Днес хора няма, само дойни крави,
мучат, пасат трева та мляко дават,
преживят и земята наторяват,
подире им съде лайна остават.

Днес хора няма, всичкото овце са
и всякоя си гледа интереса,
но нъл са стадо, без овчарин, за къде са?
Вървят след него, устремени към прогреса.

Днес хора няма – агънца набожни,
Гергьов ден идва, не разбират още.
Играят, блеят, щипват си тревичка,
ах, как безгрижно им изглежда всичко!

Днес хора няма, пълно със катъри,
товарят ги, обиждат ги жестоко,
а те ревът, последни сили впрягат
и за награда удар получават.

Днес хора няма, лазят мекотели,
бездушни, слаби, гнусни, бледи.
Пълзят, отровна слуз отделят,
излапвайки каквото там намерят.

Днес хора няма, виждам само свини,
тресящи своите окаляни сланини,
блаженно на стомаха си угаждат,
не знаят те, че утре Бог се ражда.

Днес хора няма, а кокошки прости,
трохи калвът, озъртат се за още.
Яйце снесат ли, кудкудякат мощно,
работят за деня велик на дядо Господ.

Днес хора няма, яко е говеда,
яде, сере и сериали гледа.
Спокойно чака да му дойде ред,
да стане на салам, макар и шпек.

Днес хора няма, щъкат буболечки
и всякоя си носи свойте клечки,
градят къщурки, трупат и запаси,
но зли гризачи всичко им отнасят.

Днес хора няма, а жужат мушици,
уплашени, притиснати душици.
Току да литнат, уж към Свободата,
а то до смърт се блъскат във стъклата.

Днес хора няма, а ята комари,
кръвта ми пият, стръвно се наливат,
а аз търпя, така са ми втълпили:
„Не ги трепи и те са Богу мили“

Днес хора няма, чудя се, къде са?

Advertisements