Разчетоха пророческо послание в българската азбука

ovca_pari

При разтребване на къщичката в която е живяла баба Ванга, е открито нейно пророческо послание , което е закодирала в българската азбука. Посланието е предадено на министъра на българското образУвание, който го е разтълкувал, като край на третия мандат на Бойко през януари догодина. Новината за пророчеството е обиколила министерски съвет и е разтресла шкембето на г-н Каракачанов. Ето текста на пророчеството:

Аз
Бойко
Водя
Глупаци.
Добре
Е,
Живи,
Здрави
Има
Йоще,
Които
Лапат
Моето
Нещо
Отпред.
Патриотите,
Разбира
Се!
Те
Ужасно
фелацио –
Хапят,
Целуват,
Чукат
Шкембета . . .
Ще
гЪлтат
отЬ
Юни
до Януари.

Пътешествие из мозъчната гънка на българския бизнес.

jakkk-660x307

– Знаеш ли, че не съм спал, колкото повече наближава сезона, толкова повече ме боли главата?
– Защо така бе, Гешефтарски, аз спя спокойно, иде лятото, идат парите?
– Да не си си намерил персонал, аз от два месеца търся хора да ангажирам, вдигнах заплатите от 450 на 452 лв., никъде не съм писал, че квартирата и храната ще се удържат от заплатата на персонала и въпреки това няма хора. Няма ни един кандидат.
– Далаверов, може ли да си толкова тъп, как ще обявяваш заплати? Като пускаш обява за набиране на персонал пишеш: гъвкаво работно време, демек не се знае кога почваш, кога свършваш; конкурентно заплащане, без да казваш, че е конкурентно на минималната заплата, тоест по-ниско; бонуси на работното място, разбира се без да разкриваш, че това се отнася до слънчевите лъчи, полъха на морето и преминаващите по бански целодневно мадами.А като дойде някой на място, буташ му веднага договора, без да му даваш да чете какво пише вътре, пресираш го, че следващия чака и да подписва. Като подпише и после като види къде е попаднал вече е късно, щото предизвестието е 3 месеца, колкото е сезона, а обезщетението при напускане е равно на очакваната от нас печалба, плюс да му теглим един хубав бой.
– Ти да не ми казваш, че при теб е пълно с кандидати за работа?
– Сега, като се замисля още никой не е звънял, но съм сигурен, че ще звъннат, защото всички дето работиха за мен, след края на сезона бързаха към бургаското летище и доколкото знам никой не се е върнал в България да разкаже какво е било. Те отлетяха, но други ще дойдат.
– А, ако не дойдат?
– Ако не дойдат, ако не дойдат! Ако никой не ще да работи за нас, клиентите ще работят за нас. Учи се бе Гешефтарски, аз се уча от най-добрия банкстер в България – Лемон Хвалипръцкомян.
– Е как така клиентите?
– Как тъй, ей тъй! Правим всичко на самообслужване и въвеждаме съответно такса самообслужване. Ако влезе някой било в хотела, било в магазина и на плажа да стъпи дори с единия крак, слагаме такса изход. Щом си влязъл, ако искаш да си тръгнеш плащаш в троен размер всичко за което си питал за цената, ако не си питал за нищо и се правиш на тарикат, плащаш олинклузив.
– Дее ба, как го измисли само! Ама те наште българи нямат пари, като гледам какви заплати им дават и аверите от вътрешността на страната и на стоп не могат да стигнат дотук.
– Донт уори, английските пияници и развратници ще донесат пари. Посрещаш ги с пиячка още на летището, правиш им застраховка живот в твоя полза и махаш парапетите от балконите за по-сигурно. И да падне и да пие, все печелиш.
– А курви, откъде ще им намерим и те отлетяха на запад?
– Я за какво си се загрижил, ти им дай пиенето първо, после им пусни три пенсионерки с по-модерни очила да им разказват български народни приказки и ще помнят те дали са ебали или не са ебали.
– Страшен си братле, ама с този Брекзит, ако вземат, че не дойдат. Ще останат само руснаци, но те са по стиснати и от нас, а и си ходят при техните си хора, дето изкупиха половината Черноморие?
– Брех мама му и черноглед си бил! Има варианти бе, трябва да мислиш по-разчупено.
– Какво да счупя на мисленето?
– Шаблона, счупи, шаблона. Ще търсим печалба там, където никой не я вижда. Я ми кажи сега, има ли хора, които никой не ги иска?
– Чакай да се почеша, че не мога да се сетя.
– Бежанците бе братле, бежанците. Сега Ердоганчо ще ги пуска на талази, все едно както бяха едно време смените по Черноморието. Ще оферираме Динко, като ги фане, направо при нас да ги води и ги държим, докато им свършат парите. После гоу бек ту Търки или пък при Меркел да си ги обгрижва.
– Добре де, ама как ще им вземем парите? Те алкохол не пият, не се пекът на плажа, жените им затворени в къщи не ходят по магазините да харчат пари, я са поискали нещо, я бой, въобще шантава работа.
– Много лесно, те се молят по пет пъти на ден. Правим значи една джамия на плажа и ще им вземаме по седем лева за килимче и пет лева да си измият краката в морето преди молитва и сезона е спасен. Сметни само, пет молитви по 12 лв. на човек на молитва – 60 лв. на ден. А те са десетки – стотици хиляди. Ще избием не рибата, ами и китовете ще избием.

О, Бизнес!

%d0%ba%d0%b8%d1%80%d0%b8%d0%bb-%d0%b4%d0%be%d0%bc%d1%83%d1%81%d1%87%d0%b8%d0%b5%d0%b2-%d0%b2%d0%b0%d1%81%d0%b8%d0%bb-%d0%b2%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%b2

О, Бизнес!

Три години работодателят роден
как специалисти търси. Медиите наши
трепетно повтарят на бизнеса ревът.
Вайкане ужасно! Тринайсети път
алчни бизнесмени заплати намалят,
че и ги не плащат, и за глоби зовът.
Злобни, уродливи! Крещят ли, крещят!
Домусчиев безумний отворил портфейла
и вика: „Парите! Къде са ми парите!
И работодатели тръгват с викове сърдити,
И „Няма специалисти“ гръмовно медии разпра.
Работници отговарят с други вик:“Е…се в гъза!“
И с нов дъжд от попържни, псувни и клетви,
работниците наши на минимални заплати,
напускат и отлитат, без сигнал, без ред,
всякой гледа само и само напред
и не ще да спомня, мизерни заплати
нито ужасни и гнусни условия на труд.
Бизнеса се вайка. Работници летят,
в чужбина отиват, там ще стоят.
Работодател се гърчи: „Кой ще работи
на минимална заплата? Кой ще му плаща яхтата,
колата?“ Смята като хищник, реве като свинкя,
на фалита близък вижда здрава примка.
Кат дебили тичат из медиите тук,
не сещат ни срама, ни разум, напук.
Зовът е отчаян: „Печалба веч няма!“
Три години хора само напускат, специалист не иде,
от никъде роби взорът не види
и глупаци бедни не фърчат към тях.
„Фалираме, Бойко! Помогни на нас.
Да станем кат Ксеркса, с безчислена сган.
Пусни бежанците, тук да работят,
печалбата наша да утроят. Щом има за назе
и за тебе ще има, ти само ни дай рая работлива.“
И тогава Бойко, наший генерал,
ревна гороломно:“Верни олигарси,
и цяла България гробище да стане,
аз вам ще доставя безработна сган,
за вас да работи, аз да управлявам.
Фалит да настъпи не позволявам!“
При тез думи силни, олигарси горди
вдигнаха цените за робските орди,
тихи, работливи! О, съдбовен час!
Бизнеса премахна и ставката за стаж,
заплати намалят, цените растат, но никой не идва.
Бизнесът трае, фалитът е близо
и сладката радост до крак да измрът
от глупост безмерна в тоз красив кът,
с алчност огромна в погледа тъп.
„Световния бизнес сега нази гледа,
на нашта печалба нека завиди.
Да вдигнем заплати? Как ли пък не!
Вместо да платиме, фалит по-добре!“
Няма веч заплати, всичко е печалба!
Всеки бизнес – робство, служителя -роб,
работата – мъка, печалбата – блян.
Последните инженери изчезнаха там.
„Кой ще ни работи?“ – някой си изкряска
и неграмотни роми наеха завчаска,
като демони черни във фабрики празни,
да глозгат на бизнеса миризливия труп.

КЕВР: „Ние вдигаме цени, политиците вдигат заплати.“

шок-цена

Комисията за енергийно и водно регулиране излезе със специална декларация, във връзка с нарастващото социално недоволство от вдигането цените на електроенергията, газта, водата и парното. Декларацията е адресирана към всички български граждани, ето текста:

„Уважаеми български граждани,

През последните дни към нашата комисия бяха отправени множество обвинения, ние сме сочени едва ли не като основни виновници за бедстващото социално положение на голяма част от вас, което смятаме, че е напълно незаслужено. Ние изпълняваме стриктно задачите, за които сме назначени да отговаряме, затова заявяваме следното:

Ние вече не сме ДКЕВР, тоест държавна комисия, а просто КЕВР т. е. напълно независима от държавата и нейните социални проблеми комисия. Нашата задача не е да съобразяваме цените на енергоносителите и водата с покупателната способност на българина, а с възможностите за постигане на желаната печалба от енергийните и водоснабдителни дружества. Крайно време е българските граждани да разберат, осъзнаят и набият в дебелите си тикви, че няма бизнес дружество, което да може да работи на загуба и да е длъжно да осъществява социална дейност за сметка на собствените си печалби, още повече, когато това дружество е чуждестранен инвеститор, който сме поканили да управлява нашата енергийна или водна система, понеже сме признали, че самите ние сме тъпи и ограничени и нямаме необходимите компетенции да се справим с подобно предизвикателство.

Държим да подчертаем дебело, че ние в нашите изчисления не вземаме предвид нивото на заплащането на труда в страната. Нашата комисия определя и вдига цени, не заплати. Въпреки това, ние като признак на добра воля изчакахме да минат изборите, за да обявим желанията на нашите господари за увеличение на цените. Направихме това, защото като много български граждани повярвахме в предизборните обещания на българските политици за скок в заплащането на труда. В тези обещания повярваха и енергийните и водоснабдителни дружества, които внесоха корекции в исканията си за увеличение на енергоносителите и водата, които корекции са съобразени именно с тези предизборни обещания за увеличение на заплатите. Логиката е, че работещите в тези дружества също ще очакват обещаните от политиците по-високи заплати. Поне 15% от увеличението на цените се дължи именно на тези нелепи предизборни обещания, които тъпите български граждани вече дори не помнят.

