Третополова приказка за Червеното шапче

1114913_910_682

Реших и аз, като съвременен и освободен от предразсъдъци човек, да допринеса за утвърждаването на свободата да избереш пола си според това какъв се чувстваш и тъй като смятам, че съществуването на мъжки и женски род в българският език е една от основните пречки в осъзнаването, че всички сме джендър, преработих приказката за „Червената шапчица“ в изцяло среден род, като се надявам Образователното министерство и всички ЛГБТ общества и техните НПО-та да вземат пример от мен и да отпечатат за следващата година учебниците на българските деца в изцяло среден род. Разбира се не правя това безкористно, а се надявам да получа и аз най-накрая някакъв приз от някое НПО, например за най-джендър блогър и моята новаторска творба да влезе в световния новинарски поток. Освен това смятам да кандидатствам за подпомагане от някоя либерална фондация и да издам сборник с третополови приказки. И така:

Приказче за Червеното шапче

Имало някога едно малко сладко детенце. Всеки го обиквал от първо погледче, но най-много го обичало бабето му, което всеки път се чудело какво да даде на детето. Веднъж му подарило шапче от червено кадифе, което му стояло тъй хубаво, че то не искало да носи друго и затова хората почнали да го наричат Червеното шапче.

Едно денче майчето му рекло:

— Червено шапче, ето ти малко козуначе и едно шише вино. Занеси ги на бабето си, защото то е болно и немощно и трябва да се подкрепи. Тръгни, докато слънцето не е почнало да прежуря, върви мирно и тихо и не се отбивай от пътчето, защото може да паднеш, да строшиш шишето и да оставиш бабето си без вино. А щом влезеш в стайчето й, недей забравя да поздравиш с „Добро утро“ и не любопитствувай да видиш какво става край тебе.

— Ще направя всичко така, както ми поръча, мамче — рекло Червеното шапче и подало ръчиче на майчето си за сбогом.

Бабето живеело чак в горището, на едно часче път от селото. И когато Червеното шапче навлязло в горището, срещнало я вълчето. Но Червеното шапче не знаело, че то е свирепо зверче, и затова никак не се изплашило.

— Добро денче, Червено шапче — рекло то.

— Добро денче, Кумче Вълче.

— Къде си се запътило рано-рано, Червено шапче?

— У бабето.

— Какво носиш в престилчето?

— Козуначе и вино. Козуначето месихме вчера за болното ми и немощно бабе — да похапне и да се подкрепи.

— Къде живее бабето ти, Червено шапче?

— Още четвъртче часче пътче навътре в горището: къщето й е под трите високи дъбчета, а малко по-надолу е лещачето, сигурно го знаеш — рекло Червеното шапче.

„Малкото и крехко детенце е добро хапче, сигурно е по-вкусно от старото — рекло си на умчето вълчето, — но трябва да подхвана хитро работчето, та да излапам и двете.“

Повървяло малко редом с Червеното шапче, а после рекло:

— Червено шапче, я виж какви хубави цветя има наоколо! Защо не поглеждаш какво става край тебе? Струва ми се дори, че не чуваш как сладко пеят птичетата. Вървиш право напред, като че си тръгнало на училище, а тука, в горището, е толкова весело!

Дигнало очи Червеното шапче, видяло как слънчевите лъчета се провират игриво между листата на дърветата и как земчето е осеяно с хубави цветя и си рекло: „Ще зарадвам бабето, ако му занеса китки свежи цветя; още е толкова рано, че пак ще стигна навреме“.

Отбило се от пътчето и влязла в горището да подири цветя; но щом откъснело някое, зървало по-надалеко друго още по-хубаво, спускало се към него и така навлизало все по-навътре и по-навътре в горището.

А вълчето отишло право към къщето на бабето и похлопало на вратничето.

– Кое е там?

— Аз съм, бабе, Червеното шапче, нося ти козуначе и вино. Отвори!

— Натисни и си отвори! — викнало бабето. — Съвсем без сили съм, не мога да стана от леглото.

Натиснало вълчето ръчлето, вратничето се отворила и то, без думче да продума, отишло право към леглото на бабето и го нагълтало цялото. После облякло негови дрехчета, сложило нейно домашно шапче на главето си, мушнало се в леглото и дръпнало завесето пред него.

А Червеното шапче все тичало за цветя и когато набрало толкова много, че не могло да носи повече, сетило се за бабето си и отново се запътило към него. Позачудило се, че вратлето е отворено, а като влязло в стайчето, всичко вътре му се сторило някак странно, та си помислило: „Друг път ми е толкова приятно у бабето, а днес, кой знае защо, ми става страшно!“

— Добро утро! — викнало то, но никое не й отговорило.

Отишло тогава до леглото и дръпнало завесето. Бабето лежало в леглото, но било нахлупило шапчето ниско над лицето си и имало много чудновато видче.

— Ой, бабе, колко са ти големи ушите!

— Да те чувам по-лесно.

— Ой, бабе, колко са ти големи очите!

— Да те виждам по-лесно.

— Ой, бабе, колко са ти големи ръченцата!

— Да те сграбча по-лесно.

— Ой, бабе, колко е голямо устето ти!

— Да те изям по-лесно.

Още не издумало всичко, скочило вълчето изведнъж от леглото и нагълтало клетото Червено шапче цяло-целеничко.

Уталожило вълчето гладчето си, мушнало се пак в леглото, заспало и захъркало тъй силно, че се чувало чак навън. Точно по това време край къщето минало едно ловче и си рекло: „Старото хърка много силно, трябва да видя да не му се е случило нещо лошо“. Влязло в стаята, спряло се до леглото и видяло в него вълче.

— Тук ли трябваше да те намеря, старо злосторниче? — викнало то. — Отдавна те диря.

Дигнало пушчето и се прицелило, но му минало през умчето, че вълчето може да е нагълтало бабето и едва ли ще му се удаде да го спаси. Не гръмнало, ами взело едно ножче и почнало да разпаря търбухчето на вълчето. Като го поразпорил малко, пред очите му светнало Червеното шапче; рязнало още малко и ето че детето изскочило и рекло:

— Ой, колко бях се изплашило! В коремчето на вълчето беше ужасно тъмно.

После излязло живо и бабето, но едва-едва дишало. Червеното шапче донесло няколко едри камъчета и напълнило с тях търбухчето на вълчето. Събудило се то след малко, рекъло да скочи от леглото и да побегне, но камъчетата били толкова тежки, че то се строполило на земчето, пребило се и умряло.

Зарадвали се тримата много. Ловчето одрало кожето на вълчето и си отишло у домчето, бабето изяло козуначето и изпило виното, които й било донесло Червеното шапче, и се подкрепило, а Червеното шапче си рекло: „Докато съм живо друго пътче няма вече да се отбивам от пътечето и да навлизам в горището, щом мамето не ми позволява“.

Някои разправят, че веднъж Червеното шапче пак тръгнало да носи нещо печено на старото си бабе, заговорило я друго вълче и искало да го отбие от пътчето. Но Червеното шапче не го послушало, продължило все напред и казало на бабето си, че го срещнало вълкче и й рекло „добъро денче“, но в очите му святкало злобе.

— Ако не бяхме на главното пътче, сигурно щеше да ме изяде.

— Ела да заключим вратето, та да не може да влезе — рекло бабето.

След малко вълчето похлопало и викнало:

— Бабе, отвори! Аз съм, Червеното шапче, нося ти нещо печенко.

Ала двете се спотайвали вътре и не отворили вратето. Повъртял се сивокожото зверче около къщето, повъртяло се, па накрая скочило на покривчето: решило да почака, докато Червеното шапче тръгне за домчето си, та да се примъкне подире му и да го изяде в тъмното. Ала бабето разбрало какво си е наумило.

Пред къщето имало голямо каменно корито и бабето рекло на детето:

— Червено шапче, вчера варих надениче. Вземи ведрото и излей водето от тях в коритото!

Носило Червеното шапче водче, носило, докато напълнило голямото, много голямо корито чак догоре. Миризмичето от наденичетата блъснало вълчето в носето, то почнало да души и да гледа надолу, и накрая вратлето му се източило и станало толкова дълго, че вълчето не можело вече да се задържи и почнало да се пързаля. Плъзнало се от покривчето, паднало право в голямото каменно корито и се удавило.

И после Червеното шапче тръгнало весело назад към къщето и никое не му сторило нищо лошо.

Advertisements

10 прогнози за България за новата 2018г. направени от Изкуствен Интелект

1199_0

Представяме на вниманието на нашите читатели 10 прогнози за бъдещето на България през 2018г. направени от най-мощния Изкуствен Интелект в света:

  1. България ще стане първата страна в света без железопътен транспорт, всички железопътни линии ще бъдат асфалтирани в опит да бъдат усвоени европейските средства до последната стотинка.
  2. . България ще стане първата страна без селско население, премиерът Бойко Борисов тържествено ще закрия последното българско село и ще обяви пълната победа на МВР над битовата престъпност по селата.
  3. Българските работодатели ще успеят да наложат мораториум върху използването на Изкуствен Интелект в страната, заради опасения, че няма да могат да го конторолират.
  4. Заради липса на специалисти и работна ръка, работната седмица ще бъде увеличена от от пет на седемдневна, а работния ден от 8 на 12 часов.
  5. Заплатите в България ще скочат с 50%, което ще я изстреля на първо място в световните класации по този показател, но цените ще скочат с 200% , за да може печалбата на бизнеса да запази своя устойчив ръст.
  6. Български бизнесмен ще отвлече самолет с чуждестранни специалисти в опит да реши проблема си с недостига на квалифициран персонал.
  7. Здравната каса ще сключи договор с мобилните оператори с цел подобряване качеството на българското здравеопазване, чрез увеличаване броя на изпращаните в помощ на болните българи есемеси.
  8. България ще влезе в световните новини с факта, че българите минали през образователната система на страната са по-прости от тези, които въобще не са ходили на училище.
  9. България ще учуди световните финансови пазари, като премине от лева към талончета за триене, които ще станат официално платежно средство в страната.
  10. В опит да модернизира армията си, България ще се откаже от пилотираните изтребители и ще направи обществена поръчка за внос на дронове, но поръчката ще бъде объркана и вместо дронове ще бъдат внесени тронове. Тези тронове ще бъдат поделени между основните политически сили и икономическите им кръгове, а България ще бъде обявена за първата полимонархия.

