Най-после, след мъчително лутане антикризисната програма на правителството доби ясни очертания. Тя се базира на два основни стълба – смях и зрелища. Както забелязвате, тя много прилича на древноримската максима за управление на кризите – „Хляб и зрелища“, но тъй като ТЕ са откраднали хляба, се е наложило той да бъде заменен със смях.  Политиката на зрелищата е поверена почти изцяло на вътрешния министър и министъра на финансите, които засега успешно се справят с поставената им задача. Разбира се не можем да пренебрегнем и приноса на премиера с неговите зрелищни изказвания. В основата на зрелищата стоят разследванията на енигмата, къде, кой, кога и как е откраднал хляба. Следват зрелищни арести и още по-зрелищни пускания, което нагнетява интригата, между добрия ТОЙ и лошите ТЕ.  Вторият стълб на антикризисната програма, смеха се осъществява благодарение усилията на финансовия министър и министъра на българите в чужбина, които също доста успешно се справят със задачата, докарвайки народа до смях през сълзи. Разбира се не трябва да пренебрегваме и приноса на премиера, който също е значителен. Към втория стълб – смеха, премиера назначи още един помощник, новият здравен министър. Тя същевременно ще има за задача да проведе и здравната реформа, която ще се осъществява в две основни насоки – гладолечение и смехотерапия. Първо ще се провежда гладолечението, като тези които не издържат и дават признаци за скорошна смърт, ще бъдат разсмивани с различни забавни песнички, хем готини, хем леснички. Така вместо да умрат от глад ще умрат от смях.