За последните 20 години, България се превърна в страна на нищетата, страна, която беше управлявана от всички възможни политически партии: социалисти (комунисти) (БСП), демократи (ДСБ,СДС), монархисти (НДСВ), терористи (ДПС), а сега и мутри(ГЕРБ). За тези двадесет години, българските граждани търпеливо използваха правато си на глас и успяваха да покажат недоволството си като на всички избори даваха гласовете си за различни желаещи да получат власта, надявайки се, че най-накрая новите управляващи няма да ги излъжат и ще се вслушат в тъжния плач на обеззверените си гласоподаватели, ще се трогнат от надеждата в очите им и ще поставят техните интереси пред тези на чуждите държави и собствената им алчност. Уви тези надежди за пореден път бяха излъгани. Ние се уверихме, че политиците са различни само докато се борят да вземат власта и вземат ли я, те забравят какво са обещавали  и започват да действат в интерес на собственото си обогатяване и чуждите геополитически и корпоративни интереси. Ние виждаме, как едни и същи лица се появяват в различни партии, претендирайки за нова визия, но това само доказва, че всъщност те са едно цяло. Политиците ни са се обособили в една отделна, висша каста, която ни втълпява, че ние сме прости и не знаем какво искаме и, че само те са компетентни да взимат решения за бъдещето на държавата, държавата от която ние сме част. Те се уповават на това колко хора са гласували за тях, но когато същите тези гласоподаватели, които са им повярвали почнат да им търсят сметка, те най-нагло твърдят, че щом сме ги избрали нямаме право да ги критикуваме и да искаме да спазват обещанията си, заради които всъщност сме ги избрали. И тука идва въпроса , а сега накъде? Всички се питаме кой да избереме? Добре де ,кой да дойде? Нима е дошло времето на барикадите от 1997г.? Явно смяната на управляващите, не дава резултат. Тогава какво да направим? Не вярвайте на политиците „и едните и другите са маскари“, както беше написал в едно свое произведение Алеко Константинов. Тогава кой може да се изправи, срещу управляващите, срещу политиците  като цяло и да ги накара да се вслушат в нашите искания? Кой? През последните години усилено се говори за нуждата от гражданско общество, и точно там е спасението. Ние трябва да изградим нови, силни синдикални структури. На нас не ни трябват нови управляващи, и те ще са същите като настоящите, ние трябва да ги принудим да водят диалог с нас, с тези които сме ги избрали. И най силните структури, разрешени от закона това са СИНДИКАТИТЕ. За съжаление, през последните 20 години синдикатите, интересно защо, се управляват от едни и същи незаменими, лидери. Не е ли странно, правителствата се сменят а синдикалните лидери остават! И тези синдикални лидери, бивши агенти на ДС, са наградени с ордени за техните заслуги. Заслуги към кого? Към синдикалните членове?! Към трудещите се?! Не те са наградени за заслуги към управляващите, наградени са, защото са направили безполезно най-силното легално оръжие за борба с глухите управляващи. Дошъл е момента тези „путьовци – орденоносци “ да си ходят. Дошло е време, да си възвърнем управлението на синдикатите и да накараме управляващите да ни чуят. Да ги накараме да потреперят от скандиранията под прозорците им. Това е единственото и последно средство за легална и законна борба, борба за нашите права, в нашата държава! Образувайте синдикални структури, изберете нови действени синдикални дейци, махнете старите комунистически издънки, и покажете силата си на Политиците.  Пак заявяваме. Ние не искаме смяна на управляващите, Ние искаме да ни чуят. Нашият успех, зависи само от нас. Бъдете активни, бъдете смели, вярвайте в себе си!!!