Друга част от увеличението на цените се дължи на бързото намаляване броя на клиентите на управляващите комисията дружества. Това е демографски проблем, когато клиентите ти, на малък пазар като нашия, намаляват със стотици хиляди на година, това няма как да бъде компенсирано по друг начин освен с увеличение на цените. Чухме много упреци, че цените на газта били паднали с над 80%, а ние искаме увеличение с над 30%, но никой не казва, че над 500 000 българи са напуснали страната през последните 5 години, а това са изгубени клиенти, тях как да ги компенсираме?

В заключение искаме да кажем на българските граждани, че човечеството е просъществувало стотици хиляди години без електричество и течаща вода, така че няма нищо страшно, ако не могат да си ги позволят. Слава богу слънцето грее еднакво за всички и дъждът пада върху всички, така че без паника и излишни истерии.“

Защитна реч за правото да наричам ДОСТ протурска партия

mestan-pryst

Реших да се подготвя и да напиша предварително своята защитна реч пред българския съд, за правото да наричам свободно, ясно и на всеослушание Обединение ДОСТ – ПРОТУРСКА партия. Може би някои от читателите са питат, защо защитна реч? Защото г-н Лютви Местан и неговата партия ДОСТ са заплашили със съд всеки, който ги нарече протурска партия. Тази своя заплаха те са отправили сериозно в своя декларация, затова и аз я приемам сериозно:

„Уважаеми български съд

Обръщам се както към Вас, така и към г-н Лютви Местан и неговата протурска партия ДОСТ. Днес съм изправен тук като обвиняем затова, че съм заявил гласно и на всеослушание, че мисля, че Обединение ДОСТ е протурска партия. Признавам се за виновен. Да, аз съм виновен, аз наистина смятам, че ДОСТ е протурска партия и ако трябва да съм точен, не просто протурска, а про – нео – османистка партия, имаща за цел да реализира идеите и амбициите на Турския президент Реджеп Ердоган и неговото най-близко обкръжение, изложени ясно и неприкрито в книгата на Ахмед Давутоглу „Стратегическа дълбочина“. Те искат да разпространят влиянието си върху бившите територии на Османската империя, към които спада и нашата все още свободна държава, Република България.

Няма да се разпростирам пространно върху фактите, които ме карат да мисля, че Обединение ДОСТ е протурска партия, ще спомена само два: 1. Факта, че г-н. Лютви Местан потърси убежище в турското посолство, когато се почувства заплашен (все още неясно от какво и кого), а не при българските правоохранителни органи. 2. Факта на скорошното изявление на турският министър на социалната политика Мехмет Мюезиноглу цитирам:“„За да може процесите и тук, в Турция, и там (в България), да се развиват паралелно, беше създадена организацията Обединение ДОСТ”. За мен, това е достатъчно основание да смятам, че партия ДОСТ е протурска партия и, че тя трябва да бъде забранена.

Това обаче, което най-много ме притеснява, не e толкова същността и генезиса на тази партия, а нейните действия, заради които днес аз съм изправен като обвиняем тук пред вас. Тази партия си позволи да заплашва със съд всеки български гражданин който изразява не просто публично, но на глас своите мисли. Защото преди да кажем нещо, ние сме си го помислили, може би, ако г-н Местан разполагаше с устройство, което чете мисли, днес пред вас щеше да бъде изправен целия български народ. Нима аз нямам право да мисля и да изразявам на глас, публично своите възгледи, своите мисли? Това ли иска г-н Местан да постигне с тази своя заплаха, да насади страх и да ни затвори вътре в самите нас със собствените си мисли. Може би иска да направи подсъдни разговорите за политика на маса, в кафенето, по улиците и на площадите? Ако той смята, че това което мисля за него и за неговата партия не е вярно, мисли ли, че ще промени мисленето ми като ме осъди? Съмнявам се, г-н Местан е умен човек, той знае, че като ме осъдите днес, аз ще продължа да смятам неговата партия за протурска. Неговата цел не е да ме накара да променя мисленето си, не е да ме обори с факти и действия, неговата цел е да ме сплаши, да ме уплаши, да ме страхува, да ме накара да се почувствам така, както той се е чувствал когато е тичал към турското посолство. Той иска да се страхуваме всички българи, които мислим, че партия ДОСТ е протурска партия. Ето затова аз съм длъжен да извикам високо така, че да ме чуят всички – Аз Чергар мисля, че Обединение ДОСТ е ПРОТУРСКА партия. И ако това е подсъдно то  жалко за Свободата не просто на словото, но и на мисълта.

И така г-н Местан, аз смятам, че всеки има право да изразява своето мнение гласно, дори  и то да е погрешно, невярно или неприемливо за някой. Ваш е избора, дали да ме осъдите или да ми докажете, че греша, но уверявам ви, че това не може да стане чрез съда. Вашата партия е ПРОТУРСКА, аз така МИСЛЯ!“

Бизнесът предупреди: „Който и да спечели изборите няма да вдигнем заплатите.“

e1925e0bfb1dbf71abedea9df2258d2d09d92ebd_700

Най-голямата работодателска организация в България разпространи специално изявление във връзка с обещанията на политическите партии за увеличение на заплащането на труда  след изборите.  Ето какво се казва в него:

“ Обръщаме се към всички български граждани тъй като сме разтревожени от създаването на неосъществими надежди от страна на всички политически сили за увеличаване и то скокообразно на заплатите в България. Смятаме, че насаждането на подобни надежди е абсолютно безотговорно от страна на политическите сили и по никакъв начин не отговаря на възможностите на бизнеса и реалността, а най-вече и ние самите нямаме никакво не просто намерение, но и желание за подобна стъпка. Разбираме желанието на политическите партии да привлекат колкото се може повече гласоподаватели за да могат да спечелят предстоящите парламентарни избори, но не можем да приемем това да става за сметка на българският работодател. Нека българските граждани да знаят и да запомнят добре – увеличение на заплатите няма да има и не се предвижда да има в близките 100 години, а надяваме се и след това. Смятаме, че българският народ ще изчезне в близко бъдеще, което обезсмисля  още веднъж увеличението на каквито и да било заплати. Ние работодателите трябва за краткия срок преди рухването на Българската държава, да успеем да натрупаме достатъчно богатство, което да осигури бъдещето на нашите деца поколения напред, а не на последно място и да гарантира, че самите ние ще можем да се насладим на всички удоволствия на живота, защото живота е един, а работници много. Ако ние се поддадем на предизборния политически натиск за следизборно увеличение на заплатите, това няма да предотврати залеза на българската държава, а само и единствено ще завлече и нас в гроба. Само и единствено, ако задържим цялата печалба за себе си, ние българските работодатели имаме шанс да пребъдем и да участваме в глобалното бъдеще на човечеството. Това, че сме членове на Европейският съюз по никакъв начин не ни задължава да създаваме условия за европейски стандарт на живот на българският работник, щом не му харесва заплащането тука, той може да емигрира, където си поиска, смятаме, че тази опция е достатъчна и ние нямаме никакво задължение да осигуряваме достоен живот на когото и да било другиго освен нас самите. Още веднъж апелираме към политическите сили да се държат като отговорни политици и да не забравят, че голяма част от парите които получават идват именно от нас и да не се опитват да изкопчат още от нашите пари за да ги дадат на българските работници, в противен случай ще бъдем принудени да реагираме още по остро и да спрем всякакви политически субсидии. Не забравяйте драги български политици, че ние можем да свалим от власт всеки един от вас, независимо от това с  какъв процент подкрепа е дошъл на власт. И накрая, за последно се обръщаме към българските работници, за вас пари няма да има. Вашите заплати могат само да намаляват, но не и да бъдат увеличени, всички други обещания, които политиците ви дават са пълна лъжа. ПОВТАРЯМЕ – НЯМА ДА ВДИГАМЕ ЗАПЛАТИ!  Уважаеми български работници, Вас ви няма в сметките на бъдещето, вие вече ставате излишни, защото има огромен наплив на търсещи работа чужденци, които са готови да работят дори по-евтино от вас, само за едната храна, а от друга страна настъпва пълната автоматизация и компютаризация на работния процес, управлението му ще бъде поето от Изкуствен интелект, така че вече не се нуждаем дори от специалисти, инженери и други подобни кръвопийци, които смучат от нашите печалби. От вас няма нужда, за вас няма пари, няма бъдеще, няма надежда. Вие сте излишни. Оправяйте се!

 

Доган: „Загубим ли властта, губим и парите.“

Image_5189712_126

Днес в редакцията получихме текст, за който се твърди, че представлява обръщение от Ахмед Доган към висшето ръководство на ДПС. Изложеното в този текст коренно се различава от посланието на Доган, разпространено във водещите български медии през последните дни и показва ДПС в една различна светлина от това, което те се опитаха да ни представят услужливо, предизборно. Човекът, който ни го изпрати, пише, че е отвратен от използването името на Левски в името на реализирането целите на партия като ДПС, която има огромна вина за мизерстващото положение на българския народ. Ето текста, който ни беше предоставен:

“ Братя и сестри

Предстои ни важна битка, битка на живот и смърт. Всичко, което ние сме градили през тези близо 30 години от началото на прехода, е на път да бъде изгубено. Всички вие знаете с колко труд и мъка успяхме да създадем нашите обръчи от фирми. Колко усилия ни костваше да убием духа на работещите в тях, как ги държахме на минимални заплати, как показно наказвахме всеки опит за съпротива и търсене на права от страна на работещите. Как успяхме да прогоним  зад граница всички, които отказваха да преклонят глава пред нашите правила на работа. Ние бавно, упорито и сигурно овладявахме бизнес след бизнес, подчинявахме община след община, държавна структура след държавна структура. Без нас не можеше да бъде взето нито едно решение в държавата, без значение дали това решение се вземаше публично или скрито. Нито една партия не успя да управлява без да се съобразява с нас. И всичко това благодарение на вашите усилия под моето мъдро ръководство. Всичко това обаче се дължеше и на безпрекословното подчинение на нашите избиратели, на нашия електорат. Те знаеха, че нямат алтернатива, ние ги бяхме научили, че нямат алтернатива. Те знаеха, че ако не гласуват за нас ги чака не просто мизерия, а физическа невъзможност да оцелеят. Благодарение на техните гласове ние се превърнахме в незаобиколим фактор в политиката, в бизнеса в процеса на определянето на бъдещето на България. Ние определяхме порциите на фирмите – кой, колко, откъде ще лапа и каква част ще дава на нас. Ние успяхме да превърнем обръчите от фирми в пръстените на планетата Сатурн, а ДПС в самата планета. Всички български граждани работеха и работят за нас на минимално заплащане. Всеки, който работи в България, всъщност работи за нас, ние вземаме 50% от стойността на труда му, ние ги научихме да са роби. Ние поробихме и техните синдикати, поробихме и съдебната система с парите изработени от самите тях. Ние поробихме самата надежда, че могат нещо да променят.  Ние определяме кой е престъпник и кой не. Ето погледнете се, сред нас са господин Делян Пеевски, г-н Йордан Цонев, Христо Бисеров, сред нас е вече и Слави Бинев, все хора алчни българи, чието място в една развита демокрация би било в затвора, но при нас, в нашата демокрация, те са начело на нашите листи. И ето сега, когато от пълната власт не ни делеше нищо, сред нас се намери предател, който от алчност реши да вземе този вече поробен народ и да го продаде на външни сили. Ние това не можем да го допуснем, нашите роби са си наши роби и ние не можем току-така с лека ръка, да оставим тези роби да слугуват другиму.

