Много често на блога се появяват коментари, които критикуват моята анонимност, опитвайки се да ме уязвят, че видите ли не съм имал достойнството и честа да застана открито зад това което пиша. За мен, тези хора, за които името на човека е по-важно от идеите му, са подвластни на егото си, те се стремят към слава и признание, те искат да бъдат уважавани заради името си,а не заради идеите си. Те не са способни да се вслушат в гласа на отделния човек, па бил той и овчар, те робуват на авторитети и клишета, те самите искат да бъдат сочени като авторитети и техните идеи да станат клишета или още по-добре канони. Тези хора не уважават чуждото мнение, когато то е в разрез с тяхното, особено ако чувстват, че не са прави. И когато усетят своята безпомощност пред идеите, пред логиката пред същината на проблема, те насочват своята атака, своите думи, не върху идеите , а върху човека, който ги изповядва. И за тях е цяло щастие, ако този човек, няма подобаващо образование, външен вид или достатъчно пари, ако не е известен, ако не е от така наречените ВИП персони. Те се нахвърлят върху него разнищвайки физическата му същност, надявайки се по този начин да победят и стъпчат идеите му.

Безсилието ражда насилие. А тези хора, които губят битката с идеите на другите и са ужасени от факта, че техните идеи, техният авторитет, техният, така модерно напоследък наричан, рейтинг пада, те направо обезумяват. Те търсят слабото място на опонента и ако този опонент е анонимен, тогава след като не могат аргументирано и последователно да оборят идеите или мнението му, единственото което им остава е да атакуват неговата анонимност. Да не би правотата или погрешността на една идея, да зависи от това кой я изповядва? Нима всички открития, всички философски идеи са дошли от вече утвърдени в обществото личности? Нима всеки непознат не е прав, само защото е непознат? Това , е което се опитват да втълпят, всички които крещят срещу анонимността. Те искат да имат контрол върху умовете на другите, да ги оформят по свой образ и подобие, в свой интерес. Те не могат да оборят една добре аргументирана идея, но могат да смачкат създателя и. Тези които, крещят срещу анонимността, те крещят срещу Свободата.

Тука искам да поясня, че аз не съм против това, някой да застава с името си, зад идеите си. Не в никакъв случай, това е въпрос на личен избор. Аз съм против тези, които разчитат само на името си и са неспособни да защитават идеите си на идейна основа, те са тези които мразят анонимността. Тях ги е страх от идеите, не от хората, защото идеята, ако е достатъчно добра е безсмъртна, а човека е смъртен и може лесно да бъде победен.

Аз не се страхувам от идеите. Аз не твърдя, че съм абсолютно прав. Аз твърдя, че съм прав до доказване на противното, доказване чрез идеи, чрез аргументи  изложени в логическа последователност. Ще цитирам Айн Ранд:

„Когато противоположни базисни принципи са ясно и открито дефинирани, това действа в изгода на рационалната страна, когато те не са ясно дефинирани, а се крият или заобикалят, това действа в изгода на ирационалната страна“

За тези които не са разбрали ще си позволя да го разтълкувам: Ако вие атакувате, моите идеи  с вашите и сте прав, ще успеете да докажете правотата си, ако обаче изберете да атакувате моята анонимност, която няма нищо общо с идеите ми, ще загубите дори и да не съм прав.

Advertisements