Доста от хората коментирали публикацията ми с въпроси към г-н Инджев, предположиха, че той няма да отговори на тях и донякъде познаха. Един от коментиралите въпросите (Николай), беше написал следното :

„Всяко мнение в блога на Инджев минава „филтър“ преди да се публикува. Пуснах там линк към въпросите, който обаче не видя бял свят. Смятам, че е показателно.“

Заинтригуван реших да се опитам аз да пусна линк, към въпросите, което разбира се направих, като се представих под измислено име и несъществуващ и-мейл, все пак държа на своята анонимност. Коментарът ми беше пуснат на блога на Иво Инджев, но предполагам заради самият начин на изразяване в коментара,(какво имам в предвид ще разберете след малко). Освен това Иво Инджев отговори на този коментар и ето текстовете:

„г-н Инджев, днес срещу вас бяха разпространени едни злостни въпроси, въпроси целящи да уронят вашият престиж и добро име. Въпросите са зададени от един сайт пълен с измислици от анонимно лице. https://neverojatno.wordpress.com/2010/06/11/ivoindjev/

Надявам се да датете достоен отговор на тези манипулации и да запушите устата на таваришчите.  Posted by Атанас Павлов | юни 12, 

„към Атанас Павлов:

Както сам казвате, става дума дума за анонимно лице ( юридическо или физическо?).

Поласкан съм от примитивния начин, по който се опитват да ме предизвикат след появта на книгата. Това е косвено признание за безсилие пред фактите в „Президент на РъБъ“. Ако имаха друга възмогжност, биха ме смачкали. С такава тъпа кампания само потвърждават моята правота.

Ясно е, че са избрали тактиката на премълчаването. По заветите на Живков реагират на принципа “ да се поснишим, докато бурята премине“.

Тъкмо на това олиго(френско ) безсилие , кото е доста повече олиго, отколкото френско, се дължи малоумната им идея да ми „зададат въпроси“, но се надяват внушенията им да бъдат приети като отговори. Няма обаче да кажа кое точно е чиста лъжа. Не участвам в тази провокация.

Всъщност те знаят, че няма да им отговоря. Правят го от години. И понеже не им угаждам, пробват пак. Смесват публични факти ( т.е. , няма как да претендират за „разкритие“), с откровени лъжи, с които ме заливат вече второ десетилетие.

Но тези хора толкова могат. Вождът им Първанов изригна (по мой адрес персонално) със самочувствието, че си решава проблема. И даде лош пример на слугите си. Сега те ялово го копират, но постигат същото – вият срещу луната.  Posted by Иво Инджев“

Така, че драги читатели имаме отговор. Луната спи, както се пее в една популярна песен. Интересно, че само ден преди това същият този Иво Инджев намери за уместно да занимава своята лунна персона с друго „компроматче“, както го нарече самият той и дори написа цяла статия по въпроса озаглавена „Свежо компроматче ме освежи“ пуснато също от анонимен автор в Свежо, а за моите въпроси нищо. И това, ако не е дискриминация?

Нещо което, трябва да уточня е, че ние, екипът на блога, нямаме никакви връзки с бившите комунисти, с Георги Първанов и вобще с които и да е политически сили, а изразяваме собствено мнение и собствените си мисли и размишления върху теми които ни вълнуват. Ние не робуваме на авторитети, нямаме реклами, и държим да сме независими по отношение на това което пишем. Всичко което пишем изразява само нашето собствено мнение и нашата цел не е да накараме някой да сподели нашите виждания, а просто сме си създали трибуна откъдето можем свободно да се изразяваме.

