Често за даден човек се дава оценка, че е морален или аморален. Това понякога е решаващо за възприемането му от обществото, но какво всъщност представлява морала? Каква е неговата обективна характеристика и може ли да му се доверяваме, като за определящ критерий относно същността на отделната личност?

Общоприето е, че моралният човек е добър човек. Но какво е морално, има ли постоянна характеристика или е променливо понятие, променящо се в зависимост от времето и мястото на което се използва?

моралът няма точна дефиниция, най-общо казано: За едно общество моралът е общоприетият възглед за добро и зло, нормално и ненормално, приемливо и неприемливо. Общоприет, ако не от цялото общество, то поне от по-голямата част от него. От тука следва, че в едно общество може да има групи изповядващи различен морал. С различни възгледи относно брака, секса, ценностите и вобще начина и смисъла на живот. Разликата в морала важи и за различните обществени строеве и философии.

Тоест  моралът е субективен критерий, който не може да бъде използван, като критерий за обективна оценка на даден индивид. Моралната оценка се изгражда на основите на емоциите, които предизвиква даден човек с действието или бездействието си. Ако този човек предизвиква положителни емоции, то той бива определян като морален, ако са отрицателни като аморален.

Моралът е критерий за оценка използван от обществото, за да контролира и насочва действията на човека в желаната от самото общество посока. Обществото реагира емоционално и е податливо на манипулации и внушения. То не притежава Разум. Затова и неговата оценка базираща се на приетият от която и да е част на обществото морал, не е меродавна и не може да бъде обективен критерий. Има много примери за личности изгаряни на кладата, убивани и преследвани заради идеите си. Идеи неотговарящи на представите на обществото за морал и светоусещане. В последствие обаче, част от тях са се оказвали прави и идеите им са променяли морала на обществото.

Тези хора са били личности, индивидуалисти, разчитащи не на моралната оценка, а на разумната преценка, на критическия анализ на нещата, на заобикалящата ги среда, на света като цяло. Те използват единственият инструмент, единственото качество, което отличава разумният човек от останалите живи същества, а именно Разумът. те не са се страхували да задават въпроси и да търсят отговорите им. те не са оставали подвластни на течението наречено обществено мнение  (известният у нас израз: Какво ще кажат хората?). Те са тези които са били и са двигатели на обществото, бутали са го напред и са го карали да прогресира.

Човекът чиято оценка се гради единствено и само върху общоприетият морал, няма собствено мнение, той се движи натам накъдето го тика обществото. Днес е комунист, утре демократ, после капиталист. Този човек е подвластен на емоциите си, не може да ги  владее и в крайна сметка става тяхна жертва. Той е безпомощен, като лодка в бурно море, лашкан от съдбата и случайността, молещ се да оцелее. той е човек враг на прогреса, непонасящ различните от него, отхвърлящ без каквито и да е разумни доводи предложената му нова идея. И всичко това от страх, от страх да не загуби така удобните за него морални критерии, даващи му илюзорна сигурност и представа за мястото му в света. Този човек е дърпа  човечеството назад в развитието му.

Не искам да кажа, че човек трябва да е безчувствен. Напротив! но емоциите трябва да са подчинени на Разума. Разумният човек, може да контролира емоциите си , той се стреми да подтисне отрицателните си емоции, подлагайки на критичен анализ причините, които са ги породили. Всяко едно действие на разумният човек, всяка негова идея, всяка негова стъпка е в търсене на истината, на смисъла и същината на живота. той се стреми, да изпитва положителни емоции чрез разумни действия.

Advertisements