Към противниците

Тази идея е стара и бе предназначена за отминалите президентски избори. Пускам я отново за обсъждане, тъй като смятам, че нищо не се е променило и нейната актуалност не е намаляла, а напротив се е увеличила с оглед на процесите протичащи в страната през последните месеци и наближаващите парламентарни избори, така че просто заместете израза президентски с парламентарни.

Въпреки, че идеята за протестен вот на президентските избори, чрез пускане в избирателната урна не на бюлетина, а на „предсмъртното писмо на Левски“ все още едва прохожда, тя вече има своите противници изразяващи своето несъгласие, къде чрез обиди – къде чрез аргументи. Тук ще се опитам да отговоря на аргументите пренебрегвайки обидите ( Обидите са признак на слаба култура и липса на ясна и точна аргументация).

1. Един от масовите аргументи против е, че ако не гласуваме за партия нашият глас отива автоматично при турците в лицето на ДПС или при комунистите в лицето на БСП. Това явно се счита за много силен аргумент, тъй-като почти всички противници на идеята го споменават.

Ако зачетем този им довод то следва, че ние сме длъжни в името на страха си от това да не ни управляват ДПС и/или  БСП, да гласуваме за някоя от останалите политически сили, независимо дали сме доволни от техните досегашни политически изяви. Тоест ние трябва да гласуваме за най-малкото зло.

Самата идея гласувайте за да не дойдат турците спомага за покачване на етническото напрежение, защото пази-боже, ако единствената ни причина да упражняваме правото си на глас е тази да не ни управлява ДПС, то значи, че демокрацията вече е мъртва и водещата ни сила е страха, тоест управляват ни като ни карат да се страхуваме.

Мисля, че резултатите при последните три поредни парламентарни избора, особено пък последните при които основната причина за масовото участие беше именно подетата анти-ДПС кампания, показват неубедителността на този аргумент. При царя и при ГЕРБ имахме масово гласуване и какво получихме? И в двата предишни кабинета имахме участие на ДПС, като дори ДПС беше мандатоносител при предишното правителство, а от последните получихме една мутренско-полицейска, еднолична диктатура.

Не е ясно и защо точно гласовете ни ще отидат при ДПС и БСП, а не при ДСБ, СДС, ГЕРБ или Атака, а защо не и ВМРО. Как става така, че всички които не гласуват подпомагат точно тези две партии? Дежурният отговор е, че тези партии имат твърдо ядро, което гласува за тях независимо от всичко. А защо, така-наречените десни партии, нямат такова твърдо ядро? Къде са им поддръжниците, та разчитат да наберат гласове използвайки страха от другите като мотивация. Кой уби дясната идея, не са ли това самите десни политици, чрез своите действия? Нима трябва да гласувам за тях, не защото имат ясни идеи и са показали успешна политика по-време на управлението си, а от страх да не дойдат турците и комунистите?!!!

Ето, вие имате в момента правителство без участието на ДПС и БСП. Доволни ли сте от него? Бихте ли гласували пак за тях?Ако е така, направете го.

2. Друг аргумент е, че като гласуваме по този начин, чрез „предсмъртното писмо на Левски“ вместо с бюлетина, ние гласуваме срещу демокрацията. Единственият правилен начин, според тях е да гласуваме за партия, независимо коя.

Този аргумент, се опитва да ни убеди, че трябва да гласуваме в името на демокрацията като демокрация, а не за някаква строго определена идея. Какви са твоите убеждения не е важно, важното е да гласуваш. Излиза, че няма значение дали гласуваме за ляво или дясно, важното е да гласуваме в името на демокрацията. Това е доста интересен начин за манипулация, чрез който политиците узаконяват властта си. Всеки подаден глас, означава, че вие им делегирате правото да ви управляват. Давате им, благодарение на демокрацията и свещеното ви право на глас с което толкова се парадира, право да управляват живота ви така както на тях им е изгодно.

Само че, защо трябва да гласувам за партия, ако нямам доверие в политиците които я представляват? Ако не искам нито един от тези политици да взима решения за живота ми? Чрез моето негласуване, или чрез протеста който отправяме с пускането на „Предсмъртното писмо на Левски“ в урната, ние показваме ясно, че не смятаме тяхната власт за легитимна и отказваме те да ни управляват. Това е техният най-голям страх, да загубят законовото основание, легитимността да ни управляват и да взимат решения вместо нас. Защо в България не е провеждан нито един референдум? Нима ни смятат за толкова прости, че само те да могат да взимат решения? Изразяването на волята на народа, чрез референдум нима не е инструмент на демокрацията?

Но как кажете ми, как нашите политици ще получават своите тлъсти комисионни в защита на едни или други интереси, ако решенията се вземаха чрез допитване до народа? Ето защо, те имат интерес да ви убедят, че трябва да гласувате на всяка цена. За да могат те да взимат решенията вместо вас, независимо дали им вярвате или не – това е тяхната демокрация.

И питам аз, къде е моето право да не съм съгласен Вие да ме управлявате. Нима имам право единствено да ви избирам да ме управлявате?!

3. Интересен аргумент на противниците на идеята е, че гласувайки с „писмото“  ние хвърляме гласа си на вятъра. Това разбира се не е вярно. Първо, чрез това си действие ние ясно показваме, че сме снели доверието си от политическата класа като цяло и отнемаме правото им да ни управляват. Ние правим това по възможно най-демократичния начин, чрез гласуване, но не такова каквото те очакват. Ние гласуваме не за някой от тях, а против всички тях, отнемайки им по този начин легитимността и възможността да се договарят по-между си задкулисно, независимо от това кой печели изборите. На подобни политически сделки подменящи вота на избирателя, сме били свидетели не веднъж. Гласувайки по този начин, ние показваме, че познаваме механизмите на демокрацията и не сме апатични или незаинтересовани от това което се случва в държавата. Напротив именно с това си действие, ние ще покажем, че не сме само машини за гласуване а хора мислещи и търсещи отговорност от тези които са ги управлявали.

4. Следващ аргумент е, че гласувайки така бихме предизвикали хаос в управлението на държавата. Това също не е вярно. Нима управлението в момента не дава признаци на хаотичност. Днес едно, утре друго. Ако искахме хаос, можеше да призовем хората на масови протести, така както се случва в страните от Северна Африка. Това разбира се веднага би било използвано, за да ни заклеймят като бунтовници, терористи, разбойници и т.н. Но ние нямаме за цел да предизвикваме масови безредици, за да могат управляващите да пратят срещу нас „Нашата полиция“. Не, ние ще използваме най-демократичното си право за да протестираме, правото на глас и това разбира се ги плаши. За тях е сто пъти по-добре да излезем на улиците, за да имат законното право да ни смажат.

И друго, ако искахме да предизвикаме сериозна политическа криза, ние щяхме да изберем за протеста си не президентските, а парламентарните или местните избори. Тази наша стъпка в момента е просто едно ранно предупреждение. А и мое лично мнение е, че президентската институция като цяло е излишна и трябва да се премахне. Все пак ние сме парламентарна република. Защо трябва нашите данъци да отиват за издръжката на една театрална фигура и нейният антураж?

За “протестния вот” и какъв е смисълът от подобни инициативи – Отговор.

В нета по-повод инициативата „Аз ще гласувам с „Предсмъртното писмо“ на Левски на президентските избори 2011-та година“ беше публикуван текст с заглавие „За “протестния вот” и какъв е смисълът от подобни инициативи“ който отправя поредица от критики и твърдения относно същността на посочената по-горе инициатива. На част от тях, аз вече съм отговорил в статията си „В отговор на противниците на идеята „Аз ще гласувам с „Предсмъртното писмо“ на Левски на президентските избори 2011г.“ Но тъй като статията на нашия опонент е показателна относно твърденията и аргументите, с които ще се правят опити да бъдем оборени и изкарани едва ли не луди, то ще си позволя с риск да се повторя да разгледам и ако успея да оборя аргументите на пишещия един по един:

1. Първото твърдение изказано по-повод нашата инициатива е : „Освен че ще предизвика у някои усещането, че са изразили волята си, чрез думите на Апостола, подобно действие с нищо няма да се различава от пускането на празна бюлетина или обикновения мързел и неангажираност, които пречат на други да упражнят законното си право на глас. В статистиките ще бъде отчетен поредният недействителен вот.“

Подобно действие коренно ще се различава от пускането на празна бюлетина именно защото носи послание, колкото повече хора пуснат това послание, толкова по-ясно ще бъде то. Няма и място за сравнение между обикновеното негласуване седейки си в къщи и ясно изразеният протест чрез действието на гласуване по този начин. Самият акт на отиване и пускане на подобен глас по време на избори показва, че гласоподавателят ясно съзнава своето право на глас, но не вижда за кого може да гласува и отказва да делегира официално правото да бъде управляван на тези, които се борят за гласа му.

Абсурдно е твърдението на пишещия, че нашите действия пречат на когото и да било да упражни правото си на глас. В думите му прозира страх, че самите политици не биха могли да се преборят за гласа на избирателите , което е косвено признание за тяхната слабост и некомпетентност. Какъв е тогава смисълът да ги избираме?

