Реших да поканя един мой състудент от УНСС на коледа на село, защото аз съм от село и така започнаха един наниз от приключения, които щяха да са забавни ако не касаеха мой познат. Този мой приятел е Кореняк – Софиянец. Майка му и баща му, баба му и дядо му, прадядо му и прабаба му са били софиянци. Той не знаеше какво е да отидеш на село и винаги се е чудел, къде изчезват приятелите му през празниците. Той не е виждал кокошка на живо, защото не ги продават в зоомагазините, а за прасе въобще не можем да говорим. И така ето че се качихме в москвича ми и тръгнахме. След три часа пристигнахме, показах на моя приятел стаята му и го оставих да се преоблече. Аз излязох на двора да вдишам свежия планински въздух, когато след пет минути се появи коренякът нервно пристъпващ от крак на крак с недоумяващ поглед и ме попита:

– Абе, вие тоалетна нямате ли? Къде ходите да пикаете бе хора?

Заведох го до кочината на прасето, където се намираше и тоалетната и го оставих. След като измина полвин час започнах да се притеснявам понеже не се появяваше и реших да проверя какво прави. Повиках го, а той тихо ми отвърна:

– Схванах се, измръзнах и не мога да изляза!

Влязох при него в тоалетната и що да видя, коренячето смъкнало гащите, клекнало, посиняло от студ с последни сили се вкопчило за тухлите на стената и плаче. Викам си е сега я закъсахме. Извиках дядо хванахме го и го внесохме в кухнята до печката. Баба сгрея ракия, счука лук и чер пипер и го разтри, та да му се възвърне кръвообращението. С дядо се чудехме какво да правим, попитахме коренячето, абе що така бе момче?

– Не съм свикнал така да клеча- ядосано отговори той – схванах се от неудобната поза и не можах да мръдна, ако не измислите нещо веднага си тръгвам.

Чудихме се с дядо ми, чудихме се па измислихме. Взехме един от старите дървени столове, пробихме му една по големичка дупка и го сложихме до тоалетната, да го ползва момчето, да му е удобно. Оставих го в неговата стая, като му показах откъде да си слага дърва в печката, да не изгасне и му пожелах лека нощ. Напомних му, че утре ще колим прасето, та ще се става рано. На сутринта станах в 5часа и с дядо сложихме казана да стоплим водата, дето ще ни трябва, почакахме малко но коренячето го нямаше и решихме да го оставим да спи и без това не можеше да ни помогне с нищо. Хванахме прасето, а то като всяко прасе квичи та се къса. Дядо ми го мушна във врата и след малко то опъна краци а кръвта му се стичаше по белия сняг. В това време нашето кореняче се събудило от квиченето на прасето, помислило, че нещо лошо се е случило и бегом по бели гащи на двора. Леле, та като видя това ми ти прасе цялото в кръв, а дядо ми с кървав нож в ръцете, взе че припадна. А в това време баба носи менчето с вино да се посгрееме и като го видя коренячето опнало се до прасето ни погледна въпросително.
-Спокойно старо, не сме го заклали, слаба му е душичката и припадна.
Тогаз баба да вземе да лисне цялото менче върху главата му да го свестява, добре, че дядо беше направил две бурета с вино та имаше. Коренячето се свести, ама за малко, като видя това вино по себе си помисли че е кръв и пак припадна. Тоя път дядо реагира и му лисна една кофа ледена вода да се свести. Свести се ама измръзна и пак разтривки с ракия, компреси с домашна непрана вълна, абе сумата и алкохол отиде по това момче ей така на халост. Като се посъвзе, каза че повече не издържа и го изпратихме с автобуса да се прибира. Това е!

Advertisements