Пловдивският митрополит Николай призова папството си на свещенна война срещу ересите и суеверията. Като врагове на православието той посочи  хората които вярват, че котките имат седем живота.

Не може  – апелира отеца – някаква си котка да има седем живота, да умира и възкръсва шест пъти за разлика от нашият бог Иииисус, който умря и възкръсна само веднъж. Всички тези, дето наричат себе си „Синове на великата Котка“ и насаждат в умовете на хората такива сатанински помисли искат да поставят нашият бог Иииисус по-долу от едно обикновенно животно. Ето сега аз пред вас, овце мои, ще докажа несъстоятелността и безпочвеността на подобни еретически твърдения, като умъртвя публично, обекта на вярата на тези обладани от Сатаната люде.

Отеца вдигна пред очите на събралото се паство една черна котка, като с ловко движение и строши врата и я хвърли в краката им, тържествувайки.

– Ето го – крещеше той – нищожеството на техният идол. Никой не е по-велик от Иииисус, никой не е по-безсмъртен от него.

– Амин- отвърнаха благоговейно овцете – ти отче ни предпази от капаните поставени ни от лукавия, ти спаси душите ни от вечният огън, ти съхрани нашата вяра, която тези които проповядваха величието на котките се опитаха да подкопаят. Благодарим ти боголюбче, за твоята самоотвержена борба с заблудите който Лукавия, като мрежа хвърля върху нас.

Този боголюбив акт на християнска ревност в борбата за спасение на душите на паството, този триумф на богословската мисъл, беше помрачен от един атеист изповядващ екологичната вяра, който позвъни на телефон 112 подавайки сигнал за извършено насилие над животни. Не след дълго, изпадналото в религиозен екстаз множество стана свидетел на гнусната сцена по арестуването на техният духовен пастир, който се опитваше да обясни, че действията му са дълбоко религиозни и е действал при неизбежна защита на вярата и душите на повереното му от Господа паство. Той призова Господ, като свидетел на действията му, но господ не се яви, оставяки го да изпие до дъно горчивата чаша подобно на Ииисус. Амин.