И накрая прозира заплахата, че нашия вот ще бъде недействителен, но недействителен по отношение на кого? Нашият вот ще бъде недействителен по-отношение на политиците искащи нашия глас за да добият правото да ни управляват. Те няма да получат нашето действително съгласие, а нашето действително несъгласие. Резултата от нашите усилия зависи от числото на хората гласували по този начин, колкото повече хора подкрепят инициативата толкова по действителни ще са резултатите от нея и нейното значение няма да може да бъде пренебрегнато, както иска да ни убеди автора на твърдението.

2. „Независимо какво ще пуснете в урните – “Предсмъртното писмо на Левски”, порой от хули към политиците въобще, любовно писмо до съседката или просто неправилно попълнена бюлетина, то няма да стигне до тези, за които е предназначено, нито ще бъде огласено по някакъв начин. Ще бъде отбелязано (не се знае дори дали и прочетено) единствено от група временно назначени преброители..“

Нашият протест нямало да стигне до тези за които е предназначено – българските политици, нито щял да бъде огласен?!!!  Със съществуването си това твърдение оборва самото себе си. Самият факт, че нашето намерение да гласуваме по този начин, вече предизвиква реакции (каквато е и споменатата статия), показва, че то вече има отглас. Наистина ли автора мисли, че едно успешно привеждане на нашето намерение в реално действие, няма да предизвика обществени и политически реакции? Защо тогава си прави въобще труда да пише, а не ни остави да затъваме в собствената си заблуда? Разбира се идеята е да бъдем отказани от намерението си, преди то да бъде осъществено, което само по себе си говори, че това наше действие меко казано не е приятно на поддръжниците на статуквото и те го чувстват като един вид заплаха за техните интереси.

3. „Подобно действие е един… да го наречем “лузърски” подход. То НЕ Е протест! НЕ Е по-особено изразяване на лично мнение! НЕ Е проява на недоволството и възмущението ни! То Е единствено липса на мнение, липса на позиция. Нежелание да поемем отговорност за собствените си решения.“

Това е кулминацията на статията. Тука има едни голи емоционални твърдения неподплатени с аргументи. Набляга се на отричането на самата същност на инициативата, а именно изразяването на протест. Ако нашето гласуване по този начин не е изразяване на протест, не е изразяване на нашето недоволство, на нашето възмущение, то тогава какво е? Изразяване на похвала към политическата класа?! Кое се признава за протест, скандирането по улиците и сблъсъците с полицията, за да бъдем окачествени като престъпници и размирници., което би било изгодно за политическата клика?  Как по-ясно можем да изразим протеста си и защо нашето мнение, че нито един от настоящите политици не заслужава доверието ни е квалифицирано като липса на мнение. Как ясно изразената ни позиция, че е време тези политици да напуснат политическата сцена е окачествена като липса на позиция? Нима само нашето доброволно съгласие да бъдем управлявани от дискредитиралите се вече наши политици е проява на мнение и позиция? На какво основание автора твърди, че не желаем да поемем отговорност за собствените си решения, като ние точно това правим- не искаме да делегираме правото да вземат решения вместо нас, на политиците, защото не им вярваме. Те вече нямат нашето доверие, тяхната власт е нелегитимна.

4. „Дори когато изборът е ограничен, такъв все пак има! И който се чувства отговорен, макар и само пред себе си, е длъжен да изрази мнението си така, че то да бъде чуто. Каквото и друго да пуснете вместо коректно попълнена бюлетина, то ще е с еднакво незначителна тежест. Ще остане “глас в пустиня” сред купищата ненужна хартия в някоя чиновническа канцелария.“

Тука виждаме, едно признание и същевременно твърдение, че изборът ни е ограничен. Това обаче не е вярно тъй като ние можем да изразим протеста си, въпреки опитите да ни се наложи идеята, че нямаме друг избор, освен ограниченият избор да гласуваме за партии.  И още веднъж се опитва да бъде омаловажено значението, което ще има нашият начин на гласуване като се твърди, че само ако гласуваме с коректно попълнена бюлетина, без да се уточнява за кого, имайки се в предвид разбира се коя да е партия, само тогава нашият глас щял да бъде чут. Абе в тоя ГЕРБ много глухи бе, толкова гласове им дадоха, а не чуват! То не си спомням някой да е печелил избори и да е чувал.

5. Всъщност единствените, които имат полза от подобен нереален вот, това са социалистите (тук някои вероятно биха включили и ДПС). Техният електорат е непоклатим. Той може да бъде манипулиран единствено от тях и изразява недоволството си само чрез подкрепа за тях.

Ето, че отново за аргумент се използва набиването на страх, че ще ни управляват комунисти и турци. Когато няма други аргументи се вади етническата карта.Ще си позволя да сложа отговора на този аргумент, който дадох преди:

Ако зачетем този им довод то следва, че ние сме длъжни в името на страха си от това да не ни управляват ДПС и/или  БСП, да гласуваме за някоя от останалите политически сили, независимо дали сме доволни от техните досегашни политически изяви. Тоест ние трябва да гласуваме за най-малкото зло.

Самата идея гласувайте за да не дойдат турците спомага за покачване на етническото напрежение, защото пази-боже, ако единствената ни причина да упражняваме правото си на глас е тази да не ни управлява ДПС, то значи, че демокрацията вече е мъртва и водещата ни сила е страха, тоест управляват ни като ни карат да се страхуваме.

Мисля, че резултатите при последните три поредни парламентарни избора, особено пък последните при които основната причина за масовото участие беше именно подетата анти-ДПС кампания, показват неубедителността на този аргумент. При царя и при ГЕРБ имахме масово гласуване и какво получихме? И в двата предишни кабинета имахме участие на ДПС, като дори ДПС беше мандатоносител при предишното правителство, а от последните получихме една мутренско-полицейска, еднолична диктатура.

Не е ясно и защо точно гласовете ни ще отидат при ДПС и БСП, а не при ДСБ, СДС, ГЕРБ или Атака, а защо не и ВМРО. Как става така, че всички които не гласуват подпомагат точно тези две партии? Дежурният отговор е, че тези партии имат твърдо ядро, което гласува за тях независимо от всичко. А защо, така-наречените десни партии, нямат такова твърдо ядро? Къде са им поддръжниците, та разчитат да наберат гласове използвайки страха от другите като мотивация. Кой уби дясната идея, не са ли това самите десни политици, чрез своите действия? Нима трябва да гласувам за тях, не защото имат ясни идеи и са показали успешна политика по-време на управлението си, а от страх да не дойдат турците и комунистите?!!!

Ето, вие имате в момента правителство без участието на ДПС и БСП. Доволни ли сте от него? Бихте ли гласували пак за тях?Ако е така, направете го.

6. Нереалната бюлетина е израз не на протест, а на малодушие. Така че, дори никого от кандидатите да не одобрявате напълно, все пак гласувайте! Направете го, ако прецените и за някой, който е малко вероятно да спечели. Така поне гласът ви ще бъде преброен, за разлика от празния вот, който изобщо не бива отчетен.

Този аргумент ми е любим. Гласувайте за когото щете, само не протестно. Дори да не го харесвате, дайте му право да ви управлява. Спасете демокрацията с цената на собственото си подчинение. Трябва да гласувате за политици, иначе те какво ще правят, ако не им дадете правото да ви управляват? Вие сте малодушни, щом искате да протестирате, щом отхвърляте политическото господство. Ако не гласувате според правилата, никой няма да ви брои за човек – Аз обаче се броя за човек и нямам нужда от признанието на политиците за това. Не мисля, че единственото ми демократично право дадено ми от демокрацията е правото гласа ми да бъде преброен само ако гласувам за партии – мога да гласувам и против партиите и то демократично.

7. Затова, преди да решите да не гласувате, преди да се включите в този тих и безличен протест, запитайте се: ще помогнете ли някому с него или повече ще навредите?

Смятам, че ще помогна на политическата класа да осъзнае, че е изгубила доверието на което се е крепяла толкова години и че е време или да се промени, или да си ходи. На самият автор ще кажа, че статията му като цяло е едно потвърждение на мнението ми, че за съжаление политиците са успели да внушат на голяма част от хората, че е важно да гласуват за партия, независимо коя. Не случайно, това е основният призив звучащ по време на която и да е предизборна кампания, както отляво така и от дясно.

Ние чуваме -“ Гласувайте, гласувайте, гласувайте!“ – Но не е ясно за каква идея, за коя програма, за кого точно и защо точно за него трябва да гласуваме? Просто гласувайте, останалото няма значение!!!!? Така твърдят и ни набиват в главите видни интелектуалци, политолози, социолози и други лози. За какво точно да гласувам, освен заради самото действие, узаконяващо властта на политиците? И ето питам те аз тебе авторе – Ти за кого ще гласуваш? Защо вместо да ме убеждаваш да гласувам, заради самото гласуване, не се опиташ да ме убедиш да гласувам, за някаква идея, за личност, за програма? Аз това искам, някой да ме убеди, че има за кого да гласувам, а не просто, че трябва да гласувам.
А аз ще гласувам, но не така както политиците очакват и желаят, а така както аз най-добре смятам, че ще изразя мнението, позицията и волята си.

Но до изборите има още много време, убедете ме, че не съм прав и че заслужавате доверието ми. Чакам ви. Иначе ще получите „Предсмъртното писмо“ на Левски и ще трябва да си ходите. Успех!

