България щяла да стане полицейска държава, че те българите откакто се помня са полицейска нация. Нация уважаваща и прекланяща се пред физическото насилие, нация управлявана чрез сила и страх, че ще използват сила срещу нея. Нация възпитаваща децата си, не от позиция на общуването и събеседването, а от позиция на силата. „Бий за да те уважават“, “ Бий дупе, за да не биеш дупище“, „Боят изгражда характера“ и други велики достижения на българската народопсихология, ни правят нация прекланяща се пред физическата сила издигайки я в идол.

Къде – къде е по лесно да удариш един шамар на детето и така то веднага да разбере, че е сгрешило някъде, отколкото да проведеш разговор с него и да му обясниш че е сбъркало, да го накараш да осмисли грешката си, да я осъзнае. Но затова се изисква търпение, способност да убеждаваш чрез думи, а не чрез насилие.  Ние обаче, не можем да убеждаваме, ние можем да крещиме един срещу друг и когато този способ за убеждаване не помогне идва момента на насилието. Насилието, което поражда насилие. Защото когато ударите детето, то няма да разбере защо е сбъркало, а че е сбъркало и следващият път когато направи същата грешка ще се постарае вие да не разберете, защото ще го бъде страх.

То ще се научи да ви уважава, не заради вашия ум, а заради вашата сила. Сила, която то ще се стреми да придобие, за да стане един ден по силен и убедителен гражданин на България, но убедителен благодарение на физическото си превъзходство. То няма да цени ума, защото няма да го познава, няма да познвава способностите му, така както и родителите му не ги познават. Те са забравили да мислят, а са се превърнали в попивателни машини, попиващи мъдростите сипещи се от телевизионният екран.

За съжаление, повечето неща, които България е извоювала със сила, в последствие ги е загубила от друга по-голяма сила. Един от малкото примери, в Българската история, затова какво можем да постигнем използвайки ума си и колко голямо и непреходно може да бъде това постижение, е делото на светите братя Кирил и Методий. Те когато са отстоявали правото на съществуване на българската азбука, не са крещяли, не са се били, а са използвали ума и красноречието си и са успели, и днес ние ползваме плодовете на тази победа на ума.

Ето го величието на ума пред насилието. Но това малко хора го осъзнават, нашата нация все още на равнището на първобитния човек с първобитно мислене, избирайки за водач на племето най-силният представител от мъжки пол, защото те имат нужда някой да ги пази и да се грижи за тях. Ние се прекланяме пред силата и все още се опитваме да разрешим проблемите си чрез нея. Голяма част от хората които ни управляват, от водещите журналисти, от от така наречения елит на нацията са принадлежали или все още принадлежат към различни силови структури, както от времето преди прехода, така и от времето след него.

Те са хора използвали силата или признали победата и над разума, преклонили глава пред нея от страх. Това за съжаление е българският народ, народ уважаващ силата и вярващ, че само силен човек използващ силови действия може да въведе ред в държавата. Така е бил възпитаван от малък. Заотова не се учудвайте на полицейщината, просто ние сме си полицейска нация.

Advertisements