Васил Божков: „Аз съм продавач на Надежда“

116309_vasil_bozhkov

Решихме от нашия блог да се свържем с най-богатия българин г-н Васил Божков, който държи огромната част от така наречения хазартен бизнес в България и който често е обвиняван, че печели своите милиони на гърба на милионите бедни българи, които подмамени от масираната реклама предпочитат да харчат своите мизерни левчета за билетчета, вместо за хляб.

– Г-н Божков, свързваме се с вас в навечерието на най-светлия християнски празник, Рождество Христово, за да ви попитаме, не се ли срамувате да печелите милиони на гърба на най-бедната част от българското население, които са основната част, да не кажем цялата, от вашите клиенти?

– Въпреки , откровено пристрастното ви отрицателно мнение, което е заложено във въпроса ви, аз съм доволен, че ми го задавате, защото ще имам възможност да разпръсна заблудите, на които сте в плен и които са създавани от моите врагове и враговете на Отечеството, именно с цел да ме представят като дявол и да убият и последната надежда на българите за избавление от мизерията.

Аз съм продавач на „Надежда“, моето вдъхновение е Джани Родари и неговото стихотворение „Надежда“, сигурно не го знаете, защото най-вероятно мозъка ви е пропит от чалга културата, но именно това стихотворение ми даде идеята да започна този бизнес, които се превърна и в смисъл на живота ми. Ще ви цитирам само първия куплет, а ако вие имате интерес, намерете го и го прочетете цялото.

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
— Надежда. Надежда за всички.

Когато прочетох това стихотворение, аз вече имах някакви пари и се чудех какво да ги правя и тогава ми дойде просветлението. Защо да не осъществя мечтата на Джани Родари и да продавам Надежда? Надежда за всички. И направих не едно, хиляди магазинчета, където продавам Надежда, Надежда за всички. В нашата  държава, управлявана от корумпирани и продажни политици, които съсипаха и разграбиха всичко ценно, аз съм единствения, който все още успява да вдъхне надежда на бедните и отчаяни българи. Ако не съм аз, ако го няма моят бизнес, всички тези хора, които виждате да влизат в моите магазинчета за надежда и да търкат билетчетата на късмета, всички те щяха да напуснат България и да търсят своето светло бъдеще някъде другаде.

Не знам дали ме разбирате, но парите, които бедните българи дават за моите билетчета, са материалната субстанция на тяхната надежда, аз купувам тяхната надежда и я умножавам, след което я връщам на пазара и им я продавам. Аз въртя надеждата на българите. И формулата е следната: Надежда – Васил Божков – Надежда’ . Без мен, без моят бизнес, Надеждата в България ще умре, а умре ли надеждата ще умре и България. Затова всички, които ме атакуват всъщност атакуват съществуването на нашата Родина. Аз умножавам надеждата, въртя я, от един българин към друг, пускам постоянно нови и нови игри на надеждата. И всъщност това е правилното наименование на моите игри, не игри на късмета, а игри на надеждата, на надеждата за България. Аз съм повелителя на надеждата на бедните българи, те ми дават своята надежда, аз я вземам увеличавам я и им я връщам обратно. Ако не вярвате попитайте някой от тях, на кого се надяват, на политиците, на бизнеса или на билетчето, което са си купили? Аз знам отговора, а Вие?

Българско билетче бие печалбите от лотариите по цял свят

145604390435730

Нова българска лотарийна игра бие с печалбите си  лотариите по цял свят. Новата игра е организирана от най-големите хазартни босове на Балканите, Дилянка Пейски и Васко Чепа с пари по европрограма за развитие на малкия и среден бизнес. Проекта за новата игра на късмета е одобрен лично от примера Боко Боко. Играта ще се казва „Златен ГЕРБ“ и ще е с най-голямата досега възможност за печалба в серията игри на Националната гаврария. Играта ще има една голяма печалба – вицепремиер в правителството на  ГЕРБ, пет печалби – заместник министър в правителството на ГЕРБ, десет депутатски места от листата на ГЕРБ, петдесет печалби -общински съветници от Герб и над сто хиляди печалби – безплатен обяд в депутатския стол на Парламента. Примера Боко Боко заяви, че разчита на новата лотарийна игра за попълване членския състав на ГЕРБ от хора с късмет. Цената на билетчетата „Златен ГЕРБ“ ще е два лева, тоест по-малка дори от увеличението на пенсиите и детските надбавки, така че всеки да може с увеличените си приходи да си закупи шанс за присъединяване към управляващата класа. Тиража на билетчетата ще отговаря на броя на населението според последното преброяване на българските граждани, а освен това като промоция към билетчето ще се дава напълно безплатно една стотинка за търкане, специална емисия на която ще е изобразен лика на примера Боко Боко.

Български работодатели внасят спешно изкуствен интелект заради липсата на специалисти

izkustven-intelekt

Български работодатели ще внасят спешно Изкуствен интелект заради липсата на специалисти. Това стана ясно на конференцията по проблемите на развитието на българската икономика, организирана от „Крадци работодатели и индустриалци тъпанари с вили на остров Крит“ съкратено КРИТ  и „Обединение на българските индустриалци и работодатели“ или съкратено ОБИР. Конференцията е финансирана с еврофондове по европейска програма за насърчаване мисленето на българския бизнес елит. Конференцията бе открита от премиера Боко Боко, а идеята за спешен внос на изкуствен интелект бе представена от водещите фигури в българския бизнес г-н Методий Свинесчиев и г-н Влачи Лелев. Ето и резюме на тяхното съвместно изявление:

„Уважаеми г-н пример Боко Боко, уважаеми крадци народни представители, драги паравани и пазители на сянката над българския бизнес.

Днес ние заедно сме изправени пред непредвиден проблем, който застрашава нашите печалби и вашите комисионни, а именно липсата на квалифицирани кадри. Влизането в ЕС се оказа нож с две остриета, докато ние усвоявахме необезпокоявано еврофондове, Европа усвояваше нашите подчинени специалисти. Така стигнахме до положението да инвестираме огромни средства в модерни бизнес сгради и мизерни производствени помещения, които оборудвахме с модерна офис техника и евтини, най-често втора употреба производствени мощности, на които обаче, няма кой да работи. Това доведе до спад в нашите печалби и възникването на напрежение между бизнеса и закрилящата го политическа класа, поради невъзможността да изпълняваме поетите финансови ангажименти към вас, но ние нямаме никаква вина за това. Българските работници се оказаха меркантилни типове, без капка патриотизъм и себеотрицание, те поставиха на първо място оцеляването на своите семейства, а не на държавата, във ваше и наше лице. Лакоми за по-високо, дори достойно заплащане на собствения им труд, те си купиха евтини самолетни билети от нискотарифни компании и отлетяха към западна Европа. Затова с тревога заявяваме, че ние вече нямаме специалисти. Обърнахме се за помощ към БХК, които имат за цел да очовечат и образоват ромския етнос с парите на Сорос, като същевременно осигурят и собственото си съществуване, но се оказа, че техните програми за образование на ромското население са насочени единствено към изграждане на обществени и политически лидери от този етнос, които в бъдеще да заемат вашите и нашите места, а не към обучение на кадри за българската икономика. Опитахме се да открием и задържим насила специалисти сред бежанците от близкоизточните райони, но те бяха предимно във военната област, а и искаха да се молят по пет пъти през работно време, което ги правеше нерентабилни. И така изпаднали в ужас, ние потърсихме решение от последния специалист, който успяхме да намерим на летище София и той ни каза, безплатно, да си внесем изкуствен интелект. Написахме в гугъл „Изкуствен интелект“ и видяхме, че действително този интелект е способен да замести успешно редица работници, а и освен това може да контактува и разбира нареждания дадени му от лица със забавено развитие и без образование, каквито са повечето от нашите роднински ръководни кадри. Затова смятаме, че е нужно да бъдем освободени от комисионни към политическата класа за една година и със спестените пари, като добавим и европейски средства, да купим някакъв Изкуствен интелект втора употреба, който бихме могли да ползваме съвместно, за спасяване на вашия и нашия жизнен стандарт. Благодаря ви.“

Премиерът Борисов: „Ако има война, ще умрем за НАТО“

bojko-borisov-6

Премиерът Борисов поиска право на отговор от медиите за разпространеното негово изказване: „Ако има война, ще се бием за НАТО“, тъй като според него не е успял да предаде както трябва това, което е искал да каже. Публикуваме правото на отговор към себе си на премиера без съкращения:

– Г-н Премиер, Вие официално поискахте от медиите право на отговор на собственото си изказване, че ако има война ще трябва да се бием за НАТО. Да разбираме ли, че се отказвате от думите, които казахте?

