След унизително отношение към нашата достолепна кандидатка за еврокомисар по време на изслушването и превърнато в кръстосан разпит, след дълга нощ изпълнена с истерични пристъпи и плач, Румяна Желева взе решение да оттегли кандидатурата си. Тя през сълзи заяви следното:
“ Съзнавам, че имам лабилна психика и не мога да приемам твърдо ударите в гърба нанесени ми от Антония Първанова, разбрах че сърцето ми е по-слабо от ума и осъзнах че няма да мога да се спавям с хуманитарните кризи, защото вместо да нося храна на пострадалите аз ще седя хванала с две ръце главата си, клатейки се в хипнотичен ритъм и ще рева с все сила при вида им. Днешното земетресение в Хаити ме потресе и аз поради сълзите стичащи се от очите ми, не успях да открия на картата тази малка държава.Объркана съм и незная , за каква да се кандидатирам, но аз неистово искам да съм личност, да съм известна и да не ми задават въпроси. Мразя въпросите. Нима човек може да знае всичко, а аз не съм човек, аз съм просто жена, тоест аз съм нещо повече от човек. Изгубих ориентир, досега пътеводната ми светлина беше заплащането, но явно не дават пари толкова лесно. Какво искат тези хора от мен?Незнам. Но знам, аз какво исках от тях – да ми повярват, да се възхитят на ослепителната ми красота и изпаднали във възторг от излъчването ми, да ми ръкопляскат! Но, Уви ! Те ми размахаха пръст, сега знам, че да ти размахат пръст е по-лошо отколкото да те сочат с пръст. О, Бойко!!! За що не ми каза, че този изпит не е като в университета? Защо не ми показа къде е Аденският залив? Може би и ти незнаеш?  . .“