Забързан, нервен живот живеем,
набрали ярост песни не пеем,
глава боли ни свят ни се вие,
лекарства пием, доктори дирим.
Душа какво е никой не помни
за пари всеки само мечтае,
сърце е кухо, чувства не трае,
безмислен поглед навред блуждае,
какво ний търсим сами незнаем!
Добрите хора никой не тачи,
простакът хвалят и превъзнасят:
“Пари той има” – ти обясняват
и всеки мили очички прави,
а грехове колко има нехае,
колко окрал е, колко изнудил
със сила груба що е отскубнал.
И този идол, този безверник,
комуто всички капите свалят
и доземи се низко, ниско покланят
със вестникарят що си е купил, крещят:
“ Гласувай, ти управляваш –
нищо че само нази избираш . . .”
Тъй ти набиват, в тъпата глава,
че имаш избор, от теб зависи
що ще да става в тази държава,
слушай ги само как обещават!
А Богът, този що управлява
от небесата и вижда всичко,
се забавлява с тълпи невежи
що ослепил е с лъжовна вяра,
нарежда, даже и проговаря –
“Люби врага си, не го убивай!”
О божа милост! Но аз човек съм
със сили пълен и ще се боря,
дано събудя тез живи хора,
що кат мъртъвци по улици ходят!
Народ навикнал глава да скланя
в лъжи да вярва, да се надява,
на чужда помощ да се осланя,
да чака, други да го оправи:
Търпи, мирувай, кога те грабят
душата ти да удуши звярът,
а пък с кръвта ти, пари изкара,
надежда нямаш, нито пък вяра:
“ Боже, къде си?” – той те не чува!
А ти се каеш и свещи палиш,
уж вяра търсиш, а вяра нямаш . . .
Тъй си живееш! Пари и гордост
във тази бедна страна царуват!
И като овце, на свойто потомство
главите пълним със страхове.
А в таз държава бедна и стара
страна развратна, без капчица вяра
страна на подлост – на мъка вечна!
гори живота и сам се бори,
един ден и наште деца да кажат:
“Ний сме свободни!”

Advertisements