– Вижте, много ви моля да не злоупотребявате с този прецедент, значи аз като кажа нещо никога не се отказвам от него, освен ако не кажа нещо друго, след като вече съм успял да осмисля това, което съм казал първо. Моята дума си тежи на мястото и всички, които са имали вземане-даване с мен и са още живи, могат да го потвърдят.Такъв е и настоящият случай, аз не се отказвам от думите си, просто не успях да се изразя достатъчно ясно и точно, съдейки по реакциите на медиите и българските граждани.

Значи искам да успокоя всички, ако стане война, никой от нас, никъде няма да се бие. Както знаете ние първо нямаме ресурси, второ нямаме армия, трето нямаме техника, четвърто нямаме идеологическа подготовка за необходимостта от саможертва в името на нещо, каквото и да било то. Ние имаме един единствен военен пилот и той по нещастно съвпадение на обстоятелствата е едновременно президент и главнокомандващ  на армията. Така че, скъпи български майки, вашите синове няма да бъдат принуждавани да се бият където и да е, за каквото и да било. Нито един български гражданин няма да се бие никъде, срещу никого. В това число включвам и себе си, но да не си помислите, че от страх, просто съвременните военни действия вече не се водят от жива сила, а от автоматизирани военни системи. Особено пък когато става въпрос за противопоставяне на две такива могъщи военни сили, като Русия и НАТО.

Аз самият съм привърженик на един от най-древните методи за решаване на спорове, а именно личностното противопоставяне в двубой на водачите на двете враждуващи страни и не бих се притеснил да се изправя лично срещу президента Путин и да го бия, докато сам не помоли за милост, но това са вече едни отминали времена. Днес всичко се решава с безпилотни дронове, с военна техника, която поразява целта от разстояние хиляди километри и това обезсмисля каквото и да било прилагане на чиста физическа сила. Тоест на нас няма да ни се наложи да се бием за НАТО, дори и да искаме.

Всъщност, аз исках да кажа, че ако има война, ще умрем за НАТО. Защото ние сме член на този военен съюз  и ако се случи война, действително ще умрем заради НАТО. А това, в името на какво умира даден човек, е екзистенциален въпрос, чиито отговор в значителна степен определя смисъла на неговия живот. Така че, ако има война, смисълът на нашия живот като член на НАТО, е да умрем за НАТО.

Знам, че има много хора, които се плашат от смъртта, но бързам да ги успокоя, че в случайна война, смъртта ви ще настъпи бързо и безболезнено, може да питате бойците от ИДИЛ, жертви на руските ракети „Калибър“, всъщност не може да ги питате, но такава е думата. Имам пълното уверение на главнокомандващите в НАТО, че при военни действия на наша територия, руснаците разполагат с такива оръжия, които биха могли да поразят цялата територия на нашата държава и да унищожат цялото население за един единствен миг, бързо и безболезнено. Повтарям – бързо и безболезнено. Тоест вие не само няма да изпитате болка, но дори няма да остане някой жив, който да тъгува за вашата загуба. Има ли война, умираме всички заедно. Всъщност, ако това ще ви успокои, трябва да ви кажа, че вече има готов проект за паметник на геройски загиналия в името на НАТО български народ, който в случай на военни действия, ще бъде издигнат на Луната, защото се предполага, че при избухване на трета световна война, Земята не би била годна за обитаване.

Така че, уважаеми български граждани, не се притеснявайте, че ще се наложи да се биете за НАТО – притеснявайте се, че ще се наложи да умрете за НАТО.“

Забраняват спестяването на пари вкъщи със закон

Image_5250254_128_0

Специален закон за борба с телефонните измамници готви правителството съвместно с банковия сектор. Ще можем да спестяваме вкъщи не повече от 500 лв. в брой. Според председателя на Българската банкова асоциация, приемането на такъв закон е неотложно, като се има предвид провала на МВР в борбата с телефонните измамници, чиито жертви са основно възрастни хора. Според премиера Борисов, правителството е задължено да вземе всички мерки за успокояване на възрастното население, което се страхува спестяванията му да не бъдат отмъкнати от крадци:

„Ние сме длъжни да се грижим за българските граждани, за тяхната не само физическа, но и финансова сигурност. – заяви премиерът Борисов на нарочна пресконференция – Всички си даваме ясна сметка, че българското население не само остарява, но и оглупява с бързи темпове. Много скоро населението на държавата ни, ще се състои основно от оглупели бабички и старци, и крадци. Затова трябва да вземем мерки, парите, които тези хора по някакъв начин са успели да спестят, да бъдат прибрани на сигурно място, за да не попадат в ръцете на растящия престъпен елемент в страната. Единственото такова сигурно място в България са банките. Благодаря на банковия сектор, че ни предложи тази идея, не че ние сме прекалено прости за да се сетим, но те приятно ни изненадаха. Предвиждаме да ограничим правото на спестяване в къщи, или както популярно е известно в „Бурканбанк“, да бъде ограничено до сумата от 500 лв. Знаем, че българите са силно привързани към своите спестявания, но именно поради това те често стават жертва на измамници. През последните години не са редки примерите на отнети десетки хиляди левове от възрастни хора, тези пари нямаше да бъдат изгубени, ако бяха внесени на сигурно място в банката. В името на спасението на парите на българските граждани, ние сме принудени да действаме дори и със сила, за да съберем техните спестявания и така да обезпечим финансовата им сигурност. Новият закон ще бъде подкрепен и със създаването на реалити формат от една от водещите национални телевизии, който ще се казва „Къде са парите?“.  Проверките по домовете за спестени пари, ще се извършват съвместно от представители на банковия сектор, служители на МВР и бивши престъпници преминали на страната на закона, които знаят къде хората обикновено крият парите си – такива в ГЕРБ имаме много –  и целият процес по откриването, изземването и внасянето на спестяванията на населението в банките ще се заснема от водещи журналисти, и ще се излъчва в прайм тайма на въпросната телевизия. Всичко това ще стартира още следващия месец, така че, крийте парите си, ние идваме за тях.“

Работодателите полудяха, свалят заплатите с 50% от септември

Pfk_rabotodateli

Българските работодатели явно са полудели, тъй като планират сваляне на заплатите с 50% от септември месец. Това свое намерение те обявиха на нарочна пресконференция по повод създаването на обща организация на българските работодатели, която да обедини съществуващите до момента няколко подобни формирования. Новата организация се казва „Обединение на българските индустриалци и работодатели“ или съкратено ОБИР. Тя ще се ръководи от двете най-значими фигури в българският бизнес към настоящия момент, а именно, Методий Свинесчиев и Влачи Лелев. Ето и декларацията с която въпросните господа представиха новото работодателско формирование:

„Ние, българските работодатели и индустриалци, от известно време сме подложени на постоянен медиен натиск и публични нападки, които целят да ни представят като някакви изроди, които целенасочено дават ниски заплати на своите служители. Този натиск се пренесе и на политическата сцена, откъдето също се чуват гласове, които ни подканят да увеличим заплащането на труда в нашите фирми и едва ли не ни обвиняват, че именно нашата политика относно заплащането на труда е причината огромна част от трудоспособното българско население да предпочита да се труди зад граница, а не в България. Ние, казват някои, сме били причината България да се обезлюдява, докато всъщност именно заради работните места, които осигуряваме, в България все още живеят българи. Ние работодателите в България се превърнахме в боксова круша за всички, които искат да натрупат дивиденти пред електората и в кърпа, в която политиците да изтриват вината за положението на държавата от собствените си ръце. Ние обаче решихме, че това не може да продължава така и затова в името на собственото си добруване и охолство, в името на запазването нивото на печалба на нивото необходимо да поддържаме настоящия си жизнен стандарт се обединихме в нова организация, наречена съкратено ОБИР. Време е да отвърнем на удара и затова заявяваме ясно и категорично – Заплати няма да се вдигат. Нещо повече, от септември всички членове на нашата нова организация, се съгласихме да намалим заплатите с 50%. Излизаме на светло, дами и господа. Досега ние се съобразявахме с наложените от държавата минимални осигурителни прагове, като с риск да попаднем под ударите на закона давахме и допълнително възнаграждение на своите работници. От септември всички ще получават само наложените от държавата прагове и нека тогава пак да говорим кой дава по-малки заплати, ние или държавата. Край на черните каси, край на парите в плик. Нека всички работници от септември насочат своя гняв в правилната посока. Досега в името на овладяване на безработицата ние избягвахме въвеждането в експлоатация на модерни роботизирани и автоматизирани линии, но от септември всички спестени от заплати пари ще отидат за закупуването на роботи и на така нужният ни изкуствен интелект. Всички, които са недоволни от заплащането си, са свободни да напуснат още днес. Хиляди роботи чакат на портала.“

Бизнеса иска 1 година предизвестие за да напуснеш работа

 

rty

Българските работодателски организации излязоха с общ пакет от мерки, имащи за цел да се преборят с нарастващата липса на кадри. Според тях българският бизнес е поставен на колене и му се извиват ръцете с насаждането сред работниците на неподплатени с нищо очаквания за повишаване на заплатите. Освен това има огромна заплаха големият български бизнес да изчезне в рамките на следващите 2 години, ако не се вземат крути мерки срещу безотговорното и непатриотично отношение на работещите към българската икономика. „Изправени сме пред реалната възможност българският бизнес да изчезне преди да изчезне държавата България.“ – се казва още в тяхното прессъобщение. По-надолу публикуваме пълният списък с предложените от работодателите мерки за спиране изтичането на квалифициран и неквалифициран персонал:

