просветление – Буда, е българин понеже името му започва с Б. Но да оставим засега тези несъмнени бъдещи открития и да се обърнем към доказаната и известна българска история, където поводите за национална гордост и международна завист са неизброими.

Покланям се на великия кан Кубрат и неговия завет към синовете му да се държат заедно, като сноп съчки, за да можете българите да оцелеете и да помагате в развитието на световната демокрация. Ах колко плаках, когато разбрах как този съвет е бил пренебрегнат. Проклинах мига, когато синовете му са решили да се разделят и си представях с тъга и въодушевление какво би представлявала БЪЛГАРИЯ сега, ако го бяха послушали. Но не всичко е изгубено, новите български политици не позволяват словата на Кубрат да заглъхнат и са ги турили на фасадата на народното ви събрание, което въдхва един небивал оптимизъм в мен относно вашето бъдеще на велика демокрация.

Но и разделени българите са велики. Какво да кажем за останалите, когато Аспарух, най-младият от всички успява да постави на колене Византия, да отнеме най-плодородната и провинция, и да основе нова България. Какъв велик триумф сте преживели вие българите преди 1300 години, триумф какъвто малко други народи са успели да постигнат, че и да доживеят до днешни дни за да се похвалят. Но да бе само Аспарух ще кажат завистниците – случайност, но не би. Вашите канове затварят устите и на най-върлите ви противници и плювачи. Кой друг народ е имал предводители като Омуртаг, Тервел и Крум страшни. Колко народи могат да се похвалят, че Източната Римска империя им е плащала данък. Кой щеше да спре арабите да опустошат Европа, ако не бяха Тервел и българите?

А Крум? Когато четях за неговите подвизи се страхувах така, както не се бях страхувал докато четях романите на Стиивън Кинг. Събуждах се нощем облян в пот и докосвах главата си за да се уверя, че си е на мястото, а не превърната в обкована със сребро чаша, каквато участ е споходила византийският император Никифор І Геник. Велик народ сте вие българите, велик и страшен. Учудвах се как така сте приели християнството, а не сте наложили тенгрианството за световна религия, но неведоми са пътищата български, а и кой съм аз, че да поставям под въпрос величието на постъпките на свети княз Борис Покръстител. Кой друг народ може да се похвали, че знае кой и кога му е създал азбуката и че вобще има собствена азбука. Как жадувах да бъда един от учениците на светите братя и сега университета ви да носи името „Свети Джеймс Преславски“

Коя друга държава може да се похвали, че се е простирала на три морета (въпреки, че според мен са поне пет, но вие броите само по-големите и със снизхождение на което са способни само великите народи пропускате незначителните)? Дори и днес моята държава не може да достигне подобно географско величие и бреговете й се мият едва от два океана. Ах как благодарях на бога, че САЩ не са съществували още, когато Симеон Велики е градил българската империя. Представях си и изтръпвах при мисълта,какво би се случило с нас ако ви бяхме съседи в края на 9-и и началото на 10-и век.

Изпаднах в депресия и мислех за самоубийство, когато прочетох за ослепените Самуилови войни. Исках да си извадя едното око, а останалите от персонала на посолството да ослепя, за да споделим величието на тази българска трагедия и да изразим своята съпричасност към мъката на великият български народ. Но въпреки това българският народ оцеля. Какво са двеста години византийско робство – лека тренировка за петстотин години турско. Велик народ сте вие българите, преки потомци на птицата феникс. Ах как целувах историята, когато четях за въстанието на Асен и Петър. Великите Асеневци възродиха отново ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ. Ах как желаех да съм при Клокотница и да нося копието на което бе набучен пергамента с неспазения от Теодор Комнин договор. Велик момент, велика битка, велика нация. Кой друг владетел би помилвал пленените войни и би ги освободил така както е сторил Иван Асен ІІ, неговото милосърдие и до днес личи в постъпките на вашите политици, достойни наследници на българските владетели.

Само аз си знам и моята секретарка, колко книги по българска история изпокъсах, докато четях за падането ви под турско робство. Колко сълзи пролях и колко гняв събрах. Ходих на Търново и хвърлях камъни от крепостта представяйки си как се съпротивлявам рамо до рамо със свети патриарх Евтимий. Приех православната вяра от ръцете на пловдивският митрополит Николай и дори пожелах да се замонаша в светата Рилска обител под името Евтимий, но Обама не ми разреши.

Но вие пак възкръснахте. Вие които търпяхте 500 години мъки, велики сте вие, какво представляват мъките на Иисус в сравнение с вашите? Вие сте тези , които изкупихте с робството си греховете на света. Ако не бяхте вие да омаломощите азиатския звяр, сега Обединена Европа нямаше да съществува. Аз ходих на Шипка и там хвърлях камъни от Орлово гнездо, исках да се почувствам българин, исках да усетя какво е да възкръснеш след 500 години. Заобичах Русия, без която вие не бихте се освободили и поднесох цветя пред паметника на цар Освободител. Как желаех ние да сме ви освободили и проклинах проклетото ни географско положение.

Българи, вашата история е изпълнена с величави моменти за които другите народи могат само да си мечтаят. Вие сте единствените успели да си запазят името на държавата едно и също през вековете изпълнени с перипетии. Знам, че сега живеете в трудни времена, но опирайте се на историята си, не я забравяйте и когато някой каже нещо срещу вас, набивайте му я в очите. Не съдете премиера си, че бил престъпник, той е дребна риба. Я вижте косовския премиер Хашим Тачи, та той е не само наркотрафикант, но и трафикант на органи, военнопрестъпник и масов убиец, ами Саддам, Кадафи и колко още други сатрапи, та вашия премиер е чист като слънце, обичайте го и го пазете, слушайте го и му се радвайте.

