Световните агенции предадоха потресаващата новина, че в България е извършен първият в световната история цигански преврат. Според тях тумби въоръжени до зъби цигани, нападнали и превзели сградите на българските институции. Те оприличават случилото се на Великата октомврийска революция. Искрата на бунта, прераснала в държавен преврат пламнала, когато вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов зашлевил шамар на млада циганка-джебчийка, която се опитала нагло да му открадне портфейла въпреки присъствието на гардове от НСО. Цветанов и зашлевил шамар защото се ядосал и решил, че това е политическа провокация целяща да го направи втория министър без портфейл в правителството.Той не знаел, че тя била член на организирана циганска престъпна група.

Наблизо  бил тартора на младата циганка, който видял случилото се и извикал на помощ останалите от циганската банда. Така окло десет цигани налетяли върху гардовете от НСО  с ножове и павета, и ги проснали на земята. Цветанов се спасил чрез бягство, благодарение на добрата си спортна форма, която дължал на дългогодишният си стаж като учител по физкултура. Той успял да се добере до сградата на министерски съвет, където влетял право в кабинета на министър-председателя Бойко Борисов и задъхвайки се му съобщил новината.

Бойко веднага свикал министерски съвет, където да обсъдят проблема. В същото време, циганската банда се свързала със своите роднини, които се свързали със техните роднини и така от уста на уста новината бързо се разнесла из циганските квартали в цялата страна. Мешеретата по места взели решение, че повече не могат да търпят такова унизително отношение и явна дискриминация от страна на държавните органи и решили да поведат циганите, циганките и циганетата на бунт. Докато министерският съвет заседавал, тълпата цигани пред сградата нараствала и ставала все по агресивна.

Божидар Димитров се опитал да потуши емоциите, като с мегафон в ръка от един от прозорците на министерството обяснявал на циганите, че те  и българите имали общо историческо минало и са съжителствали дълги години заедно, че българите са толерантен  и търпелив народ, което се доказвало от петвековното добросъседско присъствие на турците на българска територия. Прочувствената му реч обаче била безмилостно пресечана от точен удар с жълто паве разбивайки очилата и главата на видния български историк. Той станал първата геройска жертва измежду политическите лидери на страната.

Вицепремиерът  Симеон Дянков обезумял при вида на окървавения си колега и започнал да хвърля пари от фискалния резерв на страната, надявайки се по този начин да умилостиви братя мангасарян. Това обаче довело до обратен ефект и под прозорците се струпали още повече мургавелници жадни за кръв и пари.

Осъзнавайки сериозноста на ситуацията премиерът Бойко Борисов  изпратил двама парламентьори при циганите, а именно социалният министър Тотю Младенов и министъра на енергетиката Трайчо Трайчев. Те предложили на циганите безплатно доживотно ползване на ток и получаване на социални помощи от всички цигани от раждането до смъртта им. Обещали им пълен имунитет и защита независимо от това какви престъпления ще извършат, както и това, че всичко което успеят да откраднат автоматично става тяхна законна собственост.

Циганите приели тези предложения като подигравка, тъй като според тях  те и сега се ползвали със тези предимства, макар и неофициално. Вбесени от наглите предложения на Бойко те обесили двамата парламентьори и нахлули в сградата на министерски съвет. Настал епичен бой. Министрите и чиновниците падали един след друг под ударите на циганските брадви, само Бойко Борисов успял да окаже по-голяма съпротива благодарение на уменията си като каратист, но скоро бил застрелян от един от водачите на бунта, който притежавал пистолет закупен от  полицай от казанлъшко.

Тежко било и положението пред сградата на парламента. При вида на толкова много цигани искащи главите им, депутатите от Атака се насрали, което хвърлило останалите народни избранници в паника, понеже помислили, че циганите се предприели газова атака. Всички се втурнали панически в бягство.  Изпадналата в амок Искра Фидосова се  втурнала в сумистки стил в циганската тълпа, мачкайки ги , но сърцето и не издържало и предала богу дух. Покъртителни са последните минути на Яне Янев и Сергей Станишев, които апелирали към озверелите цигани да си спомнят за бирите и кебапчетата по предизборните митинги. Не трепнали обаче циганските десници и скоро главите на депутатите лежали  на жълтите павета превръщайки ги в червени. Единствен Иван Костов успял да се спаси от погрома успявайки да се смеси с циганската тълпа благодарение на по-мургавия цвят на кожата си. Той разправил за последните минути на коалиционният си партньор Мартин Димитров, който бил смазан под колелетата на циганските каруци, които толкова се борил да забрани.

Слаби са думите, за да опишат зверствата извършени от циганите в столичното кметство. Столичната кметица била зверски убита, хвърлена още жива на бездомните песове обикалящи около циганските каруци, като преди това с нея се гаврили двайсетина мургави столичани. Общинският съветник от НДСВ Владимир Каролев плачел апелирайки към историческата памет на циганите, умолявайки ги да си спомнят как бащата на Симеон Сакскобургготски ги спасил от лапите на нацистите, но те не били ходили на училище и зовът му бил заглушен с една цепеница по кратуната.

Последната крепост останало президентството. Самоотверженият Георги Първанов, използвал своите ловни умения и стрелял срещу озверялата тълпа с ловната си карабина, успявайки да я задържи на разстояние за няколко часа. Уви ,скоро патроните му свършили и той виждайки сред тълпата Цветелин Кънчев, отправил с надежда взор към него, надявайки се, че той ще си спомни как е бил помилван. Не се трогнало обаче циганското сърце, нито пред думите, нито пред ордените в ръцете на президента. Озверени то оказаната съпротива циганите набили президента на пилоните пред президентството, където той издъхнал като един нов Исус.

Циганската тълпа все още не е сформирала официално правителство, което да поеме ръководството на обезглавената държава. Според оцелели, много цигани дори съжалявали за извършеното, защото сега нямало кой да се грижи за тях и можело да се наложи да работят, нещо от което те много се страхували. Според други източници, циганите се отдали на грабежи и убийства и крояли планове, когато вече не останело нищо за крадене да се насочат към съседните държави.

Целият преврат е извършен под строго полицейско наблюдение, а циганите пеели през цялото време химна на МВР – „Нашата полиция ни пази“