  1. Създаване на система, в която да постъпват данни, за всички завършващи в българските висши учебни заведения  специалисти и която да ги разпределя автоматично за нуждите на българският бизнес, като въпросната система бъде изградена по някоя от европейските програми за развитие на бизнеса в България.
  2.  Тези специалисти да бъдат задължени да работят на минимален осигурителен праг 5 години след като завършат, а след това ако искат да напускат да подават предизвестие за напускане със срок една година. Същият срок за предизвестие за напускане да важи и за всички останали работници в българските фирми.
  3. Български граждани да могат да работят в чуждестранни фирми развиващи бизнеса си в България, само в случай, че българският бизнес няма нужда от техните умения. Разрешение за това ще се издава от специален орган на българските работодателски организации.
  4. Болничен лист да се издава само от лекар работещ във фирмата, в която работи работника, или такъв посочен от работодателя.
  5. Никой да няма право да развива собствен бизнес, ако преди това не е работил поне пет години за български работодател на минимална заплата.
  6.  Размера на заплатата в България да бъде вписан в конституцията, като не по-голям от 20% от най-ниската средна заплата на останалата територия на ЕС.
  7. Всеки работник да е длъжен да повишава квалификацията си за собствена сметка на специални ежегодни курсове организирани от работодателските организации.
  8. Въвеждане на часове по български бизнес патриотизъм в образователната система на страната.
  9. Въвеждане на 12 часов работен ден и седемдневна работна седмица.
  10. Възможност за забавяне изплащането на заплатите за срок от 30 години, а ако работника доживее до пенсия забавените заплати да не му се изплащат.
  11. Всеки, който влезе на територията на страната, автоматично да получава българско гражданство и да бъде задължаван да работи в български фирми.
  12. Всички българи работещи в чужбина да се задължат да внасят 50% от трудовото си възнаграждение по сметки на българските работодателски организации.
  13. Връщане на смъртното наказание за всеки, който поиска повишение на заплатата.

Хомотопия. Част II

Към първа част

3(58)

Едно от малкото места до което Системата нямаше достъп бе заседателната зала в главния малтусиански храм, храма на Спасението. Там под внушителната статуя на св. Малтус Спасителя, около огромна мраморна маса седяха 10 мъже и 10 жени. Малтусианството бе единствената религия разпространена в световната федерация, тя бе задължителна за всички жители на планетата с изключение на дроидите и андроидите. Самото съществуване на човешката цивилизация според тази религия, се дължеше единствено и само на свети Малтус и неговото дело. Статуята на св. Малтус Спасителя представляваше неговата фигура в пълен ръст с разперени в страни ръце, изблъскващи в гръб мъж и жена застанали от двете му страни. Тя изобразяваше основния постулат проповядван от свети Малтус докато е бил жив, а именно, разделението на разумните видове. Според познатата ни история, тази религия е възникнала в момент на огромно неконтролирано нарастване на земното население, което водело със себе си опасност от срутване на всичко постигнато от хората до този момент, срив на човешката цивилизация и връщане към първобитно съществуване на тези, които успеят да оцелеят след задаващия се цивилизационен апокалипсис. Свети Малтус проповядвал, че любовта между мъжа и жената е грях, който неминуемо води към пълно изчезване на тези два разумни вида. Според него описаният в Библията рай, всъщност представлявал място, където мъже и жени живеели заедно, но без да правят секс по-между си. Те имали всичко, което им било необходимо за да съществуват, но изкушени от дяволската скука, решили да пробват секс между мъже и жени и това разбира се довело до увеличаване на райските жители, а от там и до оскъдица в рая и редица междуособици, когато смесени групи от мъже и жени започнали да воюват по-между си за притежаването на намаляващите ресурси. Именно междувидовия секс, проповядвал Малтус, бил причината за всички беди и, ако искаме отново да живеем в Рая, то трябва да се върнем към първоначалното състояние на нещата, когато сексът е бил само между мъж и мъж или жена и жена, така говорел свети Малтус.
Всъщност новата религия едва ли би добила популярност, ако не бе попаднала в полезрението на клуба Билдерберг и корпорацията Монсанто, които търсели начин да се справят с надвисналата над цивилизацията заплаха. Те отпуснали милиарди от своите средства на светеца и изградили във всички градове храмове на новата религия. На всеки приет в лоното ѝ била обещавана безвъзмездна доживотна издръжка, като единственото условие било да не правят междуполов секс. Всеки който приемел новата вяра се титулувал гей, а след кончината на свети Малтус, гейовете се преименували на малтусианци в негова чест. Привлечени от обещаните облаги последователите на новата религия нараствали главоломно и много скоро, като видели положителните резултати от изповядването ѝ, тя била наложена като задължителна. В рамките на едно поколение, населението намаляло драстично и тогава корпорацията Монсанто предложила да регулира земното население, като отглежда и възпитава в специални учебни заведения, създадени по изкуствен път мъже и жени. Така била създадена и световната федерация, а броят на необходимото население се пресмятал от Системата. Но ето, че днес, 500 години след официалното приемане на малтусианството за единствена религия на човешката цивилизация, изповядвана както от мъжете, така и от жените, Системата бе регистрирала грешка в наложения модел на съществуване на цивилизацията, която грешка според нейните изчисления, би могла да доведе до непредвидими и пагубни последици за установения ред. Заплахата бе засечена от Системата в известния на всички клуб „Билдерберг“ и се изразяваше, както сами се досещате, в осъществен полов акт между мъж и жена, и това, както казахме, 500 години след последно регистрирания такъв инцидент.
– Мислех, че отдавна сме приключили с тази заплаха – каза един от мъжете.
– Всички мислехме така – злобно подхвърли и една от жените.
– Какво толкова се е случило? Данните предоставени ни от Системата потвърждават, че сексуалният контакт е бил неволен, а след приключването му и осъзнаването на стореното и двамата участници са били ужасени – чу се друг глас от залата.
– Не можем да бъдем сигурни. Да, днес може да са ужасени, но утре, ако оставим нещата така, след като се успокоят, те ще започнат да анализират случилото се и ако открият, че удоволствието от извършеното не се различава от това при нормален полов акт, нищо не гарантира, че не биха опитали отново, вече напълно съзнателно от чисто любопитство, а от там, до естественото раждане на хора, крачката е съвсем малка.
– Съгласна съм, представете си, че тези двамата се срещнат отново, за да повторят акта с ясно съзнание. След това като нищо могат да създадат ново движение за междуполов секс. Спомнете си как всъщност е тръгнало малтусианството, от ергенски запой на бедни студенти, единият от които бил свети Малтус, нищо че този епизод тактично е пропуснат в официалната историческа информационна банка.
– Да това действително е заплаха, но какво ще правим с толкова много хора. Свидетелите на междуполовия сексуален акт са почти двеста души, те също би могло да пробват осъществяване на секс с партньор от другия разумен вид. В момента всички са в единични изолатори, но не можем вечно да ги държим там. Можем да ги унищожим и изтрием данните им от Системата, но математическите модели показват, че това ще предизвика доста бъгове, много от тях с непредвидими вероятностни последици.Системата е изчислила, че ще издържи, но това по никакъв начин не гарантира предотвратяването на подобени инциденти за в бъдеще.
– Всъщност уважаеми братя и сестри, мисля, че е дошъл момента да преминем към следващ етап на развитието на нашата цивилизация. Монсанто е готова с пускането в употреба на безполовия човек, центровете му на удоволствие ще могат да се стимулират единствено и само през Системата на виртуалната реалност. Всички полови органи ще бъдат премахнати, в реалния свят те няма да могат да правят секс. това изживяване ще остане достъпно само за нашата общност.
– Значи унищожаваме участниците и свидетелите на този злощастен акт и преминаваме на следващото ниво. Решението е взето и ще бъде заложено в Системата, а сега да се позабавляваме.
И в залата започна оргия, неотстъпваща на древните римски практики.