53 thoughts on “Към противниците”

  1. Кристина said:

    Здравейте!

    Бих искала да попитам, все пак, като не гласуваме за никой, то кой тогава ще ни стане президент, тъй като все пак трябва да имаме такъв???
    Вместо да приканвате хората да не гласуват, по добре има дайте алтернатива за кого да гласуват.
    Ако смятате че сте по кадърни и по ставате за управление от настоящите кандидати, просто си направете партия и излъчете кандидат.
    Друго яче – просто ще спечели от най-некадърните, най-некадърния.
    Или, определено хората могат да си помислят, че подкрепяте ДПС или някоя друга партия, която така или иначе няма особен шанс да спечели на изборите.

    Помислете … няма логика.

    • Аз не мога да разбера, защо смятате, че фигурата на президента е толкова необходима на нашата държава и обществото? Какви толкова значими функции изпълнява, че да я издържаме нея и целият президентски антураж? Криза е! Да съкратим президентската институция. Все пак ние сме работодателите. Помислете . . . има логика.

      • Krastio Stanoikov said:

        Prezidenta kontrolira slujbite!

      • Майнев said:

        Невежеството може и да е обяснение за приказването на глупости, но не е оправдание. За правомощията на президента няма нужда, те просто могат да се прочетат в глава ІV на Конституцията (дано да не измъча някого с много четене – цели три и половина страници е тая глава). Който смята, че институцията на президента е бутафорна и безсмислена, просто не знае за какво говори.

      • Защото трябва да прочетете конституцията… както казва Майнев. Но не само ІV глава, ами и глава ІX, посветена на промените в нея. Да не би да е чак толкова да се отървем от една или друга институция?

      • Ти наистина си малоумен Чергарю. Да нямаме президент, така ли? Ти искаш да ни превърнеш в Свазиланд или Мали? Искаш да пренапишем демокрацията май? Ти си просто малоумен! На колко години си момче?

        • (A)punk said:

          1-България не е президентска държава. Ти по-добре се замисли какво ще стане ако Англия няма крал/ица? Абсолютно нищо.
          Накратко основните правомощия на президента са да прави обръщения към народа, да назначава референдуми, да бъде главнокомандващ на армията.
          Армията ни е ЧАСТНА,референдум имаше точно един и не беше назначен от президента,а иначе президентът може да си говори всеки ден по 5 тъпи по националната телевизия,но това няма да промени нищо.
          2-Демокрация има в Исландия(поне засега),при кибуците или при други форми на комуни,в скуотите и то не във всички.
          3-Не липсата на политици ще ни превърне в Мали,а именно тяхното СЪЩЕСТВУВАНЕ!

    • Борко said:

      Свестни хора в България за които да се гласува ще се намерят, но не можем да намерим електорат да гласува за тях!
      ТЪРСИ СЕ ЕЛЕКТОРАТ

  2. Кристина said:

    Вие тотално витаете в облаците. Ако не се гласува тогава какво ще стане? Изписали сте една страница „към противниците“, в която така или иначе не давате смислен отговор защо не трябва да се гласува.
    След като се смятате за по-умни … трябват ви 500 човека за да регистрирате партия. Давайте, даже аз ще гласувам за вас, защото така или иначе тези не ми харесват

    • Малоуумник said:

      Присъединете се към групата ни във Фейсбук и просто ни подкрепете засега, а пък бъдещето може да ви поднесе някоя изненада. Току виж сме ви послушали и партия да си направим…

    • Кой управлява държавата? Това е въпроса. Политиците? Или може би държавната машина наречена бюрокрация? Кой политик е достатъчно ерудиран, за да може да обгърне цялата сложност на времето в което живеем и да ни направлява през него. Политиците са заложници на бюрократичната машина. Самата бюрократична машина е толкова тромава, че не може да реагира на настъпващите промени от което се получава хаос. Политиците постоянно измислят нови и нови закони с които уж искат да овладеят положението, но само водят до по-голям хаос. Колко държавни структури съществуват в България – агенции, комисии, изпълнителни агенции, дирекциии и т.н. ? Партиите не са решение. Да съставим партия и да станем заложници на същата бюрократична машина? Не, благодаря, не и сега? Държавата е усложнила своето устройство до такава степен, че вече никой не знае точно как функционира? Гражданите не са в състояние да познават законите, които трябва да спазват, още повече, че те постоянно се променят. Поставени сме в такова положение, че да живеем без да нарушим някой закон е почти невъзможно. Кому е нужно това? Тази система върви към своя логичен край. Какво ще стане след това, тепърва предстои да видим.

      • Щом системата върви към своя край, какъв е смисълът да продължаваме да участваме в нея, по този безсмислен начин!? Или само ще симулираме участие, което е също в нейна полза.
        Аз лично, нямам намерение да опълномощавам когото и да било, да взема съдбовни за мен решения, без да имам възможност да контролирам действията му. Затова няма и да гласувам. Не, че не искам, но не и при тези законови условия и правила. Смятам, че инициативата за промяна, трябва да започне от тук:
        1. Явни избори – нали сме хора с позиции!? То направо е смешно, да имаш позиция, но да я държиш в тайна!
        2. Възможност за оттегляне на подкрепата към избранника, във всеки един момент от неговия мандат.
        Съвременните информационни технологии, дават безброй възможности, за техническото изпълнение на горното. Помислете над това!
        Иначе всичко ще си върви по старому. Изпълнителите на това което се случи през последните 20г. , бяха опълномощавани от нас, без да имаме възможност за контрол над техните решения! Това трябва да се промени!

      • Анонимен said:

        Политиците не управляват. Наивно е да се мисли така. Те са надзиратели .Управлява задкулисието.

  3. Съгласен съм напълно с Prost, аз също искам да имам механизъм, с който да отнемам или да пренасочвам доверието, което съм дал на избори на даден политик. Както съм го дал, така да си го прибера обратно или да го дам на друг, в случай че доверието ми не се оправдава от действията на политика. Лесно е да се измисли, нищо че засега такъв механизъм няма. както е казал мъдреца „Всичко е в твоите ръце….“

  4. Моето мнение е че разделени на групи, партии,класа,етнос и какви ли не слоеве,няма как да имаме сплотено и единно общество което да взема силни и единни решения с каквато и бюлетина да гласува.Истината е че всички ние които живеем в общия дом България и с право се наричаме Българи,имаме родина,но нямаме държава.Разделението ни прави слаби и неможем да вземаме единни решения за нашето бъдеще.Доказателства за това през последните 22 години на преход не липсват.Аз не го наричам преход,а тотално разграбване по партиина линия на твореното от нашите родители и деди години наред тежък физически труд и зле платен.Партията която и да е е търговско дружество което търгува с доверието на свойте избиратели но в никакъв случай не представлява народа като цяло,а само свойте партиини и финансови интереси на ръководството на партията.Парите за издръжка се отделят от гърба на целия народ а следователно не се представляват неговите интереси.В нашия случай можем спокойно да говорим за партиина диктатура задушаваща народа не от вчера.Да закона изисква народа да бъде представляван като цяло от сдружение избрано на мажоритарен принцип,от хората и това сдружение да избира своя президент,и парламент,ако вземе мнозинство на избори.Ако хората сами изберат свойте представители по местоживеене а такива не ни ги спускат по партиина линия със сигорност ще успее да спечели каквито и да е избори и да влезе в парламента и да потърси сметка от свойте душмани които дълги години ни унищожават като нация.Когато става въпрос за национални интереси няма място за делене тъй като плащаме в магазина не ни пресяват кой на какъв господ се моли.Моята идея като за начало е да се потърси начин за сплотяване на разделените маси както в интернет групите така и повече да се разговаря на улицата по общите проблеми.За 1 месец успях да събера 3 групи в фейсбук с обща цел но за съжаление сме много малко.Около 500 човека.Можем да регистрираме сдружение но до изборите има много време и бих желал да се представляват интересите на всички от обикновенните хора,без значение на религия,принадлежност,класа.Само сплотени за благото на народа си можем да покажем червен картон на мафията и да потърсим отговорност за заграбеното.Нашата група се казва bezpartiini и се намира лесно в фейсбук и гугъл.Първото което вижда човек е Българския национален флаг пред който всички сме се клели да пазим чист и неопетнен.Така че моето мнение е че всеки има своето право в каква група ще участва но когато става въпрос за нашата обща родина трябва винаги да търсим обединение и единство.Също така да не се доверяваме на партиини лидери спуснати по партиина линия а сами да решим и да излъчим хората които да представляват интересите на народа.Който желае да се пресъедини да погледне нашата страница в фейсбук и да прецени заслужава ли си да продължава да живее в партиино робство както до сега.

