1. Премиерът Борисов повели на Парламента застанал насред площад Народно събрание: “В името на властта и парите и светия рейтинг, да излезе някой да ми разкрие хорските български мъки.” Щом бе възвестено словото, излезе професор Божидар Димитров заедно с целия министерски съвет и още 240 депутата – от ГЕРБ, от Атака, от ДПС, от Синята коалиция и няколко независими. Божидар поздрави Премиера с депутатите и рече: “Радвай се, българско сътворение! Радвай се, Премиерско пребивание, похвало на борческия дух! Радвай се социологическо пророчество! Радвай се, обществено доверие! Радвай се, предизборни обещания! Радвай се ти, от всички с най-висок рейтинг в държавата!”

Бойко рече на професор Димитров: “Радвай се и ти, архиминистре, служител на народната воля и светилниче на науката! Радвай се, професоре Божидаре, крепост на българския дух! Радвай се, агенте, похвала на доносниците! Радвай се, Божидаре, отпор срещу безверието, който стоиш достойно до моя кабинет! Радвай се, Божидаре на откритията, които никога не престават! Радвай се, министре без портфейл, който ще възтръби и ще събуди народа от безверието! Радвай се, първенецо на Министерския съвет, пръв и до моя кабинет, прославящ всички народни избраници!”

2. Премиерът искаше да види как се мъчат хората, затова рече на професора: “Покажи ми всички неща, които стават в България.” Божидар отговори: “Както искаш, генерале, аз всичко ще ти разкрия.” И рече му Премиерът Борисов: ” Кажи ми, колко са мъките, които изтърпява българският народ.” – “Мъките са неизброими” – рече му Божидар. Премиерът му каза: “Съобщи ми за градовете и селата.” Тогава професорът заръча да се явят правителствените хеликоптери и полетяха над страната. И Премиерът видя в държавата мъчещите се. Там имаше множество мъже, жени и деца, и имаше много вопли. Премиерът попита министъра: “Кой са тези?” Той отговори: “Тези повярваха в ГЕРБ и твоите избраници. Те повярваха, че ти ще промениш живота, [всички тези те политици нарекоха – Дянков, Цветанов, Мозъка, Фидосова, Цецка; вярваха на твоите обещания и досега са обхванати от зъл мрак. Заради това така се мъчат тук.“]

3. И видя Премиерът на друго място голяма тъмнина. Запита: “Каква е тази тъмнина и кои са тези, които пребивават в нея? Божидар отговори: “Много души има на това място.” И рече Премиерът Борисов: “Да се дигне тъмнината, та да мога да видя и тези мъки!” НЕК, които пазеха наказанията, отговориха: “Заръчано ни е да не видят бял свят, докато не се построи АЕЦ Белене, по-мощен от 7 слънца.” И наскърби се Премиерът, обърна очите си към НЕК, видя невидимия президент и рече: “В името на Руските интереси, да се дигне тъмнината, та да видя и тази мъка!” И дигна се тъмнината и [се откри Черното море. Тук имаше] множество народ, мъже и жени, и бе голямо стенание. Премиерът попита разгневен: “Какво сте направили, нещастници, окаяни и недостойни, и как се събрахте тук?” Те не издадоха нито глас, нито отговор. Диспечерите, които пазеха, казаха: “Защо не говорите?” Тези, които се мъчеха, отговориха: “Бойко, от дни не сме видели светлина, та не можем да погледнем нагоре.” Като ги съзря, Премиерът силно се засмя. Мъчените го видяха и му казаха: “Как си ни смислил, Бойко, твоите министри идваха тука и не ни запитаха, нито предшественикът ти Станишев, нито Доган, нито цар Симеон, нито Божидар, твоят любимец, а ти Премиере и застъпнико, ти си стена за туристите, ти поиска да посетиш нас, бедните.” Тогава Премиера запита професора Божидар: “Какъв е техният грях?” — “Тези повярваха в българският туризъм и че сме енергиен център на Балканите, Премиере, и не искаха да проповядват, че се нуждаем от АЕЦ Белене. Заради това дело се мъчат на това място.” Пак се засмя Премиерът и им рече: “Защо се измамихте, не знаете ли, че целият политически елит се бори за Руските интереси?” Това като каза Борисов, пак падна мрак над тях.