Братя и сестри, загубим ли властта, губим и парите си. Всичко, което сме спечелили на гърба на нашите роби, ще ни бъде отнето. Всички милиони, които сме получили като комисионни, ще останат само спомен. Затова ние трябва в техните души да събудим патриотизма, ние трябва да покажем на целия свят как роб и робовладелец се изправят заедно срещу външния поробител. Ако спечелим, печелим само Ние, ако загубим, губят всички.

Отворено писмо до Ивайло Пенчев „Walltopia“ от бивши негови служители

768x432

Последните дни се заинтересувах от нашумялата фирма Walltopia и по-специално от мнението на работещите в нея и търсилите там работа и ето какво открих. Всички коментари поместени по-долу са взети от сайта БГработодател. Четете и си вадете сами заключенията. Бих се радвал, ако успелият бизнесмен Ивайло Пенчев коментира мненията на работниците си следващата събота в 120 минути, но това едва ли ще се случи, а също и държавата, ако се заинтересува от условията на труд и спазването на трудовото законодателство от страна на успелия бизнесмен. Та четете:

„Смешната фирма търси Монтажници…Ако ви се работи по 12-14 часа нощни смени тежка физическа работа на височина за 700-750лв на месец чисто. Като при това сте в чужбина и ако нещо се случи с вас и трябва да се приберете да ви кажат че ще ви удържат самолетния билет от заплатата. Ако обичате да се държат с вас като с нищожество и да не ви информират за нищо. Да имате за колеги най-тъпите и прости селяни които да ви оберат докато сте командировка. Да спите в „конюшна“ където леглата са вишки и сте 20 човека в стаята. Ако искате да се обърнете към началника си за помощ по отношение на работата и той да ви каже „Аз какво да направя!?“. То в такъв случай Walltopia е вашето място! Заповядайте в монтажните групи на Голямото КучИ!

Днес трябваше да започна в тази международна фирма. Започнах и напуснах. И за сметка на това си загубих заради тях сигурната работа. Явих се на интервю, на което се говореше колко е Велика фирмата. Ама не. Когато отидох изпаднах в потрес от работното място – мръсно, тясно и шумно за един отдел в който се изчисляват пари. Работните компютри са лаптопи от най малките – грижат се за зрението на служителите. На едно бюро седят минимум 4 служителя в единия ъгъл на стаята. В стаята са около над 10 служителя на няколко бюра. Но това не ти го казват на интервюто. Ако го знаех никога нямаше да се съглася да работя там . И за капак на всичко те цакат и със заплащането – за всичко има глоби и удръжки – за закъснение, за излизане в работно време и т.н. Но те карат да подпишеш сумати документи за конфиденциалност. Никой уважаващ се човек не бива да работи в такава среда.
Те не заплата трябва да изплащат , а вредни.

Поканиха ме на интервю в „Walltopia Ltd“, взех си почивен ден, облякох си костюмче и хоп на интервю.
ОБАЧЕ,
Първо се оказа, че хората с които имам интервю ги няма и за това интервюто ще се проведе от други хора! ХОП ЧЕРВЕНА ЛАМПИЧКА. Докато си седях и чаках, наблюдавах хората във фирмата и няколко девойки дошли на интервю за друга длъжност. Както се казва първото впечатление е най-важното.
Явно вратата към офиса трябва да е тип въртяща се през едната влизат, а то другата си тръгват кадрите. Хората във фирмата определено не изглеждаха щастливи,даже си бяха доста сдухани, но преценката ми може да е субективна. Оказа се, че един от двамата Ивайловци, така коментирани до тук във форума ще ми бъде на интервюто.
Започна интервюто, обясниха ми какви са задълженията ми и колко много и отговорна работа съм щял да имам. Между другото повечето „работа“ може спокойно да се автоматизира и да се свърши за не повече от 5 дена при това и да се избегне риска от грешки, но това е друг въпрос.
Въпросният Ивайло подчерта за глобите за закъснения и каза че имало и други видове глоби, когато го попитах какви, така и не пожела до отговори конкретно, но явно имаше голяма желание да ми наложи една още докато си седях на стола за интервю. На въпроса имали освен глобите бонуси, каза че няма, но има програми за тимбилдинг. Е как поддържа позитивната нагласа сред персонала тогава? След разговорът ми с него стигнах до логичното заключение че обещаната заплата е някакъв мираж, а реалността от системно налагани глоби е съвсем друга.
Докато слушах за глобалния лидер в стените за катерене и за многомилионния оборот в долари на фирмата, се огледах. Мръсен офис, евтини мебели, някакъв сървър потънал в прах. Служителите облечени доста скромничко, да не кажа друга дума. Липса на вентилационна система. И преди съм работил във фирми с милиони печалба, при които работниците не си получаваха заплатите, стори ми се до болка позната българска картинка.
Въпросният Ивайло ми направи много неприятно впечатление, радвам се че именно той беше на интервюто така че успях да видя истинското лице на фирмата отвътре.
Ивайло и служителката имаха желание да започна работа, колкото се може по-бързо. Явно не им трябвах, за разширяване на дейността, както пишеше в обявата, а за заместване на внезапно изчезнал човек.
По едно време явно му писна от нарочно задаваните от мен еднотипни въпроси и стана и си тръгна. Останалата на интервюто служителка изглеждаше доста стресирана. Успях да разбера че предишната служителка на тази позиция се била преместила в мебелна фирма??? Явно глобалния лидер с многомилионен оборот, предлага по-лоши условия от локалните мебелни фирми в България, или по-ниско реално заплащане.
Казах им че смяната на работата е отговорен процес и ми трябва време да помисля. След 5 работни дни им се обадих и казах че длъжността не ме интересува.
Човек трябва да се радва, когато не попадне в дупка. Убеден съм, че заобиколих доста голяма в моя живот.

Искам да засегна други отношения на Walltopia Към хората с които работи. Наскоро фирмата обяви архитектурен конкурс с награден фонд от 60000 евро. Подадените проекти са над 200.В условията на конкурса се упоменава, че всеки кандидатстващ проект става собственост на фирмата,независимо дали е спечелил.Това открито противоречи на ЗАПСП чл.15, чл.18.Всеки кандидат за конкурса се съгласява с условията ,иначе не е допуснат.Така се прехвърлят авторски права без те да са платени. Може да проследите как ще се развие конкурса и кой ще спечели. Ще спечели фирмата ,като придобие собственост върху всичките проекти,които впоследствие може да използва.Това е отношението към творците в БГ- не по различно от това към работниците.

Бях на интервю с няколко девойки и двамата Ивайловци. Трагедия, комични ситуации, плиткоумие. Великотърновското не може да се изкорени от някои хора 🙂 По-смешни интервюта и срещи не съм имал за последните 10 години пребиваване на трудовия пазар. Пенчев в за освидетелстване, въпреки че е гърмян заек и успял сериен предприемач. Безобразно смешно 🙂 Не кандидатствайте там, наистина, оценете се по-добре!

Мисля да напусна тази компания и съветвам всеки уважаващ себе си човек да не кандидатства там. Заплащане: почти никакво дори не изплащат бонус при осъществени успешни продажби.
Уважение: Шефът Ивайло Пенчев е повече от арогантен егоманиак мислещ си, че е хванал Господа за пъпа. Безкрайно неприятен и негативен човек внасящ сам стрес на работното място. Емоционален тормоз върху всички служители освен към девойките по-близо до обкръжението му.

Привилегии: 0 Ивайло Пенчев не вярва в допълнителни привилегии и социална отговорност към служителите.
Натоварване: ще кажа само че съм работила и в други много по-натоварени фирми, но истината е, че най-големия проблем за мен е негативния и егоцентричен Ивайло Пенчев. Селянин забогатял и напомнящ на Бай Ганьо. Човек, който сравнява служителите си с КУЧЕТА показва за какво иде реч.
Потенциал: Никакъв шанс за развитие. Вървят напред само гъзолизците.
Колеги: Змиярник, всеки злорадства и говори зад гърба на другия. Да не говорим и за отдел маркетинг и ЧР. Девъчките там са като метреси.

Текучеството е голямо. Погледнете в jobs.bg колко са свободните позиции. На интервюто ви казват, че се разрастват и затова нови позиции има, а всъщност това са хора напуснали или уволнени от гореспоменатия Бай Ганьо.“

Право за отговор на АИКБ

Публикувам правото на отговор което ми бе поискано от АИКБ, въпреки изрично посоченото естество на сайта.

Уважаеми госпожи и господа,

На основание чл.10, ал. 1, т. 7 от Закона за радиото и телевизията и във връзка с публикуван от ваша страна в блога ви „Бъзикилийкс“ на 09.03.2017 г. материал със заглавие „Бизнесът проговори: „Политиците ни натискат да даваме ниски заплати“ (https://neverojatno.wordpress.com/2017/03/09/biznes/) държим да премахнете визирания материал или да публикувате нашия отговор.