  5. Смайващо неведение за това какво точно се случва, как става и как може да се промени! Странно е за народ с много голям процент на хора с висше и средно образование. За народ, в който имаше и има сериозни читатели на всякакъв вид литература и би трябвало да има широка култура.
    Но не и в областта на съвременната политика – като че ли някак ни е внушено да не приемаме информация и да не разсъждаваме за политическото ни устройство! От 20 години говоря, че не може да има свободна конкуренция и пазарна икономика без две важни условия:
    1. Ефективно работеща съдебна система и гарантирана справедливост в правораздаването.
    2. Гарантирано право на работещите наемен труд на синдикално сдружаване и ефективни стачни действия.
    В последното не може да се впише закона за държавния служител, където стачните действия са допустими само в неефективен вариант – закачване на лентички. А как така в другите държави, на които уж искаме да приличаме, се допуска да има истински стачки – не си задаваме този въпрос защото имаме някакъв блокаж в мозъчната дейност за него.
    В САЩ, чиято демокрация уж копираме, има изборност на съдиите и полицейските управители. Но тук не дават и дума да се издума за подобно нещо. Но дори и да го допуснат, някак ще го извъртят, така че изборът да стане неефективен.
    Наивността на нашия народ е голяма и се налага първо да наблегнем на образованието и умението за подбор на информация.
    Например „bezpartiini във фейсбук и гугъл“ искат това, което и партията „ВМРО – НИЕ“, но сигурно не са и чували за нея, какво остава да прочетат устава и. Така г-н Хрисимир Йоцов отцепва още отделни групи с някакви размазани програмни виждания.
    Имаме нужда да знаем как и да умеем да осъществяваме контрол над вече избраните народни представители, така че да изпълняват нашите искания, а не исканията на мафията. Защото мафията знае как, умее и осъществява контрол над същите, без значение какви ще ги изберем. В случая гласуването, негласуването, празните, недействителните и протестните бюлетини не могат да им объркат играта съществено.
    Ние сме подложени на прикрит терор от мафията и този терор си има набор от физически средства, както и комбинирано (физическо и психологическо) насаждане на страх да признаем, че сме тероризирани.
    Първо ни крадат отвсякъде, а после ни внушават, че сами сме си виновни задето допускаме да ни крадат и мамят. А институциите са постоянно „оправдавани“, че не си вършат работата, че не въдворяват ред и справедливост. Моментът на истината тук е, че работата на институциите е да въдворяват ред и справедливост, и ако не са направили това, значи никаква работа не са свършили!
    А все ни заблуждават, че някакви други работи били вършили и свършили.
    Преди да говорим за „демократични” избори трябва да намалим процента на хората, живееещи от кражби – да е поне под 50%! Как ви се вижда това предложение – реално ли е, възможно ли еда стане без някакъв вид диктатура?! Иначе живеещите от собствен труд трябва да се поставят под покровителството на законите за защита на малцинствените групи.
    Я най-добре да обявим работещите за хора в неравностойно положение. Защото работата иска да се наведеш над нея в продължение на много часове, дни и години, а крадецът може да заграби изработеното за минути.

  6. Много големи боклуци сте, щом се ебавате с Левски. Бойко е велик, гласувайте него! Не е като комунистите, той ни направи магистрала.

    • Анонимен said:

      „…Бойко …! Не е като комунистите, той ни направи магистрала.“

      Че на него това му е работата!

  7. Анонимен said:

    ВИЖДАНЕ
    НА ПОЛИТИЧЕСКИ СВОБОДНИТЕ ГРАЖДАНИ
    за действителността на прехода и възможните промени

    България – в особена, Системна криза. На държавата, обществото, нацията.
    Кризата в системата на държавата – следствие възприемане многопартийната демокрация в късният й стадий. И поради замяна, след 1989 г., на тоталитарната политическа система, вместо с демокрация, с олигархия.
    Олигархията употреби многопартийната система за целите на господството си, и компрометира демократичното съдържание. Използването на политически партии, вместо за инструменти на демокрацията – за инструменти на олигархията, доведе до олигархична политическа система и партийно-парламентарна дикатаура на олигархията.

    Макар и подсъзнателно, гражданите отговориха подобаващо – дистанцираха се от самата политическа система. Престанаха да членуват в партиите, да правят партийна пропаганда, да ходят на избори. Изключението на последните парламентарни избори през 2009 г. само потвърждават този факт, защото хората излязоха да гласуват, заради силното очакване за дълбоки промени. Олигархичната политическа система обаче не може да бъде усъвършенствана, а само демонтирана, и това предстои да се разбере от обществото.

    Днес едва 15 – 20% от избирателите крепят олигархичния политически модел на прехода, без да бъдат купени, подведени и манипулирани. Огромното мнозинство граждани не ползват основното си право – правото на държавна власт. Въпреки пропагандата, те не искат да са пионки на олигархичната политическа власт.
    Държавата се задъхва от бягството на хората от нея. Стои дилемата: или българските граждани не се граждани на Република България, или Република България не е държава на българските граждани.

    За укрепване на държавността няма избор. Трябва да се укрепи националната политическа система. Затова обаче, също няма избор. Политическата системата сега е изцяло партийно-идеологическа, и освен изчерпана исторически, е парализирана и от олигархията. Усилията „лявото” да стане „по-ляво”, а „дясното” „по-дясно”, не могат да предотвратят процеса на деидеологизация, понеже той е исторически. По същият начин, по който метастазите на олигархичната власт не могат да се самоотстранят.

    Единствената възможност за укрепване на националната политическа система, от там и на държавността – гражданите да си изработят нови възможности за политически живот.
    Нова политическа система. Нова политическа сцена. Нови политически субекти, на новата политическа сцена.

    Излизането от кризата на изоставането и бавната смърт – Системната криза, зависи от възстановяването конституционния държавен строй на демокрация. Премахване властта на олигархията над държавата. Възстановяване законността в икономиката – съдебната деприватизация на незаконно придобитата собственост. Лишаване на олигархията от власт в държавата и собственост в икономиката на обществото.

    Връщане държавата на гражданите, чрез отстраняване на олигархията и възстановяване на демокрацията. По този път – преодоляване кризата в системата на държавата, и от там – преодоляване кризата в системите на обществото и нацията.

    В обществото, изчистването на икономиката от олигархичния тумор непосредствено ще увеличи доходите на граждани, общините и държавата. В перспектива ще позволи изцяло нов тип икономика, основана на глобализацията, информационните технологии и интелектуалния капитал – хомопазарна икономика. Икономика, която ще формира българския национален доход чрез хомопазарни икономически структури, за свързване свободните пари, производство и пазари по света.
    Перспективата: българите – не най-бедните в Европа, с най-мизерни заплати, пенсии, наука, култура, образование, здравеопазване… Обратното – водещи.
    Когато чрез новата икономика, доходите нараснат стремително, тогава и хората от турския и ромски етноси няма да зависят от партии – корпорации, за да работят и живеят подобаващо. Етническият модел на политическо разделение ще изживее себе си чрез национална политика на отворена гражданска нация.

    Предизвикателството сега е, обществото да самоорганизира икономиката си по нов, неолигархичен начин.

    Завръщането на гражданите в обществения живот не може да стане половинчато, само в политиката, само в икономиката или само в социалната сфера. Може паралелно, на нова – Гражданска политическа, икономическа и социална сцена, чрез нова – Гражданска политическа, икономическа и социална система, съставена от политически субекти от ново поколение – гражданки политически и социално-икономически структури.

    Предизвикателството, да се смени политическата, икономическата и социалната система на прехода, видимо далеч надхвърля решаването на проблема с олигархията.
    Промяната по необходимост е свързана със смяната на историческото време – излизането от партийно-идеологическата епоха и преминаването към ново състояние на обществото – на образованието, науката, култура, духовни ценности. Нова епоха на хуманизма. И това няма нищо общо със заклинанията на олигархията, че преходът е свършил и трябва да се примирим с положенито си.

    Тази перспектива за теорията не е новост. Още в миналия век западната философия ни подсказа неизбежните промени, с теориите за конвергенцията, постиндустриалното общество, деидеологизацията…

    Ако обаче, за теорията смяната на историческото време не е новост, за практиката е. Но българите по неволя, не за пръв път правим нещата първи…

    Предизвикателството сега е, обществото да самоорганизира икономиката си по нов, неолигархичен начин.

    МОТИВИ
    на политически свободните граждани
    за преминаване към Гражданска политическа, икономическа и социална система

    След 1989 г. тоталитарната държавна власт, вместо с демокрация бе заменена с олигархия. Законодателен метеж над чл. 1 от Конституцията, отне правото на народа на пряка власт. Орязана бе и представителната демокрация. Гражданите не могат нито да задължават с нещо представителите, нито да ги отзовават. Ограничения и пречки препятства свободното издигане на представители. Политически свободните граждани са неравнопоставени на членовете и симпатизантите на политическите партии, особено тези на държавна издръжка.
    Конституционно установения държавен строй на демокрация, бе заменен с режим на партийно-парламентарна диктатура на олигархията. Шепа хора отнеха властта и собствеността на гражданите и направиха българите най-бедни и безправни в Европа. Доведоха българската нация до разруха и разпад.

    Историческото изчерпване на партийно-идеологическата демокрация по света, наред със законодателното погазване в България, разграбването на държавната собственост от олигархията, невъзможността на управляващите да виждат и решават проблемите на хората, предизвика криза в системата на държавата, обществото и нацията. Двадесет години от началото на прехода вече е ясно, че имаме партии и политици на власт, благодарение на парите на олигархията, и имаме олигархия богатееща за сметка на обществото, благодарение на политиците във властта.
    Обществото и гражданите изпаднаха в положението, и „ножа и хляба” да са в ръцете на новоизлюпена олигархия съставена от криминални лица и „образцови” граждани.