4. Професорът му рече: “Благодатни, къде искаш да отидем?” Премиерът каза: “Да отидем в болниците!” Тогава дойдоха от НСО и 400 охранители заведоха Премиера в болниците, където течаха реки от  кръв и трупове покриваха дворовете им. Там имаше множество мъже и жени. Едни бяха по спешност, други чакаха за доктори, трети искаха направление, а други — рецепти. Премиерът като видя [простена] с голям глас и запита професора: “Кои са тези,  които са по спешност?” Професорът  му рече: “Те са имали късмет да стигнат до тях преди да умрат, затова като щастливци се мъчат тук.” И пак запита Бойко: “Тези, които чакат доктори, кои са?” Отговори му здравната министърка Борисова: “Тези често укоряваха личните си лекари,  та заради това се мъчат тук.” И рече Премиерът: “А тези, които искат направление, кои са?” Борисова му отговори: “Те са си плащали здравните осигуровки, заради това тук се мъчат така.” Запита пак Бойко: “А тези с рецептурните книжки , кои са?”  Борисова отговори: “Тези, господине, като пият лекарства, вярват, че ще се излекуват. Големи са силите на фармацията, пенсионерите, като вземат рецепта, треперят и със страх и се покланят, а хората, които им ги изписват, се кълнат в нея, незнаещи каква мъка ги очаква. Заради това така се мъчат.” И видя Бойко мъж, закопчан с белезници, и полицаи го водеха. И запита професора кой е той и какъв грях е извършил. И рече му главният прокурор: “Този го набедиха за престъпник, но не могат да извадят доказателства и заради това ще се мъчни вечно.” И видя жена, стиснала микрофон в ръка и тикаща го в устите на хората. И като я  видя Премиеръта, попита професора: “Коя е тази жена и какво прави?” Професорът отговори: “Тази, Бойко, ходи между хората да подслушва какво говорят и съчинява клюки, за да ги скара. ” И рече Премиерът: “Добре би било повече такива люде да се народят!”

5. И каза му Божидар: “Ти, Премиере, още не си видял големите мъки.” Бойко рече на професора: “Да излезем да обиколим и да видим всичките мъки.” — “Къде искаш, Премиере, да отидем?” — “При работещите” — рече Премиерът. И явиха се гардове от НСО и заведоха Премиера по предприятията. Но там хората не работеха, а псуваха и плачеха. И като видя Премиерът, въздъхна и рече на професора: “Кои са тези тук и какво са сгрешили?” И рече професорът: “Тези, господине, не са получавали заплатите си от месеци, но са вземали кредити и ги е страх да напуснат. Затова се мъчат тук.” И рече Премиерът: “А който не може да си плати кредита, какво прави?” И рече Божидар: “Послушай, Премиере, ако не си платят кредита, им вземат къщата и имуществото и стават свободни хора.” И видя на друго място големи опашки, и на тях много мъже и жени. И Премиера попита професора: [“Ами на тези какъв им е греха?” Божидар отговори]: “Това са тия, които не почитат работодателите си и не им стават на крака, когато идват при тях, а разчитат на синдикатите и инспекцията по труда, за да си търсят правата. Затова се мъчат и чакат за социални помощи и обезщетения като безработни.”  И видя Премиерът на друго място човек, който смяташе постоянно с един калкулатор, а от очите му капеха сълзи и от устата му се сипеха постоянно въздишки. Като го видя, Премиерът рече: “Този какво толкова пресмята?” И дойде при него социалният министър, взе му калкулатора и рече: “Този е млад служител,  който пресмята колко години ще трябва да работи, докато се пенсионира, и колко пари ще му се удържат за това време като данъци, и после колко години ще му остават да живее според статистиката. И затова се мъчи тук.” И се обади Дянков: “Кой за каквото е учил!” Но го плесна Бойко през устата, защото беше учил за пожарникар. И министърът му върна калкулатора. И рече професорът: “Ела, господине, да ти покажа, къде се мъчат бизнесмените.” И той  видя посърнали много предприемачи. От дланите  и от теметата им излизаше пара и обилно се потяха. Като ги видя Премиерът, попита кои са тези и какво им е прегрешението. Дянков рече: “Тези са служили на други политически сили, които се смятаха за достойни, но когато те  изгубиха изборите, не пожелаха да се присъединят към нас, а продължиха да ги подпомагат и сега се страхуват от спецакциите. Затова се мъчат тъй.” И видя Премиерът мъж покрит с книги. Една беше захапал, а две държеше в ръцете си. И рече професорът: “Този нещастен човек, който се чуди от коя книга да започне, е оня, що четеше законите и  ги изпълняваше; той се опитваше да вникне в твоята икономическа политика, но полудя.” И рече министърът без портфейл: “Ела, Бойко, да ти покажа, къде се мъчат банкерите.” И Премиерът видя…  (повреда в ръкописа).