С публикувания от Вас материал се уронва достойнството на председателя на Асоциация на индустриалния капитал в България г-н Васил Велев, поради изцяло невярното съдържание на материала. С публикуването му вие попадате в хипотезата на чл. 148, ал.1, т. 2 от Наказателния кодекс за нанасяне на обида, което е основание за сезиране на прокуратурата.

Във връзка с горното отговорът ни е:

„Публикуваният материал на 09.03.2017 г. със заглавие „Бизнесът проговори: „Политиците ни натискат да даваме ниски заплати“ е с изцяло невярно съдържание и не отразява по никакъв начин позицията на председателя на АИКБ по визираните въпроси, нито към изпълнителната и законодателната власт в Република България, както и към представителите на политическите партии като цяло. АИКБ винаги е имала принципни позиции по въпросите касаещи доходите на българските граждани и те могат да се видят в официалните интервюта и позиции дадени от г-н Васил Велев.“

Разчитаме, че като представител на социална медия ще спазите законите на Република България.

Асоциация на индустриалния капитал в България

Бизнесът проговори: „Политиците ни натискат да даваме ниски заплати“

images_Images_bad-boss-820x510

Политиците са отговорни за ниското ниво на заплащане на труда в България, това стана ясно след отговор на водещ български бизнесмен, член на Сбирщината на организациите на българските работодатели на въпрос от журналист по време на конференция посветена на икономическото развитие на Република България. Ето пълния текст на отговора:

– Г-н Парилюбов, как бихте коментирали в разгара на предизборната кампания, надпреварата на отделните политически субекти в обещаването на бъдещи високи доходи за населението? Не е тайна за никого, а и вие предполагам няма да отречете, че нивото на заплащане на труда в България е мизерно. Все пак ние сме членове на ЕС, а в момента има държави, които изпробват въвеждането на безусловен базов доход, по-голям от 80% от работните заплати в страната ни. Тоест вече има граждани на съюза, които получават без да работят повече пари, отколкото трудещите се българи и то не само ниско квалифицираните българи, но и голяма част от специалистите. И как така изведнъж става възможно да се увеличават заплати когато идват избори?

– Вие почти сам достигнахте до отговора на въпроса който ми зададохте, а той е, че не бизнесът определя нивото на заплатите в България, а именно политическият елит. То е логично, щом едни партии обещават да вдигат заплати, ако ги изберете, значи имат механизъм да го направят, ако решат. Какъв е този механизъм и защо не са го използвали досега е друг въпрос, върху който мисля, че е добре да се съсредоточим. Честно казано на мен самия ми писна да участвам в тази лицемерна, нечестна и убийствена за България театрална постановка наречена „Преход“, вследствие на която се роди мизерията на българските граждани. Знам и че самите български граждани са наясно с цялата постановка, но никой не смее да каже на глас, че царят е гол, защото може да си изгуби хляба.

Ситуацията е такава: няма бизнес в България, който да не е обвързан с политически структури и да не им се отчита. Така наречените кръгове от фирми не са мит, а реален политически инструмент. Разбирате ме, всяка фирма се отчита на политическите партии, които са на власт в момента, те са тези, които ни принуждават да осигуряваме работниците си на минимални заплати, да държим доходите на това безумно ниско равнище, да не правим инвестиции в модерни скъпо-струващи технологии и т. н. Надали има български работник, който да не знае с коя точно политическа партия е обвързана фирмата в която работи, а има и бизнеси, които са директно притежание на български политици, да не мислите, че при тях положението е розово, те също скубят своите работници колкото могат.

Ако един работодател иска да повиши заплатите, това става единствено и само с позволение на политическата сила на която служи, защото, за да вдигне заплатите на работниците, ще трябва да намали субсидията за партията, а това разбира се не се нрави на политиците. Как те ще издържат своите водещи функционери в структурите си в цялата страна без пари? Същото е и с инвестициите в модернизация на производството или услугите, които даден бизнес предлага, те също се съгласуват с политическите партии, защото тези инвестиции също намалят техния дял от печалбата. Ето затова икономиката ни е в това положение, а хората мизерстват.

Всичко това не е от днес, нека един поне работник да каже, че нещо се променило при управлението на някоя от политическите партии управлявали досега. Която и партия да е била на власт, модела е един и там е цялата приемственост на политическата класа. Щом си на власт, бизнесът е длъжен да ти се отчита. Всичко това с ниските данъци е само декор, за да остават повече пари за преразпределение под масата. Цялата комедия около минималните осигурителни прагове, минималната заплата, минималната пенсия и т.н. е само прах в очите на хората, целта никога не е била те да се повишават съобразно европейските норми. Целият икономически модел в страната се изгражда само съобразно алчността на политиците.

В България няма икономика, има само политика и това скоро ще ни убие, освен ако не намерим сили да променим този модел, но това може да стане само с активното съдействие на работещите български граждани. Те трябва да поискат спазването на трудовото законодателство и да не се страхуват да си търсят правата. Те не трябва да се страхуват от своя работодател, а заедно с него да се изправят срещу политическата мафия. Знаете ли, че именно политиците ни притискат да не осигуряваме работещите на реалните заплати които им даваме, защото така винаги могат да ни лепнат етикета на престъпници пред обществото. Политиците обичат мизерията на народа си, защото тя ги държи на власт и ако искаме да променим този пагубен модел, ще трябва да се съюзим срещу него.

Тереза Мей: „Не ни трябват повече неграмотни българи“

На пресконференция на настоящия министър-председател на Обединеното кралство, български журналист успя да зададе въпрос на Тереза Мей, за причините поради които Англия и тя самата смятат, че е нужно да ограничат възможностите за миграция на български граждани на Острова. Ето въпроса и отговора, който той получи:

– Г-жо министър-председател, бихте ли се обосновали по-подробно относно вашето предложение да бъде ограничен достъпа на български граждани до възможността за живот в Обединеното кралство?

– Честно казано на нас не ни трябват повече неграмотни българи. Виждам, че ме гледате с учудване и дори съм запозната с коментарите в България и учудването от това, че ние предпочитаме индийци и пакистанци  пред българи. Това би трябвало да ви накара да се замислите вместо да се обиждате, но явно не сте способни на първото, затова ще се опитам да ви обясня, въпреки че се съмнявам, че казаното от мен ще има някакъв, дори и минимален ефект, върху погледа ви върху вас самите. Вие българите сте необразовани, направо неграмотни и няма никакво значение какъв процент от вас имат висше образование, когато това образование не е съобразено не само с бъдещето развитие на световната икономика и техническа мисъл, но и с настоящото състояние на трудовия пазар.

Вашите висши учебни заведения бълват безработни вишисти, хора с дипломи, но без необходимите умения за професионалн реализиране и развитие в съвременния свят. Не знам каква е тази мания у вас за получаване на висше образование, но тя явно е превърната в изгоден бизнес от алчни и безскрупулни висши учебни заведения, които ви вземат парите, губят ви времето и накрая ви пускат на улицата с един хвърчащ лист хартия, но без никакви, подчертавам, никакви умения. С този лист хартия вие решавате, че светът е в краката ви, но когато дойдете тука при нас, се оказва, че единственото което можете да работите е нискоквалифициран труд. Разбира се има и изключения, но те само потвърждават правилото. Дори бих могла да кажа, че изключенията са основно от хора които са се самообразовали. Така че вие сте награмотни. Масово вашите студенти учат дисциплини като публична администрация, счетоводство и т.н. които ще изчезнат до десет години, понеже ще бъдат заменени от изкуствен интелект, 50% от професиите които съществуват днес ще изчезнат до 30 години, но вашите учебни зеведения подготвят 99% от студентите си да упражняват именно тези професии. Не ви ли звучи налудничаво?

Това е едната причина, да не искаме българи при нас. Другата причина е манталитета ви на беззъбие. Вие сте свикнали да търпите и оцелявате, и когато виждате че търпението не ви помага особено да оцелявате, решавате да избягате вместо да се съпротивлявате, и къде, къде – хайде в Англия. Искате да дойдете при нас, не за да се развивате, а за да оцелеете. Благодарим ви за признанието, че сме уредена държава, която предлага много възможности и социална сигурност и справедливост, но ние нямаме нужда от безропотно, оцеляващо население. Виждаме какво се случва с държавата България с такова население, тя затъва, да не кажа изчезва. Ние имаме нужда от хора, активни, умни и желаещи да прогресират, като по този начин дърпат цялото общество напред, а не от хора които просто искат да оцелеят. Вие ще бъдете добре приети навсякъде, едва когато покажете, че можете да управлявате разумно процесите в собствената си държава и общество. Търпението може и да е благодетел, но когато притежавате само него се превръща в недъг.

Надявам се, че сте ме разбрали.

Училището не е място където да умреш

greshki-na-razvedenite-roditeli-1-framar

Няма бъдеще държава, на която децата умират в училище.

Родители

Свидетели сме на пореден трагичен инцидент в българско училище и, ако приемем случилото се с мълчание и с тайното облекчение, че това не се е случило с нашето дете, то значи, че ние вече не сме хора и не е чудно, ако децата ни подивяват по-бързо от изхвърлено на улицата куче. Защото училището не е място където да умреш, не е място където да оставиш детето си за да ходиш да слугуваш, докато го чакаш да порасне и да заеме мястото ти. Не мислете, че случилото се не ви засяга, че то не се е случило във вашия клас, във вашето училище, във вашия град, то се е случило във вашата държава. То се е случило там, където би трябвало да се учи как да се живее, а не как да се умре.

Кажете честно, колко често във вашето училище се провеждат родителски срещи и когато се провеждат, ходите ли на тях и обсъждате ли там темите от които се възмущавате вкъщи? Доволни ли сте от образованието, което получават там вашите деца, не от оценките, от образованието? Смятате ли, че знанията и уменията които децата ви получават в училище ги подготвят за бъдещия свят? Познавате ли родителите на съучениците на вашето дете, учителите, директорите, условията в училището? Интересувате ли се въобще или нямате сили за това, достатъчно е само  детето да няма двойки и всичко е наред?

Днес уви, това което преди децата научаваха от улицата, сега го научават в училище. Училището е превърнато в улица по която детето ви да крачи, колкото се може по бързо и ако е късметлия да оцелее. Училището е съвайвър, но без награда, оцеляване по пътя на ада към безпросветния живот на бъдещото поколение. Ако и след този случай си мислите, че децата ви ходят на училище, то значи всичко е загубено. Децата ви не ходят на училище, те ходят на школа по физическо оцеляване, или в най добрия случай в школа по роботика, но роботите са те самите.

