Слави Трифонов

Плещи той, плещи, там от екрана,
простак с дълбоко в сърцето его,
говори смело, вас заблуждава,
кат него няма друг под небето !

В една ръка държи микрофона,
с другата яко щрака със пръсти,
глава поклаща, очите смръщва,
туй песен не е, а вой на вълци!

Пее простакът, а под небето
тълпата диво телата тресе,
бендът приглася нейде зад него
и егото му още по-бързо расте!

Шоу е сега! Пейте простаци,
тез пошли песни! И ти, момиче
кърши снагата. Ще се прочуе
и тоя простак. . .Но млъкни сърце!

Тоз, който дума думи просташки,
той се забравя;него не помнят
деца и внуци, свят и родина
и певци песни за него не пеят. . .

Денем се чуди, кой да изнуди
и сценарист му всичко поднася,
вечер готов е със думи груби
да каже туй, що му изнася.

Настане вечер, Славе заблее,
овцете гледат с поглед унесен,
Евгени свири, зрител немее,
Невена пее, чалгарска песен.

И балерини, в сластна премяна,
кръшни и диви, кючек играят,
снаги извиват – затуй им плащат
и те простака да забавляват.

Една му казва, че ще му върже,
друга със поглед му обещава,
трета го с ръка погали бърже,
а той си мисли – „Вече си стара“.

„Аз зная бейби – де е парата,
кой политик повече дава,
аз зная, ще си продам душата,
ще я продам, па що ще да става!“

И плесне с ръце, па се раззее,
та се провикне до небесата,
акъли дава, плюнки пилее,
ще си заслужи и днес парата.

Но свърши вече! И на екрана,
Простакът седи, реклама тече,
последна песен, бендът запява,
а тълпата все още телата тресе!

Advertisements