Хомотопия. Част I

6406576_Spina

Клубът за плътски наслади Билдерберг е най-посещаваната забележителност под купола на Монсанто, главния мегаполис на световната федерация. Въпреки, че все повече хора се отдаваха във виртуалното пространство на директно мозъчно стимулиране на центровете за сексуално удоволствие, все още плътския секс имаше своите многобройни почитатели, а понякога се случваше дори виртуално пребиваващи да излязат от своето частно виртуално пространство и от чисто любопитство да пробват удоволствията предлагани в това известно заведение. Притегателната сила на клуб Билдерберг се дължи на това, че клубът е единственото място в света, което няма свое виртуално копие и случващото се вътре не бе възможно да се изживее във виртуалното пространство. Според общодостъпните данни в световната информационна система, клубът съществуваше вече над 500 години, а достъпът до него, въпреки, че бе свободен за всеки гражданин на света, се осъществяване посредством записване и се налагаше да се чака с години, докато ти дойде реда.  И днес приемният площад на клуба бе натоварен както обикновено, хиляди посетители се изсипваха на всеки кръгъл час от пристигащите скоростни влакове. Те веднага биваха посрещани от дроиди и андроиди работещи за заведението. Самото заведение бе със статут на обществено учереждение и се стопанисваше от автономна интелигентна система. Има няколко задължителни процедури, които трябва да се спазят, за да бъдете допуснати вътре. Първо оставяте всичките си дрехи и принадлежности на посрещащият ви дроид и обличате лека полупрозрачна роба. И второ, съгласявате се за времето на престоя ви в клуба, да бъдат изключени всичките ви импланти служещи за връзка с виртуалния свят и световната информационна система, това всъщност бе най-тежкото наказание предвидено от световната съдебна система, но тук, то се прилага с вашето доброволно съгласие. След извършването на тези две процедури, към вас се приближава андроид, който ви поднася древни афродизиаци, алкохол и синтетична дрога. Престоят ви на територията на клуба може да бъде не повече от 48 часа в рамките на една година. Закрити и открити пространства, стотици барове, градини фонтани, луксозни индивидуални стаи и огромни зали побиращи хиляди посетители едновременно бяха на разположение на клиентите. Навсякъде се чува древна хипнотична музика, а ако желаете дроидите и андроидите на клуба могат да ви предоставят всякакви сексуални играчки и предизвикателни облекла. Пир на древното удоволствието, от секс с реален партньор, това всъщност предлагаше клуб „Билдерберг“. На територията на клуба няма нито едно холограмно устройство, няма кабини за виртуални изживявания, няма дори древни екрани, които да заместват липсата на връзка с виртуалния свят. Всички стени са изрисувани със сексуални сцени взаимствани от изображения оцелели от античния свят.                                                                                   Зак за първи път идваше в клуба, въпреки че бе на 120 години. Всъщност за първи път идваше и в столицата Монсанто. Преди 5 години, когато системата го попита дали при бъдещето си посещение в столицата ще пожелае да посети и известния клуб, той съвсем механично бе отговорил да. Още във влака, бе заобиколен от мъже, чиято трескава възбуда се предаде и на него. Все още не бе късно да се откаже, но в крайна сметка колебанията му отстъпиха някъде дълбоко в подсъзнанието му, когато се почувства част от това голямо множество хора решили да се отдадат на древните практики за сексуална наслада. Най-много го плашеше изключването от виртуалната и информационната системи, пребиваването изцяло само в реалния свят, па било то и единствено в границите на клуба, го караше да се страхува, че ще бъде безпомощен или по-точно не цялостен. Остави дрехите си на посрещналия го дроид и облече леката прозрачна дреха. На метри от него се виждаше сребристата линия,  маркираща границата, зад която необятната виртуална реалност и неограничения достъп до информация, отстъпваха място на ограничената реалност създавана от собствените му сетива.  Пое си въздух и прекрачи. Почувства се празен и уплашен, някакъв андроид го посрещна и изсипа в гърлото му пареща пенлива течност, преди да успее да се върне и да избяга от този ограничен свят. Резултатът бе светкавичен, почувстват силна възбуда, а сетивата на които отдавна бе спрял да разчита заработиха на пълни обороти.
– Моля, изпийте го – обърна се към него андроида, подавайки му някаква полупрозрачна капсула и още една чаша от същото парещо питие.
– Какво е това? – попита Зак.
– Това е нашият специалитет, коктейл Малтус, сервира се единствено на територията на клуба, няма да го срещнете никъде другаде, нито в реалната нито във виртуалната вселена.
Ама че самохвалко, помисли си Зак, но послушно постави в устата си капсулата и я погълна с коктейла. О, пресвети Малтус! Това е чудовищно, никога досега не бе усещал такова мощно желание за секс.
– А теб мога ли да те изчукам? – ухили се той и чукна похотливо андроида по чатала.
– Съжалявам, но не предлагаме такива услуги, тука се практикува само древен чисто плътски секс, така както е било преди нашата поява.
– Я върви да се претопиш! – изруга го Зак и се огледа около себе си. Недалеч видя две жени сплетени една в друга, погледа ги известно време с интерес, когато срещна погледа на мъж, също толкова възбуден, колкото него. След всеки акт, до него се оказваше андроид с коктейл Малтус. На десетия спря да ги брои. Свети Малтус, та той тука щеше да прави секс с повече реални мъже от колкото бе правил досега през живота си. Трябваше да отиде до тоалетна, помоли един от андроидите да го заведе. Никога не беше виждал толкова мъже и жени да правят секс заедно на едно място, имаше някакво неписано правило, че когато правят секс, мъжете и жените трябва да бъдат разделени, разбира се случваше се понякога да види жени как правят секс, но не и по този първичен начин. Запъти се към единия от басейните, седна на водния бар и изпи поредния Малтус, неистова възбуда отново го обзе. Легна по гръб във водата и заплува, никога не се бе чувствал толкова мъж. Плувайки обзет от възбуда, усети че се блъска в нечий задник. Обърна се и вкара члена си в него. Усети, че около него настъпи необичайна тишина, но продължаваше да лашка, затворил блажено очи. Задника се извиваше и се опитваше да избяга, но той го държеше здраво. Изпразни се за секунди. Задника се отскубна и той чу ужасен крясък:
– Какво правиш глупако, не виждаш ли, че аз съм жена?
Зак отвори стреснат очи. Това наистина бе жена. Той бе чукал жена! ЖЕНА! Ужас! Всички ги гледаха отвратено и заплашително едновременно. Изведнъж при тях се озоваха десетина андроида и ги поведоха на някъде. Зак още не можеше да се опомни, той бе чукал жена и бе изпитал удоволствие, но как е възможно това? От малък го бяха учили, че жените и мъжете са съвсем различни разумни видове, които благодарение на дълги години еволюция и на своя разум, са успели да намерят начин да съжителстват успешно на планетата Земя. Учените смятаха, че подобно постижение е почти непостижимо във Вселената, защото се предполага, че единия разумен вид винаги ще иска да се наложи над другия и в крайна сметка ще го унищожи, но това на Земята не се бе случило, а и все още не бе открита никъде другаде каквато и да била форма на живот, която да потвърди или отхвърли това предположение. Поеха по някакво стълбище, което водеше под земята.
– Къде ни водите? – попита жената, опитвайки да се отскубне от ръцете на андроидите.
– Ще бъдете изолирани за известно време, докато решим какво да правим с вас. Вие нарушихте древното табу на междувидовия секс и Системата изисква вашата изолация.
– Но аз не съм искала да правя секс с него! – кресна жената.
– Съжалявам, но такива са разпоредбите на Системата. Вашето бъдеще ще бъде решено най-скоро. Дотогава ще бъдете настанени в самостоятелни стаи. Всички, които видяха вашето съвокупление също ще бъдат изолирани.
– Поне ми включете, проклетите импланти!
– Съжалявам, но на територията на клуба, това е строго забранено, ще се наложи да изчакате решението на Системата, като обитавате единствено реалния свят.

Към втора част.

Разчетоха пророческо послание в българската азбука

ovca_pari

При разтребване на къщичката в която е живяла баба Ванга, е открито нейно пророческо послание , което е закодирала в българската азбука. Посланието е предадено на министъра на българското образУвание, който го е разтълкувал, като край на третия мандат на Бойко през януари догодина. Новината за пророчеството е обиколила министерски съвет и е разтресла шкембето на г-н Каракачанов. Ето текста на пророчеството:

Аз
Бойко
Водя
Глупаци.
Добре
Е,
Живи,
Здрави
Има
Йоще,
Които
Лапат
Моето
Нещо
Отпред.
Патриотите,
Разбира
Се!
Те
Ужасно
фелацио –
Хапят,
Целуват,
Чукат
Шкембета . . .
Ще
гЪлтат
отЬ
Юни
до Януари.

Пътешествие из мозъчната гънка на българския бизнес.

jakkk-660x307

– Знаеш ли, че не съм спал, колкото повече наближава сезона, толкова повече ме боли главата?
– Защо така бе, Гешефтарски, аз спя спокойно, иде лятото, идат парите?
– Да не си си намерил персонал, аз от два месеца търся хора да ангажирам, вдигнах заплатите от 450 на 452 лв., никъде не съм писал, че квартирата и храната ще се удържат от заплатата на персонала и въпреки това няма хора. Няма ни един кандидат.
– Далаверов, може ли да си толкова тъп, как ще обявяваш заплати? Като пускаш обява за набиране на персонал пишеш: гъвкаво работно време, демек не се знае кога почваш, кога свършваш; конкурентно заплащане, без да казваш, че е конкурентно на минималната заплата, тоест по-ниско; бонуси на работното място, разбира се без да разкриваш, че това се отнася до слънчевите лъчи, полъха на морето и преминаващите по бански целодневно мадами.А като дойде някой на място, буташ му веднага договора, без да му даваш да чете какво пише вътре, пресираш го, че следващия чака и да подписва. Като подпише и после като види къде е попаднал вече е късно, щото предизвестието е 3 месеца, колкото е сезона, а обезщетението при напускане е равно на очакваната от нас печалба, плюс да му теглим един хубав бой.
– Ти да не ми казваш, че при теб е пълно с кандидати за работа?
– Сега, като се замисля още никой не е звънял, но съм сигурен, че ще звъннат, защото всички дето работиха за мен, след края на сезона бързаха към бургаското летище и доколкото знам никой не се е върнал в България да разкаже какво е било. Те отлетяха, но други ще дойдат.
– А, ако не дойдат?
– Ако не дойдат, ако не дойдат! Ако никой не ще да работи за нас, клиентите ще работят за нас. Учи се бе Гешефтарски, аз се уча от най-добрия банкстер в България – Лемон Хвалипръцкомян.
– Е как така клиентите?
– Как тъй, ей тъй! Правим всичко на самообслужване и въвеждаме съответно такса самообслужване. Ако влезе някой било в хотела, било в магазина и на плажа да стъпи дори с единия крак, слагаме такса изход. Щом си влязъл, ако искаш да си тръгнеш плащаш в троен размер всичко за което си питал за цената, ако не си питал за нищо и се правиш на тарикат, плащаш олинклузив.
– Дее ба, как го измисли само! Ама те наште българи нямат пари, като гледам какви заплати им дават и аверите от вътрешността на страната и на стоп не могат да стигнат дотук.
– Донт уори, английските пияници и развратници ще донесат пари. Посрещаш ги с пиячка още на летището, правиш им застраховка живот в твоя полза и махаш парапетите от балконите за по-сигурно. И да падне и да пие, все печелиш.
– А курви, откъде ще им намерим и те отлетяха на запад?
– Я за какво си се загрижил, ти им дай пиенето първо, после им пусни три пенсионерки с по-модерни очила да им разказват български народни приказки и ще помнят те дали са ебали или не са ебали.
– Страшен си братле, ама с този Брекзит, ако вземат, че не дойдат. Ще останат само руснаци, но те са по стиснати и от нас, а и си ходят при техните си хора, дето изкупиха половината Черноморие?
– Брех мама му и черноглед си бил! Има варианти бе, трябва да мислиш по-разчупено.
– Какво да счупя на мисленето?
– Шаблона, счупи, шаблона. Ще търсим печалба там, където никой не я вижда. Я ми кажи сега, има ли хора, които никой не ги иска?
– Чакай да се почеша, че не мога да се сетя.
– Бежанците бе братле, бежанците. Сега Ердоганчо ще ги пуска на талази, все едно както бяха едно време смените по Черноморието. Ще оферираме Динко, като ги фане, направо при нас да ги води и ги държим, докато им свършат парите. После гоу бек ту Търки или пък при Меркел да си ги обгрижва.
– Добре де, ама как ще им вземем парите? Те алкохол не пият, не се пекът на плажа, жените им затворени в къщи не ходят по магазините да харчат пари, я са поискали нещо, я бой, въобще шантава работа.
– Много лесно, те се молят по пет пъти на ден. Правим значи една джамия на плажа и ще им вземаме по седем лева за килимче и пет лева да си измият краката в морето преди молитва и сезона е спасен. Сметни само, пет молитви по 12 лв. на човек на молитва – 60 лв. на ден. А те са десетки – стотици хиляди. Ще избием не рибата, ами и китовете ще избием.

