Започна бунтът на излишните! Те нямат бъдеще, понеже от тях няма нужда. Технологиите напредват и работата се извършва все повече от машини и компютри, което свежда нуждата от хора към неочаквано ниски нива. Излишните бурно приветстваха научно-техническият прогрес, който ги избави от редица тежки задължения и увеличи неимоверно свободното им време. Сега вече те притежават всичкото време което господ им е отредил, но не могат да му се наслаждават, защото за това са им необходими пари. А пари няма кой да им даде, понеже никой не иска да купи свободното им време. Трудът вече не е търсена стока. Засега се котира само мисловният труд и то само на определени места по света. Излишните имат образование, но не знаят за какво им е. Те са забравили да мислят, не им се е налагало. Излишните се бунтуват, те са много, но са безсилни. Защо ли? Защото са делигирали, правата си на други. Другите са малцина и им е омръзнало да се занимават с излишните. Другите са използвали труда на излишните, залъгвайки ги, предлагайки им временно добър стандарт на живот, докато излишните са копаели собственият си гроб. Излишните са получили образование дотолкова, долколкото им е било необходимо за да служат на другите. Техните мозъци са моделирани внимателно, а знанията им са ограничени. Другите разчитат на техният мързел  затова, че няма да потърсят истинското познание, разчитат на тяхната необоснована вяра, че утре нещо ще се случи и ще живеят по-добре, че и те ще станат част от другите. Излишните са много и са разделени. Те изповядват различни философии, което позволява на другите да ги настройват внимателно едни срещу други. Другите са малко и са обединени. Те имат обща философия, стратегия и добре предначертан план. Излишните се бунтуват , но не виждат врагът си. Излишните не знаят какво да правят, понеже са свикнали да им казват какво да правят. Излишните нямат собствено мнение, те са подвластни на общественото мнение, което всъщност се конролира от другите. Излишните нямат шанс, освен ако не се научат да вземат решения, а не да чакат другите да им решат проблемите. Може и да направят грешки, но грешките учат, а вярата, че нещо ще се случи, че някой е длъжен да им помогне ще ги отведе точно при дядо Господ, ако съществува!