Ако бебетата можеха да гласуват демографската криза нямаше да я има. Сто процента! Родилните домове щяха да са оборудвани с най-модерна техника позволяваща постоянно наблюдение и ранна диагностика, грижеща се за  нормалното развитие на бъдещия гласоподавател още от момента на зачатието му. Абортът щеше да е сред най-тежките престъпления, а акушеро-гинеколозиге щяха да са сред най важните и уважавани хора в държавата.

Партиите щяха да се надпреварват в подпомагането на родилните отделения из страната, боядисвайки ги в цвета на своята политическа сила, така че още от мига на раждането  гласоподавателят да добие своята политическа ориентация.

Преди всички избори партиите щяха да раздават по тройка млека с пюренце и комплект памперси. Бюлетините нямаше да са скучно бели, а щяха да са пъстроцветни с изрисувани по тях полумесци, сърпове, чукове, звезди, лъвчета, гербери и какви ли не още изображения, примамващи и обещаващи  безкрайни игри на новородените гласоподаватели.

Съвета за тристранно сътрудничество му правителството, синдикатите и акушер-гинеколозите, щеше да се събира редовно, разисквайки необходимоста от по-ранното раждане на нови гласоподаватели. Правителството щеше да натиска гласоподавателите да се появяват на бял свят още в седмия месец от зачатието си. Акушер- гинеколозите щяха да протестират , че и без това са достатъчно натоварени в момента искайки допълнително заплащане за труда си, а синдикатите щяха да защитават правото на бъдещите избиратели да се излежават пълни девет месеца преди да се родят и да заплачат при вида на управляващата ги клика. И накрая щяха да се споразумеят  за намаляване времето на бременноста, срещу закупуването на нови кувьози, където новите гласоподаватели да си почиват, докато навършат девет месеца от зачеването си.

Бездомните кучета щяха да са прибрани в приюти, така че да не заплашват живота на гласоподавателите, а собствениците на кучета неспазващи разпоредбите за поставяне на намордник на домашните си любимци, щяха да попадат под ударите на закона, като особенно опасни престъпници.

Детските ясли и градини, щяха да са много повече отколкото са в момента, а Веселин Маринов щеше да пее детски песнички, правейки турнета из целодневните детски заведения в страната.

Царят щеше да им обещае по една близалка за всеки от първите 800 дни от управлението му, Доган щеше да им гарантира правото на свободно лазене и въртене на обръчи, Станишев щеше да ги вози на мотора си и да ги учи как мечока играе казачок, Костов щеше да се прави на лъвче отдавайки им цялото си време, а Борисов вместо да учи английски щеше да се учи да гука.

Но уви, бебетата нямат право на глас и надали някога ще имат, защото те не разбират от дума и не вярват на обещания. Защото те могат само да реват, ядат и спат. На бебетата не може да им се обещае светлото бъдеще, не може да им се обясни, че сега са необходими жертви, дори ако се наложи и гладуване , и студуване, докато нещата се подобрят в най-скоро време. Бебетата нямат колани които да затегнат. Бебетата искат денонощни грижи и внимание, а не само по време на избори. Бебетата искат всичко сега  и веднага, ако ли не следва рев, ужасяващият всепронизващ бебешки рев. Това политиците не могат да понесат. Затова и бебетата нямат право на глас, само на рев.