Показателен анализ за състоянието на България и българското общество беше побликуван на страницата на „Дойче Веле“ в интернет. Докладът е озаглавен “ В България и майките са престъпници“. Поради актуалноста му решихме да предадем текста изцяло:

„В България и майките са престъпници. Това стана ясно след като НАП погна майките, за неправомерно получавани помощи. Според тях майките са ощетили държавата с най-малко 1 милион лева, внушителна сума  като се има предвид броя на българските майки. Сега тези престъпнички ще бъдат принудени да върнат изплатените помощи заедно с лихвите, което ще постави под въпрос оцеляването на семействата им, точно по време на тежка финансова и икономическа криза заляла страната им.

Разбира се потърисхме мнението на майките по въпроса и те споделиха, че самата ситуация в държавата ги принуждава да се борят за всеки възможен лев с всякакви средства. Според тях заплащането на труда в България, а от там и на майчинските е най- минималното в сравнение с другите държави в Европейският съюз, докато цените на продуктите и стоките необходими за отглеждането на едно дете в България и вобще цените в България отнесени към получаваните доходи са едни от най-високите в общноста. Ние трябва с получените помощи, да отглеждаме не само децата си, но да се грижим и за нас самите. Представете си, как се издържат двама души с 240 лв. на месец. Ние, казаха майките, не престъпваме само този закон, ние получаваме незаконно и детски, защото, доходите с които кандадидатстваме за пролучаването им са недействителни.

Според едно проучване, близо 80% от работодателите в България, осигуряват своите подчинени на заплата по-ниска от реално получаваният доход. Вследствие на това майките получават по-ниско майчинство и за да компенсират по някакъв начин, подават неверни данни за доходите, когато какндидатстват за детски. Оказва се, че тяхното престъпление, измамата която извършват е породена от престъпление, измама извършена от работодателите им. Говорихме и с един от работодателите на такава майка обвинена в измама. Той пожела да остане анонимен но потвърди, че осигурява работниците си на минималните осигурителни прагове, позволени от държавата. Тоест получава се така, че веднъж работодателят извършва престъпление, което води до укриване на доходи от работника  пред държавата, така и самият работник става престъпник.

Самият работодател, сподели с нас, че за да оцелее е принуден да нарушава законодателството. Аз няма как, заяви той, да се конкурирам с останалите бизнесмени работещи в моята сфера, ако спазвам стриктно законодателството, защото ако го спазвам, цената на продукта който произвеждам ще се покачи в сравнение с тази на останалите които не го спазват. Самата държава в лицето на своите служители бюрократи ни тласка към извършването на престъпление. Те са алчни копелета, които са готови за жълти стотинки, да си затворят очите и ако ние се опитаме да спазваме закона, те ни дават да разберем, че могат да поставят непреодолими пречки пред нас и нашето развитие. Че те са тези които четат и тълкуват закона, и че е по-лесно да им платим и да не спазваме закона, отколкото да се опитваме да правим всичко законно. Това се отнася, както за служителите от инспекция по труда, полицията,  така и за данъчни, служители на ДВСК и вобще на всички държавни служби от които зависи нещо. Всеки които притежава някаква власт в България се стреми да я осребри и успява.

Цялата тази ситуация, тази схема, е напълно ясна на всички в тази държава. Тя е незаконна, но никой не си мръдва пръста, а и не може да направи нищо за да промени нещо. Как например един работник, който получава официално 300-400 лв, ще притежава кредитна карта, ще си плаща наем и консумативите, ще има мобилен телефон и ще може да си купува дрехи храна и други стоки от първа необходимост, ако наистина взема тези пари. Всеки достатъчно интелигентен човек с елементарни познания по математика, може да сметне, че за да може този човек да си покрива месечните разходи трябва да получава поне двойна заплата на тази която декларира.

Говорихме и с държавен служител от инспекцията по труда. Той не отрече, че взима подкупи и, че дори сам си ги търси. При тези смешни заплати, които получаваме, ние нямаме избор, за да оцелеем физически, ние трябва да търсим допълнителни доходи, а единствената възможност е тази, да вземем от тези които проверяваме, като те дават на нас, да кажем двайсет процента от сумата, която биха дали на държавата, ако спазват закона. Така те пестят, а ние печелим. Но не мислете, че това става и е възможно само благодарение на нашата алчност. Много от фирмите са обвързани с определени политически партии и личности, които по-едно или друго време са били или са на власт. Знаете, че един политик, публично заяви, че разчита на финасиране от „обръчи от фирми“. Той се възпползва от своята власт за да им създаде, по изгодни условия за работа, в ущърб на техните конкуренти, за което те разбира се му се отблагодаряват финансово. Но това не е изолиран случай, това е повсеместна практика в държавата, просто трябва да проследите, при коя партия кой притежава най голям дял в различните сектори на икономиката и как те се сменят със смяната на управляващите. При това положение, как ние можем да изискваме спазването на закона, като знаем че зад съответния бизнесмен стой определена политическа сила.

Реално в България няма свободен пазар, няма реална конкуренция, бизнесмените са политически зависими. В България намесата на държавата в лицето на политиците и бюрократите в икономиката е огромна и решаваща, и съответно бизнесмените са принудени да се адаптират и да търсят политическото покровителство и неговите облаги за да оцелеят и да печелят. Самите политици, подхранват и закрилят, престъпните практики, защото печелят от тях.