Уверявам ви, че ако се наложи, ако демокрацията във вашата държава бъде застрашена, ние ще дойдем и ще ви освободим, още повече след като вече знаем, че имате залежи на шистов газ. Дори и да изчезнете като нация, поради демографски срив, не трябва да се отчайвате. Колко други велики народи са изчезнали- маите, инките, ацтеките  и т.н., но не са забравени и легенди за тях още се носят. И народите са като писателите и художниците, стават класици едва след като се изгубят от белия свят, едва тогава получават признание и заслужена оценка. Затова не се безпокойте, вие няма да бъдете забравени, а ще ви изучават във всички световни университети, а нищо чудно и пак да възкръснете, вие имате опит, пък и я вижте македонците, възкръснаха от нищото.

Но си мисля, че по-скоро други народи ще изчезнат преди вас, като холандците, чиито територии ще потънат поради глобалното затопляне. И още нещо искам да ви кажа, не се безпокойте за края на света, той няма да дойде когато кажат маите, а когато отредите вие по вашият прабългарски календар, който е най-точният на планетата. Защото аз вярвам, че вашият велик народ е отбелязал началото и ще бележи краят на света. Гордейте се, че сте българи! Наздраве!“

]]> http://neverojatno.wordpress.com/2012/01/06/uorlik/feed/ 16 chergar уорлик http://neverojatno.wordpress.com/2012/01/03/cameran/ http://neverojatno.wordpress.com/2012/01/03/cameran/#comments Tue, 03 Jan 2012 21:38:25 +0000 chergar http://neverojatno.wordpress.com/?p=6058 Продължи да четеш »

В интервю за ВВС, британският премиер се обърна към германският канцлер Ангела Меркел с думите: „Моля , не ми давайте за пример българите!“. Това той стори в отговор на въпроса на водещия журналист, защо не е подкрепил договора за спасяването еврото. По долу предаваме пълният отговор на Дейвид Камерън, тъй като той засяга много аспекти от живота в България и Европа, като цяло:

“ Питате ме защо не подкрепих, опитите на Меркел и Саркози да успокоят ситуацията около еврото. Отговорът ми е еднозначен и ясен, защото са на грешен път. Те са се паникьосали и в паниката си творят и говорят глупости. Това особенно ясно изпъкна, когато Меркел даде за пример страна като България и заяви, че едва ли не ние трябва да се учим от нейните политици и да следваме техният пример. Съжалявам, че трябва да го кажа, но тези думи издават липса на здрав разум,  опити за евтина манипулация и най-важното липса на поглед върху проблема от хуманна гледна точка. Затова се обръщам към Меркел така: „Моля ви, не ми давайте за пример българите!“

За да стане по-ясно на нашите съграждани за какво точно говори Меркел и към каква участ ги призова, то аз ще си позволя да опиша състоянието и ситуацията която цари в тази малка и слабо позната на нашите сънародници и на европейците като цяло, балканска държава. И така, Меркел ни дава за пример нейната макроикономическа рамка и финансови показатели. Ако се вгледаме само в тях, то наистина България е достойна за пример, нисък бюджетен дефицит, малък външен дълг, но на каква цена и кой я плаща?

Ако се вгледаме внимателно под булото на тези макроикономически показатели, то ние ще открием, че България е страната на мизерията, това е най-бедната страна в Европейският съюз, а и в голяма част от света. Освен това, е най-корумпираната държава в съюза. Не случайно, холандците са непреклонни и твърдо отказват да приемат българите в шенгенското пространство. Как може такава държава да ни бъде давана за пример? На България ли трябва да заприлича Европейският съюз, ако е така то ние начаса сме готови да го напуснем.

Знаете ли, че голяма част от българските пенсионери живеят с малко над две евро на ден, че минималната заплата е малко над 6 евро на ден, като по-голямата част от работещите получават не повече от 10 евро на ден? Да и това е държава членка на Европейският съюз. Че една голяма част от населението, поради етническият си произход и липсата на каквато и да е адекватна политика е оставено да затъне в мизерия, неграмотност и тотална безперспективност. Тази част от населението живее при условия които надали са били характерни и за живота през 18 век, но не само това, тази част от населението става все по-голяма като численост с което проблема относно бъдещото икономическо състояние на България се явява във все по-тъмни краски.

И още -  Населението на тази държава се топи по-бързо отколкото в държави където се водят военни действия. За последните десет години, населението на България се е стопило с над един милион или близо 13%. Пенсионерите са близо една трета от цялото население и делът им ще се увеличава в бъдеще, като се има в предвид ниската раждаемост. Емиграцията също е отнела гтоляма част от трудосопособното, активно и интелигентно население на България. Неграмотността, липсата на образование и моралният упадък в тази страна се разпростират заплашително извън рамките на определена етническа група и обхващат цялото общество, което го прави неспособно да реагира на различни политически манипулации и фалшификации. Така ли трябва да изглежда средният европеец, за да бъде Европа стабилна и еврото спасено?

Тази държава ни дава Меркел за пример, но моля бъдете търпеливи има и още! Да видим и техните политици, тези които са сътворили тази чутовна макроикономическа финансова стабилност с цената на мизерията и безпътицата на собственият си народ. Кои са те и как са успели? Не ще се впускам в прекомерни детайли, как тази държава е била разграбена, а икономиката и разпродадена на безценица по времето на така наречената демократизация, или как политиците и трупат капитали като консултанти спомагащи разграбването на страната им от различни сенчести офшорни групировки. Консултантските услуги в момента там са на мода сред политическата класа. Ще си позволя само да коментирам настоящият им премиер, чието минало се губи из тъмните сенки на явление което българите наричат мутри, а ние организирана престъпност. Не са един или два дипломатическите доклади и други анализи, в които има податки относно участието на настоящият им премиер в трафик на наркотици и друга престъпна дейност. Наскоро в България избухна скандал заради записи уличаващи премиера им в покровителство над отделни бизнесмени, чрез възпрепятстване на държавните служители да си вършат работата и пряко нареждане да прекратят разследването си относно определен бизнесмен, който скоро след огласяването на записите почина. В записите изплуваха имената и на други политици от управляващата партия опитващи се и успяващи да кадруват използвайки именно своята моментна властова позиция. Не случайно България, както споменах, е най-корумпираната държава в Европа. Към това ли трябва да се стремим?

