Слънцето жари, напича, изгаря,
задух дъха ти спира в трамвая
тук те настъпят, там пък те блъснат,
а и прозореца не се отваря.
Главата ти яко тупти, ще се пръсне
ушите бучат, устата пресъхва
очи тъмнеят, душата проклина
мига когато в тело се вселила.
На работа стигаш, колеги гадняри
на шефа се мазнят, зад теб се сговарят
заплатата малка за нищо не стига
началникът жалък нелепо премига:
„Това е което ний мойм да платиме,
насила никого тук не държиме.“
Къде да отидеш ? Навсякъде вълци
във овчите кожи те чакат готови
да те излъжат, а ти говорят:
“ Елате при нази за нашето стадо
се грижим редовно.“ Редовно го стрижем –
така ги разбирай -използват те здраво,
добре се изплащаш. Договор имаш,
законите спазват, но само тези коит им угаждат.
Не могат да спрат, така са успяли,-
за мене, за мене, тоз къшей за тебе.
Крадат теб и държавата мамят,
на избори всичко ти обещават,
а ти си им вярвай, теле си – говедо
не власт им трябва на тях а въжето.
Не въжето е свято, на него загина
сина на България, Апостолът святи
що със смърта си страната въздигна,
оковите скъса на робството чуждо,
а ние в робство по-страшно сме се предали,
безчувствени твари от нас са създали,
Кога са успяли? Къде сме блеяли?
Прибираш се вкъщи, дистанционното взимаш
и почват с помия да те заливат,
тук някой убили, там пък заклали,
тез се ебали, онез само спали.
Реклами, филми и шоута разни
промиват издъно главата ти празна,
седиш и си блееш, и ахкаш и охкаш
ах ти горкият, какво да направиш?