Когато съдбата те блъска
в скалите на днешния ден,
когато душата потръпва,
духът, кога е сломен . . .

Когато пронизва те, мразът
на сивият делничен свят,
когато сковава те вятър,
кръвта, кога спре своя бяг . . .

Когато потъваш във мисли,
по-черни от нощния мрак,
когато умора те гони,
животът, кога не е драг . . .

Тогава ,недей се предава,
извикай: – И аз съм човек!
Върви, потърси си правата,
па, ако трябва и с меч.

Със братя по участ, сбери се,
съвместно водете борба,
хвърли дистанционно и мишка,
гневът събуди във кръвта.

Не чакай, друг да решава,
животът ти, твойта съдба.
В очи погледни се с тирана,
недей, да прекланяш глава.

Страхът отхвърли от плещите.
Не чакай – иди, заплаши!
С подтисника в хватка вкопчи се.
В борба, по-добре, ти умри!

Така и деца ти, ще знаят:
Животът е вечна борба,
и спреш ли, дори за секунда,
то значи дошла е Смъртта!