Този пример, г-жо Меркел, който вие ни дадохте е лош, глупав, недомислен и опасен. Опасен за Съюза, за обществото, за европейските ценности и морал, за стремежите и основните идеи залегнали в устоите на създаването на Евросъюза. И така да обобщим, имаме за пример държава с добри  моментни финансови макроикономически показатели, постигнати благодарение мизерията, неграмотността, апатията и моралният упадък на обществото; и корупцията, грабителството, безнаказаността и огромната наглост на политиците им, което при един задълбочен анализ се вижда, че води към заличаване на държавността, срутване на икономиката и унищожаване на нацията. Това ще бъдат дългосрочните резултати от тази прехвалена макроикономическа стабилност, постигната чрез горе описаните методи. Е г-жо Меркел, това аз като премиер на една държава като Великобритания, не бих могъл да приема, защото звучи налудничаво.

Нима трябва да закриваме училища и болници, да направим недостъпно качественото образование и медицински услуги, да обезлюдим обширни територии, така както това се случва в България , за да успеем да се преборим с кризата. Не е ли подигравка със здравият разум, да закриеш селското училище и болниците в малките населени места, като в същото време даваш пари на църквата по програма за развитие на селските райони? Да наливаш пари в асфалт и пътища, които хората да използват само и единственно за да напуснат границите на държавата? Да наливаш пари в мегаломански спортни съоръжения, за проявите в които малка част от населението може да си позволи да си купи билет, докато малдежите доколкото ги има са оставени да висят пред компютрите и по дискотеките без да им се осигури друга алтернатива.

Нима, г-жо Меркел, сте забравили какво образувание е Държавата? Нека ви напомня -  Държавата е обществено образувание. Тя е силна тогава, когато обществото е образовано, активно и здраво. Икономиката е силна тогава, когато обществото е съставено от образовани, предприемчиви, търсещи, мислещи, морални и здрави индивиди. Държавата служи на обществото, а не на икономиката. Обществото създава икономиката, а не икономиката общество. Да лишаваме гражданите от възможност за образование и развитие, за да спасим финансови институции, техните собственици и управители които със своята алчност доведоха до настоящата финансово-икономическа криза, не без помощта на алчността и безхаберието на политиците е меко казано цинизъм.

Цената на тази криза трябва да бъде платена не от средностатистическия гражданин, а от тези които са използвали Държавата, сигурността, протекцията и закрилата която това обществено образувание дава, за да просперират и да трупат печалби. Това е солидарността. Тежестта, отговорността и цената на тази криза трябва да бъдат платени от тези, които измислиха  кухи финансови инструменти и спекулативни техники, които търгуваха с илюзии, страх и лъжи, а не да ги спасявате с цената упадъка на обществото. Защото тези мерки, които искате да се въведат, водят до удължаване на агонията, до упадък и унищожение, до война.

Ако България, която ни давате за пример, все още съществува, то това е благодарение на емигрантите които подпомагат своите близки като им изпращат част от заработените в изгнание пари. Знаете ли, че в момента в така прехвалената ви България чуждестранните инвестиции са по-малко от парите които емигрантите пращат на близките си? Ако това е моделът ви за финансова стабилност, то кажете ми къде да емигрира средният Европеец – на Луната, на Марс, на Плутон?

Г-жо Меркел, съвземете се! Градете общество, финансирайте науката, образованието, културата и здравеопазването. Наблегнете на морала и хуманизма, образовайте гражданите в исконните европейски ценности, върнете философията, реториката и етиката в училищата. Накарайте хората да мислят. Създавайте човеци, а не роби подтиснати и унижени. И тогава, тези човеци възпитани в духа на хуманизма, солидарността и морала, ще създадат общество, а обществото ще създаде икономика, стабилна и просперираща. Всичко останало е България. Затова, моля ви, не ми давайте за пример българите!“

]]> http://neverojatno.wordpress.com/2012/01/03/cameran/feed/ 399 chergar cameran http://neverojatno.wordpress.com/2011/12/30/horoskop/ http://neverojatno.wordpress.com/2011/12/30/horoskop/#comments Thu, 29 Dec 2011 22:16:43 +0000 chergar http://neverojatno.wordpress.com/?p=6048 Продължи да четеш »

]]>

Новоизбраният президент на България и бивша ирландска пастирка Росен Плевнелиев, разпространи в медиите хороскоп за България и българските граждани през 2012г. Според вещи в занаята астролози, хороскопа е направен изключително качественно и няма причина да не се приема сериозно от населението. Ето и пълният текст на предсказанието:

“ Новата 2012г. ще донесе на България и българите много промени. Свободното време на голяма част от българите ще се увеличи, но ще намалеят финансовите им приходи. Пенсионерите трябва да проявят повече усърдие в изучаването на йога-техники за забавяне на метаболизма, ако искат пенсията да им стига да покриват насъщните си нужди. Правителството ще направи всичко необходимо да съкрати броят на пенсионерите чрез налагането на естествения подбор. Голяма част от България ще бъде асфалтирана за да могат чуждестранните инвеститори да преминават свободно през страната в търсене на нови пазари. Българите трябва да се стремят да работят за надници не по-високи от 2 долара на ден, ако искат да са конкурентноспособни особено на китайската икономика.

