Не мога либе,
песни любовни да пиша,
кога чувам либе,
народа, как тежко въздиша!

Не мога либе,
нежно да те поглеждам,
кога гледам либе,
че нийде няма надежда.

Не мога либе,
до тебе, аз да поседна,
кога седят либе,
изедници в парламента.

Не мога либе,
косата ти в унес да галя,
кога милват либе,
със данъци и с тояга.

Не мога либе,
в очите ти, да се взирам,
кога виждам либе,
банкери как ни обират.

Не мога либе,
с целувки да те обсипвам,
кога ме засипват, либе,
а жив съм и още дишам.

не мога либе,
цвете да ти откъсна,
кога в мене либе,
сърцето ще се разкъса.

Не мога либе,
с детенце да си играя,
кога си играят либе,
със нас, как им тях приляга.

Не мога либе,
да думам думи приспивни,
кога искам либе,
от сън да събудя всички.

Не може либе,
вече да сме самички,
а трябва либе,
да се сбереме всички.

Да идем либе,
при тия де ни окраха,
да им покажем, либе,
как се краде сиромаха.

Да ги обесим либе,
Станишев, Доган и Царо,
па да си одим либе,
по живо, па и по здраво.

Advertisements