Армиите бяха готови, строени една срещу друга, настръхнали и нетърпеливи да се впуснат в решаващата битка. Битка предизвикана от неуместното изказване на ковчежника и главен пицар на републиката хер Флик относно богатството и възраста на първия ловец на държавата, познат като агент Гоце. Репликата беше неволно, според хер Флик и нарочно, според агент Гоце пусната в ефира на шоуто на двата опосуми и първи шутове на страната Иван и Андрей. Въпреки усилията на премиера-слънце да стопли ледения хлад повяващ от сградата на агента, изпращайки му хер Флик лично да му се извини, последният използва дебилното държание на пицара и като го направи достояние на жадната за зрелища публика удовлетвори собственото си желание за мъст, отправяйки закани да разкрие и кирливите ризи на пожарникаря. Тогава будната виртуална съвест на България, водена от Индже и Ангел войводи, надигна мощна снага и се въплати в сто и петдесет свещи запалени пред институцията Гоце с надежда да го задуши. Но стария ловджия не се даваше лесно. Тогава в атаката срещу главния ловджия се включиха и министъра на залавянето на прпестъпниците подкрепен от остатъците на десните сили и тълпа лумпенизирани почитатели на Хитлер. Те решиха да отнемат власта от ръцете на агент Гоце, веднъж и завинаги. И ето, че сега решителният миг беше настъпил. Двете армии се бяха разположили на два близки върха в стария Балкан.

Армията под командването на Първия ловец подпомаган от двама верни генерали стоеше разгъната под връх Бузлуджа. Главните сили на тази армия се състояха от две девизии червени бабички, ветерани от няколко войни, до тях в стройни редици бурно скандирайки „БКП“ се намираха три батальона червени боклуци. Те имаха за своя подкрепа, една моторизирана бригада водена от руския възпитаник Сергей Станишев. На левия фланг, седяха наемниците на Доган, прочутите със своята храброст еничари-терористи, които използвайки затишието преди битката строяха задружно поредната джамия, откъдето по времето на битката, мюезима щеше да призовава Аллах и неговия пророк в помощ на правоверните. На десният фланг се намираха три хиляди съдии под командването на Красьо Черния, а зад тях стоеше най-елитната част, истински потомци на древните спартанци, тристате главорези познати като „Наглите“. Своята армия Гоце издържаше благодарение паричната подкрепа на Газпром и Росатом.

Армията на охранителя, пожарникар, генерал и премиер, носещ бойкото име Бойко, също впечатляваше със своя състав.Тя беше разгъната в подстъпите към върха. Нейните главни сили се състояха от 70 000 полицаи под командавнето на ловеца на глави Цветанов.Пред тях, като пушечно месо, бяха строени безработните и здравно неосигурените, те трябваше да поемат главният удар. На десния фланг, се бяха построили последните сини лълвове, водени от повелителят на фондациите и главен преватизатор Костов, съвместно с набиращия опит Мартин Димитров.На левия фланг фанатизираните орди на железният Сидеров, скандираха гръмогласно „А-та-ка“ и довършваха страховитата гледка на премиерската армия. Костов започна да скача, крещейки неистово:“Кой не скача е червен“ и увлече след себе си цялата армия, което възпроизведе страховита картина. Премиерът-слънце беше подсигурил тила си с изграждането на няколко магистрали, по които очакваше помощ от блогърски чети от чужбина. В полетата между магистралите, той беше посял генно-модифицирана царевица, която хер Флик ползваше за приготвянето на своите постни пици служещи за изхранването на бойците.

По съседните хълмове, тумби голи цигани водени от Яне-Кресльото, чакаха края на битката за да се присъединят към победителя и да мародерстват на воля.
Изведнъж гневът на тълпите на Сидеров се отприщи и те се устремиха към еничарите на Доган, от там обаче се разнесе писък на зурни и тътнеж на тъпани. Войните на Сидеров, попаднаха под омаята на звуците и започнаха да хвърлят бурни гибеци, докато Доган стягаше своите сили в обръч около тях. Развръзката изглеждаше предрешена, когато от близката гора се спуснаха глутници каракачанки водени от стария Каракачан, които скочиха връз свирците и разкъсаха гърлата им, секвайки магията на тяхната музика. Фанатиците на Сидеров излязоха от транса и осъзнали какво са им сторили, дваж по-страстно се нахвърлиха върху друговерците. Настана ужасно клане. Възползвайки се от създалата се суматоха, Гоце даде знак и червените боклуци се нахвърлиха върху безработните и здравно неосигурените, вкопчвайки се в смъртна схватка. Червените бабички се впиха в редиците на полицаите, показвайки безпримерен героизъм. Съдиите следвани от 300-те „Нагли“ главорези ,направиха обход и удариха полицаите в гръб. В същото време моторизираната бригада на Станишев помете редиците на сините лъвове. Битката изглеждаше предрешена. Бойко насочваше своя пожарникарски маркуч, ту в една ту в друга посока, опитвайки се да охлади страстите но уви. Гоце допрял око до окуляра на оптическия си мерник, търсеше сред тълпата познатата фигура на Костов, но без успех. Костов се беше окопал в черната земя сливайки се с нея.

В този миг, точно когато Гоце се канеше да строши в главата на Бойко ловната си карабина, пристигнаха блогърските чети водени от Индже и Ангел войводи, те се нахвърлиха стръвно върху редиците на Гоцевата армия обръщайки я в панически бяг. Тумбите цигани водени от Яне се нахвърлиха да обират плячката от полесражението, където Мартин Димитров и Сергей Станишев лазейки и хлипайки опипом търсеха свойте очила, о жалко подобие на клетите Самуилови войни. Така завърши последната битка за България, но битка не за нейната свобода, а за това кой да я пороби.

Advertisements