През новата година България ще изнася шистов газ, а ще внася, пшеница, царевица, домати, краставици, чушки, едър и дребен рогат добитък и питейна вода. Фармацевтичния сектор ще отчете небивал ръст на продажбите на лекарства за онкоболни, поради това съветваме тези които не се разболеят да се преквалифицират като фармацевти. Метрото ще стигне до аерогарата и ще бъде обявено за осмото чудо на света,като мястото му ще се оспорва от автомагистрала Хемус. Бойко Борисов ще си отлее златна маска и ще я зарови на 200 метра встрани от строящата се автомагистрала Струма, за да отвлече вниманието на археолозите и ще успее да завърши магистралата в обещаните срокове.

Във връзка с изграждането на толкова много магистрали, ще се наблюдава небивал ръст на упражняващите най-древната професия, като в близост до магистралите ще възникват нови селища на надеждата в противовес на пустеещите села. По програмата за развитие на селските райони ще бъдат усвоени всички средства, които ще се използват за облагородяване и разширяване на гробищните им паркове, както и за да бъдат направени  те леснодостъпни за хората с увреждания.

Голяма част от българите които доживеят изграждането на магистралите ще се окажат неблагодарници и вместо да пътуват по тях с личните си автомобили ще предпочетат да инвестират в еднопосочен билет на нискотарифна самолетна компания. Ромите ще бъдат включени в плановете за съживяване на строителния бизнес, но облагите които ще получат от това ще са краткотрайни поради тоталната им неграмотност. Въпреки това и за тях ще има светли мигове, тъй като се очаква повишение на обърналите се в края на магистрала Люлин тирове натоварени с различни плодове и зеленчуци, както и на тирове с бяла и черна техника. Това ще доведе до съсредоточаване на ромският етнос изцяло в рамките на Филиповци.

Голяма част от българите от неромският етнос, ще проявят здрав разум и патриотизъм и ще се откажат да имат деца за да могат да се отдадат на работата си и да работят по 14 часа на ден, за да се съживи българската икономика и да се даде бъдеще на следващите поколения българи от ромския етнос.

Холандия ще бъде изхвърлена от Евросъюза под натиска на България, а Европейският съд за правата на човека ще бъде изцяло съставен от български съдии. В България ще се появят нови 240 милионера забогатели от консултантски услуги. Организираната престъпност ще бъде изцяло унищожена, като функциите й ще се разпределят между изпълнителната и съдебната власт. Всякакви опити да се попречи тази астрална прогноза да се сбъдне ще бъдат санкционирани като хулигански прояви на пияни тълпи, и ще бъдат остро заклеймени от Миролюба Бенатова и Николай Бареков.“

]]> http://neverojatno.wordpress.com/2011/12/30/horoskop/feed/ 17 chergar плевнелиев

Наистина ли тези хора, част от които както споменахме живеят от дълги години извън България, представляват мнението на българските граждани като цяло и имат правото да говорят от тяхно име?

С тези ли 11 човека трябва да се съобразят българските управници при вземането на това съдбовно решение, или с десетките хиляди живеещи в България българи, които се обявяват против прибързаното и недомислено хвърляне на България в подобна антиекологична авантюра? Само една от групите в социалните мрежи, обявяваща се против подобна прибързана стъпка наброява над 35 000 човека.

Това ли е демократичният начин по който тези 11 човека желаят да наложат своето виждане и да принудят българското правителство да следва техните съвети, напук на голяма част от българското общество?

Смятат ли тези 11 човека, че е демократично да налагат волята си под булото на експерти директно върху правителството, а не да речем, да се опитат да изложат своите виждания в един реален обществен дебат, като крайното решение бъде взето, чрез един такъв демократичен инструмент, какъвто се явява например референдума? Разбира се тези въпроси за съжаление са по-скоро риторични.

В своето писмо, тези 11 човека, а и в своите изяви в медиите, обявяват всеки който им опонира за лъжец и служещ на чужди, разбирай руски, интереси, а себе си за радетели на енергийната независимост на България. И тука отново започваме с въпросите:

С какви очи тези 11 човека, определят останалите които са против прибързаното даване на разрешение за проучване и добив на шистов газ, като про-руски застъпници? Как смеят да нарекат десетки хиляди българи, защитаващи българските интереси, интересите на българското общество и  на бъдещите поколения българи, застъпници на чуждестранни интереси? Дали всички американски граждани споделили своите несгоди и трагедии, причинени  от добива на шистов газ във филма „Газланд“ са лъжци, манипулатори и застъпници на руски интереси, или пък тези в Германия? А сигурно и правителствата на  Франция, Еквадор и Бразилия и те са защитници на руските интереси? Да се смята, че всички тези правителства и отделни хора вкупом са изпаднали в неистова любов към Русия или в морална недостатъчност, граничи с абсурд.

Каква точно енергийна независимост ще постигне България, като даде разрешение на чуждестранни инвеститори да добиват, ако ги има, невъзобновяеми енергийни ресурси на нейна територия? Как се постига енергийна независимост, чрез нещо което не се знае има ли го, няма ли го? Как се постига енергийна независимост с нещо, което ако го има се изчерпва сравнително бързо? Коя държава, в която се добива шистов газ, е получила енергийна независимост именно благодарение на добива му? Коя държава, в която подобни чуждестранни инвеститори оперират се е обогатила именно благодарение на тяхната дейност по добиване на енергийни ресурси, може би Нигерия, или Еквадор, или Венецуела, или Бразилия?