Родители,

Ако сте родители, спрете децата си от училище поне за една седмица. Организирайте вие родителска среща, не училището, Вие. И кажете ясно, че не може повече да продължава така. Ако не, то поне не правете повече деца.

Бизнесът поиска в България да бъдат заселвани само бежанци с висше образование

%d0%ba%d0%b8%d1%80%d0%b8%d0%bb-%d0%b4%d0%be%d0%bc%d1%83%d1%81%d1%87%d0%b8%d0%b5%d0%b2-%d0%b2%d0%b0%d1%81%d0%b8%d0%bb-%d0%b2%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%b2

Работодателските организации в България са изпратили общо писмо до Европейската комисия с искане в България да бъдат заселвани само бежанци с висше образование. Ето текста на писмото:

“ Уважаеми членове и членки на Европейската комисия и Европейския съвет

Изпращаме ви настоящото писмо с настоятелно искане в България да бъдат заселвани само бежанци с висше и по-високо образование. Българският бизнес има нужда от високоспециализирани кадри и се надяваме, че ще вземете предвид нашите нужди, защото в противен случай има опасност да фалираме и което е още по-лошо – да обеднеем до нивото на нашите работници в момента. Надяваме се да вземете предвид факта, че голяма част от държавите членки на съюза носят вина за сложното бедствено положение в което е изпаднал българският бизнес поради липса на кадри, която липса е вследствие алчното привличане на кадри от чуждестранния бизнес. Ние приветстваме свободното движение на стоки и капитали, но работникът трябва да работи до гроб, там където е роден. Държим всички високообразовани бежанци на територията на съюза да бъдат връщани на територията на Република България, където да си изтърпят наказанието за нелегално пресичане границата на ЕС под формата на полезен за българския бизнес труд. Преди да ни ги изпратите е необходимо да им проведете ускорен интензивен курс по български език, защото ние не владеем други езици, във възможно най-кратки срокове, защото ние фалираме. Искаме също 50% от заплатите на българските емигранти, трудещи се в чужбина, да бъдат автоматично превеждани по сметката на българските работодателски организации, която прилагаме по-долу, за да бъдем компенсирани за пропуснатите печалби вследствие на тяхната емиграция. Ако не изпълните нашите искания, ще бъдем принудени да се обърнем към Путин.“

Без контроли в градския транспорт до изясняване законната цена на билетчето

hqdefault

Без контроли в градския транспорт до изясняване законната цена на билетчето, това съобщиха от Центъра за градска мобилност, София:

„Във връзка с обявяването за незаконна цената на билета в градския транспорт на столична община, уведомяваме всички клиенти на столичния градски транспорт, че до изясняване законната цена на билета, контролните органи, следящи за редовността на пътниците, няма да работят. Това се прави с цел да се избегнат спорове и сблъсъци между пътуващи и проверяващи въз основа неясния законен статут на цената на билета в настоящия момент. Независимо от това, умоляваме всички столичани и гости на столицата, които ще ползват градския транспорт, да продължават да си купуват билетчета, за да не привикват към вредния навик да пътуват гратис, като разчитаме разбира се и на будната гражданска съвест на пътниците, които ясно съзнават, че ако спрат да си купуват билети, това би довело до фалит на градския транспорт и пълен хаос за бизнеса в столицата. Ще се радваме и ако всички, които до момента са пътували гратис, в този кризисен момент покажат съпричастност към проблемите на ЦГМ и също започнат да си купуват билетчета. Ние вярваме в лоялността на нашите клиенти. Нека гражданското чувство бъде с вас при всяко пътуване със столичния градски транспорт.“

Кирил Домусчиев: „Ниските заплати стимулират икономическият ми растеж.“

%d0%b4%d0%be%d0%bc%d1%83%d1%81%d1%87%d0%b8%d0%b5%d0%b2

Публикуваме последното интервю на шефът на КРИБ г-н Кирил Домусчиев, дадено за обзорното политико-икономическо предаване на националната телевизия „Париняма“. Интервюто ще е полезно на всички млади хора в България, тъй като ще им даде ясна представа за очакващото ги мрачно бъдеще в пределите на страната и ще им посочи изход към един по-богат свят. Публикуваме интервюто без съкращения:

– Г-н Домусчиев вие наскоро имахте смелоста да заявите, че в България няма безработица и дори призовахте за създаването на специален режим за внос на висококвалифицирани нискозаплатени чуждестранни специалисти, които да запълнят алчната паст на бизнеса за глупави, но образовани кадри, готови да работят за славата шефа и възможността да се похвалят на познатите си с неговите придобивки и любовни завоевания. Бихте ли дали малко повече подробности относно това ви становище?

– Първо искам да ви благодаря за предоставената ми възможност да си развинтя въображението във вашето паранормално студио. Винаги съм бил очарован от възможността да кажа от такава популярна трибуна на българските граждани, че „Пари няма“.  Аз, както всички знаят, съм голям фен на малките заплати, но това не е просто някаква прищевка, а научно доказана необходимост, имам предивд прилагането на теорията за минималното заплащане на труда, защото именно ниските заплати стимулират икономическият ми растеж. Точно затова ние заедно с правителството трябва да положим всички усилия заплатите в България да останат на едно възможно най-ниско ниво, гарантиращо да кажем за период от около пет години живота, но не и здравето на всеки работник. Така бизнеса получава евтина работна ръка, а правителството шанс гражданите на държавата на не доживеят до пенсия. Има и друга научна причина заплатите да се поддържат ниски, а именно за да се стимулира въртенето на парите, така наречения паричен оборот. Значи, ако даваме високи заплати, работниците ще имат възможност да спестяват, а сега са принудени да харчат всичко за да оцелеят и дори успяхме да ги принудим да вземат кредити с идеята, че така ще ги направим по податливи на трудови извращения, а ако все пак решат да опита късмета си в чужбина, ще трябва със заработените там пари да ни плащат една доста прилична лихва, която да осигури стандарта ми на живот.

Колкото до безработицата в България то аз съм действително твърдя, че такава няма, защото който няма работа обикновено заминава в чужбина. Но термина чужбина е остарял и не отговаря на съвременната реалност, като дава възможност за спекулации, по-правилно е да се каже, че този който няма работа има възможност да си потърси такава в която част на Европейският съюз пожелае, тоест той не отива в чужбина, а в друга част на съюза към който България принадлежи, демек си е един вид удома.

И ето ви още една причина да не плащаме ние високи заплати, защо да ги плащаме, като който иска висока заплата може да отиде в друг регион на Европейският съюз и да получи такава, тоест ние не ощетяваме никой, ние направихме всичко възможно да станем членове на Европейският съюз, именно за да дадем шанс на всички българи да се развиват в неговите широки граници, а не в малката територия на България, където дори ние малцината сравнително заможни българи доста често се бутаме по между си.

Добре, но не разбрах как ще решите въпроса с липсата на кадри за вашият бизнес?

– Умен въпрос, но е глупаво, че не знаете отговора. Днес за щастие, доста развити тоталитарни държави бяха срутени, а техните образовани граждани принудени да се спасяват. Ние бихме били големи глупаци, ако не се възползваме от това. Трябва да съвместно с правителството да насърчим притока на високообразовани, висококвалифицирани мигранти, които са готови да продадат своите умения за коричка хляб , студена вода и подслон, такива днес уверявам ви има много и много от тях преминават през България, без ние дори да направим опит да ги задържим, това трябва да се промени. Но ние трябва да гледаме и по-далеч в бъдещето. В борбата си за внос на умрели от глад квалифицирани кадри ние трябва да заложим на глобалното затопляне, като инвестираме в образованието и изучаването на български език в онези държави които се очаква да бъдат залети от повишаване нивото на световния океан, така техните граждани изправени пред избора да се удавят или да дойдат в България неминуемо ще изберат второто.

Споменахте бъдещето  затова ви питам, как вие виждате бъдещето на България, особено в контекста на демографската криза?

– Знаете ли, аз много мисля за бъдещето, всяка сутрин като се изправя пред огледалото и започна да се реша изпадам в транс и виждам това което предстои. Казвате демографската криза, тази криза вече се използва като плашило и  за малките деца, казват им „Учи, че да си намериш работа в чужбина, че тук няма да има кой да ти плаща пенсията като пораснеш.“. А всъщност всяка криза е една нова възможност, дори искам гордо да заявя, че именно ние официалните представители на българският бизнес предизвикахме умишлено тази криза. Да, не се учудвайте. Всичко което днес се случва ние предварително сме го проиграли. Какво значи демографска криза, та скоро повечето българи ще живеят извън България, като ген ние няма да изчезнем, като народ може би, но като ген не. Аз и по-горе казах, че дори и днес на българските бизнесмени България ни е тясна. Не ни трябват нови с които да делим малкото ни богатства, затова колкото повече млади, висококвалифицирани, но нежелаещи да работят за нас кадри, а с идеи за собствен бизнес излязат навън толкова по-добре.

А бъдещето на България е да бъде една рядко населена привлекателна туристическа дестинация. Точно затова и нашите инвестиции са основно във ваканционни селища и хотели. Освен доказаните природни красоти, скоро ние ще разполагаме и със съвсем нов тип забележителности, запустели села и малки градчета, дори бивши окръжни и областни градове, това ще бъдат едни градски джунгли обитавани единствено от примитивни цигански племена и тук-таме някой подивял българин, които предполагат развитието на екстремен туризъм в тези новообособени територии. Въобще колкото по-малко българи в България, толкова повече бизнес възможности за българският бизнес.

– И един последен въпрос г-н Домусчиев, какво мислите за изкуствения интелект?

– Ами честно да ви кажа, аз наскоро чух за него и смятам да си присадя такъв.

Бъдещето на парите

68

От известно време ме занимава въпроса възможно ли е всеки сам да си създава(печата) парите? Самата идея за това, най-вероятно за мнозина звучи странно, ако не и налудничаво. Ако погледнете обаче в миналото, ще видите, че е имало периоди в човешката история, когато това е било възможно, например златотърсачеството. Разбира се това е много остарял и неефикасен метод за извоюване на финансова независимост, а днес е дори безмислено пилеене на време. Всъщност въпросът е във възможността за самостоятелното създаване на пари, които да не е възможно да се контролират и манипулират централно от някаква институция.

