Разума продължаваше своето пътешествие, когато пред него се изпречи човек облечен изцяло в черно, коленичил пред статуя изобразяваща човек разпънат на кръст.
– Добър ден – поздрави Разума
Човека се изправи бавно, гледайки го укорително:
– Дал бог добро синко – отговори, протягайки ръката си сякаш си просеше целувка.
– На кого? – попита Разума.
– Какво на кого?! – учуди се човека.
– На кого е дал добро?
Очите на човека се разшириха ужасено:
-Боже прости му, той не знае какво говори. – и извади една свещ от гънките на дрехата си – вземи и я запали, помоли се бог да се смили над душата ти.
– Кой е бог? – попита Разума.
– Този който умря и възкръсна , заради твоето спасение.
– Мен никой не ме е спасявал! – учуди се Разума, – още повече пък да умре и да възкръсне заради това.
Човека се прекръсти:
– Нима ти не вярваш в бога?
– Не го познавам, трябва първо да го видя и тогава ще мога да преценя дали да му се доверя.
– Тука не става въпрос за доверие, а за вяра – възмутено говореше човека – безрезервна и всеотдайна вяра. Ти трябва да си готов да му служиш.
– Защо, той да не е робовладелец? Аз не обичам робовладелците, а още по-малко им вярвам.
– Спри богохулнико. Бог проповядва любов между хората, той изпрати собствения си син да умре заради тях, да изкупи греховете им.
– Той на свобода ли е още, ако аз изпратя сина си да умре, мисля че ще ме осъдят. Каква е тази любов, та той е садист.
– Ще гориш в ада, душата ти е обречена на вечни мъки, заради тези скверни слова – крещеше човека – бог ще те накаже.
– Но защо, аз нищо не съм му направил! – слиса се Разума – всъщност, ако е вярно това което ми каза за сина му, то той явно има психични проблеми и трябва да се лекува в някой психодиспансер.
– Махни се Сатана – изпищя човека, размахвайки малък кръст пред себе си.
– Какво е Сатана? – заинтригува се Разума.
– Ти, ти си дощъл да изпиташ моята вяра – говореше човека.
– Не, просто се разхождам и исках да поговоря с някой.
– В името на Отца и сина и светаго духа . . .
– Тези пък кои са? – прекъсна го Разума.
– Това е Бог, глупако. Той притежава триединна същност.
– О, значи е шизофреник. Сега разбирам някои неща. – поклати глава Разума и продължи по пътя си.

Advertisements