Каква е гаранцията, че добитият природен газ, ако има изобщо такъв, ще бъде продаван изцяло на България, на цени по-ниски от тези на сегашните доставчици? Могат ли тези 11 човека да гарантират, че тези енергийни ресурси, ако ги има, няма да бъдат изнасяни от България? Защо да не привличаме чуждестранни инвеститори в сферата на възобновяемите енергийни източници? Къде бяха тези 11 човека, когато българското правителство с неадекватното си политическо поведение изгони крупен инвеститор в областта на възобновяемата енергия, какъвто е Тошиба, а и не само него?

В името на какви дългосрочни перспективи и облаги, трябва да рискуваме такива трудновъзобновяеми енергийни ресурси от първостепенно значение, каквито са водата и почвата? Трябва ли да рискуваме водата и земята, които са изхранвали хората десетки хилядолетия и могат да ги изхранват, ако ги опазим, още безкрайно дълго време, срещу нещо, което ако го има ще ни топли десетина години в най-добрият случай? Трябва ли да рискуваме, живота и здравето на хората, които ще живеят в зоните на добив на шистов газ, в името на някаква илюзорна енергийна независимост? Отговорите са ясни.

Не искам, да изпадам в технически подробности относно същността на този вид сондиране, смятам, че въпроса е пространно разгледан вече в редица публикации в мрежата и всеки който се интересува, може да намери достатъчно информация относно опасните химикали и замърсяванията които тази технология причинява на околната среда. Затова ще обърна внимание на философската страна на въпроса, защото там се крие разковничето на проблема:

Този сблъсък който се породи около въпроса да има  или не добив на шистов газ и то не само в България, е сблъсък на ценности. Сблъсък между хуманността, човеколюбието, жаждата за живот и алчността, користолюбието, жаждата за пари. Сблъсък на мисълта и разума, срещу безумието и изгодата. Сблъсък между безкрайната еволюция на живота и краткотрайната облага на малцина.

Тука няма сблъсък на политики, не стои въпроса за геополитическата ориентация на България, не става въпрос за или против чуждестранните инвестиции, за или против научно-техническия прогрес. Въпросът е – Да бъдем, или да не бъдем? Можем ли да се считаме за разумни същества, населяващи планетата Земя, част от Вселената. Ценим ли живота във всичките му форми? Съзнаваме ли необятността на Космоса, величието на Природата и отговорността на Човека, наричащ себе си разумен? Желаем ли и занапред да наричаме планетата си Земя, а не да речем Шиста?

Сега е момента да покажем дали сме достойни да се кичим с названието Homo Sapiens (Разумен Човек) или ще се причислим към групата на Консумиращия човек, алчния човек, към групата на тези станали подвластни на парите, удоволствията и низките страсти. Живота, Разума тези венци на еволюцията, съдбата им, са в нашите ръце. Защитете ги, ако искате да се наричате разумни, ако искате да живеете, ако сте човеци. Живота не свършва с нас, но може да свърши заради нас. Мислете глобално, но не от политическа гледна точка, а от хуманна. Защитете себе си, човека до вас, бъдещите поколения. Защитете живота. Кажете не на добива на шистов газ. Ако го има, той няма да избяга, той ще е там в недрата на земята и когато сме достигнали този етап от техническото си развитие, когато ще можем да го добиваме без заплаха за Живота, той ще ни чака. Нека Разума победи алчността.

„Водата бе кът. Две години след началото на добива на шистов газ почти цяла североизточна България бе напълно обезлюдена. Малкото хора, които все още населяваха тази все по-заприличваща на лунен пеизаж местност, бяха прекалено стари, прекалено болни и прекалено бедни, за да последват останалата част от бившите си съграждани, които се изселиха след като децата им започнаха да измират. Всичко започна постепенно, първоначално се увеличиха раковите заболявания, после щом полееха градините си те изсъхваха. Станаха няколко аварии, имаше разливи на отровни химикали, трусове, замърси се подпочвената вода на българската житница, повърхностните води, почвата и въздуха. В началото хората вярваха, че фирмите извършващи сондажите знаят какво правят, но после се убедиха, че на първо място бе печалбата, печалба на всяка цена, а не опазването на природата и човешкият живот. В началото  те доставяха питиейна вода с цистерни, но скоро засегнатите станаха толкова много, че не успяваха да смогнат, а вода трябваше не само за пиене, но и за миене, готвене и поливане. Когато и земеделците поискаха да им осигурят вода за поливане на площите засети със зърнени култури, от фирмите им се изсмяха и отговориха, че това е абсурдно. Всъщност още на първата година след започването на добива на шистов газ, продажбите на земеделска продукция от района паднаха драстично, а когато се разчу, че водата с която поливат съдържа канцерогенни вещества съвсем секнаха. България бе принудена да внася жито и фуражи от чужбина на солени цени, а комбайните, тракторите и другата земеделска техника  ръждясваха в изоставените дворове на опустелите къщи. Никой не можеше да изчисли загубите нанесени на страната от добива на шистов газ, а правителството не искаше да признае, че това се дължи именно на сондажите. Но цифрите говореха сами – 200 000 заболели от рак, 300 000 със непрестанно главоболие и увреждания на мозъчната дейност, населението на цяла Добруджа в момента наброяваше едва 5 000 души, нито една действаща земеделска кооперация, абсолютно пустеещи земеделски земи и още, и още . . . Хората търсеха мъст и скандираха смърт на Трайчо и Нона, под прозореца на министерски съвет.  . . „

- Ноно ма, – кресна Трайчо – откъде го извади тоя пасквил?

- Една приятелка ми го прати по фейса.

- Глупости са това, лъжи и инсинуации. Това ще се случи след пет години и ние отдавна няма да сме на власт та да ни заплашват под прозорците на министерски съвет, а ще се радваме на живота някъде по Карибите, харчейки парите които сме спечелили с честен труд, като консултанти на „Шеврон“, каквито ще бъдем след като си изпълним задълженията и ни свърши мандата. Той Дянков правилно каза, още две години, ако устискаме в България, после ще си живеем живота, а балъците да затягат колани белким доживеят светлото бъдеще.