Бъдещето все по-ясно показва, че парите в брой с които така сме свикнали, ще изчезнат напълно и ще бъдат заменени с така наречените електронни пари. В това много хора съзират възможността, ако не и неизбежността от налагането на един тотален контрол върху населението, тъй като отделните граждани дефакто няма да имат никаква власт върху собствените си средства. Вашите дебитни, кредитни и каквита и да е други лектронни носители на информация за вашите финансови средства, лесно могат да бъдат блокирани, ако държавата или някоя институция сметне, че вие сте нарушили установените закони или договорени отношения. Днес вече сме свидетели на подобни действия и мнозина са изпитали ва гърба си невъзможността изцяло да управляват собствените си средства.

Задавали ли сте си въпроса, защо и кому е нужен монопола върху създаването (печатането) и управлението на парите във времена когато ви говорят за свободна пазарна икономика? Аз лично смятам, че подобно нещо е несъвместимо с идеята за свободен пазар. Монопола върху създаването на пари е най-строго преследваното престъпление в целия свят, защото парите всъщност са гарант за вашата свобода и тяхното управление е гаранция, че могат да ви управляват и вас, както несъмнено това се прави, чрез предизвикването на различни финансови кризи, които от своя страна предизвикват лесно предсказуеми социални кризи, които да бъдат управлявани в желаната от елитарното общество посока. Няма да навлизам в тази тема от теория на конспирацията, но връзката между управлението на парите и на масите е определено възможна.

Какво представляват парите е дълга тема върху която е писано много, най-общо, поне според мен парите се създават върху основите на общественото доверие, а там където то е изгубено, те се крепят на навика и спляпата вяра, че едни красиви (защото парите задължително трябва да бъдат художествено украсени) метални и хартиени късове ви дават възможност чрез тяхното притежание да решите всичките си проблеми или поне по-голямата част от тях. Тоест там където няма обществено доверие, очаквайте срив на местната валута, ние все още се крепим защото сме част от Европейския съюз, но не се знае още колко дълго ще се крепи и самият Европейски съюз.

Бъдещото преминаване обаче към изцяло електронни пари , променя донякъде тяхната същност, парите вече се превръщат в информация, сама по себе си също безполезна. Уеднаквявянето в световен мащаб на същността на парите и техния така да се каже външен вид, доколкото може да се говори за такъв при електронните пари е първата крачка към създаването на световна валута. Именно тук в момента поне според мен се крият причините за огромните властови геополитически сътресения в съвременният свят. Местният елит, които надушва, че ще бъде изхвърлен от контрола върху управлението на парите и сам ще бъде поставен под тотален контрол се изправя за последна битка срещу глобалния елит, които смята, че вече е готов да поеме управлението на световните финанси, а от там и върху световното население.

На пръв поглед се очертават две основни възможности за бъдещето на света. Връщане към местен контрол върху части от световното население и неговите финанси и възцаряването на световния елит с тотално управление върху световното население и финанси. И двете така очертани на пръв поглед вероятности не са особенно обнадеждаващи за хората търсещи свобода и лична независимост.

Върху цялото това бъдещо развитие обаче огромен фактор е науката, особено в частта за управление на информацията и създаването на изкуствен интелект ИИ. Личното ми мнение, че тези две сфери не могат да бъдат поставени под контрола на който и да е елит, дори и със сила, поради невъзможността което и да е общество, колкото и да е голямо то, а още повече пък дадена елитарна група, да притежават необходимия интелектуален потенциал да управляват цялата информация и един самоорганизиращ се, самообучаващ се ИИ. Това е извън човешките възможности. Няма нищо нелогично в това, човешкия интелект да създаде нещо което не може да управлява, въпреки че знае принципите по които го е изградил, едниствения му изход, ако се уплаши от това което е създал, е да го унищожи. Подобен пример е природата, която е създала живота и разумния живот на земята и която най-вероятно е изгубила контрола върху неговото развитие, но може би все още не възможността да го унищожи. Ако изграждането на ИИ завърши  в скоро време, а симптомите за това са налице ние ще бъдем принудени да се съобразяваме с него или да започнем война с това което сме създали, като основната причина за този сблъсък аз виждам в една съществена разлика между човещкия и ИИ, а именно склонността към самоунищожение. Тази склонност, поне според мен, при ИИ ще липсва и той ще действа с всички възможни средства да се запази. И ако тоталния контрол върху световното население е поет от някакъв елит, то той ще бъде лишен от възможността да наложи такъв върху ИИ.

Но да се върна на основната тема с която започнах, а именно бъдещето на парите и възможноста сами да си ги създаваме. Бъдещите пари както предполагам, ще бъдат изцяло електронни и ще представляват чисто и просто информация. Но ние всички можем в новия свят на електронните технологии, да създаваме информация и да я споделяме с неограничен теоретично брой хора. Има ли някаква разлика между информацията която всеки от нас създава и информацията която представляват парите? На елементарно структурно ниво няма такава. А не бихме ли могли тогава информацията която всеки отделен човек създава да бъде превръщана в негови собствени пари? Защо не? Ето ви вече възможност всеки сам да създава парите си. Някой ще каже, че и днес всеки сам създава парите си, чрез труда си, но тези пари той не ги създава, а ги получава, като оценката за неговия труд, трудно може да се нарече обективна, а стойноста на парите които получава е лесно манипулируема от тези които ги печатат и контролират чрез централизирани финансови институции.

Какво е необходимо за да може всеки да създава сам парите си, черз създаване на информация? Първо необходимо е да възникне такава идея и тя да получи разпространение, да бъде подложена на обсъждане и евентуално реализиране. Как може да стане реализирането? Всъщност със съвременните технологи това не е толкова трудно, вече имаме подобен пример с биткойните, но те са взели от своите предшественици един основен недостатък, а имено безмислената си същнот, те също се създават по един честно казано безумен начин. И така нужно е приложение, което да оценява създаваната от нас информация по определени параметри, като въз основа на тях генерира съответните информационни, електронни или както искате ги наречете пари. Това приложение ще може да бъде инсталирано на всяко устройство, а генерираните пари свалени и съхранени в личен електронен портфейл, по подобие на флашката. Такива вече съществуват за биткойните. Това би означавало край на банковите институции и от там пълна свобода на личността и насърчаване на нейната творческа същност.

Мнозина ще възкликнат, че това е апокалиптична картина от заети с постоянно компютърно зомбиране хора с единствената цел да трупат пари, а самата икономика ще се срути, тъй като никой няма да има интерес да работи физическа дейност. Тези хора обаче забравят, че бъдещето сочи, все по-малка необходимост от физически труд и дори от физическото присъствие на човека в производствените процеси, а със създаването на ИИ, това ще бъде вече и безмислено пилеене на време. И днес имаме примери за масови съкращения на хора, заместени от роботизирани и автоматизирани системи за производство с компютърно управление.

Намираме се в преломен момент от историята на човешката цивилизация и от нас зависи дали и под каква форма ще оцелеем, дали ще се трансформираме в нещо ново, дали ще се върнем в средновековието или ще изчезнем напълно от лицето на земята, откривайки пътя на пиродата да експериментира с нови по-интелигентни форми на живот.

Бате Бойко, где така?

51164-w470

– Бате Бойко, где така
с тази ножица в ръка?
– Тичам, ти не ме бави,
ще откривам магистрала.
Цяло лято до морето,
ще се стига бързо, леко.

– А когато сняг забръска,
ще се движим ли зимъска?
– Зимата, кога завали,
ще затварям магистрали,
всеки в къщи да стои,
докат снежко се стопи.

– Гиди мутро, дърт дебил,
сигурно си се напил,
толкоз средства усвои,
един път не ни направи,
дето може зиме, лете,
без беда да го застигне,
който тръгне, да пристигне.

„Череп, кредит и хазарт“ из „Неприключенията на Зомбайо“

500_a79e01658412e213cfc3e8c78cf409ac

Наближаваха коледните и новогодишните празници, всички се бяха отдали на любимото си задължение да купуват подаръци и навсякъде цареше прекрасно стресово-празнично настроение. Зомбайо също бе в плен на емоционалния празничен стрес, но по-голямата част от емоцията бе породена от факта, че няма да успее да изпълни празничното си задължение за покупка на подаръци поради липса на достатъчно пари. Всъщност Зомбайо не се оплакваше от работата си, дори бе горд с нея, самия факт, че работеше за един от най-богатите бизнесмени вече го издигаше едно ниво над останалите. Когато бе в компания не пропускаше да се похвали с последния модел автомобил купен от шефа му, както и с последното му завоевание от нежния пол. Но най-голям респект върху приятелите му оказваше историята за това, откъде идваше прякора на неговият бос, а прякорът на неговия бос бе Черепа. Повечето хора, които не знаеха истината, си мислеха, че „Черепа“ идва от изключително добре оформената черепна кутия на този бизнесмен, но всъщност почти всички бизнесмени притежаваха това телесно достойнство. Всъщност названието „Черепа“ бизнесмена заслужено бе получил от своята благотворителна дейност в сферата на археологията, заради нея той бе получил като награда от министъра на културата, оригинала на посребрената чаша на хан Крум, изработена от черепа на най-върлият му враг, византийският император Никифор I Геник, разбира се, след като първо и бе направено копие, което да бъде изложено в Националния музей. Самата чаша бе открита благодарение на неговата благотворителност.

За съжаление обаче, в момента дори всички тези факти събрани заедно, не успяваха да повишат празничната съставка в емоционалния стрес на Зомбайо. Зомбайо нямаше пари, а приятелката му Зомбайка, ако не получеше подобаващ подарък, нямаше дълго да остане с него въпреки обаятелното влияние на факта, че работи за най-богатия бизнесмен в държавата. На Зомбайо не му вървеше много със Зомбайките и си даваше ясна сметка, че ако позволи влиянието от постиженията на шефа му върху нея да намалее и тя реши да го напусне, трудно ще си намери нова Зомбайка. А напоследък Зомбайо се чувстваше разкъсван и между патриотичния повик да си направят малък Зомбайчо от една страна и от постоянният недостиг на пари с които да го гледа от друга. Като цяло живота се оказа по труден и сложен отколкото Зомбайо предполагаше, докато усвояваше в училище уменията необходими за да си намери работа. Всъщност той все още не можеше да разбере защо намирането на работа не му гарантираше достатъчен доход, който да покрие неговите нужди. Дефакто намирането на работа и сдобиването с пари се оказваха две различни неща, между които нямаше почти никаква връзка. До празниците обаче оставаха прекалено малко дни за да се отдава на подобни сложни разсъждения, той трябваше да намери някакво решение на финансовия си проблем, ако искаше да не изгуби своето престижно положение в очите на другите Зомбайовци. Реши да се обърне директно към своя шеф с молба да му вдигне заплатата, все пак той бе един от най усърдните и ерудирани негови работници, той бе специалист с отлична диплома.

