България е държава разположена в югоизточния край на Балканския полуостров. Тя от край-време е известна с преобладаващо овчия си характер, дължащ се на широкото разпространение на отглеждането и облагородяването на добитък, предимно овце, но има и говеда, мулета, свини и др. В тази страна ролята на овчарските кучета се изпълнява от няколко глутници вълци, които овцете периодично, демократично сменят на всеки прибилизително четири години. От орлов поглед обаче, може да се види, че всъщност всички глутници се управляват от висш вълчи съвет, които режисира появата на една или друга глутница , като прелива вълци от една глутница към друга или изважда на полето вече порасналите млади вълчета, синове на по-стари  вълци. Чрез този привиден демократизъм, вълците успяват да пресекат достъпа до управлението на стадото, на овце от самото стадо, като ако се появи някоя рогуша, те моментално я разкъсват, обяснявайки на стадото че тя е била болна от опасната болест „луда овца“ и заплашвала чистотата на породата. Вълците полагат изключителни усилия за запазване овчия характер на стадото, като го доят всеки ден и го стрижат най-малко два пъти в годината, освен това те го водят на паша в не дотам обилни пасища, като по-този начин го държат постоянно в състояние на недояждане и му обещават, че ще го заведат на по-обилни пасища, които щели да бъдат достигнати след следващия преход. За да бъде по-лек прехода, те обясняват на овцете, че е наложително да бъдат извънредно остригани, което щяло да им помогне да издържат на тежкото изпитание и в крайна сметка да нагазят в европейските пасища. Учудващо е как вълците се грижат за духовната култура на стадото си! Те са приобщили към стадото известно количество, свини , патки, крави, бичета, мулета, петли и кокошки, които по време на пладнуването изпълняват различни сценки, участват в надпревари или даже се съешават на живо, удовлетворявайки по този начин жаждата за емоции на стадото. Вълците са намерили изключително находчив начин да се грижат за изхранването на тази пасмина, като организират и различни конкурси в които да участват, предлагайки на  овцете да изберат кой е по по най, чрез доброволно предоставяне от всяка овца, на  определено количество от собствената  и  дажба, на избраника и.Овцете получават и сведения за пасищата, за пътя към тях, за различни поучителни злополуки с други овце или пък клюки за съседни стада, благодарение на специално избрани и обучени, гъски и гарги. Овцете се радват и на различни права: Правото да блеят; правото да пасат трева; правото да пият студена вода; правото да отглеждат своето потомство, възпитавайки го в овчи дух и правото да бъдат онождани. Вълците са поставили и определен набор от правила, които трябва да бъдат спазвани от стадото: Всяка овца, трябва неотклонно и безропотно да следва поетия курс на движение; Всяка овца следва курса на движение до смърта си; Всяка овца след смърта си става харана за вълците; Стадото разбира се си има и овчар, който освен това е и отличен ловец и брани стадото при нежелани срещи с лъвове , мечки и други  опасни за популацията хищници. Националният празник на тази овча страна е Гергьовден!?

Advertisements