През последните дни министърът на труда и социалните грижи Тотю Младенов, гостува в няколко телевизионни предавания, като целта на тези гостувания беше да разясни бъдещите реформи в пенсионната система и мерките за справяне с нарастващата безработица  в страната. Това, което каза обаче, бяха едни популистки безмислици, една игра на думи и празна риторика.

При опита си да обясни, защо ще се вдигат годините за стаж, вместо да се вдигне възрастта за пенсиониране, министърът изрече следното меко казано безмислено твърдение, което щеше да бъде смешно, ако не се отнасяше до такъв сериозен проблем. Та Тотю рече, че по този начин, видите ли, всеки ще бъде принуден да си търси работа с трудов договор, за да натрупа необходимия стаж. Така щели да преборят сивата икономика?!

Това би било актуално изказване до преди десетина години, но сега почти всички работят на трудови договори, а истинският проблем е, че ги осигуряват на заплата много по-ниска от реалната която получават. Това обаче, министърът пропусна да отбележи, при положение, че точно от тази практика държавата губи приходи. Нима ако работим повече с три години и се осигуряваме на минималните прагове, държавата ще получи повече постъпления, отколкото ако през целият си трудов стаж се осигуряваме на реалната заплата която получаваме? Аз не мисля така.

Този проблем някак си не се споменава, пропуска се, покрива се и се избягва. В държавната хазна нямало пари, но явно правителството няма интерес да ги събере. То не се възползва от възможностите дадени му в закона, от инструментите които има за да накара укриващите данъци да си ги платят. Не. Явно правителството е незаинтересовано, или безсилно и предпочита вместо да накара тези които нарушават закона да го спазват, да наложи нови и нови изисквания към редовните данъкоплатци. Това обаче не може да продължава до безкрайност.

Тотю Младенов отбягна въпроса и за това, че в администрацията съкращават хора, на които им остават от 6 до 9 месеца до пенсиониране, спестявайки си по този начин изплащането на полагащите им се 10 заплати. Вместо да заяви открито, че това се прави наистина за да се спестят тези пари, той отново се впусна в словесна еквилибристика, как за   безработните, от различни европейски програми и фондове били усвоени незнам колко си милиона за програми за обучение и преквалификация. Обучение в какво? Преквалификация като какъв? Общи приказки без конкретика.

По тази причина, бих го запитал министъра: Колко точно са безработните в България? Колко свободни работни места има в момента? Каква точно преквалификация ще предложат на безработните и съобразена ли е тя с тяхното образование, възраст и с това което се търси на пазара на труда? Знае ли, какво точно се търси на пазара на труда в момента? Знае ли каква квалификация, притежават безработните? Има ли вобще представа правителството, коя сфера на икономиката ще се развива в България, където се предполага, че ще трябват кадри, за да хвърли там парите за преквалификация?

Съмнявам се обаче, че правителството знае отговорите, иска да отговори и, че вобще има представа какво точно трябва да направи, за да се реши проблема с безработицата. Съмнявам се, че за кой ли път, едни пари ще бъдат дадени на едни фирми, за е дна работа, която не ще доведе до никакви резултати, а парите ще потънат в джобовете на отбиващите номера и ще бъдат записани като усвоени в докладите до Европейската комисия.

Аз бих дал следният съвет на господин министъра:

Първо: г-н министре ,накарайте хората да спазват сега действащите закони, пък тогава правете промени ако е необходимо все още.

Второ: г-н министре, Българинът е финансово неграмотен, не познава трудовото законодателство и механизмите на свободния пазар на труда. Той трябва да бъде ограмотен в тези сфери. Направете курсове с лекции, които да повишат неговата обща култура в тези направления, за да може сам да се ориентира в ситуацията, да познава правата си и как да ги защитава, да осъзнае капаните които му залага съвременният начин на живот.  Ограмотете го, за да не се лута безпомощно, докато светът около него рухва и да не чака помощ от държавата, а да може сам да прецени какво, защо и как се случва и какво той може да направи, за да си помогне.

Advertisements