Няма да се въздържа и ще коментирам и най-често използваният метод за защита на бившите агенти от ДС, като ще цитирам отново коментар на блога:

„Въпросите ,със съвсем малко изключение са абсолютно редовни и адекватни,те изобщо не са компромат. Но повечето хора,особено младите не знаят почти нищо, а за комуноидите, да не говорим. Основата на комунистическата диктатура беше страх и тотално подчинение на ДС(БКП).  Не беше възможно нито да се пътува, нито учи, нито работи, без благословията на ДС-работника, който отговаря за дадена област в живота-училище унивесритет, болница, предприятие, властта, спорта, изкуството, правото, журналистиката и всичко останало. Не можеше да се изпрати някой да следва в Москва, ако потенциално не е в тон(съгласие) с комунистическата (Партийната) линия, НИКАКЪВ ШАНС няма, ако не е такъв. Друг въпрос е, какъв е всъщност в своята същност, в какво вярва и дали е разбрал и кога идоитизма на комунизма. Самата Л. Живкова изобщо не е вярвала в комунизма и се опитваше да насочи нейните познати и хората от културата съвсем не към Москва. Там е учила и добре е опознала „съветския човек“-роб на КПСС и КГБ. Ако Инджев е бил от комунистическо семейство,това не го прави недостоен и нечестен човек. Няма нормален човек,който да е живял в Съюза и да се е интересувал сериозно от живота на обикновения руснак и да е искрен комунист. Там всичко беше наопаки,хората гладуваха за нещо американско ,или западно. Друго,още по-важно,НЕ Е ВЪЗМОЖНО,който и да е журналист да излезе зад граница и да не е вербуван ,или обезпечен в разговор с оперативн работник по съответното направление и държава. Но и това не прави Инджев недостоен и нечестен. В никакъв случай. Агенти бяха и техниците в посолставата ни,доверени лица и агенти бяха ВСИЧКИ ТИР-аджии. И т.н. и т.н. Издръжката за образованието беше държавна, не беше възможно сам студента да се самоиздържа. И този параграф не прави Инджев недостоен. Това важеше за всички. Но това,че всички „СЛУЖЕХМЕ “ на комунистите,съвсем не ни прави недостойни. От пионерчетата,до членовте на Профсъюзите и до последния войник всички,задружно строехме комунизма.. Нека някой да каже,че не е строил комунизма, А КАКВО,капитализма ли, нямаше никакъв начин. И комунистите и хората бяха впрегнати в този строеж и не се разрешаваше друг. Нас, робите на комунизма ни върнаха отново към капитализма. И Инджев и вс. други ги върнаха в изходно положение,е, ние простолюдието сме извън играта,тъпеем и сега при „НОВОТО“ строителство,кой е строителя,ами пак комунистите(активните борци срещу капитализма). Така че, Инджев не може да бъде уязвен,всики по списък полагахме клетви,ходехме на манифестации,пеехме болшевишки глупости и рапортувахме на Партията-майка….. От пионерчето,до науния сътрудник и професора.“

Ще отговоря следното: Не прави чест на пишешщия горните редове, да приравнява целият народ живял по времето на комунистическия режим, към служителите на ДС. Това, че те са били принуждавани насилствено да строят комунизма не ги изравнява по отговорност с бившите агенти на ДС, които съзнателно и в голяма степен доброволно са вършили своите деяния. Нима по времето на пет-вековното турско робство е било по-лесно. И тогава е имало опити за насилствено ислямизиране на българската нация и някой човеци пред страх от смъртта са се пречупили, но има и такива които са отказали и са заплатили с живота си за това или са били принудени да живеят в постоянен страх от насилие, а са можели с един прост акт на самосъхранение да  направят живота си много по-лек, да се сдобият с много по-големи възможности да просперират на гърба на събратята си. Нима на тях им е било по-лесно, и това не 45, а 500 години. Благодарение на тези които не са се предали, не са се пречупили българите все още съществуват, като народ. Затова не ми говорете, че не сте имали избор. Погледнете убития от ДС журналист Георги Марков и вижте избора, дали той не е имал възможност да стане агент на ДС и така да си спести много неудобства и да запази живота си, така че драги мои, аз лично не вярвам на хора които веднъж са се пречупили, независимо от мотивите им. Не приемам те да ме учат на българщина. Това е. Мисля да приключвам темата Иво Инджев

Advertisements