Преди известно време, един бивш лидер на СДС призова гражданите да не си плащат данъците към държавата. Тогава бях против, но сега с течение на времето осъзнавам, че е имал право човека. Самата държава, в лицето на политиците и администрацията, е незаинтересована и неспособна да си събере задълженията от длъжниците. Публична тайна е, че почти всички ни осигуряват на заплата по-ниска от тази която получаваме реално. Тоест ние дефакто, отдавна не плащаме всичките данъци които дължим, бизнесмените също си спестяват доста финансови средства по този а и по други известни им способи.

Част от бизнесмените са и политици едновременно, тоест и самите политици укриват данъци от държавата която трябва да управляват. За да допълним картинката, оказва се, че и висшите магистрати, се възползват от своето положение за да трупат облаги, като прикриват престъпления отсъждайки в полза на престъпниците и получавайки съответните възнаграждения. Всичките тези: политици,администрация, съдии и пр. държавни хрантутници, забогатяват не като произвеждат нещо или търгуват, а чрез изгодни сделки осъществени и платени благодарение на нашите данъци.

Особенно удобни за това са обществените поръчки или други сделки заплатени с нашите пари за които политиците вземат комисионни, например Доган – Цанков камък. На всичкото отгоре, ние им плащаме и заплата за да ни крадат. Как може да пресечем тези порочни практики? Ами като им спрем финансовите потоци, тоест като спрем да им плащаме данъци, това е същевременно сигнал, че сме снели доверието си от тях, защото за нас те вече не олицетворяват държавата, а точно това срещу което държавата трябва да се бори  престъпноста.

Борбата срещу престъпноста е най-важната функция, заради която е създадена държавата. Тя не е създадена за да ни осигурява щастие и просперитет, а за да гарантира на всички, че няма да се пречи на техния стремеж към щастие с незаконни средства, тя трябва да гарантира нашите индивидуални права и, че никой няма да ги погази. Тя не може да ми гарантира, че ще стана богат, но може да ми гарантира, че никой няма да ми пречи да стана богат, ако мога, стига да използвам законни средства за това. За съжалени обаче, в нашата държава това е мираж.

При нас държавата отсъжда в полза на този или онзи, давайки им незаслужено предимство и плащайки им с парите, които ние сме и поверили, като данъци. Щом държавата, действа в мой ущърб и не ме защитава, изниква въпроса: Защо трябва да и плащам, след като тя не си върши работата? Голяма част от приходите в държавната хазна идват от обикновенният работник, просто защото тази категория хора са най-многобройни, и когато държавата няма пари се вдигат точно тези данъци касаещи него, защото знае, че той е беззащитен и е по-лесно да вземеш от него, отколкото да събереш това което са укрили престъпниците.

Хората в продължение на дълги години, са заблуждавани, че не могат сами да се грижат за себе си, за своите пари и за своето бъдеще, и им е втълпявано да делегират все повече и повече права- задължения на държавата(в лицето на политиците), който знаят как да ги използват и умножават. Оказва се обаче, че не знаят. Не само, че не знаят , но и ги крадат. Вземете, която искате държавна система изградена на основата на солидарноста: здравеопазване, пенсионата сфера, образование. Нима парите, които сте дали там, под формата на данъци са ви гарантирали, добро здравеопазване, нормална пенсия или качествено образование на децата ви? Съмнявам се, че ще получа положителен отговор.

Нима не можем, вместо да даваме тези пари на държавата, да ги спестяваме и да ги инвестираме така както ние самите сметнем за добре? Не се плашете, не е толкова трудно и опасно. Поне не толкова, опасно колкото с тях да се разпорежда някакъв престъпник, когото закона пази. Нужна ви е малко повече вяра в себе си , повече мислене, по-голяма финансова култура и знания относно природата на парите и принципите които ги движат. Но политиците не искат вие да мислите, те ви засипват, чрез средствата за масова информация с готови решения. Решения, за които ви убеждават, че са най-добрите, но някак си не искат да ги обсъждат с вас, просто им вярвайте.Те това искат. Те искат, да ви спестят труда да мислите, докато съвсем забравите как се мисли. На колко от вас или на ваши познати изпаднали в беда, държавата в лицето на политиците е помогнала да се справят със ситуацията? На колко? Ето сега, въпреки, че сте си плащали здравните осигуровки няма да можете да ползвате направления за специалист, а какво остава недай си боже за някое по-опасно заболяване. Трябват концерти, есемеси, то всичките артисти трябва да преминат на работа към здравната каса. Защо? Защото парите ви ги няма. Няма ги.

Сега да си представим, че вие сте решили да не ги давате тези данъци на държавата, а да си ги спестявате. Дали в банката, дали под някаква друга форма, но вече вие сте поели отговорността за тях. Можете да ги инвестирате с цел да ги умножавате, така както вие сметнете за добре. Не се подценявайте, просто започнете отново да мислите, изключете телевизора и почетете малко. Проучете, ако ви осигуряват на реалната заплата, какви данъци и колко би трябвало да платите и отделете получената сума. И така всеки месец. Месец след месец. И така един ден, ще се окажете с доста пари. Представете си така 40 години. Спокойно можете да се пенсионирате. А ако случайно умрете, парите не отиват във бездънните джобове и ненаситните търбуси на политиците, а при наследниците ви. Дори, ако сте натрупали достатъчно спестявания, може да спрете да работите по-рано, отколкото държавата ви е определила.

А на тези, дето ще ми кажат: Ами ние бедните, безмозъчни същества, които сме и прости, а и ни мързи, на нас кой ще ни помага? Ще им отговоря: “ А, защо по дяволите, аз , който съм способен, умен, инициативен, мислещ и не ме е страх да поемам рискове, защо аз трябва да ви осигурявам живота? Мислете, хора, мислете. Не става само с ядене, трябва и акъл!

Advertisements