Да вземем например президента, които както се оказва е бракониер, тоест той е престъпил закона, освен това той е и бивш агент – доносник на държавна сигурност. На 19 юли 2007, Комисията по досиетата установява официално неговата принадлежност към ДС в периода 1989–1993, като става ясно, че Първанов изрично е демонстрирал желание за сътрудничество. Това разобличава Първанов в лъжа, защото по време на предизборната си кампания за втори мандат той изрично декларира, че не е знаел, че работи за тайните служби.

През 2004 доклад на Специалната комисия на Организацията на обединените нации (ООН) относно машинациите със средствата по програмата „Петрол срещу храни“ уличава във взимане на подкупи от режима на Саддам Хюсеин ръководената (през 1998 г.) от Първанов БСП и близки до нея фирми . Първанов отрича ръководството на БСП да е получавало подобни средства. Казусът остава неразяснен поради факта, че българската прокуратура, начело с главния прокурор Борис Велчев (бивш президентски съветник на Първанов), отказва да инициира разследване по случая по искане на парламентарната група на ДСБ.

На 14 ноември 2001 г., след потвърждаване на окончателната му присъда за побой и изнудване, с което става първият осъден след 1947 г. действащ български народен представител, Цветелин Кънчев – лидер на ромската организация Евророма, дава подкрепата си за Първанов на предстоящите президентски избори. Осъдилата Кънчев съдия Нели Куцкова, кандидат за вицепрезидент (на кандидантпрезидента и президент от периодна 1997–2002 Петър Стоянов и опонент на Първанов), изпраща отворено писмо до Първанов, в което го укорява за това, че приема политическа подкрепа от престъпник, с въпрос дали ако бъде избран няма да го помилва. Синият вестник Демокрация излиза със статия, озаглавена „Подкрепа за помилване?“ През април 2005 г. остатъкът от присъдата на Цветелин Кънчев е помилван от вицепрезидента Ангел Марин. И още, и още . . .

Този човек стои на чело на държавата. Единствената, по-голяма, съществена и упорита критика към него идва от друг, нереализирал се в политиката агент-доносник на същата тази държавна сигурност изживяващ се като водещ журналист. Това е абсурдно, но е и показателно за България.

Но в България,това не е единствения абсурд. В момента за премиер на страната е избрана личност, която е спрягана за една от така наречените бивши мутри, участвала в определени силови групировки и развиваща охранителен бизнес, преди да заеме този най-висш управленски пост. На 2 март 2007 година вашингтонският репортер Джеф Стайн публикува в изданието „Конгрешънъл куотърли“ статията „Bush’s Bulgarian Partner in the Terror War Has Mob History, Investigators Say“ („Българският партньор на Буш във войната с тероризма има бандитско минало, твърдят разследващи“) В публикацията се казва: „Най-могъщият политик в България, най-новият съюзник на Вашингтон в глобалната война с тероризма, е близък съратник на известни гангстери и е свързан с близо 30 неразкрити убийства в черноморската република, според поверителен анализ на риска за инвестиране в страната, поръчан от частна банка.“ Проучването било извършено „при условие, че банката и наетите от нея следователи няма да бъдат назовавани“.

Немският журналист Юрген Рот също намеква за връзки на сегашният български премиер с мафията. Неназован висш служител от ОЛАФ бил разказал на Рот за впечатленията си от България през 2007 година и бегло споменал, че за него Бойко Борисов е нещо като „политически Ал Капоне“. „Не пожела да каже нищо повече, нито да обясни какво точно разбира под това определение.“ – допълва Рот и продължава: „Малко по-късно мой информатор ми разказа, че в изискания хотел „Кемпински“, в ресторанта на последния етаж, видял Борисов в компанията на една от водещите фигури на подземния свят – Младен Михалев–Маджо, който всъщност не бивало да се появява в България, защото бил заплашен от арест“. В книгата си Юрген Рот отправя срещу Бойко Борисов обвинения като: „Твърди се, че от началото до средата на 90-те години той е създал и поддържал контакти със съмнителни личности и фирми, за които има подозрения, че са натрупали състоянието си чрез изнудване и други незаконни дейности.“ Немският журналист уточнява: „Но това са само слухове…“

Ето ви картинката на абсурда, човек за които има такива съмнения води в момента борбата с престъпността в България. Напоследък в държавата се разрази и друг скандал, допълнително разкриващ обема и обхвата на престъпноста в страната. Оказва се че, съдиите и то висши съдии са кадрувани от един доскоро никому неизвестен човек, наречен Красю Черния, кой стои зад него все още не е ясно и надали някога ще стане ясно. Тоест самите съдии, които би трябвало да са независими са зависими и дори са си плащали за да бъдат назначавани на желаните постове. Разбира се те трябва да избият от някъде тези пари. Откъде, става ясно от последният скандал с иимотите на съдиите и техните близки. Имоти, които те, които трябва да съблюдават за спазването на закона, са придобили в нарушение на същите тези закони. Нима мислите, че това е абсурд? Вие може би се възмущавате, но от тях все още никой не е подал оставка, защото не се чувства закононарушител, защото това което са извършили е една общоприета практика в държавата.

Затова, не е чудно, че един прокурор си позволи да нарече престъпник, без да е доказана вината му, един от задържаните. Просто в България всички са престъпници, до доказване на противното. Лошото е, че тези дето трябва да го докажат също са престъпници. В България, ако спазваш закона не можеш да оцелееш. Спазваш ли закона, те обявяват за луд, аутсайдер и загубеняк и това е държавна политика. Затова не ходете в България, освен ако не искате да станете престъпник.

Advertisements