    През последните години Системната криза порази и нацията. Водената политика на етнически модел, вместо съвременното – отворена гражданска нация, раздели обществото на етноси. Посредством етнически партии, етносите се надпреварват и противопоставят политически и икономически.

    Кризата в системите на държавата, обществото и финално – на нацията, формира цялостна Системна криза – смъртна заплаха за България и българите. Днешната Република България не е Република България. Тя е държава на безродна и продажна олигархия.

    ГРАЖДАНСКИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕЛИ

    Не можем да спрем агонията на България, като безкритично търпим заблудата си, че имаме демокрация, а не антипода – олигархия. Че за да решим проблемите на управлението, трябва просто да изберем някакви по-добри управляващи. Че за да имаме нормални доходи, трябва просто да накажем крадците. Че за да има държавата пари трябва просто да преборим корупцията и безобразията. Че за да оздравим нацията, трябва само да премахнем етническите партии. Че въобще, за да накараме държавата да работи за обществото трябва само да викаме по-силно, за да чуят управляващите.

    Хората вярно виждат последиците и мислят, че вярно виждат и причините за тях. Но Системна криза изкривява погледа и прави невидими причините, за видимите проблеми.

    Не се разбира, че не е достатъчно да се сменят управляващите – трябва да се смени олигархичната системата на управление. Че не е достатъчно да накажем крадците, за да не сме бедни, трябва да заложим изцяло нов тип икономика, съобразен с предизвикателствата на времето: глобализация, информационни технологии и интелектуален капитал. Да създаваме национален доход с пари, производство и пазари в глобалния свят. Че не е достатъчно да разобличим етническите партии, а трябва да заменим политиката на етнически модел нация, с отворена българска гражданска нация.

    За излизане от Системната криза и обновяване на държавата, обществото и нацията, много хора от години разработват Проект 2030 – неоходимите промени в България до 2030 г.. Днес е важно осветяване на олигархичния преход и лишаване на олигархията от незаконната власт в държавата и собственост в икономиката на обществото.
    Проект за замяна по конституционен път на олигархичната държава, с държава на гражданите в обществото. Съдебна деприватизация на незаконно придобитата собственост. Подмяна съществуващата икономика с качествено нова. Проект за отворена българска гражданска нация.

    ГРАЖДАНСКИЯТ ПЪТ НА ПРОМЕНИ

    Обновяването на България следва да започне с обновяване на държавата. Възстановяване конституционния държавен строй на демокрация. Отхвърляне и демонтиране на олигархичната власт в държавата и обществото.

    Трябват конституционни промени. Правото за съставяне на правителство, от олигархичните партии в парламента, да премине към избран от народа президент, с възможност той да бъде отзоваван с референдум.
    Необходима е самоорганизация за предизвикване първи референдум на гражданите за Велико Народно събрание, за преминаване към държава на обществото, под форма на президентска република, за изпълнение цялостен Проект на промени до 2030 г..

    При съществуващата олигархична политическа система, каквито и личности да бъдат изпратени във властта, резултатите пак ще са половинчати и незадоволителни. В обществото обаче продължават заблудите за съществуването на някакви прости решения. Като виждаме сложността на промените, ние в същност запазваме статуквото. Раздробеното гражданско общество, хилядите едностранчиви или повърхностни мнения за бъдещето на България, са липса на мнение и липса на бъдеще. Не може до безкрай цялата енергия на обществото „в свирката”. Вече е време да сработят инстинктите за самосъхранение на нацията.

    ГРАЖДАНСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА, ИКОНОМИЧЕСКА И СОЦИАЛНА СИСТЕМА

    Няма значение, кои точно достойни личности и организации ще задействат процеса на обновяване на държавата, обществото и нацията. Важното е промените да са неотклонни и последователни, да следват цялостния Проект на промените за времето напред. Да формират съгласие за Дневен ред на обществото, с оглед този хоризонт.

    Необходима е нова – Гражданска политическа, икономическа и социална система от граждански структури от ново поколение. Граждански структури радетели за държава на обществото и гражданска местна власт. За общество на свободно организиращи се личности, на основата на нов тип високоефективна икономика. За отворена гражданска нация, в духа на добрите примери в света.
    Граждански структури, които могат да излъчат водещи личности по места, със способност да задействат процеса на гражданска самоорганизация за референдум за Велико Народно събрание. За отхвърляне на олигархията чрез президентска република на гражданите и възстановяване на конституционния държавен строй на демокрация.

    Призванието на първите Граждански политически структури е, да съдействат за налагане на новите, граждански организационни технологии: партньорство, вместо членство; съгласие, вместо демократически централизъм на подчинение малцинството на мнозинството; мрежова структура, вместо централа; трети избор – на Проект на промените, вместо на партии и личности; предварителна оставка, при не постигане на резултати; лични гаранции, срещу злоупотреба с власт и т. н.

    Българската народопсихология, сложила се в годините, не подтиква към решителност и поемане на рискове. Ние обаче сме в положение, в което нямаме избор. Трябва да действаме сега. Трябва да действаме сега , за обединение на всички граждански движения в Единен граждански съюз.

    Извадка от „ПРОЕКТ2030 “
    „Граждански съюз за НОВА БЪЛГАРИЯ“-регистриран 1994 г.
    Добрич , darge@abv.bg , Skype:Palko51 , 0895 131639 -Пламен Георгиев/координатор/

  8. Миро said:

    Тоя номер има поне шестгодишна давност, обаче работата май не е в гласуването, а в системата. Разбира се не става въпрос за изборната система…

    Как в село Грънци употребиха интегралната бюлетина, за да гласуват с отвращение

    Драгомир ДРАГАНОВ

    “Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят”
    Графити, видени в центъра на София

    Всеки, който не гласувал, оставял другите да говорят вместо него.
    Ех, как обичаха жителите на славното балканско село Грънци да говорят лично от свое име!
    Готвиха се грънчани съвестно. Огледаха внимателно изборните платформи. Цъкаха одобрително. Всичките платформи уравновесени, добре преметени, излъскани, ни кал, ни ръжда. После любознателно надникнаха отдолу и с ужас видяха, че нито една изборна платформа няма спирачки. Като се засилят по нанадолнището, пътниците на части ще ги събират, заедно с агитационния инвентар.
    Оклюма плуралистичната общност на село Грънци. Не знаеше за кого да гласува.
    При червените цъфнала храбрата шивачка от улица “Секвоя”, разказва спомени за хитрините на дядо си от Правец и се чуди защо народът е надошъл за всеки случай с тоягите. Жълтите не могат да повярват, как така толкова бързо никой не ще да им верва. А на синята платформа, претъпкано с румените бузи на прехода, с тържествено смирение обещават повече да не крадат. Повече от останалите.
    Как да постъпят гордите електорални единици?
    Пример им даде най-успешният командир на драгалевската демокрация. Преди време той ласкаво нарече Софиянски помияр. И пак си гласува за него, както сам каза – с отвращение.
    Правилно! Като няма за кого, гласуваш с отвращение. Иначе гласът ти пропадал по скалата на Рихтер, или по Медведев, Шпонхойер и Карник, а по системата д’Онт даже отивал, където не трябва.
    Решиха грънчани да гласуват с отвращение. Кой обаче ще разбере? Драгалевци близо. Там една теменужка да посадиш и ставаш медийна звезда. А Грънци далеч, дълбоко в Балкана.
    Тогава от ЦИК дойде блестящата идея: след като зачеркне(!) партията, която си е харесал, всеки можел да сгъне интегралната бюлетина, както си иска. Еврика!
    И се започна едно ръкоделие!
    Дни наред грънчани репетираха как да изваят от интегралната бюлетина най-причудливи хартиени фигури. Тези, на които им липсваше въображение, правеха обикновено самолетче. По-сръчните – параходче, солничка, даже лястовичка с човка. Най-умелите сглобяваха японски жерав и с охота учеха останалите. А счетоводителят на топлофикацията дори обяви, че е изработил кенгуру с вътрешен джоб, но не пожела да го покаже. Искал да запази изцяло интимността на своя вот.
    За изборния ден бяха готови. Всеки си беше харесал онази платформа, която му изглеждаше най-безопасна за спускане без спирачки. Теглеше й един мераклийски кръст, каквито бяха указанията на ЦИК, заседяваше се в тъмната стаичка, майстореше от бюлетината я самолет, я параход и гордо я пускаше в урната, изпълнил висшия си дълг на гласоподавател с особено мнение.
    Само едно не бях изчислили от ЦИК – времето не стигаше. Извиха се опашки пред изборните секции в село Грънци. За такава активност никой не беше подготвен. Но това беше по-малката беда.
    Въпреки информационното затъмнение една от радиостанциите вместо да обяви, че песента “Като ми пееш, Пенке, ле…” води в музикалната класация, взе, че разказа какви екзистенциални проблеми са създали грънчани за ЦИК. Избирателната активност в държавата скочи рязко. Даже в село Баня, Карловско. Подранилите искаха да повторят вота си. Обясняваха им, че законът си е закон, ще гласуват по няколко пъти само ако станат депутати.
    От урните в цялото отечество се заизсипваха всякакви интегрални хартиени зверчета. Преброителките хем им се мръщеха, хем им се радваха. Работата нарасна многократно. Но заплащането беше на трудоден. От ЦИК нервничеха. От платформите стояха на тръни. Неизвестността ги съсипваше.
    Резултатът от изборите си оставаше загадка за тях…

    сп. “Лидер”, брой 10; 24 – 30 юни 2005 г.