- Нали бе Трайчо, нали ще ни платят? Кажи ми го пак!

- Ех Нонче, Нонче, дръж се за мен и Доган ще ни диша прахта с неговите два милиона от консултантски услуги, а може и Меглена да бием по приходи. Тя затвори АЕЦ-а , а ние ще отровим половин България. Инвеститорите няма да ни забравят, обещали са, ще станем и ние консултанти и после копче не могат да ни кажат разните му активни граждани, откъде са ни парите. Потрай още малко Нонче, усмихвай се, говори със загриженост за природата и всичките ни усилия ще бъдат възнаградени.

- Трудно ми е Трайчо, едвам ги понасям разните му природозащитници, еколози и активисти. Откъде се извъдиха толкоз много, уж сме болна и бедна нация, уж направихме така, че всеки да се бори да оцелее и да няма време да мисли за по-важни неща от това как да си изкара хляба, а то виж с всеки ден се увеличават и не знам какво да им отговарям.

- Не се огъвай Ноно, веднъж инвеститор ти каца на рамото. Говорили сме как да действаме, пак ще ти повторя:

1-во. Представяме, чрез медиите, чрез външни застъпници като Алекс Алексиев и чрез наши верни кадри от ДС, които пробутваме като специалисти по въпроса, представяме всички противници на добива на шистов газ, като застъпници на руски интереси. Така отклоняваме същността на спора от това дали е безопасно да се добива шистов газ, към противоборство между уж две различни фракции, защитаващи различни интереси. По този начин принуждаваме обществото да се раздели на две, проамерикански и проруски настроено и да затъне във взаимни обвинения, като тези които защитават добива се прокламират като прогресивни личности със съвременно мислене, а противниците слагаме в руският лагер и ги обявяваме за назадничави остатъци от едно посттоталитарно минало. Така хората ще забравят откъде всъщност е тръгнала цялата работа и за какво става дума и ще спорят за съвсем различни неща от това дали е безопасен добива на шистов газ или не. А в същото време ние ще разрешим на компании и руски и западни да извършат проучвания и да добиват шистов газ, разбира се в замяна на консултантски услуги, които ще извършваме за тях срещу съответното заплащане.

2-ро. Винаги, когато някой протестира срещу добива на шистов газ и задава неудобни въпроси, няма да се опитваме да му отговорим, защото много добре знаем какъв е отговора, а ще го питаме защо аджеба не протестира срещу атомната енергия. Така пак отколоняваме спора от същината на въпроса и навлизаме в друга тема която е далеч от поставения проблем за безопасността на шистовия газ. По този начин ги караме да се чувстват неудобно и ги изместваме от позицията на обвиняващ в позицията на обвинен. Малцина са хората, които могат да реагират адекватно при една такава ситуация. Така ние винаги владеем положението. Разбра ли Нонче? Можеш ли да повториш, каквото ти казах?

- Разбрах те Трайчо, жив да си ми, кой те роди толкова умен и начетен, та ни събра, че и аз да разбера що е това келепир и висша политика! Ама Трайчо, още се притеснявам. Тез ми ти активисти, еколози, зелени-мелени и други са се обединили в разни групи и само постват в социалните мрежи статии и филми как разни държави съдят „Шеврон“ за причинени екологични катастрофи в Еквадор , Бразилия. Как разни хора протестират срещу добива на шистов газ, как в Германия също имат проблеми причинени от добива на шистов газ, разпространяват филма Газланд, който разследва технологията за добиване на шистов газ и ефектите върху околната среда и живота на хората. Изнамерили са карта на авариите при добива на шистов газ в САЩ. В ляво са изборени населените места; когато човек кликне на името на града и се отваря прозорец, който обяснява кога и какъв вид авария е станало и най-важното има посочени източниците (публикации) на инфото. Имат списък с веществата използвани при добива на шистов газ и вредите които нанасят на организма и околната среда. Информират, че в самите САЩ са признали, че добива на шистов газ замърсява водите. И още, и още . . . Какво да правя, как да им отговоря?

- Проста ли си ма Ноно, не разбра ли от толкоз разговори дето те инструктирах. Каквото и да ти кажат, каквито и факти да ти извадят обявяваш всичко за лъжа, за инсинуация, за недоказани твърдения. Казваш лъжа е и това е! Няма значение, дали идва от Германия, Бразилия, Щатите, Еквадор, Франция- манция и т.н. Всички които твърдят, че добива на шистов газ е опасен обявяваш за лъжци и върли борци за руските интереси, няма англичани, германци, американци – всички те работят за Русия, срещу нашата енергийна независимост. А тези които, ги разпространяват тези данни в България, тях ги обявяваш за предатели и участници в световната конспирация срещу България и нейната енергийна независимост, постижима единственно и само чрез добива на шистов газ от чуждестранни инвеститори. Да не се изпуснеш да кажеш, че газа който нашите благодетели ще добиват, ще отива в чужбина, както и печалбите от продажбата му и , че ако искаме да го ползваме ще трябва да си го купуваме от тях, ако благоволят да ни го продадат на пазарни цени. Нито дума за това, че ще отървем консултантските.

Наблягаш на енергийната независимост, това е мехлем за ухото на всеки българин, и на откриването на нови работни места, чрез тези крупни инвеститори. Да не забравиш крупни. Нито дума, че работните места, ако ги има ще са само за охрана от пенсионери, и че земеделските земи върху които ще се извършва добива след това няма да стават за нищо, поради което много хора ще си изгубат препитанието, а голяма част от селското стопанство ще бъде унищожено. Разбра ли ма?

