Гъливер се качи в каручката на Йори и потеглиха заедно с Пух към града. Пътят беше в ужасно състояние и от Йори се искаше голямо майсторство за да се придвижва без да попадне в някоя от дупките по пътя.

– Защо имате толкова много дупки по пътя, аз бях чул, че на вашата държава са отпуснати милиони за ремонт на пътища.

– Разбира се ние успяхме да излъжем европейските институции и те нали са гламави ни отпуснаха пари. Тези пари ги прибра великият министър на транспорта съвместно с целия министерски съвет, с тях те изградиха множества хотели и бизнес сгради, които им носят огромни доходи.

– Но нали ще ви накарат да ги връщате? – учуди се Гъливер.

– Точно така, ние ще ги връщаме, а не великият министър на транспорта. Тези пари те ще ги съберат от народа под формата на извънреден данък и така всичко ще бъде пито-платено.

– Но това е невероятно. Хората не протестират ли, нима те са съгласни с това?

– Ние сме много търпелив народ – търпеливо обясняваше Пух – и не виждаме смисъл да правим каквото и да било, така сме си свикнали и всеки се нагажда по някакъв начин.

– Наистина ли, нима въобще не изразявате недоволството си по никакъв начин.

– Разбира се, че го изразяваме. Събираме се редовно по домашно му с приятели и псуваме на воля всички управляващи и им се заканваме, вкъщи се радваме на истинска свобода на словото.

– А журналисти имате ли? Те нима не държат сметка на властта?

– О, имаме журналисти и то какви, всичките са минали школата на Държавна сигурност и са били разузнавачи, всички те знаят как да се доберат до информация. Само, че те служат на правителството и ни затрупват с новини, целящи да ни отвлекат вниманието от злоупотребите с власт и да ни накарат да проумеем, че има и по зле от нас, а това винаги помага. Освен това има и различни шоу програми където всеки един има шанс да стане богат, особенно ако е продуцент на шоуто.

– А какви заплати вземате във вашата държава? – поинтересува се Гъливер.

– Това е сложен въпрос – почеса се зад ухото Пух. – Тука имаме няколко вида заплащане, което оформя окончателно сумата за получаване. Първо ние подписваме договор на милостиво определените от управляващите минимални осигурителни прагове, ъ върху тях ни плащат болнични, осигуровки и отпуски. Тези прагове са много ниски и ако действително получавахме само толкова отдавна всички щяхме да се умрели от глад. Само че нашите добродетелни работодатели, загрижени за нашето оцеляване ни дават допълнително пари над тези минимални прагове, разбира се незаконно, но те правят всичко това само заради нас за да можем ние да живеем нормално, те рискуват собственото си благоденствие, защото ако ги хванат ги грозят огромни глоби, но въпреки това те са готови да се жертват за нас.

– Това наистина е похвално – възкликна Гъливер, докато Йори сумтеше тихо под нос.

– Всъщност все още има в провинцията работодатели, които плащат само това на което те осигуряват, или даже и такива които не плащат осигуровки вобще. Чувал съм и за една верига магазини в розовата долина наречена „BigShop“, където заплащането е по един лев на час.

– Но как е възможно това? – плясна се по челото Гъливер.

– Още колко има да се пляскаш – мърмореше си Йори – накрая съвсем ще се хумнеш.

– Възможно е – разясни Йори – тъй като те са решили, че по-евтино ще им излезе да си платят на проверяващите органи, отколкото на работниците си. А в нашата държава всеки има правото да получава подкупи в неограничен размер стига да може да се уреди.

– Не това наистина е невероятно!

– Не забравяй ти си в страната на неограничените възможности – ухили се Мечо Пух.

Advertisements