След откриването на мощите на св.Йоан Кръстител в нашата държава започнаха да се случват чудеса. Хиляди хора спряха да си плащат здравните осигуровки и броя на неосигурените набъбна до внушителната цифра 1 700 000 човека. Доскоро невярващият народ отново започна да вярва в силата на светците и реши, че има по-голям шанс да оцелее като се моли пред хилядолетни кости,отколкото ако насочва вярата си към българската наука и лекарите. Българите прозряха, че вярата в божественото не иска финансови пожертвования, а само молитви докато вярата в политиците се заплаща чрез данъци в замяна на които получаваме само обещания, в по-голямата си част неизпълними. Хиляди поклонници се стекоха към Созопол, надявайки се на чудната сила на мощите. Болниците се превърнаха в призрачни заведения из които бродят последните останки от медици непотърсили спасение зад граница, сипещи проклятия към шибания народ и шибаните археолози, които им отнеха хляба с откритията си. Здравната министърка отказа да прекъсне отпуската си уверена, че кризата в здравеопазването ще се разреши чудодейно с масови молитви и силна вяра, но все пак се принуди да се покори на волята на единствения жив светец в света – българският премиер.

Премиера събра на спешно заседание финансовия и здравния министър, както и представители на лекарите, за да обсъдят как да върнат вярата на народа обратно в лоното на ГЕРБ и политиците. И тогава стана чудо, получи се вест, че подданик има нужда от помощ високо в планината и Бойко повели да отлети правителственият въртолет и да го вземе, надявайки се да изпревари божествената воля и да покаже силата на своята. Веста за спасителната акция се разпространи светкавично от благоверните медии и хиляди страдащи атеисти получили нова надежда се запътиха към връх Вихрен надявайки се чудото на Бойковото благоволение да сполети и тях. Куци, слепи, сакати и раково болни пъплеха към върха носейки в ръцете си портрети на премиера, надпреварвайки се един други кой пръв ще стигне до чудотворната местност, където бе кацнал хеликоптера. Българският народ отново бе разделен, два ясно оформени лъча можеха да се видят от птичи поглед: единият от вярващи в божественото, запътили се към мощите в Созопол и другият от вярващи в Бойко запътили се към Пирин планина.

Но зоркото око на наблюдателя би видяло и една трета група от хора, чиято вяра бе изтръгната от корен и които отказваха да бъдат част от шибаните вярващи, хора разчитащи на разума си и на способноста си за рационално мислене. Тези хора на малки групички, пресичаха границата на шибаната държава, бягайки от Божия дар – Божидар, пророка на премиера. Тези хора специалисти в своите области отиваха на там, където хората търсеха спасение в науката, а не в сляпата вяра. Там където се даваха пари за изследвания и открития, за образование, а не за поддръжка на хилядолетни кости и търсене на нови такива. Тези хора вярваха в себе си, в собствените си възможности, в собствените си сили. И така в държавата останаха само вярващи, вярващи надяващи се не на себе си а на чуждата милост, била тя божественна или политическа. Вярващи брулени от плитически ветрове и божествени открития.