- Ох разбирам та Трайчо, разбирам та. Де да бях ербап като теб, да не ми пука и да мога да лъжа без да ми мигне окото като Дянков, ма нямам толкова стаж. Ами тези дето искат гаранции, на тях какво да им кажа?

- Как какво ма,  . . . .  заспала! Даваш гаранции одма, на кило, колкото искат толкова ,каквито искат такива. Казваш, че инвеститора е обещал да следи строго за природосъобразността на добива, че гарантира, че ако има нещо ще обезщети всеки един пострадал, дори и при най-минималната щета. Ще се снимаш с инвеститора, ще се облечете в зелено и ще отидете да посадите дръвчета в района на бъдещите сондажи, та да видят хората, че вярвате, че природата няма да бъде засегната.

- Ма някой викат, че хората се разболявали от рак и други страшни болести, хората дето живеят покрай сондажите. На тях какво да им кажа Трайчо, да се свети името ти!

- Кажи им, че правителството е взело всички мерки и ще се погрижи за всеки който се почувства неразположен и реши, че това има нещо общо със сондажите. Кажи им, че разполагаме с 300 000 свети мощи и 100 чудотворни икони. Че ще направим, не само „Българската коледа“, но и „Българският Великден, Гергьовден, Петровден, Ивановден, Атанасовден, Йордановден“ и още колкото има нужда такива лечебни мероприятия, така щото да не остане нито един гражданин, който да не прати поне по един есемес и така да осигури пари за лечението им.

- То хубаво Трайчо, ама има сред тия вагабонти и разни крайни елементи, дето с нищо не можеш да ги убедиш. Все правят протести, шествия, събрания, диспути, дебати, обсъждания, подписки. Тях какво да ги правя Трайчоооо, Трайчо?

- И на туй ли да та уча мари? Ще викнеш Миролюба и Бареков, ще им пуснеш по нещо, ще ги потупаш по рамото, ще се снимаш с тях, ще ги обявиш за журналисти на годината, ако трябва и орден ще им издействаш, той президента вече е наш, и те знаят какво да правят. Ще ги обявят тея елементи за хулигани, вагабонти и пияна тълпа, ще поискат прокуратурата да се самосезира, да ги залови, да ги озъпти и да ги обяви за терористи и екофундаменталисти. Ще попитат къде дреме полицията, ще настроят обществото срещу тях и Цветанов ще им спретне една акция „Сондьорите“, и приключваме с тях, обявяваме ги за престъпници и това е! Сега разбра ли ма?

- Разбрах та Трайчо, разбрах. Твоето слово, внесе успокоение в душата ми и вяра в утрешния ден, когато двамата с тебе ще се влеем в редиците на законно забогателите от консултантски услуги. Бойко да та поживи Трайчо, дето ма учиш и напътстваш.

Тук иде реч за държавата Бойкогения, която единственна успя да преодолее световната финансова, икономическа и политическа криза, и да остане един остров на стабилността сред потъващите държавни формирования по цялата планета. Поради това, нейната история е от особенно значение за бъдещите поколения бойкогении, а и за човечеството като цяло, понеже само онзи който се учи от историята, както своята така и на околните, би успял да се справи с предизвикателствата на настоящето. Но ще спрем дотук с обясненията и ще преминем към същината на историята, такава каквато ще бъде, защото това което ще прочетете все още не се е случило, но ще се случи и ще служи за пример и подражание на всеки който би искал да избегне клопките на еволюцията, финансите и политиката.

И така, всичко започна да се случва тогава, когато светът бе обхванат от смут, паника, протести и революции. И всичко което щеше да се случи, се случи в една малка държава, разположена на кръстопът, или както обичаха да казват по-учените глави, държавата беше със стратегическо геополитическо местоположение. Народът не бе многоброен, но бе търпелив и горд народ. Народ, чиято вековна история бе покрита от булото на робството, но всяка държава успявала по един или друг начин да завладее този народ, рано или късно се бе разпадала, което бе и един от поводите за гордост на бойкогениите. Разбира се в нейната отминала многовековна история имаше и периоди от по 20-30 години, когато тя бе граничела с три морета, но тук ще отминем тези отклонения от нормалното състояние на междуособици и робство в което обикновенно пребиваваха бойкогенците и ще се спрем на нейната бъдеща история, която както казахме ще бъде водещ модел за оцеляване на държавите.

Всичко започна тогава, когато бойкогенците прозряха, че умните глави не ще да ги оправят и заложиха на физическата сила. Те избраха за свой вожд един от най-силните, стабилни, но прости мъже и както се оказа постъпиха мъдро, защото често решението се крие в простите неща, а водача им както казахме бе точно такъв. И той без да си губи времето успя по много прост начин, с прости думи и напътствия, и прости мерки, да постигне това, което умните глави от останалият свят не можаха да постигнат въпреки ерудицията си.

И така, когато кризата бе във вихъра си, тоз прост човек получи просветление и го сподели с бойкогениите, чрез телевизора под формата на повеля: „Вървете – рече им той от екрана – и садете картофи, така ще преборите спекулантите вдигащи цените на хранителните продукти, и ще бъдете не само сити, но и независими от световните сътресения, борсовите сривове и фалитите на банковите институции.“ И бойкогенците го послушаха, и по цялата бойкогенска земя започнаха да се садят картофи, и хората пребиваваха в кризата бедни, но сити.

А когато, световните валути започнаха да губят своята стойност и спекулантите панически обръщаха парите си в злато, тоз прост човек, отново намери просто решение как да стабилизира паричната единица на Бойкогения и водейки се от простата мисъл, че златото не става за ядене, вместо да въведе отново златния стандарт, въведе картофения, и така всички пари в държавата бяха обезпечени с картофи, а най-хубавото бе, че всеки получаваше толкова пари, колкото картофи бе успял да отгледа, и така всичко зависеше от усилията на отделният бойкогенец и от способностите му да отгледа добра реколта. За по-любопитните, само ще спомена, че валутата на Бойкогения се наричаше дянков, а един дянков бе обезпечен с един килограм картофи. И всеки имаше избор, дали да предаде картофите си на централния банков склад срещу дянковчета или да си ги изконсумира сам.

