Имало едно време, има я и сега, една държава, наречена Спазмалгония. Чудни природни красоти притежавала тази страна, народът и бил трудолюбив, толерантен и търпелив, но така и хората не успявали да бъдат щастливи. На всеки четири години те имали право да избират кой да ги управлява, и всеки път избирали нов владетел с надеждата животът им да се промени към по-добро, но уви, надеждите им все оставали излъгани.

Тези хора имали един основен проблем: те не били научени да мислят, а да се надяват. Откакто се помнели, все им обещавали светлото бъдеще, те все се надявали , а то все не идвало. Те избирали владетеля си не според неговите познания и идеи, а според това колко и какви обещания им давал – обещания които обещавал да изпълни по време на управлението си.

Борещите се за властта бързо осъзнали това и започнали да дават все по-големи и по-неизпълними обещания, а идейните различия помежду им, доколкото ги имало, съвсем се размили. Хората изпаднали в апатия и обърканост, не знаели кого да изберат. Всички давали еднакви обещания и се обвинявали в едни и същи престъпления.

Но ето, че се появил нов кандидат за владетел на Спазмалгония. Силен, смел, чаровен, борбен и обещаващ. Това бил генералисимус Спазъм. Той обещал на хората, че ще потърси сметка от предшестващите го владетели защо не са си изпълнили обещанията и ще ги накаже. Хората се зарадвали. Най-накрая някой щял да бъде наказан за тяхното нещастие, заради мизерното им положение. Те не осъзнавали, че вината не била само в избираните да управляват, но и в избиращите ги. И че докато избиращият не започне да избира въз основа на идеи, а не на обещания, все той ще си бъде наказан.

Но уви, нямало кой да обясни това на хората, отдавна те били отучени да разсъждават, отдавна те имали само желания, без необходимите познания как да ги изпълнят. И така те избрали генералисимус Спазъм за свой нов владетел и зачакали с надежда светлото бъдеще.

Генералисимус Спазъм, обаче, криел ужасна тайна. Той не можел да мисли, той можел само да обещава. Мозъкът му бил отдавна закърнял от тежките физически усилия, на които генералисимус Спазъм бил подлаган през целия си подсъзнателен живот. Той нямал идеи, а мозъчни спазми, които го блъскали и мъчели, карайки го да изказва взаимно изключващи се твърдения и  решения и да води абсолютно хаотична и непоследователна политика.

Тежки времена настанали за държавата Спазмалгония. Генералисимус Спазъм решил, че ще управлява така, както е и живял, подсъзнателно разчитайки на упражняването на физическа сила. Решил, че ще превърне и малкото, останали способни  да мислят, в безмозъчни, безропотни поданици.

Краят на тази приказка все още се пише . . .

 

Advertisements