О, Бизнес!

%d0%ba%d0%b8%d1%80%d0%b8%d0%bb-%d0%b4%d0%be%d0%bc%d1%83%d1%81%d1%87%d0%b8%d0%b5%d0%b2-%d0%b2%d0%b0%d1%81%d0%b8%d0%bb-%d0%b2%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%b2

О, Бизнес!

Три години работодателят роден
как специалисти търси. Медиите наши
трепетно повтарят на бизнеса ревът.
Вайкане ужасно! Тринайсети път
алчни бизнесмени заплати намалят,
че и ги не плащат, и за глоби зовът.
Злобни, уродливи! Крещят ли, крещят!
Домусчиев безумний отворил портфейла
и вика: „Парите! Къде са ми парите!
И работодатели тръгват с викове сърдити,
И „Няма специалисти“ гръмовно медии разпра.
Работници отговарят с други вик:“Е…се в гъза!“
И с нов дъжд от попържни, псувни и клетви,
работниците наши на минимални заплати,
напускат и отлитат, без сигнал, без ред,
всякой гледа само и само напред
и не ще да спомня, мизерни заплати
нито ужасни и гнусни условия на труд.
Бизнеса се вайка. Работници летят,
в чужбина отиват, там ще стоят.
Работодател се гърчи: „Кой ще работи
на минимална заплата? Кой ще му плаща яхтата,
колата?“ Смята като хищник, реве като свинкя,
на фалита близък вижда здрава примка.
Кат дебили тичат из медиите тук,
не сещат ни срама, ни разум, напук.
Зовът е отчаян: „Печалба веч няма!“
Три години хора само напускат, специалист не иде,
от никъде роби взорът не види
и глупаци бедни не фърчат към тях.
„Фалираме, Бойко! Помогни на нас.
Да станем кат Ксеркса, с безчислена сган.
Пусни бежанците, тук да работят,
печалбата наша да утроят. Щом има за назе
и за тебе ще има, ти само ни дай рая работлива.“
И тогава Бойко, наший генерал,
ревна гороломно:“Верни олигарси,
и цяла България гробище да стане,
аз вам ще доставя безработна сган,
за вас да работи, аз да управлявам.
Фалит да настъпи не позволявам!“
При тез думи силни, олигарси горди
вдигнаха цените за робските орди,
тихи, работливи! О, съдбовен час!
Бизнеса премахна и ставката за стаж,
заплати намалят, цените растат, но никой не идва.
Бизнесът трае, фалитът е близо
и сладката радост до крак да измрът
от глупост безмерна в тоз красив кът,
с алчност огромна в погледа тъп.
„Световния бизнес сега нази гледа,
на нашта печалба нека завиди.
Да вдигнем заплати? Как ли пък не!
Вместо да платиме, фалит по-добре!“
Няма веч заплати, всичко е печалба!
Всеки бизнес – робство, служителя -роб,
работата – мъка, печалбата – блян.
Последните инженери изчезнаха там.
„Кой ще ни работи?“ – някой си изкряска
и неграмотни роми наеха завчаска,
като демони черни във фабрики празни,
да глозгат на бизнеса миризливия труп.

КЕВР: „Ние вдигаме цени, политиците вдигат заплати.“

шок-цена

Комисията за енергийно и водно регулиране излезе със специална декларация, във връзка с нарастващото социално недоволство от вдигането цените на електроенергията, газта, водата и парното. Декларацията е адресирана към всички български граждани, ето текста:

„Уважаеми български граждани,

През последните дни към нашата комисия бяха отправени множество обвинения, ние сме сочени едва ли не като основни виновници за бедстващото социално положение на голяма част от вас, което смятаме, че е напълно незаслужено. Ние изпълняваме стриктно задачите, за които сме назначени да отговаряме, затова заявяваме следното:

Ние вече не сме ДКЕВР, тоест държавна комисия, а просто КЕВР т. е. напълно независима от държавата и нейните социални проблеми комисия. Нашата задача не е да съобразяваме цените на енергоносителите и водата с покупателната способност на българина, а с възможностите за постигане на желаната печалба от енергийните и водоснабдителни дружества. Крайно време е българските граждани да разберат, осъзнаят и набият в дебелите си тикви, че няма бизнес дружество, което да може да работи на загуба и да е длъжно да осъществява социална дейност за сметка на собствените си печалби, още повече, когато това дружество е чуждестранен инвеститор, който сме поканили да управлява нашата енергийна или водна система, понеже сме признали, че самите ние сме тъпи и ограничени и нямаме необходимите компетенции да се справим с подобно предизвикателство.

Държим да подчертаем дебело, че ние в нашите изчисления не вземаме предвид нивото на заплащането на труда в страната. Нашата комисия определя и вдига цени, не заплати. Въпреки това, ние като признак на добра воля изчакахме да минат изборите, за да обявим желанията на нашите господари за увеличение на цените. Направихме това, защото като много български граждани повярвахме в предизборните обещания на българските политици за скок в заплащането на труда. В тези обещания повярваха и енергийните и водоснабдителни дружества, които внесоха корекции в исканията си за увеличение на енергоносителите и водата, които корекции са съобразени именно с тези предизборни обещания за увеличение на заплатите. Логиката е, че работещите в тези дружества също ще очакват обещаните от политиците по-високи заплати. Поне 15% от увеличението на цените се дължи именно на тези нелепи предизборни обещания, които тъпите български граждани вече дори не помнят.

Друга част от увеличението на цените се дължи на бързото намаляване броя на клиентите на управляващите комисията дружества. Това е демографски проблем, когато клиентите ти, на малък пазар като нашия, намаляват със стотици хиляди на година, това няма как да бъде компенсирано по друг начин освен с увеличение на цените. Чухме много упреци, че цените на газта били паднали с над 80%, а ние искаме увеличение с над 30%, но никой не казва, че над 500 000 българи са напуснали страната през последните 5 години, а това са изгубени клиенти, тях как да ги компенсираме?

В заключение искаме да кажем на българските граждани, че човечеството е просъществувало стотици хиляди години без електричество и течаща вода, така че няма нищо страшно, ако не могат да си ги позволят. Слава богу слънцето грее еднакво за всички и дъждът пада върху всички, така че без паника и излишни истерии.“

Защитна реч за правото да наричам ДОСТ протурска партия

mestan-pryst

Реших да се подготвя и да напиша предварително своята защитна реч пред българския съд, за правото да наричам свободно, ясно и на всеослушание Обединение ДОСТ – ПРОТУРСКА партия. Може би някои от читателите са питат, защо защитна реч? Защото г-н Лютви Местан и неговата партия ДОСТ са заплашили със съд всеки, който ги нарече протурска партия. Тази своя заплаха те са отправили сериозно в своя декларация, затова и аз я приемам сериозно:

„Уважаеми български съд

Обръщам се както към Вас, така и към г-н Лютви Местан и неговата протурска партия ДОСТ. Днес съм изправен тук като обвиняем затова, че съм заявил гласно и на всеослушание, че мисля, че Обединение ДОСТ е протурска партия. Признавам се за виновен. Да, аз съм виновен, аз наистина смятам, че ДОСТ е протурска партия и ако трябва да съм точен, не просто протурска, а про – нео – османистка партия, имаща за цел да реализира идеите и амбициите на Турския президент Реджеп Ердоган и неговото най-близко обкръжение, изложени ясно и неприкрито в книгата на Ахмед Давутоглу „Стратегическа дълбочина“. Те искат да разпространят влиянието си върху бившите територии на Османската империя, към които спада и нашата все още свободна държава, Република България.