Зомбайо не за пръв път щеше да говори с Черепа, но за първи път това щеше да е по личен въпрос. Когато му спомена за какво иска да помоли, Черепа му каза да се качи в апартамента му на последния етаж на офис сградата в която се помещаваше седалището на фирмата. Това бе голяма чест, която обаче още повече изнервяше Зомбайо. Настъпи съдбовния час и Зомбайо пристъпи със свито сърце в покоите на Черепа. Шефът му седеше в полумрак зад масивно дървено бюро, вероятно от палисандър, а в ниша на стената зад гърба му бе поставена при специално осветление прословутата чаша от черепа на император Никифор. В стаята не се виждаше друг стол където Зомбайо би могъл да седне и той пристъпваше неловко от крак на крак, дори вече съжаляваше, че се бе решил да отправи тази молба, по-добре да бе прежалил Зомбайката си и да се бе отдал на евтино алкохолно празнично опиянение, но любовта му бе  дала смелост, а и задължението да купува подаръци също бе оказало своето влияние и вляло храброст в зомбайския му мозък.

– Кажи Зомбайо, какво точно те тревожи, да видим заедно как може да ти се помогне.

– Г-н Череп, шефе, ами не ми стигат парите и бих искал да ми увеличите заплатата. – Зомбайо изрече заветните думи и очакваше целият свят да се срути върху него, никога до сега не си бе позволявал подобна дързост.

– Изглеждаш ми притеснен Зомбайо – каза Черепа с мек тон и се присегна към чашата зад него – Ето пийни си малко вино.

Зомбайо невярващ пристъпи напред пое чашата и отпи глътка вино с божествен вкус, някак изведнъж целият товар падна от гърдите му.

– Благодаря шефе, аз наистина много се притеснявам и съжалявам, че ви занимавам със собстветните си проблеми.

– Зомбайо, малко ли ти плащам? – в гласът на Черепа прозвучаха остри нотки и Зомбайо отново го втресе. Всъщност той нямаше представа колко струва труда му, дори не знаеше как се определя тази стойност.

– Не разбира се, аз не исках да кажа това, просто идват празници и се страхувам, че няма да успея да изпълня задължението си да потребявам достатъчно.

– Знаеш ли Зомбайо, ние всъщност имаме един и същ проблем.

– Нима и вие нямате пари за да купите подаръци на близките си? – попита невярващ Зомбайо.

– Драги ми Зомбайо, моят проблем е, че Зомбайовците като теб не разполагат с достатъчно пари да купуват подаръците, които аз произвеждам. И аз не мога да им платя повече за труда който те полагат за да произведат подаръците, които искат да купят. Защото ако го направя, аз самият ще трябва да работя на загуба. Разбираш ли Зомбайо, ако ти дам достатъчно пари за да си купиш подаръка който си произвел, за мен няма да има нито стотинка печалба, аз няма да съм Черепа, а ще бъда Аладин от вълшебната лампа изпълняващ желанията на всеки Зомбайо в чиито ръце попадне?

Зомбайо се почувства замаян, не знаеше дали от виното или от усилието да осмисли и намери изход от омагьосаният кръг, който думите на шефа му описаха около зомбайовският му мозък.

– Разбирам ви и ви моля да извините моята дързост, – забърбори несвързано Зомбайо, правейки крачка към изхода.

– Но аз имам решение! – гръмна гласът на Черепа и Зомбайо се вкамени на мястото си. – Решението се нарича КРЕДИТ, БЪРЗ КРЕДИТ. Аз ще ти дам кредит Зомбайо. Сега ти ще излезеш от тази стая и от тази сграда и ще отидеш в сградата отсреща. Там се помещава моята компания Бърз Кредит „Череп и кости“, ето ти това уверение, че работиш за мен срещу добро заплащане, което ще представиш на моят служител и той ще ти отпусне кредита от който имаш нужда.

Черепа извади от бюрото си някаква бланка, попълни я и я подпечата с тежък оловен печат изработен по подобие на царските печати от неговата колекция. Зомбайо като зомбиран се приближи, взе уверението от ръката на Черепа и тръгна към изхода.

– Няма ли да ми благодариш? – гневно попита шефа му.

– Аз, извинете, такова – смутолеви напълно сащисан Зомбайо.

– Разбираш ли какво правя аз за вас Зомбайовците. Целият риск е за мен, ти никога няма да можеш да ми върнеш тези пари, защото аз знам колко ти плащам. На мен няма кой да ми помогне, аз крепя света на плещите си, цялата икономика, всички зомбайовци, зомбайки и зомбайчета висят на шията ми, аз трябва да измисля начин и да ви нахраня и да печеля от вас. Парите които ти давам на кредит не съществуват, а парите които ще ми връщаш няма откъде да ги вземеш, те също не съществуват, всичко това е илюзия Зомбайо, твоят живот е илюзия, животът на всичките Зомбайовци е илюзия, единстветото реално нещо е моята печалба и аз се боря със зъби и нокти да я запазя и да поддъражм твоят илюзорен живот. Върви сега и вземи кредит.

Зомбайо не чака втора покана и излетя от апартамента на Черепа. Пресече в унес пътя и се озова пред служителката на фирмата Бърз Кредит „Череп и кости“. Служителката пое уверението и като видя печата на Черепа, поднесе го с благоволение към устните си. Не минаха и пет минути и Зомбайо се сдоби с така необходимите му пари. Сега вече можеше да се отдаде изцяло на задължението да купува подаръци и да се потопи без да мисли в стресово-празничана атмосфера. Кредита спаси Коледата.

Празниците отминаха и настъпи първата дата на която Зомбайо трябваше да плати вноската по кредита. Заплата, която и преди празниците едва му стигаше да плаща сметките и да удовлетворява желанията на другарката си Зомбайка, сега съвсем се стопи. На следващия месец вече бе останал без Зомбайка, без ток и със спрян телефон. След още няколко месеца се оказа задлъжнял и към  доставчиците на услуги за които бе сключил договор, но които вече не можеше да плаща. Започна да получава писма от събирачи на дългове, дори го заплашваха, че ще му опишат имуществото и ще го разпродадат за да покрият задълженията му. А всичко изглеждаше толкова различно когато взе кредит, нали самият Череп му каза, че всички рискове не са за него, а за Черепа. Накрая взе решение, да не плати следващата вноска по кредита, а да покрие някое от другите си задължения които заплашително нарастваха. Надяваше се Черепа да го разбере, нали все пак работеше за него, та той знаеше, че Зомбайо няма да има възможност да си плаща заема, значи може би ще се смили над него. Зомбайо все още се гордееше, че работи за Черепа и продължаваше да се хвали с най-новите му материални придобивки и сексуални завоевания, дори твърдеше пред приятелите си, че самият Череп го уважава, задето работи за него и именно затова му е отпуснал изгоден кредит. Зомбайо пропусна три вноски по кредита, когато получи лично обаждане от Черепа със заповед веднага да се качи при него на последния етаж.

Зомбайо пристъпи със свито сърце в сумрачната стая, нищо не се бе променило от първото му посещение. Черепа седеше зад палисандровото си бюро и чашата от главата на византийския император стоеше в нишата зад него.

– Зомбайо, знаеш ли защо те извиках?

– Аз не знам, тоест предполагам, но не съм сигурен – смутолеви Зомбайо.

– Ти Зомбайо излъга моето доверие. Аз ти плащам редовно заплатата, а ти не си плащаш редовно вноските по кредита към мен. Сега кажи ми, какво ще стане, ако аз постъпя по същия начин като теб и спра да ти плащам възнаграждението? Край с теб, нали? Ти поиска пари и аз ти ги дадох, кажи ми какво ще правим?

– Аз наистина не знам шефе. Не мога да се справя с парите които ми давате да покривам сметките си и задълженията си към Вас.

– Животът Зомбайо е низ от възходи и падения, ти трябва да си научиш урока. Аз съм лолялен към теб и ти трябва да си лоялен към мен, затова от тук нататък аз ще си удържам автоматично частта от заплатата ти, която е необходима за покриването на задължението ти към мен.

– Но, шефе, аз как ще живея? Спряха ми тока, телефона ми също е спрян. Имам сключени договори за доставки на услуги, които не мога да обслужвам. Вече заплашват да ми отнемат имуществото, а сигурно скоро ще остана и на улицата. Не може ли просто да ми увеличите заплатата, нима не заслужавам повече пари за труда си, та аз съм специалист, учил съм много и имам отлична диплома.

– Зомбайо аз занимавам ли те с моите си проблеми. Това е твоят личен живот и аз няма как да ти помогна, твоят илюзорен живот е плод на твоите действия и разбирания. Днес парите струват повече от труда, защото има много които искат да работят, но малко са тези, които могат да печатат пари. Твоят труд Зомбайо ми носи малка печалба, и трябва да наема много такива като теб за да мога да направя достатъчно голяма печалба. Няма как да им плащам толкова, че да им е достатъчно да живеят според собствените си разбирания и желания, защото тогава аз ще трябва да се огранича.

В ръката на Черепа се появи блестящо златно дистанционно, той го насочи към едната от стените и пред очите на Зомбайо бавно се откри огромна стъклена витрина зад която блестяха множество позлатени чаши направени от човешки черепи, имаше в единия край на витрината свободно място за още една чаша.

– Както казах драги ми Зомбайо, ти не си първият който е спрял да си плаща вноските към мен, това са другите – злокобният му смях разтърси Зомбайо – както виждаш има място и за твоята глава. Отнасям се към всички вас с необходимото уважение.

– Но, но, какво да направя? – проплака Зомбайо – аз нямам никакъв шанс да се справя, трябва да се откажа от всичко и да работя само за да си плащам задълженията към вас.

– Това е участта на всички Зомбайовци- каза Черепа – но все пак, трябва да признаеш, че благодарение на мен ти позна сладостта на живота, поне за един месец. Върви да работиш и не се оплаквай от съдбата си.

