Евродепутата пристигна рано сутринта, самолета му кацна на летището, но там никой не се беше погрижил да го посрещне, за да го предпази от суровата действителност. Евродепутата се качи в първото попаднало му такси и се обърна към шофоьора на английски. Еее, най-после днес ми проработи късмета, помисли си бакшиша докато се усмихваше мазно на тъпия англичанин. След около полвин час, евродепутата стигна пред министерския съвет, за което бакшиша му поиска 105 лв. Как така запротестира евродепутата, искам касова бележка. Бакшиша се усети и извади една мазна хартия с която беше увита сутрешната му баница, написа на нея сумата 105 лв. и я подаде на евродепутата. Евродепутата разбра, че няма избор и реши да плати, като смяташе да си потърси по-късно правата по съдебен път. Ето, че влезе в министерски съвет и се упъти право към кабинета на транспортния министър. Вижте каква касова бележка ми издадоха и ми взеха 105 лв. оплака се евродепутата. Съжалявам, каза му министъра, но нищо не можем да направим. Все пак шофьора на таксито работеше за правителството, като им плащаше по 1000 лв. на месец за правото да работи на летището, а и освен това беше брат на министъра. Евродепутата реши да отиде в някое кафене да пийне нещо и да се ободри, явно го очакваше труден ден. Докато се опитваше да стигне до така бленуваното кафене, евродепутата трябваше да си пробива път между паркираните  на тротоара коли. След като на няколко пъти едва не беше сгазен, докато беше принуден да върви по пътя, заради блокирания от коли тротоар, евродепутата реши да се качи на градсикя транспорт. Видя някакъв навес пред който се бяха струпали хора и реши, че това е спирката. Застана и той на спирката, но изведнъж отнякъде дойде голяма група граждани и седнаха на релсите на трамвая. Хората викаха нещо и размахваха плакати. Евродепутата разбра, че скоро няма да дойде транспорт и реши поне да се осведоми за какво протестират хората. Тъкмо, когато се готвеше да запита един господин, който приличаше да е водача на протестиращите, когато отнякъде се изсипаха стотина жандармеристи, които се нахвърлиха върху тях. Преди да успее за обясни, че той е евродепутат и просто е дошъл да разбере защо има толкова много оплаквания от граждани на страната, той успя да изяде няколко палки по главата и припадна. Събуди се в Пирогов, където му поискаха 500 лв., ако иска да му окажат първа помощ, посочи сакото си и помоли докторския екип да извади портфейла му и да си отброи необходимата сума. Тука няма никакъв портфейл бе, развикаха се лекарите, ти за будали ли ни взимаш, ходи намери и после ела да те превържем. Евродепутата лазешком се добра до улицата пред института, докато полицаите, които го бяха докарали до Пирогов се черпеха в близкото кафене с парите от портфейла му. Евродепутата потърси джиесема си и с облекчение откри, че е на мястото си и функционира. Набра телефона на редакция, където работеше един познат нему български журналист, като се надяваше, че ще успепе да получи помощ от него. От редакцията обаче го осведомиха, че журналиста бил пребит с чукове и не се знае, кога ще е пак на крака. Това напълно обезсърчи евродепутата и той заплака. Я виж още един пияница лежи на тротоара и то чужденец, помисли си един от осведомителите на Нощен труд, който дежуреше пред Пирогов, в очакване на поредната кървава новина, от това може да излезне добър матерял, сигурно е ударен от световната криза и се е напил от мъка. След десетина минути пристигнаха няколко новинарски екипа, който се бореха за по добра позиция, за да снимат пропадналия чужденец. Аз съм евродепутат, извика със сетни сили евродепутата. Тоя май освен че се е натряскал се е и побъркал, решиха журналистите, но все пак решиха да го закарат пред президентството и да се погаврят с правителството. Речено сторено и евродепутата беше откаран пред президентството и оставен в същото безпомощно състояние. Прпезидентът видя струпването от прозореца си и с ужас разпозна, евродепутата който трябваше да пристигне днес, за да инспектира страната. Веднага някой да отиде и да го докара в кабинета ми извикайте и лекар, нареди президента. Евродепутата беше докаран в кабинета на президента, където беше прегледан и свестен. След като се поокопити, евродепутата попита, как е възможно това и разказа преживелиците си. Не се притеснявайте всичко ще се оправи, обясни му премиера, който беше дошъл, ние все още сме в период на преход но скоро всичко ще се оправи. Ще ви наградим с орден, заяви гордо президента, този номер винаги минаваше. Евродепутата поиска да се срещне с един политик от ДПС с когото имаше уговорка, но с ужас разбра, че той се е самоубил, а сега накъде?

Очаквайте продължение . . .

Advertisements