Гъливер пристигна на летището в страната на неограничените възможности. Той само беше слушал за тази страна и то все невероятни истории и искаше да се убеди лично, че всичко е истина. На летището го чакаха Мечо пух и Йори.

– Добре дошъл, велики пътешественнико – посрещна го Пух – за нас е чест, че удостоявате с присъствието си нашата скромна държава. Надяваме се че престоят ви ще бъде изпълнен с невероятни преживявания, които ще ви убедят, че тука наистина е страната на неограничените възможности.

– Добре дошъл- изсумтя и Йори.

– Добре заварили – отговори Гъливер – чувал съм много и все невероятни истории за вашата страна, и за мен е истинско предизвикателство да се запозная на място с действителноста.

Те излязоха пред летището и Гъливер понечи да се качи в една от жълтите каляски, чиито кочияш се беше усмихнал от ухо до ухо при вида на високия гост.

– Не няма нужда – втурна се Мечо Пух към Гъливер тези каляски са предназначени само за неканени гости, които не искаме да идват отново в родината ни.

– Е как така? – попита Гъливер

– Много просто. Когато на летището пристигне неканен гост, той се качва в каляската, като си мисли, че цената на превоза е като в другите страни на ограничените възможности. Но тука в нашата страна на неограничените възможности, всеки кочияш има право да кара на цена каквата му се стори удачна спрямо всеки клиент. Така едно пътуване до там ,до където искате да стигнете може да ти излезе по-скъпо от цената на полета, а ако случайно нямаш пари да си платиш ще бъдеш затворен за дългове, докато твоите роднини не изпратят сумата за пътуването плюс сумата необходима за обратния превоз до летището, тъй като малко от тези гости желаят да продължат гостуването си в нашата страна, след като са успяли да си платят превоза.

– Нима цената е толкова висока – учуди се Гъливер

– Да разбира се- отговори Пух-  на тези кочияши им  е достатъчен един клиент в годината за да могат да живеят охолно.

– А плащат ли данъци? – поинтересува се Гъливер.

– Не, те плащат процент от всеки осъществен превоз директно на Великия министър на транспорта. Та ка избягваме така ненужната администрация и бумащина от която са пропищели в останалия свят.

– А лесно ли се става такъв кочияш? – продължи да разпитва Гъливер

– Зависи, повечето са потомствени кочияши, или роднини на министъра, ако някой тепърва иска да стане кочияш то той трябва да плати на великият министър на транспорта внушителна първоначална вноска за разрешителното.

– А как ще се доберем до града? – попита Гъливер

– С моята каручка- промърмори Йори – ей там съм я скрил в храсталака.

– Но защо си я скрил?

– За да не я откраднат естественно, защо иначе?- отвърна Йори, мислейки си колко е тъп този Гъливер.

– Че кой ще я открадне? Тука има толкова много пазачи.

– Именно те – разясни Пух – тези пазачи пазят каручките да се крадат само от оторизирани престъпни групи, които работят съвместно със застрахователите. А понеже Йори не си е плащал застраховката, то е почти сто процента сигурно, че каручката му ще бъде открадната и ще се наложи да си плати откуп за да си я върне.

– Няма ли някой, който да следи за реда, та тези неща да не се случват? – учуди се Гъливер

– Ама то това е реда – изсмя се Пух – плащаш си застраховката и никой не те закача, сам си избираш, никой не те кара на сила, ако искаш.

– Нещо не разбирам, какво ще стане ако Йори си остави каручката на открито?

– Много просто – обясни Пух – пазачите ще се обадят на крадците, че има каручка с неплатена застраховка, те ще дойдат и ще откраднат. След това ще ти се обадят и ще ти поискат откуп, за да си получиш каручката.

– А министъра на сигурноста съгласен ли е с това? – попита Гъливер

– Разбира се, че е съгласен, нали получава по 10 % от всяка застраховка или откуп.

– Но това е невероятно!

– Не забравяй ти си в страната на неограничените възможности.

– Уморих се. Бих искал да си почина – каза Гъливер

– На твоите услуги – изсумтя Йори – ощи колко неща има да видиш. Жална ти майка.

 

Advertisements