  9. Борко said:

    Свестни хора в България за които да се гласува ще се намерят, но не можем да намерим електорат да гласува за тях! Търси се електорат!

    • Миро said:

      Точно обратното, електорат има в излишък, лидери с визия за бъдещето липсват. Затова и гласуването си е чиста загуба на време. В България останаха да гласуват само онези, които още вярват в онази шмекерия, която ни пробутаха и на всичко отгоре я наричат за благозвучие демокрация, сиреч власт на народа. Единственият изход е смяната на системата! Но с политическа класа от балкански тарикати, тази работа няма как да стане…

  10. DATA_NOT_FOUND said:

    Аз сега чувам за тази идея. Ще го направя, какво толкова може да стане? ДПС да ни командват? Голямо чудо. това са избори за президент, ако ще и доган да е. Тъкмо турците ще се разочароват от него, ако вече не са, и ще му теглят майните по живо по здраво. Да, президента има някакви длъжности, но е по – добре отколкото да се рискува с нещо такова при избор на парламент. Да видим какво ще стане.
    Много го мислите. Какво толкова? Поредния идиот на власт, който всички ще на мразят, било то доган, било то волен, пък ако щете и Бойко или Първанов. Ясно е, че който и да е, ще е идиот.
    Но тази идея поне е някакво действие от страна на народа ни. Различно е да пратиш празен глас, и да пратиш нещо. Било то Хуй, Любовно писмо до комшийката или „Приказка за стълбата“ или в тоя случай писмото на Левски.
    С празен глас, сякаш сам признаваш, че нямаш глас, че нямаш мнение, че нямаш мозък. Следователно така ще те възприемат всички останали… празен.
    Като не гласуваш, нз какъв протест е това. Само демонстрираш, колко мързелив си.
    Но когато изпратиш нещо… Не, статистиката няма да го отрази, разбира се… Но някой ще го отрази, защото когато една огромна, но наистина огромна група хора изпратят това писмо, тези действия ще покажат, на малоумниците, които се борят за властта над страната ни, като побеснели кучета, за парче месо, че тази рая, която , управляват започва да се превръща в народ. В единен, мислещ, народ, който сега протестира така, но с времето може би ще стане по – зле. И това ще ги стресне.
    Разбира се, можем и групово да изпратим по един нарисуван хуй, но това, опасявам се не би имало желаният ефект. Не е нужно да бъдем простаци.
    Според мен е един доста елегантен начин, да кажем – Майната ви.

    Но разбира се, пет човека няма да направят нищо. И 50 няма. Ако ще показваме единство, трябва да е сега, да е рязко и забележимо.

    Това са си моите лични доводи, които не налагам на никой. Просто ги споделям. Смятам да го направя, да…

  11. Председателя said:

    Вижте, готини, радвам ви се на писанията и на идеите, чета ви с удоволствие. Но като председател на избирателна комисия в 4 проведени избора, ми позволете да ви кажа какво ще се случи и какъв ще е резултата от вашия „протестен вот“.

    Има ясни правила за това какво е валидна и какво – невалидна бюлетина. Дали ще сложите в плика писмо от Левски или снимка на лейди Гага – за комисията няма абсолютно никакво значение – всички подобни пликове ще бъдат отделени в купчината „невалидни“. И толкоз. Това е. После, след 2 седмици, ще мернете публикация в медиите, че на последните избори невалидните бюлетини са били с N процента повече, отколкото на предходните избори. Това ще е крайният резултат от цялата „акция“. Задайте си въпроса – това ще ви удовлетвори ли?

  12. фъстъкБГ said:

    „политическата класа да осъзнае, че е изгубила доверието на което се е крепяла толкова години и че е време или да се промени, или да си ходи.“ – това не се е случвало никога, в никоя държава и няма да се случи и при нас. За да стане те трябва да имат Срам, а те са оперирани от тази болест. Сами и доброволно няма да изпуснат кокала,нито пък да дадът от него на другите.

  13. Ужасно много думи за предположението, че ще научите политиците на нещо, което те всъщност вече знаят. Изглежда наивно – ще се нацупя и няма да си изям яденето.
    Ужасно много думи за оправдание на скрития в тъмна стаичка „героизъм“. Нещо като отмъщението на сервитьора – ще ви плюя в супата, когато никой не ме гледа.
    Нито една дума за реалната полза от този „протест“, само общи приказки, но ужасно много думи против гласуващите. Като че те са ви противниците, а не политиците. Всъщност, точно това е нали, точно гласуващите мразите повече?

    • Явно нищо не сте разбрал, затова ще се опитам да ви обясня с прости думи. Не мразя гласуващите, щом вярват на политиците нека гласуват за тях. Аз не им вярвам, но не съм и апатичен към случващото се в държавата. Като гласувам с писмото, ще покажа, че не признавам тяхното право да ме управляват понеже ги смятам за крадци и некадърници. Просто е, ако се съберем повече хора, ще покажем че смятаме тяхното управление за нелигитимно, ако сме малко, все пак ще покажем, че не всички са заблудени от псевдодемокрацията която ни предлагат. Аз не си седя в къщи, защото от мен нищо не зависи, знам, че зависи, но няма да легитимирам тяхната власт над мен. Ако не гласувате с писмото демокрацията няма да се срине, нито пък, ако гласувате с него – тя вече е срината.

  14. Благодаря Ви!
    Точно това исках да кажа – делегитимирате сегашната форма на демокрация, използвайки най-легитимиращата й форма, изборите. Ако тук има някаква логика, не само аз не я виждам. Самото наивно желание да научите на нещо политиците, показва, че ги признавате. Тоест – легитимирате. Да се цупите на масата няма особен смисъл – или ставате от масата, или искате друго ядене. Като не харесвате клиентите в ресторанта, защо работите там?
    Отделно, това което наричате „псевдодемокрация“, все пак е някаква демокрация. Участвайки в избори, независимо от формата, показвате че искате демокрация. Само дето не сте доволни от сегашния й вид – Добре дошли в отбора! По целия свят не я харесват, а на още повече места й викат псевдодемокрация.

    Нелигитимни били:
    – изборите – Такива са заради купени гласове – с пари, кебапчета или лъскави обещания – които са нелегитимни гласове. Като добавите нови нелегитимни гласове помагате на политическите брокери с парите, а не им пречите, както декларирате. Отделен въпрос е колко вони използването на В.Левски за тази цел.
    – политиците – нелегитимността им идва от липсата на политика и липсата на управление, а не обратното. Никъде не протестирате против истинските управляващи страната. Протестирате против някакви политици, легитимирайки по този начин задкулисната власт на олигарсите.
    Като цяло, всъщност не сте по-добри от обикновени популисти – пълно разминаване между заявени цели и постигнати резултати – стабилизиране именно на „псевдо“-то.

    • И аз мисля, че начина да се постигне политика, обвързана с отговорно и разумно управление, което да не е насочено към защита интересите на една шепа олигарси , определено няма да е ефективно предложението ви ! В крайна сметка ,ако се замислите, тези ,които дъжат управлението на държавата пак са начело, защото в управлението до сега (всички правителства)са имали хора , избрани от нас, които са лобирали в техен интерес! Това точно трябва да се промени , иначе- преоблякъл се Илия, пак в тия!!!

  15. Всички хора имат правото да гласуват по съвест. Не забравяйте, че имат също така напълно конституционното право да НЕ гласуват… Тъй като аз имам право да /не/гласувам, никакви увещания и увъртания няма да успеят да изкривят съвестта ми и да дам гласа си за хора, които смятам, че са корумпирани и само пречат на държавата да се развива. От 19 години е така за мен и ще бъде така, докато не намеря този политик или партия, в които да повярвам. Вече остарявам и ми писна всичките приятели и роднини да ми обясняват колко глупава ми била позицията, без да дават логично обяснение защо е глупава. Радвам се, че след 19 години намерих този сайт и разбрах, че не съм единствения в България с подобна позиция. +10 за този сайт.

  16. Петър Цветковски said:

    Бил съм член в избирателна комисия представляващ определена партия. Принципа е следния: всяка партия, която може да си позволи, има членове на комисия или застъпници във всяка избирателна секция. Следят за нарушения. Кат стане 7 часа вечерта и се обяви края на гласуването, започва броене на бюлетините. Редовна бюлетина се трупа на купчинка към съответната партия. Представящия я бди да не го прецакат в броенето. Т.к. нередовните бюлетини не представляват партия те са един БОКЛУК който се изхвърля. За тия бюлетини не бди никой и никой не го интересува. Те са един ШКАРТ. Няма застъпници за нея. Никой не го е еня колко на брой са. Така, че идеята е много несъстоятелна, независимо дали ще пуснеш нередовна бюлетина или евангелието на Матея или както е предложено тук „Предсмъртното писмо на Васил Левски“. Вие предлагате идея, но като предлагат идея я довършете докрай. Сложете застъпници които ще броят вашата „бюлетина“ за да не попадне в купчинката на „нередовните“.

