– Магистрали, магистрали, магистрали
построени от един единствен мъж,
магистрали, магистрали, магистрали
ще пътуваме по вас на шир и длъж. – достигаше до мен последният хит на Лили Иванова посветен на премиера и озаглавен, както се сещате, „Магистрали“. Все още жива напук на здравната реформа и любимка на социалният министър поради отказа си да се пенсионира, за разлика от колегите и.

– Един е Бойко и Цветанов е неговият пророк – разнасяше се гласът на мюезима от минарето на „Света Цецка Цачева“, призовавайки народа да си включи телевизорите за поредната новинарска емисия относно джихада срещу престъпността.

– Ние ги хващаме, те ги пускат – недоволстваше пророка от телевизионният екран, обвинявайки за неуспеха, неверниците от съдебната система.

Свещенник от църквата на Светия ГЕРБ, коленичил пред статуята изобразяваща разпятието на Румяна Желева пред Европейската комисия отправяше своята сутрешна молитва:

Бойко наш, който си на екрана!
Да се вдига Твоят рейтинг,
да чуват Твоята воля,
както президента тъй и в парламента;
наставлявай ни и днес
и събери данъците си,
тъй както и ние събираме стотинките от портомонето си,
и въведи нас в Европа,
но избави ни от кризата;
защото Твое е премиерството,
и парламента, и правителството вовеки.
Амин.

Запътвам се към бюрото по труда, за ежемесечния си подпис, като безработен. За пореден път прочитам надписа на билборда пред него: „Добре дошли на острова на стабилността, острова с най-ниски данъци в Европа“, надпис сложен там да примамва чуждестранните инвеститори.

В кафенето, двама студенти, които никога няма да се пенсионират, спорят за смисъла на здравната реформа. Според единия, тя е основана на принципа на естествения отбор, като само по-силните организми ще оцелеят, докато другият, явно любител на конспиративни теории, обяснява как с въвеждането на новите здравословни храни от утвърдения стандарт „Стара планина“ населението ще укрепне, необходимоста от болнични заведения ще намалее и те ще бъдат трансформирани в затвори, готови да посрещнат пленниците на джихада срещу престъпността. Според него дори и преброяването на населението през март е в унисон със здравната реформа, която трябва да приключи до края на годината, защото само когато приключи реформата и затихнат остатъчните последствия от нея данните ще бъдат актуални.

Към мен се приближава мъж, моли ме да пусна есемес на неговия номер, събирал пари за операция, а нямало свободни певци за да си организира благотворителен концерт.

Гладен съм, купувам си постна пица от „МакДянков“, но стомаха ми още стърже. Виетнамската народна република е обявила страната ни за бленувания от тях виетнамски рай изпълнен с безстопанствени кучета. Това обаче, надали за дълго ще е така. След въвеждането на новия утвърден стандарт за месни продукти очаквам кучетата да изчезнат.

Чувствам се изгубен, въпреки всички магистрали. Магистрали които водят на никъде. Не знам защо, но ми се иска да избягам от този остров. За мен той не е остров на сталбилноста, а стабилно потъващата Атлантида. Питам една възрастна жена какво да правя, а тя мъдро поклаща глава:
– Помогни си сам, за да ти помогне и Бойко!
Чудя се, дали това не са първите признаци на упадък на вярата, щом вече трябва да разчитаме първо на себе си, а после на премиера. Може би наистина, аз държа бъдещето си в собствените си ръце? Трябва да помисля . . .