Събуждам се в седем, от будилника на съседите, чува се идеално през панелките понеже са го сложили точно до стената дето ми е леглото. Аз будилник  нямам, не съм си купил понеже пестя откъдето мога. Криза е! Ставам и отивам в банята. Съседа отгоре, не знам по каква причина, се къпе всяка сутрин точно в седем и десет. Явно има пари, щом харчи толкоз вода. Аз се възползвам, понеже таванът на банята тече и си мия зъбите и очите, с водата дето се стича отгоре. Жив и здрав да е дето се стиска да оправи теча, чака аз да платя, ама аз пестя. Даже, някой път, като потече по-силно и избива в кухнята та успявам да измия и чиниите. Така освежен, излизам.

Долу пред входа, ме чака глутница псета. Аз се затичвам, правейки редовният си сутрешен спринт, докато те се опитват да ме разкъсат. Здравословно е. Няма по-здравословен спринт, от този. Вече съм на спирката. Псетата ме гледат жално, не смеейки да се доближат до събралата се тълпа. Утре отново ще са пред блока и ще ме чакат. Само че аз с всеки изминал ден ставам все по-бърз и по-бърз, а те по-гладни и по-гладни. Идва автобуса. Вратите се отварят и започва яко бутане. Аз гледам да съм до младата комшийка. Кво да правя, човещинка! Тя смутено ми се усмихва, а аз извинително повдигам рамене.

Задухът е жесток. Пак някой е ял боб. Ей ще ни изтровят с тоя фасул! А и прозорците не се отварят. Но разбирам ги, пестят хората. Криза е! Бабката от съседният вход пак припадна, не можа да стигне до болницата. Цц, къде се бутат тея пенсии, рано, рано, акълат ми не го побира? Те си знаят. Криза е! Усещам, че се унасям. Разтърсване. Аа, това е дупката на моята спирка! Не мога да я сбъркам, нали там си изгубих чантичката със заплатата. Помолих един приятел спелеолог, да ми помогне да я намерим, но така и не я открихме.

За работата, какво да ви кажа? Шефът ми тъп та прост, ама нали има пари поздравявам го. Дете на бивши комунисти, от тези с куфарчетата. Законът не важи за него. Веднъж му викам: – Шефе, не може ли да ме осигуряващ на реалната заплата? А той ми се хили – Не може , вика, – тука аз определям фирменото законодателство, националното не важи. Кво да правя? Трая си. Криза е! Ей го на ,Спиро, репчи се, репчи се и сега е на борсата, а има кредити. Ама аз зор не си давам, той ме лъже че ми плаща, аз го лъжа, че работя. Кой, докогато издържи.

Прибирам се. Пак писмо от топлофикация. Слагам го при другите. Не им обръщам внимание. Всяка година ги събирам и на 30 декември ги предавам на вторични. Парите ми стигат точно за една луканка, по евтинка с ГМО. Берекет версим. Криза е! Не си плащам сметките вече пет години, надул съм парното на шест и чакам да се разпадне блока. Щото е на 49 години, а им дават живот 50. Да видим, какво ще ми вземе топлофикация. Най-много да ме вкарат на топло, но и на това ще съм доволен. Криза е!

Advertisements