1533903_10201050435614050_180831348_nколаж – Владимир Дойчинов

Дете пищи, а майка ничком плаче,
баща безмълвен гледа своите палачи.
Банкери тлъсти, от пари червиви,
дошли да вземат и ризите кирливи.

И ето идат, с мерцедеси черни,
оглеждат, пишат в книгите дебели,
пара ще падне, потриват се ръчички,
за разпродажба е готово всичко.

„Навън! На улицата! Хайде! Да ви няма!
– крещи омаян. Алчноста му – яма.
Заплюва, рита и върти очички,
законът пази него, тези са самички.

Детето стиснало любимата играчка,
със детската си стая се прощава,
но кожодера вмигом се пресяга,
изтръгва я и тя ще се продава.

Къде си Милост? Няма те в закона!
Парата определя днес канона.
Нима това е правова държава,
що на банкера, право само дава?

Къде сте вий, министри, депутати?
С какво заслужихте си тлъстите заплати?
С парите наши, спасявате търгаши!
А ние дет сме ви избрали…? Нас кучета ни яли!

Не чуват! . . .Зад стени дебели
с лихварите печалбата разделят.
Оглозгват хищно костите човешки
и чакат следващия, що допусне грешка.

Advertisements