Няма да се разпростирам пространно върху фактите, които ме карат да мисля, че Обединение ДОСТ е протурска партия, ще спомена само два: 1. Факта, че г-н. Лютви Местан потърси убежище в турското посолство, когато се почувства заплашен (все още неясно от какво и кого), а не при българските правоохранителни органи. 2. Факта на скорошното изявление на турският министър на социалната политика Мехмет Мюезиноглу цитирам:“„За да може процесите и тук, в Турция, и там (в България), да се развиват паралелно, беше създадена организацията Обединение ДОСТ”. За мен, това е достатъчно основание да смятам, че партия ДОСТ е протурска партия и, че тя трябва да бъде забранена.

Това обаче, което най-много ме притеснява, не e толкова същността и генезиса на тази партия, а нейните действия, заради които днес аз съм изправен като обвиняем тук пред вас. Тази партия си позволи да заплашва със съд всеки български гражданин който изразява не просто публично, но на глас своите мисли. Защото преди да кажем нещо, ние сме си го помислили, може би, ако г-н Местан разполагаше с устройство, което чете мисли, днес пред вас щеше да бъде изправен целия български народ. Нима аз нямам право да мисля и да изразявам на глас, публично своите възгледи, своите мисли? Това ли иска г-н Местан да постигне с тази своя заплаха, да насади страх и да ни затвори вътре в самите нас със собствените си мисли. Може би иска да направи подсъдни разговорите за политика на маса, в кафенето, по улиците и на площадите? Ако той смята, че това което мисля за него и за неговата партия не е вярно, мисли ли, че ще промени мисленето ми като ме осъди? Съмнявам се, г-н Местан е умен човек, той знае, че като ме осъдите днес, аз ще продължа да смятам неговата партия за протурска. Неговата цел не е да ме накара да променя мисленето си, не е да ме обори с факти и действия, неговата цел е да ме сплаши, да ме уплаши, да ме страхува, да ме накара да се почувствам така, както той се е чувствал когато е тичал към турското посолство. Той иска да се страхуваме всички българи, които мислим, че партия ДОСТ е протурска партия. Ето затова аз съм длъжен да извикам високо така, че да ме чуят всички – Аз Чергар мисля, че Обединение ДОСТ е ПРОТУРСКА партия. И ако това е подсъдно то  жалко за Свободата не просто на словото, но и на мисълта.

И така г-н Местан, аз смятам, че всеки има право да изразява своето мнение гласно, дори  и то да е погрешно, невярно или неприемливо за някой. Ваш е избора, дали да ме осъдите или да ми докажете, че греша, но уверявам ви, че това не може да стане чрез съда. Вашата партия е ПРОТУРСКА, аз така МИСЛЯ!“

Бизнесът предупреди: „Който и да спечели изборите няма да вдигнем заплатите.“

e1925e0bfb1dbf71abedea9df2258d2d09d92ebd_700

Най-голямата работодателска организация в България разпространи специално изявление във връзка с обещанията на политическите партии за увеличение на заплащането на труда  след изборите.  Ето какво се казва в него:

“ Обръщаме се към всички български граждани тъй като сме разтревожени от създаването на неосъществими надежди от страна на всички политически сили за увеличаване и то скокообразно на заплатите в България. Смятаме, че насаждането на подобни надежди е абсолютно безотговорно от страна на политическите сили и по никакъв начин не отговаря на възможностите на бизнеса и реалността, а най-вече и ние самите нямаме никакво не просто намерение, но и желание за подобна стъпка. Разбираме желанието на политическите партии да привлекат колкото се може повече гласоподаватели за да могат да спечелят предстоящите парламентарни избори, но не можем да приемем това да става за сметка на българският работодател. Нека българските граждани да знаят и да запомнят добре – увеличение на заплатите няма да има и не се предвижда да има в близките 100 години, а надяваме се и след това. Смятаме, че българският народ ще изчезне в близко бъдеще, което обезсмисля  още веднъж увеличението на каквито и да било заплати. Ние работодателите трябва за краткия срок преди рухването на Българската държава, да успеем да натрупаме достатъчно богатство, което да осигури бъдещето на нашите деца поколения напред, а не на последно място и да гарантира, че самите ние ще можем да се насладим на всички удоволствия на живота, защото живота е един, а работници много. Ако ние се поддадем на предизборния политически натиск за следизборно увеличение на заплатите, това няма да предотврати залеза на българската държава, а само и единствено ще завлече и нас в гроба. Само и единствено, ако задържим цялата печалба за себе си, ние българските работодатели имаме шанс да пребъдем и да участваме в глобалното бъдеще на човечеството. Това, че сме членове на Европейският съюз по никакъв начин не ни задължава да създаваме условия за европейски стандарт на живот на българският работник, щом не му харесва заплащането тука, той може да емигрира, където си поиска, смятаме, че тази опция е достатъчна и ние нямаме никакво задължение да осигуряваме достоен живот на когото и да било другиго освен нас самите. Още веднъж апелираме към политическите сили да се държат като отговорни политици и да не забравят, че голяма част от парите които получават идват именно от нас и да не се опитват да изкопчат още от нашите пари за да ги дадат на българските работници, в противен случай ще бъдем принудени да реагираме още по остро и да спрем всякакви политически субсидии. Не забравяйте драги български политици, че ние можем да свалим от власт всеки един от вас, независимо от това с  какъв процент подкрепа е дошъл на власт. И накрая, за последно се обръщаме към българските работници, за вас пари няма да има. Вашите заплати могат само да намаляват, но не и да бъдат увеличени, всички други обещания, които политиците ви дават са пълна лъжа. ПОВТАРЯМЕ – НЯМА ДА ВДИГАМЕ ЗАПЛАТИ!  Уважаеми български работници, Вас ви няма в сметките на бъдещето, вие вече ставате излишни, защото има огромен наплив на търсещи работа чужденци, които са готови да работят дори по-евтино от вас, само за едната храна, а от друга страна настъпва пълната автоматизация и компютаризация на работния процес, управлението му ще бъде поето от Изкуствен интелект, така че вече не се нуждаем дори от специалисти, инженери и други подобни кръвопийци, които смучат от нашите печалби. От вас няма нужда, за вас няма пари, няма бъдеще, няма надежда. Вие сте излишни. Оправяйте се!

 

Доган: „Загубим ли властта, губим и парите.“

Image_5189712_126

Днес в редакцията получихме текст, за който се твърди, че представлява обръщение от Ахмед Доган към висшето ръководство на ДПС. Изложеното в този текст коренно се различава от посланието на Доган, разпространено във водещите български медии през последните дни и показва ДПС в една различна светлина от това, което те се опитаха да ни представят услужливо, предизборно. Човекът, който ни го изпрати, пише, че е отвратен от използването името на Левски в името на реализирането целите на партия като ДПС, която има огромна вина за мизерстващото положение на българския народ. Ето текста, който ни беше предоставен:

“ Братя и сестри

Предстои ни важна битка, битка на живот и смърт. Всичко, което ние сме градили през тези близо 30 години от началото на прехода, е на път да бъде изгубено. Всички вие знаете с колко труд и мъка успяхме да създадем нашите обръчи от фирми. Колко усилия ни костваше да убием духа на работещите в тях, как ги държахме на минимални заплати, как показно наказвахме всеки опит за съпротива и търсене на права от страна на работещите. Как успяхме да прогоним  зад граница всички, които отказваха да преклонят глава пред нашите правила на работа. Ние бавно, упорито и сигурно овладявахме бизнес след бизнес, подчинявахме община след община, държавна структура след държавна структура. Без нас не можеше да бъде взето нито едно решение в държавата, без значение дали това решение се вземаше публично или скрито. Нито една партия не успя да управлява без да се съобразява с нас. И всичко това благодарение на вашите усилия под моето мъдро ръководство. Всичко това обаче се дължеше и на безпрекословното подчинение на нашите избиратели, на нашия електорат. Те знаеха, че нямат алтернатива, ние ги бяхме научили, че нямат алтернатива. Те знаеха, че ако не гласуват за нас ги чака не просто мизерия, а физическа невъзможност да оцелеят. Благодарение на техните гласове ние се превърнахме в незаобиколим фактор в политиката, в бизнеса в процеса на определянето на бъдещето на България. Ние определяхме порциите на фирмите – кой, колко, откъде ще лапа и каква част ще дава на нас. Ние успяхме да превърнем обръчите от фирми в пръстените на планетата Сатурн, а ДПС в самата планета. Всички български граждани работеха и работят за нас на минимално заплащане. Всеки, който работи в България, всъщност работи за нас, ние вземаме 50% от стойността на труда му, ние ги научихме да са роби. Ние поробихме и техните синдикати, поробихме и съдебната система с парите изработени от самите тях. Ние поробихме самата надежда, че могат нещо да променят.  Ние определяме кой е престъпник и кой не. Ето погледнете се, сред нас са господин Делян Пеевски, г-н Йордан Цонев, Христо Бисеров, сред нас е вече и Слави Бинев, все хора алчни българи, чието място в една развита демокрация би било в затвора, но при нас, в нашата демокрация, те са начело на нашите листи. И ето сега, когато от пълната власт не ни делеше нищо, сред нас се намери предател, който от алчност реши да вземе този вече поробен народ и да го продаде на външни сили. Ние това не можем да го допуснем, нашите роби са си наши роби и ние не можем току-така с лека ръка, да оставим тези роби да слугуват другиму.

Братя и сестри, загубим ли властта, губим и парите си. Всичко, което сме спечелили на гърба на нашите роби, ще ни бъде отнето. Всички милиони, които сме получили като комисионни, ще останат само спомен. Затова ние трябва в техните души да събудим патриотизма, ние трябва да покажем на целия свят как роб и робовладелец се изправят заедно срещу външния поробител. Ако спечелим, печелим само Ние, ако загубим, губят всички.

