Разума вървеше по пътя, когато видя човек, който седеше неподвижно и гледаше телевизор.
– Добър ден – поздрави Разума
– Шттт – отвърна човека, повдигайки ръка в знак, че желае тишина.
Разума зачака, но погледа на човека не се отместваше от екрана, затова той дръпна щепсела.
– Какво направи? -викна гневно човека.
– Какво направих! – учуди се Разума.
– Нима не разбираш? – изкрещя човека – сега незнам какво става.
– Къде? – попита Разума.
– Как къде, по света? – нервно простена човека – Може да съобщят нещо.
– Какво ? – попита Разума – да не чакате вест?
– Не, нищо не чакам, гледам новините, там казват всичко.
– Кое? – попита Разума
– Как кое, което се случва?
– Къде ? – продължаваше Разума
– По света, не ме ли чуваш?
– А нима тук, нищо не се случва? – попита Разума.
– Къде? -отвърна човека.
– Тука с теб.
– О случват се много неща.
– Какви? – попита го Разума
– Непонятни – отвърна човека – и може би тъкмо сега обясняват по телевизията какво става?
– А какво става?
– Не знам, неразбираш ли? Затова гледам телевизия, за да разбера?
– Не знаеш, какво ти се случва?!
– Разбира се че знам! – ядосано отвърна човека
– Тогава, защо продължаваш да гледаш? – учуди се Разума.
– Защото може да кажат, какво да направя.
– С кое? – погледна го Разума.
– С това, което се случва.
– А досега какво си правил? – не преставаше Разума
– Как какво, следях новините и чаках да съобщят какво се прави, докато не се появи ти.
– И сега, какво смяташ да правиш? – не отстъпваше Разума.
– С кое?
– С това което се случва?
– Но защо, аз трябва да правя, нещо? – изръмжа човека.
– А кой? – попита Разума.
– Има кой да мисли за това, какво да се прави.
– А ти за какво мислиш? – учуди се отново Разума.
– Но защо, трябва да мисля, когато там казват всичко?- попита човека, сочейки телевизора.
– Защото нещата се случват на теб. – отвърна Разума
– И какво от това, нещата не зависят от мен.
– А от кого?!
– От тях, не разбираш ли? Те са виновни за всичко, което се случва и те трябва да кажат, какво да се прави.
– Но щом те са виновни, защо очакваш те да ти кажат какво да се прави? – недоумяваше Разума
– Престани! Включи телевизора, заболя ме главата от твоите въпроси – простена човека.
Разума се пресегна и пъхна щепсела обратно в контакта, а по лицето на човека се изписа блаженство.

След малко, пред погледа на Разума, се изпречи човек с бели дрехи, седнал под едно дърво в поза лотос.
– Хей човече – подвикна радостно Разума, забелязвайки липсата на телевизор.
– Шттт- чу се отново познатия звук, приканващ към запазване на тишината.
– Но защо? – попита Разума – не виждам при вас телевизор.
– Опитвам се да изчистя ума си – раздразнено отвърна човека.
– От какво? – учуди се Разума
– От мислите, те ми пречат да се съсредоточа.
– Върху какво? – заинтригува се Разума
– Върху нищото, искам да получа просветление.
– Но как ще получиш просветление без да мислиш? – недоумяваше Разума
– Не знам, но това е пътя. – отвърна човека.
– Кой път? – обърка се Разума.
– Към знанието за същноста на живота – дълбокомислено изрече човека.
– Но нима, може да се постигне знание, без мислене? – настояваше Разума.
– Разбира се, мислите единствено ни объркват и ни правят слаби и несигурни. Аз искам да постигна върховното спокойствие, което ще ми донесе просветление и ще ме избави от проблемите ми.
– Как ще те избави от проблемите? – заинтригува се Разума.
– Просто е, когато спреш де мислиш, проблемите ти изчезват заедно с мислите.
– Значи твоята цел е да спреш да мислиш? – невярващо попита Разума.
– Точно така – гордо отвърна човека – а сега били ме оставил на мира.
И Разума си тръгна.

Advertisements