Управляващите са тежко болни от неизлечима болест. Болестта се прихваща при общуване с нискоинтелигентна, но с широки властови правомощия личност и поразява мисловната дейност и обективната  преценка за нещата. Народният израз за тази болест е „Болен мозък“, а научният – „Синдром на придобитата умствена недостатъчност“ съкратено СПУН. Колкото по-висока длъжност заема човек болен от тази болест, толкова по-опасен е той за околните и по-тежки последствия имат делата му за обществото.

Болестта се проявява основно при хора получили образованието си в милиционерските школи от преди 10 ноември 89г. , чиито мозъци са били промити с идеите на комунизма. Особенно тежко е положението при хора, които и след промените остават под влиянието на бившия диктатор Тодор Живков или попадат под влиянието на титулуващият се цар – Симеон Сакскобургготски. Няколко са основните симптоми по които можем да разпознаем наличието на болестта у даден човек и да вземем своевременни мерки:

1. Силна емоционална зависимост от нивото на рейтинга му сред обществото. Изразява се в мисленето, че : „Никой не може да има по-висок рейтинг от мен.“ Това води до  прибързани полицейски акции и популистки изказвания, целящи единственно и само поддържане и повдигане нивото на рейтинга.

2. Мисленето, че: “ Никой не заслужава и не може да получава по-голяма заплата от мен.“ Това се дължи на изключително висока самовлюбеност и самооценка, както и на непознаването и незачитането на икономическите закони на свободния пазар.

3. Мисленето, че „Никой не може да има по-голяма отпуска от мен.“ Това също се дължи на горните причини, както и  на непознаването, пренебрежителното отношение и недостатъчната умствена база за оценка труда на останалите хора.

4. Мисленето, че : „Никой не може да е по-умен от мен.“ Характеризира се с опити за ограничаване достъпа до информация и изразяване на свободно мнение и критика. Унищожаване на виртуални, а вероятно и други библиотеки иналагане на политическа цензура позовавайки се на разтегливите понятия клевета и обида.

5. Особенно опасно е когато горният симптом е в комбинация и с така наречената „Паисиева фобия“ т.е. Неистов страх от свободното писане, разпространение и изказване на негативни мнения относно собствената му личност.

Типичен пример на пациент с такава болест е българският премиер-генерал, Бойко Борисов.  При него се наблюдава съвкупност от всички гореизброени симптоми и предпоставки за развитие на болестта, което го прави изключително опасен за бъдещето на България. Тъй като болестта не подлежи на лечение единственото решение е възможно най-бързо отнемане на делегираната му власт и поставяне под строг лекарски надзор в клиниката на четвърти километър.

ВНИМАНИЕ! Болестта е възможно да се  прихване и при селедене медийните изяви на болната личност. Пазете се и вземете мерки, затъпяването не прощава на никого.