Отворено писмо до Ивайло Пенчев „Walltopia“ от бивши негови служители

768x432

Последните дни се заинтересувах от нашумялата фирма Walltopia и по-специално от мнението на работещите в нея и търсилите там работа и ето какво открих. Всички коментари поместени по-долу са взети от сайта БГработодател. Четете и си вадете сами заключенията. Бих се радвал, ако успелият бизнесмен Ивайло Пенчев коментира мненията на работниците си следващата събота в 120 минути, но това едва ли ще се случи, а също и държавата, ако се заинтересува от условията на труд и спазването на трудовото законодателство от страна на успелия бизнесмен. Та четете:

„Смешната фирма търси Монтажници…Ако ви се работи по 12-14 часа нощни смени тежка физическа работа на височина за 700-750лв на месец чисто. Като при това сте в чужбина и ако нещо се случи с вас и трябва да се приберете да ви кажат че ще ви удържат самолетния билет от заплатата. Ако обичате да се държат с вас като с нищожество и да не ви информират за нищо. Да имате за колеги най-тъпите и прости селяни които да ви оберат докато сте командировка. Да спите в „конюшна“ където леглата са вишки и сте 20 човека в стаята. Ако искате да се обърнете към началника си за помощ по отношение на работата и той да ви каже „Аз какво да направя!?“. То в такъв случай Walltopia е вашето място! Заповядайте в монтажните групи на Голямото КучИ!

Днес трябваше да започна в тази международна фирма. Започнах и напуснах. И за сметка на това си загубих заради тях сигурната работа. Явих се на интервю, на което се говореше колко е Велика фирмата. Ама не. Когато отидох изпаднах в потрес от работното място – мръсно, тясно и шумно за един отдел в който се изчисляват пари. Работните компютри са лаптопи от най малките – грижат се за зрението на служителите. На едно бюро седят минимум 4 служителя в единия ъгъл на стаята. В стаята са около над 10 служителя на няколко бюра. Но това не ти го казват на интервюто. Ако го знаех никога нямаше да се съглася да работя там . И за капак на всичко те цакат и със заплащането – за всичко има глоби и удръжки – за закъснение, за излизане в работно време и т.н. Но те карат да подпишеш сумати документи за конфиденциалност. Никой уважаващ се човек не бива да работи в такава среда.
Те не заплата трябва да изплащат , а вредни.

Поканиха ме на интервю в „Walltopia Ltd“, взех си почивен ден, облякох си костюмче и хоп на интервю.
ОБАЧЕ,
Първо се оказа, че хората с които имам интервю ги няма и за това интервюто ще се проведе от други хора! ХОП ЧЕРВЕНА ЛАМПИЧКА. Докато си седях и чаках, наблюдавах хората във фирмата и няколко девойки дошли на интервю за друга длъжност. Както се казва първото впечатление е най-важното.
Явно вратата към офиса трябва да е тип въртяща се през едната влизат, а то другата си тръгват кадрите. Хората във фирмата определено не изглеждаха щастливи,даже си бяха доста сдухани, но преценката ми може да е субективна. Оказа се, че един от двамата Ивайловци, така коментирани до тук във форума ще ми бъде на интервюто.
Започна интервюто, обясниха ми какви са задълженията ми и колко много и отговорна работа съм щял да имам. Между другото повечето „работа“ може спокойно да се автоматизира и да се свърши за не повече от 5 дена при това и да се избегне риска от грешки, но това е друг въпрос.
Въпросният Ивайло подчерта за глобите за закъснения и каза че имало и други видове глоби, когато го попитах какви, така и не пожела до отговори конкретно, но явно имаше голяма желание да ми наложи една още докато си седях на стола за интервю. На въпроса имали освен глобите бонуси, каза че няма, но има програми за тимбилдинг. Е как поддържа позитивната нагласа сред персонала тогава? След разговорът ми с него стигнах до логичното заключение че обещаната заплата е някакъв мираж, а реалността от системно налагани глоби е съвсем друга.
Докато слушах за глобалния лидер в стените за катерене и за многомилионния оборот в долари на фирмата, се огледах. Мръсен офис, евтини мебели, някакъв сървър потънал в прах. Служителите облечени доста скромничко, да не кажа друга дума. Липса на вентилационна система. И преди съм работил във фирми с милиони печалба, при които работниците не си получаваха заплатите, стори ми се до болка позната българска картинка.
Въпросният Ивайло ми направи много неприятно впечатление, радвам се че именно той беше на интервюто така че успях да видя истинското лице на фирмата отвътре.
Ивайло и служителката имаха желание да започна работа, колкото се може по-бързо. Явно не им трябвах, за разширяване на дейността, както пишеше в обявата, а за заместване на внезапно изчезнал човек.
По едно време явно му писна от нарочно задаваните от мен еднотипни въпроси и стана и си тръгна. Останалата на интервюто служителка изглеждаше доста стресирана. Успях да разбера че предишната служителка на тази позиция се била преместила в мебелна фирма??? Явно глобалния лидер с многомилионен оборот, предлага по-лоши условия от локалните мебелни фирми в България, или по-ниско реално заплащане.
Казах им че смяната на работата е отговорен процес и ми трябва време да помисля. След 5 работни дни им се обадих и казах че длъжността не ме интересува.
Човек трябва да се радва, когато не попадне в дупка. Убеден съм, че заобиколих доста голяма в моя живот.

Искам да засегна други отношения на Walltopia Към хората с които работи. Наскоро фирмата обяви архитектурен конкурс с награден фонд от 60000 евро. Подадените проекти са над 200.В условията на конкурса се упоменава, че всеки кандидатстващ проект става собственост на фирмата,независимо дали е спечелил.Това открито противоречи на ЗАПСП чл.15, чл.18.Всеки кандидат за конкурса се съгласява с условията ,иначе не е допуснат.Така се прехвърлят авторски права без те да са платени. Може да проследите как ще се развие конкурса и кой ще спечели. Ще спечели фирмата ,като придобие собственост върху всичките проекти,които впоследствие може да използва.Това е отношението към творците в БГ- не по различно от това към работниците.

Бях на интервю с няколко девойки и двамата Ивайловци. Трагедия, комични ситуации, плиткоумие. Великотърновското не може да се изкорени от някои хора 🙂 По-смешни интервюта и срещи не съм имал за последните 10 години пребиваване на трудовия пазар. Пенчев в за освидетелстване, въпреки че е гърмян заек и успял сериен предприемач. Безобразно смешно 🙂 Не кандидатствайте там, наистина, оценете се по-добре!

Мисля да напусна тази компания и съветвам всеки уважаващ себе си човек да не кандидатства там. Заплащане: почти никакво дори не изплащат бонус при осъществени успешни продажби.
Уважение: Шефът Ивайло Пенчев е повече от арогантен егоманиак мислещ си, че е хванал Господа за пъпа. Безкрайно неприятен и негативен човек внасящ сам стрес на работното място. Емоционален тормоз върху всички служители освен към девойките по-близо до обкръжението му.

Привилегии: 0 Ивайло Пенчев не вярва в допълнителни привилегии и социална отговорност към служителите.
Натоварване: ще кажа само че съм работила и в други много по-натоварени фирми, но истината е, че най-големия проблем за мен е негативния и егоцентричен Ивайло Пенчев. Селянин забогатял и напомнящ на Бай Ганьо. Човек, който сравнява служителите си с КУЧЕТА показва за какво иде реч.
Потенциал: Никакъв шанс за развитие. Вървят напред само гъзолизците.
Колеги: Змиярник, всеки злорадства и говори зад гърба на другия. Да не говорим и за отдел маркетинг и ЧР. Девъчките там са като метреси.

Текучеството е голямо. Погледнете в jobs.bg колко са свободните позиции. На интервюто ви казват, че се разрастват и затова нови позиции има, а всъщност това са хора напуснали или уволнени от гореспоменатия Бай Ганьо.“

Право за отговор на АИКБ

Публикувам правото на отговор което ми бе поискано от АИКБ, въпреки изрично посоченото естество на сайта.

Уважаеми госпожи и господа,

На основание чл.10, ал. 1, т. 7 от Закона за радиото и телевизията и във връзка с публикуван от ваша страна в блога ви „Бъзикилийкс“ на 09.03.2017 г. материал със заглавие „Бизнесът проговори: „Политиците ни натискат да даваме ниски заплати“ (https://neverojatno.wordpress.com/2017/03/09/biznes/) държим да премахнете визирания материал или да публикувате нашия отговор.

С публикувания от Вас материал се уронва достойнството на председателя на Асоциация на индустриалния капитал в България г-н Васил Велев, поради изцяло невярното съдържание на материала. С публикуването му вие попадате в хипотезата на чл. 148, ал.1, т. 2 от Наказателния кодекс за нанасяне на обида, което е основание за сезиране на прокуратурата.

Във връзка с горното отговорът ни е:

„Публикуваният материал на 09.03.2017 г. със заглавие „Бизнесът проговори: „Политиците ни натискат да даваме ниски заплати“ е с изцяло невярно съдържание и не отразява по никакъв начин позицията на председателя на АИКБ по визираните въпроси, нито към изпълнителната и законодателната власт в Република България, както и към представителите на политическите партии като цяло. АИКБ винаги е имала принципни позиции по въпросите касаещи доходите на българските граждани и те могат да се видят в официалните интервюта и позиции дадени от г-н Васил Велев.“

Разчитаме, че като представител на социална медия ще спазите законите на Република България.

Асоциация на индустриалния капитал в България