Наскоро в България се разигра една трагикомична сцена. Президентът на републиката обвини правителството, че подлага на натиск медиите. Правителството в лицето на премиера, подскочи като ощипана мома и изпрати писмо до собствениците на медии със запитване, дали върху тях е упражняван натиск. Това породи доста коментари в публичното пространство, но въпреки отрицателния отговор  от собствениците и управителите на медиите, остана едно чувство на съмнение в тяхната искренност.

За да си отговорим на въпроса, има ли Свобода на словото в България, би трябвало да сме наясно с три неща:

Първо: Какво представлява, какво е значението и същността на понятието  “ Свобода на словото“?

Второ:  Какви са условията необходими за да може то да съществува?

Трето: Къде са изпълнени тези условия?

Ще се опитам да отговоря, излагайки собственото си виждане по въпросите:

Първо: Какво представлява свободата на словото?

Свободата на словото, това е наличието на възможност всеки един човек, да изкаже личното си мнение, по всеки един въпрос който го вълнува, да отстоява това мнение чрез аргументи и факти, и да убеждава в правотата си опонентите, интересуващите се или лицата касаещи засегнатия от него проблем, без да използва физическо насилие или друг вид принуда, властова или финансова и без да се страхува, че върху него ще бъде използвано насилие за да се откаже от мнението си или заради самото изказано мнение.

Наличието на повече от едно мнение по даден въпрос не е гаранция за съществуването на Свобода на словото, ако тези мнения се налагат насилствено: от държавата в лицето на правителството и дадената му власт,  от икономически кръгове чрез използването или създаването на на финансова зависимост, или от група хора  или отделен човек, използващи груба сила и заплахи.

При наличието на едно мнение по даден въпрос, не следва автоматично, че няма свобода на словото, ако това мнение е прието като меродавно, абсолютно доброволно и при съществуващи условия, невъзпрепятстващи евентуалната поява на алтернативно мнение.

Второ: Какви са условията при които  може да съществува Свободата на словото?

Свобода на словото може да съществува, тогава и само тогава, когато законите в държавата защитават правата и гарантират сигурността на отделния гражданин, на индивида, а не на обществото като цяло, или на отделни групи от това общество, били те мнозинство или малцинство, давайки им по този начин незаслужено предимство само въз основа на броя членове на съответната група.

Когато лицата изразяващи мнение не са поставени в ситуация, че техният живот, тяхното физическо оцеляване да зависи от това какво мнение изказват или каква позиция защитават.

Когато не съществуват табута, забранени теми и идеи които могат да се дискутират, оспорват и оборват.

Когато мнението което изказва даден човек, не се променя в зависимост  от мястото на което го изказва (вкъщи, на работа, в медиите и т. н.)

Когато мнението  или идеята не се защитават единствено и само от користни цели. Когато в изказващият мнението няма вътрешно противоречие мужду това което казва и това което мисли, и в което вярва.

Трето: Къде тези условия са изпълнени?

В България, като бивша социалистическа и опитваща се в момента да води социална политика държава, живота на отделния гражданин е поставен в услуга на обществото и на отделни групи от това общество. При този модел на управление, всяко изказване критикуващо дадена малцинствена група в обществото се заклеймява, като дискриминационно и съответно е подсъдно, а всяко мнение насочено срещу обществото като цяло се категоризира като екстремистко и едва ли не терористично. Съответно изказвания срещу политиката на правителството, което по презумция се счита, че служи на обществото, също се третират като екстремистки.

Тъй като за стожер на Свободното слово открай време е набедена журналистиката и журналистическата гилдия, то да видим изпълнени ли са тези условия там? Вяка една медия, развиваща своя бизнес, защото медиите са бизнес, в държава със смесена икономика, т.е. държава в която държавната регулация в икономиката е относително голяма, е принудена да се съобразява с политическата ситуация в страната, като се прикрепи към един или друг политически субект, който би и гарантирал някаква относителна сигурност.

От друга страна, всяка една медия, разчитаща за своите доходи и печалби, преимуществено от реклами, е принудена да се съобразява с рекламодателя, който от своя страна също е принуден да се съобразява с политическата обстановка.

Това поставя работещите журналисти в тези медии в подчинено положение веднъж спрямо собствениците, втори път спрямо рекламодателите и накрая спрямо политическата класа.

Има ли в такъв случай убежище за свободното слово. Да за наша радост има  и това са така наречените блогове. В блоговете пишат отделни хора или групи хора, които сами определят, тематиката, езика и правилата, които да спазват при изразяване на мнението си или развиването на идеята си. В блоговете пишат както хора, които иначе не биха имали възможност да изразят публично своето мнение, така и редица професионалисти в различни сфери на обществения живот, на които блога дава свободата да развият идеите си на неограничено като време и място пространство. Те могат да пишат под псевдоними или под истинските си имена, по собствен избор. Голяма част от пишешщите, нямат реклами на блоговете си, а ги използват единствено и само с цел да популяризират собствените си възгледи или личноста си. Блоговете дават възможност  да се изказват коренно противоположни мнения, изключително разнообразие от идеи както и да се зараждат интересни спорове и дискусии. Блоговете могат да бъдат строго тематични или пък разглеждащи голям обем от проблеми. Блогърът  в повечето случаи, е свободен човек и се чувства необременен от задръжки или цензура, докато пише. Блоговете стават все повече и повече и все по-разнообразни. Те печелят битката за Свободата на словото и изместват журналистиката като „четвърта власт“.

И накрая, има два сигурни признака, по които можете да познаете , дали даден блог си заслужава да бъде четен:

1. Статиите на блога трябва да са преимуществено авторски.

2. Колкото по-малко реклами има на блога, толкова по-свободно е словото което се пише там.

Advertisements