– Защо решихте да дадете интервю . . .? Всъщност как да се обръщам към вас?

– Наричайте ме просто Чергар, а на въпроса защо отговора е следния: Реших и аз като Слави, да организирам едно интервю, така да се каже сам със себе си, мисля, че това е много удобна форма на изразяване на мнение.

– Защо сте си избрали, псевдонима Чергар, защо не излезете със собственото си име, знаете, че по този повод много обвинения се сипят, към вас? Обвиняват ви в страх, стремеж към безнаказаност, опити за манипулиране, тайно злорадстване  . . .?

– Първо, защо Чергар? Ами защото, доста често през последните години, икономическите условия в нашата държава ме принуждаваха да сменям местообитанието си, местейки покъщнината си от едно място на друго и един вид се чувствам, като съвременен чергар или  номад, а мисля, че и голяма част от българите се чувстват,  и живеят по подобен начин. Що се отнася до това, защо съм избрал да бъда анонимен и дали това е продиктувано от страх и стремеж към безнаказаност, то отговора не е еднозначен.  Първо, художествените измислици, които пиша, съдържат определено послание, емоция и виждане на ситуацията, които използвайки анонимноста предавам изчистени на читателите.

– Бихте ли уточнили?

–  Представете си, че вие мразите вашия комшия, просто не можете да го понасяте. Вие обаче се ровите в интернет, същото прави и той. Той има блог, където пише анонимно. Вие четете този блог и той изключително много ви харесва, но вие не знаете, че пишешщият е всъщност, човек когото мразите. Ето точно това имам в предвид, ефекта на моите статии не зависи от това, кой съм аз, това е без значение, оценката за тях не се изкривява от този субективен фактор и аз не съм поставен в рамката на физическата представа за моята същност. Това, което посетителите на блога четат в моите статии, е плод на моя интелект или на липсата на такъв.

– А Страхът играе ли роля?

– Не точно страхът, а желанието за спокойствие? Ако някой наистина иска да разбере, кой стои зад този псевдоним, то той може да го стори, мисля, че анонимноста е доста крехка и зависи от това кой те търси.

– Държавата ли имате в предвид?

– Не само държавата, въпреки,че в последно време, наблюдавам засилен интерес към статиите в блога от страна на правителствената интернет мрежа. Всеки разполагащ с финансов ресурс или с достатъчна доза упоритост, може да разруши тънката преграда на анонимноста.

– Колко човека всъщност пишете в блога?

– Това е без значение, днес може да е един, а утре сто, под един псевдоним могат да пишат неопределен брой индивиди, споделящи една парола и това е част от красотата на интернет общуването.

– Част от статиите публикувани на блога ви се приемат, като реален факт, как си обяснявате  това?

– Първо живеем в абсурдна държава, където едва ли не всичко е възможно. Дефакто ние сме страната на неограничените възможности. Второ, хората са се отучили да мислят критично и да четат внимателно, а отделно и някои злоупотребяват с написаното и го представят като истинско. След като още при създаването на блога се сблъсках с тази тенденция, поставих едно предупреждение – уведомление, че всичко написано на блога е измислица и не отговаря на действителноста, което показва и самото заглавие на блога.

– Но вашите герои са реално съществуващи личности, това не е ли нарочно търсено.

– Разбира се, че е нарочно търсено. Нека да прочетем внимателно какво сме написали отсрани:  Всичко написано на тази страница е художествена измислица и не отговаря на действителността. Съвпадението с реални събития, свързани с действително съществуващи субекти и обекти, носещи същите имена както героите в изложените писмени текстове е случайно и неволно. Ние вземаме реални личности и ги поставяме в измислени ситуации, ние измисляме само ситуациите, но ако случайно, такава ситуация се случи реално, то тогава съвпадението с нашата статия е случайно и неволно. Например наскоро писах, че Румяна Желева е оттеглила кандидатурата си за еврокомисар. Това беше преди тя реално да направи тази стъпка, но впоследствие това се случи, съвпадението е неволно.

– Не мислите ли, че понякога прекалявате със статиите си, че сте прекалено груби и не зачитате определени ценности? Например за последната ви статия под формата на стихотворение, ви критикуват, че сте се подиграли с творчеството на Ботев и сте преувеличили простотията на Слави.

– Не мисля, че използването на Ботевото стихотворение, като модел за това посветено на Слави, е гавра със самия Ботев. Аз съм го използвал, защото то е наистина може би най-силното стихотворение в българската литература и отговаря, според мен , на идеята на Слави Трифонов за собственото му величие, тоест, ако за него беше написано друго стихотворение то нямаше да отговаря на неговата предсатава и щеше да го омаловажи. Що се отнася до това, че в стихотворението има преувеличения, то това е известен похват, така наречената хипербола, често използвана от поетите. Самото стихотворение представя една бъдеща възможност, Слави действително да се слее с представения образ, а доколкото виждам от коментарите, според някои ,той вече е достигнал образа от стихотворението.

– Кой според вас е най-фрапиращият случай, на публикация взета от вашия сайт и представена като истинска новина?

– Най- фрапиращият случай, досега, за мене е прочитането в „Шоуто на Слави“ на „Предсмъртното писмо на Васил Левски“ и представянето му като истинско и автентично, и то навръх националния празник 3-ти март. Въпреки отправените призиви към Слави, включително собственоръчно написано от мен писмо,  да излезе и признае грешката която е допуснал, той него направи, което само може да доведе до подозрения в преднамереност и търсене на определен ефект и облаги.

– Но защо критикувате основно Слави? Нима няма други простаци водещи?

– Разбира се, че има, но за тях е ясно, че са простаци, а и не е вярно, че не сме писали, поразровете се в блога и ще намерите статии и за други водещи, но Слави е особено опасен. Той се опитва да играе ролята на света вода ненапита, на новият пророк, на единствена опозиция и да налага собственото си мнение, като единствено меродавно, което е особено опасно за хората, изграждащи си представа за света, гледайки само неговото шоу.

–   Кой е любимият ви персонаж, за когото пишете?

– О в различните години е различно. Сега например имам слабост към проф. министър Божидар Димитров, аз го виждам като учената форма на Слави Трифонов, той притежава една неутолима жажда за слава и признание и не подбира средствата си да ги удовлетвори. Предполагам, че той ще е следващият министър, който ще напусне този кабинет, надявам се помъдрял.

– Не казвате нищо за Бойко Борисов?

– Какво да ви кажа, необходимо зло, без него щеше да е още по зле, полицейщината излизаща на преден план е може би необходима, но успоредно с нея е необходимо и израстването на гражданското общество, за да не станем неусетно една идеална полицейска държава.

– Един последен въпрос. Какво, все пак трябва да се случи за да разкриете  истинската си самоличност?

– „Свобода и всекиму своето“

– Благодаря си за интервюто 🙂


Advertisements