Зомбайо си тръгна унил, вече обмисляше най-безболезненият начин да сложи край на живота си, когато зад него се разнесе гробовния глас на Черепа:

– Всъщност имаш още един шанс Зомбайо. Аз имам още един бизнес, който съм направил специално за Вас Зомбайовците. На входа на сградата продават билети „Златни гробници и пирамиди“, чрез тях давам шанс някой от вас, когото боговете закрилят, да спечели достатъчно пари, за да реши всичките си проблеми. Купи си може пък да спечелиш.

Зомбайо напусна апартамента на Черепа, слезе във фоайето на сградата и с последните си пари купи 10 билета от играта „Златни гробници и пирамиди“. Започна да търка с монета, с която продавачката учтиво му услужи, но зад всяко изтирито квадратче му се усмихваше по един златен череп.

Шефът на КНСБ издаде книга: „7 сигурни начина да си вдигнете заплатата“

orig

Шефът на КНСБ отправи поредният си силен удар срещу българските олигарси, той издаде книга със съвети как всеки един работник може да си вдигне със сигурност заплатата. Този удар идва само няколко дни след убийствената инициатива на г-н Пламен Димитров за вдигане на заплатите с послание изпратено с коледна картичка, която инициатива вече носи реални резултати за работниците вслушали се в призива му и намали печалбата на българските олигарси с цели 10%. Книгата на шефа на КНСБ г-н Пламен Димитров носи интригуващото заглавие „7 сигурни начина да си вдигнете заплатата“ и струва само 40 лв. Единственото опасение на автора е, че е възможно българската олигархия да обедини финансовите си ресурси и да изкупи първият тираж на книгата, но ако това се случи, той е решен да я преиздава дотогава, докато книгата не попадне в ръцете на тези за които е предназначена. Именно във връзка с нея ние потърсихме г-н Димитров за кратко интервю:

„- Г-н Димитров, защо решихте да издадете тази книга точно сега на фона на безпрецедентната бежанска криза? Не мислите ли, че момента не е особено подходящ и няма ли опаснсост нейното издаване да остане незабелязано?

– Няма неподходящ момент за искане на увеличение на заплатата има само неподходящи начини. Обществото се мени, икономическите взаимоотношения също търпят промени, за начините на общуване по между ни да не говорим. Именно за това се заех да напиша тази книга, защото старите добре познати инструменти за борба за едно по-високо и справедливо заплащане на труда са морално остарели и неефективни. Днес е безумно да си представим идеята ръководителите на КНСБ да ходим от фабрика на фабрика, от фирма на фирма и първо да агитираме работещите в частния сектор да стават членове на КНСБ, а после да ги убеждаваме, че е настъпил момента за ефективни стачни действия. Тези остарели методи са първо груби и второ плашещи за българският бизнес, те разклащат основите на икономиката и водят до осезаеми загуби за работодателите, което допълнително ги озлобява срещу работника.

От известно време самите работници не виждат в синдикатите инструмент който да им помага реално в борбата за трудовите им права, разстоянието между нас и тях се увеличава, недоверието също, а тази книга има за цел и да ни сближи отново и да възвърне загубените позиции на синдикатите сред работещите. КНСБ вече не е просто организация на озлобени и сломени духом хора, ръководени от безидейни твърдолинейни хрантутници, винаги готови да бъдат купени от работодателите. Ние се превръщаме в генератор на идеи за едни по-добри и справедливи взаимоотношения работник-работодател. Тази книга е само първата стъпка в тази ни насока.

Що се отнася до бежанската криза и дали тя ще ни попречи в разпространението на идеите изложени в книгата, не смятам, че това е реална опасност, защото когато стане въпрос за пари, българинът загърбва всички останали въпроси, а и в момента в България са останали само хора, които не биха могли да се реализират навън и следването на съветите от книгата е единственият им шанс за оцеляване, така че се надявам тя да се харчи добре сред тях. Аз им препоръчвам дори, ако нямат пари да теглят един бърз кредит за да си я купят или да изтрият някое билетче от „Националната лотария“, уверявам ги, че парите ще им се възвърнат многократно. Единственото което ме притеснява е възможността работодателите да обединят своите усилия и да изкупят тиража на книгата, но аз съм решен, ако това се случи, да я преиздавам, дотогава, докато или не стана милиардер, или не попадне в ръцете на всеки един работник, който се чувства неудовлетворен от заплащането на труда си, което отново би ме направило милиардер.“

По надолу даваме в сбит вид, въпросните методики за повишаване на заплатата, които можете да намерите развити в книгата:

  1. Винаги ходете половин час по-рано на работа и си тръгвайте полвин час по-късно, това прави добро впечатление на работодателя ви и ако сте постоянни след десет години, той ще ви увеличи заплатата.
  2. Ако се налага да оставате извънредно, не се противете, а напротив радвайте се, защото ако оставате извънредно постоянно, след десет години със сигурност шефът ви, ще ви вдигне заплатата.
  3. Ако сте млад/а и привлекателен/на изучете дискретно сексуалните навици на вашият шеф, и ако те съответстват на пола ви, направете му недвусмислено дискретно предложение, че сте способни да задоволите неговият сексуален апетит. Уверяваме ви, че този метод дава незабавен резултат, не само относно повишението на заплатата ви, но и на кариерното ви развитие.
  4. Ако сте стар и вече не отговаряте на критериите за красота на вашият работодател, то установете с кого от подчинените си той поддържа сексуални контакти и бъдете особено любезен към този човек, правете му всякакви услуги и го ласкайте непрекъснато. Този метод ще даде своят резултат не по-късно от година, стига работодателят ви да не смени сексуалният си партньор.
  5. Ако сте стар, но имате красиви деца, които се нуждаят от работа, то опитайте се да ги уредите при вашият работодател, като предварително им дадете да прочетат описанието на третият метод за повишаване на заплатата и ако те успеят да се реализират в спалнята на шефа, то е 100% сигурно, че вашата заплата ще бъде повишена в рамките на половин година.
  6. Когато шефът ви обърне внимание, винаги гледайте чинно върховете на своите обувки. Отговаряйте на въпросите му само така, както предполагате, че той би искал да чуе и показвайте, че сте поласкан от вниманието му. С две думи, бъдете раболепни. Този метод е бавен, но сигурен и все някога ще ви вдигнат заплатата.
  7. Когато шефът ви има някакъв празник, било то рожден ден, имен ден или нещо друго, винаги му поднасяйте възможно най-скъпият подарък, като му се извинявате, че подаръкът не е достоен за него, но просто не можете да си позволите да му купите по луксозен, заради доходите си. Уверяваме ви, че това също дава така желаният резултат за вдигане на зплатата, не по-късно от пет години от началото на прилагането му.

Разпространиха „Завещанието на Фидел“ – „Изправете се и те ще паднат.“

item_fidelcastrofotor

Кубинската национална телевизия разпространи прощалното писмо на Фидел Кастро към всички хора по света. В него той призовава всички да се включат в борбата срещу монополизирането на световното богатство от малка група хора. Ето пълния текст на писмото:

„Другарки и другари, братя и сестри от целия свят

Моето време изтича, през целия си живот съм се борил за справедливост и достоен живот за всички по света, винаги съм желал Куба да бъде пример за това, че е възможно хората да живеят в разбирателство и да се развиват не за сметка един на друг, а заедно с общи усилия. Много скоро вие ще застанете пред избора между това да се откажете от бъдещето на децата си за сметка на илюзорната сигурност в настоящето или да се борите за бъдещето на децата си, понасяйки лишенията на днешния ден. Куба направи избора да понесе лишенията именно в името на бъдещето. Тази битка не се печели, тя е вечна, ако искате да имате бъдеще трябва да се изправите срещу тези, които искат да ви го купят срещу шепа евтини дрънкулки, както са направили с кореното население на Америка преди не чак толкова много години. Тези хора ще дойдат при вас и ще ви обяснят, че когато държавата се грижи за своите поданици, това е робство, а свободата е възможна само тогава когато се надпреварвате един с друг. Те ще замъглят вашия ум, предлагайки на тялото ви хиляди удобства и ненужни и извратени удоволствия, които обаче за да получите ще трябва да жертвате душата си и ценностите на дедите ви. И всичко това те ще направят за печалба, печалбата зад която всъщност се крие огромна кражба. Те ще дойдат и ще купят вашето бъдеще и това на децата ви с пари и вие, ако не сте внимателни, ще попаднете в техните изкусно заложени клопки. Тези хора са извратени чудовища, за тях работата не е обществено полезен труд, а начин за трупане на богатство. Ако им се предадете, не след дълго ще намразите не само работата, но и живота си.

Аз ще ви кажа как да ги познаете. Те винаги ще ви говорят за печалба, за икономически растеж, за конкурентоспособност, за пазари, но никога няма да кажат и дума за достойно заплащане на труда, социални грижи, безплатно образование и здравеопазване. Те ще поискат вашия труд, но няма да искат да платят за него. Ако се съгласите да им работите, ще загубите бъдещето си. Вие трябва да се изправите срещу тях, срещу малцината държащи световното богатство, и трябва да го направите ЗАЕДНО. А за да сте заедно, трябва да си имате доверие, нещо което те ще се опитат да подкопаят по всевъзможни начини. Ако искате да спечелите, трябва да се откажете от парите им и дори да ви предложат баснословни суми, да не продавате труда си за техните пари. Вашата победа ще дойде тогава, когато сте успели да се обедините всички, когато благодарение на това обединение сте изградили едно ново общество, чиято висша цел е общото благо, а не паричната печалба и жаждата за лична собственост. Парите могат да съществуват и без да се използват за трупане на печалба, а печалбата може да не се измерва в пари. Нима има по-голяма печалба от това вие и децата ви да сте здрави, образовани и резултатът от труда който полагате да се усеща от всички и да допринася за благото на всички, а не на малцина алчни и хищни капиталисти.

За тях, вие не сте нищо повече от това което произвеждат огромните им фабрики, а именно стоки за еднократна употреба. Братя и сестри от целия свят, обединявайте се, включете се в борбата срещу хищната същност на налагания ви обществено-икономически модел. Помнете, че срещу всяко изкушение което ви предлагат и вие вземете от тях, те получават част от вашето бъдеще. Отхвърлете парите им, работата им и ценностите им и ще бъдете свободни, животът ви ще има смисъл. Не се страхувайте да се изправите срещу тях, защото именно вие сте основата, върху която те градят своята власт и трупат своето богатство. Изправете се и те ще паднат.