В днешният ден понятието общество се пропагандира и използва все повече и повече. Изграждането на така нареченото „Силно гражданско общество“ се сочи, като единственият възможен вариант за подобряване качеството на живот, чрез упражняване на натиск и контрол върху управляващите, единственият изход от тежката политико-икономическа и философско-идейна криза налегнала настоящето общество.

Това твърдение, тези очаквания и надежди които се възлагат на обществото са нереални, поради самата същност на обществото. Обществото само по себе си е нестабилно и да се очаква от него да създаде стабилност е противоречие и абсурд. Обществото е сплав от различни по-големи или по-малки групи, различаващи се по своите идеи, обичаи, разбирания, способности, знания и желания.

Изразът „Силно гражданско общество“ е просто една маска на едно реално тоталитарно общество, общество в което със сила са наложени възгледите на мнозинството, сила произтичаща от многобройноста на групата и предполага, без открито да го заявява, че останалите по-малобройни групи изповядващи различни възгледи, ще бъдат поставени извън това общество или принудени да се подчинят на волята му.

Обществото е една постоянно променяща се структура, в която непрестанно възникват и се сблъскват различни идеи, мнения, философии, желания и претенции, около които са обединени различно количество хора.

Идеята да се гради държава въз основа защита правата на обществото като цяло или на отделни малцинствени групи в него е меко казано плод на непознаване на материята, тя е непостижима и опитите за осъществяването й автоматично водят до погазването на правата на една част от хората съставящи това общество, за сметка на друга. Това е идея насаждана от хора нетърпящи различно мнение, като пример бих посочил фашистите и комунистите.

Всяка държава, чиито народ се е съгласил на такова безумие е обречена на упадък и разруха, избухване на граждански войни, въстания, бунтове и революции, а ако народа е безропотен то той е обречен и на робство. Законите в една държава, в едно общество трябва да се градят въз основа на същността на основният градивен елемент на това общество, а именно отделният човек.

Законите в една държава, трябва да имат за цел не опазването правата на обществото и различните групи които го съставят, а опазването правата на човека, който е градивната единица на всяка една група. Когата законите са насочени именно в тази цел, тогава и само тогава можем да бъдем сигурни, че ще бъдат гарантирани правата на всички граждани населяващи дадената страна. Какво означава това?

Това означава, че законите трябва да гарантират няколко основни неща:

1. Правото на живот на отделният човек. Тоест, че никой не може да отнеме живота на друг човек или да упражнява какъвто и да било вид насилие върху него.

2. Правото на образование. Това означава не че някой е длъжен да ви образова, а че никой не може да ви пречи да се образовате в тази насока в която желаете самостоятелно или като си платите за желаното от вас обучение. Както и че никой не би трябвало да ви налага какво да учите.

3. Правото на труд. Което не означава, че някой е длъжен да ви осигури работа, а че можете да работите  и да се занимавата с това което вие решите, че вие сте този който избира какво да работи и на колко да оцени труда си, стига разбира се да има кой да плати желаната цена.

4.Правото на собственост. Това право гарантира на отделният човек, че той ще може да се разпорежда с плодовете на своя труд така като сам реши и никой няма право да му ги отнема или да го задължава да работи в полза на трети лица, ако той самият не желае това.

5. Правото на самоопределение. Тоест правото сами да избирате в какво да вярвате, какви идеи да изповядвате, как  да използвате свободата си.

Всички тези права са гарнтирани и осъществени само тогава, когато държавата осигури адекватна защита на гражданите си от какъвто и да е вид насилие, измами и грабежи. Държавата е единствената институция която може да използва сила, това право принадлежи единствено и само на нея и пределите на правото и да използва сила са определени от конституцията на държавата. Конституцията е тази която защитава хората от неправомерно използване на сила от държавата спрямо тях. Никоя част от обществото или отделен човек няма право да използва сила срещу друг член на обществото, хората са делегирали това право единствено и само на държавата, която е длъжна да създаде обективни закони, защитаващи гореизброените права на човека, отделният Човек.

Спазването на всички тези гореизброени права ви гарантира така да се каже, правото на стремеж към щастие. Тоест, че никой няма да ви пречи по-какъвто и да било насилствен начин, да се развивате така като вие смятате за добре и правилно. Всички тези права ви гарнтират, че вие сте господар на живота си и съответно носите цялата отговорност за него.

Точно това обаче, плаши  тези които са свикнали да лежат на гърба на другите, тези които не искат да полагат усилия за собствения си прогрес, тези които се опитват да ви втълпят, че вие сте отговорни за тяхното положение. Те искат вие да работите в тяхна полза, криейки лицата си зад маската на обществото. Тези хора ви карат да се чувствате виновни за съдбата, която те сами са си избрали и използват вроденото у човека чувство на състрадание и човеколюбие за да го манипулират и направят роб на обществото.

Готови ли сте да бъдете свободен човек, да поемете отговорност за собствения си живот? Това е въпроса който всеки трябва да си зададе, или искате да делегирате отговорноста за себе си в ръцете на тези които искат да ви поробят, втълпявайки ви, че вие трябва да работите в полза на общото благо на обществото, че сте длъжен да се жертвате за щастието на другите, длъжен сте да служите, да бъдете роб. Вие избирате.

Advertisements