6. И рече му Божидар: “Къде искаш да отидем, Премиере, на изток, на запад или на някоя от другите граници, гдето са големите мъки?” И рече Премиерът: “Да отидем на юг, на гръцката граница!” Като изрече това Премиерът, явиха се гардове от НСО, които го изведоха на гръцката граница. И през границата минаваха много коли, и в тях имаше много мъже и жени, които отиваха да работят в съседна Гърция, за да могат да оцелеят. И непрестанно ги ядеше носталгията по родината, и скърцаха със зъби, но нямаха избор. А митничарите, които пазеха там, като видяха Премиера, викаха всички едногласно, казвайки: “Ела, ела, ела, Бойко! Спри това страшно обезлюдяване!  От много време не сме виждали такова масово изселване, а днес виждаме това бягство от родината поради тебе, Бойко.”  И видя Бойко митничарите, скръбни и печални заради емигрантите. И Бойко се ядоса. И всички викнаха в един глас, казвайки: “Не се гневи, но виж мъката на тези, дето се връщат в родината.” И погледна Премиерът с професора и видя плача на ромите. Издигнаха глас, казвайки: “Бойко, интегрирай ни!” И като свършиха молитвата, ромите се явиха като синапови зърна. Като ги видя Бойко, позасмя се  и рече: “Защо се връщат те?” И Божидар му рече: “Всичките тези ни ги връщат от цивилизованата Европа, понеже не успяха да ги интегрират, въпреки че от Хелзинкският комитет ни обвиняват и нас за това. Та затова се мъчат според делата си.” И рече Премиерът: “Ако обещаят да ни подкрепят на изборите, оставете ги да живеят в страната ни, както пожелаят!” И пак се пръснаха из България ромите и потънаха в мрака. И рече Божидар на Бойко: “Който се сблъска с тях, Бог не си спомня за него.” И рече Премиерът: “О, горко на българите, деянията на тези роми са ненаказуеми!”

7.И рече Божидар: “Бойко, кого още искаш да видиш как се мъчи?” Премиерът каза: “Да видим пенсионерите.” Тогава дойдоха гардовете от НСО и заведоха Бойко при пенсионерите. Те бяха голямо множество, най–голямата част от българския народ. Едни  нямаха пари за лекарства, други за хляб, трети за консумативи, а четвърти въобще за нищо не им стигаха мизерните пенсии. А Премиерът като ги видя и ги запита: “Защо, старци, са ви такива малки пенсиите, като сте работили по 40 години и сте си внасяли данъците?” Червените бабички гузно свиваха рамене, отказвайки да проумеят, че са били излъгани и ограбени от червените боклуци. И пак ги запита Бойко:  “Къде бяхте, когато водачите ви изнасяха парите ви в куфарчета към чуждестранни банки?” Пенсионерите като го чуха простенаха, а някои получиха инфаркти, други инсулти, а трети викаха: “Оставка, оставка!” Щом ги чу, Премиерът се разгневи и им каза: “Щом е така, останете си в ръцете на Топлофикация.”

8.И рече му професорът: “Ела, Премиере, да ти покажа мощите и да видиш где се моли шибаният народ.” Той погледна и чу плач и писък откъм Созопол, където се бе сбрал много народ. И попита: “Кои са тези и за какво се молят? А Божидар му отговори: “Това са онези, които повярваха, че сме открили мощите на св.Йоан Предтеча и сега, след като избягаха първо инженерите, после учените, а сега и лекарите, останаха само вярващите и молят се да получиш просветление как да излезем от кризата преди да се преселят в отвъдното. Затова сега така се молят.” И рече Бойко на професора: “Ето ти едно ковчеже да положат вътре мощите и още 420 000 лева да ремонтират храма дето се пазят, и още 900 000 лева да потърсят още мощи, та да се укрепи вярата в мен и политиката ми, да се помолим заедно да вляза и аз да се помоля с вярващите, понеже се нарекоха мои верноподаници.” И рече му професорът: “Да се помолим!”

 

 

Advertisements