  17. Кръстьо Станойков said:

    Парламентарната демокрация може да не е най-съвършенния строй,но друг нямяме.По-горе беше изтъкната идеята за гражданско общество – там е истината!Едно развито гражданско общество,преодоляло партийните пристрастия и постигнало консенсус по всички важни национални въпроси,което може да контролира политиците във всеки един момент,а не веднъж на 4г. Това ще ни позволи ние да яхнем политиците, а не те нас,тогава ще има приемственост в политиката независимо коя партия е на власт!

  18. Българка said:

    Искам да гласувам, до сега винаги съм го правила за най-силния опонент на тези, които най-вече не бих допуснала на власт и този модел на гласоподаване е тъп, не върши никаква работа. Не харесвам системата, никоя партия, има отделни правилни насоки на думи, опитвах се да се хвана за нещо да се надявам на някого, ефетка е обратен. Посели сме зрънцето на гражданско обединение, протестираме, търсим нов начин за управление, предлагани се идея, обсъждаме я, всеки си решава с аргоменти. Ако сме огромна част гласуващите с предсмъртното писмо, показваме масово единение, това че народът работи в обща кауза, какъв човек искаме, каквито те не са, а би трябвало да следват примера на Левски, показваме стремежите си, а не изпълнение, послушание за нещо с което не сме съгласни. Как да са родолюбци управляващите, като значителна част от тях не са чисти Българи, а ние заявяваме: „Искаме личност милееща за народа и родината ни!“ Кандидатите за президент обикалят България, за да се срещат с хора – в София е пълно с бездомни живеещи по канафките, мостове, паркове, улици, хранещи се от кофите, гладуващи, клошари от по 30 г. и те не ги виждат. Е тогава има ли значение кое малко селце или голям град са посетили? Подкрепям идеята и още повече аргументите на създателя на сайта. Има разлика между невалидни избори и поучителни избори с все пак заявена позиция. Не щат да ни слушат гласовете. Друга по-добра идея за действие някой има ли? Ако не, аз приемам тази.

  19. Прочетох доводите ви внимателно, но ще ме убедите в каузата си като ми отговорите само на няколко въпроса: До момента не е имало правителство и парламент,които да са управлявали при такава безпрецедентна световна криза-защо мислите ,че властта в момента не работи добре, при положение,че нямаме пример в историята ? Вторият ми въпрос е : кой според вас би се справил със ситуацията , така че световната криза да не ни засяга в бъдеще?
    : и

  20. гласоподавател said:

    Аз си имам партия за която да гласувам на изборите за президент и ще си гласувам за съответната партия, защото искам да упражня конституционното си право на глас.
    Който се отказва от конституционното си право на глас, може да гласува и с текста на стихотворението „Аз съм българче“, или ако иска да гласува като пусне в урната стария си партиен билет от БКП, но аз не се отказвам от моето право.

  21. Нищо и половина сте написали. Жалко. Помислих, че ще прочета някакъв смислен аргумент за протестното гласуване, но не открих такъв нито в горното писание, нито в коментарите под него.
    Продължава да ми е любопитно как някой може да има позиция, без да има и един мотив, дори само за себе си. Без да я е осмислил, въз основа на какво е направил този избор? Но вероятно очаквам твърде много от хората.

  22. ЗА ХАМЕЛИОНИТЕ
    Хамелеоните са от семейство влечуги. Обитават Африка и Мадагаскар, а напоследък и БГ. Тук са от подвид „политици”. Прочути са със способността да променят окраската си в зависимост от околната среда и обстоятелствата. Появяват се най-често по време на избори и е особено трудно да ги различиш на фона на политическия ни калейдоскоп. Мигрират от клон на клон, /пардон партии/, но дънера на дървото е БКП, а коренът ДС! Имат дълъг лепкав език, с който боравят умело и ловят баламите. Големите му очи са с особено устройство, защото могат да се движат самостоятелно: едното може да гледа напред, а другото – назад. Тази способност е много полезна за търсенето на балами, както и за предпазване от врагове. Истинските хамелиони са в червената книга на изчезващите видове, а нашите с лопата да ги ринеш. Кога ли ще ги разглеждаме през стъклото на терариума? Само когато свършат баламите!

  23. Драги Чергар,

    Следя с интерес писанията ти и в 90 или повече % съм подкрпял становищата ти и най-вече – интелигентния начин, по който разпалваш злободневни теми.

    В този случай не съм съгласен се тебе и ще се опитам накратко (никой не чете или поне не разбира истински какво искаш да кажеш, ако затрупаш читателите си с 6 стандартхи страници аргументи) да ти кажа защо смятам, че инициативата ти в този случай е на практика безполезна.

    Самият факт, че си избрал писмото на Левски като символ на протестния глас говори за голямата степен на утопичност в твоите идеи. Смяташ ли наистина, че ако Левски беше доживял т.нар. „освобождение“, щеше да има и сянка от шанс да осъществи своите идеи? Идеи като „свята република“, „без разлика от националност и вероизповедание“ (цитирам по смисъл) водят към най-известния лозунг в тази насока – френското „Равенство, братство, свобода“.

    Като лозунг – любимият ми от детинство; на практика – само лозунг…

    Следващите ми разсъждения не се базират (само) на българската реалност – живея вече няколко десетилетия в една от най-добрите демокрации в Европа. Картината е една и съща по цял свят, само в „старите демокрации“ е по-рафинирана.

    Както казваше Чърчил – Демокрацията не е съвършената форма на управление, но е най-доброто, с което разполагаме; или както казва една съвременна „мъдрост“ – жалко, но fuck…

    1. Светът не се управлява от политиците, а от техните интереси. А те се определят от тези, които им дърпат конците. Народът винаги е бил и ще си остане стадо, което на всички избори гласува за лозунгите на политиците – а тези лозунги се определят от конюнктурата на момента и са насочени винаги към най-болезнените проблеми на народа в момента.

    2.В момента, в който един политик дойде на власт, се задейства „Приказка за стълбата“ и всичко се върши „В името на народа и на гърба на народа“

    3. Маркс имаше право в неизбежността на периода на „Началното натрупване на капитали“. Аз съм отявлен привърженик на максизма, но не изхвърлям бебето с мръсната вода от коритото.

    Ще добавя и твърдението на Остап Бендер, че „всички богатства на този свят са натрупани по безчестен начин“.

    – Най-известният пират Морган на старини си купува от кралицата титлата „Сър“ и умира в почести като губернатор на Яамайка.
    – Последните пирати в Европа са наследниците на фамилията Грималди, днешните владетели на Монако.
    – Най-богатите хора в Щатите са нследниците на „американските мутри“ – мафиозите, които натрупаха несметни богатства по същия начин. по който се натрупват и богатствата на нашите мутри – и това „in the land of the free and the home of the brave“…

    Ние просто сме прощъпалници в демокрацията и сега изпитваме родилните й мъки.

    4. Конкретно за твоята инициатива – аргументацията ти е е достойна като идея, но на практика наистина е безполезна за това, към което се стремиш.

    Бил съм свидетел на няколко подобни „инициативи“ и сам съм участвал веднъж – колкото да се убедяв това, че колкото и благородни да са подбудите към подобни действия, те наистина в крайна сметка наливат вода във воденицата на тези, срещу които е насочен подобен род „негласуване“.

    Дори в един случай след изборите се изявиха съмнения, че кампанията за „негласуване“ всъщност е била подклаждана от самите тях. Надявам се да не те споходи подобен феномен.

    5 Ще попиташ – каква е моята „рецепта“?

    – Нямам. Но поне знам, че твоята няма да свърши работа. Знам, че трябва да се измине дълъг път, да се изпитат много масови разочарования, докато народът разбере, че докато гласува за предизборни лозунги, а не за хора, които не си изпълняват предизборните обещания, „и едните, и другите ще са маскари“…

    Трябва да минат (много) години, докато се равият истинските механизми на демокрацията (а не нейната карикатура) за контролиране на властта и властниците, а това не става с „негласуване“, а с истинска работа, говорене и убеждаване на хората, които гласуват по инерция, основаване на нови партии, търсене на хората, които им е писнало от старите, но няма силата да се отърват от клишетата и, и, и…

    Time takes time.