Знам, че ще си помислите, че един такъв начин на живот би трябвало да доведе до едно изпростяване на нацията, но пак ще сбъркате, защото той бе помисли за всичко и отново бе открил просто решение. Тъй, като всичко в Бойкогения се въртеше основно около картофите, то и образованието на бойкогенците бе съсредоточено около тяхното изучаване. Още от младенческа възраст на бойкогенийчетата се показваха картинки с картофи, а много често и първата дума която изговаряха бе картоф. По нататък те се запознаваха чрез картинки с основните заплахи за картофената финансова система на страната, а именно колорадският бръмбар и поповото прасе, и бащите им ги учеха как да ги мачкат с пръсти или стъпкват с крак, там където ги видят.

Цялото им основно образование, вместо да е разхвърляно между хиляди безполезни знания, без изгледи за практическо приложение, бе съсредоточено върху изучаването методите за отглеждане на картофи и борба с вредителите по тях. В средното образование затвърждаваха наученото, чрез практически занятия по отглеждане на картофи, а освен това се разширяваше кръгозора на бойкогенците, като се изучаваха и различните начини по които картофите могат да се приготвят и консумират.

За да не си помисли обикновеният читател, че бойкогенците са хора без интелигенция, то ще да ви опиша и тази прослойка на тяхното общество, създадена и оформена отново благодарение повелите на простият им предводител. Той, който внимателно следеше световните тенденции на пазара на труда, прозря, че има недостиг на овчари и напъти желаещите да се изучат, и да бъдат полезни на Бойкогения, да се отдадат на изучаването на този древен занаят. Във всички висши учебни заведения програмите бяха съобразени с изискванията на овчарството. Тук ще се спра на специалностите изучавани в най-престижното от тези средища на науката, а именно университета „Св. Грую Говедарски“ : Доене; Стрижене на овце и кози; Особенности при отглеждането на едър и дребен рогат добитък; Охрана на стадата; Подбор на места за пладнуване; Зимуване на стадата; Изграждане на кошари, фунции и особенности; Хранителни режими на добичетата; Видове фураж; Болести по добитъка; Особенности на блеенето и мученето при различните видове рогат добитък( какво иска да ни каже добичето); Сено, балиране и съхранение; Производни продукти на млякото – производство и съхранение; Касаплък и т.н.

Всеки, който успешно завършеше висшето си образование получаваше овчарска гега и сто глави добитък, и на него обикновенните картофопроизводители гледаха с особенно страхопочитание и уважение, понеже именно от учените глави идваха необходимите суровини за производство на дрехи и обувки, както и месо, сирене, кашкавал, масло и мляко. Затова и всяко населено място в Бойкогения, всяко семейство не жалеше картофи(дянковчета), за да изучи поне един член от семейството, и така да си осигури достъп до тези блага на висшето образование.

Няма да пропуснем и културата, която след отстраняването на чуждестранни чалга влияния се въртеше основно около животновъдството и картофопроиздводството и се изразяваше в свирене на кавал и гайда, тропане на хора и ръченици, и подвиквания У-бре, Де-бре, А-така, А-сега, Хоп-хоп, Иий-ху и др. Спорт немаше, понеже всички се трудеха и нямаха време да се занимават с глупости. А тук е момента да спомена, че понеже всички се трудеха, нямаше и безработица, понеже всеки имаше личен интерес да се труди, защото колкото повече труд полагаше, толкова повече картофи се предполагаше, че ще изкара. И така най-алчните, се трудеха най-много.

Населението на Бойкогения бе изключително младо, средната възраст бе 35 години, а пенсионери нямаше, понеже сите измираха на по 55 години, я от рак, я от птичи, я от свински, я от друг некакъв говежди грип. Тази изгодна продължителност на живота, бе и един от факторите за стабилността на икономиката на Бойкогения и бе постигната благодарение на бурните чуждестранни инвестиции, защото всички останали държави на света се избиваха да инвестират в единствената стабилна страна на планетата. Инвестициите бяха основно в добив на шистов газ, с какъвто оказа се Бойкогения разполагаше в огромни количества. И чуждестранните инвеститори идваха, дупчеха земята, извличаха газта и изхвърляха огромни количества токсични и канцерогенни вещества замърсяващи почвата и водата, но това се възприемаше като благодат, тъй като както споменахме, водеше до намаляване средната продължителност на живота на бойкогениите.

Но да не си помислите, че в Бойкогения не се полагат грижи за здравето на населението! Не, няма такова нещо! Решението отново бе просто като Него. Понеже хората бяха вярващи и славеха Бога, то здравето им бе оставено в божиите ръце и в кокалите на светците. Специална здравна комисия от божидарковци се занимаваше с откриването на мощи, а Той им осигуряваше мощехранителници и средства за изграждането на храм в който да се излагат. Тези храмове бяха здравните центрове на Бойкогения, всеки имаше право напълно безплатно да ходи, да се моли и да чака, да се случи чудо и да бъде изцелен. И така бойкогенците си живееха, просто и безгрижно, без да ги вълнува световната криза, затрупани с картофи и заобиколени от говеда.

Това е бъдещето, към което всяка държава трябва да се стреми, ако иска да векува во веки веков. Но да не забравя, защото това би Го обидило, че в Бойкогения имаше метро и магистрали. Метрото защо бе изградено никой не помнеше, а магистралите служеха основно за износ на картофи и като транзитни пътища на чуждестранните интереси през тази геостратегически разположена държава.