    • Мечо Пух said:

      Много благодаря за споделеното мнение. Тъй като аргументацията Ви до голяма степен припокрива моето мнение ще опитам единствено да добавя моята ‘рецепта’. Тя е промяна на обществото чрез образование. Между историята на България и историята на Финландия има толкова много паралели, че ще е глупаво да не използваме положителните примери, които там са заработили. Ако някой си мисли, че това не е възможно заради народопсихологията ни му препоръчвам да се поинтересува от сравнения между състоянието на държавите България и Финландия 1970-та и дори 1988-ма година. Развитите Скандинавски държави до началото на 90-те считат Финландия за изостанала държава в същия смисъл, в който ние по същото време имахме Албания. Въпроса тук е как гласуването и факта, че сме парламентарна република да бъде използвано за постигането на такъв тип промяна? Личното ми решение е да подкрепям единствено партии, които ясно заявяват образованието си като приоритет. Следващата и по-важна стъпка е гражданското общество и натиска към правителствата чрез граждански обединения – такива има много (аз самият съм избрал да членувам в едно от тях, с което вече блокирахме няколко законопроекта) – които да имат ясно формулирана визия за бъдещето, а и настоящето на това образование. Такъв тип визия може да бъде проверявана дали ще издържа критичното мнение на гражданите, компетентните юридически лица, както и на конкурентните граждански обединения чрез медиите и да се доразвива итеративно на принципа проба грешка. А ние като граждани да се научим да проявяваме по-голямо разбиране към ръководители допускащи грешки и особено при липса на доказателства, че грешките са користни да не прегръщаме всякакви плъзнали недоказани слухове. Завършил съм магистратура във Финландия и най-голямата разлика, на която съм свидетел е че там огромна част от хората не знаеха нито името нито професията на президента си, но и никога не толерираха разпространяването на слухове. Много добре разбираха, че ако неверен слух се разпространи по отношение на техен роднина или приятел, той ще му се отрази зле. Поради тази причина бяха узряли за разбирането, че демокрацията се кове върху институции и тези институции добри или лоши са копие на обществото. А общество се променя чрез няколко инструмента – култура, изкуство, образование.
      На сто процента споделям мнението Ви :
      „Трябва да минат (много) години, докато се равият истинските механизми на демокрацията (а не нейната карикатура) за контролиране на властта и властниците, а това не става с „негласуване“, а с истинска работа, говорене и убеждаване на хората, които гласуват по инерция, основаване на нови партии, търсене на хората“

  24. ВАЖНА ПОПАВКА – естествено съм „отявлен враг на марксизма“ – „привърженик“ е останало от неумела редакция на предишна формулиривка“

    Жалко че в блога няма възможност пишещият да редактира подобни грешки след като веднъж е публикувал писанието си…

    Sorry!

  25. Вие наистина ли мислите ,че свестен човек,който наистина ще работи за държавата и народа , въобще ще има шанс да стигне до избори?Не виждате ли ,че в цирка играят все едни и същи и ако се пръкне някой нов ,то той ще е пак техен човек.Тоя кокал дето са го налапали така ли се изпуска?И ако въобще някой си въобразява, че изборите решават нещо, то съжалявам за него.Държави като нашата са умишлено съсипвани от много високо ниво,което въобще не е в България.Нашите политици са кукли марионетки ,а ръката ,която държи конците им е другаде.Това става в целият свят и кукловодите решават кой да живее и кой не,Нарочно се избират хора, които отдавна са доказали ,че нямат морал ,съвест и сърце и се поставят начело на държави като нашата,защото само такива, могат да свършат тази работа.Ако някоя държавица като нашата се опита да излезе от играта ,то там се намесват кукловодите и става гражданска война.Не гледате ли какво става по света.Където е стъпил кракът на ЕС идва криза, безработица и глад,Ние сме държава по малка от един голям американски град и ако „НЯКОЙ“ поиска да живеем добре,то може да го направи само с едно щтракване на пръсти,Вкарват ни в главите партии ,простотии и разни разнообразни и тъпият народец се мисли за важен ,щото ако иде, или не иде да гласува, ще разклати вятъра.Блаженни са вярващите и БОГ ДА НИ Е НА ПОМОЩ !

  26. По повод „Няма по-прост народ от българския“:
    И аз да рекна. Всъщност това е чудесна, умишлено, провокативна статия от измислен „англичанин“. Въпреки, че реално си напатиха доста от нашите тарикатлъци. Показва сегашното състояние на нещата на зомбираното стадо, наречено български народ. Естествено, за преобладаващото му мнозинство. Но всяко стадо трябва да има пастири, които да го водят, да се грижат за него, да е в добро състояние. Какви са сегашните му пастири. Знаем за управляващата мутро-олигархична сбирщина, която дере кожата му. Но къде са тези, които знаят пътя, но страхливо са се свили и не повеждат хората в борба за правата им? Шумата е порядъчно изсъхнала и е необходима само искра. За да пламне огън, но не стихиен. Като контролиран взрив, или пожар, който да проправи път към истинска демокрация. Необходима е промяна на системата и статуквото, но по всяка вероятност те ще дойдат пак от вън. И както винаги, като АПОКАЛИПСИС. Като 9-ти септември, или 10-ти ноември!!!
    .

  27. Neli Georgieva said:

    Не влагам никакви пристрастия, но наясно ли е някои тук , колко добре се развива Турция в момента? И хора , моля Ви се какви са тези глупости „да не дойдат турците…“ , нима Ние нямаше да ги поробим ли? Хайде стига , големи хора сте!

  28. Ето един довод без политическа ориентираност: Като не гласуваш или гласуваш с невалидна бюлетина гласовете се намаляват и така ако имаме един милион действителни бюлетини и примерно независимо коя политическа сила е купила 100 000 гласа (по 50 лв са 5 милиона – смешна сума за партиите) това прави автоматияно 10% от гласоподавателите или казано по друг начин влиза в Парламента с прилично представителство! При 4 милиона гласуподаватели вече тези гласове не стигат за влизане в парламента! При 4 милиона гласували (колкото е реалистично от 6 милиона имащи право на глас) представителната извадка ще е по голяма и по сигурна! Също така искате да ме убедите че от 175 партии(колкото са в България) вие не можете да припознаете нито една ? Или просто не сте се запознали? Или просто анархистичните идеи трябва да ги пробутвате на всяка цена? Колкото са вредни партиите вти пъти по вредни сте вие!!!

    • Анонимен said:

      Напълно съм съгласен. Това не е само глупава идея, а е доста съмнително вредна. Със сигурност БСП има платени агитатори на тая тема.

    • Ако продължим в този ред на мисли ако гласуват 4 милиона избиратели ще влязат само партиите които са в състояние да дадат не 5 а 20 милиона тоест БСП и ДПС така че с повече действителни гласове подкрепяме именно тях.

  29. Анонимен said:

    Чета и си мисля, от всички ние които пишем тук, дали има един, двама с легален софтуер. Докато всички ние крадем и считаме това за нормално, е може само понякога, защо тогава се чудим, че политиците крадат. Системата, се чува, да сменяме. И с какво да я сменим. Тази система, на многопартийната демокрация, е първата в историята на човечеството, която предвижда механизми за контролиране на властта. Имаме я, имаме и закони, което само по себе си вече е голямо постижение. Това, че не си спазваме законите, и поговорката ни е, че закона е за глупаците си е наш проблем. И си мисля, че е така защото ни е дадена на готово, не сме си я извоювали с кръв, както са го направили развитите демокрации, затова и не я ценим.

  30. Solomon Velikolepnij said:

    Чергар тъй като гледам вие сте анархисти, а и като знам че комунистите и анархистите са по-малките братя на интернационалния комунизъм в лицето на империята на Ротшилд и на ционизма бихте ли коментирали и потвърдили че не сте/ или сте анархисти и масони?

  31. Анонимен said:

    И? Към днешна дата все още ли има хора, които смятат, че оттеглената подкрепа пречи по някакъв начин на политиците? Винаги ще има една групичка, която срещу едни 50 лева ще легитимира властта им.
    За мен въпросът е: Ако утре в бюлетината се появи поле, което да задраскаме, ако не смятаме, че от изброените има лице/а, достойни да ни представляват и управляват, какъв ще е процента на гласувалите? Дали избирателната активност ще достигне 100, 90, 80 или (от мен да мине) 70%? Мен ако ме питате, дори и да легитимираме протестния вот, дори и да определим 20-30% бариера на протестен вот отвъд която изборите да се считат за невалидни, ЦЯЛАТА ИЗБИРАТЕЛНА АКТИВНОСТ НЯМА ДА ПРЕВИШИ 30-40% ОБЩО!
    Не искам да пиша с главни букви, не искам да съм песимист, но животът ме е научил, че цялата сила на българина отива в свирката (за неразбралите – въздух под налягане сме си).
    Днес с лек и прикрит трепет следя ставащото в страната. И се чудя кога ще свърши въздуха в свирката. И се надявам, че няма да е скоро и няма да е преди да сме направили значими промени.

  32. Ровите, като кокошки в бунище и кудкудякате къде ли не из това пространство…
    Нещата са прости – спирате да работите за системата и тя се срива. Абсурдно е да учите онези, които печатат парите как да ги направляват.

  33. Анонимен said:

    Не съм съгласна напълно с призива на циганите.Като дойде демокрацията те спряха да ходят на училище.Учебниците до 8 клас ги дават от училището.Те все се оправдават, че нямат пари.Защо е необходимо да крадат и най-вече да бият и убиват старите беззащитни хора.Ако бяха учили щяха да си намерят работа.Работа по полето колкото искаш.По време на комунизма работеха по текезесетата.Аз съм очевидка,защото и аз работех там.Правят много деца,защото си правят кефа.Познавам цигански семейства,които имат по 2 деца и големи къщи.И жените са много чисти.Е как те могат,а другите не могат.Много ги мързи!Помогни си сам за да ти помогне и Господ.

  34. И каква е идеята?
    На бюлетината на която трябва да маркираш гласът си, ще надпишеш заглавието „Предсмъртното писмо“ на Васил Левски?…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s